Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Враца, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, шести
граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Младенова гр. дело
№ 3611 по описа за 2020 г. на РС
Враца, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове, първият от които с
правно основание
чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 98а ЗЕ и вторият от които с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД е подал
заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение против Б.Г.П., ЕГН: **********,
за следните вземания: сумата от 2 835,84 лв. – главница, представляваща дължима
сума, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и Раздел VII и Раздел IX на ПИКЕЕ, според
фактура № *********/28.04.2017 г.; сумата от 862,43
лв., представляваща законна лихва върху главницата за
период от 13.05.2017 г. до 18.06.2020 г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 140,96 лв. – разноски,
направени в заповедното производство. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 1425/2020 г. по описа на Районен съд – Враца. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 410 и
сл. ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 726/02.07.2020 г. На длъжника Б.Г.П. е изпратено съобщение за издадената заповед, същото е получено лично от него на 12.10.2020 г. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение против заповедта за изпълнение. Със съобщение, връчено му на 04.12.2020 г., заявителят е уведомен за постъпилото възражение
и в срока по чл. 415, ал.
4 ГПК е предявил установителните искове, предмет на настоящия спор.
Ищецът твърди, че се намира в
облигационни правоотношения по договор за продажба на ел. енергия с ответника,
които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им писмено приемане от страна на потребителите. Посочва, че на 26.04.2017 г.
служители на оператора на електроразпределителната мрежа са извършили
техническа проверка на обект – къща и стопански постройки на адрес: *************,
за който е регистрирана партида с клиентски № 300230906714 с титуляр ответникът
Б.Г.П., като на проверката присъствал орган на МВР и бил потърсен представител
на потребителя. Бил съставен КП № 3018485/26.04.2017 г. в присъствието на двама независими свидетели. Ищецът сочи, че проверяващите служители констатирали при
проверката,
че електромерът за абоната е в табло стълб от мр. Н.Н., а таблото е без захранване.
Констатирали промяна на схемата на свързване, състояща се в това, че имало
директно присъединение с три броя проводници ПВО -10 мм. към фазите от мр. Н.
Н. и един към нула от мр. Н. Н., без да минават през електромера в таблото,
като по този начин цялата ел. енергия, консумирана от абоната, не се измервала
от електромера. Присъединението било премахнато. Твърди се, че от описаното в
констативния протокол се установява, че е осъществено присъединяване, при което
липсва средство за търговско измерване /СТИ/ и е налице случай на потребяване
при пълно неизмерване на протичащата по проводника направо към къщата ел.
енергия. Ищецът поддържа, че въз основа на представения констативен протокол и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
ПИКЕЕ е направена корекция на сметката на
клиента,
като е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и
незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника, с адрес на потребление: ************* за периода от
27.01.2017 г. до датата на извършената проверка – 26.04.2017 г. по реда на чл.
48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ /отм./. Съгласно изискванията на чл. 58, ал. 3 от ОУ на абоната било изпратено съобщение, с
което е уведомен за извършената проверка и което е
получил. От ищцовото дружество била издадена процесната фактура № *********/28.04.2017 г. с получател ответника, за която
последният също бил уведомен, като се твърди, че по този начин е спазено
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде уведомен за корекцията.
Ищецът навежда довод, че е налице нормативно предвидена
обективна отговорност, при която вината не е част от фактическия състав, като не е необходимо съдът да установява дали неточното или непълно отчитане
на ел. енергията е по
вина на клиента. При упражняването на това право не е
необходимо да се доказва вина на потребителя, а е достатъчно наличието на едно
обективно състояние – неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.
енергия.
В заключение счита, че след влизането на закона в
сила и правилата, издадени на негово основание, правото на ответника
да извършва едностранна корекция в количеството на доставена на потребителя
електрическа енергия, респективно на дължимата за нея цена, произтича пряко по
силата на самия закон.
Поради тези и останалите подробно
изложени в исковата молба съображения моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2 835,84 лв., представляваща допълнително начислена на основание чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ ел. енергия по фактура № *********/28.04.2017 г.
за обект с адрес: *************, както и че ответникът дължи на ищеца
сумата от 862,43 лв., представляваща законна лихва върху главницата по фактура № *********/28.04.2017 г. за период от
13.05.2017 г. до 18.06.2020 г. Претендира се и присъждането на законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.06.2020 г., както и присъждане на
направените разноски по ч.гр.д. № 1425/2020 г. и в исковото производство.
