РЕШЕНИЕ
№ …………………/24.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на четвърти септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното
от съдията
гр. д. № 13615 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от * срещу А.Б.П., обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено дължимостта
на сумите по издадена в негова полза Заповед № */13.03.2018 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № */2018 г. по описа на Районен съд – *, 40 с-в, за следните парични
вземания: сумата 698,19 лева, представляваща главница, дължима по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 18.10.2015 г.; сумата от 336,80 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.02.2017 г. до 12.03.2018 г. , сумата от 0,90 лева – лихвена надбавка за забава
за периода от 01.03.2018 г. до 12.03.2018 г. , сумата от 189,62 лева, представляваща заемни такси по чл. 9 от договора,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 12.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът
твърди, че на 18.10.2015 г. между страните е сключен договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица, по силата на който банката е предоставила сумата от 1000 лева
под формата на кредитен лимит, достъп до който се осигурява чрез издадена
кредитна карта *. Неразделна
част договора били Условията за съответен вид карта, Общите условия, както и
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по
извършване услуги на клиенти. Ответницата при сключване на договора е запозната
с необходимата информация за предоставяне на кредита, удостоверено с подписа
ѝ. На основание чл. 25, ал. 2 от ОУ срокът за ползване на кредитната
карта съвпадал със срока на валидност на кредитната карта. Твърди се, че
обслужването се осъществява чрез минимални месечни вноски за револвиране на определена дата. Кредитният лимит се револвира ежедневно с размера на погасената част от
ползвания кредит. Съобразно условията за издаване и обслужване на кредитна
карта срокът на валидност на картата е три години, месечната падежна дата е
20-то число на месеца, гратисен период е 15 дни, а
минималната сума за револвиране – 3% от усвоения
лимит. Усвояването и отчитането се извършва по разплащателна сметка на
ответницата. Съобразно уговорките в договора заетите средства се олихвяват с
променлив лихвен процент от 21,95 % годишно към датата на сключване на
договора, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР (0,986% към 18.10.2015г.)
и надбавка в размер на 20,964%. Сочи се, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ОУ ако в
рамките на гратисния период не се револвира
кредита или сума в по-малък размер, се начислява такса за нереволвиране
от 15 лв. и невнесената част се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен
процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава от 5 процентни пункта.
Излага се, че при нереволвиране на 4 поредни месеца
или револвиране с по-малка сума, правото на ползване
се спира невнесената част се олихвява, като при внасяне на петия
гратисен период се възстановява ползването. След
изтичане на този срок ползването на кредитния лимит се прекратява и целия
използван кредитен лимит става изискуем и се олихвява с лихва, равна на
действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.
Ответницата получила кредитата карта на 28.10.2015
г., усвояването, по която било извършено 10 пъти в периода 29.10.2015 г.
-11.10.2016 г. – теглене на сума от 910лв. и плащане от 176.16лв. Дължимите за револвиране суми били заплащани до 15.03.2017 г., след
което погасеването по кредита е преустановено четири
поредни месеца и правото на ползване е спряно. Сочи, че от 29.08.2017г.
ползването на кредитната карта е прекратено, за което е изпратено уведомление
до ответницата, връчено на 21.01.2018г. Тъй като ответницата не е заплатила
дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 417 ГПК, въз
основа на което е издадена процесната заповед за
незабавно изпълнение срещу ответницата, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради
последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за
установяване спрямо ответницата дължимостта на сумите
по издадената заповед за изпълнение. Моли за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа исковата
молба и обективираното е нея искане и представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК. Настоява, че е налице валидно облигационно
правоотношение между страните, по което ответникът е неизправна страна. Намира
предявения иск за основателен в пълен размер и моли за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения особен представител адв. Н., с който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове по основание и размер.
Намира, че не са налице основания за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, доколкото няма данни претендираната
главница да е усвоена от кредитополучателя. В тази връзка недължими били и акцесрните вземания за лихви и неустойки. Оспорва се
твърдението за редовно уведомяване на ответницата за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането. Твърди, че уведомяването за прекратяване на договора
е връчено на различен адрес от поосочения в договора
само с две посещения на адреса. Намира искът за преждевременно предявен,
доколкото не било известно колко пъти и кога е посещавал адреса ЧСИ. Оспорва
вземането за неустойка предвид липсата за едностранно прекратяване на договора.
Оспорва се, че вземането не е погасено от ответницата. По тези съображения моли
за отвхърляне на исковете.
В открито съдебно
заседание ответникът не се явява и не се представлява.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От приложения по делото Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 18.10.2015 г. между „* кредитор и А.Б.П.
- кредитополучател, се установява, че страните са постигнали уговорка за
предоставяне на сумата от 1000 лева под формата на кредитен лимит, достъп до който се осигурява чрез
издадена кредитна карта *, с променлив лихвен процент към датата на сключване
на договора е 21,95% годишно или 0,06 % на ден, формиране от стойността на
месечен SOFIBOR за карти в 6 месечен EURIBOR за карти в размер на 0,986 % и
надбавка в размер на 20,964 %. Договорен е ГПР 24,30, обща дължима сума 1122,84
лв.
Съгласно чл.9 от договора кредитополучателя се задължава да заплаща таксите
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Банка ДСК, които
последната прилага по извършени услуги на клиента, с
условията на която е декларирал, че е запознат.
Представени
са по делото общи условия, подписани от кредотиполучателя,
като съобразно чл. 25, ал.
2 от ОУ срокът за ползване на кредитната карта съвпада със срока на валидност
на кредитната карта.
Приобщени към
доказателствения материал по делото са и условията за
издаване и обслужване на кредитна карта ДСК Максикард
на Банка ДСК, подписани от страните, съобразно които за карти съгласно които
падежната дата е 20 то число на месеца, гратисния
период е 15 дни, а минималната сума за револвиране е
3%. Срокът на валидност на картата е три години.
Видно от
представената декларация за предаване на банкова карта, карта
с номер 0334 е предоставена на А.П. на 28.10.2015 г.
Съобразно
чл.31 от ОУ ако клиентът не погаси задължението в размер и в срока по чл. 30,
ал.3, ползването на кредитния лимит се прекратява. Вземането на банката за
целия използван кредитен лимит независимо от начина по който е формиран става
изискуемо и почва да се олихвява с лихва равна на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителна надбавка за забава.
Видно от
приложената нотариална покана от с изх. № */11.09.2017 г. с рег. №
3151, том 3, №90 на нотариус * с рег. № 332 на НК, банката е отправила
уведомление до ответника за обявяване предсрочната изискуемост на сключения
между тях договор от 18.10.2015 г. за отпуснат кредит в размер на 1000лв.
За
установяване връчването на поканата по делото е представена разписка, съгласно
която поканата е връчена при условията на чл. 47 от ГПК, като при три посещения
на постоянния и настоящ адрес на ответника не е открит никой съгласен да получи
съобщението.
Представено е
извлечение от НОИ, видно от което А. * няма регистриран действащ трудов договор и
осигурител.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 22.07.2015г. е събрана такса
за издаване на карта от 9лв. и е изтеглена сума от 350лв., с такса теглене
15,50лв. Установява се, че са усвоени общо 1086,16лв. чрез теглена на АТМ и ПОС
терминал. За периода 22.10.2015 г. до 18.08.2020 г. са погасени суми от
464,88лв. (последно погасяване на 15.03.2017г.). Установява се, че е допуснато
неизпълнение на задължение за заплащане на минимални суми за револвиране с падежни дати 04.04.2017г.,
05.05.2017г. 06.06.2017 г.,
05.07.2016г., 04.08.2017 г. 05.09.2017 г. Вещото лице уточнява, че съобразно уговореното в договора картодържателя
има право на гратисен период, в който банката я
изчаква да плати сумите по револвинга, след което
обаче се начисляват като дължими тези суми за револвиране,
поради което вноската със съответен
падеж е начислена като дължима на по-късно. Съобразно заключението
непогасените задължения по договор за кредит към 12.03.2018 г. възлизат на
698,19 лв. главница, възнаградителна лихва в размер
на 333,47лв., изчислена според
6-месечния SOFIBOR, 1,16 лв. наказателна надбавка за
забава от 5% за периода от 01.03.-12.03.2018 г. и такса за нереволвиране
– 189,62лв. Уточнява се от вещото лице, че разликата в размера на възнаградителната лихва се дължи на математически
изчисления.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № */2018 г. по описа на Районен съд –
Варна, 40 с-в, е видно, че въз основа на подадено заявление
от * срещу А.П. е издадена Заповед № */13.03.2018
г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, за процесните суми, връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като установителните
искове са предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № */2018 г. по описа на Районен съд – *, 40 с-в.
Предмет
на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за
което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е обоснована с
представен по чл.417 т.2 ГПК документ – извлечение от счетоводните книги на
банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1) наличието на действително
правоотношение по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.10.2015 г., по
силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем
или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума
съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да
е предоставил на потребителя уговорената сума от 1000 лв.; 3) кредиторът да е
изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят; 4) индивидуалното договаряне на
условията по договора; 5) осъществяването на всички уговорени обективни
предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това, както и
6.) размера на всяко от претендираните вземания (по
пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява
наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор
за банков кредит. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от представените
по делото писмени доказателства , неоспорени от ответника и изслушаната по
делото ССчЕ се установи, че кредитополучателя е
изтеглил на АТМ и ПОС терминал уговорената сума, предмет на договора. Ето защо,
направеното възражение в отговора на исковата молба за недоказано усвояване на сумата
по договора, се преценява за неоснователно.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски за револвиране съобразно постигнатите между страните уговорки
също категорично се установи по делото, в т.ч. и от приетата съдебно-счетоводна
експертиза.
В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
сумата по кредитната карта при условията на чл.31 от ОУ, а именно при допусната
забава в плащанията над четири вноски за револвиране.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки:
обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който
волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да
предхожда по време сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са
извършени никакви плащания след 15.03.2017 г., поради което ответникът е
изпаднал в забава и в нарушение на договора не е револвирал
кредита. Съответно е доказано настъпването на уговореното между страните
обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника
срок.
Недоказано е обаче упражненото от ищеца право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано
в обсъдената по-горе нотариална покана, която не е връчена надлежно на длъжника
на по реда на чл. 50 ЗННД във вр. чл. 47, ал.5 вр ал.3 от ГПК преди
датата на подаване на заявлението в съда – 12.03.2018 г. Настоящият съдебен
състав намира за основателни възраженията на особения представител за
нередовност на връчването, поради това че волеизявлението не е достигнало
надлежно до длъжника.
При връчване на уведомлението за настъпила предсрочна исикуемост
от нотариус са приложими всички способи за връчване, предвидени в ГПК. Видно от
представената разписка кредитополучателя е търсен на известните адреси три пъти, но не и в рамките на един месец с
интервал от поне една седмица между посещенията. От извършената справка се
установява, че същата не е имала работодател или осигурител към датата на
връчване на поканата, но неправилно е прието, че поканата е надлежно
връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Изложеното обосновава наличието на
ненадлежно упражнено право на обявяваване на
предсрочната изискуемост.
Съгласно ТР №8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК.
В случая към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция изискуемостта на цялото задължение е настъпила, предвид уговорения
краен срок за ползване на кредитния лимит – три години , т.е. -14.10.2018г.,
поради което този факт следва да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Ето защо цялата неизплатена главница е станала изискуема. Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза същата възлиза в размер на претендираната сума от 698,19 лв., поради което установителният иск за главница следва да бъде изцяло
уважен.
С оглед горното ответникът дължи цялата падежирала
договорна лихва за ползване на кредита. Според приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза начислената лихва възлиза на 333,47 лв., изчислена
съобразно 6-месечния Софибор за съответния период при
съобразяване на съответните дни на изчисление по общите правила на ЗЗД и
договора, поради което до тази сума искът следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния предявен размер от 336,80 лв.– отхвърлен като неоснователен. Така
предвидената лихва е индивидуално договорена, съобразна с допустимия от закон
размер, поради което същата не е неравноправна и следва да се присъди.
С оглед установената от експертното заключение забава на ответника при изпълнение
на паричните му задължения по кредита, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за същия
е възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Претендираната наказателна лихвена
надбавка от 0,90 лв., начислена за периода от 01.03.2018 г. до 12.03.2018 г.,
не надвишава размера на дължимата законна лихва за същия период. Съобразно експертното заключение
наказателната надбавка за забава за процесния период
възлиза на сумата от 1,16лв., поради което претенцията в размер на 0,90лв.
следва да бъде изцяло уважена.
Искът за сумата от 189,62 лв., представляваща
такса за нереволвиране по чл.9 от договора за кредит
и чл.52 и сл. от ОУ на банката и Тарифата и условията по кредитна карта, съдът
намира за основателна. Начислените
такси са съгласно Тарифата на Банката като ответникът се е съгласил с
подписване на договора от 18.10.2015 г., че ще заплаща такси съгласно
последната и е запознат със съдържанието й. Същата има санкционен характер при
предсрочна изискуемост на вземането по договора, както и обезщететилен
такъв, поради недобросъвестното изпълнение на поетите към кредитора задължения,
същата се явява дължима.
В заключение, настоящият съдебен
състав намира, че предявените установителни искове
следва да бъдат уважени за главница в размер на сумата 698,19
лева; за сумата от 333,47 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 г. до
12.03.2018 г., сумата от 0,90 лева – лихвена надбавка за забава за периода от
01.03.2018 г. до 12.03.2018 г. , сумата от 189,62 лева, представляваща заемни
такси по чл. 9 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.03.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане.
Исковата претенция следва да бъде
отхвърлена за разликата над сумата от 333,47 лв. до пълния
предявен размер на възнаградителната лихва от 336,80 лв.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
По делото са
представени доказателства за извършени разноски
за заплатена държавна такса -150 лв., за депозит за вещо лице 200 лв.,
150лв. за депозит за особен представител. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., но
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ съдът определя същото на сумата от 150 лв.
Ето защо при доказани
разходи в общ размер на 650 лв., съобразно уважената част от исковите в тежест
на ответника следва да се възложат сторените в исковото производство разноски в
общ размер от 648,23лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с
издадената заповед за незабавно изпълнение в размер на 75 лв. (25 лв. за
заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение), като от тях, съразмерно с уважената част от исковете, в тежест
на ответника следва да бъде възложена сумата от 74,80 лв.
Ответникът не е представил
доказателства за направени разноски по делото, поради което такива не следва да
му бъдат присъждани.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. чл.86 от ЗЗД установителни искове, че ответникът А.Б.П., ЕГН
**********, с адрес ***,
дължи на ищеца „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: 698,19 лева (шестстотин
деветдесет и осем лева и деветнадесет стотинки), представляваща главница,
дължима по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.10.2015 г.;
сумата от 333,47 лв. (триста тридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 г. до
12.03.2018 г. , сумата от 0,90 лева
(деветдесет стотинки) – лихвена надбавка за забава за периода от 01.03.2018 г.
до 12.03.2018 г. , сумата от 189,62 лева
(сто осемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща
заемни такси по чл. 9 от договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.03.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, за които суми е
издадена Заповед № */13.03.2018 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № */2018 г. по описа на Районен съд –
Варна, 40 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск за разликата над сумата от 333,47 лв. до пълния предявен размер на
вземането за договорна възнаградителна лихва от 336,80 лева.
ОСЪЖДА
А.Б.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „*,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 648,23лв. (шестстотин четиридесет и осем лева и двадесет и
три стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, както и сумата от 74,80 лв. (седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляваща сторени в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: