Решение по дело №436/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 май 2022 г.
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20217160700436
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

78

 

Гр. Перник, 04.05.2022 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 436 по описа за 2021 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М.М.П. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Г.Е.Е. ***, с адрес ***, офис „***“ против Заповед № 1102 от 29.06.2021 година, издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 225,              ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и съставен констативен протокол № 15/ТР-4409-1 от 18.08.2020 и констативен акт                  № 15/ТР-4409-8 от 12.01.2021 година е наредено на настоящия жалбоподател, в качеството на възложител да премахне в срок до 1 месец, след датата на влизане в сила на заповедта, строеж: „Жилищна сграда“, намиращ се в УПИ XV, кв. 39 по плана на с. Б., община Перник, както и да представи в община Перник проект в част „План за безопасност и здраве“.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и нищожна. Моли съда да обяви нищожността на оспорвания заповед, респективно същата за бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 18.04.2022 година жалбоподателят М.М.П., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Г.Е. ***, която поддържа жалбата и излага подробни доводи в тази посока. Подробни съображения развива в предоставените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 18.04.2022 година ответникът по жалбата, кметът на Община Перник редовно призован, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт Д.Е., която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения развива в представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, за което прилага и списък по чл.80 ГПК.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по повод на постъпила жалба с вх. №33-00-116/03.09.2019 година от С.Б.П., във връзка с постройка, собственост на същата, а така също и съдържаща данни за нарушения, които се извършват от нейни съседи, в лицето на настоящият жалбоподател по разглежданото административно дело, изразяващи с в това, че е построена частна постройка върху публична общинска собственост в землището на                         с. Б., Община Перник.

На 18.08.2021 година, по повод на така подадена жалба, е извършена проверка от служители на Община Перник, в присъствието на М.А.П./съпруг на жалбоподателя/. След така направената проверка, работната група е констатирала, че източно от уличната регулационна линия на улица с о.т. 7088 – 9079, източно от УПИ XV, в              кв. 39 по описа на с. Б., Община Перник се намира строеж, изразяващ се в „Жилищна сграда“. Жилищната сграда е с размери 8,20/4,00 м и височина 3,20 в северния и 4,00 в южния край на сградата. Същата била изградена от единични плътни тухли на вароциментов разтвор, покривът е изграден на две нива. Част от сградата е едноетажна, а другата част двуетажна, която е била скрепена със стоманобетонна плоча между етажите. Сградата е била захранвана с електрическа енергия и вода. Било установено, че същата е собственост на М.М.П., съгласно нотариален акт № 62, том III, рег. № 3430, дело № 383/2015 година. Било констатирано също така, че въпросният строеж е без необходимите строителни книжа. Това било възпроизведено в съставения от работната група Констативен протокол № 15/ТР-4409-1 /лист 36/.

Въз основа на горните констатации и на Становище № 15/ТР-4409-7/11.01.2021 година на главният архитект на Община Перник /лист 34/, бил постановен Констативен акт № 15/ТР-4409-8 от 12.01.2021 година /лист 31/, с който било констатирано нарушение, изразяващо се в това, че строителството на сградата е извършено без необходимите строителни книжа и че същата е разположена извън границите на урегулиран поземлен имот в имот – публична общинска собственост, което е в нарушение на изискванията на Закона за устройство на територията, поради което същият подлежи на премахване.

Срещу констативният акт, в законоустановения срок е било подадено възражение с вх. № 15/ Р-4409-69 от 15.03.2021 година, с което настоящият жалбоподател е оспорил констатациите посочени в горецитирания Констативен акт № 15/ТР-4409-8 от 12.01.2021 година. С Протокол № 16/ ТР-4409-9 комисията е разгледала възражението и се е произнесла по отношение на същото, като го е отхвърлила.

Със Заповед № 1 102 от 29.06.2021 година на кмета на Община Перник, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 225,ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съставен Констативен акт № 16/ТР-4409-8/12.02.2021 година от служители на Община Перник, с която е било наредено доброволно от страна на жалбоподателя да бъде премахнат строеж, представляващ „Жилищна сграда“, намираща се в УПИ XV, кв.39 по плана на с. Б.. Именно тази заповед е предмет на обжалване и в настоящото съдебно производство.

