Присъда по дело №235/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 20
Дата: 21 май 2025 г. (в сила от 6 юни 2025 г.)
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20254400200235
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. Плевен, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
СъдебниЕМИЛИЯ Б. ДЪРМОНЕВА

заседатели:ЕЛЕОНОРА АНГ. ЙОТКОВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
и прокурора И. В. Р.
като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Наказателно
дело от общ характер № 20254400200235 по описа за 2025 година
и по данни от делото и Закона

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. С. Д. – роден на *** година в град Русе,
живущ в град Две могили, област Русе, ул. ***, българин, български
гражданин, със средно образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН:
**********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , ЧЕ:
На 20.12.2024 година, около 17:32 часа, в село ***, област Плевен, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с регистрационен номер ***, негова собственост, движейки се от
град Плевен към град Русе, по ул. ***, нарушил правилата за движение, както
следва:
– чл. 21, ал. 1 от Закон за движение по пътищата - При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: в населено място за
категория „В“ – 50 км/ч, като се движел със скоросто т 81,62 км/ч;
– чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП – „Надлъжната пътна маркировка има
следните изображения, наименования и значения: 1. „Единична непрекъсната
1
линия“-М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат;
– чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП – Водач, който има намерение да извърши
маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да
застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата –
да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал като
управлявал лекия автомобил с превишена скорост от 81,62 км/ч и предприел
навлизане в насрещната пътна лента, като предизвикал пътно-транспортно
произшествие, в следствие на което настъпила смъртта на С. Р. Д., ЕГН:
********** от град Русе, поради което и на основание чл.343, ал.1 б."в" във
връзка с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с чл.58а, ал.4 от НК във връзка с
чл.55, ал.1, т.1 от НК му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание с ЧЕТИРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
На основание чл.55, ал.3 от НК НЕ НАЛАГА по-лекото наказание
„Лишавате от право да управлява МПС“ по чл.343г във връзка с чл.37,ал.1,т.7
от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. С. Д., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжна прокуратура –
Плевен направените в досъдебното производство разноски по делото в размер
на 2 666,13 лева.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК ПОСТАНОВЯВА веществено
доказателство лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** (намиращо се на
съхранение в КАТ при ОД на МВР–Плевен) ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия Р.
С. Д., след влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана пред
Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда №20/21.05.2025г по НОХД№235/25 на ОС
гр.Плевен.
Спрямо подсъдимия Р. С. Д. с ЕГН: ********** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1
от НК, за това, че на *** година, около 17:32 часа, в село ***, област П., при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с регистрационен номер ***, негова собственост, движейки се от
град П. към град Р., по ул. „В.Л.“, нарушил правилата за движение, както
следва:– чл. 21, ал. 1 от Закон за движение по пътищата - При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: в населено място за
категория „В“ – 50 км/ч, като се движел със скоросто т 81,62 км/ч;– чл. 63, ал.
2 от ППЗДвП – „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения,
наименования и значения: 1. „Единична непрекъсната линия“-М1. На пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат; – чл. 77, ал. 1 от
ППЗДвП – Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се
убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите
участници в движението и преди да започне маневрата да подаде
своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал като управлявал лекия
автомобил с превишена скорост от 81,62 км/ч и предприел навлизане в
насрещната пътна лента, като предизвикал пътно-транспортно произшествие,
в следствие на което настъпила смъртта на С. Р. Д., ЕГН: ********** от град
Р..
В качеството на частен обвинител в наказателния процес против
подсъдимия Р. Д. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 от
НК е конституирана по нейно искане К. Н. Д., съпруга на подсъдимия и майка
на пострадалия С. Р. Д., представлявана от адв. Г. Д. от САК. За съвместно
разглеждане в наказателния процес не са предявени граждански искове.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за
осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание при условията на чл. 58а от НК, предвид направеното от последния
признание на фактите по обвинителния акт. Според прокурора е налице превес
на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като няма
отегчаващи такива и в този смисъл предлага да бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер около специалния минимум на предвиденото в
закона наказание, което да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на
определеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл.
66, ал. 1 от НК. Прокурорът счита, че следва да се наложи и предвиденото в
чл. 343 г от НК кумулативно наказание "лишаване от право да управлява
МПС", което да съответства на срока на основното наказание лишаване от
свобода. Според прокурора разноските по делото следва да бъдат присъдени в
1
тежест на подсъдимия. Прокурорът счита, че веществените доказателства –
лекият автомобил следва да се върне на неговия собственик.
Повереникът на частния обвинител К. Н. Д., адв. Г. Д. от САК
поддържа изложеното от прокурора, както по отношение на наказанието, така
и по веществените доказателства. Също предлага на подсъдимия да бъде
наложено условно наказание лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г. Б. от САК не оспорва
фактическата обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението.
Изтъква чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични
данни и липсата на нарушения на ЗДвП. Моли съдът да приеме наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да определи наказание под
предвидения в закона минимум с минимален изпитателен срок. Защитникът
изразява становище, че не следва до се отнема свидетелството за управление,
т.к. това би затруднило много ежедневието на семейството, което живее на
село.
Подсъдимият Р. С. Д. признава всички факти и обстоятелства,
изложени в обвинителния акт. Същият признава вината си и изразява
съжаление за случилото се и се солидаризира с казаното от адвоката си.
В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното и
моли за справедливо наказание .
Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК, намери за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Р. С. Д. е роден на ***г. в гр. Р., живущ в гр. Д.М., обл. Р.,
ул. „Ц.О.“ №*, българин, с българско гражданство, със средно образование,
пенсионер, не осъждан, ЕГН: **********. Д. бил правоспособен водач,
придобил категории за правоуправление на МПС –А, В, СЕ, М, С, АМ, Ткт,
ВЕ. Подсъдимият Д. живеел в град Д.М., обл. Р. заедно със съпругата си К. Д.
и сина си С. Д.. Р. Д. притежавал лек автомобил „***“, модел „***“ с
регистрационен номер ***.
На *** година, подсъдимият Р. Д. предприел пътуване от гр. С. до гр. Р. с
управлявания от него лек автомобил „***“, модел „***“ с регистрационен
номер ***. Около *** часа управляваният от Д. автомобил навлязъл в село
***, обл. П., като се движел със скорост от 82 км/ч. Участъкът на движение
бил прав, видимостта била ограничена предвид настъпващото смрачаване,
движението било натоварено.Движейки се по ул. „В.Л.“, въпреки наличието
на непрекъсната осева линия, подсъдимият Д. предприел изпреварване на
намиращия се пред него друг автомобил. След като завършил тази маневра
обаче, Д. не се върнал изцяло в полагащата му се за движение пътна лента, а
продължил да се движи в средата на пътното платно.
В същия момент, на кръстовището образувано от ул. „В.Л.“ и ул. „В.А.“,
с подаден ляв мигач, изчаквал за да се отклони за град С. свидетелят И. Ц., с
2
управлявания от него лек автомобил „Тойота ЦРХ“ с рег. № ***.
Приближавайки автомобила на свидетеля Ц., подсъдимият Д. решил да
изпревари и него, но неуспял и настъпил удар в задната част на автомобила на
Ц.. От удара, автомобилът на свидетеля Ц. се изместил около 7-8 метра в
посока напред, където е намерен по време на огледа, а автомобилът на
подсъдимия Д. се преобърнал на лявата си страна и се ударил в намиращия се
в насрещната пътна лента лек автомобил „Субару Форестер“ с молдовски рег
№ ***, управляван от свидетеля И. В..
С падането на пътното платно на автомобилът на подсъдимия Д.,
произшествието приключило. Намиращите се на място свидетели обърнали
автомобила на подсъдимия Д. върху гумите му и се опитали да окажат помощ
на пътниците в автомобила.
Незабавно, чрез свидетелят В., бил подаден сигнал за настъпилото
произшествие към ЕЕН 112. На мястото се отзовали екип на ЦСМП и
полицейски екип.
С извършен оглед на местопроизшествието започнало досъдебно
производство.
