Р Е Ш Е Н И Е
№
26.03.2020
г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На единадесети март две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретар Н.С.
като разгледа
докладваното от съдията Стоилова
гражданско дело № 184
по описа за 2020 г. на ПРС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 28 във вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закон за закрила
на детето.
Производството е
образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” -
гр.Провадия, с правно основание чл. 28 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл.
25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето с искане по отношение на С.М.Х.
с ЕГН: ********** да бъде постановена мярка за настаняването й в резидентен тип
“Преходно жилище“ с. *****, за ползване на социална услуга за срок до
навършване на пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно
образование, но не повече от 20 годишна възраст.
В исковата молба се
излага, че детето С.Х. е била настанена в Преходно жилище „*****“ със Заповед
от 21.01.2020г. на Директора на ДСП Вълчи дол, тъй като родителите не детето не
са упражнявали достатъчен контрол над него и са допуснали детето да заживее с
пълнолетно лице от мъжки пол. В молбата се твърди, че майката на детето често
отсъства от страната, а бащата не се интересува от момичето и то живее само.
Иска се настаняване на детето в “Преходно жилище“ с. ***** за срок до
навършване на пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно
образование, но не повече от 20 годишна възраст.
В съдебно заседание
представител на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Провадия поддържа молбата
и моли съда същата да бъде уважена.
Назначеният особен
представител на детето, изразява становище за основателност на молбата.
Детето изразява
становище, че желае да живее при баща си.
Съдът
след като се запозна подробно със събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №
ЗД/Д-В-ВД-004/21.01.2020 г.; Удостоверение за раждане на С.М.Х., изд.въз основа
на акт за раждане № 102/27.01.2004 г., изд. от Община гр. Шумен се установява, че детето С.М.Х.
е родена на *** г. от родители Г.С.Я. и М.Х. Ш.. Детето е било настанено по
административен ред със заповед от 21.01.2020г. на Директора на ДСП ****в
Преходно жилище с.*****.
От изготвения социален доклад от ДСП ****се
установява, че майката на
детето С. често отсъства от държавата, съжителства с различни лица и е продала
дъщеря си за 50 лева на лице от мъжки пол. Майката се интересува от дъщеря си,
но поради отсъствията от страната не може да упражнява достатъчен контрол върху
нея. Бащата е незаинтерсован от дъщеря си. С. не посещава редовно училище.
Момичето е съжителствало няколко пъти с пълнолетни мъже. В интерес на детето е
то да бъде настанено в Преходно жилище с.*****.
От обясненията на детето С.
се установява, че детето се чувства добре в преходно жилище в с. *****, но
желае да живее с баща си.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Настоящото производство е
допустимо, тъй като съдът е сезиран от компетентен за това орган.
Подадената молба е с
правно основание чл. 25, ал. 1, т.2 от Закон за закрила на детето.
Законът за закрила
на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в неговата
семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън
семейството, ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично е
уредил в хипотезата на чл. 25 от същия. Според чл. 25, т. 2 от Закона за
закрила на детето може да бъде настанено извън семейството дете, чиито
родители, настойници или попечители трайно не полага грижи за него без
основателна причина. От събраните по делото доказателства се установи, майката
на детето не пребивава постоянно в България, че я е продала на пълнолетен мъж и
не може да упражнява достатъчен контрол над нея, бащата не се интерсува от
дъщеря си.
Съобразно разпоредбата на
чл. 25, ал. 2 ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се
предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в
семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно
изброени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДт. По отношение на детето С. не са установени
възможности да бъде настанен в семейство на роднини и близки, в приемно семейство,
установено е, че най-адекватната мярка спрямо него е настаняване в преходно
жилище в с.*****. Тази мярка е изцяло в интерес на детето, то ще бъде откъснато
от вредното обкръжение, водещо до противообществените му прояви и ще му даде
възможност за развитие в положителна насока.
С оглед на гореизложеното
исковата молба се явява основателна и следва да бъде уважена.
Воден от
горното съдът:
Р Е Ш И
:
НАСТАНЯВА С.М.Х. с ЕГН: ********** ***, със
срок до навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване то на средното си
образование, но не повече от 20-годишна възраст, на основание чл. 28 във вр.
чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн.
чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен
срок от връчването му на молителя и заинтересованите страни пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :………………………………...