Решение по дело №2583/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 387
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20223110102583
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Варна, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.ия Светлинова
при участието на секретаря Дияна Д.а
като разгледа докладваното от А.ия Светлинова Гражданско дело №
20223110102583 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от А. А. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ********, срещу „Е.С.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: ************, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
8478,97 лв., представляваща стойност на допълнително начислена
електроенергия за периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2021 г. след извършена
корекция на сметката на абоната за обект на потребление с клиентски №
********** и абонатен № **********, находящ се в ******, за която сума е
издадена фактура № ********** от 08.12.2021 г. от „Е.С.” АД.
По твърдения в исковата молба, ищецът е битов клиент за процесния
обект на потребление. С писмо от 09.12.2021 г. бил уведомен, че след
извършена на 16.11.2021 г. техническа проверка в обекта електромерът бил
демонтиран и изпратен за метрологична проверка, при която била установена
софтуерна намеса в тарифната му схема и натрупано количество ел.енергия
по тарифа 3, поради което била извършена по реда на чл. 55 ПИКЕЕ корекция
на сметката му за електроенергия за минал период и били начислени
допълнително 43 948 кВтч ел.енергия за периода от 06.10.2016 г. до
06.10.2021 г. на стойност 8478,97 лв., за която била издадена фактура №
********** от 08.12.2021 г.
Ищецът счита, че не дължи тази сума. Оспорва извършената
корекционна процедура като незаконосъобразна поради липса на
установените предпоставки за приложение на чл. 55 ПИКЕЕ. По-конкретно
поддържа, че подписалият констативния протокол свидетел не е възприел
непосредствено извършените при проверката действия, респ. не са спазени
1
изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ. Изрично оспорва и съдържанието на
протокола като невярно. Счита, че пороците на осъществената проверка
лишават от доказателствена стойност и констатациите на БИМ, доколкото не
е доказано, че СТИ е предоставено в института в състоянието, което е имало
преди демонтажа.
Отделно оспорва реалното потребление на служебно начислените
количества ел.енергия. В тази връзка твърди, че не обитава постоянно
жилището, а пребивава там най-много 3-4 пъти в месеца. Излага още, че след
подмяната на електромера започнал да получава изключително високи сметки
за ел.енергия от порядъка на 400-700 лв. на месец, които не съответствали на
реалната консумация, което го принудило да монтира контролен електромер
в имота, като за месец и половина същият отчел между два и три пъти по-
малко потребление от отчетеното такова от официалния измервателен уред,
монтиран от „Е.С.” АД. Затова и твърди, че подал нарочно искане до
ответното дружество за поставяне на контролен електромер по реда на Раздел
X от ПИКЕЕ и заплатил дължимата такса за това, но подобен уред така и не
бил монтиран.
Отделно оспорва достоверността на показанията на електромера,
предвид установената софтуерна намеса в тарифната му схема и липсата на
данни показанията в третата тарифа да са били нулеви при първоначалния
монтаж на СТИ.
Оспорва също приложената методика на корекцията, вкл.
разпределянето на допълнителните количества ел.енергия на посочените във
фактурата периоди и тяхното остойностяване.
В условията на евентуалност, в случай че се приеме за доказан
фактическият състав на чл. 55 ПИКЕЕ, поддържа, че натрупването на
ел.енергия в невизуализиран регистър е следствие от неправомерното
поведение на ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа на
добър търговец и нарушение на вменените му нормативни задължения за
поддържане на СТИ, неговата параметризация и осигуряване на защита срещу
нерегламентиран достъп на трети лица. Поради това и счита, че в случая са
приложими общите правила на договорната отговорност по чл. 83, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД и отчетеното от невизуализирания регистър количество ел.енергия
следва да бъде отнесено в графа технологични загуби на дружеството.
Намира, че това разбиране индиректно е застъпено в разпоредбата на чл. 56,
ал. 3 ПИКЕЕ.
Релевира и възражение за погасяване на част от вземането в размер на
3654,61 лв. с вкл. ДДС поради изтичане на приложимата тригодишна давност.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ответника, в случай че същото надвишава нормативно
установения минимален размер.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Петър М., поддържа исковата претенция и представя
списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е.С.“ АД депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните
2
са обвързани от договорно правоотношение по повод достъпа и преноса на
електроенергия през електроразпределителните мрежи на ответното
дружество. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално
доставена и потребена електрическа енергия, дължима от ищеца на основание
чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 55 ПИКЕЕ.
Оспорва наведените в исковата молба твърдения в обратна насока, за
което излага подробни аргументи. По-конкретно твърди, че точното
количество ел. енергия е установено след прочитане на невизуализирания
регистър 1.8.3 и същото е реално потребено, тъй като е преминало през
измервателната система на електромера, но не е отчетено при редовния отчет
на видимите тарифи. Поддържа, че няма изискване абонатът задължително да
присъства при извършване на проверката, като се позовава на чл. 49, ал. 3
ПИКЕЕ. Сочи, че съставеният констативен протокол е изпратен на ищеца по
реда на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ и същият е надлежно уведомен за констатираното
неправилно измерване. Намира, че фактическият състав на процедурата не
включва виновно поведение на абоната и причините за неточното измерване
на електроенергията са ирелевантни. Твърди, че ищецът е битов абонат и е
имал достъп до показанията на регистрите, отчитащи дневна и нощна тарифа,
респ. операторът на електроразпределителната мрежа е положил грижата на
добър стопанин и търговец. Излага, че преизчислените количества ел. енергия
са фактурирани по действащите за периода на корекцията прогнозни цени за
покриване на технологични разходи, определени от КЕВР, съгласно
изискванията на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.
Счита, че е налице правно основание за корекцията, нормативно
регламентирано в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, обв. ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019 г. В тази връзка твърди, че след извършена на 16.11.2021
г. от служители на „Е.С.“ АД техническа проверка на електромера, в
присъствието на независим свидетел, са извършени замервания с еталонен
калибриран уред, при което е установено наличието на показания в
невизуализирания регистър 1.8.3., средството за търговско измерване е
демонтирано и подменено с ново, като за проверката е съставен констативен
протокол по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Демонтираният електромер е изпратен за
метрологична експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е
установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
енергия по невизуализирана тарифа 1.8.3 в размер на 043948,4 кВтч,
удостоверено със съставения за целта констативен протокол, представляващ
официален свидетелстващ документ. Излага, че със становище от 07.12.2021
г. на „Е.С.“ АД е установено точното количество ел. енергия след прочитане
на регистър 1.8.3. – 43 948 кВтч. На основание чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ същото е
остойностено в размер на 8478,97 лв. с издадената фактура с период на
корекцията от 06.10.2016 г. до 16.11.2021 г., чийто начален момент е денят,
следващ деня на монтажа на електромера (05.10.2016 г.), а крайният момент
съвпада с датата на констатираното вмешателство (16.11.2021 г.). Твърди, че с
писмо от ответното дружество абонатът е уведомен за извършената корекция
по реда на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ.
В условията на евентуалност – в случай че съдът приеме за
неприложима разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ, поддържа, че процесната сума
се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено
точно количество реално потребена енергия, чиято стойност следва да бъде
3
заплатена от абоната по силата на облигационната връзка по продажбеното
правоотношение между страните.
По тези аргументи моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му
представител адв. Николай Банков, поддържа отговора и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от
валидно облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на
електроенергия през електроразпределителните мрежи на ответното
дружество „Е.С.“ АД до процесния обект на потребление, находящ се в
******, за който е разкрита партида с клиентски № ********** и абонатен №
**********. Същото се потвърждава и от приобщеното заявление №
4009739/26.11.2015 г. (л. 54-55) и договор от 08.12.2015 г. (л. 56-58).
От съдържанието на приетия по делото констативен протокол №
11168615/05.10.2016 г. (л. 50) се установява, че на 05.10.2016 г. е подменен
монтираният в процесния обект електромер със СТИ с фабричен номер
1114021666930599, което към датата на монтажа е имало нулеви показания по
дневна и нощна тарифи. В протокола не е отбелязано какви са били
показанията на електромера по останалите регистри.
Видно от констативен протокол № 5101555/16.11.2021 г. (л. 36), на
16.11.2021 г. служители на „Е.С.“ АД са извършили техническа проверка на
електромер със същия фабричен номер, при която са констатирани показания
в регистър 1.8.3, измервателният уред е демонтиран, поставен в
индивидуална опаковка, последната запечатана и пломбирана. На негово
място е монтиран нов електромер с посочени нулеви показания по всички
тарифи. Съставеният протокол е подписан от двамата служители, извършили
проверката, и от един свидетел – Симеон Тихославов Проданов.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
361/24.11.2021 г. (л.38-39), според който е извършена експертиза на
демонтирания електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене
е установена намеса в тарифната му схема и наличие на преминала енергия по
тарифа Т3 – 043948,4 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Отразено е,
че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза
обстоятелства на 07.12.2021 г. е съставено становище от „Е.С.“ АД (л. 40) за
начисление на допълнително общо количество електрическа енергия в размер
на 43948 кВтч за периода от 06.10.2016 г. до 16.11.2021 г. Съгласно
становището корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.
За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща в
размер на 8478,97 лв., е издадена процесната фактура №
**********/08.12.2021 г. от „Е.С.“ АД (л. 41-44).
За извършената проверка и направеното преизчисляване на
4
количеството потребена електрическа енергия до ищеца е изпратено писмо от
ответното дружество от дата 09.12.2021 г. (л. 48). В исковата молба се
съдържа признание на ищеца, че писмото е получено от него.
От приложените и приети по делото справка за потреблението на ел.
енергия през последните 12/24/36 месеца (л. 45-46) и извлечение за фактури и
плащания към дата 15.03.2022 г. (л. 47) се изяснява, че за периода от
06.10.2016 г. до 16.11.2021 г. по партидата на ищеца са начислени 43948,0001
кВтч ел. енергия на стойност 8478,97 лв., която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-
електротехническа експертиза (л. 87 и сл.) се установява, че към датата на
извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на
метрологична годност. Според експерта ел.енергията, натрупана в регистър
1.8.3, е преминала през СТИ и е действително потребена. Същата е натрупана
в невизуализиран регистър в резултат от софтуерно вмешателство,
изразяващо се във въвеждане в действие на тази трета тарифа, която не е
видима на дисплея на измервателния уред, респ. не е инкасирана и заплащана.
Електромерът е бил свързан в схемата правилно, не е констатирана и схема за
отклоняване на ел.енергия (без да се отчита от СТИ). Електромерът е отчитал
точно потребяваната електроенергия, но е „записвал“ и в невизуализирана
тарифа. Според вещото лице направените изчисления за остойностяване на
определената за доплащане ел. енергия са математически точни и съобразени
с цената на ел.енергията, определена в КЕВР, приложима за отделните
подпериоди (общо седем бр.), включени в рамките на целия период на
корекцията от 06.10.2016 г. до 16.11.2021 г.
От свидетелските показания на разпитания по инициатива на ответното
дружество свидетел Т. О. - един от служителите на „Е.С.“ АД, извършили
техническата проверка (л. 82), се изяснява, че електромерът се е намирал в
табло, разположено във входа на блока. След четене на СТИ с лаптоп
служителите са установили, че има натрупани показания в невизуализирана
тарифа, което е наложило подмяната на електромера. Другият служител е
потърсил титуляря, но не е намерил никой в жилището му, поради което е
довел друго лице от етажите. Пред него са прочели отново електромера и са
му показали показанията по тарифите, след което свидетелят се е подписал и
написал собственоръчно трите си имена в протокола. След това са
демонтирали СТИ и запечатили в безшевна торба с пломба, като на негово
място са монтирали нов електромер.
Разпитани по инициатива на ищеца са и още двама свидетели, доведени
от него (л. 100-101).
От показанията на св. С.П. се изяснява, че той е свидетелят, подписал
констативния протокол за техническата проверка. Същият е бил на гости у
сестра му, която живее в ******, и при тръгване от там във входа на блока е
срещнал две служителки на „Енерго-Про“, които са го помолили да бъде
свидетел на подмяна на електромер. Извикали го до ел. табло, разположено на
партера в блока, и там е видял, че електромерът е свързан с лаптоп. На СТИ е
имало две показания за дневна и нощна тарифа, които са се виждали и на
лаптопа, като на последния е имало и други показания. Всички тези данни са
били записани предварително в протокол, който свидетелят е видял,
установил е, че попълнените в него показания съвпадат с тези от лаптопа,
след което е подписал протокола и си е заминал. Свидетелят не е присъствал
5
на демонтажа на електромера.
От показанията на св. Г. Д. (без дела и родство със страните) се
установява, че същият е съсед на ищеца в същия блок и двамата са в
приятелски отношения. Свидетелят разказва, че семейството на ищеца не
живее постоянно в жилището, а прекарват голям период от време през
годината в хотела, който притежава бащата на жена му. Споделя, че много
рядко вижда ищеца в квартала и при необходимост му се обажда по телефона.
Напоследък го вижда по-често, отколкото през 2021-2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
В настоящия случай е безспорно, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на
електроенергия през електроразпределителните мрежи на ответното
дружество, поради което ищецът се явява битов клиент по смисъла на § 1, т.
2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
С оглед релевираните от него възражения за незаконосъобразно
коригиране на сметката му за ел. енергия за минал период и предвид
потенциалната опасност от преустановяване на електрозахранването в обекта
при незаплащане на претендиранaта сума за стойността на служебно
начислените количества, за абоната е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск, с който цели да установи несъществуването
на вземането на ответното дружество по издадената от него фактура за тази
стойност, респ. да се освободи от задължението за нейното заплащане.
Налице са и останалите положителни процесуални предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват
процесуални пречки за това, поради което исковата претенция е допустима.
При доказания интерес на ищеца и с оглед вида на търсената съдебна
защита, ответникът носи доказателствената тежест да установи, при
условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него сума по
процесната фактура е дължима.
Ответното дружество поддържа, че вземането му е възникнало след
извършено по реда на чл. 55 ПИКЕЕ служебно начисляване на електрическа
енергия, отчетена в невизуализиран регистър.
Правният спор се съсредоточава върху наличието на
предпоставките за възникване на правото на ответното дружество да
приложи корекционната процедура.
Процесното правоотношение се регламентира от нормите на
действащите към 16.11.2021 г. (момента на извършената проверка на СТИ),
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране,
обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.; изм. с Решение № 10003 на ВАС на РБ от
21.07.2020 г. - бр. 57 от 9.07.2021 г., в сила от 9.07.2021 г. ПИКЕЕ имат
характер на подзаконов нормативен акт, като в тях са регламентирани
условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно,
6
неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване,
както и редът и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия в тези случаи (арг. от чл. 1, ал. 1, т. 6 и 7 ПИКЕЕ).
Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, на която се позовава
ответникът, в случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството
за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри. Ал. 2 от същата разпоредба предвижда,
че преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
Според чл. 49, ал. 1- ал. 4 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по
реда на правилата операторът на съответната мрежа съставя констативен
протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната
мрежа и от ползвателя или негов представител, а при отсъствие на
последните или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от свидетел, който не е служител на оператора. В последния случай
в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол
операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано
писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените
от ползвателя данни за контакт.
Съгласно чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ когато при проверката се установи
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на
средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта
и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за
добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се
демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака
на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и
уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на
съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване
на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на
проверката.
В разглеждания случай е съставен констативен протокол от дата
16.11.2021 г., подписан от представител на оператора и един свидетел,
съобразно изискванията на чл. 49, ал. 1 и 3 от ПИКЕЕ, като същият е изпратен
на ползвателя по реда на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ.
В документа е отразено, че са констатирани показания в
невизуализиран регистър 1.8.3, поради което електромерът е демонтиран и
поставен в индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба и
уникален номер, записан в протокола, както и че на негово място е монтирано
изправно средство за търговско измерване.
От свидетелските показания на св. С.П. се доказва, че така описаните в
протокола действия на служителите на ответното дружество не са извършени
пред него, като независим свидетел, взел участие в проверката, респ. не са
възприети пряко от него и подписът му в протокола е положен преди да бъде
попълнена тази част от съдържанието му. Съдът кредитира показанията като
достоверни, тъй като са основани на лични впечатления на разпитаното лице
и пресъздадени при разпита му по ясен и точен начин. Освен това същите
7
кореспондират с показанията на ангажирания от ответника св. Т. О., която
потвърждава, че демонтажът на електромера е извършен след като свидетелят
е подписал протокола.
При това положение съдът намира, че констативният протокол няма
доказателствена стойност в обсъжданата негова част, съответно не отговаря
на изискванията на чл. 49, ал. 5 и ал. 7 от ПИКЕЕ.
Налице е формално нарушение на нормативно установената
корекционна процедура по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, поради което и
стойността на начислените на това основание количества ел.енергия не
се дължи от абоната.
Липсват и предпоставките за ангажиране на договорната
отговорност на потребителя по реда на чл. 183 от ЗЗД, на която
разпоредба се позовава ответникът в условията на евентуалност. Този
извод следва от обстоятелството, че по делото не е доказано реалното
потребление на ел.енергията, отчетена от невизуализирания регистър, като
условие за дължимост на продажната й цена.
В протокола за първоначален монтаж не са отразени показанията на
въпросния регистър 1.8.3, нито на сумарния такъв – 1.8.0, отчитащ цялата
преминала през измервателната система на електромера ел. енергия, при
което не може да се даде категорично заключение дали измереното
количество електрическа енергия в този регистър е натрупано след монтажа
на електромера. При това положение и при липсата на данни за началния
момент, от който електромерът, параметризиран за двутарифен отчет, е
започнал да отчита потребената енергия в трета (върхова) тарифа, недоказан
по делото се явява и периодът на потребление, който е съществен елемент на
паричното вземане по продажбения договор.
Отделно от горното, не са спазени изискванията за регулярен отчет на
натрупаните в невизуализирания регистър количества ел.енергия.
Според чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.” АД
електроразпределителното дружество е длъжно да осигури измерване и
отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в
изправност на средства за търговско измерване, както и да организира
ежемесечно отчитане за всички ползватели на електрическа енергия.
Периодът на отчитане за ползватели на електрическа енергия за битови нужди
може да бъде и по-дълъг период, но не повече от 3 месеца – арг. от чл. 40а, т.
2.
Според чл. 26, ал. 1 от Общите условия за продажна на електрическа
енергия на „Е.П.П.“ АД потребителят има ежемесечно задължение за
заплащане на продавача на стойността на консумираната електрическа
енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа, а чл. 29а от ОУ предвижда правилата за заплащане
при отчитането на консумираната електрическа енергия на интервал, по-
дълъг от един месец. В последния случай потребителят заплаща на части
използваното в рамките на отчетния период количество електрическа енергия
(чл. 29а, ал. 1 от ОУ). За потребителите, за които периодът на отчитане на
използваното количество електрическа енергия е по-дълъг от един месец,
продавачът изчислява размера на дължимите суми, както следва: 1. равни
месечни вноски, дължими от потребителите, за месеците, за които няма
8
извършено отчитане на показанията на средството за търговско измерване, и
2. задължението, определено след отчитането на средството за търговско
измерване (чл. 29а, ал. 2 от ОУ). Размерът на равните месечни вноски се
определя като сбор от изчислени количества електрическа енергия за
валидните за потребителя тарифни зони, умножени по утвърдената действаща
цена за съответната тарифна зона, на база на използваните количества
електрическа енергия през предходния отчетен период и същия и предходния
периоди на отчитане една година назад, по определена в чл. 29а, ал. 4
формула. След отчитането на показанията на СТИ „Е.П.П.“ АД извършва
изравняване между стойността на действително използваното количество
електрическа енергия и общата стойност на фактурираните равни месечни
вноски, като размерът на изравнителното задължение е равен на разликата
между тях (чл. 29а, ал. 5 и ал. 6 от ОУ).
В случая цитираните изисквания на приложимите Общи условия
относно отчет и фактуриране на реално доставени количества ел.енергия не
са изпълнени, като се претендира заплащане на ел.енергия за петгодишен
период на потребление от 06.10.2016 г. до 06.10.2021 г.
Други доказателства за реалното потребление не са ангажирани от
отвтеника, въпреки разпределената му доказателствена тежест в тази насока.
Същото се разколебава и от свидетелските показания на св. Г. Д., според
които ищецът не живее постоянно в процесния имот.
Освен това цената на ел.енергията по продажбения договор е платима в
полза на продавача „Е.П.П.“ АД, а не в полза на ответното
електроразпределително дружество – арг. от чл. 17, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от
Общите условия за продажна на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД.
Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
процесната сума е недължима от абоната, респективно предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен,
като бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 8478,97 лв., начислена по процесната фактура.
При този извод съдът не намира за необходимо да обсъжда
възражението на ищеца за погасяване на вземането по давност.

По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното
за това искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски в общ размер на 1144,05 лв., от които: 342,55 лв. за
държавна такса, ведно с преводна такса (л. 2), 51,50 лв. за депозит за вещо
лице, ведно с преводна такса (л. 74), и 750 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за
правна защита и съдействие от 21.02.2022 г. (л. 14), съдържащ разписка за
извършено плащане в брой.
Предвид извода за основателност на исковата претенция, разноски в
полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът А. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, НЕ
ДЪЛЖИ на ответника „Е.С.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: ************, сумата от 8478,97 лв. (осем хиляди
четиристотин седемдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия за
периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2021 г. след извършена корекция на
сметката на абоната за обект на потребление с клиентски № ********** и
абонатен № **********, находящ се в ******, за която сума е издадена
фактура № ********** от 08.12.2021 г. от „Е.С.” АД, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ************, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ********, сумата от 1144,05 лв. (хиляда сто четиридесет и
четири лева и пет стотинки) за сторените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10