Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 526
гр. Перник, 10.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора НИКОЛАЙ
ЦВЕТКОВ, като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 620/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна
дирекция на МВР – гр. Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител №
12, представлявана от директора – ст. комисар Е.С.против Решение №
227/14.06.2019 г., постановено по АНД 88/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е отменен Електронен фиш серия К № 2105832, с който на М.И.М.,
ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „****“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****на основание чл. 182, ал. 1, т.
3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснато нарушение на
закона при постановяване на обжалвания съдебен акт. Посочено е, че електронният
фиш, предмет на съдебен контрол, е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие със закона,
поради което не са налице основания за отмяната му. Искането към касационния
състав е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
потвърди електронния фиш.
Ответникът по касационната жалба – М.И.М. не е изразил
становище в срока по чл. 213а от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не е
изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба,
редовно призован, не е изпратил представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
За да постанови обжалваното решение, районният съд е
приел, че на 23.05.2018 г. около 16.42 ч., жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка „****“, модел „****“, с ДК ****, собственост на „****“ ООД по
ПП-1, Е-79, км.329+500, пътен възел „Байкал“, в посока гр. Кулата. С техническо
средство е засечено, че автомобилът се движи със скорост 84 км/ч при
ограничение от 60 км/ч, въведена с ПЗ В 26, като превишението е с 24 км/ч. За
констатираното нарушение е издаден електронния фиш, предмет на съдебен контрол.
При така установеното от фактическа страна, Районен съд –
Дупница е приел, че електронният фиш е издаден без да са били налице
предпоставките на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като нарушението е заснето с
мобилно автоматично техническо средство, което е в нарушение с изискването за
обективна невъзможност на контролния орган да въздейства върху него. Посочил е
също, че не е спазено изискването за форма, поради отсъствието на данни за
издател, дата на издаване, подпис, което изключват квалифицирането му като
документ. Изложил е аргументи за липса на доказателства за изправността на
техническото средство, с което е установено нарушението, за мястото на
позиционирането му и за мястото на заснемането на нарушението. По изложените
съображения е приел, че издаденият
електронен фиш е незаконосъобразен и го е отменил.
Настоящият състав намира, че решаващият извод на районния
съд е направен при неправилно приложение на закона. Фактическата обстановка по
делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК,
във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени и веществени доказателства,
относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Не са допуснати
процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство.
Към установената фактическа обстановка, с оглед датата на
извършване на нарушението – 23.05.2018 г. и чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е приложим ЗДвП, в редакцията му, публикувана в ДВ бр. бр. 17 от 23.02.2018 г. Предвид
ЗИЗДвП, бр. 19 на ДВ от 13.03.2015 г. с който е създадена нова т. 65 на § 6 от ДР на ЗДвП и ЗИДЗДвП бр. 54 на ДВ от 05.07.2017 г., с
който са изменени и допълнени разпоредбите на чл. 165, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП и на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, неприложимо в конкретния случай е
тълкуването, направено с ТР № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ВАС, на което се е позовал Районен съд – Дупница в обжалваното решение.
Легално определение за електронен фиш се съдържа в § 6, т. 63 от ПЗР на ЗДвП и § 1 от
ДР на ЗАНН. Според цитираните разпоредби той е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От
посоченото следва, че електронният фиш е властнически акт с установителни и
санкционни функции. По отношение на правното му действие, е приравнен
едновременно към АУАН и НП/ чл. 189, ал. 11 ЗДвП/. Формата, съдържанието,
реквизитите и редът за издаването му, обаче са различни и значително по –
облекчени, сравнение с тези, уредени в общата процедура, регламентирана в ЗАНН.
Затова реализирането на административно-наказателната отговорност за нарушения
по ЗДвП посредством издаването му, е допустимо само при наличие на визираните в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предпоставки. Съгласно посочената норма електронният фиш
се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба
за нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или
система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.
Настоящия касационен състав намира, за несъответстващ на
събраните по делото доказателства изводът на решаващия съд за отсъствие на
цитираните предпоставки. От тях е видно, че нарушението е установено и заснето
с мобилна система за видеоконтрол – АТТС СПУКС АRHCAM S1 № 11743с6, която е
одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно
удостоверение № 17.09.5126. Към 23.05.2018 г. АТТС СПУКС АRHCAM S1 № 11743с6 е
съответствал на одобрения тип, което е удостоверено с протокол № 261
ИСИ/11.12.2017 г. Следователно автоматизираното техническо средство, с което е
заснето нарушението, по силата на § 6, т. 65, б.
Б, във вр. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл. 4 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е годно да
бъде използвано за установяването и заснемането му. Мобилната система за
контрол, на 23.05.2018 г. е била разположена и настроена съгласно изискванията
за обслужване на производителя и в периода от 16.30 ч. до 17.30 ч. чрез нея е
осъществяван контрол на скоростта на движение в по ПП 1 Е79, обл. Кюстендил, км
329 + 500 ПВ - Байкал, където със знак е въведено ограничение на скоростта до
60 км./ч. Техническото средство е било настроено на стационарен режим на
заснемане, със задействане от приближаващите се МПС. За периода на извършван
контрол са заснети изображения от № 0026320 до № 0026355. Изображение № 0024898
е изготвено в 16.42 ч. на 23.05.20118 г. Заснет е лек автомобил с рег. ****,
движещ се със скорост 84 км./ ч. Така установените факти реализират състава на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която норма предвижда, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай, в участък от ПП 1 Е79,
обл. Кюстендил, км 329+500 – ПВ Байкал, с пътен знак е предвидено ограничение
на скоростта на движение до 60 км/ч. При управление на МПС, жалбоподателят я е
превишил с 24 км/ч. Следователно осъществен е съставът на нарушение по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП. Административното наказание за извършеното нарушение е
предвидено в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е глоба в размер на 100 лв.
Следователно заснетото нарушение е от кръга на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, отговорността на извършителя, на които може да бъде реализирана чрез
издаване на електронен фиш. Предвид изложеното настоящият касационен състав
счита, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за издаване на
обжалвания електронен фиш.
Не се споделят изводите на районния съд, че издаденият електронен
фиш не отговаря на законовите изисквания за съдържание и реквизити. Настоящият
състав намира за неправилно становището му, че в нормата на чл. 189, ал. 4,
изр. 2 от ЗДвП е допусната законова празнина, която следва да се попълни по
реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА и да се приеме, че част от задължителните
реквизити на електронния фиш са данни за издателя му, подпис на същия и датата на
издаване. Електронният фиш по начина си на създаване/чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи/ значително се различава от АУАН и НП, чрез които нарушителят се
привлича към административно-наказателна отговорност и му се налага
административно наказание. Това предпоставя и различното му съдържание и
реквизити, сравнение с техните. Те са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП
и наличието им е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на
закона за форма и съдържание. Съгласно цитираната норма електронният фиш трябва
да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. В настоящия случай в съответствие с тези
изисквания е отразено, че е издаден от ОДМВР – Кюстендил, за нарушение,
извършено на 23.05.2018 г. в 16.42 ч., изразяващо се в управление на лек
автомобил марка „****“, модел „****“, с ДК ****, собственост на „****“ ООД по
ПП-1, Е-79, км.329+500, пътен възел „Байкал“, в посока гр. Кулата със скорост
84 км/ч при ограничение от 60 км/ч, въведена с ПЗ В 26, като превишението е с
24 км/ч. и заснето с АТТС СПУКС АRHCAM S1 № 11743с6. Оформен е в утвърдения със
заповед № Із – 305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец. Отразената в електронния фиш фактическа
обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства/протокол
по образец – приложение по чл. 10, ал. 1, съставен на 25.05.2018 г. и снимков
материал/. Същата се субсимира от състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП по абсолютен начин – глоба в размер на 100 лв. В посочения
в закона вид и размер, то е наложено на касатора на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, в качеството му на законен представител на юридическото лице – „****“
ООД, собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Предвид така изложеното съдът намира, че електронният фиш,
предмет на съдебен контрол е законосъобразен. Като е обосновал обратното
становище, районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което на
основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН следва
да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде
постановено друго, с което да се потвърди електронния фиш.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 227/14.06.2019 г., постановено по АНД
88/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2105832, с който на М.И.М.,
ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „****“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****на основание чл. 182, ал. 2, т.
3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв./сто лева/ за нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2.
/п/