В хода на проведеното разследване е назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза (стр.86-90), съгласно заключението на която
смъртта на С. Р. Д. се дължи на несъвместима с живота черепно-мозъчна
травма, като същата е настъпила мигновено. Установените увреждания са
резултат на тъпа травма, в условията на реализирано ПТП – пътник на предна
дясна седалка в лек автомобил, без поставен обезопасителен колан, блъскане с
други леки автомобили, удари върху прилежащи вътрешни повърхности на
купето, инерционно изместване на автомобила.
В хода на проведеното разследване е назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза (стр.108-111), съгласно заключението на която
на пострадалата К. Д. е причинена голяма разкъсно-контузна рана на главата,
оперативно лекувана и две счупени десни ребра с излив на въздух в дясна
гръдна половина. Причинено е разстройство на здравето, временно опасно за
живота, резултат от счупените ребра и увреда на белодробния паренхим.
По делото е назначена и изготвена автотехническа-медицинска
експертиза (стр.62-82). Съгласно заключението на вещото лице,
произшествието е настъпило в условията на прав пътен участък, с една пътна
лента за двупосочно движение, мокра пътна настилка, на кръстовище,
образувано от ул. „В.Л.“ и ул. „В.А.“ в с. ***. Лек автомобил „Тойота ЦХР“ с
регистрационен номер *** е намерен по посока на огледа, в дясна пътна лента.
Автомобилът е със счупена задна броня в лява ъглова част, разрушена задна
алуминиева джанта, скъсан заден ляв носач, деформиран заден ляв калник,
задна лява врата.
Лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** е намерен разположен с предна
част посока на огледа, върху дясна пътна лента. При огледа на автомобила е
3
установен деформиран капак на багажник, по цяла лява странична част с
охлузвания, силно изразени върху рамката над левите врати и преден и заден
ляв калник, масивна деформация в челната част, силно изразена в рамката на
предно обзорно стъкло и предната част на тавана. Деформиран преден капак
отгоре-надолу, деформация на преден десен калник, счупени стъкла на предна
и задна десни врати
Лек автомобил „Субару Форестер“ с молдовски рег № *** бил
разположен в лява пътна лента с предна част, обратна на посоката на огледа.
Установена е масивна деформация в предна част, с посока отгоре-надолу
върху предния капак. Счупени ляв и десен фар, декоративна решетка, предна
броня-в ляво. Счупено предно обзорно стъкло в лявата част, деформирана
рамка на предно обзорно стъкло до предна лява врата. Счупено ляво огледало.
Произшествието се състои в предприемане на забранена за участъка
маневра „изпреварване“ от водача на лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***,
след което същият е продължил с движението си в средната част на пътното
платно при което е достигнал чакащият на кръстовището, за завиване наляво,
лек автомобил „Тойота ЦХР“ с регистрационен номер ***. Последвал сблъсък
между двата автомобила в лявата част на лек автомобил „Тойота“ след който
лекият автомобил „***“ продължил с аварийно-безконтролното си движение
към насрещната пътна лента в която бил лек автомобил „Субару Форестер“ с
молдовски рег № *** и реализирал удар и с него. С обръщането на лек
автомобил „***“ на лявата си странична част произшествието било
преустановено.
Вещото лице е установило, че управляваният от подсъдимия Р. Д. лек
автомобил „***“ се е движел в населеното място със скорост от 81,62 км/ч.
При наличие на единична непрекъсната осева линия, подсъдимият е
предприел изпреварване, след което не се е завърнал напълно в полагащото му
се пътно платно а е предприел изпреварване и на спрелия за ляв завой лек
автомобил „Тойота ЦРХ“.Водачите на останалите два автомобила не са имали
техническа възможност да предприемат други действия за предотвратяване на
произшествието.Съобразно установената скорост на движение, водачът на лек
автомобил „***“ не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, чрез спиране преди мястото на удара, тъй като опасната му
зона е изчислена на 71 метра а същият е бил на отстояние от 22,62м от лек
автомобил „Тойота ЦРХ“
С оглед на установеното се налага извода за това, че подсъдимият е
нарушил правилата за движение по пътищата, което нарушение е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП, а именно:
- нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закон за движение по пътищата - При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: в населено
място за категория „В“ – 50 км/ч;
4
- чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП – „Надлъжната пътна маркировка има
следните изображения, наименования и значения: 1. „Единична непрекъсната
линия“-М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат;
- чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП – Водач, който има намерение да извърши
маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да
застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата –
да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал, като
управлявал лекия автомобил с превишена скорост от 81,62 км/ч и предприел
навлизане в насрещната пътна лента, като предизвикал пътно-транспортно
произшествие, в следствие на което настъпила смъртта на С. Р. Д., ЕГН:
********** от гр. Р.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от протокол за оглед на местопроизшествие, постановление
за привличане на обвиняем; протокол за разпит на обвиняем; протоколи за
разпит на свидетели, автотехническа експертиза; съдебномедицинска
експертиза; видеотехническа експертиза; справка съдимост; справки;
медицинска документация и удостоверение за наследници.
Така приетата фактическа обстановка се подкрепя и от признатията на
подсъдимия, дадени в съдебното производство.
Съдът кредитира с доверие самопризнанията на подсъдимия като
кореспондиращи на останалия доказателствен материал. Подсъдимият по
време на досъдебното производство се е възползвал от правото си да не дава
обяснения, но още тогава е заявил, че признава вината си и е изразил
съжаление, като в хода на съдебното производство признава всички факти,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и вината си за
настъпилото ПТП, което е довело до смъртта на пострадалия С. Р. Д., който е
негов син.
Направеното от подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за
безспорно доказано от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
В показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци,
присъствали в момента на настъпване на ПТП не се констатират съществени
противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и
обстоятелства, които да налагат задълбоченото и подробното им обсъждане и
анализиране по смисъла на чл. 305, ал. 3 от НПК, а съпоставени с обективните
данни в описаните по- горе писмени доказателствени средства, еднопосочно
подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия относно релевантните
за решаване на делото обстоятелства и убедително го закрепват. От тях без
съмнение се установява хронологията на инкриминираните събития и
авторството на подсъдимия в извършване на деянието, предмет на
5
обвинението.
Налице е причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия
Р. Д. и настъпването на престъпния резултат –подсъдимият, с управляваният
от него автомобил *** е предприел забранена за участъка маневра
„изпреварване“, след което е продължил с движението си в средната част на
пътното платно, при което е достигнал чакащият на кръстовището, за завиване
наляво, лек автомобил „Тойота ЦХР“, управляван от свидетеля И. Ц. и
последвал удар, от който автомобила на подсъдимия се обърнал на лявата си
страна, ударил се в намиращия се в насрещната пътна лента автомолиб
„Субару Форестър“ ,управляван от свидетеля И. В.. В следствие на
причиненото ПТП настъпила смъртта на С. Р. Д.- пътуващ в автомобила на
подсъдимия.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, при
форма на вината небрежност /т. нар. несъзнавана непредпазливост/ по смисъла
на чл. 11, ал. 3 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си и не е искал настъпването им.
Същевременно, като водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
не следва да превишава скоростта от 50 км/ч., че не следва да пресича
единична непрекъсната линия М1, и че като извършва маневра е бил длъжен
да се убеди че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите
участници в движението и преди започване на маневрата да подаде
своевременно ясен сигнал. Като не е сторил това, подсъдимият виновно, макар
и по непредпазливост, е причинил смъртта на пострадалия С. Р. Д..
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1
от НК, законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода" от три до
осем години и лишаване от право да управлява МПС. В случая, с оглед
нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определянето на наказанието съобразно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК се явява задължително.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл. 373, ал. 2
от НПК, съдът намери, че напълно обосновано се явява искането на защитата
за приложение при определяне на наказанието на разпоредбата на чл. 55 от
НК и в тази връзка преценка по реда на чл. 58а, ал. 4 от НК, че по-
благоприятен се явява именно този режим за подсъдимия. В тази насока съдът
взе предвид действителното наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Като такива съдът определя чистото му съдебно минало,
липсата на нарушения на правилата за движение по ЗДвП, обстоятелството че
е пенсионер, добрите характеристични данни, определящи се от липсата на
данни за други противообществени прояви, както и изразеното искрено
съжаление за случилото се. Смекчаващо вината обстоятелство е и конкретната
форма на вината – небрежност, която обуславя по-леко наказание в сравнение
6
с непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради
самонадеяност. Липсват отегчаващи вината обстоятелства. При наличието на
тези многобройни смекчаващи обстоятелства и предвид степента на личната
обществена опасност на подсъдимия, която се определя като ниска, съдът
отчете, че и най – лекото предвидено в закона наказание лишаване от свобода,
каквото е предвидено в нормата на чл. 343, ал. 1, б. "в", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1
от НК, ще се яви несъразмерно тежко на извършеното от страна на
подсъдимия, включително при приложението на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1
от НК за намаляване на наказанието лишаване от свобода с една трета. Ето
защо и съобразно с чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като счете, че
това е по-благоприятно третиране за подсъдимия, съдът наложи на същия
наказание лишаване от свобода под предвидения минимум от три години, а
именно две години лишаване от свобода.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и според съдебния
състав изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода, следва да бъде отложено с изпитателен срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с отлагане
изпълнение на наказанието по реда на чл. 66 от НК, ще се въздейства в
достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и в
пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. Безспорно, в случая са
настъпили тежки съставомерни последици – смърт на пострадалия, но тези
обстоятелства са отчетени от законодателя при определяне границите на
наказанието "лишаване от свобода". При определяне на неговото изтърпяване
следва да се отчете във всеки конкретен случай поведението на виновния, в
случая – на подсъдимия Д. и данните за личността му. Подсъдимият до
момента на пътния инцидент е имал добро поведение и изключително добри
характеристични данни. Освен това, както в досъдебното, така и в съдебното
производство е оказал необходимото съдействие на разследващите органи. Ето
защо, предвид отчетените по-горе многобройни смекчаващи обстоятелства за
подсъдимия Д., съдът е на становище, че наложеното му наказание лишаване
от свобода от две години, с подходящия изпитателен срок от четири години, в
пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по
смисъла на чл. 36 от НК.
Наред с това, съдът намери,че не следва да наложи санкцията по чл.
343 г вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, а именно "лишаване от право да управлява
МПС" . Това е допустимо и законосъобразно, съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 1 С., 13 април 2023 година Върховният касационен съд на
Република България, Общо събрание на Наказателната колегия. Както е
посочено в цитираното тълкувателно решение , налагането на наказание като
специфична правосъдна дейност се основава на принципите на законност и
индивидуализация на наказанието. Съдът отмерва наказанието в пределите,
определени от санкционната част на материалната наказателноправна норма,
съдържаща състав на престъпление. Наред с това, прилага и разпоредби от
общата част, които имат отношение към извършеното престъпление. При
7
определяне на наказанието се прилага принципът за индивидуализация, който
изисква да се съобразят установените по делото смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства и да се постигне съответствие на наложеното наказание със
спецификата на конкретния случай. Този принцип предполага да бъдат
реализирани целите по чл. 36 от НК, а наказанието да отговори на законовия
критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 от НПК. Нормата на чл. 55 от НК
се прилага след установяване на релевантните за наказателната отговорност
обстоятелства, когато съдът приеме, че са налице многобройни и/или
изключителни смекчаващи обстоятелства, респективно, когато бъде направен
положителен извод относно втората кумулативна предпоставка на чл. 55 от
НК. Когато съдът определи основното наказание при условията на чл. 55 от
НК, той може да реши да не наложи допълнителното по-леко наказание, като
приложи ал. 3 от НК и когато основното наказание е за извършено
престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК. Това е в
съответствие с принципите за определяне на наказанието и преди всичко, с
принципа за индивидуализация и привеждане на наказанието в съответствие с
особеностите на конкретния случай. Този случай е именно такъв, и той като са
налице предпоставките за определяне на наказание под най-ниският предел е
налице и хипотезата на чл. 55, ал. 3 от НК, като съдът не наложи санкцията по
чл. 343 г вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства,
като прие, че лекия автомобил „*** ***“ с рег. № *** (намиращо се на
съхранение в КАТ при ОД на МВР–Плевен) следва да се върне на подсъдимия
Р. С. Д., който е негов собственик.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият беше осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да
заплати по сметка на Окръжна прокуратура – Плевен направените в
досъдебното производство разноски по делото в размер на 2 666,13 лева
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8
Съобщи за изтекли лични данни