Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І г.о., 8 с-в в открито заседание на първи ноември, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 8205 по
описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
Ищцата Й.Г.П. поддържа твърдение, че претърпяла
значителни неимуществени вреди, в резултат от настъпилата смърт на дъщеря й Д.Й.М..
Източник на вредите било пътно- транспортното произшествие, което настъпило на
12.12.2014г., на пътен участък от АМ „Тракия“ при км 25+900 с посока на
движение от гр. София, към гр.Пловдив, което било причинено поради виновното
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *******,
в който пострадалата пътувала на предната дясна седалка (до водача С.М.М.).
Противоправният характер на поведението на водача било установено посредством влязла
в сила Присъда № 34/11.10.2017г. по НОХД № 327/2017г. на Софийски окръжен съд, срещу
С.М.М.. При изложените фактически твърдения, доколкото поддържа твърдение, че
гражданската отговорност на причинителя на вредата – водача М.била застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от
ответното дружество - ищцата претендира
за осъждане на ответника да изплати застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 150 000 лева, за претърпените
неимуществените вреди, заедно със законната лихва, считано от настъпването на
вредоносния резултат на 12.12.2014г. до деня на окончателното изплащане на
обезщетението. При това, ищцата претендират за осъждане на ответника да заплати
и сумата на направените съдебни разноски за процесуално представителство.
Предявените по исков ред претенции са оспорени от
ответника З. „Б.и.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор.
Ответникът признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите,
но при това поддържа становището, че механизмът на настъпване на пътния
инцидент бил сложен, определен от поведението на трима отделни водачи на МПС -
поради което твърдението, че вредоносния резултат (смъртта на пострадалата) е
пряко причинен от противоправното поведение на водача със застрахована от него
гражданска отговорност било необосновано. Инициалната причина за настъпването
на смъртта на пострадалата, според ответника би могло да бъде и поведението на
всеки от другите двама водачи, които участвали в пътния инцидент водачи на МПС,
поради което ответникът счита, че пътният инцидент не е застрахователно събитие
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *******. В този смисъл,
ответникът оспорва твърдение, че била налице пряка причинно- следствена връзка
между конкретното поведение на водача на автомобила, чиято гражданска
отговорност е застраховал и настъпване
на вредоносния резултат. При условията на евентуалност, релевира довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради това,
че при настъпване на ПТП тя не била използвала предпазен колан, с каквито
автомобилът е бил оборудван. Освен това, ответникът оспорва обема на
вредоносния резултат, като навежда довод за прекомерност на претендирания
размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите.
Претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приетият като
доказателство препис от Присъда №
34/11.10.2017г. по НОХД № 327/2017г. на Софийски окръжен съд (с отбелязване за
влязла в сила) мотивира в хипотезата на чл. 300 от ГПК извод - за задължението
на настоящия съд да възприеме в изводите си следните правнорелевантни факти: На
12.12.2014г., на пътен участък от АМ „Тракия“ при км 25+900, с посока на
движение от гр. София, към гр. Пловдив е настъпило пътно- транспортно
произшествие с участието на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *******,
управляван от водача С.М.М.. Водачът на автомобила е реализирал нарушение на
чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта на автомобила с
интензивността на движението и с условията на видимост, в следствие на което не
е забелязал, че в лентата пред фронта на управлявания от него автомобил има физическо
препятствие- преобърнат на платното автомобил, необозначен със
светлоотразителен триъгълник. По този механизъм, водачът на лекия автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ******* е допуснал
на настъпи удар между управляваното от него МПС и разположена на платното за
движение товарна композиция, а в резулта на удара - водачът е причинил по
непредпазливост смъртта на Д.Й.М. ( майка, която пътувала на предната дясна
седалка на същия автомобил.
Заключението на изслушаната съдебна авто-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице Х.И. (технология и безопасност в автомобилния транспорт) обосновава
следните правно значими изводи за подлежащите на установяване факти:
·
На 12.12.2014Г. около 20,10ч., лек
автомобил „Фолксваген Голф" с рег. № ******* и с водач С.М.М. се е движил
по платното на АМ „Тракия“, в
тъмната част на денонощието върху суха пътна настилка и с
посока на движение: от гр. София към гр. Пловдив. На предна
дясна седалка, до водача е пътувала Д.Й.М.. Скоростта на движение е била
приблизително 98 км/ч.
·
След този автомобил, в същата
посока на движение, се е движил лек автомобил „Ауди А4" с рег. № *******. Точно по това време, върху платното на АМ „Тракия“ е бил неподвижно
разположен
товарен автомобил „Мерцедес" с рег. № *******, с товар от колесен
комбиниран минибагер/челен товарач „Бобкат". Композицията се е
намирала върху платното за движение на АМ „Тракия“,
разположена
на страничната си лява част, а минибагерът
е бил привързан към дясната странична част на
платформата на товарния автомобил. Прикаченото
към товарния автомобил ремарке с ДК № *******, върху което се е намирала машината „Бобкат" е разположено в левия
край на платното за движение в посока към гр. Пловдив в позиция - вертикално, върху колелата си и отделено от теглещия товарен автомобил. При това
разположение на обектите върху платното за движение и при описаната обстановка,
е настъпил сблъсък между към обърнатата на платното товарна композиция и приближаващия се лек автомобил
„Фолксваген Голф" с рег. № *******. Ударът е бил нанесен
с предната част на лекия автомобил „Фолксваген Голф",
в зоната между кабината и прикачения челен товарач „Бобкат". В резултат на
удара силно е деформирана челната част на лекия
автомобил „Фолксваген Голф" в зоната на ляв и десен преден калник, преден
капак над двигателя и част от двигателното оборудване. Вторият удар за лек
автомобил „Фолксваген Голф" е нанесен в задната му дясна част от движещия
се зад него лек автомобил „Ауди А4" В резултат на двата силни удара, рамата на лек
автомобил „Фолксваген Голф" е била огъната и е деформирано цялото купе.
·
Причините за настъпването на произшествието
са комплексни и според вещото лице са три: наличието на несигнализирано,
необозначено по надлежния ред и необезопасено пътно- транспортно произшествие –
след преобръщането на композицията на товарен
автомобил на платното на АМ „Тракия“; движението
на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф" с несъобразена скорост и
движението на водача на лекия
автомобил „Ауди" с несъобразена скорост.
·
водачът
на лекия автомобил не е имал възможността
да предотврати настъпването на ПТП чрез предприемане на внезапно аварийно спиране, с оглед скоростта, с която
се е движил и отстоянието му до мястото на удара;
Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза,
изготвена от д-р Н.С. (съдебна медицина) анализира съдържанието на приетите в
хода на делото медицински документи, които установяват причинените наранявания
на ищцата и обосновава следните изводи:
· В резултат от пътния инцидент, пострадалата е получила множество трамви по
тялото т.е. съчетана
травма, която се състои от следните
травматични увреждания: травма на главата /отпред/, включително: разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на
меките черепни обвивки в лявата челна област на главата, охлузвания и
кръвонасядания по лицето; травма на гръдния кош /отпред/, счупване на три
ребра отляво, контузия и разкъсване на белия дроб кръвонасядане на
средостението; травма на корема /отпред/- повърхностно
разкъсване на черния дроб и на слезката; травма на таза /отпред / - счупване на
лонната и седалищната кости на таза, отдясно; травма на
долните крайници /отпред, отдясно/- счупване на дясната бедрена кост по
предно-вътрешна й повърхност, разкъсване на десните бедрени артерия и вена и
изливане на 2800 мл. течна кръв и кръвни съсиреци в зоната на бедреното
счупване; счупване на дясната подбедрица /в зоната на дясната глезенна става/;
охлузвания и кръвонасядания по десния крак;
·
Установените травматични увреждания са резултат от действието /удар, натиск/ на твърди тъпи
предмети, каквито са повечето
детайли от интериора на лекия автомобил, върху тялото
на пострадалата. В момента
на първоначалния челен удар на лекия автомобил в
товарния автомобил и рязкото намаляване на скоростта на процесния лек автомобил
„Фолксваген” - тялото на седящата на предна дясна седалка
пътничка Михова се е придвижило
рязко и значително напред във вътрешното пространство
на лекия автомобил, а деформацията на купето на този
автомобил в предната част е способствала за настъпването на
травмите.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебно-
медицинска и авто- техническа експертиза, изготвена от д-р Н.С. и Х.И. анализира
данните и обосновава следните изводи:
·
Сравнителният анализ,
относно механизма на настъпване на процесното ПТП от една страна и естеството
на получените травматични увреди на пострадалата от друга страна, мотивира
извода, че при настъпване на удара, пострадалата
не е използвала предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван фабрично.
·
В изводите си, вещите
лица изразяват категорично становище, че травматичните увреждания по тялото на
пострадалата са резултат на силен удар. Може да се предположи, че настъпването
на удара на лекия автомобил в преобърнатата на платното товарна композиция е
довел до значителни деформации, причинили навлизане на части и метали в купето
на автомобила. Ообемът на настъпилите
деформации обаче не е измерен, а само предполагаем, подчертават вещите лица
при отговора на допълнителните въпроси в рамките на откритото съдебно заседание
по приемане на заключението. Според другото допълнителното уточнение, направено
от вещите лица при изслушване на заключението им – за въздействието на
деформациите върху телата на пътуващите на предните седалки водач и пътник - следва
да се има предвид факта, че тези деформации никак не са причинили сериозни
телесни увреждания на водача на същия автомобил, а неговата седалка е
разположена успоредно с тази на
пострадалата.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят В.Й.М. заявява, че пострадалата
е негова сестра, а ищцата е негова майка. Водачът на процесния лек автомобил
бил негов племенник. С оглед близката родствена връзка и непосредствения социален
контакт помежду им – ищецът бил запознат с фактите, определящи социалната и
емоционална връзка между ищцата и загиналата нейна дъщеря (приживе). Свидетелят
сочи, че ищцата и пострадалата (приживе) не живеели в едно домакинство, нито
дори в едно населено място, но поддържали интензивни социални контакти по
телефона, като провеждали разговори поне веднъж седмично. Както свидетеля, така
и пострадалата (нигова сестра) полагали грижи за майка си (ищцата) която
очаквала тези грижи. При това, пострадалата основно се занимавала с личните
потребности на майка си (ищцата) и оказвала помощ в такава насока – посещавала
я, чистела жилището и носела храна. Известно време преди да настъпи пътния
инцидент, пострадалата получила инсулт и това дестабилизирало здравето й, а
майка й (ищцата) се тревожела за дъщеря си по този повод. Пътният инцидент,
който прекъснал социалните и емоционални контакти между сестра му и майка му
повлиял особено негативно върху последната (ищцата). Тя не могла да се примири
със загубата на дъщеря си и приемала тежко нещата /цит./
Както становището на ответника, така и служебно извършената справка в
публично достъпния регистър на ИЦ на Гаранционен фонд посочва, че към датата на
настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и водача
на лекия автомобил „Пежо 206” била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
По
допустимостта на иска и процесуалната легитимация на страните:
Искът е
допустим. Разпоредбата на чл. 380 от КЗ не намира приложение.
Предявената
искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се
основава на твърдението, че при наличието на предвидените от чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./ предпоставки - ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно
обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди.
В резултат от
анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в
закона предпоставки за възникването на задължение за ответника - да изплати на ищцата
застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на процесния лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег. № *******. Предмет на задълбочено обсъждане
следва да бъдат въпросите, свързани с релевирания довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата и с определяне на справедливия
размер на застрахователното обезщетение.
За да достигне
до този извод, съдът съобрази, че от една страна - правните последици на
постановената от наказателния съд Присъда №
34/11.10.2017г. по НОХД № 327/2017г. на Софийски окръжен съд определя
процесуално задължение заа настоящия съд, да възприеме извод за наличие на
фактическия състав на деликт.
По спорните
въпроси, относно механизма на настъпването на пътния инцидент;
Заключението на
приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза способства за
приемане на мотивирани изводи за сложния механизъм
на настъпване на процесното ПТП и за хронологичната последователност на
събитията, определящи точно този сложен механизъм. Съдът кредитира изцяло
изводите на вещото лице И., тъй като отчита обоснованото и професионално
изготвено заключение, вкл. и относно аналитичните изводи за наличие или липса
на обективна възможност на водача на лекия автомобил „Фолксваген
Голф" да предотврати сблъсъка с претърпелия ПТП товарен
автомобил, който е бил разположен без сигнализация - фронтално върху платното
за движение на АМ „Тракия“. Но при наличието на влязла в сила присъда на
наказателния съд, в хипотезата на чл. 300 от ГПК – настоящия състав на
гражданския съд е обвързан т.е. длъжен
да приеме тезата за противоправния характер на поведение на водача на лекия
автомобил „Фолксваген Голф" с рег. № *******, изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. А след като се приема,
че настъпването на пътния инцидент се дължи именно на противоправно поведение
на водача на процесния лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег. № ******* – то изводът за наличие на пряка причинно- следствена връзка с
инкриминирания вредоносен резултат (смъртта на пострадалата) се налага съвсем
логично и обосновано.
Твърдението на ответника, че другите двама водачи, чиито МПС са участвали в
пътния инцидент, също били допринесли за настъпването на вредоносния резултат, поставя
въпрос без практическо процесуално значение за настоящия процес. Дори да се
приеме такава теза – в качеството на застраховател на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф" с рег. № ******* - ответникът не би се освободил от задължение да изплати изцяло дължимото се
обезщетение, а водачите на другите участвали в ПТП лек и товарен автомобил не
са привлечени за участие в процеса.
По възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата;
Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебно-
медицинска и авто-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, мотивира
извода, че ищцата е пътувала без да
изпълни задължението си по чл. 137а от ЗДвП и да използва предпазен колан, с какъвто
автомобилът е бил оборудван.
Естеството и броя на уврежданията, които пострадалата е получила обаче,
мотивират категоричността на извода за това,
че тя не е използвала предпазен колан.
Още по сериозен
аргумент за значението на предпазния колан дава чисто практическото сравнение
между значителния брой и обем от травмите, настъпили върху тялото на пострадалата
и липсата на тежки травми върху тялото на водача на автомобила, който е
използвал предпазен колан, като се отчита факта, че те са седяли близо един до
друг, на успоредно разположени седалки, на
една и съща пространствена равнина. Действието на предпазния колан, какъвто
пострадалата очевидно не е използвала, ясно илюстрира ролята му на предпазно средство (при водача) и липсата на предпазен
ефект (при пострадалата).
Според експертното заключение, неизползването на предпазен колан е в пряка
причинно- следствена връзка с настъпването на всяко едно от получените телесни
увреждания, включително и върху травмата на десния долен крайник, придружена от
масивен кръвоизлив с летален изход.
Това е така, доколкото правилно поставения предпазен колан по дефиниция ограничава движението на тялото напред под
въздействие на инерционните сили. В частност, предпазният колан би предотвратил
или поне значително би ограничил именно силата
на удара и преместването на тялото
на пострадалата силно напред – до позиция на силен удар на десния долен
крайник в бордното табло на автомобила. Именно силният (неограничен) удар на
крайника в бордното табло е предизвикал масивната фрактура на бедрената кост и разкъсването
на кръвоносни съдове до фаталния кръвоизлив в бедрото.
Споменатите изводи, които са посочени в експертното заключение, налагат да
бъде възприето категорично становището, че ако бе изпълнила вмененото й от чл.
137а от ЗДвП задължение да използва предпазен колан, пострадалата може би щеше
на понесе контузията на крака, но без фаталните за живота й последици.
При споменатите по- горе експертни изводи, съдът приема, че приносът на пострадалата
за настъпването на общия вредоносен резултат е оценим на не по- малко от 1/5 (една пета), доколкото е категорично ясно, че всички контузии, взети заедно, илюстрират
неизползването на предпазен колан, а по- конкретно: леталният изход е фокусиран върху кръвоизлива в долния десен
крайник, който пък е резултат от
прекомерно голямото движение на тялото на пострадалата напред – удар с
неконтролирана от правилно поставен предпазен колан значителна сила. Този именно обем на съпричиняване на
вредоносния резултат следва да бъде приложен в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД при определяне на крайния размер на обезщетението, което застрахователят е
длъжен да заплати.
По справедливия
размер на застрахователното обезщетение;
При изложените
по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на
платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който следва да
бъде определен по справедливост, след анализ на събраните доказателства за
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.
Размерът на платимото
застрахователно обезщетение за претендираните неимуществени вреди, следва да се
определи по справедливост и според действително установения (доказан) техен
размер. Вредите в конкретния случай са доказани и се свързват с негативните
емоционални преживявания, произтичащи от загубата на много близък родственик –
низходяща, дъщеря, с която според свидетелските показания, ищцата е поддържала
интензивни социални контакти, макар и двете да не са живели в едно и също домакинство.
При определяне
на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът
съобрази комплекс от фактори, сред които са субективни негативни преживявания
на ищцата, която е родител на загиналата, положила е множество грижи за нея от
ранна детска възраст и помежду им е съществувала много близка социална и
емоционална връзка.
Настоящият съд
е склонен по принцип да оцени такъв тип загуба като изключително тежка (на
практика, най- тежката от потенциално възможните) и като кредитира показания на
разпитаната свидетелка - напълно споделя доводите за значителен обем на
понесените вреди.
Според
настоящия състав на съда - вторият основен критерий, с който следва да бъде
съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение е социално-
икономическите условия към момента на настъпването на деликта, които създават
отправен критерии за социалните измерения на понятието „справедливост“.
Сам по себе си,
т.нар. „лимит“ на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, не
може да бъде справедлив и универсален критерий за определяне на размера на
обезщетението. Няма съмнение, че максималния лимит на застраховката, към
определен момент е само една формално икономическа граница, очертаваща
максималния праг на договорната отговорност на застрахователя при един или
повече пострадали, а не универсален критерий на понятието за справедливост,
което според практиката на ВКС на РБ не е абстрактно, а винаги има конкретно
социално измерение. Какъвто и да е размера на присъденото обезщетение, за жалост
той не би върнал живота на пострадалото лице и практически не би възстановил
емоционалната загуба на ищцата, но
размерът на обезщетението без съмнение следва да бъде разумен, съобразен и с
обществените представи за социална справедливост.
По този начин,
отчитайки от една страна твърде значителния обем на вредоносните последици, но
без да бъдат пренебрегнати и икономическите критерии за справедливост,
съизмерими с жизнения стандарт в Р. България през периода на 2014г., когато
минималната работна заплата е била едва 360 лева, съдът намира, че размерът на
застрахователното обезщетение в конкретния случай, следва да бъдат определен на
100 000 лева.
За разликата,
която се формира между посочената сума от 100 000 лева и пълният претендиран от
размер на обезщетението за 150 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Определеният
по- горе справедлив размер на обезщетението, ще трябва да бъде редуциран с една
пета част – на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – до размер на сумата от 80 000
лева. Редукцията е задължителна и не може да бъде обусловена от никакви
социални съображения, а само от установения принос на пострадалото лице за
настъпване на вредоносния резултат, който бе разгледан и подробно обсъден в
мотивите на настоящото решение по- горе.
По претенцията
за лихва върху застрахователното обезщетение;
На основание
чл. 223, ал. 2 от КЗ/отм./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода, считано
от датата на причиняването на вредите т.е. от 12.12.2014г. до деня на окончателното
изплащане на сумата.
По предявените
претенции на страните за присъждане на съдебни разноски;
Ищцата е
легитимирана по силата на чл. 78, ал.1 от ГПК да получи направените съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
В настоящия
процес обаче, ищцата е била освободена от задължението за внасяне на съдебни
такси и разноски, в хипотезата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което не е
направила такива. Понесените от съдебния бюджет разноски, съразмерно с
уважената част от иска, от които ищцата е била освободена, следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК. Сумата,
която ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд възлиза на 3560 лева, включително държавна такса в размер на 3200 лева и
съдебни разноски в размер на 360 лева.
Процесуалният
представител на ищцата е заявил, че претендира възнаграждение за процесуално
представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона за адвокатурата.
Съразмерно с уважената част от иска, това възнаграждение възлиза общо на 2930
лева, според установените в чл. 7, ал.2, т.4 от НМРАВ размери и съразмерно с уважената
част от иска.
Ответното
дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая,
размерът на разноските, които е направил ответника, според представените
списъци по чл. 80 от ГПК (на стр. 88-80 и стр. 99-100 от делото) възлиза общо
на 10 440 лева, тъй като включва сумата от 10 000 лева, представляващи размер
на доказано извършените към момента на постановяване на решението (фактически
заплатени) разноски за процесуално представителство и сумата от 440 лева,
представляваща направени разноски за събиране на доказателства. Извършването на
претендираните разноски за 29% ДДС не бе надлежно доказано, към момента на
постановяване на решението, поради което такъв тип разноски не следва да се
присъждат. Съразмерно с отхвърлената част от иска и представените списъци на
разноските- ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответника общо сумата 5564
лева, представляваща общата сума на направените съдебни разноски.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с
ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й.Г.П. с ЕГН
**********, чрез съдебен адресат – адв. М.Н.-Т., гр. София, ул „*******,
на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр.
с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 80 000 лева (осемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, породени в следствие причинената смърт на Д.Й.М. при ПТП
от 12.12.2014г., което е причинено от водача на лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег. № *******, заедно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от настъпването на вредите на 12.12.2014г. до деня на окончателното
плащане на това задължение, като отхвърля
иска за присъждане на застрахователно обезщетение в частта за разликата над
присъдената сума и до пълния предявен
размер на претенция за 150 000 лева, както и претенцията за присъждане на
законна лихва върху отхвърлената част от иска, считано от 12.12.2014г. до деня
на окончателното плащане.
Задължението може
да бъде изпълнено доброволно, чрез извършване на банков превод по посочената от
името на ищеца банкова сметка ***: *** „Прокредитбанк (България)“ АД.
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД с
ЕИК *******да заплати на адв. М.Н.-Т., гр. София, ул „*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 2930 лева
(две хиляди деветстотин и тридесет лева), представляващи възнаграждение за процесуално представителство на Й.Г.П. пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Й.Г.П., да заплати на З. „Б.и.” АД, на основание чл.
78, ал. 3 и от ГПК - сумата от 5564
лева (пет хиляди петстотин шестдесет и четири лева) за съдебни разноски,
които са направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК – сумата от 3560 лева (три хиляди
петстотин и шестдесет лева), представляваща
държавна такса и съдебни разноски, от заплащането на която ищцата е била
освободена.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: