№ 311
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Юлиан Ст. Лефтеров
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600260 по описа за 2025 година
Производството е второ по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №1 от 04.01.2023г., постановена по НОХД № 369/2022г. на
Окръжен съд гр.Враца, съдът е признал за виновен подсъдимия А. В. Ц. за извършено
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, вр. чл. 115 от НК – за това, че на 25.08.2021 г. около
23,00-23,30 часа в гр. Враца, в собствения му апартамент № **, находящ се в ***,
ползван от пострадалия, умишлено е умъртвил А. М. А. с ЕГН **********, нанасяйки
му множество наслагващи се удари с ръце, със значителна сила, в областта на гръдния
кош и ребрата, като жертвата се е намирала в безпомощно състояние /спящ и под
въздействие на наркотични вещества - метамфетамин и марихуана/,
като при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“, за срок от 18 (осемнадесет) години при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „в“ от ЗИНЗС.
С присъдата на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наказанието, наложено на подсъдимия А. В. Ц. по НОХД № 870/2020 г. по описа на
PC-Враца – „лишаване от свобода“ в размер на 6 (шест) месеца, което е постановено да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от
ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което А. В. Ц. е
1
бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от
26.08.2021 г. до влизане на присъдата в сила. Също така е налице произнасяне по
направените по делото разноски, които са възложени в тежест на подсъдимия на осн.
чл. 189, ал.3 от НПК - сумата от 3893.14 лв. (три хиляди осемстотин деветдесет и три
лева и четИ.десет стотинки) по сметка на ОД на МВР гр. Враца - направени разноски
в д.п. и сумата от 871.73 (осемстотин седемдесет и един лева и седемдесет и три
стотинки) по сметка на ОС-Враца- направени в съдебното производство разноски;
налице е и произнасяне по веществените доказателства по делото.
От така постановената присъда е останал недоволен подс. А. Ц., който чрез
служебно назначеният си защитник адв. П. Т., я обжалва изцяло. Във въззивната жалба,
изходяща от защитника, се инвокират твърдения за нейната незаконосъобразност,
свързани с нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила ( без конкретизация), както и явна несправедливост на наложеното на
подсъдимия наказание. Защитникът изтъква довод за липса на виновно поведение от
страна на подзащитния му в инкриминираното събитие, като счита, че той е целял да
помогне на пострадалия А., за да излезе от безпомощното състояние, в което се намирал
поради поети наркотични вещества и не е имал намерение да го убива. Също така сочи ,
че наложеното наказание „лишаване от свобода“ е прекомерно завишено и нямало да
постигне предвидените в закона цели. Прави искане въззивната инстанция да
преквалифицира деянието в такова по чл.124 от НК, а наказанието – да бъде намалено.
Във въззивната жалба липсват направени искания за събиране на доказателства.
Настоящото въззивно производство е второ по ред такова.
Въз основа на така описаната по – горе от защитника на подсъдимия Ц.
въззивна жалба е било образувано ВНОХД № 334/2023г. по описа на САС, НО, 9
състав, по което с решение № 124 от 16.04.2024 г. присъдата на ОС Враца е изменена
единствено в частта относно определения от първостепенния съд първоначален режим
на изтърпяване на приведеното на осн. чл. 68, ал.1 от НК наказание „лишаване от
свобода“, който е изменен от „строг“ на „общ“. В останалата част присъдата е
потвърдена.
Въз основа на касационна жалба на защитника на подсъдимия Ц. е било
образувано к.д. № 1079/24г. по описа на ВКС, І-во НО, по което с решение № 88 от
21.02.2025г. е отменено решение № 124/16.04.24г. на САС, постановено по ВНОХД №
344/23г. по описа на съда и делото е върнато на САС за ново разглеждане от друг
състав от стадия на заседанието по чл. 327 от НПК. С решението са дадени
задължителни указания при новото разглеждане на делото : „При това разглеждане
следва да се преодолеят възникналите съмнения по отношение вменяемостта на
подсъдимия, включително и чрез провеждане на допълнително съдебно следствие.“.
В изпълнение на указанията на ВКС, І-во НО по настоящото делото бе назначена
с определение от 27.02.2025г. допълнителна съдебно психологична и психиатрична
експертиза, при която експертите, след запознаване с материалите по делото и лично
освидетелстване на подс. А. В. Ц. да отговорят на следните задачи: 1. към момента на
деянието и понастоящем страда ли от психично заболяване, ако „да” – откога и какво е
2
то, какви са обективните му проявления при взаимоотношения с други хора, а така
също дали наличното към момента на деянието психично състояние на подс. Ц. е
позволявало правилна ориентация за време, място и лица / обстановка/; 2. към момента
на деянието и понастоящем бил ли е в състояние да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си;
3. възможността на подсъдимия правилно да възприема фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях. Изготвеното експертно заключение бе
изслушано и прието в хода на проведеното въззивно съдебно следствие в о.с.з. на
01.09.2025г., като по служебен почин на съда бе назначена и допълнителна съдебно –
медицинска експертиза ( изготвена по ВНОХД № 334/2023г. по описа на САС, НО, 9
състав), заключението на която бе приобщено по реда на чл. 317, вр. чл. 282, ал.3 от
НПК.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът адв. Т. поддържа
въззивната жалба, като поставя акцент върху взаимоотношенията между подзащитния
му и пострадалия и в частност, че Ц. е предоставил подслон на пострадалия, който е
бил безпризорен; описва събитията на процесната дата в насоката на обясненията на
подзащитния му, който сочи, че е възприел пострадалия в дома си и той се е давел;
искайки да помогне на пострадалия, подсъдимият го е ударил два пъти с тъпата част
на чукчето в областта на гърдите. Според защитника не е имало други удари от страна
на подзащитния му, а твърденията на св. И. за други такива не са подкрепени от
доказателства. От този механизъм на деянието, подкрепен от заключението на
тройната СМЕ, защитникът прави заключение, че обвинението за умишлено убийство
е недоказано в своя субективен елемент. В подкрепа на тезата си адв. Т. сочи и
последващото поведение на подсъдимия, който е останал в жилището си и на сутринта
се е обадил на тел. 112; задава въпросите защо при наличие на умисъл за убийство
подзащитният му би ударил пострадалия с тъпата част на чукчето, а не с острата и
защо в областта на гърдите, а не на главата. Поддържа искането си за
преквалифициране на деянието от такова по чл. 116 от НК в по-леко наказуемото по
чл. 124 от НК- причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на нанесена
тежка телесна повреда.
Подс. Ц. в лична защита заявява, че поддържа доводите на защитника си и
сочи, че го е „чукнал“ за първа помощ, друго не е сторил и след това е заспал.
Прокурорът от САП счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна
и прави искане за нейното потвърждаване. Оспорва искането за преквалификация на
престъплението като такова по чл. 124 от НК, като в тази насока се позовава на
установения по делото механизъм на извършване на деянието – множество наслагващи
се удари, нанесени със значителна сила по жизненоважно място по тялото на
3
пострадалия, както и на упоритостта на подсъдимия при ударите, тъй като е
продължил нанасянето им въпреки направените двукратни опити на св. И. да му
попречи.
В предоставената му последна дума подсъдимият Ц. отправя искане към
въззивния съд да бъде оправдан и заявява, че е невинен.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
Подсъдимият А. В. Ц. е роден на ******** г. в гр.Враца, българин, български
гражданин, с постоянен адрес в ***, неженен, със средно образование, с ЕГН
**********. С недобри характеристични данни по местоживеене.
Същият е осъден по НОХД № 870/2020 г. по описа на РС Враца, по което с
влязло в сила на 11.09.2020г. определение му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено
за срок от 3 години за извършено престъпление по чл.343б, ал. 1 НК.
