№ 3
гр. Гълъбово, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20215550100342 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Ищецът "ЕОС М." ЕООД твърди в исковата си молба, че на 14.07.2008 г. в Д. бил
сключен договор за потребителски кредит № FL427880 между "Ю. И Е.Д.Б." (с настоящо
наименование "Ю.Б." АД), в качеството на кредитор, и ответника З.У., в качеството на
кредитополучател, по силата на който "Ю. И Е.Д.Б." му предоставила кредит, в размер на
20000 лева за текущи нужди. Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на
името на кредитополучателя. Същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл. 3, ал.1 било
договорено, че за усвоения кредит, кредитополучателят дължал на банката годишна лихва,
формирана от сбора на базовия лихвен процент на "Ю. И Е.Д.Б." за потребителски кредити,
за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 4,95
пункта. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита 2 по настоящия
договор. Годишния процент на разходите по кредита бил 15,6569 %. Погасителните вноски
за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащали
ежемесечно на 14-то число на месеца, като крайният срок на погасяване на кредита бил до
14.07.2018 г. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне в уговорения
срок, била в размера посочен в погасителния план, като ответникът се задължил да погасява
задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски в размер на 309,93
лева и последна изравнителна вноска в размер на 310,40 лева. Всяка вноска включвала в
себе си част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения
погасителен план към договора за потребителски кредит. След усвояване на кредита,
кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил
1
плащанията си. След преустановяване на плащанията останало непогасено задължение по
кредита в размер на 24 218,37 лева, от което главница - 19 854,87 лева, и договорна лихва -
4363,50 лева. Вземането на кредитора станало изискуемо с изтичане крайния срок на
договора - 14.07.2018 г.
Междувременно, на основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него, между "Ю.Б." АД и ищеца, по силата на
който задължението на кредитополучателя, което произтичало от договора за потребителски
кредит № FL427880 от 14.07.2008 г., било изкупено от ищеца, за което длъжникът бил
уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане бил ищецът. Съгласно т.5.1.1 от договор
за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, ищецът-
цесионер и посоченото в исковата молба адвокатско дружество били упълномощени от
цедента да извършват уведомяване от името и за сметка на цедента. Уведомленията за
цесията били изпратени на постоянния адрес на кредитополучателите, който съвпадал с
този, посочен в договора. Писмото с уведомленията било получено от съпругата на
ответника на 24.09.2020 г. Въпреки това, с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, длъжниците получавали уведомленията изходящи от
цедента (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като ставали
надлежно уведомени за извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока.
Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез
подаване на заявление до Районен съд Гълъбово за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 31.05.2021 г., като било образувано ч.гр.д. № 231/2021 г. Претендирана била
част от дължимата главница – 4000 лева - част от общо дължима главница в размер на
17706,11 лева и 1081.11 лева - лихва за забава периода от 30.04.2018 г. до дата на подаване
на заявлението. По депозираното заявление била издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, за което
ищецът бил уведомен със съобщение, надлежно връчено на 28.09.2018 г. Във възражението
се твърдяло, че ответникът не дължал изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Към
настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит не било осъществено.
На ищеца не му е известно и основание, на което задължението за погасяване на получения
от длъжника кредит да е отпаднало. Горното породило правния му интерес да предяви иск за
установяване на вземането по договора за кредит за сумата от 5081,11 лева, от които 4000
лева част от общо дължима главница в размер на 19 854,87 лева , 1081.11 лева - договорна
лихва за периода от 30.04.2018 г. до подаване на заявление то, представляващи част от
останало неизплатено задължение по усвоения кредит.
Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият му
дължи сумата от 4000 лева за главница от съдебно предявена част от невърнат кредит по
договор за потребителски кредит № FL427880/14.07.2008 г., с 1081.11 лева лихва за забава
от 30.04.2018 г. до 01.06.2021 г., и законна лихва върху главницата от 01.06.2021 г. до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
2
ГПК по ч.гр.д № 231, по описа за 2021 г. на Гълъбовския районен съд. Претендира за
сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Ответникът ЗДР. Г. УК., чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който
оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че на 14.07.2008
г. между него, като кредитополучател, и банка "Ю.И Е.Д.Б." АД, бил сключен договор за
отпускане на потребителски кредит за сумата от 20 000 лева. Кредитът му бил одобрен и
усвоен от него. Бил извършил плащания по договора за кредит на няколко вноски, като
последното му плащане било в края на 2009 г. Оттогава не е извършвал погасявания по
кредита. Едва през 2021 г. спрямо него било образувано ч.гр.д. № 231/2021 г., по описа на
ГРС, по издадена заповед за парично изпълнение, против която подал възражение. Ищецът
сочел в исковата си молба, че съобщение за възражението му било получено от дружеството
на 28.09.2018 г. Съгласно чл. 15 от сключения договор за потребителски кредит №
FL427880/14.07.2008 г., при непогасяване на изцяло или отчасти на която и да е вноска от
главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да било друго
задължение по настоящия договор, вземането на банката за възстановяване на целия кредит
ставало предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. В настоящия
случай счита, че е настъпила погасителна давност по отношение на вземането на ищеца
спрямо него по настоящото производство и се позовава именно на настъпилата погасителна
давност. Относно началният момент на давностния срок следвало да се има предвид
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, според която, давността започвала да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая липсвали данни преди настъпването на
падежа договорът за кредит да е бил обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включвала две предпоставки -
неплащане на определен брой вноски и волеизявление на кредитора, доведено до знанието
на длъжника. Евентуалното наличие на уговорка за автоматична предсрочна изискуемост
не пораждала действие. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ представлявало отнемане преимуществото на срока на длъжника в случай на
неизпълнение. От приложените писмени по делото доказателства и от самия сключен
договор липсвала настъпила предсрочна изискуемост. В случая се касаело за една неделима
престация, като плащането на главницата, съгласно разсрочен план, било частично
плащане/връщане на кредит/, а не периодично плащане, поради което, съгласно
задължителната практика на ВКС, приложение следвало да намери общата петгодишна
давност, като след като не било посочено изрично в договора кога настъпвала
изискуемостта, то същата следвало да се счита от датата на сключване на договора -
14.07.2008 г. Давността не била прекъсвана на друго основание, а едва с подаването на
заявлението за издаване на заповед за парично изпълнение през 2021 г. /след повече от десет
години/, като ответникът считал, че давностния срок е изтекъл още към дата 14.07.2013 г.
При разсрочено плащане давността за всяка отделна анюитетна вноска започвала да тече от
настъпване на съответния падеж по погасителния план. В разглеждания случай поставеният
за разглеждане иск с правно основание чл.422 от ГПК, който прекъсвал течението на
давността, се считал предявен от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
3
31.05.2021 г. Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск, като
му се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител, като депозира
писмена молба, с която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника си, който поддържа
възраженията, изложени в писмения отговор.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 231/2021 г., по описа на Районен съд - Гълъбово,
ищецът "ЕОС М." ЕООД гр. София е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника в настоящото производство З.У., за сумата от 4 000 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № FL427880/ 14.07.2008г./ като част от общо
дължимата главница от 19 854.87 лв./, сумата от 1081.11 лв. – лихва за забава от 30.04.2018г.
до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от 01.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за разноски, в размер на 101.62 лв. За
същите суми е издадена заповед за изпълнение № 67/03.06.2021г., срещу която длъжникът, в
срокът по чл. 414, ал.2 от ГПК, е възразил. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК "ЕОС М." ЕООД гр.
София предявява против З.У. настоящия установителен иск.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № FL427880/ 14.07.2008г., от
който е видно, че "Ю.И Е.Д.Б." АД / с настоящо наименование "Ю.Б." АД/ - гр. София, е
отпуснала на З.У. потребителски кредит в размер на 20 000 лв., платим на 120 месечни
погасителни вноски, от които 119 вноски в размер на 309,93 лева, и последна изравнителна
вноска в размер на 310,40 лева. Всяка вноска включва в себе си част от главницата плюс
възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за
потребителски кредит. Крайният срок за издължаване е 14.07.2018г.
Ищецът представя договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016
г. и приложение № 1 към него, между "Ю.Б." АД и ищеца, по силата на който задължението
на кредитополучателя, което произтича от договора за потребителски кредит № FL427880 от
14.07.2008 г. е изкупено от ищеца. Представено е и уведомление за извършената цесия,
надлежно получено от съпругата на ответника на 24.09.2020г., видно от известие за
доставяне.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно легитимирани
страни - ищецът претендира, че е носител на парично вземане на основание на валидно
4
цедиране спрямо ответника, на основание съществуващ валиден двустранен възмезден
договор, сключен между него и цедента за предоставяне на кредит. Налице и правен интерес
от предявяване на иска – по повод възражение от страна на ответника, депозирано в
заповедното производство.
Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване сключването на договор за цесия между него и
"Ю.Б." АД, по силата на който "Ю.Б." АД, да му е прехвърлило конкретно
(индивидуализирано по основание и размер) вземане срещу ответника, като и надлежното
уведомяване на длъжника за цесията. В случая обстоятелствата по извършената цесия и
надлежното уведомяване на длъжника за нея не се оспорват, а и се установяват от
представените доказателства.
Безспорно между страните по договора за потребителски кредит № FL427880 от
14.07.2008 г. са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и
сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно
определеното съдържание на договора е налице.
От заключението на вещото лице, изготвено по допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което е обосновано и компетентно дадено и не е оспорено от
страните, се установява, че сумата 20 000 лева е преведена от страна на банката по банков
път, като сумата е усвоена от ответника. Ответникът е погасил задължение в общ размер на
1 316.82 лв. , в т.ч. 160.13 лв. – главница, 653.66 лв. – договорна лихва, 503 лв. – такси, и
0.03 лв. – лихва за просрочие. Остатъкът от неиздължената сума към датата на подаване на
заявлението в съда възлиза на: 19 839.87 лв. – главница, 16 538.41 лв. – договорна лихва, 5
951.96 лв. – лихва за забава. Вещото лице посочва, че лихвата за забава за периода
30.04.2018г. – 01.06.2021г. възлиза на 1098.88 лв. / изчислена в съответствие със ЗМДВИП
без включен период 13.03.2020г. – 15.07.2020г./, а лихвата за забава за периода 01.06.2018г. –
01.06.2021г. възлиза на 1064.44 лв.
По делото липсват доказателства за плащане на дължимите суми по процесния договор,
чиято доказателствена тежест е за ответника. При това положение, и с оглед
гореизложеното, съдът приема, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на
главница по договора и мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД поради забавата в
плащанията.
По възражението за изтекла погасителна давност:
5
Ответната страна обосновава настъпване на погасителния ефект на давността с
настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора на основание чл. 15 от
договора, в който е посочено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска
от главница или лихва по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго
задължение по договора вземането на банката за възстановяване на целия кредит става
предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора.
Изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните,
съгласно тази част от договора. Поради това, според ответника, давността е започнала да
тече считано от 14.07.2008г. – датата на сключване на договора.
Съдът намира възражението за неоснователно. След като кредитора не се е позовал на
възможността да обяви кредита за изискуем, то този правен резултат не е настъпил. Правото
да се обяви кредита за предсрочно изискуем е на кредитора и с упражняването му
длъжникът губи преимуществото на срока по договора за кредит – по аргумент от чл. 66 от
ЗЗД, съгласно който, кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части,
макар задължението да е делимо. Междувременно, е прието и Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 година, ОСГТК в чиято т. 18 е
прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предвид
посоченото тълкуване на закона и предвид липсата на изявление от страна на кредитора за
настъпила предсрочна изискуемост на вземането, съдът намира, че такава не е настъпила.
По дефиниция задължението по договора за заем, в случая договора за потребителски
кредит, към който се прилагат общите правила за заема, задължението е единно и неделимо.
Поради това и следва да се приеме, че изискуемостта на задълженията по договора за заем
настъпва с настъпване на падежа на последната погасителна вноска по договора -
14.07.2018г. От тази дата започва да тече давностния срок, който съгласно чл. 110 от ЗЗД е
пет годишен. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.06.2021г.,
давностният срок не е изтекъл. Поради това претендираната главница в размер на 4 000 лв.,
като част от общо дължимата главница по процесния договор за кредит, се явява изцяло
основателен и доказан.
Относно давностния срок за лихви - давността за вземания за лихви е тригодишна. В
случая, депозираното заявление е на 01.06.2021г., като дължимото вземане за лихви е за три
години назад, считано от 01.06.2018г. Видно от заключението на съдебно икономическата
експертиза, размерът на лихвата за забава за този период се равнява на 1064.44 лв. До този
размер се явява основателна претенцията за претендирана лихва за забава. В останалата част
до претендираните 1081.11 лв., както и за периода 30.04.2018г. – 31.05.2018г., искът следва
да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
6
С оглед на горното, съдът следва да признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 4 000 лв., представляваща част от дължимата главница по
договора за потребителски кредит № FL427880 от 14.07.2008 г., както и сумата от 1064.44
лв., представляваща лихва за забава за периода 01.06.2018г. – 01.06.2021г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
67/03.06.2021г. по ч.гр.д. № 231/2021г., по описа на ГРС.
С оглед изхода на делото, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца разноските, съразмерно с уважената част от иска, а именно: по настоящото дело –
сумата от 526.65лв., и в заповедното производство – сумата от 101.29 лв.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата от 2.30 лв.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на ЗДР. Г. УК., ЕГН **********, от
******, че дължи на „"ЕОС М."” ЕООД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
******, сумата от 4 000 лв., представляваща част от дължимата главница по договор за
потребителски кредит № FL427880 от 14.07.2008 г., както и сумата от 1064.44 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 01.06.2018г. – 01.06.2021г.,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 67/03.06.2021г. по
ч.гр.д. № 231/2021г., по описа на ГРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „"ЕОС М."” ЕООД с п.а. против ЗДР. Г. УК., с п.а.,
установителен иск, касаещ вземане за лихва за забава по договор за потребителски кредит №
FL427880 от 14.07.2008 г., за сумата над 1064.44 лв. до претендираните 1081.11 лв., както и
за периода 30.04.2018г. – 31.05.2018г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗДР. Г. УК., с п.а., да заплати на „ "ЕОС М."” ЕООД с п.а., сумата от 101.29
лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № № 231/2021г., по описа на ГРС., както и сумата от
526.65лв., представляваща направени по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА „"ЕОС М."” ЕООД, с п.а., да заплати на ЗДР. Г. УК., с п.а., сумата от 2.30
лв., представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
8