Пред настоящата съдебна инстанция е извършен разпит на свидетеля Н.Л. Г., български гражданин, неосъждан, без дела със страните по делото, който заявява, че процесната жилищна сграда е била построена в периода между 1983 и 1984 година, като до 2013 година не е знаел за наличието на въпросния проблем, а именно, че същата попада в категорията „общински“. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, като обективни и базиращи се на лични възприятия.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страни заключение по извършена съдебно – техническа експертиза от вещото лице Р.М.Г.. Вещото лице след оглед на място и извършване на проверка на административната преписка и в община Перник, е установило, че е налице жилищна сграда, която се ползва от настоящия жалбоподател, като подробно е описало конструкцията на сградата. Установено, е че извършения строеж не е бил допустим по правилата и нормативите, които са действали по време на извършването му, тьй като попада извън границите на имота, както не е допустим и по сега действащите норми на ЗУТ. Съгласно одобрения със Заповед № ІІІ-145/22.02.1979 година регулационен и застроителен план на с. Б., процесния строеж, попада извън границите на УПИ ІХ, кв. 39, както и не отговаря на одобрения проект от 1981 година, тьй като петното на сградата не съвпада с одобрения проект по форма, квадратура и местоположение. Налице е типов проект, но за процесната сграда няма разрешение за строеж и виза, има за друга сграда, на друго място и друго строително петно, както и няма данни за подавани документи за регистрация и узаконяване на строежа, както и няма данни за съставен протокол за строителна линия и ниво. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно, компетентно и напълно кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Кметът на общината осъществява административен контрол по устройство на територията и строителството на строежи от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящото производство заповед е издадена от кмета на Община Перник, във връзка с негови правомощия по Закона за устройство на територията. Същият съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, какъвто е налице и в настоящият казус, доколкото става въпрос за строеж пета категория съобразно чл. 12 от Наредба № 1/2003 година за номенклатурата на видовете строежи и                чл. 137, т. 5, б. „а“ от ЗУТ. Въз основа на изложеното се приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, ал. 1 от АПК.

Оспореният акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е налице индивидуален административен акт и като такъв същият трябва да отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете, които се издават по реда на ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразност на административния акт, като задължава административния орган да съблюдава при неговото издаване, предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно поради това формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на издадените при неспазването и административни актове. В случая формата е спазена, включително са спазени и изискуемите от законодателя реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. В тази връзка са неоснователни доводите на жалбоподателя, респективно не се налага отмяна на акта на това основание.

Относно съответствието на заповедта с административнопроизводствени правила настоящият съдебен състав намира, че не са налице нарушения на същите. Жалбоподателят не е присъствал нито при съставянето на констативния протокол, нито при съставянето на констативния акт, но това не е засегнало правото му на защита, тъй като акта му е връчен /лист 33/, а също така и във връзка с последния е било депозирано възражение с вх. № 15/ТР – 4409-69 от 15.03.2021 година, съответно няма нарушение на процесуалните правила, което да обоснове отмяна на заповедта. Административният орган е издал акта си, сред като е изяснил всички релевантни за случая факти, извършил е проверка на имота и е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК. Спазена е и процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица от Община Перник, съответно срещу констативния акт е постъпило възражение, което е обсъдено в Протокол № 15/ТР-4409-9 от 22.03.2021 година /лист 17/ на поименна комисия, с участието на старши специалист в отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“, началник на отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“ и старши юрисконсулт в отдел „Правно обслужване“ при Община Перник. Ето защо следва да бъде отхвърлен доводът на жалбоподателя, че в случая не е било проведено производство по чл. 225а от ЗУТ, защото по възражението не се е произнесъл административният орган, компетентен да издаде самата заповед. В ЗУТ не се предвижда такова изискване. В разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ законодателят е предвидил изрично компетентност по отношение на кмета на съответната община, но това е само във връзка със заповедта за премахване на строеж. Това означава, че не е задължително същият да се произнесе и по отношение на възражението и това е логично, доколкото комисията, която е постановила съответния протокол е тази, която е извършила цялостната проверка относно съответствието на строежа със законовите изисквания, следователно логично е и тя да познава най – добре случая, а също така от друга гл.т. реално се възразява върху акт, който е изготвен от нея /констативния акт срещу когото е подадено съответното възражение/. Задачата на тази работна група, извършваща проверката е да даде становище и да възпроизведе направените от нея констатации в констативния акт, въз основа на който впоследствие кметът може да издаде заповед по смисъла на чл. 225а от ЗУТ. С оглед на изложеното при така осъществената проверка не се установяват съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да поставят под съмнение истинността на правнозначими или доказателственозначими факти, което да е довело до нарушаване на правото на защита на адресата на акта. С оглед на това, настоящия съдебен състав счита, че е било изпълнено и условието на чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби следва да се отбележи следното:

Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповедта за премахване по чл. 225а от ЗУТ са следните: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, визирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ; този строеж да не е със статут на търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и третата предпоставка е въпросният незаконен строеж да не е узаконен.

Дефиницията на понятието „Строеж“ е дадена в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съобразно която това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с или без промяна на предназначението. Настоящият съдебен състав приема, че констатираният от проверяващите строеж, попада в легалната дефиниция за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като е с характеристики на сграда – „Жилищна сграда“, доколкото това съответства на отразените за нея размери, а освен това и, че същата е била захранвана с електрическа енергия и водоснабдяване.

Строежът не попада и в законово установените изключения по                 чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ, с оглед на което за неговото извършване е било необходимо издаването на съответно разрешение за строеж. Липсата на такова е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед на така установените факти по делото, настоящият съдебен състав намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповедта за премахване на незаконен строеж в посочената хипотеза. Същият е изпълнен без издадено разрешение за строеж. Налице са материалноправните предпоставки за разпореждане на неговото премахване.

Спорното в случая е, дали по отношение на тази сграда има издадено разрешително за строеж и по –  конкретно, дали разрешеното петно отговаря на петното на строежа, върху което е изградена жилищната сграда, т.е. дали е налице нарушаване на границите на УПИ XV и преминаване в имот – публична общинска собственост, изразяващ се в тротоар на улица с о.т. 7088-9079, намиращ се източно от УПИ XV в кв.39. Видно от представената по делото скица, представляваща извадка от регулационния план на с. Б. и от представените чрез административната преписка и събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че е налице нарушаване на границите на УПИ XV. Това бе изяснено по категоричен начин и чрез назначената по делото съдебно – техническа експертиза, тъй като в нея вещото лице посочва, че извършения строеж не е бил допустим по правилата и нормативите, които са действали по време на извършването му, тьй като попада извън границите на имота, както не е допустим и по сега действащите норми на ЗУТ. Съгласно одобрения със Заповед № ІІІ-145/22.02.1979 година регулационен и застроителен план на с. Б., процесния строеж, попада извън границите на УПИ ІХ, кв. 39, както и не отговаря на одобрения проект от 1981 година, тьй като петното на сградата не съвпада с одобрения проект по форма, квадратура и местоположение. Налице е типов проект, но за процесната сграда няма разрешение за строеж и виза, има за друга сграда, на друго място и друго строително петно, както и няма данни за подавани документи за регистрация и узаконяване на строежа, както и няма данни за съставен протокол за строителна линия и ниво. Тоест от всичко изложено следва, че така построената сграда не отговаря на издаденото разрешително, което съществува за нея, налице е нарушаване на границите на урегулиран поземлен имот, тъй като се преминава в имот публична общинска собственост, без да има налице съгласие за това, т.е. разрешение от страна на собственика, а именно Община Перник. С оглед на изложеното, въпросният строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като е изграден в нарушение на строителните правила и норми действали в периода на извършване на строителството.

Заповедта е издадена и в съответствие с целите на закона.

Изложеното налага извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата, в съответствие с материалноправните предпоставки, регламентиращи процесните отношения и е съобразена с целта на закона. Налице са всички законови предпоставки за премахване на процесния строеж  като незаконен, предвид на което жалбата срещу издадената заповед следва да се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

При този изход на делото следва да се уважи направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на направените съдебни разноски, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева, от които 200 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение и 100 /сто/ лева депозит за вещо лице.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.П. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Г.Е.Е. ***, с адрес ***, офис „***“ против Заповед № 1102 от 29.06.2021 година, издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 225,              ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и съставен констативен протокол № 15/ТР-4409-1 от 18.08.2020 и констативен акт                  № 15/ТР-4409-8 от 12.01.2021 година е наредено на настоящия жалбоподател, в качеството на възложител да премахне в срок до 1 месец, след датата на влизане в сила на заповедта, строеж: „Жилищна сграда“, намиращ се в УПИ XV, кв. 39 по плана на с. Б., община Перник, както и да представи в община Перник проект в част „План за безопасност и здраве“, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.М.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Перник съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: /п/