Р Е Ш Е Н И Е
№ 260124/29.12.2020 г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 08.12.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При секретаря Е. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А.Братановa в.т.д.№ 503/2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№260092/18.08.2020г. на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД,
ЕИК *********, София, чрез ю.к.Й.С., против решение № 40/16.07.2020 г.,
постановено по т.дело №12/2020 г. на ОС –Силистра,
с което съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на М.М.Г.,
ЕГН **********,*** Й. В. № хх, обл.Силистра, действащ със знанието и съгласието
на своята майка С.М.К., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени от смъртта на неговия брат М. М.Г., виновно причинена от водача на
л.а.БМВ, модел 525 TDS с рег.№СС хх хх СВ, управляван от П. П. М., в размер на 30 000 лева
ведно със законна лихва за забава върху обезщетението, считано от 24.01.2020 г.
до датата на предявяване на иска както и законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението;
с което
ответното дружество е осъдено да заплати на Д.С.К., ЕГН **********, същия адрес
***, действащ чрез своята майка и законен представител С.М.К., обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на неговия брат М.
М.Г., виновно причинена от водача на л.а.БМВ, модел 525 TDS с рег.№ СС хх хх
СВ, управляван от П. П. М., в размер на 30 000 лева ведно със законна
лихва за забава върху обезщетението, считано от 24.01.2020 г. до датата на
предявяване на иска ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението ведно с присъждане в
полза на ищците на сторените по делото разноски.
С жалбата се
излага, че постановеното от СОС решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че по делото не е установен механизма на ПТП, не е установена вината за същото, респ. и отговорността на
ответното дружество. На следващо място, въззивникът твърди, че от събраните
доказателства не се установява по отношение на ищците прекомерна болестна реакция
на скръб и траур. Въззивникът счита мотивите на съда за наличието на трайна,
дълбока и емоционална връзка за формални и повърхностни. Поддържа възражението
за приложение на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, която разпоредба не
ограничава размера на обезщетението по отношение на най-близките лица, а само
на тези по чл.493а, ал.4 от КЗ, каквито са настоящите ищци. Моли за отмяна на
решение на ОС -Силистра изцяло и постановяване на друго, с което предявените
искове бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски по делото за две
инстанции.
В срока по
чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна М.М.Г. и Д.С.К., първият
действащ със съгласието, а вторият чрез тяхната майка С.М.К., чрез адв.М.Я. и
адв.В.З., за неоснователност на жалбата.
Насрещните
страни считат постановеното решение за правилно и законосъобразно. Молят за
потвърждаването му и присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищците са едноутробни братя на починалото при ПТП лице - М.
М.Г.. Застрахователят принципно оспорва наличието на активна материалноправна
легитимация на ищците да претендират обезщетение за причинените неимуществени
вреди във връзка със смъртта на М. М.Г.. Оспорва се наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, причиняваща продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г.
по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
Съобразно дадените разрешение в ТР № 1/2016 год. по т.д.
№1/2016 год. на ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо
е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления No 4/61 г. и No 5/69г. на Пленума на ВС
- че в случай на смърт, право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
От посочените разяснения следва категоричния извод, че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица,
извън кръга на лицата, очертани в двете пленумни постановления, се присъжда
само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение са:
1/създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението
и 2/ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка /В
този смисъл и Решение № 92/17.11.2020 год. на ВКС, ТК, Второ отделение/.
Преценката за наличие на „особено близка връзка с
починалия“, за понесени болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка е винаги
конкретна и почива на събраните по делото доказателства.
Починалият е бил на 17 години към датата на инцидента. Живеел е съвместно с
двамата си братя М. /14 год./ и Д. /на 9 год./. Децата били отглеждани от
бабата и дядото, а майка им – С.М. К.
живеела и работела в чужбина.
По делото са събрани гласни доказателства на св. М.К.
/във фактическо съжителство с бащата на М./, съобразно които към момента на
катастрофата пострадалият живеел при баща си. Свидетелката сочи, че М. бил
близък с брат си М.. Двамата братя се обичали и били неразделни. М. помагал на
брат си в училище и бил „плътно зад него“. М. все още не е превъзмогнал смъртта
на брат си, не може да повярва, че М. е починал. Мъчно му е и постоянно плаче.
Свидетелката не споделя впечатления от отношенията между М. и Д..
По делото е разпитана и бабата на ищците Ф.М., според
които М. обичал братята си. След ПТП М. и Д. плачели и все още споменавали
батко си.
Третата разпитана свидетелка Р.Радева /роднина по
сватовство на семейството/ сочи, че братята били близки и неразделни.
Свидетелката е виждала ищците 40 дни след смъртта и ги описва като страдащи,
„не бяха веселички, все за батко си приказваха“. Месец преди заседанието
свидетелката отново срещнала ищците, които не били забравили батко си и плачели.
На основание чл. 172 ГПК събраните свидетелски показания
следва да се преценяват в контекста на останалите събрани по делото
доказателства. По делото е назначена СПЕ, според заключението на която при двамата ищци се констатират
нормални психологични преживявания на тъга, мъка и скръб, които не излизат от
границите на нормалните чувства в такава житейска ситуация. Не се констатира
някаква специфична болестна симптоматика, свръхмерна тревожност или болестна
подтиснатост на емоции, настроение или някакви други поведенчески отклонения. В
експертното си обсъждане, вкл. и в устните обяснения в о.с.з. вещото лице
акцентира, че починалият бил тинейджър и заради възрастовата разлика нормално
дружал с негови връстници. Отношенията между братята били нормални,
Заключението е изготвено след лично освидетелстване и интервю на ищците, вкл.
тяхната баба, протоколът от който е приложен на стр.141 /лице и гръб/ от
делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи:
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
сочи единствено, че между починалия и братята му е съществувала традиционна
обич, подкрепа, духовна и емоционална близост. Не се установява наличието на
конкретни житейски обстоятелства, обуславящи привързаност, респ. болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Съвместното съжителство на децата в семейството
до навършване на пълнолетие или до сключването на брак има обичаен характер и
не може да обуслови извод за особена близост по смисъла на ТР № 1/2016 год. по
т.д. №1/2016 год. на ОСНГТК. Не на последно място, заключението на СПЕ е
категорично, че преживяванията на ищците не излизат от границата на нормалните
чувства в подобна житейска ситуация.
В заключение, ищците не са установили по реда на
дължимото главно и пълно доказване активната си материалноправна легитимация по
спора. Постановеното в противен смисъл решение на СОС следва да бъде отменено
без да се изследват по същество останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените
съдебни и деловодни разноски за двете инстанции в размер на 1800 лева /държавна такса, депозит за експертиза и
юриск. възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 40/16.07.2020 г., постановено по т.дело
№12/2020 г. на ОС –Силистра и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.Г., ЕГН **********,*** Й. В.
№хх, обл.Силистра, действащ със знанието и съгласието на своята майка С.М.К. и
от Д.С.К., ЕГН **********, същия адрес ***, действащ чрез своята майка и
законен представител С.М.К. против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, град София, 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №
43, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК: ********* искове за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на техния брат
М. М.Г., виновно причинена от водача на л.а.БМВ, модел 525 TDS с рег. №СС хх хх
СВ, управляван от П. П. М., в размер на 30 000 лева за всеки от ищците, ведно
със законна лихва за забава върху обезщетението, считано от 24.01.2020 г. до
датата на предявяване на иска както и законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН **********,*** Й. В. №21,
обл.Силистра, действащ със знанието и съгласието на своята майка С.М.К. и Д.С.К.,
ЕГН **********, същия адрес ***, действащ чрез своята майка и законен
представител С.М.К. ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, град София, 1592,
район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК:
********* сумата 1800 лева – разноски за двуинстанционното разглеждане на
спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: