Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 50
гр. Перник, 24.03.2021
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря А.М., като
разгледа административно дело № 782/2020 г по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с във вр. с чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на В.А.С., ЕГН ********** ***
против Акт за установяване на публично държавно вземане №
14/06/3/0/03380/3/01/04/02 от 09.11.2020 г., издаден от директор на Областна
дирекция - София при Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказано изплащане на
финансова помощ в размер на 9779.00 лв., представляваща второ плащане на
договор № 14/06/3/0/03380 от 27.03.2017 г. във връзка с неизпълнение на
нормативни и договорни задължения, предвидени в чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 4 от
Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 “Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. –
2020 г., респ. чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Договор № 14/06/3/0/03380 от
27.03.2017 г. и на основание чл. 17, ал.
1, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от договора е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558.00 лв.,
представляващо получено първо плащане по Договор № 14/06/03/0/03380 от
27.03.2017 г.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
оспорения акт, поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и материална незаконосъобразност.
Твърди се, че не е спазен реда за установяване на публичното държавно вземане,
предвиден в препращащата норма на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. Сочи се, че АУПДВ е
издаден след изтичане на срока, предвиден във вътрешните правила за издаване на
АУПДВ, утвърдени от Държавен фонд „Земеделие“. Навеждат се аргументи за
отсъствие на предпоставките, посочени като фактическо основание на оспореното
решение. Искането към съда е да го отмени и да присъди направените
съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. М.
поддържа жалбата. Излага подробни съображения за основателността и. Искането
към съда е да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ответникът – директор на Областна дирекция – София на
Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.***,
оспорва жалбата. По съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени
бележки, иска да я отхвърли, като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на
чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
В.А.С.
е подал заявление с идентификационен № 14/06/3/0/03380 от 12.08.2016 г., с което
е кандидатствал за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“ от мярка 6.3 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Същото е
одобрено със заповед № 03.140-РД/32/23.03.2017 г. на директора на Областна
дирекция – Перник на Държавен фонд „Земеделие“.
Между
Държавен фонд „Земеделие“ и жалбоподателя е сключен договор № 14/06/3/0/03380 от 27.03.2017 г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 “Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014г.-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. Одобрената помощ е
в размер на 29337.00 лв. и се предоставя на два етапа. Първото плащане е в
размер на 19 558.00лв., което се извършва в срок до два месеца от датата на
сключване на договора и второ в размер на 9 779.00лв.
Няма
спор по делото, че ползвателят е получил първото плащане в размер на 19558.00
лв.
На
30.11.2018 г. той е подал заявка с №
14/06/3/0/03380/3/01/30.11.2018 г. за второ плащане в размер на 9 779.00 лв., с приложени към нея
доказателства за изпълнение на условията по договора, представляващи
предпоставки за плащането. Като доказателство за изпълнение на задължението по
чл. 9, ал. 3, т. 1 от административния договор - преминаване на обучение,
включващо 18 учебни часа по основните проблеми на опазване на околната среда в
земеделието, е представил удостоверение рег. №
6-1/11.11.2017 г., издадено от Център за професионално обучение "***"
ЕООД.
Във
връзка постъпилата заявка за второ плащане, експерти от РРА/ОППМРСР на
30.11.2018 г. са извършили проверка - посещение на място, за която е съставен
контролен лист. Проверяващите не са констатирали несъотвествия и са дали
становище за положителен резултат от посещението.
С писмо изх. № 01-220-6500/68 от 29.03.2019г. С.
е уведомен, че ДФ “Земеделие“ открива производство по издаване на АУПДВ, тъй
като са установени несъответствия по подадена заявка за плащане №
14/06/3/0/03380/3/01 от 30.11.2018г. по подмярка 6.3 “Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6“ Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
г.-2020 г. Прието е, че представеното от него удостоверение за професионално
обучение с рег. № 6-1 от 11.11.2017 г., издадено от *** “***“ ЕООД е
нелегитимно, което представлява нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 15
от Наредба № 14 от 28.05.2015г. В.С. е депозирал възражение, с вх. №
01-220-6500/68 от 18.04.2019 г., с което е оспорил констатациите.
С
писмо от 12.02.2019 г. е направено запитване до Националната агенция за
професионално образование и обучение/НАПОО/ във връзка с издадено удостоверение
с № 6-1 от 11.11.2017г. С писмо вх. № 07-225-1200/13 от 17.05.2019 г.
председателят на НАПОО е посочил, че липсват фактически и правни основания за
издаване на документ по чл. 38, ал. 3 от ЗППО по отношение на С., защото същият
е с основно образование, обучението е проведено в нарушение на разпоредбите на
чл. 29 от ЗПОО; издаденият документ е с печат, който не отговаря на
изискванията на чл. 40б, ал. 1 от ЗПОО и продължителността на обучението не
отговаря на разписаната продължителност за дневна форма на обучение.
Директорът на ОД-София на ДФ “Земеделие“ е издал АУПДВ №
14/06/3/0/03380/3/01/04/01 от 15.07.2019 година, с който е отказал изплащане на
финансова помощ в размер на 9779.00лв., представляваща
второ плащане на договор № 14/06/3/0/03380 от 14.03.2018 г. във връзка с
неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл. 37, ал. 1,
т. 2 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 “Стартова
помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6. “Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. -
2020 г., респ. чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Договор № 23/06/3/0/03730 от
12.05.2017 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 19 558.00 лв.
Решението
е оспорено пред Административен съд - Перник и по подадената от В.С. жалба е
образувано административно дело № 529/2019 г. по описа на съда. Същото е
приключило с влязло в сила на 20.05.2020 г. решение № 476/3.10.2019 г.,
оставено в сила с решене № 5855/20.05.2020 г., постановено по административно
дело № 398/2020 г. по описа на Върховен административен съд. С него, АУПДВ № 14/06/3/0/03380/3/01/04/01 от 15.07.2019 г. е
отменен, като преписката е изпратена на ОД на ДФ "Земеделие" - София
за произнасяне по действително подаденото заявление за второ плащане от В.А.С.
с № 14/06/3/0/03380/3/01 от 30.11.2018 г. съобразно указанията, дадени в
мотивите на решението. Съдът е приел, че административният орган се е
произнесъл във връзка с договор, какъвто между страните не е сключван и по
заявление за второ плащане, каквото не е подавано.
След връщане на административната преписка на административния
орган - директор на ОД на ДФ "Земеделие" - София, същият с писмо изх.
№ 01-220-6500/61 от 31.07.2020 г. е уведомил жалбоподателя, че открива
производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане
във връзка със сключения между тях договор № 14/06/3/0/03380 от 27.03.2017 г. и заявка за второ плащане идентификационен №
14/06/3/0/03380/3/01 от 30.11.2018 г., към която е представено удостоверение за
професионално обучение с рег. № 6-1 от 11.11.2017 г., издадено от Център за
професионално обучение "***" ЕООД.
В писмото е посочено, че центърът за професионално обучение, издал
удостоверението не се е съобразил с разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ЗПОО и не
е въвел информация, свързана с проведеното обучение в профила на *** в
информационната система на НАПОО. Във връзка с това е отправено запитване до
НАПОО, въз основа на отговора, на което е прието, че: удостоверение рег. №
6-1/11.11.2017 г., издадено от *** "***" ЕООД е издадено без да са налице фактическите и
правните основания на чл. 38, ал. 3 от ЗПОО, тъй като ****то се лице не
отговаря на минималните изисквания за образователно равнище, изискващо се за
завършване на квалификационен курс за професионално обучение за разширяване на
професионалната квалификация; ****то се лице - В.С. не е сред обучените лица в
архивираните курсове за 2017 г.; удостоверение със същите индивидуализиращи
данни - номер и дата, е издадено на друго лице за същото професионално
обучение, което е отразено в регистъра за издадените документи; няма запис по реквизити, описващ рамковата
програма, по която е проведено обучението; не са отразени учебните часове за
практическо обучение, което не дава информация за спазване на изискването на
ЗПО и рамкови програми Д, утвърдени със заповед № РД 09-1811/17.03.2017 г. на
министъра на образованието и науката за
практическо обучение с не по-малко от 50 на сто от общия брой часове; не са
унищожени празните редове на стр. 2 в нарушение на изискванията на чл. 44, ал.
