Решение по дело №447/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………./………………2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Шакирова

въззивно гражданско дело № 447 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.

Образувано е по постъпили молби за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване в частта за разноските на Решение № 587/26.05.2020 г. по настоящото дело, както следва:

1)    Молба с вх. № 12743/27.05.2020 г., подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. В.М., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение. В молбата се излага, че при постановяване на решението си, ВОС е допуснал очевидна фактическа грешка като е посочил, че решението не подлежи на обжалване.

2) Молба с вх. № 12744/27.05.2020 г., подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. В.М., в която се моли да бъде изменено в частта за разноските въззивното решение, като бъде съобразено направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и бъде редуцирано присъденото адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата страна до предвидения минимален размер в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Насрещната страна Н.М.С., чрез адв. Р.С., изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:

Молбата по чл. 247 от ГПК е подадена от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразената в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо. В постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение, не е налице несъответствие между изложените мотиви и постановения диспозитив. Указанията на съда относно обжалваемостта на постановения акт не са част от постановения диспозитив и не подлежат на поправка по реда на чл. 247 от ГПК.

Правото на страната да обжалва постановения съдебен акт произтича от закона. Независимо какви указания са дадени, при постъпването на касационна жалба, администриращият съд е длъжен да направи преценка за допустимост и да администрира същата надлежно.

По изложените съображения, молбата за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение.

Указанията във връзка с обжалваемостта на постановеното въззивно решение, макар инкорпорирани в съдебния акт, не съставляват част от диспозитива му, а имат характера на разпореждане, което подлежи на изменение от съда, който го е постановил по реда на чл. 253 от ГПК. По този ред следва да бъда отменени указанията, че въззивното решение не подлежи на обжалване, като бъдат дадени указания на страните, че същото подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му, по реда на чл. 280 от ГПК.

Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

В производството пред ВОС, въззиваемата страна Н.М.С. е ангажирала доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

С подаването на въззивната жалба и след това със списъка по чл. 80 от ГПК въззивника „Енерго – Про Продажби“ АД е направил възражение за прекомерност по раде на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Настоящият състав приема за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и продължителността на съдопроизводството. Обжалваемият интерес пред въззивната инстанция възлиза на 4 312,89 лева. При този материален интерес, дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото гражданско дело възлиза на 462,52 лева, на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, молбата на „Енерго – Про Продажби“ АД за изменение на въззивното решение в частта за разноските е основателна и присъдените в полза на Н.М.С. разноски, представляващи запратено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, следва да бъдат редуцирани до размер от 462,52 лева.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 12743/27.05.2020 г., подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. В.М., по реда на чл. 247 от ГПК, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 587/26.05.2020 г., постановено по в. гр. дело № 447/2020 г. по описа на ВОС.

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 587/26.05.2020 г., постановено по в. гр. дело № 447/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски за производството в полза на Н.М.С. от 600 (шестстотин) лева на 462,52 (четиристотин шестдесет и два лева и 50 ст.) лева.

 

 

ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 от ГПК, съдържащото се в Решение № 587/26.05.2020 г., постановено по в. гр. дело № 447/2020 г. по описа на ВОС, указание до страните, че “Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК”.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от Решение № 587/26.05.2020 г., постановено по в. гр. д. № 447/2020 г. по описа на ВОС.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че постановеното решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от съобщението.

 

Решението, в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчване на препис на страните.

Решението, в частта, в която е изменено по реда на чл. 248 от ГПК въззивното решение в частта за разноските има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

В останалата част, решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.