РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Благоевград, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:**** Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от **** Ат. Пензов Административно наказателно дело №
20241210200138 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.58д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. А. И., с ЕГН ********** от с.***** против Наказателно
постановление (НП) № 22-1116-002729 от 10.01.2023г. на Началник група в ОДМВР-
Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за административно
нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за шест месеца; за административно нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева и за административно нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
/двадесет/ лева и за нарушението по чл.137А ал.1 от ЗДвП съгласно Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети 6 /шест/ контролни точки.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосьобразност на обжалваното наказателно
постановление. Твърди се, че при издаване на наказателното постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН относно наказанието по
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Развиват се съображения, че АУАН и НП издадени в нарушение на
императивната за това процедура, както и са недоказани извършените от жалбоподателя
нарушения. Иска се от съда отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и се
представлява от адв. А. Г. от САК, който сочи доказателства в подкрепа на тезата си и взема
становище по същество на спора, като моли наказателното постановление да бъде отменено.
Развива съображения, че жалбоподателят е бил наказан за престъпление по чл.343б ал.1 от
НК за деЯ.е извършено на 06.02.2023г.с протокол № 447 от 15.02.2023г., като така
наложеното му наказание е достатъчно за нарушенията които е извършил в този ден, а
обратното би означавало налагане на повече наказания от необходимото. Претендира
присъждане и на направените в хода на производството съдебни разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - Благоевград редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по
1
жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 06.12.2022 година около 16.10 часа в община Симитли, на път граница Румъния-
Видин-Монтана-Враца-Мездра-София-Благоевград-Кулата-граница Гърция, по ПП-1, Е-79,
в района на км.371, с посока на движение от гр.Благоевград към гр.Кресна, жалбоподателят
Д. А. И. управлявал лек автомобил ***** с рег. № *****, собственост на **** без да е
поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобила бил оборудван, като при подаден ясен
сигнал със стоп палка тип МВР от униформен полицай Я. Й. В. не спрял автомобила, а
продължил движението си в посока гр.Кресна. Автомобила управляван от жалбоподателя
бил последван от полицейски автопатрул в състав полицейските служители Я. Й. В. и ****
А. Л., като бил застигнат и спрян в района на пътен възел Симитли, където на място му била
извършена проверка. При проверката на документите и след справка с РОСД е установено,
че управляваният от жалбоподателя Д. А. И. автомобил не е представен на периодичен
технически преглед в определения срок. На място на проверката, актосъставителя Я. Й. В. в
присъствие на свидетеля по установяване и констатиране на нарушенията и по съставянето
на акта **** А. Л., съставил на Д. А. И. акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GA № 804768 от 06.12.2022г. за административно нарушение по чл.103 от
ЗДвП – не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за
движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, за административно
нарушение по чл.137А от ЗДвП – водач на МПС от категория М1, М2, М3 и N1, N2 и N3,
когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвани и за
административно нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП – управлява ППС, което не е
представено на технически преглед. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като
екземпляр от същия му е връчен лично, срещу подпис и той не е отрази обяснения или
възражения. Жалбоподателят Д. А. И. не депозирал писмено възражение в
законоустановения за това срок. Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение, на 10.01.2023г. Началник група в ОДМВР-Благоевград, Сектор „Пътна
полиция“ издал атакуваното НП № 22-1116-002729 от 10.01.2023г., с което на Д. А. И., с
ЕГН ********** от с.*****, за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца; за административно
нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и за административно
нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, както и за нарушението по чл.137А ал.1 от
ЗДвП съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР (действаща в редакцията на ДВ
бр.26 от 2018г., в сила от 23.03.2018г.) са му отнети 6 /шест/ контролни точки.
Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя с разписка и срещу подпис
на 02.01.2024 година в 14.34 часа и в законният срок, на 16.02.2024г. срещу същото чрез
пощенски оператор е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба с вх. №
УРИ 244000-2196 от 17.01.2024г.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с
показанията на разпитаните по делото актосъставителя Я. Й. В. и свидетеля по установяване
и констатиране на нарушенията **** А. Л., които поддържат изцяло констатациите отразени
в акта. Същите сочат, че на процесната дата са изпълнявали служебните си задължения в
2
района на с.Железница на ПП-1, Е-79, км.371 преди гр.Симитли забелязали автомобил *****
на която В. подал ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец МВР. Водача на
автомобила, въпреки че възприел сигнала не спрял, а продължил движението си, поради
което същият бил застигнат и спрян от свидетелите в района на пътен възел Симитли. На
място жалбоподателя, който управлявал автомобила бил проверен, като за установените
нарушения му бил състав акт за установяване на административни нарушения. Свидетелите
са категорични, че били констатиране три нарушения, за които се съставил процесния акт, а
именно за неподчинение, за неносене на обезопасителен колан и че управлява МПС, което
не е преминало на технически преглед. Свидетелите установява също, че на жалбоподателя
бил съставен и още един акт за установяване на административно нарушение, за управление
на МПС след употреба на алкохол.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят Д. А. И. е
правоспособен водач на МПС с категории В и АМ, както и същия е наказвана многократно
за нарушения по ЗДвП.
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, удостоверява
материалната компетентност на съставителя на акта за установяване на административно
нарушение и на издателя на обжалваното наказателното постановление.
От представения по делото заверен протокол от 27.04.2023г., постановен по НОХД №
16090/2022г. по описа на СРС се установява, че с нарочно определени съдът е одобрил
споразумение по сила на което Д. А. И. е признат за виновен за извършено на 02.07.2022г.
около 01.00 часа в гр.*****“ престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за единадесет месеца, изпълнението на което е отложено
на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от осемнадесет месеца, от което е приспаднато времето през което
същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 02.07.2022г., когато е
било отнето фактически СУМПС, съобразно АУАН , бланков № 554538 от 02.07.2022г. и
Заповед за прилагане на ПАМ № 1852 от 02.07.2022г. на СДВР-ОПП. По същото дело е
постановено и определяне на общо наказание по наложените наказания по същото дело и по
НОХД № 2009/2022г. по описа на Районен съд – Благоевград, по което е постановен влязъл
в сила съдебен акт на 15.02.2023г. за извършени на 06.12.2022г. две деЯ.я, всяко от които
консумира престъпление от общ характер, съответно по чл.343б ал.1 от НК и по чл.343в ал.3
във връзка сал.1 от НК, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осемнадесет месеца.
Представена е Квитанция за извършено плащане от 10.01.2024г., ведно с разпечатка
от ПОС на ОББ, удостоверяваща, че наказанието глоба по НП № 22-1116-002729 от
10.01.2023г. на Началник група в ОДМВР-Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ в размер
на 170 лева е заплатена в намален размер с 20 %, респ. заплатени са 136 лева в 14 дневния
срок от връчване на наказателното постановление на 02.01.2024г.
От представеният протокол № 447 от 15.02.2023г., постановен по НОХД №
2009/2023г. по описа на Районен съд – Благоевград се установява, че жалбоподателят за
извършени на 06.12.2022г. около 16.10 часа по ПП-1, Е-79 в района на км.376 – ПВ
Симитли, две престъпления, съответно по чл.343б ал.1 от НК и по чл.343в ал.3 във връзка с
ал.1 от НК му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от единадесет
месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години и наказание „лишаване от
право за управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен
3
начин възприетата фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за
това императивна законова процедура и от компетентен орган. При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в
тази насока. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и
в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни
до доказване на противното. В последното коректно е посочено въз основа на кое
административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на
административно нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така
и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които
санкционния орган е приел, че се касае за административни нарушения по ЗДвП и е наложил
съответни наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и
законовите разпоредби, които са нарушени.
По отношение на нарушението по чл.103 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, според който текст при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай нарушителят Д. А.
И. не е спрял на подаден сигнал със стоп палка тип МВР от униформен полицай свидетелят
Я. Й. В., който сигнал е бил ясен и добър за възприемане. От събраните в хода на делото
гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите Я. Й. В. и **** А. Л. съдът
приема за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил административното
нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Разглежданото нарушение е извършено виновно от жалбоподателя Д. А. И., който в
качеството си на правоспособен водач на МПС е бил запозната със задълженията си при
управление на МПС, в това число и разглежданите такива по чл.103 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган след като правилно е квалифицирал процесното
нарушение, като такова по чл.103 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на
административните наказания правилно е съобразил приложимата в случая правни норми и
правилно на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя със
законоустановено по вид наказания, а именно „глоба“ и „лишаване от право да управлява
МПС“, за които са предвидени размери съответно от 50 до 200 лева и от 1 до 6 месеца.
Наказанието „глоба“ санкциониращия орган след като е приел, че следва да бъде в среден на
установения за това нарушение размер от 100 лева, то необосновано и без да изложи мотиви
е определил размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за максимален
4
срок от шест месеца. Ето защо съдът като съобрази изложеното намира, че срока на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ следва да бъде намален за
законоустановения среден такъв, а именно за срок от три месеца, в каквато насока следва да
бъде изменено обжалваното наказателно постановление в тази му част. Именно така
наложените наказание съдът приема за съобразени с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и биха
изпълнили целите си по чл.12 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл.137А ал.1 от ЗДвП.
ДеЯ.ето осъществено от жалбоподателя Д. А. И. представлява от обективна страна
административно нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия
орган, като нарушения по чл.137А ал.1 от ЗДвП. Предвид тази разпоредба “водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани”. Безусловно се установи от доказателствата по делото, че Д. А. И. е проверен
от контролните органи именно на 06.12.2022 г., като същият е управлявал автомобила,
собственост на **** и на посоченото в акта място в района на км.371 по ПП-1, Е-79, с
посока на движение от гр.Благоевград към гр.Кресна, без да ползва обезопасителен колан
при управление на автомобила, с каквито последният е бил оборудван. С това си поведение
на бездействие и несъобразяване с разпоредбата на чл.137А ал.1 от ЗДвП същият е
осъществил от обективна страна състава и на вмененото му административно нарушение и
правилно за това на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП е санкциониран.
Административното нарушение е извършено от жалбоподателя Д. А. И. виновно, тъй
като същият, като правоспособен водач на МПС, към момента на проверката е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения,
предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното
настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е квалифицирал процесното
нарушение като такова по чл.137а ал.1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на
административното наказание правилно на основание чл.183 ал.4 т.7 пред.1 от ЗДвП е
наложил на жалбоподателя наказания „глоба” в императивно установен размер от 50
/петдесет/ лева. Това обстоятелство обуславя извода, че така определеното наказание е
правилно определено по вид и размер и като такова съответства на изискванията на чл.27 от
ЗАНН. Правилно и законосъобразно е приложена и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, действаща в редакцията си към момента на извършване на
нарушението, като за процесното нарушение на Д. А. И. са отнети 6 /шест/ контролни точки.
По отношение на нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП регистрираните МПС подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като
условията и реда за извършване на прегледа се определя с наредба. От събраният
доказателствен материал по делото по категоричен и безспорен начин се установи, че към
момента на проверката на 06.12.2022г., жалбоподателя Д. А. И. е управлявал регистрирано
по съответният ред МПС, за което не се спори от страните, че не е било представено на
задължителен периодичен технически преглед към този момент. Доказателства, формиращи
изводи в обратна насока не се налични по делото, като и самият жалбоподател не оспорва
тези констатации на контролните органи. В тази връзка следва да се отбележи, че в подкрепа
на тези изводи е и липсата на каквито и да било доказателства оборващи фактите и
обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение, който
5
съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното. Предвид изложеното съдът намира за доказано по безспорен и категоричен
начин осъществяването от обективна страна на това административно нарушение по чл.147
ал.1 от ЗДвП.
Съдът приема административното нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП за виновно
осъществено, тъй като Д. А. И. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения,
предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното
настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е квалифицирал процесното
нарушение като такова по чл.147 ал.1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на
административното наказание не е съобразил относимата санкционна разпоредба на чл.181
ал.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на императивно установено наказание „глоба“ в
размер на 50 лева, като на основание общата санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП е
наложил същото по вид наказание „глоба“, но в по-нисък размер от 20 лева. Доколкото в
настоящия съдебен контрол съдът няма правомощия да утежнява положението на
жалбоподателя, чрез увеличаване на тежестта или размера на наложените от наказващия
орган наказания, то в тази му част обжалваното наказателно постановления следва да бъде
потвърдено.
В случая възражението на жалбоподателя Д. А. И., така наложеното му
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде кумулирано
респ. приспаднато от същото такова наказание, наложено му като общо наказание за
престъпления от общ характер по НОХД № 16090/2022г. по описа на СРС, съдът намира за
неоснователно. В действителност наказателната и административнонаказателната
отговорности са еднородни по правна природа, но е различна законоустановената система за
тяхното ангажиране. Именно по аргумента на чл.18 от ЗАНН и чл.35 ал.2 във връзка с чл.57
от НПК за всяко деЯ.е, било то престъпление или административно нарушение се налага
съответно наказание по съответния ред, което се изтърпява отделно. В случая се касае за
идентични по вид наказания „лишаване от право да управлява МПС“, наложени по различен
процесуален ред, чието изтърпяване по изложените по-горе съображения следва да бъде
осъществено поотделно, като приложението на институтите на кумулиране или приспадане
по НПК са неприложими с оглед административния характер на наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“, наложено на жалбоподателя на основание чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП, за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакуваното наказателно постановление, настоящата инстанция намира, че същото следва да
бъде изменено, като се намали срока на наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ от шест на три месеца, наложено за нарушението по чл.103 от ЗДвП, а в
останалата му част следва да се потвърди, като законосъобразно.
Съдът, като взе предвид изхода на делото и като съобрази, че изводите относно
авторството и виновността на жалбоподателя относно разглежданите административни
нарушения по обжалваното наказателно постановление не се промениха, а напротив се
потвърдиха пред настоящия съдебен състав, намира че на страните не следва да бъдат
присъждани разноски, като същите следва да останат за тяхна сметка, така както са били
сторени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.4 във връзка с ал.7 т.2 от
ЗАНН, Районен съд Благоевград
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1116-002729 от 10.01.2023г. на
Началник група в ОДМВР-Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на Д. А.
И., с ЕГН ********** от с.***** за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 /шест/ месеца, като
НАМАЛЯВА срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 6 /шест/
месеца на 3 /три/ месеца и ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1116-002729
от 10.01.2023г. на Началник група в ОДМВР-Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ в
останалата му част, с която на Д. А. И., с ЕГН ********** от с.***** за административно
нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и за административно
нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева и за нарушението по
чл.137А ал.1 от ЗДвП съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 6
/шест/ контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7