О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №461
гр. Пловдив, 10.03.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр. състав, в закрито съдебно заседание на 10.03.2020г, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
като разгледа
гр. д. № 559 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след изпращането
му по подсъдност от РС – **.
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно
основание чл. 21, ал. 4 СК за два недвижими имота. Данъчната оценка на целия първи имот е 5 232.50 лв, а на целия втори – 37289.90 лв.
За родово компетентен е приет
ОС на основание чл. 104 т. 4 ГПК. В случая обаче родовата подсъдност се
определя по правилата на т. 3. Отрицателният
установителен иск по чл. 21, ал. 4 ГПК
цели изключване вещните права на другия съпруг върху придобитата по време на
брака вещ. При уважаване на иска със сила на присъдено нещо ще се признае, че
ответникът не е носител на вещното право върху вещта, придобита по време на
брака, поради липса на принос. В този смисъл няма спор, че предявеният иск е вещен. Нещо повече, в съдебната практика
последователно се приема, че, ако по делото се
установи липсата на принос от единия съпруг, то съдът постановява установителен
диспозитив, с което признава другия съпруг за изключителен собственик поради
липсата на съвместен принос. В този смисъл е, както практиката на ВКС, формирана по реда на
чл. 290 ГПК, така и
тази на АС - ** по
повдигнати препирни пред този съд, че искът по чл. 21, ал. 4 СК е вещен и
родовата му подсъдност се определя по правилата на чл. 104 т. 3 ГПК. Нещо
повече, в случая предмет на делото е само оспорената ½ ид.ч.,
притежавана от ответника по силата на прекратената СИО и която ½ ид.ч.
се иска да бъде отречена
/уточнителна молба на л. 100 от приложеното дело/. Няма спор,
че другата ½ ид.ч. по силата на законовата презумпция за съвместен
принос е на ищеца, като ответницата дори да предяви в същото
производство насрещен иск по чл. 21, ал. 4 СК за неговите права на собственост, те ще са предмет на
спор по нейната
претенция, която има собствена цена на иска, независима от първоначалния, т.е.
дори съдът да се произнесе по
собствеността в пълен обем, това ще е в резултат на разглеждането на две отделни самостоятелни
претенции. Това на практика свежда цената на втория иск до размер по – малък от
25 000 лв, поради което дори под условие да се приеме, че искът не е вещен,
каквото настоящият съд не споделя, то той пак би бил подсъден на РС.
Поради това производството пред настоящия съд следва
да бъде прекратено, а на основание чл. 122 ГПК делото – изпратено на АС – ** за
разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност.
По изложените съображения съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ ПРЕД АПЕЛАТИВЕН СЪД – **.
ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – **.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: