Р Е Ш
Е Н И Е
№ 393/03.06.2014 година, гр. Хасково
Том ІV, стр. 179-182
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на дванадесети май две
хиляди и четиринадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Гергана Докузлиева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 26 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Държавен Фонд "Земеделие" /ДФЗ/ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1,
предл. 3 и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
срещу Н.И.Ш..
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор № 16/112/00866 от 06.02.2009 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Редът и начинът
за кандидатстване били детайлно уредени в Наредба
№ 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 9/, както и в Закона за
подпомагане на земеделските производители. В изпълнение на установените
в договора задължения на 21.04.2009 г. ищецът
превел по сметка на ответника-бенефициент сумата от 24 446 лева От
своя страна Н.И.Ш. се задължил да извърши
инвестициите, основните дейности и цели, описани в Приложение № 1 и бизнес
плана, представляващи неразделна част от договора, в срок до 06.02.2012 г. - т. 3.1 от договора. Едно
от основните му задължения, обективирано в т. 4.22 от договора, било да извърши инвестиции
на стойност най-малко левовата равностойност на 3 000 евро в посочения срок. Това
изискване било и нормативно установено в
чл. 14, ал. 2 от Наредба № 9, като то съществува още
при кандидатстването. Съгласно т. 4.4., б. "г" от договора и чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 9 санкцията
за неизпълнението му било отказ за извършване на второто плащане и изискване на полученото
първо такова. На следващо място, бенефициентът имал задължение до 36 месеца от създаването на
земеделското стопанство да постигне съответствие със съществуващите стандарти
на Общността, свързани с фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към
животните, ветеринарните изисквания, безопасността на храните и фуражите, опазването
компонентите на околната среда, хигиената и безопасните условия на труд, като в т. 4.4., б.
"д" от договора и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9 била предвидена същата санкция. В изпълнение на
задължението си да извърши необходимите проверки след като бъде подадена заявка за второ плащане в
договорения срок, и ако изискванията бъдат изпълнени да оторизира, респективно изплати
второто плащане по договора, служители
на ищеца проверили както документите, заявените данни и
обстоятелства, а така също и анализирали фактическото съответствие с представените документи. При
обработката на документите било установено, че съгласно становище № 1-257-ЗЖ от 09.03.2012 г. от БАБХ стопанството на бенефициента не отговаряло на хигиената и
хуманното отношение към животните и ветеринарномедицинските изисквания, а с
писмо № 1-751-ЗЖ от 16.05.2012 г. БАБХ била отказана регистрация на ползвателя по договора, което било основание за
отказ да се извърши второто плащане и за изискване да се възстанови цялата сума
на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него. Сочи се и че съгласно чл.
8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 9 при изчисляване стойността на инвестицията се
приспадали
разходи за закупуване на земя, животни, сгради и други движими и недвижими
дълготрайни материални активи от съпруг/съпруга и/или от роднини по права линия
- без ограничения, и от роднини по сватовство от първа степен, а от приложените
документи било видно, че Н.И.Ш. закупил шест декара земя от родителите на
съпругата си, което се явявало родство по сватовство първа степен. Поради това при изчисление на направените от него инвестиции на
стойност най-малко левовата равностойност на 3 000 евро били приспаднати
средствата, с които била заплатена закупената земя. Освен това били приспаднати и средствата, за които
нямало
доказателства за заплащане по банков път. Така, размерът на инвестицията, установен от ДФЗ, бил в размер на 3 084.56 лева. След
констатиране на несъответствията при обработката на заявката за плащане, ищецът изпратил на бенефициента
уведомително писмо за отстраняване на нередовности с изх. № 01-260-6500/260 от 25.04.2012 г., на което той отговорил, но без обаче да ги отстрани. Поради посоченото по-горе неизпълнение на нормативните и договорните задължения, на
13.07.2012 г. била издадена заповед за отказ на второ плащане и за разваляне на договора, която била връчена на ответника на 30.07.2012
г. На
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 8, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 9 и т.
4.4, б. "г" и "д" от договор № 26/112/00866 от 06.02.2009
г. ответникът дължал връщането на предоставените парични средства, ведно със законните
лихви върху тях от датата на уведомяването му за разваляне на договора и връщане на полученото
плащане. С покана за доброволно изпълнение, връчена чрез нотариус с peг. № 125 на нотариалната
камара, ДФЗ поискал възстановяване
на дължимата сума, но той не го
направил. Поради това ищецът подал заявление вх. № 22206 от
31.10.2012 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК /извлечение от счетоводни книги, установяващо
вземане на държавно учреждение/ и изпълнителен лист, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 3109/2012 г. по описа
на Районен съд Хасково. Срещу заповедта за незабавно
изпълнение,
издадена за сумите от 24 446 лева - главница, 648.54 лева - лихва за забава за
периода от 30.07.2012 г. до 31.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от
01.11.2012 г. до пълното й изплащане, както и направените по делото разноски за
д.т. - 501.90
лева и
юрисконсултско възнаграждение - 700.95 лева, постъпило възражение от длъжника, за което ДФЗ бил уведомен на 09.12.2013 г. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме
за установено по отношение на ответника съществуването на гореописаните
вземания на ищеца спрямо него. Претендират се и направените
деловодни разноски.
Ответникът
счита, че предявените искове
били допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер. Твърди, че през договорения период изпълнявал задълженията си, като закупил кози майки, които към настоящия момент възлизали на 230 бр., представил бизнес план съгласно
чл. 13, ал. 1 от Наредба № 9, преминал през курс за професионално обучение, за което имал издадено удостоверение и извършил необходимото
инвестиране за закупуване на земя от 6 декара за земеделска дейност, строителни
материали за реконструкция на постройките необходими за животните в размер на 6 203 лeва. За реализирания
от него обект „Козеферма за пасищно-оборно отглеждане
на 250 броя кози-майки за добив на приплоди за месо в полуотворени сгради с
леки конструкции", с местонахождение с. Сърница, парцел III, кв. 9, община
Минерални бани, обл. Хасково, Областната Дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - гр. Хасково към Българска Агенция по
безопасност на храните /БАБХ/ при МЗХ дала становище с № 18-ЗЖ/25.04.2012 г. на
основание чл. 7, ал. 1, т. и 4, чл. 135, ал.1 и 2 от ЗВД, че проектът отговарял на ветеринарномедицинските
изисквания. Непосредствено след сключването на договора отглежданите от него животни се разболели от болест, която причинила висока смъртност, както и абортиране на
плода сред козите. Ответникът уведомил ДФЗ с писмо с обратна разписка, получено на 10.02.2009 г., а впоследствие и НВМС (с правоприемник БАБХ -
София при МЗХ), но не получил необходимото съдействие за лечение на заболелите кози и ваксинация на останалите животни, а и не били направени проверки,
които да оценят обстановката. В
случая било налице незаконосъобразно бездействие от страна на ищеца по отношение
на изпълнението на неговите законови задължения по чл. 7, ал. 1, чл. 48, във
връзка с чл. 47, ал. 1 от ЗВМД и по чл. 117, ал. 1 и чл. 118 от ЗВМД, както и
по приетата и одобрена държавна профилактична програма. Поддържа се и че отказът за регистрация на животновъдното му стопанство от ОДБХ -
Хасково - БАБХ към МЗХ не бил окончателен, а и ОДБХ - Хасково следвала да издаде предписание и срок за
отстраняване на слабостите. След
влизане в сила на Определение № 2152/29.10.2013 г. по ч. гр. д. № 3109/2012
г. на PC - Хасково за спиране на изпълнението изпълнително производство № 20138750400898 ответникът подал отново заявление за
регистрация на фермата пред ОДБХ - Хасково към БАБХ при МЗХ – София и на 12.02.2014 г. му било връчено Становище с № 1-157-ЗЖ/12.02.2014 г., според което обектът му с отговарял на изискванията в
областта на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарномедицинските
изисквания, като по този начин били изпълнени изискванията и на т. 4.4, б. „д" от договора. Поради това следвало да се приеме, че не били настъпили последиците
от развалянето на договора, а от там
и липсвало основание за връщане на даденото по него. На следващо място ответникът
не отговорял за неизпълнение на
договорни задължения поради форсмажорни обстоятелства, в кръга от които страните били предвидили и
заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител
- т. 8.2, б.
„е" от договора. Претендират се направените разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност и
доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От договор № 16/112/00866 от 06.02.2009 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013
г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони,
се установява, че между страните по делото е било постигнато съгласие, по
силата на което ищецът е следвало да предостави на ответника безвъзмездна финансова
помощ в размер на 44 004,00 лева, която да се изплати на два етапа - първоначално 24 446.00 лева и второ плащане
в размер на 19 558.00 лева, срещу задължението му да изпълни всички инвестиции, основните дейности
и цели, предвидени в бизнес плана по проект № 26/112/00866 и включени в
Приложение 1, представляващи неразделна част от договора, в срок до 06.02.2012
г. В същия договор подробно са регламентирани правата и задълженията на страните,
отговорността при неизпълнение, обстоятелствата, които я изключват,
прекратяването на договора и др. Действително там е уредено описаното в
исковата молба задължение на ответника - да извърши инвестиции на стойност
най-малко левовата равностойност на 3 000 евро в горепосочения срок. Предвидено
е и че при неизпълнението му, както и ако ответникът не постигне съответствие
със съществуващите стандарти на Общността, свързани с фито-санитарните
изисквания, хуманното отношение към животните, ветеринарните изисквания,
безопасността на храните и фуражите, опазването компонентите на околната среда,
хигиената и безопасните условия на труд до 36 месеца от създаването на
земеделското стопанство, ищецът отказва да извърши второто плащане и изисква да
се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната
лихва към него.
Видно от представеното извлечение от СЕБРА (система за
електронни бюджетни разплащания) сумата от 24 446.00 лева е била преведена по банковата
сметка на ответника на 21.04.2009 г.
По делото са представени 29 бр. потвърдителни бележки,
издадени през периода от 11.06.2009 г. до 27.02.2012 г. от „Екарисаж - Варна”
ЕООД за получени от ответника умрели кози.
Според становище № 1-257-ЗЖ от 09.03.2012 г. от директора
на ОДБХ - гр. Хасково към БАБХ при МЗХ стопанството на ответника не отговаряло
на изискванията на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарномедицинските
изисквания.
С писмо № 1-751-ЗЖ от 16.05.2012 г. отново от директора
на ОДБХ - гр. Хасково към БАБХ при МЗХ е отказана регистрацията по чл. 137 от
ЗВД на животновъден обект, собственост на Н.Ш. - вет. peг. № 6361-0165, в с.
Сърница, общ. Минерални бани, обл. Хасково, с оглед констатациите от извършена
проверка на комисия от специалисти на ОДБХ - Хасково в обекта, които са
подробно посочени в представения Протокол-становище от 14.05.2012 г.
Със заповед № 03-260-РД/162/13.07.2012 г. на директора
на Регионална разплащателна дирекция на ДФЗ е отказано изплащането на финансова
помощ, представляваща второ плащане по сключения с ответника договор №
26/112/00866 от 06.02.2009 г., тъй като Н.И.Ш. не бил изпълнил задълженията си
по т. 4.21 и по т. 4.22 от договора. Със същата заповед на основание чл. 33,
ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., т. 4.7 от договора и чл. 87, ал.2 ЗЗД е
прекратен процесния договор, като е посочено и че на основание т. 4.4, б.
„г" и б. „д" от договора, чл. 8, ал. 1, т.4 и т. 5 от Наредба №
9/03.04.2008 г. и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ползвателят дължал връщане на полученото
първо плащане по договора.
Видно от представената товарителница заповедта е
получена от ответника на 30.07.2012 г.
С покана изх. № 01-6500/8878/24.08.2012 г., получена
от ответника на 10.09.2012 г., той е уведомен, че дължи на ищеца сумата от
24 446,00 лева плюс законната лихва върху нея от датата на получаване на
заповед № 03-260-РД/162/13.07.2012 г. до окончателното й изплащане и е поканен
да я преведе на посочена банкова сметка ***-дневен срок.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 3109/2012
г. по описа на РС-Хасково се установява, че въз основа на заявление с вх. № 22206/31.10.2012
г., към което е приложено извлечение от партидата на длъжник на ДФЗ за
предоставяне на субсидия по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г., ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 1856/01.11.2012 г. и
изпълнителен лист от 02.11.2012 г. срещу ответника за сумата от 24 446,00
лева за главница, 648,54 лева лихва от 30.07.2012 г. до 31.10.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.11.2012 г., както и направените по
делото разноски за д.т. в размер на 501,90 лева и 700,95 лева юрисконсултско
възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника
и с разпореждане от 18.11.2013 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно,
обосновано и неоспорено от страните, се установява, че стойността на
направените от Н.И.Ш. инвестиции към 06.03.2012 г. /датата на подаване на
заявката за плащане/, подробно описани в констативната част на заключението, били
в общ размер на 6 203.56 лева, в т. ч. 6 084.56 лева плащания по банков път и
119,00 лева плащания в брой, като първите възлизали на 3 110.99 евро. След
приспадане на закупената земя на стойност 3 000.00 лева от родителите на
съпругата, направените разходи от ответника били в общ размер на 3 084.56 лева
или 1 577.11 евро. Размерът на обезщетението за забава върху главницата от 24
446.00 лева за периода от 30.07.2012 г. до 31.10.2012 г. възлизал на 648.53 лева,
а за периода от 31.07.2012 г. до 31.10.2012 г. - на 641.63 лева.
От заключението на назначената съдебна ветеринарномедицинска експертиза,
което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и
неоспорено от страните, се установява, че към месец
05.2012 г.
козефермата на
ответника в с. Сърница, представляваща животновъден
обект с регистрационен № 6361-0165, не е отговаряла на изискванията на Общността, свързани със фитосанитарния контрол, хуманното отношение към
животните, ветеринарно-санитарните изисквания, безопасността на храните и фуражите, опазването
компонентите на околната среда, хигиената и безопасните условия на труд. Сочи се обаче, че след извършената
проверка на 14.05.2012 г. служителите на ОДБХ - Хасково не са дали предписания и срок за отстраняването на констатираните нередовности. По-късно условията във фермата са се подробили и ОДБХ - Хасково е дала становище, че
животновъдният обект отговарял на изискванията в областта на ветеринарно-санитарните изисквания, хигиената и
хуманно отношение към животните. Установява
се и че за периода 2009 г. - 2012 г. в стадото кози на ответника е същесвувало заразно заболяване,
причинено от вирус от ceм. Herpes, протичащо с аборти, смъртност при новородените и майките, от което са умрели общо 57 животни. Заболяването е
било инфекциозно, т.е. заразно и е имало характер на т. нар. епизоотия - болест при животните, която протича в
определено време и върху дадена територия, причинявана от патогенни
микроорганизми и показваща по-голяма или по-малка масовост в проявите си. Освен това то е било със случаен и непредвидим характер, тъй като процесите протичали скрито, без видима
установена реакция от страна на организма, без забележими морфологични и
функционални разстройства, следователно, без да били налице данни за
заразно заболяване. От устния доклад
на вещото лице С.А.В. се установява и че ответникът е предприел всички необходими
действия при появата на заболяването, но ветеринарните органи не реагирали
адекватно и навременно. Според него ако е нямало такова заболяване, биха се
покрили уговорените изисквания.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1,
предл. 3 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по
образувано заповедно производство против длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни
поради следните съображения:
За да бъде уважен главният иск за връщане на дадено
при отпаднало основание поради разваляне на договора с оглед виновно неизпълнение
на поетите с него задължения, е необходимо ищецът да установи при условието на
пълно главно доказване наличието на валидно договорно правоотношение с
ответника, във връзка с което е извършено конкретно имуществено разместване,
виновно неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора, за което
последната носи отговорност, като неизпълнената част да е значителна и
изправност на самия кредитор. Следва да се има предвид обаче, че правото да се
развали договорът отпада, ако длъжникът не отговаря за неизпълнението, напр.
ако то е в резултат на забава на кредитора, поради неоказано съдействие от
негова страна, поради наличието на форсмажорни обстоятелства и т.н.
По делото не се спори, а и от събраните писмени
доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните е съществувала
валидна облигационна връзка по силата на договор № 16/112/00866 от 06.02.2009
г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на
млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. Няма спор, а и от представеното извлечение от СЕБРА е видно, че ищецът е превел по банковата сметка на
ответника сумата от 24 446.00 лева на 21.04.2009 г. Установява
се от заключенията на съдебно-счетоводната и на съдебната ветеринарномедицинска експертизи, че ответникът действително не е изпълнил част от задълженията си по
процесния договор. На първо място, не може да се приеме, че той е извършил инвестиции на стойност най-малко левовата равностойност на 3000
евро в срок до 06.02.2012 г., тъй като е
направил разходи в размер на 119,00 лева за плащания не по банков
път, а 3
000.00 лева е разходвал за закупуване на земя от родителите на съпругата си, явяващи се негови роднини по сватовство от първа степен, поради което и на основание чл. 8, ал. 2, т. 6 и т. 7 от Наредба № 9
следва, че инвестициите му възлизат общо на 3 084.56 лева или 1 577.11 евро. На следващо място, в срок до 36 месеца от създаването на земеделското стопанство Н.И.Ш. не е
постигнал съответствие със съществуващите стандарти на Общността, свързани с
фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, ветеринарните
изисквания, безопасността на храните и фуражите, опазването компонентите на
околната среда, хигиената и безопасните условия на труд. В тази връзка съдът цени и приетите и неоспорени
становище № 1-257-ЗЖ от 09.03.2012 г. от директора на
ОДБХ - гр. Хасково към БАБХ при МЗХ и
Протокол-становище от 14.05.2012 г., чиито констатации не са опровергани в хода на
производството. Основателно е обаче своевременно въведеното възражение за
освобождаване от отговорност на ответника поради наличието
на епизоотично заболяване, засегнало част от отглежданите животни. Безспорно е, че се касае за обстоятелство, което
страните изрично са посочили като фактически форсмажор в т. 8.2, б. „е" от договора, имащ силата на закон между тях съгласно чл. 20а ЗЗД. В правната теория и съдебната практика форсмажорните обстоятелства
се приравняват с непреодолимата сила, която е легално дефинирана в чл. 306, ал.
2 ТЗ. Съгласно посочената разпоредба това е непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора.
Съобразно граматическата формулировка на понятието, за да бъде освободен
длъжникът от отговорност, следва да са налице кумулативно следните
предпоставки: непредвидимост или непредотвратимост на събитието, извънреден
характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение.
Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се
изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са
допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото
задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му
характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на
дължимата грижа за изпълнение на задължението. В този смисъл са Решение № 6 от
27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 50 от 16.03.2011
г. по в. гр. д. № 69/2011 г. на ОС – Хасково и др. От
кредитираното заключение на на съдебната ветеринарномедицинска експертиза се установява, че настъпилото епизоотично заболяване, засегнало част от животните на ответника, има случаен и непредвидим характер, тъй като
процесите са протичали скрито, поради което ответникът дори и при полагане на
дължимата грижа на добрия стопанин не би могъл да го предвиди към момента на
сключване на договор № 16/112/00866 от 06.02.2009 г. От друга страна той не би
могъл да го предотврати, тъй като е предприел всички необходими мерки за това,
но ветеринарните органи не са реагирали адекватно и навременно. Следователно, в
случая това обстоятелство несъмнено представлява фактически форсмажор, поради наличието на което ответникът се е
намирал в невиновна /обективна/ невъзможност да изпълни задълженията си по т. 4.4., б. „д”, т. 4.21 и по т. 4.22 от
договора. При
това положение според настоящия
съдебен състав не може да бъде ангажирана отговорността
му за връщане на получената финансова помощ. Накрая е уместно да се отбележи и
че по делото се съдържат данни, че ответникът е
уведомил ищеца за настъпилото заболяване и неговите последици, но дори това да
не се приеме за безспорно установено, следва да се има предвид, че задължението
по чл. 306, ал. 3 ТЗ не е елемент, а проявление на правното действие на
непреодолимата сила. След настъпването й възниква задължението за уведомяване,
но последицата от неизпълнението на това задължение е обезщетение на вреди от
него, а не право за развяляне на договора, респ. за реституция на даденото по
договора.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Искът за установяване съществуването на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 24 446,00 лева за периода от
30.07.2012 г. до 31.10.2012 г., също е неоснователен. Това задължение има акцесорен характер по
отношение на главното вземане и присъждането му зависи от съдбата на
последното. Доколкото съдът приема, че то не съществува и искът по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 700,00 лева, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат и за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Държавен Фонд "Земеделие", със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 136 срещу Н.И.Ш., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „Хан Кубрат", № 8, офис 20, ет. 4 - адвокат Васил Лазов от
АК - Хасково, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1,
предл. 3 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на Н.И.Ш. съществуването на вземания на Държавен Фонд
"Земеделие" спрямо него
за сумите от 24 446,00 лева, представляваща извършено
първо плащане по договор № 16/112/00866 от 06.02.2009 г. г., развален от Държавен Фонд "Земеделие" поради неизпълнение от страна на Н.И.Ш. на задълженията му по т.
4.4., б. "д", т. 4.21 и т. 4.22 от договора, 648.54 лева, представляваща лихва
за забава върху нея за периода от 30.07.2012 г. до 31.10.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 01.11.2012 г. – датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3109/2012
г. по описа на Районен съд Хасково, до пълното й изплащане, както и направените по заповедното производство
разноски за д.т. - 501.90 лева и юрисконсултско възнаграждение - 700.95 лева.
ОСЪЖДА Държавен Фонд "Земеделие", със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 136, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК да заплати на Н.И.Ш., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „Хан
Кубрат", № 8, офис 20, ет. 4 - адвокат Васил Лазов от АК - Хасково, сумата от 700,00 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.