Решение по дело №187/2023 на Административен съд - Търговище

Производството е по чл.215 от ЗУТ и се движи по реда на Глава десета, Раздел І от АПК, във връзка с чл.219 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С. Е. М., [ЕГН] и на А. М. М., [ЕГН], двамата от [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, [улица], против Заповед № РД-09-191/12.09.2023г. на Главния архитект на Община Опака, с която на основание чл.144, ал.1, т.5 от ЗУТ, във връзка с чл.44, ал.1 от Закона за хазарта е отказано съгласуване и одобряване на технически проект „Преустройство на част от съществуваща сграда за промяна на предназначението й в игрална зала за хазартни игри“, находяща се в ПИ -736, кв.36 по плана на [населено място], с адрес ул. „България“ №81.

В жалбата като основание се навеждат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че Главният архитект се е произнесъл без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на случая и без да осигури участие на оспорващите в производството, в нарушение на чл.34 и чл.35 от АПК. Излага се становище, че в административната преписка липсват данни за уведомяване от страна на органа, на оспорващите за подадения в Община Опака сигнал с вх.№12-04-47/28.06.2023г. и за резултатите от извършеното в хода на административното производство, въз основа на последния, ново геодезическо измерване. Навеждат се допуснати нарушения на принципите на законност, истинност, достъпност, прозрачност и нарушаване на правото на равен достъп на заинтересованите лица в производството по издаване на оспорения акт. Излагат се подробни доводи обосноваващи, че техническият проект отговаря на изискването за отстояние по чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗХ. Навежда се, че издаването на оспорената Заповед, преследва облагодетелстване на лицето, подало сигнала с вх.№12-04-47/28.06.2023г., с което се преследва цел, различна от законоустановената. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващите се явяват лично и поддържат жалбата на изложените в нея основания и доводи. Допълнително в съдебно заседание оспорващия С. М. излага твърдение, че в училището не се провеждат занятия от 5 години. Оспорващата А. М. също навежда, че в училището няма деца. Молят жалбата им да бъде уважена.

Ответникът по оспорването – Главният архитект на Община Опака, чрез процесуалния си представител адвокат М. Х. И. от АК-Разград счита жалбата за неоснователна. В съдебно заседание изразява становище, че от така събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказва липсата на изискуемото отстояние от 300 метра по смисъла на чл.44 от ЗХ на обекта, предмет на техническия проект спрямо сградата на СУ „В. [община]“ [населено място]. Излага подробни доводи, обосноваващи липсата на основанията по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената Заповед. Навежда, че дори и в училището да не учат деца, сградата на СУ „В. [община]“ [населено място] е със статут на училище и докато последният не бъде променен изискването за отстояние по чл. чл.44 от ЗХ следва да бъде спазвано. Моли жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Представя писмени бележки с вх.№571/06.03.2024г., в които подробно обосновава същите доводи, наведени в съдебно заседание.

Заинтересованата страна „Казино Ескейп [населено място]“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище -[населено място], ул. Оборище, №13Б, представлявано от управителя С. Н. Т. в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира писмено становище.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.08.2023г. в Община Опака е внесен технически проект с вх.№11-00-213/29.08.2023г. Проектът съставлява „Преустройство на част от съществуваща сграда за промяна на предназначението й в игрална зала за хазартни игри“, находяща се в ПИ -736, кв.36 по плана на [населено място], с адрес ул. „България“ №81. Със заявлението е поискано неговото съгласуване и одобряване и издаване на разрешение за строеж.

В проведеното съдебно заседание на 24.01.2024г.от страните се прие като безспорно обстоятелство, че заявлението за одобряване и съгласуване на техническия проект, предмет на оспорената Заповед е подадено от С. Е. М..

От представените по делото НА №3,т.IV, рег.№4976,д.№603 от 24.06.2008г., Удостоверение, издадено на „Казино Ескейп [населено място]“ ЕООД [населено място] и Договор за наем от 26.10.2022г. по делото се установява, че С. Е. М. и А. М. М. са собственици на масивна едноетажна сграда-ресторант, построена в ПИ -736, кв.36 по плана на [населено място], с адрес ул. „България“ №81, която сграда е предмет на техническия проект по оспорената Заповед. Установява се също така, че „Казино Ескейп [населено място]“ ЕООД [населено място] е наемател на сградата и инвеститор при реализацията на проекта, съгласно и приложеното по делото Писмо с изх.№07-00-316/05.12.2023г.

Във връзка с подаден в Община Опака сигнал с вх.№12-04-47828.06.2023г. с данни, че „Казино Ескейп [населено място]“ ЕООД [населено място] възнамерява да отвори игрална зала при неспазване на чл.44 от ЗХ в сграда, намираща се в ПИ -736, кв.36 по плана на [населено място], с адрес ул. „България“ №81, в производството по заявлението на М. от страна на гл.архитект е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, съгласно чл.49 от АПК. Съгласно заключението по така допуснатата СТЕ, в хода на административното производство /стр.40 от делото/ е установено, че разстоянието на минималния пешеходен маршрут от главния вход на игралната зала находяща се в ПИ -736, кв.36 до главния вход на СУ „В.[община]“ [населено място] е по-малък от 300 метра.

Въз основа на така подаденото от С. Е. М. заявление с вх.№11-00-213/29.08.2023г. на 12.09.2023г. Главният архитект на община Опака е издал оспорената Заповед № РД-09-191/12.09.2023г., с която е отказано съгласуване и одобряване на технически проект „Преустройство на част от съществуваща сграда за промяна на предназначението й в игрална зала за хазартни игри“, находяща се в ПИ -736, кв.36 по плана на [населено място], с адрес ул. „България“ №81.

Заповедта е съобщена на С. Е. М. лично срещу подпис на 12.09.2023г. Въпреки изрично дадените на органа с Разпореждане на съда №408/05.10.2023г. указания по делото не се ангажираха доказателства от страна на органа за датата, на която е била надлежно съобщена Заповедта на А. М. М..

Жалбата на на С. Е. М. и А. М. М. срещу Заповед № РД-09-191/12.09.2023г. на Главния архитект на Община Опака е подадена до Административен съд-Търговище на 26.09.2023г.

От представеното по делото в съдебно заседание от оспорващите Удостоверение с изх.№11-00-36/13.01.2023г. на кмета на община Опака по делото се установи, че сградата, находяща се на ул.“България“ №74, е публична собственост на общината е със статут на училище, като същата е предоставена на СУ „В.[община]“ [населено място] за стопанисване и управление с учебна цел. Съгласно същото удостоверение към датата на неговото издаване-13.01.2023г. в сградата не се водят учебни занятия.

От заключението по допуснатата по делото СТЕ, извършена от вещо лице –геодезист, по делото по несъмнен начин се установи, че най- прекият пешеходен път от главния вход на „Игрална зала за хазартни игри“, помещаваща се в масивна сграда в поземлен имот с планоснимачен номер 736, квартал 39 по плана на [населено място] с административен адрес: [населено място], ул. „България“ № 81 до отвора на функциониращият пешеходен вход на оградата на СУ „В. [община]“, находящо се в УПИ V, квартал 21 по плана на [населено място], с адрес гр. Опака, ул. „България“ № 74, е пътят, изчертан на приложение 4 към заключението, с измерено разстояние по него 290.32 м.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима, по следните съображения:

Оспорването по жалбата на С. Е. М. е направено в законоустановения срок. По отношение на оспорването в жалбата на А. М. М. по делото не бяха представени от страна на органа доказателства за датата на надлежното съобщаване на Заповедта на А. М. М., с оглед на което съдът приема оспорването на последната за направено в срок. Жалбата е подадено от надлежни страни-лица адресати на оспорената Заповед и собственици на масивната сграда, предмет на техническия проект по Заповедта. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл.146 от ЗУТ, съставляващ отказ, който акт негативно въздейства върху правната сфера на оспорващите, с оглед на което е налице и правен интерес за последните.

При разглеждане на жалбата по същество, при така установеното, съдът, след като извърши проверка на посочените от оспорващия основания, както и служебна проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

Заповед № РД-09-191/12.09.2023г. на Главния архитект на Община Опака е издадена от материално компетентен орган, по аргумент на чл.145,ал.1,т.1 от ЗУТ, съгласно която разпоредба, техническите проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината. Налице е и териториална компетентност.

В производство по заявлението на г-н М. не е било налице задължение за органа да предостави на същия наличния в община Опака сигнал с вх.№12-04-47828.06.2023г. Сезирането на административния орган със сигнал не е обвързано със задължение за органа, същият да се произнесе съобразно сигнала. Сигналоподателя не е заинтересована страна в производството по ЗУТ по съгласуване и одобряване на технически проект, като по отношение на основателността на сигнала компетентният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и има право на преценка при издаване на акта си.

В хода на административното производство за изясняване на обстоятелствата -дали техническия проект ще отговаря на изискванията на чл.34 от ЗХ, органът е допуснал съдебно-техническа експертиза, съобразно правомощията си по чл.49 от АПК, резултатите от която съответстват на резултатите от заключението на допуснатата в съдебното производство СТЕ, т.е от последната не се установяват обстоятелства, водещи до друг правен резултат. Главният архитект е издал оспорената Заповед въз основа на заключението по така допуснатата в административното производство СТЕ, като в оспорената Заповедта се съдържат в достатъчно ясна степен фактическите и правните основания на органа за издаването и. По изложените съображения съдът приема, че оспорената Заповед отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание на акта по чл.146 от ЗУТ, чл.59, ал.2,т.5 от АПК. Съдът приема, че оспореният акт се явява издаден при изследване от страна на органа на всички обстоятелства от значение за правилното разрешаване на конкретния случай, при спазване на задължението на органа по чл.35 от АПК. Съдът приема, че не са налице такива нарушения на процесуалните правила в административното производство, които в случай, че не бяха допуснати от органа биха довели до друг краен правен резултат при издаването на акта и в тази връзка да се явяват съществени и основание по чл.146 т.3 от АПК за неговата отмяна.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от Закона за хазарта „..Игралните зали и игралните казина не могат да отстоят на по-малко от 300 метра от училища по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, както и от социални услуги за резидентна грижа за деца, освен ако се намират в хотели, категоризирани с категория четири или пет звезди…“.

По делото е безспорно установено, че преустройството на част от сграда в игрална зала за хазартни игри, предмет на техническия проект, не се намира в хотел с категория на четири или пет звезди, предвид на това същата не попада в обхвата на изключенията по чл.44, ал.1 от ЗХ.

От заключението по допуснатата по делото СТЕ, изготвено от вещо лице- геодезист при спазване на изискванията на чл.44, ал.3 от ЗХ, по делото по несъмнен начин се доказа, че най- прекият пешеходен път от главния вход на „Игрална зала за хазартни игри“, предмет на техническия проект до отвора на функциониращият пешеходен вход на оградата на СУ „В. [община]“ на ул. „България“ № 74 в [населено място] е с измерено разстояние от 290.32 м., което е под 300 метра.

От представеното по делото Удостоверение с изх.№11-00-36/13.01.2023г. на кмета на община Опака по безспорен начин по делото се доказа, че сградата на СУ „В. [община]“ на ул. „България“ № 74 в [населено място] е със статут на училище и че същата е предоставена за стопанисване и управление с учебна цел, с оглед на което налице е училище по смисъла на ЗПУО. Дори в сградата на СУ „В. [община]“ на ул. „България“ № 74 в [населено място] към 13.01.2023г. да не са се провеждали учебни занятия с деца, обстоятелството, че сградата е със статут на училище и наличието на потенциалната възможност, в даден момент в сградата да се проведат учебни занятия с ученици, води до приложение на изискването по чл.44,ал.1 от ЗХ по отношение на преценката за отстоянието на процесната игрална зала от сградата на СУ „В. [община]“, в [населено място], ул. „България“ № 74.

По изложените съображения, съдът намира оспорената Заповед и постановения с нея отказ, за постановени при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел.

На основание всичко гореизложено, съдът приема жалбата на С. Е. М. и А. М. М. срещу Заповед № РД-09-191/12.09.2023г. на Главния архитект на Община Опака за неоснователна и следва като такава същата да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК следва искането на ответника по оспорването за присъждане на разноски да бъде уважено. По отношение на претендирания размер на адвокатско възнаграждение от 1250 лева, съгласно представения по делото списък /стр130 от делото,/ съдът намира за необходимо да посочи, че по делото е налице представено единствено пълномощно за адвокат М. Х. И. от АК-Разград. По делото не са налице представени доказателства за реалното изплащане на адвокатско възнаграждение, в т.ч и в размера от 1250 лева. По изложените съображения, съдът намира, че искането за присъждане на разноски на ответника следва да бъде уважено само до размера на направения разход от 340 лева за възнаграждение за вещо лице, като претенцията за присъждане на разход за платено възнаграждение за един адвокат следва да бъде оставена без уважение, поради недоказаност на направения разход.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,пр.последно от АПК, във връзка с чл.215 и чл.219 от ЗУТ, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С. Е. М., [ЕГН] и на А. М. М., [ЕГН], двамата от [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, [улица], против Заповед № РД-09-191/12.09.2023г. на Главния архитект на Община Опака, с която на основание чл.144, ал.1, т.5 от ЗУТ, във връзка с чл.44, ал.1 от Закона за хазарта е отказано съгласуване и одобряване на технически проект „Преустройство на част от съществуваща сграда за промяна на предназначението й в игрална зала за хазартни игри“, находяща се в ПИ -736, кв.36 по плана на [населено място], с адрес ул. „България“ №81.

 

ОСЪЖДА С. Е. М., [ЕГН] и на А. М. М., [ЕГН], двамата от [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, [улица]да заплатят на Главния архитект на Община Опака разноски по делото в размер на 340 /триста и четиредесет/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.

 

Препис от решението да се изпрати на страните.