Присъда по дело №109/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1
Дата: 11 януари 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20215330200109
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Пловдив , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Х. Ингилизов
Секретар:Виолина И. Шивачева
Прокурор:Пламен Борисов Чобанов (РП-

Пловдив)
като разгледа докладваното от Николай Х. Ингилизов Наказателно дело от
общ характер № 20215330200109 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. К. К. - родена на ** в с. Б., общ. Р., обл. П.,
б.г., разведена, неосъждана, средно образование, с настоящ адрес: гр. П., ул.
„**, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 29.12.2020 г. в гр. Пловдив, е
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 407“ с рег. №
** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 хиляда, а именно – 2,71 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер
7410+“ с фабр. № ARSM - 0099, за което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК
вр. чл. 58А вр. чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на 1 /една/ година „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА”, както и ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното на подс. В. К. К. наказание от 1 /една/ година „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” с изпитателен срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 67 ал. 3 от НК ПОСТАНОВЯВА пробационна мярка
по чл. 42а ал. 2 т. 4 от НК, а именно – „включване в програма за обществено
1
въздействие - наркотици и алкохол“ през изпитателния срок.
ЛИШАВА на основание чл.343г вр. чл.343б ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.7 от
НК подсъдимата В. К. К. ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.4 от НК, от така определеното и
наложено на подсъдимата В. К. К. наказание “лишаване от право да
управлява МПС” времето, през което е била лишен по административен ред
от възможността да упражнява това право, считано от 29.12.2020 г. до
влизане на настоящата присъда в сила.
На основание чл.59 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимата В. К. К. наказание от 1 /една/ година
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” времето, през което същата е била
задържана по реда на ЗМВР на 29.12.2020 г., като един ден „задържане“ се
зачита за един ден „лишаване от свобода“.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС по реда на глава ХХІ от НПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда №1/11.01.2021 г.,
постановена по НОХД № 20215330200109/2021 г. по
описа на П.ски районен съд, ХХІV н. с.

РП П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимата В. К. К., ЕГН
**********, родена на ** в с. Б., общ. Р., обл. П., б.г., разведена, неосъждана,
средно образование, с настоящ адрес: **, за това, че на 29.12.2020 г. в гр. П., е
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 407“ с рег. №
** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 хиляда, а именно – 2,71 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер
7410+“ с фабр. № ARSM - 0099 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото спрямо подсъдимата
обвинение, като предлага тя да бъде призната за виновна в извършване на
престъплението, за което е предадена на съд и да и бъде наложено наказание,
което след редукцията по чл.58а от НК да е лишаване от свобода в размер на
една година и глоба в размер на 300 лева, както и да се лиши подсъдимата от
право да управлява МПС за срок от година и пет месеца. Сочи, че при
определяне на наказанието следва да се отчете като смекчаващо
обстоятелство чистото съдебно минало, а като отегчаващо високата
концентрация на алкохол в издишания въздух – повече от два пъти над
наказуемото в закона. Констатира и липсата на предходни нарушения по
ЗДвП.
Защитникът на подсъдимата адв. Т.Д. сочи в пледоарията си, че е
съгласен с почти всичко сочено от прокурора, но с оглед на личността на
подсъдимата не следва да бъде наказвана толкова строго по отношение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС. Сочи, че не счита, че
количеството измерен алкохол в издишания въздух следва да се отчита като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Подсъдимата В.К. дава обяснения, признава се за виновна в извършване
на деянието, във връзка с което и е повдигнато обвинение и заявява, че иска
съжалява за извършеното, като изтъква че има малолетно дете и иска
минимално отнемане на свиделството и за управление на МПС.
Производството е разгледано при условията на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата В. К. К., ЕГН ********** е родена на ** в с. Б., общ. Р.,
обл. П., б.г., разведена, неосъждана, средно образование, с настоящ адрес: **.
Подсъдимата В. К. К. притежавала български личен документ – СУМПС с
1
№ *** /чл. 1, ал. 5, т. 2 Закон за българските лични документи/, издадено съгласно
законодателството на Република България. СУМПС с № *** било иззето с АУАН
с № 999707/29.12.2020 г.
За времето от 19:00 ч. на 29.12.2020 г. до 07:00 ч. на 30.12.2020 г.
свидетелите С.Б. и И.П. – ** към 01 РУ към ОДМВР - П., изпълнявали
служебните си задължения и били на смяна като автопатрул. Около 20 ч. на
29.12.2020 г. докато полицейските служители извършвали обход по бул.
„Александър Стамболийски“ забелязали лек автомобил „Пежо 407“ с рег. №
** с криволичещи движения по пътното платно. Полицейските служители
подали звуков и светлинен сигнал за спиране и проверка на лекия автомобил.
Полицейските служители спрели водача на автомобила - „Пежо 407“ с рег. № **,
за проверка на документите на лицето и автомобила. Като водач на автомобила
била установена подсъдимата В. К. К. с ЕГН ********** от с. Б., обл. П.. Тя
се държала неадекватно и миришела на алкохол. С оглед на това подсъдимата
К. била съпроводена до 01 РУ към ОДМВР П., където била изпробвана за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+“ с
фабричен № ARSM 0099 от свидетеля Д.С. – полицейски служител към 01 РУ
към ОДМВР П.. С техническото средство била установена концентрация на
алкохол, а именно – апаратът показал наличието на 2,71 промила на хиляда в
издишания от подсъдимата въздух. На подс. В.К. бил издаден талон за
изследване с бл. № 0066159, който тя подписала лично с отбелязване, че не
приема показанията на техническото средство. Бил й съставен и Акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 999707/29.12.2020 г.
Подсъдимата била придружена до УМБАЛ „Св. Георги“ – П. за вземане на
кръвна проба. Издадения протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техните аналози бил подписан от медицинско лице
с отбелязване, че подсъдимата К. отказва да се подложи на изследване и да
даде кръв за изследване.
Самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от приобщените по
делото гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на
свидетелите С.Д.Б., И.К.П., Д.П.С., , АУАН с бл. №999707, талон за изследване
№0066159, лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 29.12.2020 г., протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, документ за последваща проверка
на техническото средство, справка АНД, характеристична справка, справка
съдимост.
Обясненията на подсъдимата следва да се подложат на критичен анализ,
доколкото същите имат двояка функция – от една страна са средство за
защита, а от друга страна могат да внасят в делото доказателства за
определени факти. Следва да се има предвид и че подсъдимата няма
задължението да казва истината. Обясненията и за употребеното количество
алкохол не могат да бъдат приети безкритично, тъй като не се подкрепят от
каквито и да било доказателства по делото, но и не могат да бъдат отхвърлени
2
изцяло с оглед липсата на доказателства, които да ги оборват. В конкретния
случай обаче е без значение какво точно количество и какъв вид алкохол е
консумиран, след като безспорно е установена концентрацията на алкохол у
подсъдимата, както и обстоятелството, че е доказано управление на МПС. От
друга страна подсъдимата признава вината си, като самопризнанието и се
подкрепя от сочените по-горе доказателства по делото.
Следва да се посочи, че в конкретния случай е спазена напълно
процедурата по установяване концентрацията на алкохол у подсъдимата, като
е използвано годно техническо средство, съставени са изискуемите
документи съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, установено е че подсъдимата доброволно е
отказала да даде кръвна проба за изследване пред медицински специалист. С
оглед на това и действително, съгласно изискванията на сочената наредба
следва да се отчитат показанията на техническото средство при преценката
дали подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК или не.
Съдът счита, че въз основа на събраните доказателства няма как да
бъде установена различна фактическа обстановка, както и че доказателствата
са достатъчни за достигане на извод, че подсъдимата е извършила деянието,
за което е предаден на съд.
От обективна страна престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е
осъществено от подсъдимата чрез действия, а именно с управляването на
29.12.2020 г. в гр.П. на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо
407“ с рег. № **, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1.2
на хиляда, а именно 2.71 на хиляда. Управлението на моторно превозно
средство е безспорно установено от показанията на свидетелите С.Б. и И.П..
Концентрацията на алкохол пък е установена по надлежния ред след
изпробване на подсъдимата с техническо средство „Алкотест дрегер 7410+“ с
фабр. № ARSM - 0099 от св.Д.С., като отчетения резултат е бил над 1.2 на
хиляда, а именно 2.71 на хиляда. Спазени са изискванията на Наредба № 1 от
19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, за да бъдат
взети предвид именно показанията на техническото средство. В подкрепа на
това са и показанията на св.С., който подробно описва какви действия е
предприел по отношение на подсъдимата. С оглед на всичко това и съдът
счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че на
29.12.2020 г. подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с
пряк умисъл - същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
3
целял тяхното настъпване.
Съдът, като взе в предвид принципа на законноустановеност на
наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на
извършителя – подсъдимата В.К., съдебното и минало, възрастта му, определи
по следния начин наказанието : При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимата В.К. за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК съдът отчете
отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по
делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства : за
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба в размер от
двеста до хиляда лева. Като отегчаващи вината съдът отчете създадената
опасност за движението с установеното криволичене по пътното платно. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало,
липсата на предходни налагани нарушения по ЗДвП и добрите
характеристични данни. Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и
при съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав
счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като същите обаче не се явяват многобройни или
изключителни смекчаващи по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, поради което и
прие, че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54
от НК. При преценяване степента на обществената опасност на деянието
значение има и установената концентрация на употребен алкохол от
подсъдимата, която е значително повече от изискуемата минимална такава, за
да се счита за съставомерно управлението на МПС след употреба на алкохол.
С оглед на това и съдът счита, че степента на обществена опасност на
деянието на подсъдимата е завишено в сравнение с обичайните случаи на
такива деяния, независимо че стойност на концентрацията на алкохол над 1.2
на хиляда не може да бъде прието за отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като е елемент от обективната страна на престъплението.
Ето защо при индивидуализиране размера на наказанието съдът счете, че с
оглед завишената обществена опасност на деянието и отчитайки наличието и
на смекчаващи, и на отегчаващи обстоятелства следва да се определи
наказание над минимално предвидените размери на наказанията лишаване от
свобода и глоба и под средния им размер. С оглед на това и съдът е
определил наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 400 лева, което на основание чл.58а,
ал.1 от НК е намалено с 1/3 наказанието лишаване от свобода и е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в
размер на 400 лева. Така наложените наказание се приемат от съда за
отговарящи на тежестта на престъпното деяние, както и на обществената
опасност на самия деец.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл.343г от НК съдът е бил
4
длъжен да определи и наказание лишаване от права по смисъла на чл.37, ал.1,
т.7 от НК или в конкретния случай лишаване от право да управлява моторно
превозно средство. Доколкото размерът на това наказание не може да е по-
малък от размера на наказанието лишаване от свобода, а същевременно не
може да надвишава същото с повече от три години, съдебният състав прецени
че следва да наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. За да не
наложи наказание лишаване от права в по-нисък размер, съдът отчете, че в
конкретния случай е налице отегчаващо отговорността обстоятелство –
създаване на опасност за движението с оглед констатираните криволичещи
движения по пътя на управлявания от подсъдимата лек автомобил, а от друга
страна е констатирано, че подсъдимата е управлявала МПС с количество
алкохол значително надвишаващо минималното такова за да бъде осъществен
състава на престъплението, а именно над 2 пъти повече. Ето защо съдът
счете, че именно този размер на наказанието лишаване от правоуправление се
явява съответен на тежестта на извършеното престъпление, както и на
обществената опасност на самия деец.
Съдебният състав е на мнение, че целите на наказанието по чл.36 от НК
биха се постигнали и с отлагане изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК. Това е така, тъй като по
отношение на подсъдимата са установени добри характеристични данни и
липсват каквито и да било противообществени прояви. Ето защо и съдът
счете, че следва да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода
с изпитателен срок от три години.
Същевременно според съдебния състав е уместно на основание чл.67,
ал.3 от НК в изпитателния срок да бъде постановено подсъдимата да изтърпи
и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.4 от НК – включване в програма за
обществено въздействие наркотици и алкохол. Това се налага с оглед
обстоятелството, че престъплението за което е призната за виновна и осъдена
подсъдимата поставя в риск живота и здравето на неопределен кръг от лица,
поради което съдът счита, че с включването в такава обществена програма би
се превъзпитал същата и нагледно биха и се разяснили вредните последици от
употребата на алкохол, както и неговото въздействие при управлението на
МПС.
На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато, от така определеното и
наложено на подсъдимата В. К. К. наказание “лишаване от право да
управлява МПС” времето, през което е била лишена по административен ред
от възможността да упражнява това право, считано от 29.12.2020 г. до
влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НК е приспадното от така
наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода времето, през
което същата е била задържана по реда на ЗМВР на 29.12.2020 г., като един
5
ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


6