№ 6810
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110125682 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на .........., чрез „......... срещу К. К.
Н..
Ищецът твърди, че между него и ответницата К. К. Н. е сключен договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № ............. от 20.03.2016 г. Твърди, че в изпълнение на
договора е предоставил на ответницата кредит за закупуване на 1 бр. цифров
фотоапарат, марка „CANON“, модел „100D“, като общият размер на сумата по кредита
от 754, 92 лв. се формира от: цената на фотоапарата – 699 лв. и стойността на
застрахователната премия – 55, 92 лв., която ищецът е превел в полза на
застрахователите ............ и .............. по сключената на 20.03.2016 г. между К. К. Н. и
посочените застрахователи застраховка „Сигурност на плащанията“. Твърди, че
ответницата е поела задължение да върне сумата на 11 месечни вноски, всяка от които
по 76, 69 лв. при ГПР от 25, 31% и ГЛП от 22, 77%. Твърди, че ответницата е заплатила
една месечна вноска и от 20.05.2016 г. е преустановила плащане. Твърди, че падежът
на последната погасителна вноска е бил на 20.02.2017 г., както и че от страна на
ответницата са извършени плащания, както следва: на 21.02.2017 г. – на сумата от 50
лв., на 03.04.2017 г. – на сумата от 50 лв. и на 18.05.2017 г. – на сумата от 50 лв.
Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 606, 91 лв.,
представляваща неизплатен остатък от главница по договора, ведно със законна лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане, и сумата от 234, 76 лв. мораторна
лихва за периода 20.06.2016 г. – 22.04.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К.
К. Н., с който оспорва исковете. Твърди, че договорът не е подписан от нея. Навежда
възражение, че не са представени доказателства за предварителното й запознаване и
съгласие с Общите условия към договора. Позовава се на чл.22 ЗПК, като твърди, че:
1. размерът на шрифта не е 12 – чл.10, ал.1 ЗПК;
2. договорът не съдържа информация относно условията за неговото усвояване –
1
чл.11, ал.1, т.8;
3. договорът не съдържа информация относно лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти – чл.11, ал.1, т.9 ЗПК;
4. договорът не съдържа информация относно условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването – чл.11, ал.1, т.11;
В тази връзка твърди, че в договора не е инкорпориран погасителен план и такъв
не е съставен като отделен документ. Твърди, че представеният към исковата молба
погасителен план не е съставен към договора за кредит и не й е бил предоставен при
сключването му.
5. договорът не съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания – чл.11,
ал.1, т.12;
6. договорът не съдържа информация за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно
чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден – чл.11, ал.1, т.20;
Оспорва сумата по кредита да й е предоставена и да е усвоена. Позовава се на
погасителна давност.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр.
чл.9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД /доколкото ищецът е вписан в публично достъпния Регистър на
лицензираните банки и клоновете на чуждестранни банки в Република България/.
Представен е договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-........../20.03.2016
г., сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД (праводател на
ищеца в производството, което дружество-праводател е заличено поради
трансгранично сливане с правоприемника му БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Франция, Париж) и К. К. Н., за закупуване на цифров фотоапарат марка „CANON“,
модел „100D“ на цена 699 лв., при следните параметри:
обща цена на стоките: 699 лв.;
размер на кредита: 754, 92 лв.;
месечна погасителна вноска: 76, 69 лв.;
брой погасителни вноски: 11;
обща стойност на плащанията: 843, 59 лв.;
ГПР: 25, 31%;
2
лихвен процент: 22, 77%.
Видно от представения договор, размера на кредита от 754, 92 лв. се формира от
сбора на стойността на финансираните стоки/услуги: 699 лв. цена на фотоапарата и 55,
92 лв. премия по застраховка „Сигурност на плащанията“, групова полица № 5/2008.
Видно от представения договор, падежът на последната 11-та погасителна
вноска е настъпил на 20.02.2017 г.
С определение на съда от 15.11.2022 г. съдът е открил производство по чл.193
ГПК по оспорване истинността на договора за кредит, като в тежест на ответницата е
възложено доказване неистинността му, както и че не сочи доказателства в тази връзка.
С молба от 22.11.2022 г. ищецът е представи договора за кредит, ведно с цялото
кредитно досие в оригинал, съобразно указанията на съда по чл.183 ГПК като в
първото по делото открито съдебно заседание на 02.02.2023 г. ответницата чрез
процесуалния си представител е заявила, че не поддържа оспорването по чл.193 ГПК,
предвид което с протоколно определение на съда от същата дата е отменено, на
основание чл.253 ГПК, определението от 15.11.2022 г. в частта, с която е било открито
производството по чл.193 ГПК.
В представеното в оригинал кредитно досие се съдържат и Общи условия към
договора, подписани от кредитополучателя, както и фискален бон от 20.03.2016 г. за
сумата от 699 лв., изд. от ......... с посочен клиент К. Н., като по отношение на сумата
699 лв. е посочено, че е платена с платежно.
Представен е сертификат № CREX-.......... от 20.03.2016 г. в уверение на това, че
............ и ......... срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да
застраховат съгласно Общите условия на застраховка „Защита на плащанията“
(представени по делото) К. К. Н., като е посочена застрахована стока: фотоапарат,
марка „CANON“, модел „100D“ на цена 699 лв.
Установи се от заключението на СТЕ по делото, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, че договорът за кредит е изпълнен на шрифт
„Garamond“, размер 12.
От заключението на ССЕ, което съдът кредитира, се установява, че на 21.03.2016
г. ищецът е превел на ......... сумата от 699 лв. с основание: CREX-.......... /номера на
процесния договор за кредит/ по фактура № **********/20.03.2016 г. Констатирани са
плащания от страна на длъжника чрез Изипей, както следва: на 28.09.2016 г. – сумата
от 30 лв., на 02.11.2016 г. – сумата от 40 лв. и на 22.12.2016 г. – сумата от 80 лв., и по
банков път, както следва: на 21.02.2017 г. – 50 лв., на 03.04.2017 г. – 50 лв. и на
18.05.2017 г. – 50 лв.
Според вещото лице е налице непогасен остатък от главница в размер на 606, 91
лв. и неплатена мораторна лихва в размер на 241, 75 лв. за периода 19.05.2017 г. –
22.04.2021 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, попадащ
в легалната дефиниция по чл.9 ЗПК, а именно - договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
3
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са
потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен
в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички
необходими реквизити.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което
следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал.
1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на
договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
От представения договор за кредит и заключението на ССЕ се установява, че в
общия размер по кредита от 754, 92 лв. се включва освен стойността на стоката, за
чието закупуване същият се отпуска – 699 лв., и сума, представляваща застрахователна
премия по застраховка „Сигурност на плащанията“ в размер на 55, 92 лв., която
ищецът твърди да е заплатил в полза на застраховател.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 25,
31 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
разходите за застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащанията“,
които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Застрахователната премия по застраховка „Сигурност на плащанията“ отговаря
на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
4
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В останалата им част съдът намира доводите на ответницата за нарушение
императивните изисквания на чл.10, ал.1 ЗПК и чл.11, ал.1 ЗПК за неоснователни.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на
ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката
на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за
периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за
нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с
правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в
частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на
разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК. /в посочения смисъл – решение № 50174
от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО/.
От страна на ответницата е заявено възражение за давност, което съдът намира
за неоснователно. Приложение в случая намира общата 5-годишна давност, доколкото
не се касае за периодични вземания, а връщането на предоставената за ползване сума
на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части.
Давността в случая тече от предоставяне на кредита – 21.03.2016 г. Доколкото от
страна на съда са формирани изводи за недействителност на договора, то уговорените
падежи на вноските, съответно – крайният срок на договора, не могат да бъдат взети
предвид за определяне началния момент на давността.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
5
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е
възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за
период от 2 месеца и 7 дни, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително.
След удължаване на процесния давностен срок с периода от 2 месеца и 7 дни,
през който не е текла давност, се налага извод, че петгодишната погасителна давност за
процесното вземане изтича на 28.05.2021 г. и следователно – не е изтекла към момента
на предявяване на иска на 26.04.2021 г. По изложените съображения възражението за
давност е неоснователно.
При това положение ищецът има вземане към ответницата за сумата от 454, 92
лв., формирана след приспадане на извършените от ответницата плащания в общ
размер на сумата от 300 лв.
Искът за главницата над тази сума до пълния предявен размер от 606, 91 лв. и
искът за мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 324, 30 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
В полза на ответницата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 160, 83 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. Н., ЕГН ********** да заплати на .........., чрез „........., ЕИК
........., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК, сумата от 454, 92
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № .............
от 20.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.04.2021 г.
до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 454, 92 лв. до пълния предявен
размер от 606, 91 лв., и иска за сумата 234, 76 лв. мораторна лихва за периода
20.06.2016 г. – 22.04.2021 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. К. Н., ЕГН ********** да заплати на .........., чрез „........., ЕИК
........., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 324, 30 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА .........., чрез „........., ЕИК ........., да заплати на К. К. Н., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 160, 83 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7