Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 171, 18.03.2019 год. ,
гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият
районен съд, шести състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар: Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 224
по описа за 2017 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на
договор за издръжка и гледане.
Постъпила е искова молба, с която е предявен иск са
за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
полагане на грижи и издръжка спрямо ищеца, поради неизпълнение на задълженията
от страна на поемателя-ответник, а втората ответница
била негова съпруга по време на сключване на договора. В молбата се твърди, че
ищеца е прехвърлил собствените си ид.части от
наследствен недвижим имот в с.М., подробно описан в молбата, срещу положени
минали грижи и задължение за бъдещи грижи и издръжка от първия ответник, но от
пролетта на 2015 год. ответника спрял да изпълнява задълженията си по договора,
а ищеца твърди, че втората ответница не ги е изпълнявала в целия период. Тъй като ответниците
не изпълнявали задълженията да полагат грижи и дават издръжка за него, а и като
разбрал, че първия ответник полага грижи за своята майка, а брака между ответниците бил прекратен, ищецът считайки, че няма да
получи грижи и издръжка и за в бъдеще, моли съда да постанови решение, с което
да развали сключения между него и първия ответник договор за гледане и
издръжка, поради неизпълнение, като му се присъдят направените по делото
разноски. В съдебно заседание поддържа предявения иск, чрез процесуален
представител.
В месечния срок по чл.131 от ГПК
първия ответник не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В месечния срок втората ответница е упражнила
правото си на отговор. В отговора е оспорила иска, като твърди, че с
предявяването му се цели един симулиран процес, които да увреди нейните
интереси. Твърди, че на нея не е било известно, че имота се прехвърля срещу
задължения за грижи и издръжка, тъй като е била уведомена от първия ответник,
че ищеца ще им продаде своята ид.част от имота срещу
сумата от 1000 лв., като сумата от 500 лв. т.е. половината от продажната цена е
заплатена на ищеца от нейната майка, но тъй като не е присъствала при сключване
на договора ответницата твърди, че е разбрала за задълженията си към ищеца при
предявяване на иска. Ответницата прави възражение за нищожност на договора за
гледане и издръжка именно поради неговата симулативност,
като действителния договор между страните е бил договор за продажба и цената на
имота е била заплатена от ответниците, като
половината е платена от нея, а другата половина от ответника. В отговора
ответницата счита, че не е на лице неизпълнение по договора, което да обуслови
неговото разваляне. Ищеца не е търсил такива от ответниците,
не е заявявал нуждата от грижи и издръжка, а и сам е признал, че първия
ответник е полагал грижи за него до 2015 год., поради което счита, че
неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора още повече че
същия е получил от ответниците сума от 1000 лв. Моли
да се отхвърли иска, ведно с всички законни последици.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното
: Видно от приложения по делото нот.акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу грижи за гледане и издръжка № 174, том V, дело
№ 1147/2006 год. на СВ при ТРС ищецът е прехвърлил на първия ответник 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ
се в с.М. и представляващ : ПИ № 93, с площ от 2060 кв.м., заедно с построените
в него паянтова жилищна сграда и стопански постройки, за които е отредени УПИ №
IV-93 с площ от 875 кв.м. и УПИ № V-92, 93, с площ от 1165
кв.м., с неуредени сметки по регулация, в кв.22 по плана на с.М., срещу положени
минали и полагане на бъдещи грижи за гледане и издръжка, като му осигури
спокоен и нормален живот. Не се спори по делото, че ищеца не е живял, а и към
момента не живее в прехвърления имот, нито е живял, а и към момента не живее в
едно домакинство с преобретателя. Безспорно е по
делото, че първия ответник е сключил договора по време на брака си с втората
ответница, както и че така придобитото имущество е било СИО. Видно от
приложеното по делото съдебно удостоверение брака между ответниците
е бил прекратен с влязло в сила на 24.11.2015 год. съдебно решение по гр.д. №
1092/2015 год. Безспорно е при представените по делото писмени доказателства,
че имота е бил наследствен между прехвърлителя и други
лица, поради което прехвърлителя е прехвърлил на
ответника ид.част, както и е видно от приложените
съдебни решения, че при прекратяване на съсобствеността имота е бил предоставен
в дял на двамата ответници. Едно от възраженията на
втората ответница, обуславящо неоснователност на иска е, че договора за
издръжка и гледане е симулативен и прикрива договор
за покупко-продажба, като на нея не и е било известно, че тя и бившия й съпруг
са поели задължения да се грижат и издържат прехвърлителя
и смятала, че имота е придобит чрез покупко-продажба срещу сума в размер на
1000 лв. Съдът счита възражението за неоснователно. Изслушана по реда на чл.176 от ГПК втората ответница
заяви, че никога не е била в близки отношения с ищеца, не е имала контакти с него,
като няколко пъти бившия й съпруг му е носил хляб, мляко, сирене и с това са се
изчерпвали контактите. Заяви също, че ищеца не искал от тях да се грижат за
него. Твърденията на втората ответница, че не и е било известно, че договора за
придобиване собствеността върху имота е срещу грижи и гледане, дължими на прехвърлителя се опровергаха от показанията на осигурените
от нея свидетели Д. и А., които в показанията си заявиха, че ответниците са поели задължение да полагат грижи за ищеца и
това им е било казано именно от втората ответница. Свидетелката Д. в
показанията си заяви –„ Тогава в деня ми каза, че са го купили имота и
условието е, че трябва да се грижат за него. Твърденията на ответницата, че
имота е закупен при цена от 1000 лв. също не се доказаха по безспорен и
категоричен начин. На първо място от признанията на втората ответница в
отговора се установи, че тя не е предавала пари на ищеца. Действително в
показанията св.А.-баща на ответницата заяви, че е предоставил на ответниците сума в размер на 500 лв., като същите са му
казали, че с тях ще купуват имот, но по никакъв начин не се доказа, че тази
сума е предадена на ищеца и то точно с основание – продажна цена, още повече,
че от показанията на св.Д.-майка на първия ответник се установи, че тя не е
давала средства на своя син за закупуване на имота, а и уговорката между него и
ищеца е била да се прехвърли имота срещу гледане и грижи, при което твърденията
на ответницата, че имота е заплатен със средства дарени от семействата им в
размер на по 500 лв. не се доказаха. Дори и да се приеме, че някаква сума е
предадена от ответинците на ищеца, не се установи
категорично, че това е била договорена продажна цена, като съдът счита, че
предвид съдържанието на договора и задължението за издръжка е възможно ако
такава сума е била предадена то тя да е била издръжка за определен период, но
не и продажна цена. С оглед изложеното съдът счита възражението на втората ответница
за неоснователно и недоказано.
От събраните по делото гласни
доказателства, а и от обясненията на втората ответница се установи, че ответниците не са полагали грижи и не са давали издръжка на
ищеца в значителен период от време. Ищеца е признал в исковата молба, че първия
ответник до пролетта на 2015 год. му е помагал, пазарувал е, извършвал е
определени по-тежки дейности в дома на ищеца, след което е ги преустановил.
Установи се по делото, че втората ответница по никакъв начин не е участвала в
изпълнение на задълженията по договора от неговото сключване и до момента. От
показанията на св.Д. се установи, че от десет години е с онкологично заболяване
и първия ответник полага грижи за нея и това го е лишило от възможност да се
грижи за ищеца, който от 4-5 години има
нужда от постоянни грижи, тъй като бил на легло след прекаран инсулт.
Твърденията на ответницата ,че неизпълнението е незначително с оглед нуждите на
кредитора, а и предвид престираните минали грижи
договора не може да бъде развален съдът счита за неоснователни. При прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка, както за
минало време, така и за в бъдеще, договорът е единен. Специфичното при него е,
че грижите и издръжка до датата на сключването му са вече престирани
и те са приети от прехвърлителя такива, каквито са
дадени. Грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще са с неизвестен обем и
продължителност, защото отначало не е възможно да се предвиди каква ще бъде
нуждата на прехвърлителя, нито каква ще е
продължителността на живота му. При неизпълнение на алеаторната
престация, кредиторът има право да развали договора
изцяло, когато неизпълнението не е незначително с оглед неговия интерес. Според
установената съдебна практика, кредиторът има интерес да получава цялостно и
ежедневно грижи и издръжка в размера, съответстващ на вида и обема на
уговореното; нуждата на кредитора от издръжка и грижи не може да остане
неудовлетворена и дори при негова забава, длъжникът трябва да поиска
трансформация на натуралната престация в парична,
като до постановяване на решение е длъжен да продължи изпълнението в пари
именно, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да
остане неудовлетворена. В обобщение, при всички случаи, когато нуждата на
кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е
налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне
на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на
неизпълнението - Решение № 327 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2014
г., IV г. о., ГК. С оглед на това и
след като се установи, че от пролетта на 2015 год. е на лице пълно неизпълнение
на задълженията на ответниците по договора, доколкото
същите не са престирали грижи, а и не са осигурявали
издръжка на ищеца, което е безспорно установено по делото и доколкото се
установи, че в последните 4-5 години ищеца има нужда от такива, което прави
неизпълнението значително с оглед неговите нужди, съдът счита, че иска е
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Следва да се отбележи,
че е без значение дали самия ищец е търсил грижи и издръжка от ответниците, тъй като с оглед трайно установената практика
неизпълнение е на лице дори и при забава на кредитора,който ако не
приема изпълнението без основателна причина за това, се поставя в забава, но
това не освобождава длъжника от задължението за изпълнение - Решение № 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 46/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 863 от 22.12.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 818 от 7.01.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1371/2009 г., IV г. о., ГК.
С
оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 365
лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ сключения с нотариален акт № 174, том V, дело № 1147/2006 год. на Служба по вписвания гр.Търговище договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за грижи
и издръжка между И.С.П., ЕГН ********** ***,
действащ чрез пълномощник и съдебен адрес а..С.И. от ТАК и А.Д.П., ЕГН **********
*** по силата на който първия е прехвърлил на втория собствените си 1/3 ид.ч.
от недвижим имот, находящ се в с.М. и представляващ :
ПИ № 93, с площ от 2060 кв.м., заедно с построените в него паянтова жилищна
сграда и стопански постройки, за които е отредени УПИ № IV-93 с
площ от 875 кв.м. и УПИ № V-92, 93, с площ от 1165
кв.м., с неуредени сметки по регулация, в кв.22 по плана на с.М., срещу
положени минали и задължение на втория за полагане на бъдещи грижи за гледане и
издръжка, като му осигури спокоен и нормален живот, поради НЕИЗПЪЛНЕНИЕ,
на осн.
чл.87,ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.П.,
ЕГН ********** *** и Ц.Б.И.,***, със съдебен адрес ***, кантора 23, а..С. Б. от
ШАК да заплатят на И.С.П., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник и
съдебен адрес а..С.И. от ТАК направените по делото разноски в размер на 365 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :