Решение по дело №10004/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е   

гр.София, 01.10.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на първи октомври през 2019  година,  в следния   състав:   

                                                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

     ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  Н.

              мл.с. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ            

като  разгледа докладваното  от съдия Н. ч.гр.дело № 10004 по описа  за 2019 година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпили в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ М.П., две жалби по изп.дело № 20178510404501.

Жалбата от Т.Й.Н. като трето лице за изпълнението, е срещу действия на ЧСИ П., посочени от жалбоподателката като :  неуведомяването й за насрочения опис,        назначаването на пазач на имота лице, различно от ползвателя, пренебрегване на правото й на задържане, което й гарантирало привилегии в изпълнителното производство, липсата на наложена възбрана върху имота по партидата на собственика на имота, както и извършването на 19.03.2019 г. опис на недвижим имот, назначаване на пазач и насрочване на публична продан по изп. дело № 20178510404501 по описа на ЧСИ М.П. с per. № 851. Твърди, че горепосочените действия/бездействия на ЧСИ П. били незаконосъобразни. Позовава се на учреденото й вещно право на ползване върху имота, предмет на описа, за срок от 10 години, с н.а. № 51/21.09.2012 г. по .д.№ 48/2012 г. на нотариус Ж.Д., на уведомяване на ЧСИ П. от собственика на имота С.Й.за правата й върху имота, като наличието на тежест върху имота-учреденото право на ползване в нейна полза било и документирано в протокола за опис, и счита, че като не  е била уведомена за насрочения опис ЧСИ е нарушил закона и не е съобразил т.2 от ТР по т.д.№ 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС и извършения опис на недвижимия имот, върху койято жалбоподателката като трето лице упражнява фактическа власт, й причинявало вреди, като отделно в протокола за опис не било описано и какви вещи се намирали в имота. Счита, че е в положението на конскуриращ взискател по смикъла на Р 2/2013 г.

Взискателят „К.И.2012“ ООД с писмено възражение оспорва жалбата. Счита същата за недопустима като насочена снрещу действия, което жалбоподателят не може да обжалва, тъй като след като не твърди да е собственик на имота, а само носител на вещно право наползване,у няма интерес от жалбата, че не е била във владение на имота към описа, защото още от 2016 г. синдикът на дружеството-длъжник „Н.И.“ ЕАд, обавено внесъстоятелност, е описал сградата, в която се намира процесният недв.жилищен имот, и с разпореждане на съда на цялата сграда-на груб строеж, необезопасена,   е назначена охрана, която държи имота за собственика, като не било описано да има ползватели на сградата. По същество счита жалбата за неоснователна, тъй като връчването на покани, опис, налагане на запор, възбрана, са действия, които не подлежат на съдебен контрол в производство по обжалване по чл.435 от ГПК, а за съдебният изпълнител няма задължение да уведомява за описа трети лице-ползватели на имота, отделно сградата, в която се намира жилището, не е била въведена в експлоатация и няма годен обект на ползване, че съдебният изпълнител няма задължение да уведомява третите лица за насрочената публична продат, тя се разгласява по посочения в ГПК ред. Твръди, че възбраната е била надлежно вписана по партидата на самия имот на 17.04.2018 г. Оспорва и другите оплаквания с жалбата на третото лице, прилага и доказателства. Моли същата да не се уважава, претендира разноски по делото.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ М.П. счита жалбата за недопустима, евевнтуално по същество за неоснователна, по подробно изложени доводи.

Жалбата от адв.А.Н.-М. от САК, е срещу разпореждане от 02.05.2019 г. на ЧСИ М.П., по същото изп.дело, с което съдебният изпълнител е намалил определеното й  възнаграждение като особен представител на дължниците по чл.47, ал.6 от ГПК , от 1777 лв. на 500 лв. Жалбоподателката намира това намаляване за незаконосъобразно, като се позовава на чл.36 от ЗАдв., вр. чл.10 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, и чл.4 от същата Наредба № 1/2004 г., и счита, че не са били налице основания така определеното й начално възнаграждение от 1777лв., съответно на минималното такова съгласно наредба № 1/2004 г., не може да се намалява повече, независимо от факта дали длъжниците след нейното назначаване са упълномощили изрично друг адвокат, тъй като дори и при отказ от пълномощия от страна на клиента, не се дължи връщане на платеното възнаграждение от адвоката съгласно чл.4 от Наредба № 1/2004 г.

Взискателят „К.И.2012“ ООД с писмено възражение оспорва жалбата, като се позовава на чл.26, ал.2 от ЗАдв-че при основателно оттеглено пълномощно се дължи възнаграждение само за положения труд от адвоката, каквато е и настоящата хипотеза, тъй като с изричното упълномощаване тодлъжвниците на друг адвокат, се прекратяван правомощията на назначения особен представител, и възнаграждението н апоследния следва да се определи само за положения до прекратяването труд, и предвид извършените от особения представител действия пополучаванена книжа по изп.дело само, възнаграждението правилно е намалено от съдебния изпълнител като компетентен орган по изпълнението, до 500лв.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ М.П. счита жалбата за недопустима като подадена от лице извън посочените в чл.435 от ГПК, евевнтуално по същество за неоснователна, по подробно изложени доводи.   

СГС, като разгледа жалбите, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ П., приложените към мотивите книжа, вкл. и копие на част от горепосоченото изпълнителното дело, намира следното :

По жалбата на третото лице Т.Й.Н. с вх.№ 34457/13.05.2019 г.

