Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 240
гр. Пловдив, 17.07.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на
двадесет и девети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ
МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 694 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивната жалба на „Ю.Б.“
АД против Решение № 436 от 24.07.2018 г., постановено по т.д. № 73 по описа за
2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска на „Ю.Б.“
АД против К.А.М. за
заплащане на сумата от 64000 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от
главница в размер на 83728.76 CHF, дължима на основание Договор за
потребителски кредит № … г.
Във въззивната жалба се съдържа
оплакване, че обжалваното решение е
неправилно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и че е необосновано. Искането е да се
отмени решението на Пловдивския окръжен съд в
обжалваната му част и вместо това, да се постанови друго, с
което се уважи изцяло предявения иск, както и
на банката да се заплатят направените деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от въззиваемия К.А.М., с който се изразява
становище в подкрепа на обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Искането е решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му
част да се
потвърди, като в полза на въззиваемия се присъдят направените
деловодни разноски за въззивното производство.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството пред Пловдивския
окръжен съд е образувано по предявен от „Ю.Б.“ АД против К.А.М. осъдителен иск, за заплащане на сумата от
64000 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от главница в размер на
83728.76 CHF, дължима на основание Договор за потребителски кредит № … г., както
и сумата 342.30 лв. - разноски за нотариални покани по обявяване на предсрочна
изискуемост на суми по договор. Искът за частично предявена главница се
основава на настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита поради
неизпълнение на задълженията от страна на ответника по Договор за потребителски кредит № … г.,
сключен между страните.
Във връзка с релевираните в
подкрепа на предявения иск твърдения, по делото е установено следното:
Между страните са възникнали облигационни отношения по
договор за потребителски кредит … г., по силата на който „Ю. И Е. Д. Б.“ АД, чийто правоприемник е
ищецът ТБ „Ю.Б.“ АД, се е задължило да предостави на ответника потребителски
кредит, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 90 000 лв. по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД в деня на
усвояване на кредита, при следните условия:
1. Равностойността на швейцарски франкове на 4000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД в деня на усвояване на кредита са предвидени за
рефинансиране на потребителски кредит към „Р.“ ЕАД произтичащ от сключен между
кредитополучателя и „Р.“ ЕАД договор;
2. Равностойността на швейцарски франкове на 86 000
лева по курс „купува“ за швейцарския
франк към лева на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД в деня на усвояване на кредита се
предоставя на кредитополучателя за текущи нужди.
В чл. 2 от договора страните са уговорили и конкретните
условия за реалното усвояване на кредите както следва:
- разрешеният кредит се усвоява по конкретно посочена
блокирана сметка в швейцарски франкове – /чл.2, ал.1 от Договора/, като със
сключването на договора, кредитополучателят дава съгласие и оправомощава
банката служебно да преведе равностойността на швейцарски франкове на 4000 лева
по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД в деня на
усвояване на кредита с цел пълното предсрочно погасяване на задължение по
потребителски кредит към „Р.“ ЕАД – чл.2, ал.2 от договора;
Остатъкът от разрешената сума в размер на равностойността на
швейцарски франкове на 86 000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД в деня на усвояване на кредита, предоставена за
текущи нужди, остава блокирана по описаната сметка на кредитополучателя,
открита в „Ю. И Е. Д. Б.“ АД до представяне в седемдневен срок, считано от датата
на усвояване на средствата по ал.1 в банката на: удостоверение от „Р.“ ЕАД за
окончателно погасен кредит на К.А.М., писмена молба от клиента за усвояване на
суми по кредит и молба за превалутиране /по образец от банката/ - чл. 2, ал. 3
от Договора.
Едва след изпълнение на тези условия, усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 се превалутира служебно от
банката в лева по търговски курс „купува” на швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в лева - чл.2, ал.4 от Договора.
В чл. 6, ал.2 от договора за кредит, е предвидено
погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева
или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши
от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на
банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и
оправомощава банката.
Уговорен е краен срок
за връщане на кредита, ведно с лихвите - 300 месеца от датата на откриване на
заемната сметка.
Уговорената е и възможността т.е. правото на банката да
обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси
която и да е вноска, а при неиздължаване на три последователни месечни вноски,
изцяло или частично.
Според приетото по делото Приложение № 1 от … г. към
Договора, подписано от страните, датата на усвояване на кредита е … г., като
съответно на приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката –
кредитор към лева към датата на усвояване на кредита - 1,181600 лева за 1 CHF, е
отбелязано, че предоставеният и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове е
76 168 CHF.
Установено е също, че въз основа на предварително дадено от
кредитополучателя съгласие, банката е прехвърлила вземанията си по кредита на
„Б. Р. С.“ АД, с договор от 15.07.2008 г., като длъжникът е уведомен за тази
цесия чрез нотариална покана, връчена му на 27.06.2017 г.
Безспорно установено е също, че през периода, когато
кредитор е бил цесионерът „Б. Р. С.“ АД, към договора са сключени няколко
анекса, озаглавени допълнителни споразумения – на … г., на … г., на … г., на …
г. и на … г.
В последствие, с нова цесия, от … г. „Б. Р. С.“ АД е
прехвърлил обратно на “Ю.Б.” АД всички свои вземания към К.А.М., произтичащи от
Договор за Потребителски кредит № … г. За извършеното прехвърляне
кредитополучателят е уведомен с нотариална покана, връчена на длъжника на … г.
На … г., банката е
отправила до ответника уведомление, връчено му на … г., за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, заради натрупани към … г. неизпълнени
задължения по договора и споразуменията, в общ размер от 121 375.50 CHF.
Според приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, в резултат на прибавяните суми към главницата на основание
постигнатите договорености в допълнителните споразумения, общата стойност на
усвоената главница възлиза на 85 841.43 CHF, като в резултат от извършените погашения на главницата в общ
размер на 2 112.67 CHF,
неплатената главница към … г. – датата на подаване на исковата молба, възлиза
на 83 728.76 CHF.
От тази сума ищецът
претендира частично 64 000 CHF, което е и предмет на въззивното производство, доколкото в
частта, с която са присъдени сумите по иска за разноски за нотариални
покани по обявяване на предсрочна изискуемост на суми по договора, решението на
Пловдивският окръжен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
За да отхвърли предявения от „Ю.Б.“ АД против К.А.М. иск за
заплащане на сумата от 64000 швейцарски франка /CHF/ на заявеното договорно
основание, Пловдивският окръжен съд е приел, че действителното предоставяне и
усвояване на кредита е извършено в лева, поради което връщането ми се дължи в
същата валута.
В тази връзка съдът е приел, че по чл. 143 ЗЗП клаузите, в
частта им, с която се уговаря превалутиране на кредита при отпускането,
усвояването и погасяването му (чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал.1 ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл.
20, ал. 2, чл. 21 и чл. 22 от договора), са неравноправни по смисъла на чл. 143
ЗЗП, тъй като: с посочените клаузи изцяло в тежест на потребителя –
кредитополучател е прехвърлен риска от
повишаване на външната и/или вътрешна стойност на виртуално използваната
парична единица на сметката (CHF), макар той да е получил кредита в различна
валута – левове, на която реално е потребител; същите клаузи на договора не
излагали прозрачно конкретното функциониране на обменния механизъм на виртуално
използваната парична единица на сметката, по начин, по който потребителят да
може да изчисли въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите
последици, произтичащи от подписването на договора; уговорките налагали на
потребителя паричното задължение да заплаща при погасяването на вноските по
кредита разликата между размера на месечните вноски, изчислени във виртуално
предложената на кредитополучателя парична единица на сметката, и размера на
месечните вноски, изчислени в реално получената парична единица на сметката.
Първоинстанционният съд е отчел и обстоятелството, че по
делото не са представени доказателства за предоставяне на достатъчно информация
на кредитополучателя, въз основа на която да вземе информирано решение,
доколкото липсвали данни същият да е притежавал капацитета не само да знае
възможността за повишаване или понижаване на чуждестранната валута, в която е
сключен договорът, но и да оценява потенциално значимите икономически последици
от такава клауза за финансовите си задължения. Въз основа на това, съдът е
заключил, че посочените уговорки водели до значителен дисбаланс между страните,
като се вземат предвид експертните знания на банката като професионалист, във
връзка с евентуални промени в обменните курсове и рисковете, присъщи на
взимането на заем в чуждестранна валута.
Изводите на
Пловдивския окръжен съд относно наличието на неравноправни клаузи в
договора за потребителски кредит между страните
по смисъла на чл.143 ЗЗП, обуславящи нищожността им, се споделят напълно
от настоящата инстанция, съдът не намира за нужно да ги повтаря, а относно тези
фактически и правни изводи, на основание чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на
обжалваното решение.
В
допълнение и във връзка с поддържаните във въззивната жалба на ищеца възражения, е необходимо да се добави следното:
Предвид
цитирания писмен договор и споразуменията към него, следва да се приеме за
безспорно установено съществуването на валидна облигационна връзка между ищеца
и ответника, възникнала по сила на Договор за
потребителски банков кредит, която притежава всички
характеристики на специфичната търговска сделка, уредена в гл. 29-та, раздел
III от Търговския закон - чл. 430 от
ТЗ - договор за банков кредит - формален, консенсуален, възмезден, двустранен
договор.
При
очертаната специфика на процесния договор и с оглед заявените в подкрепа на
иска твърдения, както и противопоставените им от страна на ответника
възражения, основните спорни въпроси са: дали банката е предоставила на
ответника и в каква валута уговорената сума по кредита; валидни ли са уговорките в
договора за превалутиране на кредита; дали ответникът – кредитополучател е върнал сумата по кредита,
съответно налице ли непогасен остатък, в какъв размер и в каква валута.
По
първия спорен въпрос, представителят
на ищеца – „Ю.Б.“ АД поддържа твърдението си, че на … г. банката e предоставила на кредитополучателя М. уговорената в договора за
потребителски кредит сума, в уговорения размер и
валута – равностойността на 90 000 лева в швейцарски франкове, възлизаща
според уговорения валутен курс „купува“ за швейцарски франк към лева на банката
в деня на усвояването на 76 168 CHF, позовавайки се на единственото
писмено доказателство в тази насока – Приложение № 1 към Договора за банков
кредит … г., както и на заключението на ССчЕ,
основаващо се на същия документ.
Посоченият документ обаче установява единствено, че
отбелязаната дата … г. е датата на усвояване на кредита по договора, че
курс „купува“ за швейцарски франк към лева на банката в същия ден е 1.181600,
както и че размерът на кредита в швейцарски франкове по този курс възлиза на
76 168 CHF.
От съдържанието на този протокол,
при най-благоприятното за ищеца тълкуване, може да се направи единствено извод,
че е изпълнен само първият етап от предоставянето и усвояването на кредита,
уговорен в чл. 2, ал. 1 от Договора - че разрешеният кредит е постъпил в
блокирана банкова сметка ***получателя М..
Макар в доклада си по делото
първоинстанционният съд да е разпределил ясно и изчерпателно доказателствената
тежест по тези въпроси, ищецът не е представил каквито и да било доказателства
/например нареждания за банкови преводи,
извлечения от съответните сметки и пр. счетоводни документи/ за изпълнението на
следващите задължения на банката по отпускането и усвояването на кредита,
уговорени в чл. 2, ал. 2 – ал. 4 от Договора: да преведе равностойността на швейцарски франкове на 4000 лева
по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Ю. И Е. Д. Б.“ АД за пълното
предсрочно погасяване на задължение по потребителски кредит към „Р.“ ЕАД, след
което, въз основа на писмена молба от клиента за усвояване на суми по кредит и
молба за превалутиране, да превалутира служебно остатъка от кредита в лева по
търговски курс „купува” на швейцарския франк към лева на банката в деня на
усвояването и да го преведе по открита в банката сметка на кредитополучателя в
лева - чл. 2, ал. 4 от Договора.
Следователно, от посочените
доказателства не само не би могло да се изведе, че банката е предоставила на
кредитополучателя уговорената в договора сума в швейцарски франкове, но дори че
е предоставила /превела по откритата сметка на ответника/ тази сума или част от
нея в каквато и да е валута. В такъв случай, единствено с оглед признанието на
ответника, направено в отговора на исковата молба, следва да се приеме, че
кредитът все пак е бил усвоен, но в български лева.
Абсурдно и в противоречие със
съдържащите се в договора уговорки е изразеното във въззивната жалба становище,
че превеждането на кредита по друга /открита/ сметка на кредитополучателя в
друга валута - български лева, било предмет на счетоводна операция, извършена
по волята на кредитополучателя, поради което не можело да се приеме, че кредита
не бил усвоен в швейцарски франкове. След като кредита формално се превежда по
блокираната сметка в швейцарски франкове – чл. 2, ал. 1 от договора, а
последващото му превеждане по откритата сметка - от която ответникът би могъл
реално да го усвои, се извършва след повторно служебно превалутиране /от
швейцарски франк в български лева – чл. 2, ал. 4/, твърдението на банката, че
усвояването е извършено в швейцарски франкове, е фактически и правен нонсенс.
Оттук
нататък следва да се преценява действителността на уговорките за погасяване на
кредита във валута, различна от валутата на усвояване, както и на уговорките, с
които са определени условията за превалутиране.
Възраженията
на ответника в тази насока са, че умишлено е бил въведен в заблуда от банката в
нарушение на разпоредбите на чл. 143 ЗЗП, както по отношение на основния
договор, така и при подписване на следващите допълнителни споразумения. Тези
възражения, както е приел и първоинстанционният съд, са основателни.
Предвид
спецификата на сключения договор, страните по него могат да бъдат дефинирани
като търговец по смисъла на §13 т. 2 от ДР на ЗЗП, каквато е банката, на
потребител по смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП, какъвто е ответникът. Предмет
на договора е финансова услуга по смисъла на §13 т. 12 от ДР на ЗЗП.
Съгласно
общия принцип, съдържащ се в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП в договор, сключен
с потребител, неравноправни са клаузите в негова вреда, които не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Поначало
преценката за неравноправният характер на клаузите в потребителския договор, не
се свърза нито с основния му предмет, нито със съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга, при условие че тези клаузи на договора са
ясни и разбираеми - чл. 4, § 2 от Директивата и чл. 145, ал. 2 ЗЗП.
Според
тълкуването на разпоредбата на чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО, съдържащо се
в т.1 от решението на Съда на ЕС по дело С-186/16, понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща
договорна клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута,
която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да
се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, след като
посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация.
Поради това такава клауза не може да се счита за неравноправна, при условие че
е изразена на ясен и разбираем език.
Тълкуване
на разпоредбите на чл. 4, § 2 от Директивата и чл. 145, ал. 2 ЗЗП в този смисъл
се съдържа освен в посоченото решение на Съда на ЕС по дело С-186/16 и в
разяснителната част към него, и в т. 1 от диспозитива на определението по дело
С-119/17 по Преюдициално запитване — Защита на потребителите —
Директива 93/13/ЕИО, но и в трайната практика на ВКС – напр. решение №
295/22.02.2019 г. по т. дело № 3539/2015 г., Решение № 294/ 27.03.2019 г. по т.д. № 1599/2017 на ВКС, ТК, второ
отделение.
Следователно,
преценката дали атакуваните в конкретния случай от потребителя клаузи отговарят
на критериите, съдържащи се в посочената разпоредба, би могла да се извърши
единствено ако същите са формулирани ясно и недвусмислено, като при
съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен
за потребителя начин – чл.147 ЗЗП. Това е
необходимо, за да може потребителят предварително да се информира за условията,
при които се договоря, така че да е в състояние да осмисли предлаганите промени,
да извърши преценка и да предприеме адекватни действия за защита на правата и
интересите си.
Съдът
смята, че в конкретния случай, такава яснота липсва. На първо място, договорът не съдържа ясни
правила за превалутиране на средствата по кредита от лева в швейцарски франка,
както при усвояването на кредита, така и при погасяването му.
Във
връзка с уговореното превалутиране на лева в швейцарски франк и обратно,
отделните разпоредби от договора съдържат различни уговорки при определяне на
валутния курс, по който следва да се извърши превалутирането, предвиждайки
валутни курсове между три различни валути
- швейцарски франк – лева, швейцарски франк – евро, или дори по-сложна
методика за превалутиране. Така според чл. 2, ал. 4 от договора,
курс „продава” на швейцарски франк към евро на Банката се формира от официален
курс „купува“ за евро към лева на Банката, разделен на официален курс “продава“
за швейцарски франк към лева на банката за съответния ден.
На
следващо място, както обосновано е приел и Пловдивския окръжен съд, с посочените
клаузи изцяло в тежест на потребителя– кредитополучател е прехвърлен риска от
повишаване на външната и/или вътрешна стойност на виртуално използваната
парична единица на сметката (CHF), макар той да е получил кредита в различна
валута – левове, на която реално е потребител.
В тази връзка, не може да бъде
споделено изразеното във въззивната жалба становище, че доколкото валутният
риск бил икономическо явление, а не правна конструкция и стойността на
валутите, в които се конвертира кредита не била константна, то рискът бил
еднакъв за двете страни, поради което този риск не бил прехвърлен единствено
върху кредитополучателя.
Твърденията в тази насока се
опровергават от клаузите на чл. 22 от
договора за кредит, с която ответникът приема за своя сметка риска и всички
вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро. В
чл. 22, ал. 2 от договора ответникът е декларирал, че е запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
20 – чл. 22 от договора и е съгласен с настъпването им.
Всъщност проблемът не е в това, че
валутният курс между уговорените в договора валути хипотетично би могъл да се
промени в полза на всяка от страните по договора в т.ч. и в полза на
кредитополучателя, съответно – във вреда на банката.
Същественото е, че при преценката
относно неравноправността на посочените клаузите от договора, предвиждащи
превалутираното на кредита, както и тези, формиращи задължението на
кредитополучателя да погасява сумата по кредита не в националната валута, в
която го е получил, а в чуждестранна е, че начинът по който са формулирани тези
уговорки, не позволява на нормално осведомения и в разумни граници наблюдателен
и съобразителен потребител, преди всичко да се ориентира в механизмите, по
които ще се превалутира кредита. Освен това, от страна на банката, на потребителя
не е предоставена цялата информация относно вероятните промени в обменните
курсове на договорените валути, като и относно рисковете, свързани с вземането
на кредит в чуждестранна валута, въз основа на която същият да съобрази
възможното поскъпване или обезценяване на тази валута, в която кредитът е бил
договорен, и въз основа на уговорените механизми за превалутиране, да направи
преценка за възможните икономически последици от съответните уговорки върху
бъдещите му финансовите задължения.
Неоснователно е и поддържаното от ищеца твърдение, че
спорните клаузи били индивидуално определени. Изложените в тази насока доводи,
че след като страните и по-конкретно кредитополучателят, е имал възможност да
се запознае с договора, разполагал е с достатъчно време да обмисли условията и
да го подпише, както и че договорът не бил сключен при Общи условия, клаузите
били индивидуално уговорени, не могат да обосноват подобен извод.
Няма спор, че процесния договор
за кредит е изготвен изцяло от банката и презумпцията на чл. 146, ал. 4 ЗЗП не
е оборена, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че
ответникът е имал възможност да изрази становище по съдържанието на договора,
вкл. по спорните клаузи от него и да повлияе върху тях. Още повече, както вече
бе отбелязано, липсват доказателства банката предварително да е представила на
кредитополучателя подробна информация относно възможните бъдещи промени във
валутните курсове на уговорените валути, да го е уведомила за евентуалните
рискове, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута и да е обсъдила
добросъвестно финансовите рискове от превалутирането на кредита, както и да му
е предложила варианти на тези клаузи, чрез които рисковете да бъдат избегнати
или поне минимализирани.
Предвид изложеното, решаващите
изводи на Пловдивския окръжен съд, че
клаузите на чл. 1, ал. 1,
чл. 2, ал. 1 ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 20, ал. 2, чл.21 и чл. 22 от Договора, с
които е уговорено превалутиране на отпуснатия и усвоен кредит, както и на
вноските за погасяването му в швейцарски франкове, са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, съответно
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и непораждащи правно действие в
отношенията между страните, са правилни и съобразени със закона. Това означава,
че ответникът не дължи връщането на усвоения в български лева кредит в
швейцарски франкове и в размер, изчислен по предвидените в неравноправните
клаузи механизми. Следователно искът за заплащане на остатъка от главницата по
кредита в такава валута и в такъв размер, е неоснователен.
