Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
01.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 210 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез
адвокат С.К. от Адвокатска колегия – София, срещу Решение № 260002/19.08.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 973/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В
0050581/13.04.2020г. на директора на Регионална дирекция към КЗП за областите
Варна, Шумен, Добрич, Разград, Силистра и Търговище, с което на основание
чл.222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и за нарушение на чл.113,
ал.3 от ЗЗП, на „Т.Б.“ ЕАД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение. Изложени са аргументи
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното
производство. Сочи се още, че дружеството не е извършило вмененото му
нарушение, тъй като в случая между него и лицето не е сключван договор за
продажба, а договор за лизинг, като от това следва, че юридическото лице няма
качеството на „продавач“ по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП. Излагат се и доводи за недоказаност
на приписаното на търговеца неизпълнение, с оглед обстоятелството, че мобилният
апарат е бил обслужен технически в рамките на законоустановения срок и
необосновано е отказано получаването му от потребителя. Поради това се отправя
искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдената с него имуществена
санкция, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, КЗП -
гр. Варна, в депозирано писмено становище излага аргументи за неоснователност
на касационното оспорване. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 17.12.2019г.
компетентни длъжностни лица от КЗП извършили проверка в обект – магазин
„Теленор”, находящ се на ул. „Ст. Чилингиров“ № 2 в Шумен по повод подадена
жалба на потребител с вх.№В-03-2325/09.12.2019г.
В хода на проверката
било установено, че на 18.10.2018г. потребителят Б.Б.е закупил от „Т.Б.“ ЕАД *** мобилен телефон „Nokia“ модел 7 Plus. Било
констатирано също така, че тъй като закупеният от потребителя мобилен
телефон дефектирал, на 17.10.2019г. е
предявил рекламация, която била приета с протокол за приемане на устройство
№********* в магазин на жалбоподателя, като на 18.11.2019г., мобилният телефон
не бил приведен в съответствие с договора за продажба, тъй като не бил
поправен.
На същата дата, след
изтичане на едномесечния срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП, потребителят подал искане
за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума, като „Т.Б.“ ЕАД ***
не отговорил на искането, прието с вх.№587-**********/18.11.2019г., при което потребителят
на 09.12.2019г. депозирал посочената по-горе потребителска жалба в КЗП.
Във връзка с тези
констатации, бил съставен констативен протокол № К-2665942/17.12.2018г. и
съответно било изискано становище от „Т.Б.“ ЕАД ***, в която да е описана
причината, поради която не е удовлетворил искането за развалянето на договора и
възстановяване на заплатената сума.
Търговецът изпратил до
административно наказващия орган становище на 23.12.2019г., в което сочи, че
мобилният телефон „Nokia“ модел 7 Plus е отремонтиран в законоустановения срок
и потребителят е уведомен за това.
Впоследствие с писмо с
изх. №В-03-2325 от 07.01.2020г. от дружеството са изискани да документи, които
да докажат, че телефонът е отремонтиран в законоустановения срок и потребителят
е уведомен за това.
С писмо
изх.№2/13.01.2020г. дружеството представило копие от текстовите съобщения,
изпратени до потребителя на посочения от него номер за контакт с информация
относно статуса на сервизната поръчка.
На 24.01.2020г. срещу „Т.Б.“
ЕАД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение К 0050581 от
24.01.2020г. в присъствието на упълномощено от търговеца лице /подписан без
никакви възражения/, като актосъставителят счел, че дружеството е нарушило чл.113,
ал.3 от ЗЗП.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган е издал процесното наказателно постановление,
с което ангажирал отговорността на юридическото лице.
Районният съд заключил,
че в хода на протеклото санкционно производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да имат решаващо значение спрямо
законосъобразността на НП. Съдебният състав извел и решаващия извод относно
безспорната установеност на описаното в НП нарушение, поради което потвърдил
наложената на „Т.Б.“ ЕАД, *** имуществена санкция.
Шуменският
административен съд споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
но не и решаващото правно становище на предходната инстанция относно
безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение.
По категоричен начин се
установява пораждането на договорно правоотношение между касатора и лицето Б.,
основано на сключен договор за лизинг. Макар отношенията между търговеца и
лицето да са регламентирани с Договор за лизинг, то дружеството е носител на
задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Шуменският административен съд
нееднократно е посочвал, че лизингополучателят представлява „потребител“ по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи
съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на
неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира задължението на
търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор. В този
смисъл, законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи
на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабият субект в
договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на
неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви
рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на
правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от
съдържанието на чл. 1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде
разглеждан повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на
претенцията по привеждането на стоката в съответствие с договореното, отправена
от потребителя до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите
разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните
особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би
могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 от ЗЗП е само договорът
за продажба. Подобно тълкуване обаче не се споделя от касационната инстанция,
тъй като не съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната
сфера на потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството
е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните
изисквания, неизбежно следствие от което се явява задължението му по привеждане
на стоката в съответствие с договореното в императивния едномесечен срок, при
основателност на претенцията. Именно от този момент - когато търговецът е приел
рекламацията за редовна, е започнал да тече и едномесечният срок за привеждане
на стоката в съответствие с договора за лизинг. Ако буквално се прилага изразът
„договор за продажба“, би означавало да бъде толерирано противоправното
поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни правни последици
в ущърб на интересите на потребителите.
На следващо място,
касационната инстанция намира, че задълбоченият прочит на приобщените
доказателства разколебава обвинителната теза на наказващия орган. Дружеството е
санкционирано за това, че не е удовлетворило искане, основано на чл.113, ал.3
от ЗЗП, за разваляне на договора с потребителя Б. и не удовлетворява
претенцията за възстановяване на заплатената сума, след изтичане на
едномесечния срок за отремонтиране на мобилен апарат, за който е била предявена
съответната рекламация. Съставът на визираното от контролните органи нарушение
предполага, на първо място, надлежно предявена потребителска рекламация,
каквато несъмнено се установява, последвана от неправомерно поведение от страна
на юридическото лице в указания срок, което не удовлетворява потребителя и
отказ да бъде уважена претенция за разваляне на договора и за възстановяване на
заплатената сума. В случая по несъмнен начин се доказва, че мобилният апарат на
Б. е бил приет за ремонт, като от съдържанието на Сервизен протокол № ********* става видно, че апаратът е
престоял в сервиз 15 дни е върнат на 05.11.2019г. след удовлетворяване на
рекламационната потребителска претенция и изпълнена подмяна на платка USB. В тази насока, противно на
становището на АНО, настоящата инстанция достига до извод, че не са били налице
предпоставките за удовлетворяване на искането за разваляне на договора,
доколкото търговецът е отремонтирал в срок телефонния апарат, като на ползвания
от потребителя мобилен номер, достъпен чрез предоставения на Б. апарат „Samsung
Galaxy J5 2017“,
своевременно са били изпращани текстови съобщения за хода на рекламационната му
претенция, включително и по отношение на пристигането на отремонтирания апарат
в търговския обект на 06.11.2019г. и произтичащата от това възможност за
получаването му. Това обстоятелство се установява от писмото, изпратено от
търговеца до органите на КЗП от 13.01.2020г., в което са поместени и нарочните
текстови съобщения до потребителя, които не са били обсъдени от административно
наказващия орган, а впоследствие и от районния съд. Причината, поради която
апаратът не е получен от Б., независимо от своевременното удовлетворяване на
рекламацията му, не е била коментирана и съобразена от наказващия орган.
Настоящата инстанция намира, че търговецът в случая е предприел необходимата
активност при отремонтиране на апарата в рамките на установения в чл.113, ал.2
от ЗЗП срок и последващото уведомяване на лицето. Това обстоятелство и фактът,
че потребителят по свой почин е отказал да получи закупената и приведена
съобразно рекламацията му стока, налага извод, че касаторът не е извършил
описаното в акта и в НП правонарушение, доколкото не са били налице
предпоставките за уважаване на искането за разваляне на договора и за
възстановяване на заплатената сума. Вместо да извърши обстоен анализ на
събраните в хода на проверката писмени доказателства, в това число и на
съдържащите с писмото от 13.01.2020г. данни, АНО е прибягнал до приложението на
санкционния състав на чл. 222а от ЗЗП, основано на неправилна представа за
доказаността на деятелността.
Недоказаността на
описаното в акта и в НП деяние налага отмяна на наложената на „Т.Б.“ ЕАД ***
имуществена санкция. На отмяна като неправилно и незаконосъобразно подлежи и оспореното
решение на Районен съд – Шумен.
Относно претенцията на
ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство,
образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора касаторът страна
има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на
80 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз
основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на „Т.Б.“ ЕАД ***
разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260002/19.08.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 973/2020г. по описа на съда и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № В
0050581/13.04.2020г. на директора на Регионална дирекция към КЗП за областите
Варна, Шумен, Добрич, Разград, Силистра и Търговище, с което на основание
чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.3 ЗЗП, на „Т.Б.“ ЕАД *** е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА
Комисия за защита на потребителите,
РД – Варна да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, *** разноски по делото в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
01.12.2020г.