Решение по дело №751/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 473

 

гр. Силистра, 10.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря Петранка Тодорова, като разгледа докладваното от председателя АНД № 751 по описа за 2019 г. на Районен съд – Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващи от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от М.С.К. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес:***, „А. д. Г. и Б.“, адв. Г. *** против Наказателно постановление № РД-1-354-93, издадено на 26.09.2019 г. от И. С. И., в качеството му на областен управител на област Силистра, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 600 (шестстотин) лева на основание чл. 495, ал. 1 от Изборния кодекс за нарушение по чл. 181, ал. 2 от Изборния кодекс.

В жалбата се твърдят нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на процесното НП. Излагат се доводи за нарушение на чл. 6 вр. с чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочено е, че не е посочен езика, на който се провежда агитацията, а при анализ не може да се определи за кое свое действие или бездействие лицето е нарушило законова норма, т.е. липсва конкретизация на изпълнителното деяние, не е посочено с думи и изрази кое от изреченото представлява агитация. Излагат се доводи, че за да е налице нарушение по чл. 181, ал. 2 от ИК е необходимо нарушителят да произнесе конкретни фрази, които по съдържание да могат да бъдат определени като предизборна агитация, а описаните факти в НП не позволяват да се определи дали е налице такова. Твърди се, че не става ясно дали актосъставителят и наказващият орган са разбрали смисъла и целта на изреченото при положение, че речта е произнесена на различен от българския език. Излагат се доводи за привличане към отговорност, базирано на предположения, въпреки че актосъставителят и АНО са имали обективна възможност да установят смисъла на думите и изразите, използвани от лицето по време на предизборното мероприятие. Излага се, че в НП липсва място и дата на извършване на нарушението. Посочен е града, но не и адреса. Последното според жалбата препятства наказания да реализира правото си на защита. Излага се становище, че единствено В НП е посочено от коя дата е видеоматериала, но никъде не е посочено коя дата приема АНО за дата на извършване на нарушението. Твърди се още, че нарушителя не е потърсен за предявяване на акта. Според жалбата факта, че лицето е известна личност не освобождава длъжностното лице от законовото му задължение да уведоми нарушителя и да го покани за връчване на акта. Твърди се също, че АНО не е съобразил обстоятелството, че акта е съставен след изтичане на предвидения срок по чл. 496, ал. 1 от ИК. Отразено е, че производството е образувано след подаден сигнал, а в същото време са посочени публикувани в интернет аудио-визуални записи без да е посочено кой е автор на клипа и датата на заснемане. Прави се извод, че актосъставителят и АНО не са направили усилие да издирят достоверни източници на информация дали описаното събитие се е състояло на посочената дата и място. Не са посочени свидетели, доколкото всеки запис може да бъде манипулиран. Излагат се доводи, че вещественото доказателствено средство не е изготвено по реда на НПК и следва да бъде изключено от доказателствения материал. Приема се, че е налице произнасяне при липса на достатъчно доказателства за извършване на деянието. Твърди се, че извършеното представлява маловажен случай. Подробно се излагат доводи, че е издадено немотивирано НП. Излага се мнение, че НП противоречи на чл. 10 ЕКЗПЧОС, чл. 9 от РКЗНМ, чл. чл. 11, 12 и 22 от ХОПЕС. Отразено е, че в решение от 11.01.2013 г. по делото Шукран Айдън и други срещу Турция се приема, че забраната на предизборното използване на малцинствен език представлява нарушение на чл. 10 от ЕКЗПЧОС относно свободата на изразяване. Съдът е преценил, че въпреки възможността държавите да имат правото да регулират използването на други езици по време на предизборни кампании, пълната забрана на използване на неофициални езици съчетана с наказателни санкции, е несъвместима със свободата на изразяване. Впоследствие Турция е отменила забраната. Моли се за отмяна на процесното НП и присъждане на извършените деловодни разноски.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. 

