Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Пловдив, 06.01.2012 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XVI
гр. с., в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и
единадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15417
по описа на съда за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
по чл.53, ал.2 от ЗКИР, предявен от Х.В.М. ***.
Ищецът твърди, че е собственик на 1/6 ид.
част от недвижим имот с площ от 1 984 кв. метра, съставляващ
част от нива от 4.4 дка от западната страна на цяла
нива от 12.5 дка, в землището на ***, м.”Т. к.” /Г. а.
/ - пл.№ 115 по плана от 1953г., разположен в северозападната част на ПИ
идентификатор 56784.504.379, гр. Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-48 от 03.06.2009г. на Изп. директор на АГКК,
целият с площ от 8 509 кв. м., стар пл.№ 238 по ЗРП от 1973г., начин на трай-но ползване – за хранително вкусова промишленост,
трайно предназначение на терито-рията – урбанизирана,
между сгради 56784.504.379.13, 56784.504.379.3, 56784.504.379.4 и т.6 по
скицата, по наследство, останало от баща му В. С. М., почи-нал
на 22.05.1987г., и реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Твърди също, че в одобре-ната с цитираната по-горе заповед кадастрална карта
е допусната грешка, тъй като имо-тът не е бил заснет,
а съставлявал част от този на ответника. Иска от Съда да признае за установено
по отношение на “Херос” ООД – Пловдив, че действащата
кадастрална кар-та на гр.Пловдив
съдържа съществена грешка, изразяваща се в липсата на заснемане на горния имот,
както и че към момента на одобряването й той е бил собственик на 1/6 ид. част от същия. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията. Излага доводи, че целият
имот е бил придобит от дружеството през 1994г. – като апортна
вноска, направена от “Пловдивска консерва” ЕООД, което е било негов собственик
по силата на чл.17а от ЗППДОБ. Евентуално въз-разява
и за изтекла придобивна давност. Моли Съда да отхвърли иска. Претендира раз-носки.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото произ-водство доказателства, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба
№ *** от 27.06.1941 г., том ***, дело № ***/1941г. на Нотариус при
Пловдивския областен съд, по силата на който И. П. Д., В. С. М. и С. Д. С., са
придобили правото на собственост върху недвижим имот – нива от 4.4 дка от запад-ната страна на нива,
цялата от 12.5 дка, в землището на ***, м.”Т. к.” /Г.
а. /. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че купувачите са ста-нали негови съсобственици при равни квоти – по 1/3 ид. част за всеки от тримата.
От
представеното с исковата молба удостоверение за наследници се установява, че
след смъртта си – на 22.05.1987г., В. М. е оставил за законни свои такива ищеца
– негов син и П. С. М. – внучка.
Представен
е и Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № *** от
25.07.2008г., том ***, рег. № ***, нот. дело № ***/2008г. на нотариус Е. А. –А., с който “Херос” ООД е било признато за собственик на дворно мяс-то, находящо се в ***, цялото застрое-но
и незастроено с площ от 8 120 кв. м., съставляващо ПИ № 238, за който е
отреден УПИ V-238,
производствена и складова дейност, кв.6 по плана на Северна индустриал-на
зона – III част Пловдив, а част от ПИ попада в УПИ IV –
производствена и складова дейност, регулацията не е приложена, ведно с
намиращите се в имота производствени, складови и обслужващи сгради, по
обстоятелствена проверка – въз основа на направена апортна
вноска в капитала от един от съдружниците при учредяването му, а именно –
“Пловдивска консерва” ЕООД.
От заключението на вещото лице В.С. се установява, че имотът
по нотариалния акт съответства частично по площ с имот № 115 по плана от 1953г. – 1 984 кв. м., и в
разписната книга е записан на купувачите. По плана от 1973г. – 868 кв. м. по-падат
в североизточната част на имот № 238, 1 040 кв. м. – в улица и 76
кв. м. – в ж. п. сервитут. По КККР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г.
на Изп. директор на АГКК, частта от имот № 238 по плана от 1973г. с площ 868 кв.
м., обозначена с цифри 1-2-14-13-12-9-8-7-1 и колорирана
в жълт цвят на скица № 3 към заключението, попада в североизточната част на ПИ
идентификатор 56784.504.379, соб-ственост на
ответното дружество, целият от 8 509 кв. м. Останалата част
от бивш имот № 115 по плана от 1953г.
попада в други имоти, както следва: площ от 138 кв. м. в ПИ идентификатор 56784.504.378,
обозначена с цифри 9-10-11-12-9 и колорирана в оран-жев цвят на скицата, която съответства на част от УПИ VII –
ТП по плана от 1973г.; площ от 675 кв. м. в
ПИ идентификатор 56784.504.9557, обозначена с цифри 2-3-4-10-11-12-13-14-2
и колорирана в син цвят на скицата, която съответства
на улица и част от УПИ VII – ТП по плана от 1973г., и
площ от 303 кв. м. в ПИ идентификатор 56784. 504.21, обозначена с цифри
4-5-6-7-8-9-16-4 и колорирана в зелен цвят на
скицата, коя-то съответства на ж. п. сервитут, улица и част от УПИ VII –
ТП по плана от 1973г.
Или
по отношение на тези общо 1 116 кв. м., обозначени с цифри
2-3-4-5-6-7-8-9-12-13-14-2 на скица № 3, които остават извън ПИ на ответното
дружество, обективно не е налице спор за материално право между страните – за
правото на собственост вър-ху терена към момента на
одобряване на действащата кадастрална карта на гр.Пловдив,
поради което искът по чл.53, ал.2 от ЗКИР – в съответната му част, се явява лишен
от правен интерес. Производството по него, като недопустимо, следва да се
прекрати.
От
показанията на свидетеля Й. С. се установява, че от 1989г., кога-то
е постъпил на работа в “Пловдивска консерва” ЕООД, до настоящия момент, процес-ните 868 кв. м. винаги са били част от двора на
дружеството /след 1994г. “Херос” ООД/ и са били
оградени, респективно – владяни от ответника.
При
това положение, дори и хипотетично да се приеме, че правото на собстве-ност върху 1/6 ид. част
от процесния терен е било възстановено на ищеца на основание чл.2, ал.2 от
ЗВСОНИ, както се твърди в исковата молба, то считано от 21.11.1997г., съобразно
разпоредбата на § 1, т.3 ПЗР на ЗОСОИ и във връзка с направеното от ответ-ното дружество възражение, до 03.06.2009г., когато е
била одобрена кадастралната кар-та на гр.Пловдив, е изтекла предвидената в чл.79 от ЗС придобивна
давност. Тя не е би-ла прекъсвана по някой от
предвидените в чл.116 от ЗЗД способи, а връчването на нота-риална
покана не съставлява такъв.
Обсъждането
на останалите доводи на страните, очевидно, е безпредметно.
Предявеният
от Х.М. иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По
изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Х.В.М., ЕГН **********, иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР – за установяване по
отношение на “Херос” ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Никола Делев” №
22, представлявано от А. П. Н., че кадастралната карта на гр.Пловдив,
одобрена със Запо-вед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на Изп. директор на АГКК, съдържа съществена греш-ка, изразяваща се в липсата на заснемане на част от
недвижим имот, целият с площ от 1 984 кв. метра, съставляващ
част от нива от 4.4 дка от западната страна на цяла
нива от 12.5 дка, в землището на ***, м.”Т. к.” /Г. а.
/ – пл.№ 115 по плана от 1953г., а именно: 868
кв. м., разположени в северозападната част на ПИ с идентифи-катор 56784.504.379, в гр.Пловдив,
целият с площ 8 509 кв. м., стар пл.№ 238 по ЗРП от 1973г., начин на трайно
ползване – за хранително вкусова промишленост, трайно пред-назначение
на територията – урбанизирана, обозначена с цифри 1-2-14-13-12-9-8-7-1 и колорирана в жълт цвят на скица № 3 към заключението на
вещото лице В. С., прието в съдебно заседание на 28.09.2011г., както и че към
момента на одобрява-нето й, е бил собственик на 1/6 ид. част от тази площ, по наследство, останало от В. С. М.,
починал на 22.05.1987г., и реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, като по
отношение на останалата част от имота, обозначена с цифри
2-3-4-5-6-7-8-9-12-13-14-2 и колорирана в син, зелен
и оранжев цвят на скицата – общо 1 116 кв. м., нахо-дяща
се извън описания по-горе поземлен имот, ПРЕКРАТЯВА
производството по де-лото, като недопустимо.
Скицата
към заключението на вещото лице В.С., прието в съдебното заседание на 28.09.2011г.,
приложена на л.100 от делото, ДА СЕ
СЧИТА за неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двусед-мичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната част,
имаща характер на определение – в едноседмичен.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала.
АД