Решение по дело №1423/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1152
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20203110201423
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

             1152/3.8.2020г.

                                          гр.Варна, 03.08.2020 г.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

           ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД – ХХХVІІ-и наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и девети юли  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар  Петранка Петрова,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1423 по описа на ВРС  за 2020  год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

           Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

          Образувано по жалба на Р.И.К., ЕГН **********,***, против НП 29/26.02.2020 год. на Зам. кмета на Община - Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание, „Глоба” в размер на  50.00 /петдесет/ лв., на  основание  чл.33, ал.3,  вр. чл.67, ал.3 от Наредбата за Обществения ред на Община Варна за нарушение на същата норма.

 

          Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

          С жалбата се изразява становище, че НП е постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че същото е необосновано и се иска неговата отмяна.

            В съдебно заседание въз. К., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. К., ВАК надлежно упълномощена и приета от съда. Процесуалният представител поддържа жалбата, твърди, че посочените факти и извършената проверка не се оспорват. Поддържа становището за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на нарушителя, приема се, че от обстоятелствената част на НП не е ясно каква е връзката на санкционираното лице с описаното деяние, приема се, че не е посочена ясно и категорично нормата, която се приема за нарушена, твърди се, че неправилно е приложен и материалният закон, като се излагат аргументи, че приетото за установено нарушение би могло да бъде извършено единствено при превоз на строителни материали, отпадъци или насипни товари, но такива факти липсват както в АУАН, така и в НП. Освен горното се сочи, че съгласно посочената като нарушена норма и приложена като санкционна, водачът е длъжен да притежава заверен пътен лист и копие от заверен маршрут, а от фактическа страна в НП се сочи, че водачът не притежава заверено копие от маршрутния лист и в този смисъл не е ясно кой от двата процесни документа е липсвал.

 

          Представител на органа издал НП, при редовност на призоваването, не се явява с.з.

 

          След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

 

          На 01.02.2020 год., полицай С.Т.В. - служител на „Общинска полиция“ – ОД на МВР- Варна, съставил АУАН срещу въз.К., за това, че на същата дата, около 15,40 ч., в гр.Варна, бул.“Васил Левски“, до камера на пътна скорост при проверка на специален автомобил, марка „Мерцедес 3234“ с рег. № В 28-70 НВ, собственост на „КУЛ“ ООД, водачът не притежава заверено копие от маршрутния лист. АУАН бил предявен на жалбоподателя, същият го е подписал, като е посочил, че има възражения, след което получил екземпляр от  акта.

 

            Писмени възражения в законоустановения срок не били депозирани, поради което въз основа на съставения АУАН на 26.02.2020 год. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. В същото от фактическата страна нарушението било описано по начина, по който било описано и в АУАН, била посочена като нарушена нормата на чл.33, ал.3  от Наредбата за Обществения ред на Община Варна и на въз.К. била наложена глоба в размер на  50.00 /петдесет/ лв.

           

            Съдът кредитира писмените доказателства по делото, както и гласните такива – разпит на св.С.В. – актосъставител и св.А.Г., тъй като същите са непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

             Гореописаното се установява от приобщените материали по делото, НП, АУАН, заповед, известие за доставяне.

 

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

 

          Обжалваното Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от зам. Кмета на Община – Варна, съгласно заповед на Кмета на Община Варна. АУАН също е съставен от компетентно лице. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок. Срещу АУАН не са били депозирани възражения, не са били налице спорни обстоятелства, изискващи разследване, но съдът намира, че АНО не е преценил законосъобразността на съставения АУАН на фона на събраните по делото доказателства, с което е допуснал нарушение на  чл.52 , ал.4 от ЗАНН, което е обусловило неправилно приложение на материалния закон.

 

          Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай, от фактическа страна в АУАН и НП се сочи единствено следното: „На 01.02.2020 год., около 15,40 ч., в гр.Варна, бул.“Васил Левски“, до камера на пътна скорост, при проверка на спец./ неясно какво/ с рег.№ В 28-70 НВ, марка „Мерцедес 3234”, собственост на фирма „КУЛ” ООД с булстат *********, водачът не притежава заверено копие от заверения маршрут.” При така схематичното дадено описание на нарушението от фактическа страна АНО е посочил като нарушена нормата на чл.33, ал.3 от НОР на Община Варна, съгласно която превозването на строителни материали, отпадъци или насипни товари се извършва с превозни средства, снабдени с контейнери или добре уплътнени каросерии и здрави покривали, по определени от община Варна маршрути за превозването им, като водачът на превозващото МПС е длъжен да притежава заверен пътен лист и копие от заверения маршрут.

 

          В този смисъл посочената като нарушена норма на първо място изисква извършването на специален превоз - на строителни материали, отпадъци или насипни товари, а факти, че такъв превоз се е извършвал на процесната дата липсват.

 

          Липсват и факти кой точно е извършвал превозът на процесната дата с процесният автомобил, тъй като от фактическа страна изобщо не се сочи кой е водачът на автомобила и предвид гореизложеното съдът напълно споделя възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя.

 

            В действителност в НП от фактическа страна се сочи, че водачът не притежава заверено копие от маршрут, а посочената като нарушена и приложена санкционна норма визира притежание на заверен пътен лист и копие от заверения маршрут, което като факти не кореспондира със съставомерните признаци на нарушението.

 

            Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да присъстват в НП. Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, не само ограничава правото на защита на нарушителя, но ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен материалния закон, поради което възраженията в тази насока напълно се споделят от съда.

 

           Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

 

    Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът определи в размер на 150 лева, които следва да бъдат заплатени от Община -  Варна на Р.И.К..

 

 

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

        

                                             Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 29/26.02.2020 год. на Зам. кмета на Община - Варна, с което на Р.И.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание, както „Глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лв., на основание чл.33 ал.3, вр. чл.67, ал.3  от Наредбата за Обществения ред на Община - Варна за нарушение на същата норма.

ОСЪЖДА Община – Варна да заплати на Р.И.К. сумата от 150.00 лева, направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд - Варна по реда на АПК.

 

 

         След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: