Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 28.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 5890 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 8627/14.06.2016
г. по гр.д. № 31078/2015 г. по описа на СРС, 58 с-в, са отхвърлени предявените
от „К.Е.Д.К.“ ЕООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***5 срещу
Патентно ведомство на Република България, със седалище и адрес на управление ***,
искове с правно основание чл.82 ЗЗД - за заплащане на сумата 6000.00 лева,
представляваща обезщетение за пропусната полза, поради неизпълнение на
задължения от страна на ответника по сключен договор за услуга от 02.09.2014г.
и с правно основание чл.92 ЗЗД - за заплащане на сумата 600.00 лева,
представляваща неустойка за забава на плащането по чл.7.3 от същия договор,
дължима за периода от 02.12.2014г. до 31.05.2015г., ведно със законната лихва
върху двете суми, считано от предявяването на исковете до окончателното им
изплащане.
С постановеното решение,
на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден „К.Е.Д.К.“ ЕООД да заплати на Патентно
ведомство на Република България, със седалище и адрес на управление ***, сумата
660.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца срещу постановеното решение в частта, с
което са отхвърлени осъдителните искове. Изложени са доводи, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.
Неправилно и при несъобразяване процесуалните правила, указаното в чл.133 ГПК и
събраните доказателства, съдът е формирал извод, че ответника е доказал изпълнение
на задълженията си по договора. Чрез събраните в производството доказателства
било установено изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца,
както и приемане на изпълнението на посочените етапи от ответника без каквито и
да било претенции. Въпреки това СРС формирал неправилен извод, че
неизпълнението на задълженията на ответника не било в причинна връзка с
пропуснатите ползи на ищеца, каквато вреда несъмнено се явява неполучената част
от договореното възнаграждение. Съдът не поставил на съвкупен анализ събраните
доказателства с оглед изразеното от ответника становище в представено след
срока по чл.133 ГПК писмо от 10.12.2014 г. и отговор на него от страна на ищеца
от 15.12.2015 г. При подробен анализ съдът е следвало да формира извод, че
неизпълнените от ищеца дейности са по причина неоказване на необходимото
съдействие от ответника. По твърдения, поради настъпила промяна в ръководството
на ответника в края на м.октомври 2014 г.
изпълнението на договора е било фактически препятствано от възложителя –
ответник. По твърдения, в производството е установено, че след 29.10.2014 г.
възложителя не е изпълнил договорните си задължения да оказва пълно съдействие
в съответствие с препоръките на изпълнителя за нормално протичане и приключване
на работата /чл.5.1.2/; да упълномощи свой представител за контакт с
изпълнителя /чл.5.1.3./; да внедри пробно и прилага Системата за управление на
качеството така, както е предвидено в документацията, с оглед нейното успешно
сертифициране / чл.5.1.4./; да спазва сроковете, посочени в Приложението,
неразделна част от договора / чл.5.1.5./. Поради това, дружеството изпълнител е
било лишено от възможност да получи договореното възнаграждение за изпълнение
на ІІ етап от приложението към договора в размер на 6000.00 лв. без ДДС, което
представлява и понесената от ищеца имуществена вреда от неизпълнение
задълженията на ответника. При тези съображения счита, че претенцията за
главното вземане като основателна и доказана следва да бъде уважена. Идентичен
извод се налага и за претенцията за заплащане на неустойка за забава в
плащането на посоченото възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемата страна Патентно ведомство на Република България подава отговор на
въззивната жалба. Излага доводи, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Установено било, че изпълнителя е неизправна страна по
договора, поради което формираните от съда изводи за неоснователност на
претенциите са правилни и законосъобразни. В даденият от възложителя срок за
отстраняване на недостатъци в документацията /5 дни/ изпълнителя не е предприел
необходимото. Напротив в своя отговор е посочил, че на 19.12.2014 г. ще
представи електронен вариант на документите с отстранени неточности. В същото е
посочил, че допуснатите технически грешки в представените предварителни
документи на системата са по вина на техническо лице в дружеството – ищец,
спрямо което са предприети съответните санкции. Така, доколкото от страна на
ищеца не са ангажирани доказателства след 05.11.2014 г. да е предавал документи
на ответника, то, формираните изводи от страна на СРС за неизпълнение на
договора от страна на ищеца са правилни и законосъобразни. Фирмата – изпълнител
е била в забава още в началото на м.октомври въпреки преведения 50% аванс и
осигурената възможност да се срещне с 35 служители /почти половината от
експертния състав на институцията/ от ръководния и експертен състав на
ответника. Предадени са първоначални документи с месец закъснение с грешки и
пропуски. Излага правни и фактически доводи, че в проведеното производство не
са допуснати нарушения на процесуалните правила. Правилно и законосъобразно
съдът е приложил разпоредбата на чл.133 ГПК за поетапно настъпване на преклузии
при съобразяване задължението на съда да изготви доклад по делото съобразно
указаното в чл.146, ал.3 вр. ал.1 ГПК в първото по делото с.з.
Моли, подадената
въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното решение –
потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
указаното в чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е
образувано по искова молба от 01.06.2015 г., с която „К.Е.Д.К.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***5 предявява срещу Патентно ведомство на
Република България, със седалище и адрес на управление *** искове по чл.82 ЗЗД
за заплащане на сумата 6000.00 лева, представляваща обезщетение за пропусната
полза, поради неизпълнение на задължения от страна на ответника по сключен
договор за услуга от 02.09.2014г. и по чл.92 ЗЗД - за заплащане на сумата
600.00 лева, представляваща неустойка за забава на плащането по чл.7.3 от същия
договор, дължима за периода от 02.12.2014г. до 31.05.2015г. Претендира се и
законната лихва върху двете суми, считано от предявяването на исковете -
01.06.2015г.
В срока за отговор по
чл.131 ГПК /съобщение за това е получено на 10.07.2015 г./ ответникът не е
подал писмен отговор.
С определение от
23.12.2015 г. СРС, 58 с-в е изготвил проект на доклад, в който е съобразно
указаното в чл.146, ал.1, т.5 ГПК е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на валиден договор между него и ответника с твърдяното
съдържание, че е изпълнил своите задължения по договора, размерът на вредите и причинната
връзка с неизпълнението на ответника. Съответно, посочено е, че при доказване
на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно своите
задължения по договора.
С исковата молба ищецът
е приложил отговор от 15.12.2014 г. на получено писмо от ответника с изх.№
69-10-1697/10.12.2014 г.
Във връзка с искане на
ответника от 07.01.2016 г. за съединяване на гр.д.№ 31078/2015 г. по описа на
СРС, 58 с-в и гр.д.№ 40719/2015 г. по описа на 56 с-в в производството е
представено по служебен път писмо на Патентно ведомство на Република България
до „К.Е.Д.К.“ ЕООД с изх.№ 69-10-1697/10.12.2014 г. /л.81 от делото на СРС/
като приложение към представения препис от искова молба, въз основа на която е
образувано гр.д.№ 40719/2015 г. по описа на 56 с-в. В с.з. проведено на
06.04.2016 г. ответникът е представил препис на същото писмо /л.107/, което е
прието от съда като доказателство по делото. Искането за съединяване на двете
посочени дела, висящи пред СРС е оставено без уважение с определение от
03.02.2016 г. /дата на с.з. неправилно отразена първоначално на корицата на
делото като 02.03.2016 г./ Последното е изтъкнато и като причина за представяне
на посочения писмен документ след първото проведено открито съдебно заседание
по делото. Този документ е ангажиран от ответника във връзка с установяване на
обстоятелства свързани с изпълнение на договора, за които на ищеца са били
допуснати и гласни доказателства, събрани в проведеното с.з. на 06.04.2016 г.
При така изложеното,
съдът намира че не са допуснати процесуални нарушения от страна на СРС с оглед
изискванията на чл.133 и чл.146, ал.3 ГПК във връзка с допускането като
доказателство по делото на посоченото писмо 10.12.2014 г. Така посочения писмен
документ е бил ангажиран по служебен път своевременно /преди първо с.з.
проведено на 03.02.2016 г./ във връзка с искането на ответника за съединяване
по реда на чл.213 ГПК на двете образувани в СРС дела между същите страни във
връзка с изпълнението на един и същ договор. Освен това, чрез съдържанието на
документа се установява и страните не спорят, че отразената в него воля на
ответника е съобразена от ищеца при подаване на отговор на 15.12.2014 г.
/приложен към исковата молба/ и касае изпълнението на договора сключен между
страните- обстоятелства възложени в тежест на доказване на ищеца, а не на
ответника с доклада по делото.
В производството е
установено чрез събраните пред първата инстанция писмени доказателства –
приемо-предавателни протоколи от 29.09.2014г., 02.10.2014г., 03.10.2014г., 09.10.2014г.,
10.10.2014г., 29.10.2014г. и 05.11.2014г., както и писмените изявления на двете
страни, приложени по делото, че ищецът е изпълнил част от І-ви етап дейности по
Приложение към сключения между страните договор от 02.09.2014г. /лист 11 от
делото на СРС/, с който ответникът като възложител, е възложил на ищеца - като
изпълнител, извършването на консултантска дейност по разработване и пробно
внедряване на Система за управление на качеството, в съответствие на
изискванията на ISO 9001:2008 в организацията възложител- Патентно ведомство на
Република България. По този договор е установено и страните не спорят, че на
изпълнителя е бил заплатен аванс в размер на 50% - 6000,00 лева без ДДС
(7200,00 лева с ДДС)
Установено е, че за
възложените услуги е определена цена от 12000,00 лева без ДДС, платима,
съгласно приложението към договора, на два пъти – авансово плащане от 6000,00
лева без ДДС и окончателно плащане след изпълнение на договора от 6000,00 лева
без ДДС. Видно от приложението към договора, предвижда се изпълнението на
договора да се осъществи на два етапа, всеки от които с продължителност по един
месец. През първия етап „Диагностика на управлението за съответствие с
изискванията на ISO 9001:2008 и разработване на Системата за управление на
качеството (СУК)“, следвало да се осъществят:
1.1.1 Провеждане на предварителна среща на
консултантския екип с Ръководството на организацията за планиране на
последващите действия по изпълнение на договора;
1.1.2 Провеждане от изпълнителя на одит за
оценка на съществуващото състояние на Системата за управление на Организацията
в съответствие с изискванията на международния стандарт ISO 9001:2008;
1.1.3. Обучение от изпълнителя на
ръководителите на структурните единици за принципите и методите за реализиране
на процесния подход при изграждане на системата за управление на качеството;
1.1.4. Анкетиране на ръководителите на
структурни единици за определяне на управляваните от тях процеси и документи
чрез предоставяне на предварително разработени анкетни карти;
1.1.5. Извършване на консултации по
дефиниране политиката на качеството, целите на организацията, свързани с
качеството, актуализиране на организационната структура, създаване на
необходимите колективни органи за управление;
1.1.6. Разработване от изпълнителя на първи
вариант на документите, съставляващи системата за управление на качеството –
Наръчник по качеството, Процедури по качеството и други при необходимост;
1.1.7. Предоставяне на документите на
възложителя за преглед и корекции;
1.1.8. Внасяне на необходимите корекции и
предоставяне на окончателен вариант на Системата за управление на качеството на
възложителя.
Във втория етап
„Внедряване на система за управление на качеството и провеждане на обучение“ с
продължителност през втория месец от действието на договора е предвидено да
бъдат осъществени:
2.1.1. Методическа помощ при пробното
внедряване, в това число тестване на документите на системата за управление на
качеството;
2.1.2. Провеждане от изпълнителя на обучение
за прилагане на изискванията на документите на системата за управление на
качеството в организацията;
2.1.3. Провеждане от изпълнителя на вътрешен
одит за оценка на степента на съответствие на системата спрямо определените в
документите изисквания;
2.1.4. Консултиране по изпълнение на изискванията
на ISO 9001 за провеждане на преглед от ръководството;
2.1.5. Отстраняване на несъответствия,
констатирани в резултат на проведения вътрешен одит.
2.1.6. Съдействие при представянето и
защитата на системата по време на сертификационния одит;
2.1.7. Извършване на консултации за
отстраняване на евентуални несъответствия, установени по време на
сертификационния одит.
Не е спорно също така
обстоятелството, че на 05.11.2014 г. „К.Е.Д.К.“ ЕООД в изпълнение на договора е
предал на Патентното ведомство документация.
Чрез писмо, изх. №
69-00-1697/10.12.2014г. Патентно ведомство е уведомил (на 11.12.2017г.)
изпълнителя, че счита предадената му документация за непълна и некачествена,
обосновавайки твърденията си, като, на основание т. 4.1.7 от Договора, е
предоставил 5-ет дневен срок за отстраняване на всички недостатъци с
предупреждение, че в противен случай договорът ще бъде развален. Видно от
писмо, вх. № 69-00-1717/16.12.2014г., „К.Е.Д.К.“ ЕООД е уведомил ведомството,
че работата му с последното протича при тежки условия и постоянни форсмажорни
обстоятелства. Изложил е твърдения за липса на съдействие от страна на
държавния орган, като е посочило, че на 19.12.2014г. ще депозира документация с
отстранени неточности.
В производството не са
ангажирани доказателства за отстраняване на посочените неточности и очевидни
несъответствия в предадената документация.
С Нотариална покана,
връчена на 14.05.2015г. от Нотариус № 622-М.Г., Патентното ведомство е поканило
„К.Е.Д.К.“ ЕООД да върне сумата от 7200,00 лева, тъй като договорът бил
развален поради неизпълнение с писмо, изпратено на 21.01.2015г. Видно от
отговор на нотариална покана, вх. № 69-00-1717/2/29.05.2015г. на ПВ, „К.Е.К.“
ЕООД е заявило, че не е получавало описаното писмо от 21.01.2015г., оспорило е
наличието на неизпълнение, като е изискало получаване на дължими му по договора
суми.
При така установеното,
настоящия състав намира, до какъвто извод е стигнал и първоинстанционният съд,
че въззивникът ищец не е изпълнил поетите от него задължения в рамките на
предвидения срок. „К.Е.Д.К.“ ЕООД е следвало да извърши в рамките на уговорения
едномесечен срок дейности по първия етап от договора.
Чрез събраните в
производството доказателства и констатациите на приетата пред настоящата
инстанция СТЕ, които съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК, че част от тези
дейности са извършени частично и некачествено, а другата част въобще не са
извършени. От една страна, доколкото договорът е сключен на 04.09.2014г., то първият
етап от изпълнението му е следвало да приключи своевременно 04.10.2014г.
Страните са единодушни, че документацията от този етап е предадена на
възложителя едва на 05.11.2014г., при това с непълноти, допуснати грешки и
несъответствия с нормативната база и фактическите условия (например
анкетирането не е направено чрез анкетни карти, както е по договор, а при
работна среща – това потвърждава и св. Б.), а някои от предадените папки съдържат
само заглавна страница.
При съобразяване
събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите Й.Ц.и К.Б.,
преценени съобразно чл.172 ГПК се потвърждава, че предадената документация е
била с непълноти, не отговаряла на изискванията, с допуснати грешки и т.н.
Доводите на ищеца в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни и недоказани.
За обосноваване на този извод, съдът не възприема представената пред настоящата
инстанция СТЕ. Последната, като изготвена по въпроси, които не налагат
специални познания не следва да бъде обсъждана при разрешаване на правни
въпроси- част от спорните по делото във връзка с предмета на доказване.
Не водят до противен
извод представените в производството приемо-предавателни протоколи от 29.09.2014г.,
02.10.2014г., 03.10.2014г., 09.10.2014г. и ръкописни записки. Последните позволяват
да се установи, че със съответни служители на Патентното ведомство са
организирани работни срещи с управителя на „К.Е.Д.К.“ ЕООД, чийто предмет на обсъждане
обаче, остава недоказан по делото. На самостоятелно основание същите не носят
подпис на лице, оправомощено да представлява Патентното ведомство във връзка с
договора, каквото възражение е въведено в процеса от страна на въззивника. Всички
представени протоколи са подписани от В.Б.като Зам.-Председател, с изключение
на този от 29.10.2014г., подписан от К.Б. – Началник Отдел „АОУС“. Това
обстоятелство действително сочи за неизпълнение на задълженията на ответника по
договора / чл.5.1.3- да упълномощи свой представител за контакт с изпълнителя/.
Последното обаче сочи и за недоказване фактическите доводи на ищеца /въззивник/
за предаване и приемане без забележки на изпълнените дейности по договора.
Съгласно чл. 81, ал. 1
ЗПРПМ и чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на Патентното ведомство (обн.
ДВ, бр. 76 от 12.09.2014г., отм. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015г.), Патентното
ведомство се представлява от своя Председател. Съгласно чл. 81, ал. 2 ЗПРПМ и
чл. 4, ал. 2 от УППВ (обн. ДВ, бр. 76 от 12.09.2014г., отм. ДВ, бр. 14 от
20.02.2015г.), зам.-председателите на Патентното ведомство могат да упражняват
функции на Председателя въз основа на негова писмена заповед, както и при
отсъствието му от страната или при ползване на отпуск. Доказателства за наличие
на издадената такава заповед и/или основание за упражняване на правомощията от
Зам.-Председателя В.Б.не са ангажирани в процеса по реда на ГПК.
Не е налице твърдяната
от страна на ищеца забава на кредитора и дължащо се на същата неизпълнение.
Действително в поведението на ведомството са констатирани пропуски относно
изпълнение на задълженията по договора – т.5.1.3 от договора, като не се
установи да е определено конкретно лице за осъществяване на контакт. Соглед
обстоятелствата по конкретния спор, неизпълнението на това задължение не е
съществено. Освен това, фактическите твърдения на ищеца за неосигуряване на
дължимото съдействие на изпълнителя се явяват неоснователни при преглед на
събраните по делото доказателства.
От страна на „К.Е.Д.К.“
ЕООД не са ангажирани доказателства за липса на съдействие от страна на
кредитора – Патентното ведомство на Република България, за реализация на
задълженията му. Напротив – събраните доказателства, включително и представени
от дружеството, сочат на засилена комуникация.
По изложените по-горе
съображения следва да се приеме, че по договора е било налице неизпълнение от
страна на изпълнителя „К.Е.Д.К.“ ЕООД, поради което напълно законосъобразно с
писмото си от 10.12.2014г. Патентното ведомство е дало срок за точно изпълнение
на задълженията по договора.
Съгласно чл. 63, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 87, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 302 ТЗ, задълженията по договорите следва да
се изпълняват точно и добросъвестно с грижата на добрия стопанин/добрия
търговец, като при неизпълнение изправната страна може да даде на неизправната
срок да изпълни точно и качествено, като ако това не бъде сторено, може да
развали договора. Ищецът „К.Е.Д.К.“ ЕООД, върху който тежи доказателствената
тежест да докаже пълно, качествено и точно изпълнение, не е ангажирал
доказателства в тази насока.
Предявените искове, като
неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции, като правилен и законосъобразен постановения от
СРС краен съдебен акт по същество на спора следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на жалбоподателят не следа да бъдат присъждани разноски.
На въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК в размер на 150.00 лв.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
8627/14.06.2016 г. по гр.д. № 31078/2015 г. по описа на СРС, 58 с-в.
ОСЪЖДА „К.Е.Д.К.“ ЕООД,
ЕИК *******, да заплати на ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 150,00 лв., представляваща
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.