Според съдебно психологическо и психиатрично изследване на подс. Ц.,
извършено в хода на д.п., същият не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ Враца; при
него е установена коморбидност- съчетание на две психични заболявания- психични и
поведенчески разстройства: 1) Диссоциално личностово разстройство /психопатия/,
обуславящо неуравновесеност и дисхармоничност на психичните свойства на личността
и най-вече на характера, който е с особености, поради изразената емоционално[1]волева
неустойчивост; при определени условия се затруднява адаптацията му към средата и
нормалните взаимоотношения с околните; с нисък праг на фрустрация /на реагиране/;
проявява безразличие към социалните норми и ги нарушава; при освидетелствания са
налице и агресивни преддиспозиции- ситуативна предразположеност към агресивни
действия; 2) Алкохолна злоупотреба /синдром вредна употреба на алкохол/, без
оформена алкохолна болест със синдром на психическа и физическа зависимост;
психопатията е личностово разстройство и абнормен вариант на формиране на
личността, която се различава се от психозите по липсата на налудности, халюцинации
и помрачаване на съзнанието. При злоупотребата с алкохол се запазва ядрото на
личността. Споменът за преживяното по време на опиването е ясен, точен и
последователен. Към инкриминирания период подс. Ц. е употребил алкохол, но липсва
илюзорно и халюцинаторно възприемане на действителността. Алкохолът е повлиял
поведението му относно отслабване на задръжките. Бил е в състояние на обикновено
алкохолно опиване, което не е затруднило способността му да схваща ясно значението
на своите действия, т.е. поведението му не е психотично. И двете психични
заболявания не представляват душевни такива, водещи до невменяемост.
В изпълнение на указанията на ВКС, дадени в решение № 88/ 21.02.2025г., в хода
4
на настоящото производство бе назначена, изготвена и приета допълнителна тройна
съдебно психологична и психиатрична експертиза. Съгласно заключението й,
актуалното ( към 21.08.2025г. ) и към момента на деянието психологично и
психиатрично състояние на подс. Ц. е следното:
-Същият e с Диссоциално личностово разстройство (F 60.2, МКБ 10) и
Психични и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на алкохол. Вредна
употреба. (F 10.1, МКБ 10). Личностово разстройство при осв. А. Ц. не е психична
болест в тесния смисъл на това понятие и не може да бъде приравнено към
„продължително” разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК.
Девиантните личностови характеристики на освидетелствания касаят
емоционалността, начините му на реагиране и социалното му адаптиране. В тази
насока най-важни се очертават общата личностова незрялост, импулсивност,
непреценъчност, особено по отношение на ефекта на поведението, липса на трайни
интегрирани морално-етични и социални норми, регулиращи поведението, склонност
към социално неприемливи, в по-голямата си част емотивно поведенчески реакции. В
този контекст и алкохолните злоупотреби при освидетелствания, които имат
характеристика на битови алкохолни ексцесии са по типа на подражанието в
неформалната група. Освидетелстваният няма изградени трайни трудови навици, не е
приобщен към просоциалните норми на поведение и не е изградил нагласа да
анализира негативните последици от собственото поведение и да внася корекции в
него. Съчетанието на личностовата дисхармония и алкохолните злоупотреби,
повишават базисния риск от агресивно и асоциално поведение. Продължителната
злоупотреба с алкохол води до усилване на негативните черти и допълнително разпадане
на личността и социалното функциониране. Алкохолът действа като дезинхибитор,
което означава, че намалява задръжките. При освидетелствания, който вече има
минимални задръжки и липса на емпатия, алкохолът може да доведе до пълно
отсъствие на съобразяване с последствията от действията. Повишената импулсивност
/като алкохола засилва тази импулсивност/ и ниския контрол над импулсите водят до по-
голяма вероятност за необмислени, рискови и често деструктивни действия.
Продължителната злоупотреба с алкохол води до тежки промени във външния вид,
хигиената и социалното функциониране. Освидетелстваният и без това има проблеми
с поддържането на трайни връзки, но алкохола ускорява този процес до пълна
изолация и маргинализация. В механизмите на инкриминираното деяние основно
място заема личностовата патология, с оглед особеностите на освидетелствания в
личностовата структура и най-вече склонността му към експлозивно дисфорични
отреагирания и себеувреждания. Освидетелстваният е индивид, при когото изначално
патологичните личностови черти са усилени и влошени от въздействието на
продължителната употреба на алкохол, което води до още по-дълбоко социално и
психическо разпадане, повишен риск за околните и минимален шанс за положителна
5
промяна без интензивна и специализирана намеса.
- Към момента на инкриминираното деяние освидетелстваният не е бил с качествени
разстройства в базисни сфери от психичната дейност, които да са възпрепятствали
основните му психични годности. По време на инкриминираното деяние осв. А. Ц. е
бил във връзка с реалността, долавял е особеностите на средата и настъпващите
промени в нея, бил е с организирано поведение в контекста на ситуацията и е могъл да
предвиди последствията от конкретните актове на своето поведение. Употребеното
количество алкохол е улеснило, но не и мотивирало поведението му. Към настоящия
момент у осв. А. Ц. не е налична клинична картина на психична психотична болест.
Осв. А. Ц. е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, както към момента на инкриминираното деяние, така и
понастоящем.
- При освидетелствания няма основание да се коментира недоразвитие на паметовите
способности или интелектуален дефицит, който да възпрепятства годностите му за
фиксиране, ретенция и репродукция на факти и обстоятелства, включително свързани
с инкриминираното деяние. И към времето на инкриминираното деяние, и
понастоящем при него липсват данни за качествени нарушения на възприятия,
мислене и паметови функции. В състояние е да съхрани и възпроизведе консистентни,
логически свързани описания на ситуацията. От медицинска гледна точка осв. А. Ц. е
в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от
значение за разкриване на обективната истина в хода на разследването, т.е. да дава
достоверни показания. Освидетелстваният е склонен да рационализира и обвинява
другите за своите трудности като същевременно преекспонира фрустриращи го и
конфронтиращи със закона обстоятелства; склонен е към себезащитни реакции с
екстернализиране на вината за проблемите си; освидетелстваният е манипулативен и
склонен към целенасочено изкривяване на факти и обстоятелства. Промяна в
показанията на освидетелствания могат да бъдат интерпретирани като защитно
поведение, целящо избягване или намаляване на наказателна му отговорност.
Подсъдимият А. В. Ц. ( по прякор „***“ ) и пострадалият А. М. А. ( по прякор
„***“) били дългогодишни познати, като и двамата били израснали в гр.Враца. Подс.
Ц., който бил неженен и безработен, към 2021г. живеел в собствено жилище –
апартамент 23, находящ се в ***, разположен на първия етаж в сградата. Жилището
представлявало гарсониера, в която често се събирали шумни компании, слушащи
силна музика, от вътре се чували викове, крясъци и блъскане по стените, което
провокирало съседите да подават сигнали в полицията.
Пострадалият А. А. ( роден на ********г.) по прякор „***“ през 2008г. се оженил
за К. Г. А. и известно време двамата живели в *** при родителите на съпругата му, но
след като тя починала на 10.09.2020г., се изнесъл от там и се върнал в гр.Враца. Имал
6
едно дете, родено на *** год., за което не полагал грижи и то останало в *** при
роднините на съпругата му. Родителите на А. А. били починали. Останал бездомен,
пострадалият А. се уговорил да ползва апартамента на подс.Ц. в ***. Уговорката им
била пострадалия А. да не заплаща наем за помещението, а единствено консумативните
разходи за имота. Пострадалият работил на частно – в строителството, направа на
покриви и други дейности. Той също злоупотребявал с алкохол, като наред с това
употребявал и наркотични вещества, което подсъдимият знаел, тъй като живеели
заедно. В началото на лятото на 2021г. подс.Ц. отишъл да живее при брат си св. Г. В. Ц.
от ***, като периодично се отбивал в апартамента №** в ж.к. „***“, за да го наглежда.
Понякога оставал там и заедно с пострадалия и други лица, употребявали алкохол. През
м.юни/юли 2021 г. в имота на подсъдимия ап.23, ползван от пострадалия, се настанил и
св.И. С. И. (по прякор „***“) от с.***, за което уведомил подсъдимия като собственик,
който не се възпротивил. Св.И. И. бил включен в метадонова програма при ЦПЗ Враца,
с оглед лечение на наркотична зависимост. Поради лошите хигиенни условия в
жилището и множеството сбирки, при които се консумирал алкохол, около средата на
м. август 2021 г., св.И. И. решил да се премести временно в дома на св.М. Д. В. от
гр.Враца, който живеел на съпружески начала със св.В. М. М. от същия град. Тези
свидетели също участвали в метадоновата програма по идентични причини. Св.И. И.
взел част от багажа си, съхраняван в апартамента на подсъдимия ж.к. „***“ и го
пренесъл в имота, в който живеели св.В. и св. М., находящ се на *** в гр.Враца. На
25.08.2021 год., около 15,15-15,20 часа, автопатрул при РУ Враца бил изпратен в ж.к.
„***“, ***, заради сигнал за неправомерно поведение от пострадалия А. А., който се
бил подпрял до лек автомобил и дърпал дръжките на вратата. В 15,30 часа
пострадалият, който изглеждал във видимо нетрезво състояние и не можел да пази
равновесие, бил отведен от полицейски екип в Полицейски участък „Дъбника“
гр.Враца. Работата по случая била възложена на полицейския инспектор св.В. Д. от
гр.Враца. На последния служебно било известно алкохолното и наркотично
пристрастяване на пострадалия, както и обстоятелството, че живее в апартамента на
подс. Ц. в ж.к. „***“, бл.***, за което жилище често постъпвали сигнали на тел.112 за
сбирки, скандали и силен шум на лица, злоупотребяващи с алкохол и опиати.
Пострадалият споделил на св.Д., че е изпил две бири и две водки, прилошало му,
поради което се облегнал на лекия автомобил, като отрекъл да е употребявал
наркотични вещества. Съставен му бил предупредителен протокол по ЗМВР и била
образувана преписка. Пострадалият А. А. напуснал полицейския участък в 16,15 часа,
което било отразено в книгата за пропускателния режим на РПУ гр.Враца. Около 16,40
часа бил забелязан на поляна зад блок №** ж.к. „***“ да се олюлява неадекватно от
негов съсед – св.И. Г. И.. От там пострадалият се прибрал в апартамент *** в ж.к.
„***“, легнал на едно походно легло /шезлонг/ в стаята /хол/ и заспал. Привечер на
25.08.2021г. св.И. И. отишъл до апартамента на подс. Ц. №** в ж.к. „***“, за да вземе
7
другите си лични вещи, които били останали там. Външната врата на имота била
заключена, а той нямал ключ от нея. Извикал няколко пъти под терасата, но никой не му
отговорил, въпреки че чувал хъркане отвътре, а част от стъклата на прозорците на
апартамента били счупени. Поради това около 19,40 - 20,13 часа св.И. И. от мобилния
си телефон с номер ********** се обадил на подс.Ц., ползващ телефонен номер *** и
провел разговор с него. Обяснил му, че не може да влезе в жилището и поискал да
дойде, за да му осигури достъп. Същият ден подс.Ц. бил в жилището на брат си в
гр.Враца, като преди телефонното обаждане на св.И. И. вече бил изпил една двулитрова
бутилка бира „Леденика“. Около половин час след обаждането на св. И., подс. Ц.
пристигнал пред гарсониерата си в ж.к. „***“, където го чакал св.И. И.. Подсъдимият
отключил входната врата и двамата със св. И. влезли в жилището, като подсъдимият
още тогава бил афектиран и гневен на пострадалия, считайки, че той е счупил
прозореца на терасата на апартамента, за да влезе вътре. И двамата възприели, че
пострадалият А. А. бил легнал на походно легло /шезлонг/ в стаята /хол/, спял, хъркал и
дишал тежко. Подсъдимият започнал да бута пострадалия А. с ръце и му крещи,
приканвайки го да си тръгва. На висок глас изразил недоволство от това, че в жилището
му преди това имало телевизор и скутер, които пострадалият бил продал. Св.И. И.
издърпал подсъдимия и му казал да не закача пострадалия, тъй като спял. Викове от
жилището били чути от св.Д. Д. от гр.Враца, живущ в ап.**, разположен
непосредствено над този на подсъдимия. Към 21,20-21,30 часа св.Д. се обадил на
телефон 112 и пожелал да го свържат с дежурен полицай, на когото съобщил за шума в
апартамента на подс.Ц. и пребиваването на съмнителни лица. Десетина минути по-
късно дошъл полицейски патрул в състав св. П. Г. и св. Т. Б., като св.Д. чул, че
разговаряли на входа с подсъдимия, без да влизат в жилището. Полицейските
служители не констатирали нарушения на място, тъй като според Общинската наредба,
актове за нарушаване на обществения ред се съставяли за неправомерни деяния след
22.00 часа. Около 21,25 часа подсъдимият Ц. се обадил по телефона на брат си св.Г. Ц.
и му казал да купи и да му донесе в апартамента две двулитрови бутилки с бира
„Леденика“. Св. Г. Ц. закупил от кварталния магазин искания от брат му алкохол, който
занесъл в ап.23 ж.к. „***“. Св.Г. Ц. пребивавал няколко минути в апартамента, видял, че
брат му седял на креват в хола, св.И. И. стоял прав, а пострадалият А. А., познат му
като „***“ лежал в хола на походно легло, спял и издавал хъркащи звуци. След като
св.Г. Ц. оставил бирата и си тръгнал, подсъдимият и св.И. И. консумирали от нея. Към
23,00 часа св.И. И. се насочил към тоалетната, а после към кухнята на жилището, за да
си събере багажа. Малко след това оттам чул нанасянето на няколко тъпи удари и
репликата: „Ставай, майка ти ***“, съпроводена с псувня. Отправяйки се към хола и
влизайки в помещението свидетелят видял, че подсъдимият нанасял удари с юмруци в
областта на гръдния кош и ребрата на пострадалия А., който лежал на походното легло
и хъркал, а след това от устата му потекла кръв. Св. И., който лично възприел два-три
8
удара с юмруци, спрял подсъдимия и му казал да не удря пострадалия, защото
последният е неадекватен, след което двамата седнали да пушат цигари. Подс.Ц.
продължил да пие бира, обяснявайки, че пострадалия А. му бил изнесъл всичко от
жилището и му продал вещите. След това св.И. И. отново се отправил към кухнята, за
да досъбере багажа си, откъдето слухово възприел нови тъпи удари, съпроводени със
словесни нападки от страна на подсъдимия спрямо пострадалия. Веднага се върнал в
другата стая и видял, че подсъдимият държал метален сатър /топорче, чук за пържоли/,
с който два пъти ударил пострадалия в гърдите, с тъпата му част. Свидетелят издърпал
посочения предмет от ръцете на подсъдимия и го избутал настрани, като му казал, че
така ще убие пострадалия. Подсъдимият му от говорил: „Да мре!“, отново съпроводени
с нецензурни думи към пострадалия. След като хвърлил металния сатър на пода на
помещението, св.И. И. си приготвил вещите и влизайки отново в хола видял, че
подс.Ц., вече бил повлиян от изпития алкохол, спял на пода. Към полунощ св.Ив.И. си
тръгнал с багажа от апартамента. Нощта прекарал на открито пред магазин „Нон стоп“
в ж.к. „Дъбника“, а на сутринта отишъл в дома на свидетелите М. В. и В. М.. След като
се събудил, подсъдимият излязъл от апартамента и отишъл до жилището на брат си, за
да си вземе цигари, тъй като ги бил свършил, както и дребни пари, с които си купил
още една двулитрова бутилка бира „Леденика“. После се върнал се в гарсониерата
ж.к.“***“, където констатирал смъртта на пострадалия. В 04,39 часа на 26.08.2021 год.
подсъдимият се обадил на св.И. И. и му съобщил, че пострадалият е починал. По-
късно, в 5,24 часа и 21 сек. било регистрирано входящо обаждане от телефона на подс.
Ц. на тел.112, в което подсъдимият съобщавал, че пострадалият А., който бил приютил
в дома си, го е намерил починал около 04,00 часа сутринта. Съобщил също, че е
възможно да е било упражнено насилие над него, като констатирал липси и щети по
имуществото в жилището. Сигналът бил предаден на ЦСМП Враца, ОД на МВР Враца
и ГДП, като екип на ЦСМП Враца 05,37 часа пристигнал на местопроизшествието,
където била констатирана настъпилата смърт на пострадалия А. А., за което бил
оформен фиш № 5991/26.08.2021 г. На място пристигнали и полицейски служители,
които запазили местопроизшествието. На същите подсъдимият заявил, че прибирайки
се на адреса, заварил пострадалия безжизнен, без да диша. Извършен бил оглед на
местопроизшествието в часовия порядък от 06,40 до 07,10 часа. в апартамента № **,
ж.к. „***“, бл.*** вх.*, където в дневната под счупения двоен прозорец бил открит
трупа на пострадалия легнал по гръб на платнен шезлонг със спечени участъци от
червеникаво-кафява течност по лицето около носа и устатата, стигаща до
възглавницата. При огледа били направени фотоснимки на трупа и впоследствие
изготвен фотоалбум №306. Подсъдимият бил задържан в 11,00 часа на 26.08.2021г. за
срок до 24 часа по ЗМВР. На 26.08.2021 год., за времето от 17.00 до 17.30 часа, бил
проведен допълнителен оглед на жилището, при който на пода, под леглото в хола е
намерена и иззета 1 бр.метална брадва със сребриста ръкохватка, като също бил
9
изготвен фотоалбум № 308. При експертното дактилоскопно изследване на иззетата
метална брадва не били открити годни дактилоскопни следи. С протокол за доброволно
предаване на 27.08.2021г. подс.А. Ц. е предал на водещия разследването следовател 1
бр. мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕЙ №354927033394780 ведно със СИМ карта за
същия, като е посочил, че това е единствения телефон, който ползва с номер ***. С
протокол за доброволно предаване на 27.08.2021г. св. И. И. е предал на водещия
разследването следовател ползвания от него мобилен телефон марка „Нокия“ модел 309
с ИМЕЙ №355923053352864 ведно със СИМ карта за същия номер **********. С
протокол за доброволно предаване на 26.08.2021г. подс.А. Ц. е предал на водещия
разследването следовател дрехите, с които е бил облечен на 25.08.2021г., когато е
отишъл в апартамента при пострадалия А. .
Според заключението на назначената на д.п., изслушана и приета от
първостепенния съд, СМЕ по писмени данни с № 185/2022 г., при което експертът е
изчислил по метода на Видмарк и съобразно релевантните обстоятелства, установени
по делото, че при употребени от подс. Ц. около 2 л. бира, при тегло от 80 кг., към
инкриминирания период същият би имал концентрация на алкохол в кръвта от 0,70
промила, и съответно 1,40-1,45 промила, при 4 л. бира. Вещото лице е уточнило, че
алкохол в концентрация 0,70-1,40 промила отговаря на лека степен на алкохолно
опиване, характеризираща се с усещане за психически и физически комфорт. Налице са
емоционална лабилност, говорене на висок глас, повишена инициативност, намаляване
чувството на отговорност, понижение на активното внимание, както и забавяне на
рефлексите. В някои случаи се наблюдава отпуснатост и сънливост .
От заключението на назначената на д.п., изслушана и приета от първостепенния
съд, психолого-психиатричната експертиза, св.И. С. И. не се води на дипсансерен отчет
в ЦПЗ Враца. Същият не страда от душевно заболяване. Има психични и поведенчески
разстройства, следствие употреба на опиоди. И. се лекува в Държавната метадонова
програма на ЦПЗ Враца. Количеството метадон се определя от лекаря на програмата и
състоянието му се следи непрекъснато от медицински специалисти. Уточнено е, че
св.И. има ясен, точен и последователен спомен за действията си. Не е губил връзка с
действителността. Правилно е възприемал случващото се около него. Действията му са
съобразени с околната обстановка. Не са констатирани абстинентни прояви към
момента на деянието. Поетият алкохол не е довел до психотично поведение. На тази
база е отразено, че същият е бил в състояние правилно да възприема фактите, относими
към процесиите събития, и може да дава правилни и достоверни показания.
Според заключението на назначената на д.п., изслушана и приета от
първостепенния съд, химическа експертиза, в кръвта, взета от трупа на пострадалия А.
М. А., не е установено наличие на етилов алкохол.
Според заключението на назначената на д.п., изслушана и приета от
10
първостепенния съд, химическата експертиза №PG210/CHM/10112021 на
„Проген“ООД, при изследване трупните урина и кръв на пострадалия е изолиран
метамфетамин, съответно в концентрация 1,19 мкг/мл /в урина/ и 25,55 нг/мл /в кръвта/.
Метамфетаминът е наркотично вещество, включено в Списък № 1 на растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина,
съгласно ЗКНВП. Чрез газ - хроматографски анализ на урината от трупа на А. е
установено наличие на ТНС-СООН в концентрация 54,60 нг/мл. ТНС-СООН е
неактивен метаболит на А9- тетрахидроканабинола, излъчван в урината на човек и
показващ употреба на марихуана. Марихуаната /коноп, канабис/ е включена в Списък
№ 1 на растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, съгласно ЗКНВП.
Видно от заключението на изготвената на д.п., изслушана и приета от
първостепенния съд, медицинска експертиза на труп, при огледа и аутопсията на
пострадалия са установени: Гръдна травма, изразяваща се в счупване на гръдната кост
и второ и трето десни ребра с кръвопропиване на околни меки тъкани, и контузия на
миокарда. Миокардиосклероза, хипертрофия на миокарда; атеросклероза. Мастна
дегенарация на черния дроб, хроничен персистиращ хепатит и чернодробна цироза;
бронхиолит; спленомегалия. Картина на бързо настъпила смърт. Мозъчен оток с
вклиняване. Белодробен оток. Охлузване на ляво бедро. Вещото лице сочи, че
причината за смъртта на А. е контузията на миокарда, довела до остра сърдечно-съдова
недостатъчност. По отношение на механизма е уточнено, че уврежданията отговарят да
бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети /удар или наслагващи се удари
в областта на гръдната кост или притискане, като задната повърхност на гръдния кош
/гърба/ е бил върху подложка. С оглед заключенията на химическите експертизи,
визирани по-горе, експертът е обозначил, че към момента на настъпване на смъртта
лицето не е употребило алкохол, а е било под въздействието на метамфетамин и/или
амфетамин и марихуана, като подробно са описани спецификите на тези вещества и
предизвикваните от тях ефекти.
В назначената на д.п., изслушана и приета от първостепенния съд, допълнителна
СМЕ по писмени данни по протокол №183/2022г. , вещото лице е разяснило
механизмите на възникване на гръдните травми, респективно счупванията на гръдната
кост и ребрата, както и контузията на миокарда, съставляващо натъртване на сърдечния
мускул, при тъпа сила или натиск, повлияващи на гърдите. Вещото лице е пояснило, че
в обсъждания случай се касае за директно счупване на гръдната кост и ребрата на А. в
резултат на удар или наслагващи се удари в мястото на счупването със значителна сила.
Ударите са нанесени с твърд тъп предмет с широка повърхност - ръка или крак
/ритници/. Уточнено е, че уврежданията не могат да бъдат причинени при удари със
11
„сатърче“, тъй като същото представлява твърд тъпоръбест предмет с ограничена
повърхност, като при употребата му биха се получили специфични увреждания,
каквито не са констатирани при огледа и аутопсията. Посочено е, че предвид
микроскопското изследване, може да се направи извод, че самият темп на настъпване
на леталния изход е бърз /в рамките на до 4-6 минути/. Наличието на масивно
кръвопропиване в областта на счупванията, както и добре оформената контузия на
сърцето, биха могли да се развият, както за няколко минути, така и до няколко часа, с
оглед на което е прието, че смъртта е настъпила между 6-10 минути след травмата до 2
часа.
Според заключението на назначената и приета по реда на чл.317, вр. чл. 282, ал.3
от НПК в хода на въззивното съдебно следствие допълнителна тройна съдебно-
медицинска експертиза ( л.л. 38 – 50 от съд. дело по ВНОХД № 344/23г. на САС)
основната причина за смъртта на пострадалия А. е гръдна травма с контузия на сърцето,
като непосредствено след причиняване на контузията на сърцето е настъпил рязък срив
на сърдечната дейност от типа на остро ритъмно нарушение и последвал сърдечен
арест (спиране на сърдените съкращения). Налице е пряка и непрекъсваща се причинно
следствена връзка между получената гръдна травма с контузия на сърдечния мускул и
последвалия смъртен изход. Според експертите установената гръдна травма със
счупвания на гръдната кост и десни ребра се дължи на действия със значителна
травмираща сила; отчитайки обстоятелството, че травмираните тъкани и счупени кости
на предната гръдна стена са на сравнително неголяма площ – от около 5-8 см.,
експертите заключават, че се касае до въздействие на удари с твърд тъп предмет с
ограничена по площ контактна повърхност, а с оглед на фотографираните отграничени
три отделни кръвонасядания се касае до нанасянето на няколко наслагващи се отделни
удари в областта на предната гръдна стена на гръдната кост; с оглед вида и размера на
уврежданията, те могат да бъдат причинени както от приложеното по делото „сатърче“,
така и посредством удари с юмруци или ритници. Относно характера на
констатираните телесни увреждания, станали причина за смъртта на пострадалия,
счупването на гръдната кост и счупването на второ и трето ребро в дясно експертите
определят като реализиращи критериите на медико-биологичния призрак трайно
затруднение движението на снагата за срок по-голям от 30 дни по смисъла на чл.129
ал.2 от НК; характерът на телесното увреждане контузия на сърцето ( което единичната
експертиза го е определила като разстройство на здравето временно опасно за живота)
тук тримата експерти считат, че реализира медико-биологичния признак „постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота“.
Така приетите от настоящия въззивен състав фактически констатации в
преобладаващата си част се припокриват с установените от първоинстанционния съд
12
относно релевантните за предмета на делото обстоятелства, като въззивният съд
констатира наличието на основанието, визирано в чл. 316 от НПК да приеме нови
фактически положения, свързани с приетите в хода на въззивното производство
заключения на СППЕ на подс. Ц. и допълнителната тройна СМЕ.
Включените в предмета на доказване факти се установяват категорично от
обясненията на подсъдимия А. В. Ц., дадени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие и приобщените на осн. чл.279 ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК от 01.07.2022г. от д.п.,
показанията на св. И. И., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и
приобщените на осн. чл. 281, ал. 1, т.1 и т.2 от НПК по реда на чл. 223 от НПК (л.80-82
от т.1 на д.п.), на св. И. И., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и
приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 пр.2 от НПК от 31.08.2021г. (л.108-109
от т.1 на д.п.), на св. В. Д., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие,
на св. И. М., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, на св. Х. К.,
дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, на св. Е. А., дадени в хода
на първоинстанционното съдебно следствие, на св. Т. К. дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на св. М. А., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на св. К. К., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на св. Д. Д., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на св. И. И., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на св. В. П., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на св. Ц. В., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на св. Ц. Г., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на св. Г. Ц., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие и приобщените на осн. чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.1
от НПК от 19.10.2021г. ( л.л.167-168 от т.1 на д.п.), на св. М. В., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на св. В. М., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие и приобщените на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.2, пр.2 от НПК ( л.100 от том на д.п. ), на св. П. Г., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на св. Т. Б., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, от заключенията по приетите след
изслушване на вещите лица експертизи както и по реда на чл.282 ал.3 от НПК със
съгласие на страните, а именно: дактилоскопна експертиза №260/27.09.2021г. на вещото
лице В. Н. (л.л. 38-41 от том 1 на д.п.), химическа експертиза на в.л. М. К. (л.л.10-12 от
т.2 на д.п.), съдебно-медицинска експертиза на труп №103/2021г. на д-р Р. Н. (л.л.55-57
от т.2 от д.п., съдебно-медицинска експертиза №183/2022г. на д-р Р. Н. (л.л. 124-126 от
т.2 на д.п.), съдебномедицинската експертиза №185/2022 на д-р Р. Н. (л.л. 128 – 129 от
том 2 на д.п.), съдебно- психиатрична експертиза на подс.А. Ц. от в.л. д-р Б. К. и В. Т. (
л.л . 68-80 от том 2 на д.п.), съдебна психолого-психиатрична експертиза на св.И. И. от
в.л.В. Т. и д-р Б. К. (л. л.90-96 от т.2 на д.п.), химическа експертиза на в.л.Г. Г. по
13
протокол №91/31.08.21 ( л.л. 32-34 от т.1 на д.п.), фоноскопска експертиза по протокол
№22/ИДИ-243/30.11.2022г. на в.л.Р. Ф. К.–Д. и Н. М. М. (л.л.306- 324 от съд. дело,
приета по реда на чл.282,ал.3 от НПК), тройна съдебно-медицинска експертиза на в.л.
д-р Ц. Н. Г., д-р И. А. Л. и д-р Р. А. (л.л.38-50 от ВНОХД № 344/23г. на САС),
допълнителна съдебно психиатрична и психологична експертиза на в.л. Л. Т., П. Г. и К.
Н. ( л.л. 130 – 160 от ВНОХД № 260/2025г. на САС), както и от писмените
доказателства и доказателствени средства: протоколи за огледи на местопроизшествие
и труп (л.л.19-20 от том 1 на д.п.), фотоалбуми ( л.л. 24-26, 44-51 от том 1, л. 2-4 от том
3 на д.п.), протоколи за доброволно предаване от 26.08.2021 г., 2 бр. от 27.08.2021 и
30.08.2021год. ( л.л.21, 27, 28, 141 от т.1 на д.п.), фиш № 5991/26.08.2021 год. на ЦСМП
Враца ( л.5 от т.1 на д.п. ), копие от книга за пропускателен режим на полицейски
участък „Дъбника" (л.л.70-72 от т.1 на д.п.), справка от ЦПЗ Враца, касаещи
подсъдимия, пострадалия и св.Ив.И., М.В. и В.М., справка от РУ на МВР Враца (л.77 от
том 1 на д.п.), справка НБД Население (л.л.86-89, от том 1 на д.п.), характеристика на
св. Ив. И. и на подс. Ц., справка съдимост за подс. Ц., заповед № 1405/29.09.2021 год.
на Община Враца за назначаване настойнически съвет на малолетно лице А. А. М. (
л.144 от том 1 на д.п.), удостоверение за раждане на А. А. М.( л.145 от том 1 на д.п.),
заверен препис от решение № 118/02.03.2021 год. по гр.дело № 461/2021 год. на PC-
гр.Враца за настаняване на детето в семейството на близки и роднини - И. М. (л.л.100-
103 от том 2 на д.п.), информация от Дирекция „Национална система 112“ ( л.57 от т.1
на д.п.), информация от мобилни оператори, приобщена съобразно разпореждане по
ЧНД № 613/2021 год. на ВрОС (л.л.31- 33 и 105-110 от том 2 на д.п.), справки от РЗОК
Враца и НОИ ТП Враца по отношение на пострадалия и подсъдимия ( л.л.83, 179 от
том 1 на д.п. и л.л.49-51 от том 2 на д.п.), 3 бр. епикризи на подс. Ц. (л.л.81-83 от том 2
на д.п.), етапна епикриза на пострадалия от АИППМП „Д-р Д. П.“ЕООД ( л.104, том 2
от д.п.), заверено копие от заповед за задържане на подс.А. Ц. за срок от 24 часа по
ЗМВР, ведно с протокол за личен обиск, декларация, лист за преглед, заповед за
конвоиране на лице(л.л.157-164 от том 2 на д.п.), веществените доказателства: 5 бр.СД
(л. 181, 182, 183 от том 1 на д.п. и л.л.301, 303 от съд.дело), 2 бр.мобилни телефони
„Самсунг“ и „Нокиа“, 1 бр. метална брадва със сребриста ръкохватка, 1 бр.спортно
горнище, 1 бр.кафяв хартиен плик с подписи на поемни лица и експерт с 1 бр.марлен
тампон с кръв от пострадалия и 1 брой отривка от устната му кухина.
Неправилно първостепенният съд е приел за годно доказателствено средство
показанията на св. Н. Т., за който е налице забрана да бъде свидетел по см. на чл. 118,
ал.2 от НПК, тъй като в качеството му на инспектор „Криминална полиция“ при
участък „Дъбника“ РУ Враца на основание чл.218, ал.2 от НПК са му били възложени
от водещия разследването следовател извършването на отделни следствени действия по
д.п. – установяването на близки и роднини на пострадалия, както и други лица, в това
число съседи на адреса, където е намерен трупа на А., камери за видеонаблюдение на
14
местопроизшествието (л.54, л.91 от том 1 на д.п.). В този смисъл следва да се приеме,
че макар и същият да не е участвал в конкретно следствено действие по разследването,
с оглед възложените му с посоченото постановление действия съобразно чл.218, ал.2 от
НПК е бил част от разследващия екип и по отношение на него действа забраната на
чл.118, ал.2 от НПК. Същевременно, с изключване показанията на св.Н. Т. от годната
доказателствената маса, не се променят основните факти и обстоятелства от значение за
правилния изход на делото.
За част от включените в предмета на доказване по делото факти в събраната по
делото доказателствена съвкупност не са налице противоречия, еднопосочно се
установяват от събраните в хода на наказателното производство доказателствени
източници и не се оспорват от защитата и самия подсъдим в иницииращия
производството документ и в хода на съдебните прения. В тази група обстоятелства
попадат предхождащите инкриминираното деяние взаимоотношения между
подсъдимия и пострадалия, състоянието на пострадалия А. на инкриминираната дата,
срещата между подсъдимия и св. И. И. в дома на първия вечерта на тази дата и
установяването там на спящия пострадал А., краткото посещение на брата на
подсъдимия св. Г. Ц. в жилището и донесения от него алкохол ( бира), алкохолното
опиване на подсъдимия, телефонните разговори, проведени от подсъдимия на
сутринта на следващия ден със св. И. и на тел.112, установяването на трупа на
пострадалия, причинените му увреждания и насилствената причина за смъртта му. За
тези факти обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели В. Д.,
И. И., И. И., Д. Д., П. Г., Т. Б. и Г. Ц., заключенията на приетите по делото химическа,
медицинска експертиза на труп, СМЕ по писмени данни и фоноскопска експертизи,
както и писмените доказателствени средства и доказателства са взаимнодопълващи се
в хронологично отношение и безпротиворечиво установяват фактическите положения
по делото, като въпреки това контролираният съд е изложил пространни и убедителни
съображения относно процеса на формиране на вътрешното си убеждение по тези
интересуващите делото данни и от кои източници на информация е приел за
установени обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване. В този смисъл
проверяваният съдебен акт се отличава с висок съдържателен стандарт, изводим от
детайлността и яснотата на изведените фактически и доказателствени изводи, поради
което и преповтарянето им от въззивния съд се явява ненужно.
Пред скоби следва да бъде посочено противоречието между заключенията
допълнителната единична СМЕ по протокол №183/2022г. и допълнителната тройна
СМЕ (последната назначена и приета в проведеното въззивно съдебно следствие)
относно механизма на причиняване на гръдна травма с контузия на сърцето на
пострадалия А., довела до леталния изход. Според допълнителната единична СМЕ
травмата е в резултат на удар или наслагващи се удари в мястото на счупването със
значителна сила, които са нанесени с твърд тъп предмет с широка повърхност - ръка
15
или крак /ритници/, но е посочено, че уврежданията не могат да бъдат причинени при
удари със „сатърче“; заключението на допълнителната тройна СМЕ е, че установената
гръдна травма със счупвания на гръдната кост и десни ребра се дължи на действия със
значителна травмираща сила, като се касае до въздействие на удари с твърд тъп
предмет с ограничена по площ контактна повърхност - нанасянето на няколко
наслагващи се отделни удари в областта на предната гръдна стена на гръдната кост,
които могат да бъдат причинени както от приложеното по делото „сатърче“, така и
посредством удари с юмруци или ритници. Този съдебен състав възприема
заключението на експертите по назначената от него тройна комплексна съдебно-
медицинска експертиза, ненамирайки основания за съмнение в професионалната
квалификация на експертите и съобразявайки, че те са основали изводите си на цялата
налична медицинска документация, касаеща състоянието на пострадалия, вкл. и от
направените фотоснимки на трупа му. Обосновано и научно защитено вещите лица
заключават, че се касае до няколко наслагващи се отделни удари в областта на
предната гръдна стена на гръдната кост на А., които могат да бъдат причинени както
от приложеното по делото „сатърче“, така и посредством удари с юмруци или
ритници, поради което и съдът кредитира изцяло заключението допълнителната
тройна СМЕ. Несъществено за правилния изход на делото противоречие е налично в
двете посочени заключения и относно медикобиологичната характеристика на
телесното увреждане контузия на сърцето - единичната експертиза го е определила
като разстройство на здравето временно опасно за живота, а тройната – че реализира
медико-биологичния признак „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота“, за което обстоятелство въззивният съд отново кредитира заключението на
допълнителната тройна СМЕ, съобразявайки изтъкваните научнообосновани
съображения за достигането до този извод. В този смисъл и въззивният съд упражни
правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК и прие за установени нови фактически
положения по делото.
Оспорен във въззивната жалба и в пледоарията на защитата ( също от самия
подс. Ц. с твърдението му, че е невинен) се явява механизма на деянието. По делото са
налични две версии за случилото се вечерта на 25.08.2021г. на инкриминираното
място в гласните доказателствени средства. Първата е обективирана в обясненията на
подсъдимия. В обясненията на Ц., дадени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие - о.с.з., проведено на 27.09.2022г. –той твърди, че непосредствено след
отиването му със св. И. И. в апартамента е заварил пострадалия А. безпомощен в
шезлонг, като „имитирал“ форма на дишане, задавяне и за да му помогне подсъдимият
притиснал гръдния му кош с ръка, с тъпата част на инстР.т два пъти го ударил с
интервал от време; пострадалият „плювнал“ на якето му слуз, слюнка, а след това
„показал“ жизнен показател чрез вдигане на лява ръка, след което подсъдимият
преустановил действията си спрямо него. В дадените в хода на д.п. обяснения от
16
01.07. 2022г. ( л.177 от т.2 на д.п.) подс. Ц. заявява, че пострадалият е изглеждал
полужив, дишал трудно, поради което той няколко пъти го ударил с външната част на
ръката си, по бузата, а след известно време го „чукнал“ в гръдния кош два пъти с
метално чукче, като тогава пострадалият изплюл храчка, която попаднала на блузата
му.
Противостоящи по информационна насоченост за поведението на подс. Ц. през
инкриминираната вечер са показанията на св. И. И. (втората версия), дадени в хода на
д.п. и в първоинстанционното съдебно следствие. Еднопосочно св. И. И. разказва, че
при съвместното им влизане в жилището, подс. Ц. е бил афектиран и с агресивна
насоченост към легналия и хъркащ безпомощен пострадал, обвинявайки го, че е
счупил прозорец на терасата на апартамента; подсъдимият първоначално ударил 2-3
пъти по лицето пострадалия, който не реагирал, а свидетелят го издърпал; след това
чул викове „Ставай, майка ти ***“, върнал се в стаята и възприел нанесени 2-3 удара с
юмруци от подсъдимия в областта на гърдите и корема на пострадалия и отново го
възпрял; след това отново чул удари и псувни и възприел как подсъдимия удря отново
в същата област пострадалия с топорче за пържоли, като Ц. очевидно бил много
ядосан и викал „ да става тоя, да се маха“, като свидетелят отново го хванал за ръката
и го изблъскал от тялото на пострадалия.
В съответствие с правилата на формалната логика, изводима от вътрешната
убедителност на конкретното гласно доказателствено средство и подкрепеността му от
останалия доказателствен материал, първостепенният съд е поставил в основата на
изводите си по фактите относно механизма на деянието именно показанията на св. И.
И.. На първо място в показанията на св. И. не са налични съществени противоречия от
двете фази на процеса, каквито се констатират в обясненията на подсъдимия относно
предприетите от него действия спрямо пострадалия (притискане на гръдния кош с
ръка в съдебно заседание и удряне на с външна част на ръката по бузата – в д.п.) и
проявената реакция на пострадалия А. ( вдигане на ръка, сочена единствено в
съдебното следствие), което показва последователността на разказа на свидетеля И..
На следващо място показанията на св. И. изхождат от лице, което не е заинтересувано
да излага уличаващи подсъдимия данни, докато подс. Ц. се явява най –
заинтересувания субект от благоприятстващ го изход на делото. Най – същественото
при преценка на достоверността на гласните доказателствени средства обаче се явява
подкрепеността на разказа на св.И. от обективните данни за причинените на
пострадалия увреди, интерпретирани в заключението на тройната СМЕ, според което
ударите са нанесени със значителна травмираща сила, те са няколко и наслагващи в
областта на предната гръдна стена на гръдната кост на А. и могат да бъдат причинени
както от „сатърчето“, така и посредством удари с юмруци или ритници. Именно
медицинските находки по тялото на пострадалия А. категорично оборват версията на
подсъдимия, че внимателно и обмислено, с премерена сила и с цел оказване на
17
медицинска помощ, е „чукнал“ двукратно с тъпата част на инстР.та пострадалия А..
Медицинската интерпретация на находките по тялото на починалия от друга страна са
в унисон със заявената от св. И. И. изначална озлобеност на подс. Ц. към безпомощния
пострадал А., ескалирала в двукратен побой – първоначално нанесени удари с
юмруци, а след това с помощта на тъпата част на метален сатър /топорче, чук за
пържоли/ в областта на гърдите, които били със значителна сила и съпроводени с
вербализираното негативно отношение на Ц. към А.. В този смисъл и въпреки, че
подложи на внимателен собствен анализ обясненията на подс. Ц. и показанията на
свидетеля – очевидец И. И., и въззивният съд ( подобно на първостепенния) счете за
достоверен разказа на св. И. И. за механизма на деянието, респ. не цени обясненията
на подс. Ц. в тази им част, намирайки ги за несъответни на обективната
действителност и израз единствено на правото му на защита. Индикация за
достоверността на показанията на св. И. И. е и заключението на СППЕ, според което
същият не страда от душевно заболяване, въпреки че има психични и поведенчески
разстройства, вследствие употреба на опиоиди. Лекуван е в държавната метадонова
програма на ЦПЗ Враца, състоянието му е следено непрекъснато от медицински
специалисти, с определено количество на метадон от лекаря на програмата.
Свидетелят И. И. е с ясен, точен и последователен спомен за действията си, без загуба
на връзка с действителността, правилно е възприемал случващото се около него.
Действията му са съобразени с околната обстановка и не са констатирани абстинентни
прояви към момента на деянието, а поетият от него алкохол не е довел до психотично
му поведение. Свидетелят е в състояние правилно да възприема фактите, относими
към процесните събития, да дава правилни и достоверни показания.
Съдебното минало и психичното състояние на подсъдимия се установяват
еднозначно от свидетелството му за съдимост, заключенията на съдебно –
психиатричните и психологически експертизи, касаещо освидетелстването му, както
на д.п., така и в хода на въззивното производство, като от заключението на
допълнителната съдебно психиатрична и психологична експертиза на в.л. Л. Т., П. Г. и
К. Н. несъмнено бяха преодолени възникналите съмнения по отношение вменяемостта
на подсъдимия Ц., констатирани от състава на ВКС.
В обобщение, по делото категорично се установява, че подс. Ц. на 25.08.2021 г.
около 23,00-23,30 часа в гр. Враца, в собствения му апартамент № **, находящ се в
***, умишлено е умъртвил А. М. А., нанасяйки му множество наслагващи се удари с
ръце, със значителна сила, в областта на гръдния кош и ребрата, като жертвата се е
намирала в безпомощно състояние /спящ и под въздействие на наркотични вещества -
метамфетамин и марихуана/. Тази позиция е застъпил и първият съд въз основа на
възприети факти от представените пред него доказателствени източници, дали основа
и за верен последващ правен извод.
18
С действията си подсъдимият А. В. Ц. е осъществил обективните признаци на
състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5, вр. чл. 115 от НК.
На първо място следва да се посочи, че подс. Ц. е годен субект на наказателна
отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на
престъплението, като при извършеното двукратно негово освидетелстване ( в д.п. и
пред САС) въпреки констатираните от експертите Диссоциално личностово
разстройство и Психични и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на
алкохол; вредна употреба, не е страдал от продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието и както тогава така и понастоящем е в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките.
Установените при изследването на подс. Ц. психични заболявания не се явяват
ескулпиращо го обстоятелство по смисъла на чл. 33, ал.1 от НК.
От обективна страна на инкриминираната дата – 25.08.2021 г. около 23,00-23,30
часа – подсъдимият Ц. умишлено е умъртвил А. М. А. чрез нанасяне на множество
удари с ръце със значителна сила, в областта на гръдния кош и ребрата, което е довело
до гръдна травма с контузия на сърцето, като непосредствено след причиняване на
контузията на сърцето е настъпил рязък срив на сърдечната дейност от типа на остро
ритъмно нарушение и последвал сърдечен арест (спиране на сърдените съкращения) и
в резултат на което като неминуема последица е настъпил летален изход за А. А..
Налице е пряка причинно следствена връзка между осъществените от подсъдимия
травматични действия и настъпИ. вредоносен резултат Подсъдимият е осъществил
докрай изпълнителното деяние като е нанесъл смъртоносни по вид наранявания на
жертвата и като неизбежно следствие от него са настъпили общественоопасните
последици, предвидени в закона.
Налице е квалифициращия признак на чл. 116, ал.1,т.5 от НК, тъй като жертвата
се е намирала в безпомощно състояние. Пострадалият А. е спял, бил е под
въздействието на два вида високорискови наркотични вещества – метамфетамин и
тетрахидроканабинол (според заключението на химическа експертиза
№PG210/CHM/10112021) – поради което не е можел да окаже каквато и да било
съпротива на нападателя и да се защити. Това безпомощно състояние на жертвата е
възникнало независимо от действията на подсъдимия Ц. и преди той да вземе
решение за извършването на престъплението,
Обективно настъпИ.т резултат, засягащ живота на пострадалия, въпреки че не е
единствения критерий, който да детерминира наказателната отговорност на дееца, се
явява приоритетен, като от значение за това са и обстоятелствата, свързани с
механизма (картината) на престъплението и обективираното поведение на дееца във
връзка с извършеното посегателство. Всички тези релевантни за правилния изход на
делото обстоятелства водят до еднозначен извод, че посегателството е било насочено
19
към живота на А. А., а не конкретно към засягане на здравето му (какъвто е довода на
защита във въззивната жалба и в хода на въззивните съдебни прения) и още по - малко
– към оказване на помощ на пострадалия А.. Както е известно, изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 124, ал.1 от НК ( причиняване на смърт по непредпазливост
вследствие на умишлено причинена телесна повреда) по своя характер обективно е
насочено към причиняване на телесна повреда, като в случая е породило два резултата
- по-близък (телесната повреда) и по-отдалечен (смъртта), като причинната връзка
между изпълнителното деяние и по-тежкия ( смъртния ) резултат е косвена,
опосредствана от едно междинно състояние (телесната повреда). В конкретния
процесен случай не е налице посочената в предходното изречение опосредствена (
косвена) причинна връзка между изпълнителното деяние и леталния изход на
пострадалия, а напротив – смъртта на А. се намира в пряка, непосредствена и
непрекъсната причинно следствена верига с нанесените му увреждания. В настоящия
случай подс. Ц., озлобен и гневен към пострадалия, на два пъти е нанесъл с юмруци и
помощта на предмет – сатърче (топорче) множество наслагващи се силни удари ( с
толкова висока кинетична енергия, че са довели до счупвания на гръдната кост и 2
десни ребра на жертвата) в жизненоважна област (гръдния кош и ребрата) в тялото на
пострадалия и без каквато и да било грешка в предмета или причинния процес на
посегателството. Така описания установен по делото механизъм на деянието, броят,
насочеността и силата на ударите сочат на несъмнена установеност за осъществено
въздействие на подс. Ц. срещу живота на пострадалия А. А., а не срещу неговото
здраве.
Липсата на признак от обективната страна на привилегирования състав по чл.
124 от НК прави безпредметно обсъждането на отликите в субективно отношение
между умишленото убийство и непредпазливото такова, като единствено за пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че деянието по чл. 124 от НК следва да бъде
извършено при смесена форма на вината – деецът по отношение на нанесената телесна
повреда следва да е действал умишлено, а по отношение на настъпИ. по-тежък
резултат ( смъртта) – непредпазливо - могъл е и е бил длъжен да предвиди резултата,
въпреки че не е предвиждал неговото настъпване или е предвиждал настъпването на
последиците, но е мислил да ги предотврати ( последната хипотеза и е теоретично
неприложима с оглед образователния ценз, изключващ медицинската компетентност,
на дееца). В случая обаче се установи ( именно от обективираните действия на дееца,
описани непосредствено по-горе), че деянието по настоящото дело от субективна
страна е извършено от подс. Ц. виновно, при форма на вината пряк неопределен
(неконкретизиран) умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните условия на деянието,
а именно общественоопасния му характер - знаел е, че ударите са от естество да
отнемат живота на друго лице и отражението му върху действителността
(общественоопасните последици – засягане на живота на жертвата), с което е изпълнен
20
интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент - подсъдимият е
искал, пряко е целял да засегне физическата неприкосновеност на жертвата без да знае
точно конкретната величина (степен) на вредата, която би настъпила от неговото
деяние, въпреки че е бил съгласен с настъпването на целената противоправна вреда от
всякаква степен ( така Р. № 250 от 18.01.2019 г. по н. д. № 915/2018 г., Н. К., ІІ н. о. на
ВКС, Р. № 105 от 13.03.2023 г. по н. д. № 937/2022 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС). Тази
форма на вина се извежда еднозначно от описаната картина на престъплението, която
сочи, че деецът не е знаел конкретната степен на увреждане, която би причинил на
А.А., но е бил съгласен с настъпване на каквато и да била по степен вреда, вкл. и със
смъртта му.
Въпросите, поставени от защитата в хода на съдебните прения и свързани с
последващото деянието поведение на подсъдимия, който е останал в жилището си и на
сутринта се е обадил на тел. 112 и защо Ц. е ударил пострадалия с тъпата част на
чукчето, а не с острата и в областта на гърдите, а не на главата, намират своето
логично обяснение с алкохолната повлияност на дееца при извършване на
престъплението, довела го впоследствие до състояние на сън, а видно от проведения
от подс. Ц. разговор с оператора на тел.112 (обективиран във фоноскопската
експертиза – запис на тел.112), видно от което при обаждането си на дежурния
оператор в 5 часа 24 минути и 21 сек. на 26.08.2021г. подсъдимият е отговорил на
въпросите на оператора, отричайки участието си в престъплението и е свързал
упражненото насилие над жертвата с констатирани липси и щети по имуществото в
жилището, т.е. стремейки се да изложи версия, която го оневинява, сочи именно на
намерението на Ц. да избегне наказателното преследване за извършеното от него
престъпление. Отговор на въпросите, свързани с насочеността на ударите, нанесени на
жертвата и с коя част от инстР.та (остра или тъпа) ги е нанесъл дееца, би почивал на
предположения, доколкото намеренията са факти от субективния мир на индивида, а в
конкретния случай би могло да се заключи, че тези решения са били взети от подс. Ц.
въз основа и на фактори, свързани с наличните му психични заболявания.
Именно съдържанието на умисъла на подс. Ц., изводим от установените по
делото конкретни негови действия, мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че
квалификацията, за която същият е предаден на съд – за престъпление по чл. 116, ал.1,
т.5, вр. чл. 115 от НК е доказана по делото.
Следващата спорна / оспорена чрез въззивната жалба от подсъдимия чрез
неговия защитник/ по делото дейност на първоинстанционният съд е тази по
индивидуализацията на наказанието, следващо се на подс. Ц. за извършеното
престъпление по чл. 116, ал.1 от НК, за което са предвидени наказания „лишаване от
свобода“ от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Несъмнено първостепенният съд е определил най – лекото по вид наказание „лишаване
21
от свобода“, малко над средния, предвиден в закона размер, при условията на чл. 54 от
НК. Този негов подход не търпи критика и липсват основания за смекчаване на
наказателната отговорност на дееца, както претендира неговия защитник. Балансът
между отегчаващите и смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства сочи превес
на първите – обремененото му съдебно минало, лошите му характеристични данни и
тези за неговия социален ( липса на трудова ангажираност, семейство и разпътен начин
на живот) и психологичен упадък (личностова незрялост, импулсивност,
непреценъчност, липса на трайни интегрирани морално-етични и социални норми,
регулиращи поведението, склонност към социално неприемливи, в по-голямата си
част емотивно поведенчески реакции, неприобщаване към просоциалните норми на
поведение, без изградена нагласа да анализира негативните последици от собственото
поведение и да внася корекции в него, с минимални задръжки и липса на емпатия
според заключението на допълнителната СППЕ), завишената степен на обществена
опасност на деянието, свързана с начина на осъществяването му и отношенията на
познанство с жертвата. Като смекчаващи отговорността на подс. Ц. обстоятелства
следва да бъдат отнесени констатираните негови заболявания (Диссоциално
личностово разстройство и Психични и поведенчески разстройства дължащи се на
употреба на алкохол), както и употребеният по време на извършването на
престъплението алкохол, изиграл ролята на улесняващ фактор за осъществяването му.
В този смисъл определеното от първостепенният съд наказание „лишаване от свобода“
за срок от 18 (осемнадесет) години съответства на тежестта на престъплението,
данните за личността на подсъдимия и в достатъчна степен може да съдейства за
ефективното постигане на целите по чл.36 от НК. Правилно е определен първоначален
„строг“ режим за изтърпяването му в съответствие с чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ и „в“ от
ЗИНЗС, тъй като наложеното наказание е за повече от пет години и е извършено в
изпитателния срок на предходното осъждане.
Законосъобразно първият съд е приложил разпоредбата на чл.59, ал.1 НК и е
приспаднал при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което
подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
делото, считано от 26.08.2021г. до влизане на присъдата в сила.
Следва да бъде споделена и констатацията на контролираната инстанция
относно приложението на чл. 68, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, наложено на Ц. по НОХД № 870/ 2020г. на РС Враца
„лишаване от свобода“, тъй като в рамките на определения му изпитателен срок е
извършил настоящото престъпление, явяващо се тежко умишлено такова и за което му
бе определено наказание „лишаване от свобода“. Не така стои въпроса за определения
от ОС Враца първоначален режим на неговото изтърпяване - той е определен на
„строг“ на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, която разпоредба е неприложима в
случая, тъй като визираната там хипотеза е приложима единствено относно
22
престъплението, извършено в изпитателния срок, за което е постановено отложеното
наказание да се изтърпи отделно, в случая това е наказанието по настоящото дело за
престъплението по чл.116, ал.1, т.5, вр. чл.115 от НК. В този смисъл атакуваната
присъда следва да бъде изменена относно режима на изтърпяване на наказанието 6
(шест) месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 870/2020г. на РС Враца, за което на
основание чл.68 ал.1 от НК е постановено да бъде изтърпяно при „строг“ режим, като
бъде постановено подс. Ц. да изтърпи това наказание при първоначален „общ“ режим
и което изменение е изцяло в интерес на осъдения. Също в негов интерес е и съзряната
от въззивния съд необходимост от приложение на разпоредбата на чл. 40, ал.4 от НК,
предвиждаща, че по отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от
разстройство на съзнанието, неизключващо вменяемостта, както и по отношение на
осъдени, зависими от наркотични вещества, да се полагат повишени медицински
грижи, тъй като установените у подс. Ц. психични заболявания (Диссоциално
личностово разстройство и Психични и поведенчески разстройства дължащи се на
употреба на алкохол) несъмнено налагат полагането на съответни медицински грижи
за лечението на неговото болестно състояние. В този смисъл се налага изменение чрез
допълването на първоинстанционната присъда.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК
законосъобразно в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото
разноски, като подс. Ц. следва да бъде осъден да заплати и направените в хода на
въззивното производство такива в общ размер от 5 611.47 ( пет хиляди шестстотин и
единадесет лева и 47 ст. ) лева. Разпореждането на ОС Враца с веществените
доказателства не е оспорено от страните по делото и въззивният съд не намира
основания да интервенира върху тази част от присъдата.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното и основание чл.334, т.3 и т. 6, чл.337, ал.1 т.2 и чл.338 от
НПК, Софийски апелативен съд, НО, ІІ състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 1 от 04.01.2023г., постановена по НОХД № 369/2022г. на
Окръжен съд гр. Враца В ЧАСТТА относно режима на изтърпяване на приведеното в
изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наказание за срок от 6 (шест) месеца
лишаване от свобода, наложено на подс. А. В. Ц., с установена по делото
самоличност, по НОХД № 870/2020г. по описа на РС-Враца, за което е постановено
23
ефективното му изтърпяване от „строг“ на „общ“ и ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 40,
ал.4 от НК по отношение на подс. А. В. Ц., с установена по делото самоличност, да се
полагат медицински грижи по време на изтърпяване на наказанието „ лишаване от
свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А. В. Ц., с установена по
делото самоличност, да заплати в полза на Държавата и по сметка на САС направените
по делото разноски пред въззивната инстанция общо в размер на 5 611.47 ( пет хиляди
шестстотин и единадесет лева и 47 ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24