Неоснователни са поддържаните във
въззивната жалба доводи, че въпреки липсата на евентуално искане за присъждане
на левовата равностойност на дължимия остатък от главницата по кредита, след
като била установена неизправността на кредитополучателя по договора и
наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост, съдът бил длъжен
служебно да присъди тази равностойност.
Позоваването в тази насока на ТР
№ 2 от 01.12.1997 г. по т.д. № 2/1997 г. на ОСГК на ВКС е неуместно, тъй като
постановките на т. т. 2, 3 и 4 от това решение в случая са неприложими, поради
следното:
Искът за заплащане на остатъка от
кредита е предявен на договорно основание, като исковата претенция се основава
не на недопустимо уговорено задължение, а на поначало допустимо уговорено, но
невъзникнало заради нищожността на уговорката, от която произтича, задължение.
В такъв случай, задължението за връщането на безспорно получения кредит във
валута различна от уговорената, е немислимо да се търси на същото договорно
основание.
Съдът не би могъл служебно да
присъди равностойността в български лева на търсената в чуждестранна главница
сума, защото това би означавало да подмени съдържанието на спорното право и
предмета на спора. Защото в случая претендираната сума не е просто валутната
равностойност в швейцарски франкове на получения в левове кредит, а задължение,
формирано чрез постигнатите от страните по договора сложни уговорки за
превалутиране, олихвяване, разсрочено плащане и пр. Освен това липсват
повелителни правила на закона, с които да се заменят нищожните клаузи за
превалутиране на дълга и чрез които съдът да определи левовата му
равностойност. Според приетото в мотивите на ТР № 4 от 29.04.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г.
на ОСГТК, тъй като валутния
курс в Република България не
е нито административно определен, нито може да бъде определян едностранно от
едната от страните по правоотношението или от съда, а обявеният в чл. 29 ЗБНБ фиксиран курс на еврото към лева се отнася и
намира приложение само в отношенията между БНБ, в качеството и на централна
банка, от една страна, и физическите и юридическите лица, от друга страна,
единствено за централната
банка възниква задължението да поддържа пълна конвертируемост на лева към
еврото като резервна валута по фиксиран в ЗБНБ курс. Прието е също, че тъй
като всички останали правни
субекти не са адресати на посочената разпоредба, същите могат свободно да уговарят курса на еврото към лева, а котираните и обявени от БНБ
курсове /фиксиран към еврото и плаващ към други валути/ са неприложими в облигационните
отношения, по които централната банка не е страна, освен в случаите, когато
законът или договорът препращат към тях.
Следователно, изразеното от ищеца
становище във въззивната жалба, че съдът е следвало да присъди
претендираното вземане в български лева,
като размерът на вземането следвало да бъде определен по курса на швейцарския
франк към лева към датата на настъпване на падежа, е неоснователно. Крайният
извод е, че предявеният на договорно основание иск за парично вземане в
посочения частичен размер и в заявената валута (CHF) е неоснователен.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му
част представлява законосъобразен отговор на повдигнатия от страните правен
спор, поради което следва да се потвърди.
В
полза на въззиваемия К.М. следва да се присъдят
направените във въззивното производство деловодни разноски, възлизащи, според
представения списък и доказателства за извършването им общо на 7300 лева, от които 7000 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, и 300 лева – депозит за възнаграждение на вещото лице
за изготвената съдебно-счетоводната експертиза.
Мотивиран от горното,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 436 от 24.07.2018 г., постановено по т.д. №
73 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен иска
на „Ю.Б.“ АД
против К.А.М. за заплащане на сумата от 64000 швейцарски франка /CHF/,
представляваща част от главница в размер на 83728.76 CHF, дължима на основание
Договор за потребителски кредит № … г.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД ЕИК … да заплати
на К.А.М., ЕГН: ********** сумата
7300 лева деловодни разноски за производство по в.т.д. № 694 по описа за 2019
г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.