1 от Наредба № 8/11.08.2016 г.; подпечатано е с печат на юридическото лице, а
не с кръгъл печат на центъра като институция, което е в нарушение на чл. 40б,
ал. 1 от ЗПОО; обучението е проведено в нарушение на чл. 29 от ЗПОО;
продължителността на обучението от 3 календарни дни в периода от 08.11.2017 г.
до 10.11.2017 г. и от 03.01.2018 г. до 05.01.2018 г. не отговарят на
разписаната продължителност за дневна форма на обучение по рамкови програми
"Д", вариант "Д5", утвърдени със заповед №
РД-09-1811/17.03.2017 г. на министъра на образованието.
С оглед приетите за установени факти, административният орган е
направил извод, че жалбоподателят е нарушил чл. 37, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 12
от Наредба № 10/10.06.2016 г., във вр. с 9, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 11 от
договор № 14/06/3/0/03380/27.03.2017 г., поради което следва да му бъде
отказано второ плащане и да бъде установено по отношение на него публично
държавно вземане в размер на първото плащане - 19 558 лв.
Уведомителното
писмо е връчено на В.С. на 01.09.2020 г. Указана му е възможността в 14-дневен
срок да представи възражения.
На
04.09.2020 г. е представено възражение вх. № 01-220-6500/61#3/04.09.2020 г., в
което са оспорени констатациите на органа за неизпълнение на задължението за
преминаване на обучение. Ползвателят на помощта е посочил, че е преминал два
курса за обучение към *** "***" ЕООД, положил е съответните изпити и
за това са му издадени удостоверение № 6-1/11.11.2017 г. и удостоверение № 4-18/05.01.20218
г., които се визуализират в официалната страница на НАПОО, които представляват
истински документи и с вярно съдържание. Изложил е също, че не може да му бъде
вменено във вина неизпълнението на задълженията от центъра за професионално
образование за регистриране на издадените удостоверения и за съответствието на
последните на изискванията на закона за форма.
На
09.11.2020 г. директорът на Областна дирекция - София при Държавен фонд
„Земеделие“, оправомощен за това със заповед № 03-РД/3403/23.08.2019 г. на
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издал акт за установяване
на публично държавно вземане № 14/06/3/0/03380/3/01/04/02 от 09.11.2020 г., с
който е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9779.00 лв.,
представляваща второ плащане на договор № 14/06/3/0/03380 от 27.03.2017г. във
връзка с неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл.
37, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка
6.3.“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 “Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 г. – 2020 г., респ. чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Договор № 14/06/3/0/03380
от 27.03.2017 г. и на основание чл. 17,
ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от договора е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558.00 лв.,
представляващо получено първо плащане по Договор № 23/06/3/0/03380 от
27.03.2017 г.
В
мотивите на издадения АУПДВ са възприети изцяло фактите, послужили за откриване
на административното производство. Извършено е последващо запитване до НАПОО, с
отговора, на което е потвърдена вече предоставената информация. Уточнено е, че
удостоверение № 1-6/11.11.2017 г. не е въведено от обучаващата институция в
регистъра в информационната система, а удостоверение № 4-18/05.01.2018 г. е
свалено от регистъра след извършена проверка по подаден сигнал и констатация,
че е издадено в нарушение на изискванията на ЗПОО. Посочено е, че със заповед №
ЛД-05-93/10.06.2019 г. за нарушения по чл. 38, ал. 3 от ЗПОО и чл. 8, ал. 4, т.
3, б. "г", чл. 12, т. 2, б. "б", чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от
ЗПОО на основание чл. 49г, ал. 6, т. 3 от ЗПОО е отнета лицензия № **********,
издадена на "***" ЕООД.
Актът
за установяване на публично държавно вземане е връчен на В.С. на 16.11.2020 г.
Срещу него е подадена жалба с вх. № 01-220-6500/61#10/25.11.2020 г., въз
основа, на която е образувано настоящото производство. С нея са представени:
удостоверение № 6-1 от 11.11.2017 г., удостоверение № 4-18/05.01.2018 г.,
издадено от *** "***" ЕООД; протоколи за проведени теоретични/писмен,
устен/ и практически изпит, въз основа на които са издадени удостоверение №
1-6/11.11.2017 г. и удостоверение № 4-18/05.01.2018 г.; разпечатка от регистъра
на издадените документи, поддържан на основание чл. 42, т. 11 от ЗППО, от която
е видно, че жалбоподателят е завършил курс на обучение по специалност
"Растителна защита" в *** "Резиденция Тера" ЕООД и курс по
специалност "Агроекология" в *** "***" ЕООД; разпечатка от регистъра
на центровете за професионално обучение, актуална към 31.12.2018 г., от която е
видно, че *** към "***" ЕООД е регистрирано в него с лицензия №
********** от 15.11.2016 г. и предлага курсове за придобиване на професии -
техник - растениевъд и агроеколог.
По
искане на жалбоподателят съдът е събрал гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Б.Б.Й. и П.Х.Б.. От показанията им се установява, че П.Б. е бил
управител на *** към "***" ЕООД, а Б.Й. е провеждал професионалните
курсове. Двамата съобщават, че жалбоподателят е участвал в два курса, проведени
от центъра, за което са му издадени удостоверение № 1-6/11.11.2017 г. и
удостоверение № 4-18/05.01.2018 г. Потвърждават положените от тях подписи в
представените и предявени им в съдебно заседание протоколи за проведени теоретични
и практически изпити. Дават сведения за начина, периода и продължителността на
проведените обучения. Сочат, че лицензията на *** е отнета, поради
административни пропуски свързани с издаваните от тях удостоверения и
недостатъчна прецизност в дейността им. Съдът кредитира показанията им като
ясно, последователни и логични, основани на непосредствени възприятия за
фактите, за които са дадени.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
пряк съдебен контрол административен акт, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права и законни интереси са засегнати от него, в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно
чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП на изпълнителния директор на ДФЗ е предоставена
възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
ЕС или от националното законодателство, вкл. за вземане на решения, произнасяне
по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
директорите на областните дирекции на фонда. С приложената по делото заповед №
03-РД/3403/23.08.2019 г. на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП директорът
на ДФЗ е делегирал на директорите на ОДЗ, съобразно териториалната им
компетентност, правомощията включително
по издаване на АУПДВ по подмярка 6.3 от мярка 6 по ПРСР 2014 – 2020.
Сред директорите на ОДЗ е и директорът на ОДЗ София, издател на процесния
АУПДВ. Следователно актът е издаден от
компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на
чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваният
акт е в законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с
ал. 3 от АПК и съдържа всички
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Затова не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Не
са допуснати нарушения на административно-производствените правила от
категорията на съществените, които да представляват основание за отмяна.
Жалбоподателят е уведомен за образуваното производство за издаване на АУПДВ и
му е дадена възможност да изрази становището си и да представи доказателства.
Направените от него възражения са обсъдени в оспорения административен акт.
Неоснователно
е оплакването, че производството е протекло не по предвидения в закона ред по
ЗУСЕСИФ, който е посочен в препращащата норма на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. Видно от
приложената административна преписка заявлението на жалбоподателя, одобрено за
подпомагане е с № 14/06/3/0/03380 и е
подадено на 12.08.2016 г., като е получило УРН 191236. Затова датата на
започване на производството по сключване на процесния договор за финансово
подпомагане е 12.08.2016г. Към този момент нормата на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП не е
била действаща, тъй като е публикувана в ДВ бр. 2/2018 г. Затова приложимият
ред за провеждане на производството е този по Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за
прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки
стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. По този ред
производството следва и да приключи.
В
чл. 37 и чл. 44 от Наредба № 10/10.06.2016 г. са предвидени хипотезите на
неизпълнение на договорни задължения и основанията за връщане на изплатени
средства, респективно - за откази за плащания. В нормативния акт не е предвиден
специален ред за установяване на публичното вземане, каквото е настоящото по
силата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, поради което и на основание чл. 166,
ал. 2 от ДОПК то следва да бъде установено с АУПДВ, който се издава по реда на
АПК.
В случая основанието за отказ за второ
плащане и установяването на публично държавно вземане на стойността на първото
плащане е предвидено в чл. 37, ал. 1, т. 2, т. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г.
- некоректно изпълнение на бизнес плана и непреминато обучение, включващо
най-малко 18 учебни часа по основните проблеми на опазване на околната среда в земеделието. Не се касае за финансова корекция, защото
такава се налага по чл. 70 от ЗУСЕСИФ при наличие на основанията по т. 1 до т. 10
между които, не е неизпълнение на задължение, следващо от наредбата или
от сключения административен договор. При това положение настоящият състав
намира, че правилно административният орган е установил публичното държавно
вземане по общия ред, посочен в чл. 166 и сл. от ДОПК.
Не е налице и твърдяното от жалбоподателя
издаване на акта, след изтичане на 18 месечния срок за това, считано от
установяване наличието на нередност, утвърден с вътрешни правила на
административния орган. Видно от приложения доклад за нередност №
14/06/3/0/03380/3/01/17/02/09.11.2020 г. нередността е открита на 09.11.2020 г. На същата дата е издаден и
оспореният акт за установяване на публично държавно вземане.
Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че не са налице процесуални нарушения от категорията на съществените и
следва да се извърши преценка за материална законосъобразност на оспорения
административен акт.
Същият е издаден на основание чл. 37,
ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. Нормата предвижда, че
ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и
дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато: т. 2 - бизнеспланът не е изпълнен
коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за
предоставяне на финансова помощ; т. 4 не е преминато обучение, включващо
най-малко 18 учебни часа по основните проблеми на опазване на околната среда в
земеделието.
В случая изводът на административния
орган е за неизпълнение на бизнесплана по смисъла на § 1, т. 14, б.
"В" от ДР на Наредба № 10/10.06.2016 г., представляващ задължение на
ползвателя за придобиване на знания по основните проблеми по опазване
компонентите на околната среда в земеделския сектор /съгласно точка 2А на
раздел IIІ "Програма за развитие на стопанството" на бизнесплана/.
Това неизпълнение е предвидено като основание за връщане на първото плащане и
отказ за второ плащане освен в чл. 37, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от Наредба №
10/10.06.2016 г. и в чл. 9, ал. 1, т. т. 2 и т. 3 от административния договор.
Начинът, по който се доказва
изпълнението на посоченото задължение, е посочен в изр. 2-ро на т. 4, ал. 1 на
чл. 37 от Наредбата. Според цитираната норма, за да установи, че е изпълнил
задължението си за преминаване на обучение, включващо най-малко 18 учебни часа
по основните проблеми на опазване на околната среда в земеделието, ползвателят
трябва да представи удостоверение за преминато обучение, издадено от обучаваща
институция, съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното
образование и обучение или удостоверение от обучаваща организация, одобрена по
мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014
– 2020 г.
В изпълнение на задължението си да
установи, че е преминал обучението, залегнало в т. 2А на раздел ІІІ от
програмата за развитие на стопанството на бизнесплана, жалбоподателят е
представил пред административния орган удостоверение № 6-1/11.11.2017 г.,
издадено *** "***" ЕООД, притежаващо лицензия № **********, издадена
от Националната агенция за професионално образование и обучение.
*** „***“ ЕООД към датата на издаване
на удостоверието - 11.11.2017 г., има статут на обучаваща институция по смисъла
на чл. 20, във вр. чл. 18, ал. 1, т. 6 от ЗПОО. Следователно ползвателят на
помощта е изпълнил задължението си да установи преминатото от него обучение по
начина, предвиден в чл. 37, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Този извод на съда не се
променя от безспорното по делото обстоятелство, че със заповед №
ЛД-05-93/10.06.2019 г. лицензията на обучаващата организация е отнета. Съгласно
чл. 49г, ал. 2, т. 2 от ЗПОО правата по лицензията се прекратяват с отнемането
и. Удостоверението, представено от жалбоподателя за установяване на преминатото
от него обучение, е издадено в момент, в който обучаващата институция е имала
право както да провежда обучения, така и да издава удостоверения за това.
Констатираните несъответствия в съдържанието и реквизитите на
удостоверението с изискванията на закона не могат да обосноват отговорност за
неизпълнение на договорните и нормативните задължения на ползвателя на помощта.
Той не е негов издател и няма задължение да спазва изискванията на ЗПОО, регламентиращи
формата му. Субект на тези задължения е обучаващата институция и от
неизпълнението им не могат да следват негативни последици за ****то се лице.
Затова съдът приема, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 37,
ал. 1, т. 4, изр. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. да представи доказателства за
преминато от него обучение.
От несъответствието на удостоверение №
6-1/11.11.2017 г., издадено *** "***" ЕООД с изискванията за форма и
съдържание, и невъвеждането му в регистъра на НАПОО, административният орган е
извел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си за преминаване
на обучение, включващо най-малко 18 учебни часа по основните проблеми на
опазване на околната среда в земеделието. Посочил е също, че това негово
становище се подкрепя от обстоятелството, че жалбоподателят не е притежавал
необходимото образователно равнище, както и че проведеното обучение не отговаря
на изискванията на ЗПОО.
Настоящият състав на съда намира този
извод за необоснован. На първо място по делото не са ангажирани никакви
доказателства за притежаваното от жалбоподателя образование, както и за начина
на провеждане на обучението. На следващо място изводът за неизпълнение на
задължението за обучение, по съществото си представлява твърдение, че
представеният документ - удостоверение № 6-1/11.11.2017 г., който го
удостоверява е такъв с невярно съдържание - т. е. фактите, за установяването,
на които е издаден не са настъпили. В случая от приложените по делото протоколи
за проведени устни/писмени и практически изпити, неоспорени от ответника и от
събраните гласни доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят
е участвал в два проведени курса от обучаващата организация - *** "***"
ЕООД по проблеми, свързани с опазване компонентите на околната среда, всеки с
продължителност от по 30 часа. Положил е успешно теоретични и практически
изпити и за това са му издадени удостоверения № 6-1/11.11.2017 г. и №
4-18/05.01.2019 г. Така преминатото професионално обучение е отразено в
регистъра на документите, поддържан от НАПОО, за което жалбоподателят е
представил хартиена разпечатка. При извършена служебна справка на електронен
адрес: https://www.navet.government.bg/bg/registar-na-izdadenite-dokumenti/
по единен граждански номер на
жалбоподателят, съдът е установил идентични обстоятелства, а именно, че В.А.С.
е преминал професионално обучение по част от професия с код 621140 -
Агроеколог, код на специалност - 6211401 - агроекология , СПК - трета,
проведено от "***" ЕООД.
От изложеното следва, че жалбоподателят
е изпълнил задължението си по чл. 37, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от Наредба №
10/10.06.2016 г., във вр. с чл. 9, т. 2 и т. 3 от административния договор.
Изпълнил е коректно предложения от него бизнесплан, като е преминал обучение,
включващо най-малко 18 учебни часа по основни проблеми на околната среда и е
установил това пред административния орган с удостоверение, издадено от
обучаваща институция по ЗПОО. Затова
административният орган не имал фактическо и правно основание да откаже второ
плащане на жалбоподателя и да установи публично държавно вземане в размер на
първото извършено плащане. Като е сторил това, е издал материално
незаконосъобразен акт, който на основание чл.
чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК следва да бъде отменен.
С оглед изхода от спора и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в размер на 10 лв. - заплатена държавна такса и
800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Минималният
размер на същото се определя по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес
от общо 29337 лв. и е 1410 лв. В случая са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и се претендира
присъждане на тази сума. Тя е под минималния размер и няма основание за
намаляването и поради прекомерност.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично
държавно вземане № 14/06/3/0/03380/3/01/04/02 от 09.11.2020 г., издаден от
директор на Областна дирекция - София при Държавен фонд „Земеделие“, с който на
В.А.С., ЕГН ********** *** е отказано
изплащане на финансова помощ в размер на 9779.00 лв., представляваща второ
плащане по договор № 14/06/3/0/03380 от 27.03.2017 г. във връзка с неизпълнение
на нормативни и договорни задължения, предвидени в чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 4
от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 “Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. –
2020 г., респ. чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Договор № 14/06/3/0/03380 от
27.03.2017 г. и на основание чл. 17, ал.
1, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Договор № 14/06/3/0/03380 от 27.03.2017
г. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер
на 19 558.00 лв., представляващо получено първо плащане по Договор №
14/06/3/0/03380 от 27.03.2017 г., като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА
Областна дирекция - София при Държавен фонд "Земеделие" да заплати
на В.А.С., ЕГН ********** *** сумата от общо 810 лв. /осемстотин и десет
лева/, представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ:/п/