Процесуалният представител на жалбоподателя не се явява в първото и второто с.з. При призоваване за първото с.з. депозира молба-становище. Моли се да се даде ход при отсъствието на жалбоподателя и процесуалния му представител. Поддържа се жалбата. Оспорва се доказателствената стойност на представените записи на телевизионни предавания, заснети клипове, качени в интернет пространството по отношение на тяхното съдържание, достоверността на съдържащите се в тях кадри, дата и място на събитието, участвалите лица, заснети на тях, включително писма, изпратени по електронната поща по отношение верността на изложеното в тях съдържание, както и авторството на посочения подател. Твърди се, че АНО не е извършил непосредствена проверка и не е коригирал пропуска на актосъставителя, включително чрез разпит на свидетели, участвали в събитието. Подробно се излага становището на процесуалния представител на жалбоподателя по отношение на приложеното веществено доказателствено средство. Приема се, че за да е налице изпълнително деяние е необходимо употребените изрази и фрази на различен от българския език да имат за цел осъществяване на предизборна агитация. Твърденията са, че от описаните факти не може да се направи извод за извършена агитация, доколкото не са описани думи и изрази в такъв смисъл. Твърдят се нарушения и при определяне размера на наложеното наказание, доколкото не са отразени отегчаващи отговорността обстоятелства. Моли се за отмяна на процесното НП и присъждане на деловодните разноски. Направени са следните доказателствени искания. Моли се приложения диск да бъде изключен от доказателствата, като събран по неустановения от закона ред. В обратния случай се оспорва представеният запис и се моли да бъде открито производство по оспорване по отношение на записа, неговото съдържание, достоверността на съдържащите се в тях кадри, дата и място на събитието, участвалите лица, заснети в тях и смисъла на показаните субтитри.

Въззиваемата страна чрез явилият се процесуален представител оспорва жалбата. В хода по същество посочва, че НП е издадено от компетентен орган в предвидения срок. Излага становище, че акта е издаден в срока, посочен в чл. 496, ал. 1 от ИК. Доводите са за липса на процесуални нарушения. Признава, че акта е съставен в отсъствието на жалбоподателя, без да са налице данни за редовното му призоваване. Излага становище, че посоченото не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е нарушено правото на защита и жалбоподателя е уведомен за образуваното административно наказателно производство. Сочи като причина за нарушението срока, посочен в чл. 496, ал. 1 от ИК. Излага се довод, че заседанията на ЦИК се излъчват в реално време в интернет при предварително обявен дневен ред, което по мнение на процесуалния представител на АНО замества правилата на ЗАНН за отправяне на надлежна покана. Невъзможността за намиране на нарушителя обуславя наличието на условията за приложение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.  Посочва още, че от представения запис е видно, че се касае за предизборно събитие в гр. Силистра и за действия на жалбоподателя, извършени на 15.05.2019 г. Излага довод, че описаното е достатъчно, за да гарантира осъществяване на правото на защита. Посочва, че жалбоподателят не оспорва, че е използвал при обръщението си турски език, а че словото не представлява предизборна агитация. Приема, че последното е правен довод. Изтъква, че в акта ясно е посочено, че на 15.05.2019 г. в гр. Силистра жалбоподателят е произнесъл част от предизборното си обръщение на език, различен от българския. Навежда доводи, че не е необходимо точно цитиране на предизборните слова, тъй като подобно формализиране обезсмисля дума на закона. Посочва, че вече има произнасяне от ВАС, приложено по делото. Изтъква, че предизборната агитация е част от предизборната кампания, а последната следва да се води на български език. Приема, че с оглед събраните доказателства безспорно се установява, че  на 15.05.2019 г. в гр. Силистра жалбоподателят, като кандидат за член на Европейския парламент от Политическа партия ДПС, е осъществил предизборната кампания като е произнесъл предизборни слова на език, различен от българския, а именно турски, определени като предизборна агитация в провеждащата се предизборна кампания на Политическа партия ДПС. В този смисъл счита, че не могат да бъдат споделени доводите за недоказаност. Счита, че с оглед обстановката (предизборно мероприятие) се налага единствен извод, че изказването на жалбоподателя е предназначено за целите на предизборната агитация. Не се съгласява с доводите на жалбоподателя за необходимост АНО да установи дали използваните изрази са част от предизборната агитация, тъй като жалбоподателя е участвал в предизборната кампания в Силистра и му е дадена думата в качеството му на кандидат за член на ЕП. Счита, че не налице нарушение на ЕКЗПЧОС и РКЗНЦ. Напомня, че по отношение съответствието на разпоредбите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и конкретно чл. 9 и чл. 10 от нея с Конституцията, Конституционният съд на Република България се е произнесъл с Решение № 2 от 18.02.1998 г. по конст. д. № 15/1997 г., приемайки че не е налице противоречие между текстовете на конвенцията и Конституцията. Поради това посочва, че доводите, изложени в жалбата следва да се преценят като неоснователни, тъй като чл. 181, ал. 2 от ИК се основава на чл. 3 и чл. 36, ал. 2 от Конституцията, за които КС е преценил, че не противоречат на чл. 9 и чл. 10 от РКЗНМ. Навежда доводи, че не е налице противоречие и с чл. 10 от ЕКЗПЧОС, доколкото в самата конвенция е посочено, че свободата на изразяване не е абсолютна, а е съпроводена със задължения и отговорности, а е възможно да са налице ограничения или санкции в интерес на националната и обществена сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защита на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване на изтичане на секретна информация или за поддържане авторитета и безпристрастността на правосъдието. Подобно ограничение е допустимо и според чл. 19, § 3 от МПГПП, когато такова е необходимо за зачитане на правата или на доброто име на другите, за защита на националната сигурност, на обществения ред, на народното здраве или морал. Приема, че случая не е маловажен, тъй като не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид и не са налице други особени обстоятелства, които да обосноват такъв извод. Не споделя и възражението на жалбоподател относно  размера на наложеното наказание, доколкото то е към минималния размер, посочен в закона. Моли съда да потвърди процесното НП.

Редовно призовани Районна прокуратура  Силистра не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

С Указ № от 19.03.2019 г. Президентът на Република България насрочил избори за членове на Европейския парламент на 26.05.2019 г. Указът е публикуван в ДВ бр. 24 от 22.03.2019 г.

На 15.05.2019 г. в гр. Силистра била проведена предизборна среща с членове и симпатизанти на ДПС. В хода на тази среща обръщение към присъстващите направил и жалбоподателя.  На сцена с микрофон в ръка, на фона плакат в син цвят с бял надпис “ДПС Ние залагаме на младите № 20”, жалбоподателят първо поздравил присъстващите на турски. Продължил, че по време на Рамазан мюсюлманите постят и спазват и други правила. Разяснил на присъстващите, че по време на предизборна кампания не е разрешено да се говори на турски език. Изтъкнал, че не знае защо това е така, доколкото с това не се злепоставят държавните органи. Продължил изказването си, посочвайки че в Европейския парламент езиковото богатство се зачита. След това посочил: “С ваше разрешение ще говоря сега на български език, защото между нас има хора, които може би не знаят турски език и искам да им кажа и на тях няколко думи“. Жалбоподателят продължил словото си на български език. По-късно, след около 11 минути започнал представяне на отделните кандидати. Представяйки един от тях, добавил на турски “нашето момиче”. Минути по-късно покрай представянето на млада дама казал: “Нашите млади са такива - хубави!”. Минути по-късно казал отново на турски език: “Това са нашите млади! Виждате ги, нали!”. Около минута по-късно при представянето на единият от кандидатите жалбоподателят представил на аудиторията млад мъж, казвайки на турски език: “Нашият Илхан!”. След представянето бил изготвен видео материал, който по-късно бил качен на официалната страница на политическата партия, чийто лидер е жалбоподателя. Видео записът бил качен и във Фейсбук страницата на ДПС.

На 17.05.2019 г. по електронната поща на Централната избирателна комисия (ЦИК) постъпил сигнал от К. А. К., входиран под № ЕП-10-72, а по-късно била депозирана от същия автор и допълнителна молба в качеството му на регистриран кандидат за член на Европейския парламент. Сигналът посочвал нарушение на правилата на предизборната кампания по чл. 181, ал. 2 от ИК. Към сигналът имало приложен аудио-визуален материал от предизборното събитие на ПП “ДПС” в гр. Силистра. Във връзка със сигнала била извършена проверка от членовете на ЦИК. С Решение № 347-ЕП от 18.05.2019 г. Комисията установила нарушение на забраната за водене на предизборна кампания на език, различен от българския, извършено от жалбоподателя К. в качеството му на кандидат за член на Европейския парламент от Република България от кандидатската листа на пария “Движение за права и свободи”. При кворум от 18 присъстващи членове решението било взето с 16 гласа “за”, че е налице нарушение, извършено от жалбоподателя (протокола е приложен на л. 27 – 32). Присъстващите взели решение след визуализиране на представения видео материал. Установили използване на език, различен от българския. Имало искане за назначаване на преводач, но то било отхвърлено. Членовете приели, че е достатъчно говоренето на чужд език. Актосъставителят приема, че това решение на ЦИК представлява констативен акт, с който е поставено началото на административно наказателното производство (л. 24 - 26). Посочва още, че решението на ЦИК е обжалвано и Върховния административен съд е отхвърлил жалбата в частта, в която е постановена принудителна административна мярка “Премахване на агитационния материал”, тъй като се касае за говорене пред пълна зала с представители на една политическа сила, на която се вижда № 20 от интегралната бюлетина. Макар и да не посочва дата на нарушението, актосъставителят счита, че е извършено на 15.05.2019 г., когато изказването е заснето и качено.

Поради кратките срокове и без да призове жалбоподателя, на 20.05.2019 г. актосъставителят С. съставила акт срещу жалбоподателя. В него е посочено, че е АУАН се съставя въз основа на решение на ЦИК по повод постъпил сигнал от 17.05.2019 г. Посочено е, че аудио-визуален материал е поместен и във Фейсбук страницата на ПП „Движение за права и свободи“, който отразява в гр. Силистра ораторът да води предизборна агитация на език, различен от българския, за времето от 00:20 минути до 2:40 минути, като говоренето се е осъществило в 11:37, 15:15, 16:50 и 17:10 от клипа. Направен е извод, че е осъществен фактическия състав на нарушение по чл. 181, ал. 2 от ИК, изразяващо се в това, че ораторът М.К. – председател на ПП ДПС води предизборна агитация на език, различен от българския, за времето 00:20 минути до 2:40 минути, като говоренето се е осъществило в 11:37, 15:15, 16:50 и 17:10 от клипа, за което нарушение е предвидено административно наказание съгласно чл. 495, ал. 1 от ИК. Като свидетели са посочени разпитания в с.з. Г.Б. и Б.А.. Изложено е, че поради спецификата на изборния процес и краткия 3-дневен срок, посочен в чл. 496 ИК, изключващ приложението на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът се съставя в отсъствие на нарушителя и без да се отправя покана за явяването му. Отразено е също, че с Решение № 347-ЕП от 18.05.2019 г. на ЦИК е обявено в посочения в чл. 54, ал. 2 от ИК срок, че нарушителят е известен и не може да се намери, поради което актът е съставен на основание чл. 40, ал. 2, предложение първо от ЗАНН и в присъствието на свидетелите. Отразено е, че нарушителят има възможност на основание чл. 44 от ЗАНН да направи писмено възражение в тридневен срок от подписването на акта.

На 05.09.2019 г. актът е предявен на упълномощената от жалбоподателя Е. Б. А..

На 26.09.2019 г. наказващият орган издал процесното НП. В същото са отразени факти, които липсват в предявения на жалбоподателя акт, а именно посоченото в Решение № 347-ЕП от 18.05.2019 г. на ЦИК. Извън посоченото в акта, в

НП е отразено, че  е налице  нарушение на забраната за водене на предизборна кампания на език, различен от българския, извършено от жалбоподателя М.С.К., в качеството му на представляващ партия „Движение за права и свободи“ и кандидат за член на ЕП от РБ от кандидатската листа на партия „Движение за права и свободи“. Отразено е още, че от приложения видео материал ЦИК е установила, че водачът на листата на ПП „Движение за права и свободи“ М.К. е на предизборно събрание в гр. Силистра, където произнася реч и представя кандидати за членове на Европейския парламент от листата на партията. Посочено е още, че горният факт се доказва, тъй като видно от клипа на заден фон в залата се вижда агитационен материал – плакат, който недвусмислено призовава за гласуване към определена партия (Движение за права и свободи с № 20 в интегралната бюлетина). Посочен е като установен факта, че представения аудио-визуален материал по същество е агитационен материал по смисъла на чл. 181, ал. 1 и чл. 183 от ИК, а от същия безспорно се установява провеждането на предизборно мероприятие на ПП – събрание в гр. Силистра, на което са представени част от кандидатите за членове на ЕП от РБ от листата на партията и при представянето на кандидатите председателят на ПП „ДПС“ и водач на листата М.С.К. в част от изказването си говори на език, различен от българския, което представлява нарушение на чл. 181, ал. 2 от ИК. Отразено е, че акта е връчен на упълномощено лице и няма постъпило възражение. Приема се, че е осъществен състава на нарушение по чл. 181, ал. 2 от ИК, изразяващо се в това, че ораторът М.С.К. - председател на политическа партия „Движение за права и свободи“, в качеството му на кандидат за член на Европейския парламент от Република България от кандидатската листа на ПП „ДПС“, води предизборна агитация в гр. Силистра на език, различен от българския, за времето от 0:20 мин. до 2:40 мин., като говоренето се е осъществило в 11:37, 15:15, 16:50 и 17:10 от видеоклипа, за което съгласно чл. 495, ал. 1 от ИК се предвижда наказание глоба от 200 до 2000 лв. АНО преценил, че няма основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и няма нарушения на правилата на ЗАНН и ИК. На жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 600 лева, без да е посочено защо е определен именно такъв размер на наказание.

Горната фактическа обстановка се установява чрез събраните гласни доказателства – показанията на актосъставителя и и свид. Б., на които съдът дава вяра. Посоченото от свидетелите не се различава от отразеното в писмените доказателства, също приети от съда. По отношение на приложеното веществено доказателство, съдът предяви същото на присъстващия процесуален представител на АНО. Пристъпи към оглеждане и описване и установявайки върху носителя видеозапис, представляващ веществено доказателствено средство, прецени че е възможно възпроизвеждането му и в отсъствие на специалист-технически помощник. В с.з. след визуализиране, бе  направен превод от назначения от съда преводач на изказването на жалбоподателя на 0:20 секунди до 2:40 минути, както и 11:37, 15:15, 16:50, 17:10. Съдът прецени направеното искане от защитника за изключване на вещественото доказателствено средство като неоснователно. Съдът отбеляза, че многократно ВКС е приемал, че записите от технически средства са най-коректния, най-безпристрастен носител на доказателствена информация, защото възпроизвеждат действителността без повлияване от субективни емоции и нагласи, т.е. същите могат да имат огромно значение за установяване на обективната истина по делото. Единствено следва да бъде установено по реда на НПК дали е налице манипулиране. Доколкото фактите сочат, че записът върху технически носител присъства на официалната страница на ПП „ДПС“, съдът имайки достъп в с.з. до официалната страница на партията проведе следствен експеримент. В хода му бе установено, че в официалната страница на партията има публикувана статия с наименование „М.К. от Силистра: Винаги, когато е трудно идва времето на ДПС“. След публикувания текст е качен видео материал с наименование „Изказване на М.К. от Силистра“. В с.з. бе констатирано, че се касае за два видеозаписа с идентично съдържание. В този смисъл съдът прецени, че доколкото единият запис е качен на страницата на ПП няма необходимост от събиране на други доказателства по отношение на факта дали е налице манипулиране. Очевидно такова не е налице.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

СЪДЪТ прецени депозираната жалба като основателна.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от посоченото в ИК. В съставения АУАН не е посочена дата на извършване на нарушението. От описаното обаче може да се направи извод, че изказването на жалбоподателя е в хода на предизборна кампания за избори за членове на Европейския парламент, насрочени на 26.05.2019 г. Указът на Президента е публикуван на 22.03.2019 г. Това прави лесно установим факта, че такова нарушение може да бъде извършено в периода от 22.03.2019 г. до времето на подаване на сигнала – 17.05.2019 г. В НП е отразено, че материалът е от дата 15.05.2019 г., период на активна кампания. В акта и НП е отразено място на извършване на деянието. Посоченото е достатъчно и изпълнява изискванията на ЗАНН за описание на дата и място на нарушението.

Съдът е съгласен с процесуалния представител на жалбоподателя, че в акта не са отразени достатъчно факти за ангажиране на административно наказателна отговорност. Не е ясно кои точно изявления на език, различен от българския, представляват агитация. Отразяването, че М.К. е водил предизборна агитация на турски език представлява извод, който е следвало да се направи след като се отразят конкретните факти и обстоятелства, които го обосновават. В настоящия случай същите са свързани със съдържанието на изказването на жалбоподателя на проведеното мероприятие. Описаните факти не позволяват да се извърши проверка съставлява ли казаното от жалбоподателя предизборна агитация. Посоченото представлява нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и е съществено нарушение на процесуалните правила.

Очевидно АНО също е преценил, че описаните факти не са достатъчни, доколкото в процесното НП е посочил такива, неотразени в акта, а именно че жалбоподателят на предизборно събрание в гр. Силистра, произнасяйки реч, е представил кандидатите за членове на ЕП от листата на партията на фона на агитационен материал – плакат с надпис „Движение за права и свободи с № 20 в интегралната бюлетина“. АНО е приел, че представения аудио-визуален материал по същество е агитационен по смисъла на чл. 181, ал. 1 и чл. 183 от ИК. Прави впечатление, че употребените понятия от актосъставителя и АНО са различни. Актосъставителят е обосновал изводи за нарушение реда за провеждане на предизборна агитация, а наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил реда за водене на предизборна кампания. Очевидно това са две различни понятия, като по същество предизборната агитация е част от предизборната кампания. С оглед изложеното, съдът приема, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като жалбоподателят е санкциониран по непредявено му с акта нарушение. Съдът има предвид фактическото обвинение, а не правната квалификация. Няма конекситет между отделните части на процесното НП, тъй като са отразени едни факти, а се прави извод, вече направен от актосъставителя, но само при част от описаните факти. Не е ясно защо са описани други факти. Последното също представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото липсата на конекситет между отделните части на НП нарушава упражняването в пълна степен на правото на защита.

Налице е и друго съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно ЗАНН административно наказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение. Според чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Текстът на ал. 2 дава възможност, когато нарушителя е известен актът да се състави и в отсъствието му, но само в случай, че нарушителят не може да се намери или след покана не се яви. Краткият срок в ИК за съставяне на акт не може да дерогира задължението на актосъставителя, посочено в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. В хода на административно наказателното производство, включително от съдържанието на акта и процесното НП, стана ясно, че не е направен никакъв опит да се покани жалбоподателя за съставяне на АУАН. Още повече, че правилата на НПК за призоваване, към които препраща ЗАНН,  дават възможност за призоваване по телефона и по факс. В случая дори не е направен опит за призоваване и по електронната поща или на адрес, факс, телефон на политическата партия, на която жалбоподателя е председател. Съдът приема, че съставянето на акта в отсъствието на жалбоподателя в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, въпреки липсата на доказателства, че нарушителят не може да бъде намерен или след покана не се явява, представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Доколкото са налице съществени нарушения на процесуалните правила процесното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските: Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Иска се присъждане на деловодните разноски, но в делото има приложено единствено пълномощно. Няма приложен договор за правна защита и съдействие. Не са приложени доказателства жалбоподателят да е платил възнаграждение на упълномощения от него защитник. Поради това, че по делото няма приложени доказателства, съдът не може да уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените деловодни разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Силистра

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-1-354-93, издадено на 26.09.2019 г. от И. С. И., в качеството му на областен управител на област Силистра, с което на М.С.К. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес:*** („А. д. Г. и Б.“, адв. Г. ***), е наложено административно наказание глоба в размер на 600 (шестстотин) лева на основание чл. 495, ал. 1 от Изборния кодекс за нарушение по чл. 181, ал. 2 от Изборния кодекс.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14-дневен срок, считано от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................................

   Силвина Йовчева