№ 1465
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Диана Коледжикова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000501928 по описа за 2022 година
С решение № 260883 от 11.03.2022 г. по гр. д. № 930/2020 г., СГС, І-6 с-
в, ОСЪЖДА И. Й. Ц. да заплати на основание чл. 288, ал. 12 във връзка с чл.
288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) на Гаранционен фонд, сумата от общо 105 148, 73
лв., представляваща възстановено от Гаранционния фонд обезщетение по
щета № 220096/2015 г. за неимуществени и имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 31.10.2010 г. в Германия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 23.01.2020
г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения иск за разликата над присъдената сума
от 105 148, 73 лв. до пълния претендиран размер от 145 686, 97 лв., погрешно
вписан в исковата молба като 145 782, 02 лв., като сбор от извършените
четири плащания (55 290, 96 лв., 30 816, 14 лв., 24 317, 40 лв. и 35 262, 47
лв.).
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от адв. А. С., особен
представител на ответницата по иска И. Й. Ц.. Твърди, че дължима е само
сумата от 18 484, 48 лв., който размер е посочен в регресната покана. Оспорва
плащанията от ищеца към бюрото в Германия, както и на какви основания са
1
правени преводите в годините. Оспорва, че процесното МПС се е намирало
обичайно на територията на РБългария, както и факта, че за него не е била
налична застраховка на гражданската отговорност на водача. Счита, че
минималната застрахователна сума за 2010 г. е 50 000 лв., поради което
присъдената сума от СГС се явява надвишаваща тази стойност. Поддържа, че
е изтекла погасителна давност, като намира, че съдът неправилно е счел, че тя
започва да тече от плащането на сумите. Като прави изчисления относно
пропорцията на присъдените разноски от немския съд, извежда извод, че
присъдената сума, като обезщетение за вреди не се дължи.
Ответникът по жалбата Гаранционен фонд оспорва същата и намира
решението за правилно.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ вр. чл. 288а, ал. 1,
т. 1 от КЗ (отм.).
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че платил на НББАЗ сумата от 145
782, 02 лв., равностойност на 74 537, 16 евро, която Бюрото платило на
Националното бюро на Германия, във връзка с ПТП, настъпило на 31.10.2010
г. в Германия по вина на ответницата И. Й. Ц., и от което са причинени
неимуществени вреди на трето лице. Твърди се, че Ц. е управлявала МПС без
да има застраховка на гражданската си отговорност. Ищецът сочи, че е
извършил плащане на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм., сега чл. 559,
ал. 1, т. 1 от КЗ) и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основаната на чл. 6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС). Ищецът твърди, че поканил ответницата
да възстанови изплатеното от него, но и до днес лицето не е погасило
задължението. Претендира ответницата да бъде осъден да му заплати
посочената сума от 145 782,02 лв., както и разноски по делото.
С молба от Гаранционен фонд пред САС исковата претенция е
прецизирана след указания на съда като е пояснено следното:
Гаранционен Фонд твърди, че е възстановил на НББАЗ, платени от
последното в поза на Бюро Шмиц ГмбХ, следните суми:
2
24 441,28 евро като разходи за лечение на И. С.
868,89 евро като разноски на Бюро Шмиц ГмбХ, по дело, в което
последното е било осъдено като ответник
15 719,60 евро като помощи, които са били платени от Федералната
агенция по заетостта на И. С. за периода 1.01.2011 г. – 14.12.2012 г.
10 341,91 евро като адвокатско възнаграждение на адв. Й.,
представляващ Бюро Шмиц ГмбХ
18 000 евро като обезщетение платено на пострадалото лице И. С..
Сочените суми възлизат на 71 653,75 евро с левова равностойност
140 142,55 лв.
В молбата от 26.07.2022 г., депозирана пред САС, в пълно
съответствие с мотивите на решението на СГС, са посочени счетоводните
операции и документи, с които са извършени преводите, както и начислените
към тях допълнителни банкови такси.
Ответницата И. Й. Ц., чрез назначения й особен представител адв. А. С.,
оспорва иска. Твърди се, че не става ясно как е формиран размера на исковата
претенция, че дължима е само сумата от 18 484,48 лв. по поканата, като прави
възражение за погасителна давност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, съдът приема следното от
фактическа и правна страна:
Съдът дължи проверка по правилността на решението, в рамките на
възраженията във въззивната жалба, доколкото същите са били въведени в
процеса и пред първата инстанция. Видно от писмения отговор на особения
представител на ответницата адв. А. С., искът е оспорен общо като
неоснователен и е въведено възражение за давност. Извън последното,
оплакванията във въззивната жалба са преклудирани, но за пълнота
въззивният съд излага мотиви и относно тях.
Пред настоящата инстанция няма спор, че на 31.10.2010 г. в Германия
ответницата И. Ц. е предизвикала с виновното си и противоправно поведение
ПТП, при което е пострадал И. С., който получил счупване на горния край на
двете бедрени кости на двата долни крайника. От събраните писмени
доказателства се установява, че управляваното от И. Ц. превозно средство с
3
рег. № ********, е с обичайно местодомуване в РБългария. В този смисъл
неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че управляваното от нея
МПС няма обичайно пребиваване на територията на РБ. По делото не е
установен положителният факт, че автомобилът местодомува на място
различно от РБългария, и доказателства, оборващи удостоверяването в
писмото от 27.06.2011 г. на НББАЗ няма събрани. В този смисъл
възражението на Ц. следва да се отхвърли.
Неоснователно и неподкрепено с доказателства е и твърдението, че за
гражданската отговорност на водача на процесното МПС е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ – този факт, също не е удостоверено
по никакъв начин в хода на процеса.
Неоснователно е поддържаното становище, че минималната
застрахователна сума за 2010 г. е 50 000 лв., поради което присъдената сума
от СГС се явява надвишаваща тази стойност. Както е посочено в § 27, ал. 1 от
КЗ (отм.) от 1 януари 2010 г. минималните застрахователни суми по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
се определят за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице - 1 000 000
лв., а при две или повече пострадали лица за всяко събитие - 5 000 000 лв. В
този смисъл твърдението на жалбоподателя противоречи на закона.
Събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства
(счетоводни и разходо-оправдателни документи, описани в решението, към
която негова част, настоящото препраща) и приетата ССЕ, установяват
съответните плащания от НББАЗ към немското бюро, съответно от
Гаранционен Фонд към НББАЗ. Не са налице основания да се игнорират
изводите на вещото лице, което е проследило поредността на счетоводните
операции и е констатирало съответни преводи.
Що се касае до възражението за изтекла давност, както е надлежно
посочено и в решението на СГС, същата започва да тече от момента на
плащане. Относими към казуса са разрешенията дадени в константната
практика на ВКС (актуална и тази по отменението КЗ и ЗЗ) – определение №
100 от 18.02.2020 г. по т. д. № 1639/2019 г., Т. К., І Т. О., т. 14 на
Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г. на ВС, решение № 53 от 16.07.2009 г.
по т.д. № 356/2008 г. на ВКС, ТК, решение № 131 от 07.10.2011 г. по т.д. №
4
806/2010 г. на ВКС, ТК, Решение № 192/14.08.2012 г. по т.д. № 768/2010 г. на
ВКС, II т.о., решение № 147/12.11.2014 г. по т. д. № 3708/2013 г. на ВКС, ІІ т.
о. и др. В същата е прието, че за регресното право на застрахователя, платил
застрахователното обезщетение на правоимащите лица, важи общата
петгодишна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, като течението на този срок започва
от момента на изплащането. От този момент вземането на застрахователя
спрямо делинквента, което възниква въз основа на самостоятелен фактически
състав, става изискуемо. Отнесено към настоящия спор това разрешение
налага извода, че възможността на Гаранционен фонд да претендира плащане
от делинквента е възникнала на 5.04.2017 г. (първото и най-старо плащане),
поради което искът, предявен на 23.01.2022 г. за събиране и на последващите
плащания не е погасен по давност.
Настоящият състав не споделя и оплакванията на жалбоподателката,
основани на разсъжденията относно пропорцията между платените разноски
и присъдените суми. Изводите на страната са основани на предположения,
тъй като е несъстоятелно по размера на присъдените в дадено производство
разноски да се прави извод за размера на исковите претенции, респ.
уважените такива. Разноските в съдебно производство се определят въз
основа на цената на иска, но техният краен уважен размер е обусловен от
множество други фактори – наличие на освобождаване от разноски, реално
заплащане на такива, продължителност на производството, сложност на
решения спор и пр. Още повече, в случая се касае до разноски присъдени в
процес, който е регулиран от чуждестранни процесуални норми на немското
право и страната не е установила способът за изчисляване на разноските в
него. В този смисъл напълно хипотетичен е аргументът, че по размера на
разноските може да се установи размера на присъдената на пострадалото
лице сума.
Доколкото страните нямат спор по другите правно релевантни факти в
настоящата инстанция, а от събраните доказателства се установява
дължимост на исковите суми, в уважения от СГС размер, решението в
обжалваната част от особения представител адв. А. С., следва да се потвърди.
При този изход на спора на жалбоподателката не се следват разноски.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260883 от 11.03.2022 г. по гр. д. №
930/2020 г., СГС, І-6 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА И. Й. Ц. да заплати
на основание чл. 288, ал. 12 във връзка с чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) на
Гаранционен фонд, сумата от общо 105 148, 73 лв., представляваща
възстановено от Гаранционния фонд обезщетение по щета № 220096/2015 г.
за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.10.2010 г. в
Германия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6