№ 554
гр. Ямбол, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Й.Г.П.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330101539 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба Д. Д. Й. против
Кооперация „Ямболска популярна каса“, с която се иска ответната кооперация да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 7400, 85 лв. - представляваща направени
вноски във ВСК за периода 2004 – 2015 год., които имат характер на заем по смисъла
на чл. 240 ЗЗД.
В исковата молба и уточнение към нея се посочва, че ищецът е член кооператор
в ответната кооперация. По силата на решение на ОС била образувана ВСК при
условията на чл. 36 от ЗК и устава. Ищецът правил вноски за периода 2004 год. – 2015
год., като междувременно теглил и суми. Към началото на 2023 год. събраната сума в
едно с натрупаната лихва била в размер на 7400, 85 лв., за която надлежно били
направени вписвания в спестовната му книжка. През февруари 2023 год. пожелал да му
бъде изплатена цялата налична сума, но така и не му била изплатена. Била образувана
преписка в ЯРП, като председателят на Кооперацията заявил, че не отказва изплащане
и при постъпленията в касата сумата ще бъде възстановена. В уточнителна молба
ищецът сочи, че вноските във ВСК имали характер на заем, в който смисъл била и
съдебната практика. Отправил покана за връщане на заема, вкл. имал признание от
страна на ответника, че сумата ще му бъде върната.
Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който
претенцията се оспорва . Оспорва се твърдението, че сторените вноски имат характер
на заем,за което обстоятелство не се е сочели и представяли доказателства.
Направените от ищеца вноски не попадали в хипотезата на устава и били
осчетоводени като вноски. Освен това отношенията между страните се регулирали от
ЗК, а не от ЗЗД. Сумите били допълнителни вноски по смисъла на чл. 39,ал.5 от
Устава, които член – кооператора имал право да получи при прекратяване на
членството си.Освен това изискуемостта на вземането настъпвала с приемане от ОС
1
на ГФО за годината, през която членството е прекратено. Иска се отхвърляне на иска,
както и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния представител на ищеца.
Ответникът , чрез упълномощен адвокат оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е установено , че ищецът е член – кооператор в ответната
Кооперация/ Извлечение от книгата на член – кооператорите на ЯПК/.
Приет е Устав на Кооперация „ЯПК“, в който са подробно описани правата и
задълженията на член – кооператорите. В чл. 12 от същия е предвидено, че бившите
кооператори и наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и
целеви вноски, на припадащия се дивидент, както и на заемите предоставени на
кооперацията по чл. 31,ал. 6 от ЗК, вкл. на припадащите се лихви. Според чл. 39,ал.5 от
Устава – вноските, направени за дейността на ВСК са лихвени, като редът за внасянето
им , срокът за връщането им и размерът на лихвите се определят от правилник за
дейността й, приет от ОС. Чл. 43 предвижда , че по решение на ОС може да ес
образува ВСК за членовете на кооперацията, като устройството и дейността й се
определят с правилник приет от ОС.
По делото е приет още Правилник за устройството и дейността на ВСК, приет на
ОС , проведено на 23.04.2019 год. Съгласно чл. 4 от същия – всички членове на
Кооперацията са членове и на ВСК. Източници на средства за дейността на ВСК са –
всички вноски на членовете на кооперацията;доходите от дейността на кооперацията;
по реда на чл. 31 от ЗК членовете на кооперацията могат и да предоставят средства под
формата на заем, който не се отразява на дяловите вноски. Съгласно чл. 14 – вноските
и предоставените заеми от членовете на кооперацията са лични , доброволни, лихвени
и подлежат на връщане- ал.1; Вноските и заемите са срочни и безсрочни и се внасят по
отделна партида за всеки член- ал. 3; При предсрочно връщане на срочни вноски и
заеми, същите се олихвяват с намалена лихва – ал.6; При извънредни обстоятелства –
едновременно искане за връщане на вноски заеми в размер по-голям от 10 на сто от
общия им размер , УС изготвя график за връщането им съобразно постъпилите
искания и финансовите възможности на кооперацията- ал. 18; Без съгласието на
титуляра кооперацията /ВСК/ няма право да извършва промени по вноските или
заемите, освен в предвидени случаи.
Приети са още копия от спестовни книжки на Д. Д. Й. от 05.01.2004 год. и от
18.09.2013 год., в които са отразени внесени и изплатени суми, както и лихви.
По искане на ищеца е приложена в цялост преписка № *** год. по описа на РП –
Я., образувана по повод жалба на Й. и приключила с постановление за отказ да се
започне наказателно производство от 02.05.2023 год.
По делото е назначена и прието заключението на ССЕ , вещото лице по която след
извършване на необходимите справки е дало заключение, че във ВСК при ответната
кооперация се водят четири вида сметки – срочни вноски във ВСК; безсрочни вноски
във ВСК;срочни заеми предоставени на ВСК; безсрочни заеми предоставени на ВСК.
Внесените от ищеца суми за периода 05.01.2004 год. – 29.10.2015 год. са осчетоводени
по сметка – безсрочни вноски във ВСК. Към датата на изготвяне на заключението
салдото по партидата е в размер на 7 400, 85 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
2
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 36,ал.2 от ЗК, вр. чл. 79 ЗЗД.
Както беше посочено по делото безспорно се доказа, че ищецът е и продължава
да бъде член – кооператор в ответната кооперация, както и че при същата има
създадена ВСК по правилата на чл. 36 от ЗК, дейността на която се регулира от
Правилник за устройство и дейност на ВСК при Кооперация „ЯПК“. Според съда
безспорно се установи още, че за процесния период от 2004 год. до 2015 год. ищецът е
направил вноски в същата на стойност в едно с натрупаните лихви в размер на 7400, 85
лв.
Основните спорни между страните въпроси са какъв е характера на сторените
от ищеца вноски , както и какъв е редът за връщането им в пълен размер.
Според Устава на Кооперацията – всички нейни членове са и членове на ВСК, а
според правилника за устройство и дейност на ВСК- вноските и предоставени заеми от
членовете на кооперацията са срочни и безсрочни. В случая от представените по
делото доказателства и изготвената експертиза според съда безспорно се установи, че
процесните вноски са безсрочни такива. В този смисъл и съдът намира за
неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че същите имат характер на заем
предоставен на ВСК, респ. кооперацията. Липсват каквито и да е доказателства в тази
насока.
Взаимоспомагателната каса, образувана към ответната кооперация по реда на чл.
36 от ЗК, не е самостоятелен правен субект, с когото член-кооператорите могат да
встъпят в правоотношения по повод внесените допълнителни вноски или в каквито и
да било други по вид правоотношения. Законът не признава правосубектност на ВСК,
различна от тази на кооперацията, към която тя е създадена (в този смисъл вж. решение
№ 6142 от 28.08.2017 г. на СГС по гр. д. № 1085/2014 г.). Очевидно е, че в конкретния
случай и предвид предмета на дейност на ответната кооперация- чл. 4, т. 2 от Устава,
членството в кооперацията и членството в нейната ВСК са неразривно свързани. Член-
кооператорите имат право да получат дяловата си и др. вноски само при прекратяване
на членството след приемане на годишния счетоводен отчет и ако са погасили всички
свои задължения към кооперацията – чл. 14 от ЗК и чл. 12 от Устава. По силата на
посочените разпоредби, бившите кооператори имат право на внесените дялови,
допълнителни и целеви вноски, на припадащия се дивидент, както и на заемите,
предоставени на кооперацията по реда на чл. 31, ал. 6 от ЗК, включително
припадащите се лихви.
В случая се претендира изплащане в пълен размер на направени безсрочни
вноски във ВСК без прекратяване на членственото правоотношение, което според съда
е недопустимо.
За пълнота следва да бъде посочено, че действително договорът за заем, сключен
от кооперациите по реда на чл. 36,ал.1 и 2 от ЗК , има характер на заем за потребление
и се регламентира от общата разпоредба на чл. 240 ЗЗД /доколкото на осн. чл. 4, ал. 1,
т. 3 от ЗКИ, в този случай кооперацията няма статут на банкова институция по смисъла
на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, и чл. 430 от ТЗ не се прилага/, но в процесния случай липсват
каквито и да е доказателства между страните да е сключен такъв договор , който да
попада под цитираната разпоредба, респ. хипотезата на чл. 13 от Правилника.
В обобщение съдът намира претенцията за неоснователна и недоказана, поради
което и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
3
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на 1240
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Й., ЕГН ********** против Кооперация
„Ямболска популярна каса“, ЕИК *** иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 7400, 85 лв. – представляваща вноски внесени във ВСК за периода
01.2004 год. – 10.2015 год., имащи характер на предоставен на кооперацията заем, в
едно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. Д. Й., ЕГН ********** да заплати на
Кооперация „Ямболска популярна каса“, ЕИК *** сумата от 1240 лв. - разноски
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4