№ 4981
гр. Варна, 31.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502309 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба вх. №409015/08.09.2025г. от ЕТ „Агро
Светлозар Дичевски“, ЕГН *******, с адрес: гр. ******* срещу решение
№875/12.03.2025г., постановено по гр.дело №20233110101517/2023г. по описа
на Районен съд - Варна, в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на
М. Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, сумата от по 868,98
лева /общо 2606.94лв/, представляваща общ размер на дължимо арендно
плащане за стопанската 2019/2020 г., стопанската 2020/2021 г., и стопанската
2021/2022 г. по договор за аренда на земеделска земя и анекс към договор за
аренда на земеделска земя от 05.02.2007 г., вписан с вх. рег. №******* г.
относно ПИ с идентификатор 49415.59.3, находящ се в м-ст „*******, с площ
от 11500 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - 49415.59.41, 49415.59.53,
49415.59.4, 49415.59.17 и ПИ с идентификатор 49415.72.3, находящ се в м-ст
„*******, с площ от 9189 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - 49415.72.5,
49415.72.15, 49415.72.253, 49415.72.2, ведно със законната лихва, считано от
11.11.2022 г. до окончателното плащане.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение. Поддържат се направените
възражения, че ПИ с идентификатор 49415.59.3 и ПИ с идентификатор
1
49415.72.3 не са собствени на ищццата, тъй като нейната наследодателка Р. М.
К. ги е продала на В. В. Г. с нот. акт от 18.12.2014г. В тази връзка ищцата е
загубила качеството си арендодател считано от 18.12.2014г. и не е страна по
процесния договор за аренда на земеделска земя и анекс към него от
05.02.2007г., вписан с вх. рег. №*******г.
С нот. акт №*******г. В. Г. и С. И. Х. продават двата недвижими имота
на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ. От тази дата дружеството е придобило
качеството на арендотадел по договора за аренда.
За стопанските години 2019/2020г. и 2020/2021г. „Адванс Терафонд“
АДСИЦ е отдавало имотите по едногодишни договори за наем на „Троя Авто“
ЕООД от 05.06.2019г. и 26.05.2020г. Тези доказателства не са обсъдени от
районния съд при постановяване на атакуваното решение. Не е съобразено и
обстоятелството, че „Троя Авто“ ЕООД /свързано лице с въззивника, тъй като
собственик на капитала на това дружество е „Октопод инвест холдинг“ ЕАД,
чийто едноличен собственик е С. И. Д., той и ЕТ/ е заплатило всички арендни
вноски за тези стопански години на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ.
Не се дължи и плащане за стопанската 2021/2022г. на ищцата, тъй като с
нот. акт №*******г. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е прехвърлило процесните
имоти на „Слънчев Дар“ АД.
По отношение на решенията по гр. дело №359/2023г. на РС – Никопол и
по гр. дело №320/2023г. на РС – Никопол се излагат доводи, че въззивникът не
е страна по тях, поради което не е обвързан от силата на пресъдено нещо по
иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу „Слънчев дар“, нито от силата на
пресъдено нещо по иска срещу В. Г..
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
М. Д. К., в който е изложено становище за неоснователност на подадената
жалба. Излага се, че ищцата има качеството на арендодател, в качеството си на
наследник на Р. К.. За това обстоятелство е уведомен ответникът, който е
издал служебни бележки за липсата на арендни плащания. С решенията по гр.
дело №359/2023г. на РС – Никопол и по гр. дело №320/2023г. на РС – Никопол
е установено, че ищцата е единствен собственик на процесните недвижими
имоти, като сделките обективирани в нот. акт №******* са обявени за
2
недействителни. В тази връзка имотите не са напускали патримониума на
ищцата.
Излагат се аргументи по приложението на чл.75, ал.1 от ЗЗД, като се
акцентира, че осъщественото плащане от страна на въззивника в полза на
трети лица не го освобождава от отговорността да заплати на правоимащото
по договора за аренда лице.
Отправено е искане за потвърждаване на съдебното решение.
Въззивната жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Във въззивната жалба и отговора няма направени доказателствени
искания.
Предвид изложеното производството по делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.
№409015/08.09.2025г. от ЕТ „Агро Светлозар Дичевски“, ЕГН *******, с
адрес: гр. *******срещу решение №875/12.03.2025г., постановено по гр.дело
№20233110101517/2023г. по описа на Районен съд - Варна.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 20253100502309/2025г.
на ВОС за 16.12.2025 год. от 13.30ч., за които дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение, на въззивника да се
връчи препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4