Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………….. / ……………… 2020 година
гр. В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – В., І-ви касационен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети
януари през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Димитрова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 3287/2019 година по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – В., чрез гл. експерт с юридическо образование Г., против
Решение № 1916/28.10.2019 г., постановено по НАХД № 3346/2019 г. по описа на
ВРС, с което е отменено издаденото от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – В. НП № 23-0000322/17.06.2019 г., с което на „ДиеМ -Транс“ ЕООД
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, на основание чл.96 ал.1
т.1, предл. последно от ЗАвтПр, за нарушение на чл.96, ал.1, т.1, предл.
последно от ЗАвтПр. С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че нарушението, е установено по безспорен и
несъмнен начин. Излагат се доводи, че от обстоятелствената част на АУАН и НП е
видно за какво точно нарушение е повдигнато обвинение, поради което останалите
две хипотези на чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвтПр изобщо не следва да се обсъждат.
Посочва се че неправилни са мотивите, че са изложени множество факти, което се
дължи на това, че процедурата представлява цялостен процес по издаване на
заверено копие. Навеждат се доводи, че в процесния случай превозното средство
не е включено в списъка към лиценза и затова няма издадено и копие, с което да
е бил снабден водачът на автомобила. Излагат се доводи, че в АУАН и НП е била
описана процедурата, като за нарушение се приема крайният резултат – липсата на
копие, а обстоятелството, при което е извършено нарушението е, че превозното
средство не е било включено в списъка към лиценза и за това не е имало издадено
копие. Моли се за постановяване на касационно решение за отмяната на решението
на ВРС и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване
на НП. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът „ДиеМ- Транс“ ЕООД, чрез депозиран писмен
отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата
и за оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на въззивното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт.
С процесното НП „ДиеМ - Транс“ ЕООД е санкциониран за
това, че на 14.08.2018 г., в качеството си на превозвач, е допуснал извършването на обществен превоз на товари с
влекач марка „В.“, кат. N3, рег.№ А хххх НМ, собственост на „ВФС-Б.“ ЕООД клон Б.,
с предоставено право на ползване от „ДиеМ Транс“ ЕООД/преотдадено под наем от
лизингополучателя/, без издадено заверено копие на лиценз на Общността, като
същото МПС не е вписано в регистъра по чл.6 ал.1, изр.2 от ЗАвтПр (МПС не е
вписано в регистъра към лиценза на превозвача). Поведението на превозвача е
квалифицирано като нарушение на чл.96, ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвП, за
което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, на основание
чл.96 ал.1 т.1, предл. последно от ЗАвтПр.
За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел, че
в наказателното постановление е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.96,
ал.1, т.1 от ЗАвтПр, която разпоредба съдържа три диспозиции и са предвидени
три хипотези на отделни нарушения. Посочил е, че едва в наказателното
постановление е уточнено, че санкцията се налага на основание чл.96, ал.1, т.1,
предл. последно от ЗАвтПр. Предвид факта, че диспозицията на нарушената
разпоредба съдържа три хипотези и административнонаказващият орган едва в
наказателното постановление е уточнил коя от трите хипотези е нарушена, въззивният
съд е приел, че е налице разминаване между фактическа обстановка и правна
квалификация в АУАН и НП. Предвид уточнението в НП коя именно хипотеза е
нарушена от разпоредбата, е приел, че е нарушено правото на защита на
дружеството, тъй като не е могло да разбере срещу какво да се защитава срещу
съставения му АУАН. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че в описанието на
нарушението, както в АУАН и НП е била допусната компилация от факти, като не
става ясно за какво точно нарушение дружеството е привлечено към административнонаказателна
отговорност. Въз основа на това е направен извод, че НП е незаконосъобразно и
същото е отменено.
Решението на ВРС е правилно.
Приетата от
съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
касационния съд. Правилни са и правните изводи на ВРС.
Приложената от АНО санкционна разпоредба е тази
на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, съгласно
която се наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който: допусне
или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е
включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно
средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на
Общността. Нормата на чл. 96 от ЗАвтПр съдържа както диспозиция, така и
санкция, поради което ако АНО установи, че разписаното правило за поведение към
адресата на тази норма не е изпълнено, следва да посочи същата като нарушена,
като едновременно с това тя е и санкционна, тъй като съдържа правните последици
при неизпълнение на диспозицията.
От така посоченото описание на нарушението в АУАН и НП
е налице несъответствие между фактическа и правна квалификация. Фактическата и
правна квалификация в АУАН и НП е описана, като са посочени всички хипотези на
чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, поради което не може да се установи коя от всички
хипотези е нарушило дружеството. Вярно е, че наказаното лице, в случая
дружеството е подведено под административнонаказателна отговорност и същото се
защитава срещу фактите, като задължение на съда е да даде правна квалификация
на нарушението, но в случая не става ясно коя от всички хипотези на чл.96,
ал.1, т.1 от ЗАвтПр е била нарушена, с което се нарушава правото на защита на
дружеството и не е могло да организира правилно защитата си. На следващо място
едва в наказателното постановление е конкретизирано, че нарушената разпоредба е
чл.96, ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвтПр, което противоречие създава
неяснота по отношение на организацията на защитата на наказаното дружество. Изложеното
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е налице
неяснота на вмененото нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност.
Неправилно се твърди в касационната жалба, че
излагането на множество факти се дължи на това, че процедурата представлява
цялостен процес по издаване на заверено копие на Общността. В случая след като
административнонаказващият орган е искал да посочи административната процедура
по снабдяването на водачите на превозни средства с лиценз на Общността, то е
следвало след описание на административната процедура да посочи именно какво не
е изпълнило наказаното лице/дружество. В конкретния случай са изложени
хипотези, неизпълнението на всяка една от които представлява нарушение на
чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, поради което за дружеството е налице невъзможност да
разбере за какво е наказано.
Фактите следва да са изложени в обстоятелствената част
на АУАН и НП и от тях следва недвусмислено да бъде установена волята на органа,
защото именно срещу фактите се осъществява защитата. Ето защо, като е отменил
наказателното постановление, районният съд не е допуснал нарушение на
материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила като правилно.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 , изр.
І-во, предл. І-во от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – В., І-ви
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1916/28.10.2019 г.,
постановено по НАХД № 3346/2019 г., по описа на Районен съд В..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.