Р Е
Ш Е Н
И Е №
Град Тетевен,05.04.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в публично заседание на осемнадесети март ,през две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ГЕОРГИЕВА
При
секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА
Като
разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 921 по описа на Районен
съд-Тетевен за 2018 година,със страни:
Ищец: „П.К.Б. ” ЕООД ,ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление гр. София , бул. „Б”..., ..., ... , чрез
пълномощника юрисконсулт К.К.А. ,
Ответник : П.К.П. ЕГН ********** ***
И за да се произнесе,взе предвид
следното:
Предявен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ал.1т.2
от ГПК от ищеца „ П.К.Б.”ЕООД ,
ЕИК 17507452 , седалище и адрес на управление гр. София , бул. „Б”...,бл. 53Е,...
, чрез пълномощника юрисконсулт К.К.А. против ответника П.К.П. *** с цена на иска общо 5615,91лв. в
едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
, ч. гр.д. №517/2018г на Р.С.Тетевен , образувано на 08.06.2018г . до изплащане на вземането
В исковата молба се твърди ,че на вземането на „П.К.Б.”ЕООД произтича от
факта ,че на 08.03.2017г ответникът П. е кандидатствал за потребителски кредит
от ищеца ,попълнил бил искане за отпускане на кредита след което му бил
предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит.На 08.03.3017г бил сключен договора за потребителски
кредит № **********.Договорът бил със следните параметри : сума по кредита
2500лв , срок на кредита 24м., размер на вноската по кредита 154,55лв , годишен
процент на разходите 49,89лв,ГЛП41,17%,ЛП0,11%, дата на погасяване 5 число на
месеца , дължима сума по кредита 3709,20лв. По избран пакет от допълнителни
услуги 3001,20лв.,размер на вноската по закупеният пакет за допълнителни услуги
125,05лв . Общо задължение по кредита и пакета допълнителни услуги 6710,40лв ,
общ. Размер на вноската 79,60лв.Длъжникът не бил платил 3 последователни вноски
и съобразно чл.12.3 от ОУ в случай ,че се просрочела една месечна вноска
кредитът се считал за предсрочно изискуем, поради което на 17.10.2017г
договорът за кредит бил прекратен автоматично от ищеца. Следвало да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е
могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дай, без да посочва
причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил
това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема,
което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на
заема при одобрените параметри.
На длъжника е назначен особен
представител , който е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК .В отговора
особеният представител се позовава на чл.11,чл.4,чл.5, чл.19 от ЗПК оспорва лихвеният процент по кредита и твърди ,че същият е 4 пъти по-висок
, оспорва задължението за заплащане на
пакета от допълнителни услуги , който размер бил по-голям от този на кредита,
позовава се на нормата на чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.6 т.3 от ЗПК , позовава се на
чл.21 от ЗПК .От представеният кредит в размер на 2500лв по делото няма данни кога и как е била
усвоена от ответника , като твърди ,че
следва да се приспадне /прихване/ сумата от 1095лв по извлечението от сметката
на ответника .
В съдебно заседание
ищецът не се явява , представил е писмена молба по чл.102 от ГПК , в която се
заявява ,че поддържа изцяло исковата молба , оспорва отговора на исковата молба
, както и представя аргументи по отношение на предсрочната изискуемост, като
твърди ,че същата била настъпила преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнеие, претендира разноски по делото.Особенния представител адв.
П.К. от ЛАК се явява в съдебно заседание и поддържа отговора на исковата молба
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Касае се за договор за потребителски
кредит, уреден в разпоредбите на чл.9 от ЗПК, съгласно който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.Съгласно разпоредбата на
чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът
трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. За да е налице
договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да
предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я
върне. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1,т.7-12 и т.20, ЗПК договорът следва
да съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
В настоящия случай в
договора се съдържа общия размер на кредита, условията
за усвояването му, условията за издължаване, погасителните вноски броя
и падежа им датата е изписана най отдолу на договора с електронния
адрес , като същата е 08.03.2017г. В същия/л.13 от делото / е възпроизведена и
разпоредбата на чл.11, т.12 от ЗПК. Посочено е, че заетата сума се погасява при
годишен лихвен процент 41,17%,лихвен процент на ден 0,11%, срок на кредита
24вноски с размер на всяка 154,55, сума по кредита 2500 лв. , дължима сума по
кредита 3709,20лв. Претендира се и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 3001,20, размер
на вноската125,05лв. Общо задължение по договора 6710,40лв, общ размер на
вноската 279,60, като се претендира
сумата от общо 5615,91лв., тоест частично .Представено е и преводно
нареждане от 08.03.2017г. от които е видно ,че ищцовото дружество е превело на
ответницата сумата от 2500лв/л.29 /.Видно е и от извлечението от сметките от
дата 02.10.2018г към договора за потребителски кредит №********** /л.30 / , че
ответника е заплатила на дата 21.06.
2017г сумата от 279,60лв , като падежът на тази вноска е бил 05.05.2017г, с
данни за забава 47 дни , на дата 31.07.2017г е заплатила сумата от279,60лв,
като падежът на вноската е бил05.06.2017г с данни за забава 56 дни , на дата
31.08.2017ге заплатена сумата от 279,60лв с дата на падеж на вноската 05.07.2017г
данни за забава 57 дни.По делото е приложено и
ч.гр.д. № 517 от 2018г на Р.С.-Тетевен , по което съдът е указал на
заявителя ,че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК и на осн. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК в едномесечен срок от
съобщението следва да предяви иск за установяване на вземането
си.Разпореждането е връчено на дата 04.09.2018г , а иска е предявен в съда на
04.09.2018г по пощата /л.34/, тоест е в срок.
Съдът с разпореждането по чл.130 от ГПК е връчил в едно с исковата молба ,приложенията към нея , и уведомителното писмо /л.31/,на особения представител на ответника адв. П.К. от ЛАК и съобразно решение от 18.01.2019г по т.д.№193/2018г на първо т.о на ВКС „предвид изложеното се налага цялостен извод ,че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит , в исковата молба в което е обективирано изявление на банката –ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем , поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки , връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника –ответник ”.Тоест в случая предсрочна изискуемост на дълга ще настъпи след като исковата молба се връчи на особения представител, видно от съобщението /л.71/е на дата 14.01.2019г. От съдържанието на уведомителното писмо/л.31/ , връчено заедно с исковата молба , то ищеца е заявил ,че счита договора за потребителски кредит с настъпила и предсрочната изискуемост от дата17.10.2017г., както е заявил в иска ,че предсрочна изискуемост е настъпила по силата на т.12.3 от ОУ автоматично прекратяване на договора при просрочване на 1 месечна вноска с по-вече от 30 дни настъпвало автоматично прекратяване на ДПК и обявяването на предсрочната му изискуемост/т.12.3 от ОУ –л.21 /. С уведомителното писмо ищеца кани ответника да се свърже с тях възможно най-скоро , за да обсъдят различни възможности , както ,и че при невъзможност да се свържат ще бъдат принудени да заведат съдебна процедура за събирането на вземането , ще бъдели наложени запори по банковите сметки на ответника и възбрани на недвижимите имоти , както и ,че ищеца щял да подаде информация към централен кредитен регистър за задължението , което щяло да има ефект при получаване на бъдещи кредити и закупуване на стоки и вещи на изплащане. Съдът не приема ,че с представеното уведомително писмо видно от неговото съдържание договора за потребителски кредит би могъл да бъде обявен за предсрочно изискуем. Тоест уведомлението въпреки и връчено с исковата молба би имало действие спрямо ответника от момента на връчването с исковата молба , но видно от съдържанието му ищеца е обявил предсрочна изискуемост преди неговото връчване и преди образуване на заповедно производство –ч. гр.д. № 517/2018г. на ТРС образувано на 08.08.2018г., а именно на дата 17.10.2017г поради което дори и връчено с исковата молба съдът не може да приеме ,че договорът е прекратен на тази дата посочена в писмото като предсрочна изискуемост, тъй като същия видно от уведомлението я претендира с обратна дата , което е недопустимо.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена
в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната
изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното
изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18
на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови
институции- така решение №123/09.11.2015 г. по т. д. №
2561/2014 г. на II т. отд., докладчик съдия Т. Върбанова. Този извод се
подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на
банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с
финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г.
по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната
изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите
институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се
наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на
потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа
за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички
хипотези на предоставяне на потребителски кредит.
