РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Пловдив, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно гражданско дело
№ 20235000500479 по описа за 2023 година
С решение № 179/19.06.23 г., постановено по гр.д. № 685/22 г.
на Хасковски окръжен съд, „Д. З.“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати
на Ж. Г. Г. ЕГН ********** 30 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, станало на
10.07.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от
05.04.2022 година до окончателното изплащане, като до пълния предявен
размер от 40 000 лв. искът е отхвърлен.
„Д. З.“ АД е осъдено да заплати на Ж. Г. Г.1950 лв. разноски за
първа инстанция, на Адвокатско дружество „Г. и М.“, представлявано от адв.
К. Г.сумата 3660 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА,
Ж. Г. Г. е осъдена да заплати на „Д. З.“ АД 75 лв. - разноски за
първа инстанция съразмерно отхвърлената част от иска, както и
юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.
1
Въззивна жалба против против горното решение за разликата
над 20 000 лв. до пълния присъден размер от 30 000 лв. е подадена от „Д.
З.“ АД.В тази част решението се оспорва като незаконосъобразно,
несъобразено с прицнипа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД във връзка с
конкретно доказаните по делото болки и страдания, претърпени от ищцата.
Иска се в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди се отхвърли за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. Претендират се
разноски по представен списък на разноските.
Въззиваемата страна Ж. Г. Г.оспорва жалбата като
неоснователна. Моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на АД „Г. и М.“.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата Ж. Г. в резултат
на телесни увреждания от ПТП, настъпило на 10.07.2021 г., виновно
причинено от Г. Д. Г. като водач на лек автомобил „К. с.“ с рег. № *******, за
който е налично застрахователно правоотношение по договор за "Гражданска
отговорност на автомобилистите”, по застрахователна полица №
**/**/************, валидна от 02.02.2021 година до 01.02.2022 г. Мотивиран
е извод, че произшествието се дължи на противоправното поведение на
водача на посочения лек автомобил, в който е пътувала ищцата като пътник,
изразяващо се в нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП -„Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,
като не са налице причини от технически характер за настъпване на
процесното ПТП, както и доказателства за внезапно възникнали здравословни
проблеми на водача. Ищцата е пътувала в лекия автомобил, управляван от
съпруга й Г. Г. по първокласен път *-*, с посока на движение от гр. Х. към
2
гр. Х., със скорост 50 км/част; при км. ***+*** в близост до изхода на гр. Х.
водачът е изгубил контрол над управляваното от него МПС, вследствие на
което автомобилът е излязъл от дясната лента за движение и е навлязъл в
десния затревен банкет; след движение на десните гуми по затревения банкет
почти по права линия лекият автомобил при първия удар се е ударил челно с
предната си лява част и се е покачил с плъзгане по дясната мантинела;
последвало е движение на автомобила с пързаляне лявата част на пода по
мантинелата, автомобилът се е ударил челно в дясната греда на рамката на
„ТОЛ“ системата (мястото на втория удар), откъртил е рамката от основата и
след около 1-2 м със завъртане против часовниковата стрелка автомобилът е
полегнал на дясната си страна и е спрял в покой.В резултат от удара е
пострадала ищцата Ж. Г., която е пътувала на предната дясна седалка в
процесния автомобил.
Горните изводи не се оспорват във въззивната жалба на
дружеството-застраховател. Изложените оплаквания касаят единствено
присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се счита,
че същото е прекомерно завишено и не отговаря на принципа за
справедливост във връзка с конкретно претърпените от ищцата болки и
страдания във връзка с получените при ПТП увреждания. Застрахователят е
признал иска до размер на 20 000 лв., който счита, че съответства на
принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Установено е по делото, че непосредствено след настъпване на
процесното ПТП пострадалата е била прието по спешност в ЦСМП-Х. с
оплаквания от болки в гръдния кош при вдишване и болезнени и ограничени
движения в областта на китката на лявата ръка. От рентгенографско
изследване е установено, че вследствие на катастрофата е получила фрактура
на лявата китка (улна и радиус) и десностранна фрактура на К-то ребро по
аксиларната линия. Предвид така констатираните увреждания ищцата е била
насочена за лечение в „УМБАЛ П.“ АД, където е била хоспитализирана и са й
били извършени редица прегледи, изследвания и рентгенографии, на базата на
които е констатирано, че е налице счупване на долния край на лъчевата кост и
фрактура на дисталния край на радиус и процесусстилойдеус на лакътната
3
кост. На 10.07.2021 г. в болничното заведение Ж. Г. е била подложена на
медицинска манипулация, при която е извършено закрито наместване на
фрактурата в областта на лявата китка. Тази медицинска процедура се състои
в акт на теглене на ръката и наместване на счупването под ренГ. контрол, като
поради болезнената манипулация и с цел отпускане на мускулатурата тя се
извършва под венозна упойка. След стабилизиране на състоянието ищцата е
била изписана от болничното заведение с препоръки за спазване на
хигиенно-диетичен и хранителен режим. Предвид получената от Ж. Г.
фрактура на китката, лявата ръка е била гипсирана и обездвижена до
лакътната става за 30 дни.
Горните обстоятелства изцяло кореспондират с представената и
приета като доказателство по делото медицинска документация, както и с
приетите основно и допълнително заключение на СМЕ. Според същите
вследствие на ПТП ищцата е получила:
счупване на лъчевата кост на лявата ръка на типично място
ведно със счупване на шиловидния израстък на лакътната кост на
същата ръка. Счупването на костите на лявата предмишница в областта на
гривнената става е причинило трайно (за повече от 30 дни) затруднение в
движението на лявата ръка на ищцата
болка в областта на гръдния кош в лявата градна половина,
причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.чл. 128 и 129 от НК
(обичайно отшумяващи за около 30 дни),
счупване на 9-то ребро вдясно, което е причинило страдание
без разстройство на здравето.
Оздравителният период за лявата ръка включва времето на
имобилизация на ръката за 30 дни. Според обясненията на вещото лице
гипсовият ръкав, който се поставя в такива случаи на счупване на ръка,
следва да покрива поне две съседни стави на счупването. В случая са били
покрити метакарпо-карпалните стави, гривнената става и лакътната става.
Ръкавът се налага поради счупването и на шиловидния израстък на лакътната
кост ведно със счупването на лъчевата кост. Гипсовият ръкав води до
принудителна имобилизация и затруднение в движението на ръката, което
налага някои дейности в обслужването да се извършват с чужда помощ.
Наличието на гипсовата имобилизация променя и влошава качеството на
4
живот за срока на имобилизацията: болният може да си вдига и мести ръката,
но се затруднява общата хватателна функция на ръката.
Според вещото лице след изписването от болничното заведение
действително е било наложително продължаване на лечението и
възстановяването в домашни условия, като при подобни случаи обичайният
срок за пълно възстановяване е не по-малко от три месеца, като и след това е
възможно пострадалата да изпитва болки в лявата гривнена става. Според
в.л., липсата на данни за проведени от ищцата контролни медицински
прегледи следва да се цени като знак за това, че зарастването на счупването е
протекло без допълнителни усложнения, като липсата на прегледи не е дало
негативно отражение върху възстановяването на здравето на ищцата.
По отношение счупването на 9-то ребро вдясно е дадено
заключение, че същото се дължи на удар във вратата, намираща се вдясно от
пострадалата, а контузията в лявата половина на гръдния кош може да се
обясни с действието на предпазния колан.
За установяване на претърпените болки и страдания от ищцата
по делото са събрани и гласни доказателства - показанията на св. Д. А. Ц. -
племенницата на ищцата. Свидетелката твърди, че след изписването на
ищцата от болницата в П., тя й се обадила с молба да й помага в ежедневните
нужди, тъй като синът й отсъствал, а Г. не била в състояние сама да се грижи
за себе си; лявата й ръка била гипсирана и обездвижена, не можела да се
обслужва сама, което налагало постоянна чужда помощ за извършване на
ежедневните битови и хигиенни нужди; такава помощ била необходима за
период от около 2-3 месеца; в началото Ж. Г. изпитвала силни болки в
областта на травмите, поради което се налагало постоянно да приема
обезболяващи медикаменти; била силно стресирана, като продължително
време не искала да контактува с външни хора и да излиза от дома си, което не
било обичайно за нея, преди катастрофата била весел и контактен човек;
изпитвала болки не само от счупването на ръката, но и от счупването на
реброто - това й пречило да спи, получавала затруднено дишане и изпитвала
общ дискомфорт; поради фрактурите в областта на ребрата, ищцата можела
да спи единствено по гръб, като изпитвала затруднения и болезненост при
всяко вдишване и издишване, което обстоятелство допълнително я
5
фрустрирало и й създавало битови неудобства и дискомфорт; стресът,
причинен от инцидента, не бил преминал и до настоящия момент, ищцата
изпитвала страх от пътуване в автомобил и страдала от това, че не може да
пътува често за да вижда близките си.
По делото е прието и заключение на съдебно-психологична
експертиза, което първоинстанционният съд е възприел като компетентно,
обективно, пълно и в рамките на поставената задача. Посочил е, че според
заключението в резултат на преживяното ПТП здравословното й състояние се
е влошило и това е дало отражение върху психиката й; вследствие на
изживения шок и стрес от катастрофата, пострадалата се е оплаквала от
потиснатост и понижено настроение, безпричинна тревожност и връщане към
спомена за злополуката; настъпили са негативни промени в самооценката й и
затруднения при общуването с близките й; в бъдеще съществува вероятност
при попадане в стресови ситуации отново да се активират стресовите реакции
и негативни психоемоционални преживявания и страхове от злополука, а това
ще доведе до трайни негативни изменения в психиката на Ж. Г..
При така събраните доказателства настоящият въззивен състав
споделя изводите на първоинстанционния съд относно вида и характера на
получените увреждания, причинените в тази връзка болки и страдания във
физически и психически план, както и крайния извод, определящ размера на
дължимото обезщетение на 30 000 лв. като обоснован и кореспондиращ с
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Правилно са преценени в
съвкупност конкретните обстоятелства, имащи отношение към определяне на
размера на обезщетението съобразно критериите, установени и в трайната
съдебна практика.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за прекомерност на
определеното обезщетение, като в тази връзка се навеждат доводи, че на
ищцата не е извършвана оперативна интервенция, възстановяването й
протекло нормално, в обичайния си ход, в рамките на 30 дни, което било
нормалния за този вид увреждания възстановителен период; същата не била
приемала обезболяващи по време на възстановяването, което сочело за липса
на особени болки или за такива, които са били индивидуално търпими от
6
пострадалата; въпреки поставения гипс пострадалата могла да си движи
ръката от рамото и да я мести, като за по отношение на конкретни действия й
се налагало за ползла чужда помощ.
Тези доводи не могат да бъдат споделени. Обстоятелството, че
не е извършена операция, не може да се преценява отделно от останалите
факти по делото; само по себе си то не може да бъде надежден показател за
тежестта на увреждането. В случая е осъществена друга медицинска
процедура - медицинска манипулация, изразяваща се в изтегляне и
наместване на костите на ръката на мястото на счупването. Процедурата не е
операция, тъй като не се нарушава целостта на тъканите, както обяснява
вещото лице, но същата е болезнена, и затова се извършва под венозна
упойка, както под ренГ. конкрол. Според посочените специфики на тази
процедура въззивният съд споделя извода, че тя сама по себе си е в състояние
да причини значителен стрес и страдания, независимо че не представлява
оперативна интервенция.
Изцяло голословни са твърденията във въззивната жалба, че
ищцата не била приемала болкоуспокоителни. Напротив, показанията на
разпитаната свидетелка еднозначно сочат, че поради болките, които ищцата е
изпитвала в областта на травмите, се е налагало постоянно да взема
болкоуспокояващи медикаменти. Вярно е, че приемът на такива лекарства
зависи от индивидуалната търпимост на човека, в какъвто смисъл са дадените
обяснения и от вещото лице в открито съдебно заседание. Но в случая са
налице конкретни показания за това, че болките са били с такъв интензитет,
че са налагали прием на обезболяващи, включително и в периода на домашно
лечение, което е продължило около три месеца след изписването от болница.
Няма основание тези показания да бъдат дискредитирани, същите са
конкретни, основават се на лични впечатления, дадени са убедитело, а и
предвид конкретните травми, в чисто житейски план са напълно
правноподобни, тъй като обичайно болките от подобни травми се
преодоляват чрез прием на обезболяващи медикаменти. Нуждата от прием на
такива потвърдена изрично и от вещото лице в устните му обяснения в
открито съдебно заседание – заевено е, че по принцип лечението в такива
случаи задължително включва и изписването на болкоуспокояващи. Следва
да се посочи, че нуждата от такива медикаменти е съществувала не само
предвид травмата в ръката, а и в предвид наличието на травми в гръдната
7
област, които изцяло се игнорират от жалбоподателя в подадената въззивна
жалба.
Не отговаря на доказателствата по делото и твърдението в
жалбата, че възстановителният период бил протекъл в рамките на 30 дни.
Това е констатираната продължителност на гипсовата имобилизация.
Махането на гипса обаче не е равнозначно на възстановяване.
Възстановителният период е продължил и след това, като за конкретното
увреждане на ръката вещото лице е посочило като обичаен период за
възстановяване минимум три месеца. За продължителност на
възстановителния период от около три месеца говорят и свидетелските
показания.
Вярно е, че при поставена гипсова имобилизация ищцата е
имала възможност да движи ръката си в областта на рамото, т.е. да я вдигне,
както е обяснено и от вещото лице. Но в случая следва да се вземе предвид,
че и това движение е било свързано с болка, като същото не е равнозначно на
възможност да си служи с ръката - налице е ограничение при захвата.
Изрично е заключението на вещото лице, потвърдено и в устните му
обяснения, че ищцата не е можела да хване предмет с тази ръка, т.е. налице е
слабост и нарушение на цялостната функция на ръката, в какъвто смисъл са и
изводите на първоинстанционния съд.
Освен увреждането в ръката, ищцата е получила и счупване на
9-то ребро вдясно и травми в областта на гръдния кош, във връзка с които
увреждания според СМЕ е изпитвала болки и неудобства в продължение на
поне 30 дни. Това се потвърждава и от свидетелските показания, които освен
това сочат, че счупването на реброто е довело до нарушение в съня, ищцата
получавала затруднено дишане, изпитвала общ дискомфорт, можела да лежи
само по гръб, изпитвала затруднения и болезненост при всяко вдишване и
издишване, което допълнително й създавало неудобство и дискомфорт.
По отношение на отражението върху психиката в обжалваното
решение е прието, че пътният инцидент и възстановителният период са се
отразили на ищцата емоционално лошо, травмите и търпените във връзка с
тях ограничения в ежедневието са я направили раздразнителна и тревожна,
като част от тези негативни промени са се запазили и до настоящия момент,
8
като тя продължава да преживява инцидента и последиците от него,
спомените й се възвръщат и тя все още се чувства „различна“. В тази връзка
са кредитирани показанията на свидетелката Ц., както и заключението на
СПЕ, според което ищцата все още не е отработила травмата, поради което
всеки нов подобен или друг инцидент, натоварващ психиката й, ще бъде
утежнен от факта на преживяното ПТП, респ. има вероятност от негативни
ппсихологически промени и в бъдеще. Относно нервното напрежение, стрес и
раздразнителност, страх да пътува в МПС като психо-емоционална последица
от ПТП и получената травма, съдът е отчел и напредналата възраст на
ищцата, при която справянето е сравнително по-трудно от това при млад
човек, във връзка с което е мотивиран извод, че има основания да се счита, че
тези негативни промени в психиката на ищцата ще продължат и за в бъдеще.
Във въззивната жалба се оспорват изводите за наличие на
трайно отражение на случилото се върху психиката на ищцата.
Жалбоподателят счита, че доказателствата по делото не установяват
негативни промени в психоемоционалния свят на ищцата, изразяващи се в
тревожност и страх от движение по пътното платно. Позовава се на
обстоятелството, че пострадалата не е търсила специализирана помощ от
психолог. Счита, че не следва да се кредитира заключението на СПЕ, тъй като
същото се основава на данни, получени от самата ищца, която е
заинтересована страна по делото, освен това заключението определяло
състоянието на ищцата само с наличие на индикации и симптоми за дадено
заболяване, не било установено какво било психическото състояние на
ищцата преди инцидента, т.е. същото не установявало промените в психиката
да са резултат на процесното събитие.
Няма основание така наведените оплаквания да бъдат
споделени. Приетото заключение на СПЕ е изготвено компетентно и
убедително, същото е подробно и мотивирано, като се основава на
специалните знания, които има вещото лице в областта на психологията. В
заключението подробно са посочени използваните методи на изследване -
диагностично наблюдение, когнитивен разговор и изследване на симптомите
на посттравматичен стрес, метод на психологическа оценка на
посттравматични стресови симптоми /хроничен стрес/ на А. В., тест,
изследващ способността за самоконтрол М.Shider, тест, изследващ
ситуативна и личностна тревожност на Spealberger, протокол от самооценка
9
на емоционалните състояния И.П.И., въпросник за самооценка ARS21 Atsushi
Oshio. Подробно са изложени констатациите от когнитивния разговор, но
същият не е единствения използван метод. Вещото лице е описало
обичайните психични промени, различните механизми на защита при остри
стресови преживявания, подробно /на няколко листа/ са описани и
конкретните получени данни от останалите използвани методи. Мотивирани
са изводи, че са налице начални индикации на хроничен стрес и симптоми на
посттравматичен стрес в психичното състояние на лицето, които са оказали
негативно въздействие върху емоционалното й състояние; налице е
посттравматичен стресов синдром, който заплашва нормалното
функциониране на психиката на личността и нейната цялост; налице е
психична травма, формирана вследствие на ПТП от 10.7.21 г., което е
причинило много болка и страдание на лицето, ограничило е възможностите
му за социални контакти; към момента на изследването психиката на ищцата
не е преработила травмата от преживяното; личностната и ситуативната
тревожност са повишени; емоционалното й състояние не е добро;
емоционалната травма от катастрофата пречи на личността при
социализацията й; установено е наличие на начална посттравматична стресова
симптоматика и хроничен стрес, наличен е основният механизъм на
поведение на личността, преживяла травма /реакция-травма-афект/;
негативните емоционални преживявания са се отразили стресиращо в
психоемоционален план, което подтиска психиката и не позволява на
личността да функционира нормално; поведението на ищцата е характерно за
човек, преживяла силен стрес - чувства се тъжен, подтиснат, тревожен,
затворен в себе си, като това чувство е станало перманентно и не отминава с
времето, като влошава качеството й на живот и ежедневното функциониране
на личността й. Изрично вещото лице сочи, че по отношение на такива
трамви не може да се говори за обичаен период на възстановяване, тъй като
същият зависи от множество фактори, които при всеки човек могат да са
различни. Но в случая за психиката на ищцата ще останат трайни последици -
за цял живот,винаги ще се чувства застрашена при нов такъв инцидент.
От вещото лице са дадени подробни обяснения и устно, в
открито съдебно заседание, при което отново са посочени различните методи,
които са използвани при изследването и получените резултати от тях. При
приемане на заключението представител на ответната страна не е присъствал.
10
От негова страна е била подадена единствено писмена молба, в която е
заявено оспорване на констатациите, без да се правят искания за събиране на
други доказателства в тази насока.
При така събраните доказателства съдът намира, че е проведено
пълно доказване относно твърдението, че процесното ПТП е повлияло
негативно върху психично-емоционалния свят на ищцата, като даденото
отражение в тази насока е трайно и не е преодоляно и към момента, като не
може да се очаква и в бъдеще да бъде преодоляно окончателно и пълно.
Негативните психични промени са подробно описани от вещото лице. Не се
споделят доводите, че заключението на СПЕ не следва да се кредитира, тъй
като се основавало на данни, получени от заинтересованата страна - освен
когнитивния разговор от вещото лице са използвани и редица други методи,
подробно посочени, включително и като конкретни резултати от
изследването, т.е. вещото лице не просто възпроизвежда получена
информация от ищцата, а я анализира съобразно притежаваните специални
знания в областта на психологията. Няма основание да се акцентира
единствено върху обстоятелството, че няма конкретни доказателства за
"липса на страх да пресича улиците и да се движи по пътното платно" - такъв
страх не би бил адекватен и на конкретния механизъм, при който са получени
травмите, а именно като пътник в автомобил. В тази връзка свидетелката
говори за страх да пътува в автомобил, да се качва в кола. Освен това данните
от заключението не влизат в противоречие с останалите събрани по делото
доказателства в тази насока, напротив, кореспондират със свидетелските
показания, според които пострадалата е била много стресирана именно от
инцидента, много време не искала да се кочи в кола, страдала от това, че не
може да вижда внуците си, за което преди инцидента пътували често със
съпруга си, като преди инцидента била съвсем друга, весел човек.
Т.е. всички събрани по делото доказателства сочат, че
негативните промени в психиката на ищцата, описани и от вещото лице, и от
свидетелката, са пряк и непосредствен резултат от процесното ПТП.
С оглед така установените увреждания по вид, характер и
тежест, конкретно установените претърпени болки и страдания вследствие на
получените телесни увреждания, продължителността на възстановителния
11
период за всяко едно от тях, негативните психически промени, пряко
свързани с инцидента, които не са преодолени и към настоящия момент,
въззивният съд намира, че определеният размер от 30 000 лв. съответства на
принципа на справедливостта. Напротив, предлаганият от застрахователното
дружество размер от 20 000 лв. според съда би бил в противоречие с този
принцип, тъй като не съответства на обстоятелствата, установени по делото,
преценени в тяхната съвкупност, а именно, че в случая се касае за получени
няколко травми едновременно /във въззивната жалба въобще не се говори за
травмите в гръдната област, вкл. счупване на ребро, които също са довели до
значителни по интензитет болки, затруднено дишане, нарушения в съня и
т.н/, общо възстановителният период е бил около три месеца, физически
уврежданията са възстановени, но негативното отражение върху психиката не
е преодоляно и към настоящия момент. Липсата на усложения при
физическото възстановяване правилно е преценено от първоинстанционния
съд като едно от основанията за отхвърляне на исковата претенция до пълния
й предявен размер /в която част решението не е предмет на обжалване/.
Според съда така определеният размер съответства и на
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП - м.
юли 2021 г., показател за която са например: нивата на застрахователно
покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492,т.1 от КЗ/ ; размер на
средна работна заплата за този месец по данни на НСИ - 1520 лв.; общ
доход средно на лице от домакинство - 1938 лв., общ разход средно на лице
от домакинство - 1808 лв.
Всичко посочено води до извод за неоснователност на
подадената въззивна жалба от застрахователя. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно,
законосъобразно и обосновано. Предвид този изход на делото в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на
400 лв. /съобразно правилото на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран от горното ПАС
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179/19.06.23 г., постановено по
гр.д. № 685/22 г. на Хасковски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която „Д. З.“
АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Ж. Г. Г.ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП, станало на 10.07.2021 година, за разликата
над 20 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 05.04.2022 година до окончателното изплащане.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД ЕИК ********* да заплати на адв. К. Г.
сумата 400 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13