Жалбата се счита подадена в срока по чл.436, ал.1, изр.второ от ГПК, при липса на доказателства за уведомяване на жалбоподателя по изп.дело и липса на доказателсва за датата на узнаване от жалбоподателя за посочените в жалбата действия.

Жалбоподателят Т.Й.Н. има положението на трето лице за изпълнението по смисъла на чл.435 от ГПК. Същата сама сочи, че е носител на вещно  право на ползване, учредено в нейна полза през 2012 г. върху жилищния имот, към който е насочено изпълнението по изп.дело, което твърдение се установява и от приложените доказателства. Не са представени от жалбоподателя доказателства, такива няма и в приложените копия накнижа от изп.дело, от които да се установява твърдението й, че има прадво на задържане върху имота- такова право не е отразено в нот.акт за учредяване на правото й на ползване/както твърди с жалбата третото лице/, но дори и да е било отразено, то не би имало правни поскледици, тъй като правото на задържане, което би я направило присъединне взискател, се признава само по силата на съдбено решение по чл.298, ал.4 от ГПК, каквото решение няма представено, а и не се твърди да има.

Според разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК, третото лице за изпълнението може да обжалва само посочените в тази норма, изпълнителни действия, сведени до насочване изпълнението към вещ, която в деня на възбраната или предаването се намира във владение на това трето лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагане на възбраната. Жалбата в случая е насочена против действия/бездействия на ЧСИ П., които не попадат в приложното поле на чл.435, ал.4 от ГПК. Действията по налагане на възбрана/запор не са същински действия по насочване на изпълнението, поради което не подлежат и на обжалване по реда на чл. 435 ГПК. Видно от протокола за опис от 19.03.2019 г., в жилищния имот, обект на описа, върху който жалбоподателкакта има учредено вещно право на ползване, не е посочено Т. Й.Н. да упражнява фактическа власт, същата не е намерена там. При описа е присъствала лично собственика и един от учредителите на вещното право на ползване Светлана Йотова, която е и отказала да бъде пазач на имота, при което имотът е предоставен за пазене на трето лице, посочено от взискателя, както се установява от приложените доказателства с възражението на взискателя. Няма доказателства, от които да може да се установи, че жалбоподателят Т.Н. е била във владение на имота към датата на налагане на възбраната-17.04.2018 г. Видно от приложените с възражението на взискателя доказателства, с разпореждане на съда по т.д.№ 5671/2012 г. на СГС, VІ-12 състав, е разрешено сключването на договор за физическа охрана на сградата, в която се намира процесното жилище ап.5, по молба на назначения постоянен синдик на „Нафтичекс интернешънъл“ ЕАД. Това дружество е праводател на собствениците на ап.5-С.Й.и Й.Й., вторите учредители на правото на ползване в полза на жалбоподателката Т.Н.. Ето защо жалбата като такава от трето лице, което не е било във владение на имота към възбраната, се явява недопустима и не може да се разглежда по същество.

По жалбата на адв.А.Н.-М. от САК с вх.№ 35219/15.05.2019 г.

Жалбата е допустима-подадена е в 1-седмичен срок от съобщаване на постановеното от съдебния изпълнител намаляване на адв.възнаграждение, и от правоимащо да обжалва лице- назначения от съдебния изпълнител по чл.47, ал.6 от ГПК, вр. чл.430 от ГПК  особен представител на лица, спрямо които изп.лист има действие - чл.429, ал.3 от ГПК. Тъй като възнаграждението по ч.47, ал.6 вр. чл.430 от ГПК е право на самия адвокат, то същият е и процесулано легитимиран да оспрова определеният му от ръководния орган по ГПК- в случая ЧСИ П., размер на възнаграждението / в този смисъл ср.  определение № 240 от 29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4328/2016 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС , определение № 5 от 07.01.2015 г. по гр. д. № 7173/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС/. Ето защо следва да с е приеме, че и назначеният от ЧСИ особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК в изп.дело има същото право да обжалва постановеното относно неговото възнаграждение, каквото право има и длъжника относно обжалване на разноските.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 от ГПК се определя от органа, ръководещ процеса по ПК -съда, или в случая ЧСИ, като при определянето му се прилага чл.47, ал.6, изр. второ от ГПК. Определеното възнаграждение на особения представител по изп.дело от 1777 лв. е в размера по чл.47, ал.6, изр. второ, предл.последно от ГПК, при което не може да бъде намаляван този размер повече, независимо от факта на настъпилото предсрочно прекратяване правомощията на особения представител или от обема извършени от особения представител действия, и не може това възнаграждение да се определя само за отделни извършени действия /така напр. определение № 645 от 27.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5638/2015 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/. Ето защо обжалваното от адвоката разпореждане на ЧСИ П., с което  поределеното й първоначално възнаграждение е било намалето от 1777лв. на 500 лв.,  следва да се отмени.

Ето защо СГС  

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ, по жалбата на адв.А.Н.-М. от САК с вх.№ 35219/15.05.2019 г., разпореждане от 02.05.2019 г. на ЧСИ М.П., по изп.дело № 20178510404501, с което съдебният изпълнител е намалил определеното й  възнаграждение като особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК , от 1777 лв. на 500 лв.

Решението е окончателно.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба на Т.Й.Н. с вх.№ 34457/13.05.2019 г. срещу описани в жалбата дейстия/бездействия ЧСИ М.П., по изп.дело № 20178510404501.

В тази част съдебният акт има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София, в 1-седмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                   2.