Р Е Ш Е Н И Е
260146/9.4.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На тридесети март две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар: М. М.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
АНД №271 по описа за 2021г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №20 – 0869 – 004388/13.01.2021г. на В. К. Р.–началник РУ гр.Нови
пазар при ОДМВР - Шумен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.6
т.3 от ЗДвП на С. А. М., ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно,поради допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон като излага подробно доводите си за
това в жалбата. Счита, че неправилно му е съставен втори АУАН, въз основа на
който било издадено процесното НП. В съдебно заседание, редовно призован се
явява лично.
Процесуалния представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.Моли НП да бъде
потвърдено. Излага, че не е налице повторно санкциониране на жалбоподателя за
едно и също нарушение. Намира, че НП е издадено от компетентен орган –
Началника на сектор ПП при ОДМВР – Шумен, който бил положил подпис на
издаденото НП. По отношение несъответствието между посочения за издател на НП и лицето,
което го е подписало, счита че се касае за техническа грешка. В придружителното
писмо се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 29.10.2020г. около 17.27 часа свидетелите И.П.С. и П.С.П. – служители в
сектор ПП при ОДМВР – Шумен, се движели с патрулен автомобил по бул. «Симеон
Велики» в посока кв. «Тракия», магазин «Кауфланд». Забелязали движещ се пред тях л.а. «Фолксваген Пасат» с
рег. №РР 5921 АН, на който не функционирали лявата и дясна стоп светлини, който
навлязъл на паркинга на магазин «Кауфланд», където контролните органи извършили проверка на автомобила. Било установено, че същият е управляван от
жалб. С. А. М.. Също така констатирали и значителна техническа
неизправност – шумозаглушително устройство издаващо звук оказващо
неблагоприятно въздействие с шума на околната среда. Св. И.С. на место съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA №320422 от 29.10.2020г. в негово присъствие, за нарушения на: чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП - изразяващо се в движение със значителна техническа неизправност на ППС –
шумозаглушително устройство издаващо звук оказващо неблагоприятно
въздействие с шума на околната среда; чл.101 ал.3 от ЗДвП - изразяващо се в управление на технически неизправно ППС при
възникване или констатиране на опасни
неизправности – нефункциониращи /леви и десни/ стоп светлини. При съставяне на
акта е отразено, че жалбоподателят няма възражения.
Впоследствие при извършена
проверка от служител на сектор ПП при
ОДМВР – Шумен на съставения АУАН серия GA №320422 от 29.10.2020г. било констатирано, че описаното в т. 2 нарушение неправилно е
квалифицирано по чл.101 ал.3 от ЗДвП, вместо по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради
което извършващият проверката преценил, че в частта по т.2, административно
наказателното производство следва да се прекрати и да бъде съставен нов акт на жалбоподателя за нарушение на по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. С резолюция
било прекратено
административнонаказателното производство, в частта за описаното в т.2
нарушение, на основание чл.54 от ЗАНН, тъй като описаното деяние в т.2 не
съставлявало нарушение на чл.101 ал.3 от ЗДвП.
На 29.12.2020г. св.М.В. съставил
срещу жалбоподателя нов АУАН №4388 за
нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП извършено на 29.10.2020г. в 17.27 часа. Разликата между
двата акта е в правната квилификация на нарушението, текстовото описание на
нарушението е идентично. При предявяване на АУАН №4388 жалбоподателят отразил,
че няма възражения. Не се е възползвал от правото си да депозира допълнителни
такива в законоустановения 3-дневен
срок. Въз основа на съставения АУАН №4388/29.12.2020г.,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено наказание „глоба“ в размер на 500
лева, на основание чл.179 ал.6 т.3 от същия закон.
Така
изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна,
че на визираните в АУАН и в НП дата и място жалбоподателя е управлявал л.а. «Фолксваген Пасат» с рег. №РР 5921 АН, на
който не функционирали лявата и дясна стоп светлини. Самият жалбоподател не
отрича тези обстоятелства.
В акта и в НП е прието, че
жалбоподателят виновно е нарушил – чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП повелява движещите
се по пътя превозни средства да бъдат технически изправни. Съгласно чл. 101 ал.
4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредба, а
именно Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС. В приложение 5 от Наредбата, т.4.3.1. б.а не функциониращите стоп светлини са класифицирани като опасна неизправност, от
което следва извода, че жалбоподателят е управлявал технически неизправно ППС.
Санкционна норма на чл. 179 ал. 6 от ЗДвП /в сила от 20.05.2018 г./ предвижда
наказание глоба за всеки, който управлява технически неизправно ППС, като
размера на глобата е в зависимост от вида на констатираните неизправности. Тъй
като в случая са констатирани опасни неизправности на управляваното от жалбоподателя
ППС то приложимата санкционна разпоредба е чл. 179 ал. 6 т. 3 от закона.
В същото време съдът намира за основателен доводът на жалбоподателя, че
процесното НП е незаконосъобразно, но поради липса на идентичност между лицето посочено
като негов издател и лицето, което го е подписало. Нормата на чл.57 ал.1 от ЗАНН определя императивно задължителните реквизити,
които следва да се съдържат в НП и един от тях, съгласно т.1 е
собственото,бащиното и фамилното име и длъжността на лицето,което го е издало. В
процесното НП е посочено, че същото е издадено от В. К. Р.– началник на РУ гр.Нови
пазар при ОДМВР – Шумен. Предвид длъжността,
която заема посоченият за издател на процесното НП - началник на РУ гр.Нови пазар, същият не е компетентен да издава НП за нарушения извършени на
територията на РУ гр.Шумен. По делото няма приложена заповед, въз основа на
която В. Р.да бил оправомощен за това.
Процесуалният представител на наказващият орган излага доводи, че НП било
подписано от Началника на сектор ПП при ОДМВР – Шумен, поради което било
издадено от компетентен орган. По
отношение несъответствието между
посочения за издател на НП и лицето, което го е подписало, счита че се касае за
техническа грешка. Тази грешка настоящият съдебен
състав намира, че не може да се санира в
съдебното производство. Това е процесуално
нарушение, което опорочава наказателното постановление изцяло и води до
неговата отмяна. Изводът се налага с оглед разпоредбата на чл. 53. ал. 2 ЗАНН. Докато закона в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност
на административно – наказващият орган да издаде НП, макар в АУАН да е
допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не
се отнася до издаваното НП, при което административно – наказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, вкл. и чл.57 ал.1 т.1. Законът не предвижда условия, които да валидират
допуснатото нарушение. Касае се за съществено процесуално нарушение - липса на идентичност между
посочения за издател на НП и лицето, което го е подписало..
В конкретният случай
безспорно е налице несъответствие.
Съдът намира и още едно основание
за отмяна на процесното НП:
От събраните доказателства в хода
на съдебното производство се установява, че първоначално е бил съставен АУАН серия GA №223883 от 07.04.2020г., в който
тестово е описано същото нарушение, което е предмет и на процесния АУАН №4388, с който е започнало друго
административно-наказателно производство. Разликата е в правната квалификация.
Това първоначално образуваното производство за процесното нарушение е било
прекратено с резолюция на основание
чл.54 от ЗАНН. Същата не е мотивирана,
но от изготвената докладна записка до началника на сектор ПП, въз връзка с
извършена проверка по повод депозирано възражение става ясно, че служителят извършил проверката е приел, че описаното в т. 2 нарушение неправилно е квалифицирано по чл.101 ал.3 от ЗДвП, вместо по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което извършващият проверката преценил, че в частта по т.2, административно
наказателното производство следва да се прекрати и да бъде съставен нов акт на жалбоподателя за нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, при идентична фактическа обстановка и при
идентично текстово описание на нарушението.
Съгласно чл.54 от ЗАНН, когато се
установи, че деянието не е нарушение; че нарушението не е извършено от лицето,
посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият
орган прекратява преписката с мотивирана резолюция. Видно от изложеното,
законодателят е регламентирал три предпоставки, при които наказващия орган може
да прекрати с мотивирана резолюция административно наказателната преписка:
1.когато деянието не е административно нарушение; 2.когато нарушението не е
извършено от лицето, посочено като нарушител; 3.когато деянието не може да се
вмени във вина на лицето, посочено като нарушител. Други основания за
прекратяване на започнало административнонаказателно производство на основание
чл.54 от ЗАНН чрез мотивирана резолюция, не са предвидени. При допуснати
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство,
процесуалните способи за отстраняване им са предвидени в нормата на чл.52 ал.2 и чл.53 ал.2 от ЗАНН. В хипотезата на
чл.52, ал.2 от ЗАНН, ако наказващият орган установи, че актът не е предявен на
нарушителя, той има задължението да го върне на актосъставителя, като по този
начин допуснатото съществено процесуално нарушение ще бъде отстранено.
Съответно в хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В изпълнение на задълженията си по чл.52 от ЗАНН,
административнонаказващия орган е длъжен да се произнесе по
административнонаказателната преписка, като провери законосъобразността и
обосноваността на АУАН, след преценка на възраженията и на събраните по
преписката доказателства, а ако е необходимо да извърши допълнително
разследване на спорните обстоятелства и след като установи, че нарушителят е
извършил деянието виновно и няма основания за чл.28 и чл.29 от ЗАНН, да издаде
наказателно постановление. В случай, че при тази преценка наказващият орган
установи някое от предпоставките, визирани в чл.54 той е длъжен с мотивирана
резолюция да прекрати производството. С произнасяне по един от двата начина
наказващият орган упражнява регламентираните му от закона пълномощия и
възможността за други действия, след издаване на наказателното постановление
или след издаване на мотивираната резолюция, е преклудирана.
В случая, с резолюция първоначално образуваното административнонаказателно
производство частично е било прекратено на основание чл.54 от ЗАНН, по
отношение описаното в т.2 нарушение изразяващо се в управление на технически неизправно ППС при
възникване или констатиране на опасни
неизправности – нефункциониращи /леви и десни/ стоп светлини, тъй като
тестовото описание на нарушение не съответства на посочената в АУАН правна
квалификация - чл.101 ал.3 от ЗДвП. Налице е идентичност при
текстовото описание на нарушението по първоначално съставения АУАН серия GA №223883 от 07.04.2020г. и процесния АУАН №4388 от
29.12.2020г. Съгласно чл. 24 ал.1 т.6 от НПК е недопустимо да бъде образувано повторно производство за същото
нарушение, срещу същото лице.Съдът намира, че по смисъла на посочената разпоредба «същото
нарушение» ще е налице, когато става въпрос за същата
дейност, която е предмет на приключеното или висящо производство. Правилото
«non bis in idem» се прилага с оглед фактите, предмет на приключилото или
висящо наказателно производство, а не с оглед правната им квалификация. В конкретният случай фактите, предмет на производството по
първоначално съставения акт, който е прекратен с посочената по-горе резолюция,
са идентични с процесния акт, въз основа на който е издадено
атакуваното наказателно постановление. Наказващият орган е следвало, след като при него е
постъпил първия акт и е приел, че е налице установено по безспорен начин
извършено нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, да издаде
наказателно постановление, в което изрично да посочи, че санира на основание
чл.53, ал.2 от ЗАНН допусната нередовност в акта, като посочи правилната
квалификация на нарушението. Вместо да действа по така предвидения от закона
начин, той е прекратил с резолюция частично производството на основание чл.54
от ЗАНН, при което вторият АУАН и съставеното въз основа на него наказателно постановление са издадени при
съществено процесуално нарушение, а това налага отмяната на НП. При наличие на стабилен административен акт за прекратяване на образуваното
административно наказателно производство, е недопустимо за същото нарушение, за
което административно наказателното производство е прекратено на основание
чл.54 от ЗАНН, да бъде съставян втори акт. В тази насока е и съдебната практика
– Решение №1728 от 12.10.2018г. по
КНАХД № 2078/2018г. на Административен съд – Бургас, Решение № 782 от 21.04.2016г. по КНАХД №195/ 2016г. на Административен съд –
Бургас, Решение № 47 от 24.03.2015г. по КАНД № 32 /2015г.на
Административен съд – Шумен.
При
така установеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид
изхода на делото искането на
административно наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнагражение
е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №20 – 0869 – 004388/13.01.2021г. на В. К. Р.–началник РУ гр.Нови
пазар при ОДМВР - Шумен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.6 т.3
от ЗДвП на С. А. М., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането на ОДМВР – Шумен за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалният кодекс в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: