№1014
гр.
Велико Търново,11.12.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,осми
състав закрито заседание на единадесети
декември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК:Диана Костова
разгледа докладваното от съдия Костова адм.д. 669/2023 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/
вр. с чл. 144 от Административно-процесуалния кодекс АПК/
Образувано
е по молба на ...Х.от ВТАК В.Т.вх. № 58000/8.12.2023г., с която е иска
изменение на постановеното Определение
№1005/6.12.2023г. , с което се прекратява настоящото производство, като се
осъди ищецът да заплати разноски в производството в размер на 400 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор към отговор на
исковата молба по гр.д. 3234/22г. по описа на ВТРС.
Съдъ
като взе предвид становищата на страните от фактическа страна приема за
установено следното:
Делото
е образувано по искова молба на К.Й. ***
против „ОДПГ“ЕООД В. Търново, с която се иска присъждане на имуществени вреди в
размер на 21 лева, заплатената глоба и сумата от 1001 лева неимуществени вреди
от незаконосъобразна ПАМ по чл.167,
ал.2, т.2 от ЗДвП- поставяне на скоба. С
Определение от 7.11.2022г. производството по адм. 682/22г. е отделено
производството против ПАМ, което остава за разглеждане под същия номер, и друго
по настоящото дело с предмет – искова молба за присъждане на обезщетение на
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен ИАА или
действие на администрацията имуществени и неимуществени вреди по чл. 203 от АПК. С Определение № 505/16.11.2022г.
съдът е прекратил производството по ЗОДОВ по адм.д. 702/22г. и е изпратил
исковата молба на Районен съд Велико Търново, който е образувал гр.д. 3234/22г. , по което е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ОДПГ ЕООД, по който е било представено пълномощно и
договор за правна помощ, по който са заплатени разноски в размер на 400 лева.
След като ВТРС е повдигнал спор за подсъдност, делото е било изпратени на АСВТ
съгласно Определение № 3172/24.10.2023г. смесен състав гр.д. 2515/23г., след
което е образувано настоящото производство. Същото е било спряно на основание
чл. 229, ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК тъй като ищецът е починал
и на неговия наследник е дадена
възможност в едномесечен срок да встъпи в процеса. След като нова не е сторено
,съдът е прекратил производството с Определение № 1005/23г.В срока на обжалване
на същото е постъпила молба за допълване на определението като на ответника се
присъдят разноски.
При така установената
безспорна фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съгласно чл. 248, ал. 1 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени решението в частта на разноските.
С
оглед на горното, като подадена в срока на обжалване молбата от надлежна
страна, след като е представен списък с
разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК се явява процесуално допустима. В този
смисъл съдът съобразява задължителното
тълкуване на закона, дадено с т. 8 от ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. по т. д. №
6/2012 г. на ОСГТК ВКС), което посочва, че липсата на представен списък по чл.
80 ГПК в хипотезата,при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски
не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за
разноските и т.11 от същото ТР, че
претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Разгледана по същество е неоснователна.
В случая е налице първата
хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, при която, след като съдът не се е произнесъл по разноските, то може да
се иска допълване на решението респ. определението.
Съгласно нормата на чл. 143, ал.3 от АПК , (Изм. – ДВ, бр. 15
от 2021 г.)
Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има
право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ. Отговорността за разноски по делото по
своето правно естество представлява облигационно отношение между страните в
процеса. Тя е обективна, безвиновна и е ограничена, т. к. включва само
внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един
адвокат. Предпоставките за присъждане на разноски по делото са три: 1.
неоснователно предизвикан правен спор; 2. разноски, направени по делото по
повод на този спор и 3. съдебно решение, което потвърждава правното твърдение
на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за
разноски, респ. акт за прекратяване на производството по арг. чл. 143, ал. 2 АПК.
На първо място, съдебно
производство в случая фактически не е проведено, действително, разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК определя като страна в съдебното производство органът, издал
административния акт, но в съответствие с чл. 154, ал. 1 от АПК задължение на съда е да определи точно органът, който има това
качество и именно него с нарочен съдебен акт да конституира като ответник по
делото. След като съдебно производство не е проведено, ОДПГ ЕООД няма
качеството на ответник и по отношение на него условията на чл. 143, ал. 3 АПК
не са изпълнени и разноски не се дължат. В този смисъл Определение № 9120 от
2.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2023 г., I Определение № 8850 от
26.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8350/2023 г., IСледва да се посочи, че
претендираните разноски са направени в друго производство, това по гр.д. 3234/22г.
по описа на ВТРС,а не по настоящото. В това производство ответникът не е нито
направил, нито претендирал заплащането на направени разноски.т , .
На следващо място,
доколкото производството е прекратено поради незаявяване от страна на
наследниците на ищеца, същият да встъпи в процеса, то в случая в производството няма страна, която
да бъде осъдена за разноски.
Не на последно място,
съгласно чл. 143, ал.3 от АПК не е изпълнени, както се посочи по- горе
условието, ответникът да не дал повод за завеждане на делото с поведението си .
Напротив в случая се касае за поставяне на техническо средство – скоба на МПС,
собственост на лице с установена степен на инвалидност, поради което не може да
се приеме, че от страна на ответника липсва поведение, което да е станало
причина за повдигане на спор пред АСВТ.
С оглед на всичко
изложеното, настоящата инстанция намира, че така подадената жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна..
Водим от горното и на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
|
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ...Х.от
ВТАК В.Т.вх. № 58000/8.12.2023г., с която е иска изменение на постановеното
Определение №1005/6.12.2023г. , с което се прекратява настоящото
производство, като се осъди ищецът да заплати разноски в производството в
размер на 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен
договор към отговор на исковата молба по гр.д. 3234/22г. по описа на ВТРС. |
Определението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: