№ 1170
гр. Варна , 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и
първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500776 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Д. Р. С. срещу Определение № 262478 от
04.03.2021г. по гр.д. № 6252/2020г. по описа на ВРС, Х-ти състав, с което на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от
заплащане на дължима държавна такса в размер на 15 лева по подадена от същия частна
жалба срещу Определение № 260043 от 04.01.2020г., с което производството по делото е
прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
В частната жалба са наведени бланкетни оплаквания за недопустимост, неправилност
и необоснованост на определението, с доводи, че са налице основания за освобождаване на
частния жалбоподател от задължението за плащане на такси по делото въобще. Отправено е
искане за положително произнасяне, въз основа на представени по делото документи.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Д. Р. С. срещу Сотир
Радев С., Иванка Станчева Владимирова и Община Варна искове с правно основание чл.
109 от ЗС.
Исковата молба, предявена чрез пълномощник адв. С.С. е основа на твърдения, че
ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Звездица, общ. Варна на ул.
„Феникс“ № 9, представляващ дворно място с ид. № 30497.501.58 и с площ от 1209 кв.м.,
1
придобит на основание договор за дарение по НА № 171/1970г.
Съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.06.2020г. договореното между
страните и платено възнаграждение е в размер на 200 лв. + 80 лв. за разноски.
На 16.10.2020г. по делото е представена Декларация за материално и гражданско
състояние от Д. Р. С. във връзка с искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК, в която ищецът декларирал,
че притежава българско гражданство, че е неженен; че има неврологични здравословни
проблеми. Притежава къща с двор от 1160 кв.м. и получава пенсия в размер на 437.91 лв.
Съгласно постъпило по делото Удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания за лице от СВп, гр. Варна на 12.10.2017г. ищецът Сотир С., заедно с още три
физически лица, продал на купувача „Ахтопол Ленд Пул“ ЕООД ПИ № 018053, с площ от
2.374 кв.м. в с. Звездица, а на 20.05.2011г. продал на Мара Петрова ПИ № 5041933, с площ
от 1262 кв.м. в с. Звездица.
С молба от 29.12.2020г. ищецът отправил искане до съда за освобождаване от такси и
разноски по делото, с оглед представените доказателства.
С Определение от 04.01.2020г. производството по делото е прекратено на основание
чл. 129, ал. 3 от ГПК. Срещу това определение е депозирана частна жалба /“молба“/ на
13.01.2021г., която е оставена без движение с разпореждане от 15.01.2021г. и дадени на
жалбоподателя указания в едноседмичен срок да представи доказателство за внесена по
сметка на ВОС държавна такса в размер на 15.00 лв.
С молба от 26.02.2021г. жалбоподателят отправил искане да бъде освободен от
задължението за плащане на такси и разноски, за което е представил доказателства.
В обжалваното определение ВРС приел, че декларираното от ищеца имуществено и
гражданско състояние отнесено към дължимата по частната жалба държавна такса от 15 лв.
не може да обоснове извод за липса на достатъчно средства у частния жалбоподател за
заплащане на дължимата такса. С тези изводи оставил искането без уважение.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Преценката на обстоятелствата, релевантни за освобождаването от държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, се прави от съда въз основа на представената от страната
декларация за материално и гражданско състояние и приложените към нея доказателства. В
случая при произнасянето си ВРС е взел предвид размера на дохода на ищеца деклариран с
декларацията по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК.
При установените по делото данни, съставът на ВОС приема, че частната жалба е
2
неоснователна.
Чрез възможността по чл. 83, ал. 2 от ГПК законодателят е осигурил достъп до
правосъдие на физическите лица, които нямат достатъчно средства да заплатят дължимите
такси.
Декларираният размер на получаваната от ищеца лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст от 10.09.2008г. е в размер на 437.91 лв., а дължимата по частната жалба държавна
такса – в размер на 15 лв. Зачитайки доказателствената сила на декларацията в
производството по разглеждане на искането за освобождаване от държавна такса, ВОС
приема, че в конкретния случай не са налице достатъчно данни обосноваващи извод за
липса на достатъчно средства у ищеца да заплати дължимата по частната жалба държавна
такса в размер на 15 лева. Съотношението между размера на получавания месечен доход от
ищеца, който е мъж на 75 години, неженен и без деца, без доказателства за тежко и влошено
здравословно състояние, притежаващ собствен недвижим имот съгласно твърденията в
исковата молба и размера на дължимата държавна такса по частната жалба, обосновава
извод в обратен смисъл, а именно, че ищецът разполага с достатъчно средства, позволяващи
му да заплати изискуемата такса по частната жалба в размер на 15 лева. Имущественото
състояние на жалбоподателя, който притежава недвижим имот и получава доходи от пенсия,
обосновава възможността да понесе държавната такса в производството по частната жалба.
Искането за признаване, че частният жалбоподател не разполага с достатъчно средства да
заплати таксата по жалбата поради това е неоснователно и правилно с обжалваното
определение е оставено без уважение.
Извън предмета на настоящото частно дело е искането на ищеца за освобождаване от
заплащане на дължими по делото държавни такси и разноски по разглеждане на
предявените от него искове за собственост, доколкото по това искане компетентен да се
произнесе е съдът, пред който са предявени исковете. Производството по тези искове е
понастоящем прекратено, а прекратителното определение се обжалва с частна жалба.
Ето защо съдебният състав приема, че в случая не са налице предпоставките на чл.
83, ал. 2 от ГПК. Частната жалба срещу определението, с което искането по този ред е
оставено без уважение е неоснователна и следва да се остави без уважение. Делото следва да
се върне на ВРС за продължаване на производството по администриране на частната жалба.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Д. Р. С. с ЕГН ********** срещу
Определение № 262478 от 04.03.2021г. по гр.д. № 6252/2020г. по описа на ВРС, Х-ти състав,
с което на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение молбата на
3
жалбоподателя за освобождаване от заплащане на дължима държавна такса в размер на 15
лева по подадена от същия частна жалба срещу Определение № 260043 от 04.01.2020г., с
което производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за частния жалбоподател започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му на основание ТР № 5/2015г. на ОСГТК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4