Ответникът Б.Г.П. е
подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Посочва, че по делото липсват доказателства, че той е страна по
сключен договор при общи условия за продажба на ел. енергия, че договорът е действащ
през процесния период, че е налице изпълнение от страна на ищеца по него и че
ответникът е собственик или има учредено вещно право на ползване върху недвижим
имот с адрес: *************. С отговора се оспорват всички констатации,
отразени в представения по делото констативен протокол, както и че по време на
съставянето му са присъствали посочените в протокола свидетели. Посочва се, че
при изготвянето му са нарушени изискванията на закона и ПИКЕЕ. Твърди се, че не
е ясно по какъв начин е изчислена фактурираната сума, както и на какво
основание са начислени и „задължения към обществото“ и такси за пренос през
разпределителната и електропреносната мрежа. Оспорва се твърдението на ищеца,
че правото му едностранно да извършва корекция на сметката произтича от закона,
като се посочва, че съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЕ в правата на КЕВР не е включено
правомощието за приемането на начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия, като такава възможност е предвидена с изменение на ЗЕ в
сила от 08.05.2018 г. Поддържа се, че електроснабдителното дружество не е
изпълнило вмененото му с чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ задължение да
регламентира ред в общите си условия за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка. Посочва се, че в конкретния случай уведомлението е
връчено на лице, което не е от домакинството на ответника, нито живее на адреса
му, нито е негов работник или служител, като общите условия не препращат към
реда за уведомяване, предвиден в ГПК. Твърди се, че кореспонденцията не е
достигнала до ответника, тъй като настоящият му адрес от 2006 г. е в гр. Враца,
поради което не може да се приеме, че той е бил редовно уведомен за извършената
корекция и е имал възможност да възрази. Поддържа се и че клаузата в общите
условия, даваща право на ищеца едностранно да извършва корекция на сметка, е
неравноправна, поради което е нищожна, тъй като няма законови предпоставки,
които да обосновават това право. С отговора е направено и възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност по отношение на вземането по процесната фактура,
като същото се твърди да представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД.
Иска се от съда да отхвърли като
неоснователни и недоказани предявените искове. Претендират се и разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от
страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
По
делото е представено заверено копие от констативен протокол № 3018485/26.04.2017
г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата
енергия, в който е отразено, че на посочената дата е извършена проверка от
служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД на средството за търговско
измерване на електрическата енергия, потребявана в имот, находящ се в *************.
При проверката е констатирано, че електромерът за абоната е в табло стълб от
мр. Н.Н., а таблото е без захранване. Отразено е, че е налице промяна на
схемата на свързване, състояща се в това, че има директно присъединение с три
броя проводници ПВО -10 мм. към фазите от мр. Н. Н. и един към нула от мр. Н.
Н., без да минават през електромера в таблото, като по този начин цялата ел.
енергия, консумирана от абоната, не се измерва от електромера. Посочено е още и
че констатациите са демонстрирани пред служител на МВР-ОДП – Георги Цолов,
който е подписал констативния протокол. Проверката е извършена в присъствието
на двама свидетели – Марусия Точева Накова и С.Б.С. от Федерацията на
потребителите, като протоколът е подписан и от тях. Протоколът не е подписан от
потребител.
От
приложеното заверено копие от предложение за корекция на сметка се установява,
че във връзка с горецитирания констативен протокол на „ЧЕЗ Разпределение
България” АД и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ – чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б”,
за периода от 27.01.2017 г. до 26.04.2017 г. на Б.Г.П. са доначислени 19872 kWh
за консумирана и незаплатена електроенергия.
Представена
е фактура № **********/28.04.2017 г., от която е видно, че е издадена за
дължима от Б.Г.П. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ сума
по констативен протокол в размер на 2 835,41 лв. с ДДС.
От
представените по делото писма и обратни разписки се установява, че до Б.Г.П. са
били изготвени и изпратени съобщения за всички извършени действия по проверка
на СТИ и корекция на сметката. От обратните разписки е видно, че писмата са
получени от Цветелина Петрова – снаха.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Б.С. –
сътрудник към „Федерация на потребителите“, присъствал на процесната проверка.
От показанията му се установява, че на адреса при рутинна проверка на отдел НТЗ към ЧЕЗ се открило нарушение
– отгоре на мрежата били прикачени няколко проводника, които се ползвали за
това електроенергията, която минава през електромера, да не бъде отчитана. Закачените кабели влизали вътре в обекта –
стопанска постройка. Присъединяването към стълба било на около 6-8 метра. Личало
си, че имотът е обитаем. Потребителят бил потърсен, но не бил открит. Бил
повикан орган на МВР, който присъствал на проверката. След това започнала
процедурата по отстраняването на нарушението и съставянето на протокол.
Протоколът, бил подписан от представител на МВР и от свидетеля и другия
представител на Федерацията, както и от лицата, извършили проверката.
По делото е
разпитан и свидетелят *************
– работещ като техник ел. системи, контрол НТЗ към „ЧЕЗ Разпределение” АД. От
показанията му се установява, че при извършване
на рутинна проверка на ул. „Изварковец“ № 20 в с. Борован той и колегата му Димитър Радков Торньов установили, че има неправомерно присъединяване – били
съединени четири броя проводници, три от които към фази на мрежа ниско
напрежение на ЧЕЗ и един към нула. Проводниците били захванати към имота на
адрес с № 20, таблото за имота било на стълб на мрежа ниско напрежение, пред
имота. Проводниците водели до стопанската сграда в двора. Таблото било без
захранване и било без изходящи проводници към адреса. Това означавало, че
електромерът в този имот не отчитал електрическата енергия, той се намирал в
таблото, но проводниците, прикачени към мрежа ниско напрежение, не минавали за
отчитане. Свидетелят посочва, че
разбрали кой е потребителят като подали номера на електромера към звено в
службата им, което издавало информация за абоната и данните за партидата. В
случая лицето било потърсено, но нямало никой на адреса. Извикали на място органите
на МВР, които се отзовали, след което съставили констативен протокол., като полицай
се подписал в протокола. Протоколът бил подписан от проверяващите, от полицай и
от свидетел от „Федерация на потребителите“, който присъствал.
Разпитани са
и свидетелите *************и *************– живущи на ул. *************.
Свидетелите посочват, че познават ответника, който не живее на ул. ******************
години, откакто починала неговата съпруга. Твърдят, че през последните години
никой не живее в къщата на този адрес. На адреса нямало табло и кабели и нямало
ток.
Съдът
кредитира свидетелските показания на свидетелите С.Б.С. и *************
като обективни, кореспондиращи едни с други, подкрепящи се от събраните по
делото писмени доказателства и почиващи на непосредствените им възприятия.
Съдът обаче не дава вяра на показанията на свидетелите *************и *************в частта
им относно обстоятелството, че през последните години никой не живее в къщата
на този адрес. В тази им част те противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал. На първо място свидетелят С. посочва, че е било
видимо, че имотът е обитаем. На следващо място, видно от приложените по делото
обратни разписки към писма, изпращани до ответника на адреса в *************,
последните са получени на 02.05.2017 г. и на 03.05.2017 г. от лицето Ц. П.,
като е отбелязано, че същата е снаха на ответника. Същевременно първоначално
исковата молба е била изпратена за връчване на ответника на същия адрес, като
длъжностното лице-връчител е отбелязало, че адресът е бил посетен три пъти през
месеците януари и февруари на 2021 г., като на него е открито лицето Красимир П.
– син на ответника, който е заявил, че Б.П. не пребивава на адреса и отсъства
от с. Борован. Предвид гореизложеното от свидетелските показания на двамата
свидетели не може да бъде прието за установено твърдяното от тях обстоятелство,
че никой не е обитавал процесния имот през последните години.
По делото е прието и заключение на
съдебно-техническа експертиза, в което е прието, че посоченото
в КП №3018485/26.04.2017 г. на стр. 3 в раздел констатации представлява
осъществяване на неправомерна промяна схемата на присъединяване на ел.
инсталацията на потребителя към ел. разпределителната мрежа, довело до
неизмерване на цялата потребена от абоната ел. енергия. Отразено е, че преизчисляването
на консумираната, но неотчетена и незаплатена ел. енергия е направено правилно
при спазване на методиката на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. “б“ /уточнено в съдебно заседание/ от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) и е спазен посочения там период. Преизчисляването
на сметката за консумираната електрическа енергия е извършено по действащите
към момента на корекцията цени, утвърдени от енергийния регулатор КЕВР.
Експертът е посочил, че не са извършвани друга техническа проверка или смяна на
СТИ № 2557489, от които зависи определеният период от 90 дни /от 26.04.2017 г.
до 27.01.2017 г./ за преизчисляване на неизмерената и незаплатена
електроенергия.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно,
обективно, мотивирано и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявения
иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 98а ЗЕ е да проведе пълно и главно доказване на факта, че през процесния период
между страните е съществувало облигационно правоотношение, породено от договор
за продажба на електрическа енергия и че ответникът е имал качеството на
потребител на електрическа енергия за битови нужди, т.е. физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си, както и съществуването на право едностранно да коригира
сметката на абоната, начислявайки процесната сума в посочената фактура. При установяване на посочените правнорелевентни
факти от ищеца, в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си, респ. твърденията си,
че такива не са
възникнали.
Видно
от приетото като доказателство по делото предложение за корекция на сметка, на Б.Г.П.
са доначислени 19872 kWh за консумирана и незаплатена електроенергия на
основание раздел ІХ от ПИКЕЕ – чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б”, за периода от 27.01.2017 г. до 26.04.2017 г.,
следователно начисленото количество електрическа енергия е изчислено за битов
клиент.
С отговора на исковата молба от
ответника са оспорени обстоятелствата, че той е страна по сключен договор при
общи условия за продажба на ел. енергия, че договорът е действащ през процесния
период и че той е собственик или има учредено вещно право на ползване върху
недвижим имот с адрес: *************. Като е взел предвид направеното оспорване
съдът с Определение № 262661/27.07.2021 г. изрично е указал на ищеца на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, че ответникът има
качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди.
Спорното правоотношение по
доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в
Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане /чл. 98а, ал. 3 и 4 ЗЕ/.
Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059
от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в
сила на 26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл.
98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за
публикуване на реклама, издаден от департамент „Маркетинг и реклама” на вестник „Телеграф”. Същите са представени и приети по делото като писмени доказателства.
Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ,
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо
изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат,
това се отразява в допълнително писмено споразумение.
По силата на законовата
уредба
купувач на доставената електрическа енергия е крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а ЗЕ/. След
измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент
по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа
енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от
17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/
краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на
понятието „битов клиент” е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл.
97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на
собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за „собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода,
предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената
електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на
вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот /в този смисъл Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г.
по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на
понятието „потребител на електрическа енергия за битови нужди”, а именно – физическо лице, което е собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е
предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа
енергия за определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето
с учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи
солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.
Настоящият състав счита, че
ищецът не е доказал по делото, че ответникът има качеството „битов клиент” на електрическа енергия, въпреки изричните указания на съда, дадени в
този смисъл с доклада по делото, както и указанието до ищеца, че не сочи доказателства
за това обстоятелство.
В настоящия случай следва
да бъде посочено, че нито едно от представените пред съда доказателства от страна ищеца не е годно такова за установяване на
обстоятелството, че ответникът в производството Б.Г.П. е титуляр на право на собственост върху процесния електроснабден имот
или че има качеството на вещен ползвател на същия на валидно правно основание в
процесния период, доколкото приложените по делото документи – предложение за
корекция на сметка и фактура, в които е посочен клиентски и абонатен номер на
ответника, не са официални по смисъла на чл. 179 ГПК, а частни
свидетелстващи такива, едностранно изготвени от ищцовото дружество или свързани
с него лица, като
тези документи не удостоверяват каквито и да било вещни
или облигационни права във връзка със собствеността и ползването на имота,
респективно в същите не се съдържа и извънсъдебно признание от страна на
ответника на визираните обстоятелства. Както вече беше отбелязано, в
доказателствена тежест на ищеца по предявените
установителни искове е установяване на обстоятелството, че ответникът е страна
по възникнало облигационно провоотношение в качеството му на собственик или
ползвател на процесния имот, респективно че същият е бил потребител на
електрическа енергия в процесния период. Действително двамата разпитани
свидетели, водени от ответника, посочват, че ищецът е живял в предходен период
в имота, но от това тяхно твърдение не може да се направи правен извод, че е същият е титуляр
на право на собственост върху процесния електроснабден имот или че има
качеството на вещен ползвател на същия. От ищеца
не са ангажирани каквито и да било доказателства по
делото за наличието на валидно облигационното провоотношение между страните в
конкретния период, респективно и всички доводи в противоположния аспект съдът
намира за неоснователни.
Именно
на ищеца е принадлежало процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за
установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на
чл. 154, ал. 1 ГПК, че през процесния период между страните е съществувало
облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на електрическа
енергия и че ответникът е имал качеството на потребител на електрическа енергия
за битови нужди. При липса на ангажирани доказателства
за
тези обстоятелства, както и с оглед изричното
им оспорване от страна на ответника, съдът намира
предявения иск за неоснователен.
С
оглед на тези крайни правни изводи установителният иск за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца процесната сума за главница следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора по главния иск неоснователен се явява и следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск
за признаване за
установено, че ответникът дължи заплащане
на законна лихва
върху главницата за
период от 13.05.2017 г. до 18.06.2020 г.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски за производството пред настоящата
съдебна инстанция в размер на 640,00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е
неоснователно. Предявените искове са два, като съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Минималният размер
на възнаграждението по предявените два иска е общо 728,51 лв., като заплатеното
адвокатско възнаграждение е под установения минимум.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЧЕЗ
Електро България”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център, против Б.Г.П.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, искове:
-
иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 98а ЗЕ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2 835,84 лв., представляваща
допълнително начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ ел.
енергия по фактура № *********/28.04.2017 г. за обект с адрес: *************;
- иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 862,43
лв., представляваща законна лихва върху главницата по
фактура № *********/28.04.2017 г. за период от 13.05.2017 г. до 18.06.2020 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК „ЧЕЗ Електро България”, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център,
да заплати на Б.Г.П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата
от 640,00 лв., представляваща
сторени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: