Р Е Ш
Е Н И
Е № 146
гр. Хасково, 26.04. 2018 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ..................колегия в публичното
заседание на .. 18 април…...……………………......................................
две хиляди и осемнадесета……………… ...................година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ТОШКА ИВАНОВА
ЙОНКО Г.
при секретаря . Р* Т*…....…………...и
в присъствието на
прокурора
..........…………………......като..... разгледа… докладваното
от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ……………..…….…….В…гр.д.№ 183.. по описа
за 2018 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 258 и
сл. от ГПК.
Обжалвано е
решение № 22/11.01.2018 год.,постановено по гр.д.№ 1619/2017 год.на Районен съд
- Хасково,с което е прекратен сключения между Ф.Х.М. и С.Р.М. граждански
брак,поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.Със същото
решение съдът е приел,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака имат и двамата съпрузи.Упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете Г***съдът е предоставил на майката Ф.М.,определил
е местоживеене на детето при майката,присъдил е месечна издръжка в размер на 200 лева,считано от 30.06.201(72, като иска за
издръжка до пълния предявен размер от 300 лева е отхвърлен, определил е режим
на свиждане на бащата с детето и е предоставил ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Х** на съпругата Ф.м..С решението е допусната промяна на
фамилното име на съпругата,която за в бъдеще да носи името С***,вместо М..
Недоволен от
така поставеното решение в частта относно вината,родителските права, и
местоживеенето ,присъдената издръжка и ползването на семейното жилище е останал въззивникът С.Р.М. ,който го е
обжалвал в срок и в този смисъл въззивната жалба е процесуално
допустима.Навеждат се доводи,че в посочените части решението е
незаконосъобразно и необосновано.Съдът не оценил достатъчно събраните по делото
доказателства,поради което направил необосновани изводи.Прави оплакване,че
извода на съда относно вината е изцяло незаконосъобразен.Съдът дал вяра само на
част от събраните гласни доказателства и игнорирал другата част,от които
следвало да се направи извод,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака носи единствено съпругата.По отношение на родителските права счита,че той
е родителят с по-големи и по-добри родителски и възпитателски качества и следва
същите да бъдат предоставени за упражняване от него.В този смисъл майката
следва да се осъди да му заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева.,като
бъде определен режим на лични отношения само един ден,работен през съответния
месец и в присъствието на социален работник.Претендира още да му се предостави ползването на
семейното жилище.В този смисъл моли за решение,с което да се измени
първоинстанционното в обжалваната му част.
В предвидения в
закона срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата ,в който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Пред
въззивната инстанция въззивникът прави
искане за събиране но нови доказателства,което искане съдът намира за
неоснователно и остави без уважение.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост,във връзка с твърденията на
страните,приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд при
решаването на спора е събрал всички доказателства,които са били посочени от
страните и които са имали значение за правилното му изясняване.Така съдът е
достигнал до правилния извод,че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен,поради което е прекратил същия.След преценка на събраните
доказателства съдът е достигнал до извода,че вина за така настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство носят и двамата съпрузи..Настоящата
инстанция споделя този извод на съда изцяло.Видно от събраните преди всичко гласни доказателства,които съдът счита,че са еднопосочни е,че страните
по делото не са положили нужните усилия ,за да изградят хармонична съпружеска връзка.Установено е ,че и двамата
съпрузи са пребивавали за дълго време в чужбина,като връщането в България е
било почти инцидентно.Това не се променило дори и след раждането на детето Г****,което
те оставили да бъде отглеждано от близки на семейството хора.От гласните доказателства
се е установило още,че заниманията както на съпруга,така и на съпругата са
далече от представите за морал, съвест и съпружески отношения.От една страна
съпругът упражняван психически,а често и
физически тормоз върху съпругата си,на което му поведение свидетел е било и самото дете в много от
случаите ,от друга-самата тя не е сторила необходимото,за да спечели неговото
доверие и уважение.Безспорно е,че живеят разделени от дълго време ,през което
нито един от тях не е потърсил връзка със своя партньор или да е демонстрирал
воля за укрепване на брачните отношения.Ето защо съдът намира,че изводите на
първостепенният съд относно вината за настъпването на дълбокото и непоправимо
разстройство са правилни и законосъобразни.Неоспоримо
е обстоятелството,че и двамата съпрузи с
поведението си са демонстрирали неангажираност към семейството си и своите
семейни задължения, напуснали са семейното си жилище жилището без видима
причина,напуснали и страната и в продължение на повече половин година не са
направили никакви опити да заживеят отново като семейство.В изложения смисъл
въззивният съд намира жалбата в тази й част за изцяло неоснователна,а решението
правилно и законосъобразно.
По отношение на жалбата в
частта за родителските права и присъдената месечна издръжка за детето,съдът
намира също жалбата за неоснователна.Пред първоинстанционния съд въззивникът не
е имал искане да му бъдат предоставени родителските права.Едва с въззивната
жалба същият претендира тези права,с доводи,че майката не е в състояние да
полага грижи за своето дете и да го отглежда,нито възпитава правилно.Съдът счита жалбата в тази й част също за
неоснователна.независимо от данните,които са събрани за майката отнасящи се за
нейните занимания и начин на реализиране на доходи,то проучванията на Агенция
за социално подпомагане ,изготвените от същата социални доклади и становища,са
достатъчни за съда да направи своя основен извод относно упражняването на
родителските права.Безспорно е,че детето Г*** е дете в риск.Същото е ставало
свидетел на домашно насилие оказвано от бащата и бабата по б.л.В тази връзка
органите за социална закрила са провеждали срещи с бащата.По отношение на
детето е предприета мярка за закрила по Закона за закрила на детето,а именно
„съдействие и услуги в семейна среда“.Родителите били консултирани по въпросите
свързани с отглеждането и възпитанието на детето,като само майката е проявила
готовност да посещава психолог заедно с детето.От изготвения социален доклад
съдът се увери,че детето е добре възпитано,разговаря,но му е трудно да се
изразява,тъй като в семейната му среда се говори само на турски език.детето
посещава детско заведение,като основните грижи по неговото отглеждане се
полагат от майката.детето винаги било
чисто,спретнато и редовно в посещенията си.Самото то изказвало желание да живее
при своята майка и баба по м.л.Установено е също,че жилищните и битовите
условия,при които се отглежда детето от своята майка са добри,поддържа се добра
хигиена и жилището разполага с вл всички необходими вещи за бита,макар и
скромни.Всичко установено до тук,съдът намира,че дава основание да се направи
обоснован извод,че майката е тази,която притежава по-добри родителски качества
и следва тя да упражнява родителските права,което следва стриктно да се
следи и от компетентните социални служби,с
оглед установени вече риск за детето.Освен това майката е подпомагана в тези
свои грижи от своите близки-майка,брат,сестра,с които поддържа добри
отношения.В този смисъл правилно е решението в частта,в която родителските
права са предоставени на майката.Съдът счита,че така ще бъде защитен в по-пълен
обем интереса на малолетното дете Г**.
Казаното от друга страна
обосновава и следващия извод, а именно за ползването на семейното жилище.Няма
спор,че страните са придобили по време на барака си жилище в гр.Х***,бул.“В.Л***“
като от представения нотариален акт е видно,че то е закупено на името на
малолетното им дете.Ето защо правилно и законосъобразно ще бъде същото да се
предостави за ползване от майката,на която са предоставени и родителските
права.
Изводите на съда за
режима на лични отношения между бащата и детето,настоящата инстанция споделя
изцяло отново.
При определянето размера на издръжката
съдът се е съобразил от една страна с възрастта на детето,с неговите нужди,а от
друга е отчел възможностите на родителя , както и обстоятелството,че същият
няма задължения да дава издръжка на други низходящи.Размерът е съобразен и с
нормата на чл. 142 ал.2 от СК.В този смисъл жалбата се явява също
неоснователна.
Предвид изложеното по-горе
настоящата инстанция намира,че жалбата е неоснователна изцяло,а решението
правилно и законосъобразно,поради което ще следва да се потвърди.И като взе
предвид,че изводите му съвпадат изцяло с тези на първата инстанция, препраща
към мотивите на същата на основание чл. 272 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/11.01.2018
год.,постановено по гр.д.№ 1619/2017 год.на РС- Хасково.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните,при условията на чл.280 ал.3 т.2 т ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.