Решение по дело №214/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 451
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20207050700214
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                        №………………/………………………2020г.                                                                                             В ИМЕТО НА НАРОДА                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна,I касационен състав, в публично съдебно заседание на  13.02.2020г., в състав:                              

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

                                      ИСКРЕНА ДИМИТРОВА                                        

при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к.адм.д.№214/2020г.,по описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:       

Производството е с правно основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.                              Образувано е по подадена касационна жалба от „ШЕРБАН“ ЕООД, представлявано от Б.К.С. срещу Решение № 2326/16.12.2019г., постановено по НАХД 4822/2019 г., по описа на Районен съд- Варна, с което е изменено НП № 464098-F500357/ 18.09.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП-Варна, с което на „ШЕРБАН“ ЕООД, е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл.185, ал.1, вр. чл.185, ал.2 от ЗДДС, като е НАМАЛЕН размера на административното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на 500 /петстотин/ лева.

 В жалбата се твърди, че преценката на районния съд за законосъобразност на протеклото административнонаказателно производство е неправилна. Според касатора, оспореното наказателно постановление е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в отсъствие на законовите предпоставки за издаването му и в противоречие с материално-правните изисквания. Съдът възприел безкритично отразеното в НП, без да анализира възраженията му и представените по делото доказателства. Това довело до липса на мотиви, подкрепящи окончателния извод. Неправилен бил и изводът за неприложимост на законодателното разрешение по чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът редовно уведомен, не се явява законния представител.

Ответникът- ТД на НАП, редовно призован, не се представлява. Чрез представител по пълномощие, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба, респективно моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която разполага с правен интерес от обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата в преписката и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 13.07.2019 год. е извършена проверка в търговски обект – магазин за търговия на дребно с разнородни хранителни стоки, находящ се в гр.Варна, бул.“С.“ № 52, стопанисван от „Шербан“ ЕООД, ЕИК *********. Служителите на ТД на НАП установили разлика от 20 лева между фактическата касова наличност и сумите по изведения финансов отчет. Съдът коментирал като установена касова наличност на паричните средства в касата на обекта  в размер на 20.00 лева, съответно разчетена касова наличност съгласно междинен отчет № 0000274/13.07.2019 г. от ФП на монтираното в обекта ФУ № ED328347 - в размер на 21.14  лева. Фактическата наличност в касата на обекта била констатирана от служителите в размер на 41.14 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства. ЕКАФП притежавал функциите за отразяване на „служебно въведени" и „служебно изведени" суми, но такива не е констатирано да са отразени. Възприел фактите, описани в АУАН досежно положителната разлика от 20 лева, чието наличие нарушавало отчетността на касовата наличност, където освен случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност се отразява в касовата книга в момента на извършването й. Поради това, срещу търговеца бил съставен АУАН № F500357/17.07.2019 год., предявен и връчен  срещу подпис на представител на дружеството, за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.  Срещу АУАН не постъпили възражения. АНО не констатирал спорни обстоятелства и издал обжалваното пред ВРС наказателно постановление № 464098-F500357/ 18.09.2019 год.

Съдът се мотивирал със събраните  от него писмени доказателства– материалите по АНП, вкл. АУАН, протокол за проверка, заповед за компетентност и е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели,  които установили гореописаното административно нарушение.  

При така установените факти, от правна страна районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице, а наказателното постановление – от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователно е твърдението на дружеството-касатор, че районният съд не е обсъдил възраженията във въззивната му жалба. При проверката на същите, настоящият касационен състав установи, че във връзка с твърдението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила не са посочени конкретни нарушения. Използвана е обща фразеология за необходимостта от спазването на процесуалните норми , упоменато е какви са задължителните изисквания и по какъв начин законодателя ги гарантирал, но в жалбата не са наведени конкретни доводи.

По отношение на твърдението, че са допуснати нарушения на приложими материални закони, в касационната жалба са изложени мотиви само досежно приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В подкрепа на това разбиране, жалбоподателят сочи липсата на задължения към бюджета и други извършени нарушения, както и обстоятелството, че не е нанесена вреда, както за трети лица, така и за бюджета.

По това възражение, посочено по идентичен начин и във въззивната жалба, районният съд е изложил извод, мотивиран в достатъчна степен, който се споделя и от настоящия касационен състав. Именно, защото е възприел доводите, изложени във въззивната жалба е изменил размера на санкцията и го е намалил до 500лв.

Касационният състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи. Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е подзаконов нормативен акт за прилагане на чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, който задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Вмененото на дружеството нарушение е такова по чл. 33, ал. 1 от наредбата, като описанието му от фактическа страна в наказателното постановление е, че дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отразява всяко движение на парични средства. За прилагането на съответната разпоредба е релевантно разликата да не се дължи на неотчетени продажби, а на други действия, както и вида на фискалното устройство.

Хипотезата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за нарушение на която е санкционирано дружеството, предвижда извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, което очертава твърденията на административнонаказващия орган от фактическа страна, кореспондира с посочената като нарушена норма и наложеното наказание, след изменението на размера му , предприето от ВРС. Твърденията на актосъставителя и административнонаказващия орган относно фактите, осъществяващи съставомерните признаци на нарушението, са недвусмислени и обосновани, както правилно се е мотивирал и първостепенният съд. Привлеченото към административна отговорност лице е упражнило надлежно правото си на защита, поради което възражението, сочещо на необоснованост на НП, правилно не е възприето от съда.

Изводите на районния съд в същия смисъл са законосъобразни, поради което касационната инстанция приема, че не са налице твърдените в жалбата пороци на въззивното решение.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.221, ал.2, предп.първо от АПК,АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, I касационен състав                                                                        

                    Р  Е  Ш  И:                                                                                  ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2326/16.12.2019г., постановено по НАХД 4822/2019 г., по описа на Районен съд- Варна, с което е изменено НП № 464098-F500357/ 18.09.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП-Варна, с което на „ШЕРБАН“ ЕООД, е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл.185, ал.1, вр. чл.185, ал.2 от ЗДДС, като е НАМАЛЕН размера на административното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1/                                                                                                                                                                                                                                2/