В този смисъл, доколкото в
случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил
задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а видно от съдържанието приложеното уведомително
писмо в кориците на делото , което е връчено на особенния представител на
ответника в едно с исковата молба се
твърди ,че същия е прекратен от 17.10.2017г,
и видно от уведомителното писмо предсрочната изискуемост се претендира с дата преди образуване на заповедното
производство и исковото, видно от неговото съдържание което съдът счита ,че е недопустимо и следва да се приеме, че договорът е
прекратен от датата на връчване на особенния представител на уведомителното
писмо .
Видно е от исковата молба и от
доказателствата по делото ,че по кредита има частично плащане , по отношение на
направеното възражение за размера на лихвата от особения представител на
ответника следва да се има предвид ,че съдебната
практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на
законната лихва/. В тази насока: Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д.
1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г.
на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на
ВКС, ІІ г. о /.; Определение № 901/10.07.2015 г. по
гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. Следователно при преценка
съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе
предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен
процент на БНБ се прибавят десет пункта.
По делото
ищецът не е поискал съдебно икономическа
експертиза ,която да установи точният размер на задължението , както
и дали лихвеният процент
надхвърля законоустановеният и това му право е преклудирано в
първото по делото заседание. Още по вече с определението си по чл.140 от ГПК
съдът е указал на ищеца , че трябва да
проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства и в негова тежест е да установи наведените от него твърдения,
размера на вземането .
По
отношение на уговореното в процесния договор възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 3001,20лв , размер на вноската 125,05 лв. съгласно раздел VI „Параметри” от договора.
Съгласно
представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги/л.15/ заплащането на уговореното възнаграждение се дължи
при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените
услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3)
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за
смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на
чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът
обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Макар законът, а също и сключения между страните договор да не съдържа легално
определение по отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса
за усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от уговорените услуги попада
именно под обхвата на втората посочена такса. Затова и тази уговорка
противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на
допълнително възнаграждение в размер на 3001,20 лв.,съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР/годишен процент на разходите /. На основание
чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова съдът счита за нищожна на уговорката за
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 3001,20лв.,тъй като съдът следи служебно за нищожността .
При сключването на договорите за потребителски кредити, е приложима
нормата на чл. 12 ЗЗД, която изисква добросъвестно поведение на
страните Добросъвестността при предоставяне на услугата за предоставяне на
заем е част от добрите нрави като морални норми, при нарушаването на които
сделката е нищожна . В този смисъл е Решение № 4 / 2009 г, по т. д. № 395 /
2008 г, Решение № 1270 / 2009 г. по д. 5093 / 2007 г, Определение № 877 по
т.д.№ 662 / 2012 г, Решение № 202 / 27. 02. 2015 г. по д. 4123 / 2013 г. и др.
на ВКС. В правомощието на съда е да установи дали дадена клауза в договора е
нищожна. В процесния случай, се установи по безспорен начин, че
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /л.15/е сключено
при нарушаване на правилата за добросъвестност и справедливост, тъй като
несправедливо, кредиторът, без да извърши услугата, се облагодетелства за
сметка на потребителя, като го задължава да заплати нещо, което не е ползвал.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, ако не са
уговорени индивидуално. В случая ищецът не е доказал, че споразумението е
уговорено индивидуално и няма наведени такива твърдения в исковата молба .
Според Директива 93 / 13 / ЕИО на Съвета от 05. 04. 1993 г. относно неравноправните
клаузи е прието, че не се счита за индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание. Тази норма е транспорирана в чл.13 а т.9 от ДР на ЗЗП/2007г./
Предвид изложените
по-горе съображения искът следва да бъде отхвърлен в цялост . Водим от
гореизложеното съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ,т.2 от ГПК предявен от „П.К.Б. ” ЕООД ,ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление гр. София , бул. „Б”..., ..., ... , чрез
пълномощника юрисконсулт К.А. , с който се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника П.К.П. ЕГН **********
*** ,че дължи на ищеца „П.К.Б. ” ЕООД сумата
в общ размер от 5619,91лв .,частично от сумата от общо 6710,40 лв. произтичащи от договор за потребителски кредит № **********
от 08.03.2017г. с дължима сума от общо
3709,20лв , и възнаграждение по избран
пакет от допълнителни услуги от 08.03.2017г. сумата от 3001,20лв.,
в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК , ч. гр.д. №517/2018г на Р.С.Тетевен , образувано на 08.06.2018г . до изплащане на вземането
като неоснователен и недоказан .
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред ОС-Ловеч
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: