Р Е Ш Е Н И Е №
187/3.11.2020 г.
гр. Ямбол, 03.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 191 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.405 КТ по жалба на ЕТ “А.М. Г.” със седалище и адрес на управление ***, ул.***, вписан в търговския регистър с ЕИК *********, представляван от А.М. Г. със съдебен адрес ***, *адвокат П.С.П. против Принудителна административна мярка-предписание по чл.404, ал.1, т.12 от КТ, обективирано в Протокол изх.№2017213/14.07.2020 г. за извършена проверка, издаден от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда"-Ямбол в частта й, в която е предписано да бъде платено уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на Н. М. Г. за периода от м. януари 2018 г. до м. юли 2019 г. включително (от т. 8 до т. 26 вкл. от предписанието).
В жалбата се твърди, че постановената мярка е незаконосъобразна и следва да се отмени със законните последици, т.к. ЕТ “А.М. Г.“ е изплатил на Н. М. Г. дължимото трудово възнаграждение за периода от м. януари 2018 г. до м. юли 2019 г. включително и не е налице неизпълнено задължение на работодателя по смисъла на чл.128, т.2 от Кодекса на труда.
В съдебно заседание за оспорващия се явява процесуалния му представител адв.П., който подържа жалбата с искане за уважаването й по посочените в нея съображения доразвити в писмени бележки и за присъждане на направените по делото разноски.
За ответника по жалбата се явява ст.юрисконсулт К., който оспорва жалбата като неоснователна и претендира за потвърждаване на ПАМ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, т.к. процедурата е спазена и са налице материалноправните предпоставки за постановяването й.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С трудов договор №6/29.11.2016 г. сключен между ЕТ “А.М. Г.“ и Н. М. Г., последния е назначен на длъжност „сезонен работник“, който договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ със Заповед №7/03.07.2019 г., считано от същата дата.
На 02.07.2020 г. на ЕТ„А.М. Г.“ е извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство по документи представени в Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол, при която е устновено, че търговеца в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ не е изпълнил задължението си да плати в уговорения срок трудовото възнаграждение за извършена работа на лицето Н. М. Г. на длъжност „сезонен работник“ в размер на 2833,46 лв. за периода от м. юни до м. декември 2017 г., 5049,12 лв. за периода от м. януари до м. декември 2018 г. и сумата 2676,80 лв. от м. януари до м. юли 2019 г., както и парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода м. януари 2018 г.до 03.07.2019 г. пропорционално на отработеното време.
Поради това е постановена Принудителна административна мярка предписание по чл.404, ал.1, т.12 от КТ, обективирано в Протокол изх.№2017213/14.07.2020 г. за извършена проверка, издаден от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда"-Ямбол, с която на ЕТ “А.М. Г.“ е предписано да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на Н. М. Г. за периода от м. януари 2018 г. до м. юли 2019 г. включително (от т. 8 до т. 26 вкл. от предписанието).
Към протокола са приложени Разчетно-платежни ведомости на ЕТ “А.М. Г.“ за периода, в които не фигурира подпис на работника, че е получил дължимите суми, което обстоятелство и не се спори между страните.
Също така няма спор между страните и че А.М. Г. и Н. М. Г. са братя.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът приема за обективно, компетентно и правилно, в което се посочва, че:
1.В счетоводството на ЕТ „А.М. Г.“ заплатите на Н. М. Г. са осчетоводени по дебита на сметка 604 Разходи за заплати и по кредита на сметка 421 Персонал за начислените заплати и съответно по дебита на сметка 421 Персонал и кредита на сметка 501 Каса в левове за изплатените заплати;
2. Издадената служебна бележка на основание чл. 45 от ЗДДФЛ за 2018 г. и подадената в НАП справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2019 г. съответстват на начислените и изплатени суми за заплати на Н. М. Г. за съответните години според представените по делото ведомости и счетоводни справки,
3. Счетоводството на ЕТ „А.М. Г.“, ЕИК ********* е водено редовно.
4. За 2018 г. и 2019 г. Н. М. Г. в подадените годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ е декларирал доходи от трудови правоотношения, получени от ЕТ „А.М. Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ул.***, представляван от А.М. Г..
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Принудителна административна мярка-предписание по чл.404, ал.1, т.12 от КТ, обективирано в Протокол изх.№2017213/14.07.2020 г. за извършена проверка, издаден от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда"-Ямбол в частта й, в която е предписано на ЕТ „А.М. Г.“ да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на Н. М. Г. за периода от м. януари 2018 г. до м. юли 2019 г. включително (от т. 8 до т. 26 вкл. от предписанието).
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган - инспектори в Дирекция "Инспекция по труда"-Ямбол в рамките на техните правомощия по чл.404 КТ, в изискуемата писмена форма, но е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за отмяната му съгласно чл.146, ал.1, т.4 АПК.
По силата на ал.404, ал.1, т.12 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителна административна мярка-да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.
Според чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, като по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установя, а и не се спори между страните, че за изплащане на дължимото на Н. М. Г. за периода от м. януари 2018 г. до м. юли 2019 г. включително уговорено трудово възнаграждение за извършената работа не е приложен някой от посочените по-горе способи.
В тази насока константната съдебна практика обективирана в Решение № 41 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В.Р., Решение № 165 от 6.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 181/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят М.П., Решение № 131 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 131/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б., Решение № 258 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Г., Решение № 241 от 7.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3269/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията С.Д., Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б., приема че нормата на чл.270, ал.3 КТ не ограничава допустимите доказателствени средства за установяването на факта на плащане на трудовото възнаграждение единствено до ведомост или платежно нареждане.
Ето защо настоящата инстанция приема за неоснователни доводите на ответната страна, че съответните платежни документи по смисъла на чл.270, ал.3 КТ, които не са представени по делото и не са надлежно оформени, са единствените възможни доказателства за плащане, т.к. изброяването в чл.270, ал.3 КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно, но то не изключва възможността плащането да бъде доказано с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Ведомостта и платежното нареждане са нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане, и когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ.
Доказването с нарочен документ е улеснено, тъй като от предполагаемото намерение на неговия автор и предполагаемите обстоятелствата, при които е съставен нарочният документ, може да се направи обоснован извод, че съдържащото се в него изявление за знание съответства на обективната действителност, т.е. е вярно, но и винаги може да се доказва, че действителното намерение на автора на документа и обстоятелствата, при които той е съставен, са различни, т.е., че съдържащото се в него изявление за знание не съответства на обективната действителност, т.е. е невярно.
Изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици.
Ако са съставени, документите по чл.270, ал.3 КТ, биха съставлявали пълно доказателство за плащане, но е допустимо плащането да се установи и с други доказателства, включително косвени, каквито са съдебното и извънсъдебното признание (първото може да бъде установяване с всички доказателствени средства, веществените доказателства, заключения на вещи лица, както и молби-декларации пред НАП и НОИ, служебни бележки, други документи, подписани от работника и съдържащи негови изявления, сочещи на единствения възможен извод, че сумите по трудовите възнаграждения са платени.
В този аспект от приложението по делото доказателства и заключението на вещото лице се констатира, че заплатите на Н. М. Г. са осчетоводени в счетоводството на ЕТ„А.М. Г.“ по дебита на сметка 604 Разходи за заплати и по кредита на сметка 421 Персонал, за начислените заплати и съответно по дебита на сметка 421 Персонал и кредита на сметка 501 Каса в левове за изплатените заплати и изплатените чисти суми за получаване са отчетени по месеци за периода м. януари 2018 г. до м. юли 2019 г. включително в размер на 5049,12 за 2018 г. и в размер на 2676, 80 лв. за 2019 г.
Освен това за начисленото и изплатено трудово възнаграждение на Н. М. Г. на 23.04.2019 г. е издадена служебна бележка на основание чл.45 от ЗДДФЛ за 2018 г., в която е посочен облагаем доход в размер на 6506,76 лв. и удържани осигурителни вноски-896,64 лв., данък по чл.42 от ЗДДФЛ-561 лв. и чиста сума за получаване 5049,12 лв., като в справката по чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ за 2019 г. с вх. № 28000203015174/17.02.2020 г. е посочен облагаем доход 3449,60 лв., удържани осигурителни вноски 475,39 лв., данък по чл.42 от ЗДДФЛ 297,41 лв. и чиста сума за получаване 2676,80 лв., които суми, описани в издадената служебна бележка на основание чл.45 ЗДДФЛ за 2018 г. и в подадената в НАП справка по чл.73, ал.6 ЗДДФЛ за 2019 г. отговарят на начислените и изплатени суми за заплати на Н. М. Г. за съответните години според представените по делото ведомости и счетоводни справки.
Същевременно Н. М. Г. е подал в ТД на НАП-офис Ямбол годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2018 г. и за 2019 г., в които е декларирал доходи от трудови правоотношения, получени от ЕТ „А.М. Г.“, ЕИК ********* - облагаем доход в размер на 6506,76 лв. за 2018 г. и облагаем доход в размер на 3449,60 лв. за 2019 г., в които декларации се съдържа извънсъдебно признание на факта, че Н. М. Г. е получил дължимото от работодателя ЕТ „А.М. Г.“ трудово възнаграждение за посочените периоди.
В обобщение, въпреки липсата на надлежно оформяне на заплащането по предвидените в чл.270, ал.3 КТ начини, се налага извода, че дължимото на Н. М. Г. трудово възнаграждение за процесните периоди е било изплатено от работодателя ЕТ „А.М. Г.“, в подкрепа на който извод е и факта, че в продължение на 12 месеца от прекратяване на трудовия му договор и 30 месеца от възникване на първото задължение работника не е потърсил защита на нарушените си трудови права и не е заявявал, че е бил лишен от дължимото му възнаграждение.
Поради това съдът приема, че не са налице дължимите материалноправни предпоставки-неизплатени трудови възнаграждения, което обуславя незаконосъобразността на приложената принудителната административна мярка по чл.404, ал.1, т.12 КТ, с която се дават задължителни предписания на работодателя ЕТ „А.М. Г.“ да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на Н. М. Г. за периода от м.януари 2018 г. до м.юли 2019 г. включително.
Предвид посоченото съдът приема, че принудителна административна мярка-предписание по чл.404, ал.1, т.12 от КТ в атакуваната й част е незаконосъобразна заради противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена.
При този изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК ответника следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Принудителна административна мярка-предписание по
чл.404, ал.1, т.12 от КТ, обективирано в Протокол
изх.№2017213/14.07.2020 г. за извършена проверка, издаден от инспектори в
Дирекция "Инспекция по труда"-Ямбол в частта й, с която на ЕТ “А.М. Г.” със седалище и адрес на управление ***,
ул.***, вписан в търговския регистър с ЕИК *********, представляван от А.М. Г. е предписано да бъде платено уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа на Н. М. Г. за периода от м.
януари 2018 г. до м. юли 2019 г. включително (от т. 8 до т. 26 вкл. от
предписанието).
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда"-Ямбол да
заплати на ЕТ “А.М. Г.” със седалище и адрес на управление ***, ул.***, вписан
в търговския регистър с ЕИК *********, представляван от А.М. Г.
направените по делото разноски в размер
на 600 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не
се чете