Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1355                           13.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Грабчева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 4383 по описа за 2019 година.

 

Предявеният иск намира основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД твърди, че ответницата е абонат на дружеството, като са й предоставени услуги – доставка на електрическа енергия за неин имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. Л. № ., вх. , ет. , ап.. Дължимите суми са подробно описани в исковата молба, като представлявали главница и лихва за забава. За същите е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е образувано настоящото дело. Иска се да бъде установено  съществуването на вземането, описано в заповедта за изпълнение.

Ответницата С.И.П. чрез особен представител намира, че исковата претенция е неоснователна, тъй като липсват доказателства, установяващи наличието на вземането. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

            Установява се, че дружеството ищец - „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД предоставя на ответника електроснабдителни услуги в качеството на краен снабдител по смисъла на чл. 98а от ЗЕ. Ответникът е абонат с клиентски номер № .. относно място на потребление с ИТН .. намиращо се в гр. П., ул. Л. №, вх. , ап.8 /лист 12/.

Видно е от приложените фактури, че в периода от 16.12.2017г. – 15.03.2018г. дружеството ищец е начислило за обекта на ответника цена на използвана енергия на стойност 580,83 лв. / лист 12-15/.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че в процесния период жилището на ответницата е било присъединено към електрическата мрежа, като е било доставяно електричество. Консумираните количества са отчетени с дистанционно отчетен електромер, който е монтиран през 2016г., съответства на изискванията към средствата за измерване и е със срок на валидност до 2022г. / лист 69 -70/.

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза общата стойност на издадените от ищеца фактури възлиза на 580,83 лв., като цените в тях са изчислени съобразно установените с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода 06.02.2018г. – 14.11.2018г. е 42,56 лв. /лист 74 – 75/.

            Установява се, че на 15.11.2018г. дружеството ищец е подало заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано приложеното гр.дело № 18209/2018г. на Районен съд Пловдив и издадена заповед за изпълнение за сумите 580,83лв. главница и 42,56 лв.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между дружеството ищец и ответника е налице договор за снабдяване с електрическа енергия, като съгласно Общите условия към него, ответникът дължи заплащане на цената на доставеното електричество. Ползването на електроенергия за отчетния период е безспорно установена от заключението на съдебно-техническата експертиза. Ето защо тя дължи заплащане на цената. Поради неизпълнението върху неплатената цена се дължи и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца суми за деловодни разноски както следва: по настоящото исково дело в общ размер на 635 лева, от които 75 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 300 лв. депозит за особен представител и 160 депозит за експертиза; за производството по ч.гр.дело № 18209/2018г. на ПРС – 75 лева, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

            Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД съществуването на вземането на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, ЕИК: ********* против С.И.П., ЕГН ********** с адрес *** за следните суми: 580,83 лв. /петстотин и осемдесет лева и 83ст./, представляваща стойността на ел. енергия, предоставени за периода 16.12.2017г. – 15.03.2018г. за обект с клиентски № .. на адрес гр. П., ул. Л. №, вх. , ап.; сумата 42,56 лв./четиридесет и два лева и 56ст./, представляваща лихва за забава за периода от 06.02.2018г. – 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2018г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед №10023/19.11.2018г. по ч.гр.дело № 18209/2018г. по описа на Пловдивския районен съд.

ОСЪЖДА С.И.П. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 635 лв./ шестстотин тридесет и пет лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 75лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр.дело №18209/2018г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП