Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
22.10.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9813 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
250 от ГПК. Образувано е по депозирана молба с вх.
№ 46370/26.06.2019 г. от ищеца „Райфайзенбанк (България)” ЕАД,
ЕИК *********, с правно основание чл. 250 от ГПК.
В молбата се излага искане за допълване на Решение № 2699/17.06.2019 г., постановено по гр.д.№9813/2018 г. на ВРС като
съдът се произнесе и по предявения в евентуалност осъдителен иск.
В предоставения на ответника срок по чл. 250, ал.2 от ГПК същият е изразил становище за неоснователност на молбата.
С Решение №3295/17.07.2019 г., постановено по настоящото дело на осн. чл. 250 от ГПК съдът е оставил без уважение депозирана молба
с вх. №
46370/26.06.2019 г. от ищеца
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК
*********.
С Определение № 3431/27.09.2019 г., постановено по в.т.д.№1488/2019
г. на Окръжен съд – Варна,
търговско отделение е отменено Решение №3295/17.07.2019 г. като са дадени задължителни указания към ВРС да се произнесе по предявения осъдителен иск с мотивите, че искът по чл. 422 от ГПК е уважен частично – за падежиралите вноски и лихви, т.е. частично се е сбъднало въведеното от ищцовата страна вътрешнопроцесуално условие за разглеждането на осъдителния иск, предявен като евентуален – отхвърляне на установителния иск за горницата над 765,63 лв. до 15945,93 лв., за горницата над 308,78 лв. до 419,47 лв., начислена за периода от 10.09.2017 г. – 29.01.2018 г., вкл. за горницата над 17,15 лв. до 15,12 лв., начислена за периода 10.10.2017 г. – 08.02.2018 г. вкл., поради което Районният съд дължи произнасяне по осъдителния иск в частта, в която е отхвърлен установителния иск.
По така
докладваната молба съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, „Експо 2000“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕИК *********, представлявано от Ани Василева Ангелова, ЕГН ********** - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков ЕГН ********** - Прокурист срещу ответника М.Н.Г., ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми, произтичащи от Договор за студентски кредит от 17.10.2014 г.:
•
изискуема главница в размер на 15 945,93 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки), ведно със законна лихва за забава за периода от 09.02.2018 г. до изплащане на вземането;
•
изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 419,47 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за периода от 10.09.2017г до 29.01.2018г. вкл.;
•
наказателна лихва в размер на 55,12 лв. (петдесет и пет лева и дванадесет стотинки) начислена за периода от 10.10.2017г до 08.02.2018г. вкл.;
за които суми е издадена заповед за изпълнение № 226/02.03.2018 г. по ч.гр.д.№86/2018 г. на Районен съд – Омуртаг.
А в условията на евентуалност в случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен като неоснователен (т. 1), поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита е предявен осъдителен иск, да бъде осъден ответникът да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумите, представляващи изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 17.10.2014г., а именно: изискуема главница в размер на 15 945,93 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки); изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 419,47 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за периода от 10.09.2017г. до 29.01.201 8г. вкл., наказателна лихва в размер на 55,12 лв. (петдесет и пет лева и дванадесет стотинки) начислена за периода от 10.10.2017 г. до 08.02.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане.
В мотивите на Решението, чието
допълване се иска,
съдът е приел, че съдът не дължи произнасяне по евентуално съединения иск, включително по отношение на неговата допустимост, доколкото се е произнесъл по главния като частично е уважил същия.
На първо място настоящият състав следва да отбележи, че дадените задължителни указания са в разрез с практиката на ВКС и по-конкретно с Решение № 210/27.VІІ.2015 г. на състав на І.-то г. о. по гр. дело № 5600/2014 г. в мотивите на което е прието, че „на въпроса - при частично уважен главен иск, евентуалният подлежи ли на разглеждане, следва да се отговори отрицателно. Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. Недопустимо е съдът да „преизчислява”
за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск, ако главният е частично уважен; възможно е така съединените искове да са и различни по вид –
установителни, осъдителни, конститутивни, или макар и от един и същи вид, с петитум, който е некомпенсируем или евентуалността да е по отношение на субектите. Ако съдът уважи предходния по ред на заявяване в евентуалността иск, няма право да се произнася по следващия, защото не се е сбъднало условието, под което е предявен.“
Мотивиран от горното ВКС е потвърдил решението на САпС, с което е обезсилено постановеното Решение на долната инстанция, която въпреки, че е уважила частично главния иск се е произнесла за отхвърлената част по евентуалния, като недопустимо.
Въпреки изложеното по-горе, съдът, с оглед задължителните указания по тълкуване на закона, дадени от Окръжен съд – Варна, следва да се произнесе по предявения в евентуалност осъдителен.
Съдът счита, че така предявеният в евентуалност осъдителен иск е недопустим, на основание следното:
С Тълкувателно Решение №8/2017 на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии се приема, че „присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването ѝ, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит.“
Или в настоящия случай ищецът е предявил на едно и също основание абсолютно идентични искания като суми, но заявени в евентуалност като установителен и осъдителен иск, което е недопустимо. С оглед редовно проведеното производство по чл. 415 от ГПК ищецът правилно е предявил установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Предявяването на осъдителен иск за същото вземане е недопустимо, поради пълното съвпадане на предмета на установителната и осъдителната претенции, поради и което мотивите на съда за уважаването или отхвърлянето, на която и да е от двете претенции, ще са еднакви, поради липсата на отделно основание на заявените в евентуалност осъдителни претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, ако съдът при проверка на исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ВРЪЩА, на осн. чл.130 от ГПК, на ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, „Експо 2000“, бул. „Н. Вапцаров“ № 55, ЕИК *********, представлявано от Ани Василева Ангелова, ЕГН ********** - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков ЕГН ********** - Прокурист искова молба с вх. № 42561/12.06.2018 г. в частта, в която са предявени срещу ответника М.Н.Г., ЕГН: ********** осъдителни искове в условията на евентуалност, в случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен като неоснователен, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, да бъде осъден ответникът да заплати на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД сумите, представляващи изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 17.10.2014г., а именно: изискуема главница в размер на 15 945,93 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки); изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 419,47 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за периода от 10.09.2017г. до 29.01.201 8г. вкл., наказателна лихва в размер на 55,12 лв. (петдесет и пет лева и дванадесет стотинки) начислена за периода от 10.10.2017 г. до 08.02.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9813/2018 г. по описа на ВРС в частта, с която са предявени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответницата М.Н.Г., ЕГН: ********** в случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен като неоснователен, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, да бъде осъден ответникът да заплати на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД сумите, представляващи изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 17.10.2014г., а именно: изискуема главница в размер на 15 945,93 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки); изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 419,47 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за периода от 10.09.2017г. до 29.01.201 8г. вкл., наказателна лихва в размер на 55,12 лв. (петдесет и пет лева и дванадесет стотинки) начислена за периода от 10.10.2017 г. до 08.02.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане;.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: