Р Е Ш Е Н И Е
гр. Нова Загора, 05.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА
НЕНОВА
при секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НЕНОВА АНД № 3 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0306-000978 от 25.10.2019г. на началника на група към ОДМВР - Сливен, РУ – Нова Загора, с което на основание чл.174, ал.3, пр. 1 ЗДвП на Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание глоба в размер в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП. Отнети са ѝ и 12 /дванадесет/ контролни точки.
С жалбата и на основанията изложени в нея се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, издадено при допуснати съществени нарушения на закона от материално-правен и процесуално-правен характер, както в производството по установяване на административното нарушение, така и в производството по налагане на административното наказание. Преди всичко, в отклонение от императивните правила съответно на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, АУАН и НП не съдържат пълно и ясно описание на твърдяното административно нарушение и обстоятелствата, при които се твърди да е осъществено. Допълнително, не е изпълнено изискването на чл. 42 т. 5 от ЗАНН относно коректното цифрово отразяване в АУАН на нарушената с деянието законна разпоредба респ. отразяването на същото в оспореното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител адв. М. Николова от АК Сливен.
Административно наказващия орган ОД МВР Сливен, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител в съдебно заседание. Не взема становище по жалбата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на издаденото наказателно постановление, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 16.10.2019 г. около 01.46 часа в гр. Нова Загора по ул. „Проф. Минко Балкански” на кръстовището с ул.”Петко Енев” в посока север-юг управлява лек автомобил „фолксваген туран” с рег. № СН3257АТ, собственост на ф-ма „Оникс” ЕООД, като отказва да и бъде извършена проба за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7518 с фаб № АRBA-0150 Деянието на водача Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** било квалифицирано като нарушение на чл.174 ал3пр 1от ЗДвП, за което нарушение св. Т. съставил акт за установяване на административно нарушение с бланков номер – серия GA № 49123/16.10.2019год.
Въз основа съставения акт, на 25.10.2019 год. било издадено и обжалваното наказателно постановление, връчено на жалбоподателя на 10.12.2019 год., който недоволен от вмененото му нарушение и наложеното му наказание на 16.12.2019 год. депозирал жалбата т. е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателя, който е лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Разпитан в съдебно заседание актосътавителя свидетеля Т. потвърждава констатациите в него. Заявява че жалбоподателя е направила няколко опита да бъде изпробвана с техническо средство но не изпълнявала точните указания, като не успяла няколко пъти да издуха за годна проба, изнервила се и те били принудени да напишат акт в който да отразят че същата е отказала да бъде изпробвана с техническо средство. Останалите двама свидетели Н. и Ж. разпитани в хода на съдебното производство дават почти идентични показания с тези на актосътавителя.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът намира че в отклонение от императивните правила съответно на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, АУАН и НП не съдържат пълно и ясно описание на твърдяното административно нарушение и обстоятелствата, при които се твърди да е осъществено. Допълнително, не е изпълнено изискването на чл. 42 т. 5 от ЗАНН относно коректното цифрово отразяване в АУАН на нарушената с деянието законна разпоредба респ. отразяването на същото в оспореното НП. В съставения АУАН серия GA акт. № 49123 от 16.10.2019г. е посочено, че на 16.10.2019г. в 01:46ч. доверителката ми Д.А. управлявала МПС марка «Фолксваген Туаран » с рег. № СН 32 57 АТ, в гр. Нова Загора, ул. Проф. Минчо Балкански, като при кръстовището с ул. Петко Енев в посока север-юг управлявайки автомобила, същата е отказала да ѝ бъде извършена проба за алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фаб. № ARBA -0150. Въз основа на тази фактическа обстановка АНО е издал НП, като е приел, че Д.А. „отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за мед.изследване и вземане на биолог.проби за хим.лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му” и ѝ е наложил административно наказание– по чл.174, ал.3 пр.1от ЗДвП.
Описаното в НП с думи противоправно поведение на жалбоподателката от АНО, записано непосредствено преди цифровата квалификация – по чл.174 ал.3 от ЗДвП - „1.отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за мед.изследване и вземане на биолог.проби за хим.лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му“, не съответства на текстовото описание, изложено както от актосъставителя в АУАН, така и от АНО в описателната част на самото НП – където се сочи - „отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол“. Или в случая е налице вътрешно противоречие между описанието на нарушението в АУАН и това въведено и допълнено в НП и непрецизираната правна квалификация с изписване на констатираната приложима хипотеза /предл.1-во на чл.174 ал.3 от ЗДвП/. Предвид изложеното, от една страна е налице неяснота относно изложената фактология на посоченото нарушение, а от друга не е налице идентичност на съдържанието на АУАН и НП, поради което считам, че е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. От друга страна, съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Нормативната уредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лева.
Разпоредбите на чл.174, ал.З от ЗДвП определят няколко хипотези, като първата относима към делото хипотеза е когато водачът откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Съгласно чл.З, ал.2, т.1 от Наредба № 1/19 юли 2017г., когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство, концентрацията на алкохол се установява чрез доказателствен анализатор или с химическо изследване, като меродавни са стойностите отчетени от доказателствения анализатор или химическото изследване. Налага се извод, че в случай, че лицето откаже изследване с техническо средство, но се подложи на изследване с доказателствен анализатор или в указания в талона срок се яви в указаното медицинско заведение, за да даде кръвна проба за химическо изследване, деянието не е обществено опасно, доколкото възможността за установяване действителната концентрация на алкохол в кръвта не е възпрепятствана. От гореизложеното и от високите санкции предвидени в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.З ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от две години се налага извод, че за разкриване на действителното приложно поле на първата хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия: 1. лицето да е отказало да бъде изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване.
Втората относима към делото хипотеза е налице, когато водачът не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата обаче при отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство. Налага се извод, че когато водачът не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, но е бил изследван с техническо средство и то е дало годни показания деянието не е обществено опасно, защото възможността за реално установяване дали лицето е употребило алкохол и неговата концентрация не е възпрепятствана. От гореизложеното и от високите санкции предвидени в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от две години се налага извод, че за разкриване на действителното приложно поле на втората хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия: 1. водачът не изпълни предписанието за вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване и 2. не могат да се използват показанията на теста. Второто условие ще е налице при едно от алтернативно предвидените в чл.З, ал.2 от Наредбата условия: 2.1 лицето откаже извършване на проверка с тест (в този случай е налице припокриване с приложното поле на първата хипотеза), 2.2 извършената проба с тест е некачествена или невалидна и 2.3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест. /Решение № 30/13.04.2017 год. по НАХД №354/2016 год, на РС-Девня; Решение № 100/13.04.2016 год. по НАХД106/2016 год. на PC Видин; Решение № 2238/06.12.2016 год. по АНД 3712/2016 год. на PC Варна; Решение от 27.02.2015 год. по АНД 44/2015 год. по описа на PC Ст.Загора; Решение № 115 от 19.03.2018 г. по адм. н. д. № 1430 / 2017 г. на IV състав на Районен съд – Дупница, Решение № 1332/25.7.2018г. по АНД № 4251/2018г. по описа на РС- Пловдив, Решение № 193/10.08.2018 год. по АНД № 188/2018 по описа РС –Елхово./
В настоящия случай с АУАН и с НП на дееца е вменено извършването на нарушение по първата хипотеза. Както посочих по-горе, за да е налице тя следва кумулативно да са налице следните две условия: 1. лицето да отказало да бъде изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване. В АУАН са изложени факти само за наличието на първото условие. Липсват каквито и да било факти за наличието или не на второто условие. Видно от съставения АУАН, в него не е изрично посочено издаването на талон за изследване, поради което следва да се приеме, че връчване на доверителката ми на така издадения талон не е имало. От изложеното следва, че ако деянието така, както е описано в АУАН е несъставомерно, то не съществува законосъобразен начин административно наказателната отговорност на дееца да бъде ангажирана за това деяние. Отказа от даване на проба съгласно Наредба 1 се удостоверява с протокол изготвен от медицинско лице и именно тогава е налице съставомерност на деянието посочено в НП като нарушение на чл.174, ал.З от ЗДвП.
Съставения в случая АУАН е единствено за отказ на А. да бъде изпробвана с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Освен това, следва да се обърне внимание на твърдението на жалбоподателката (потвърдено от показанията както на актосъставителя така и на свидетелите), че тя всъщност не само не е отказала да бъде тествана с техническо средство, но и напротив, няколко пъти е изпробвана с такова, но пробите са били неуспешни. Впрочем, в съставения ѝ АУАН, са вписани и възражения в такъв смисъл, а именно „Не съм отказала проба”. Въпреки това, абсолютно незаконосъобразно, АНО е приел, че възражения по акта не са постъпили в срок и не ги е обсъдил. Следователно не може да се приеме, че в случая e налице отказ от извършване на проба с техническо средство. Освен това, дори и да приемем, че се касае за отказ от проба за алкохол с техническо средство, за да е съставомерно нарушението по чл.174, ал.3 ЗдвП следва да ѝ бъде издаден и документ, въз основа на който лицето да отиде за медицинско изследване и вземане на биологични проби в най-близката болница. Такъв документ обаче (талон за медицинско изследване), макар и представен по делото, след като не е описан в съставения АУАН респ. НП, съгласно изискванията на чл.6, ал.2 от Наредба 1, следва да се приеме, че е издаден за целите на производството, най-малкото антидатиран.
Дори и да се приеме, че е издаден талон за медицинско изследване, каквито твърдения са налице от стран на разпитаните свидетели, в АУАН липсват предявени на нарушителя факти за второто изпълнително деяние на чл.174, ал.З от ЗДвП, а именно, че А. не е изпълнила указанията на котролните органи в уж издадения от тях талон за медицинско изследване, с указания в определени минути жалбоподателката да отиде в конкретното посочено медицинско заведение за изследване на кръвта й за алкохол. Тези факти незаконосъобразно се предявяват за първи път със самото обжалвано НП като е повторена цялата разпоредба на чл.173, ал.3, със всички изброени хипотези, но отново без да се посочва че талон за изследване е бил връчен на нарушителката, а още по-малко неговия номер.
В представения по делото талон за изследване № 0043540 като съставител е посочено името на актосъставителя, който потвърди, при предявяването му, че го е изготвил. При предявяването на талона, обаче и на свидетеля Ж., последният също заяви, че той самия е изготвил талона. И двамата, не можаха да дадат отговор на въпроса защо часът, в който се твърди, че А. е отказала да и бъде извършена проверка с техническо средство или тест, записан в талона е поправен. Нещо повече, според съдържанието на талона същия е съставен и връчен в 02,30 ч. на 16.10.2019г., а нарушението, за което е санкционирана джалбоподателката е извършено в 01,46 ч. на 16.10.2019г. т.е. талона за изследване е съставен и евентуално връчен на след като нарушението ѝ вече е констатирано в съставения и връчен ѝ АУАН. В този смисъл връчването на талона/ предписанията за изследване, на нарушителката, след съставянето на АУАН се равнява на липса на предписания поради невъзможност на А. да ги изпълни. Всички изложени обстоятелства мотивират извод, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които са съществени, и представляват достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, доколкото нарушават правото на защита и препятстват организирането на същата за жалбоподателя, поради липса на пълна яснота относно фактите, срещу които се брани.
Всичко казано до тук прави обжалваното НП незаконосъобразно и налага неговата отмяна.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0306-000978 от 25.10.2019г. на началника на група към ОДМВР - Сливен, РУ – Нова Загора, с което на основание чл.174, ал.3, пр. 1 ЗДвП на Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание глоба в размер в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП. Като незаконосъобразно
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: