Решение по дело №1019/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 6826/05.05.2023 г. от „Джи Пласт“ ООД, [ЕИК], представлявано от Г. П. Г., чрез адв. Д. Н. от АК-Габрово, срещу Решение № 434/20.03.2023 г., постановено по АНД № 5276/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІІІ-и състав, с което е потвърдено НП № 23-0000720/22.08.2022г., издадено от Началник отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ Варна, с което на „Джи Пласт“ ООД, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, на основание чл. 96 „г“, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение на чл. 7 „б“, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози.

В жалбата се излагат аргументи, че с постановеното решение Районен съд Варна неправилно е отразил действителната фактическа обстановка, с което е допуснато нарушение на материалния закон. Навежда доводи, че наказаното дружество е изпълнило вменените със закона задължения за инструктаж на служителите, управляващи МПС, както и че са запознати със задължението да следят за валидността на личните си документи. Сочи, че въззивният съд не е съобразил посочената пред въззивния съд съдебна практика. Твърди, че от НП не става ясно дали водачът не е притежавал карта на водача или през посочения период е бил без издадена валидна карта на водача. Излага съображения, че не става ясно къде е извършено нарушението.

Въз основа на изложеното, се пледира за отмяна на решението на Районен съд Варна и отмяна на НП, както и присъждане на адвокатско възнаграждение. В депозирано писмено становище от процесуалния представител се поддържа изложеното в касационната жалба.

Ответната страна – Началник отдел „Контрол“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, чрез упълномощения младши експерт К. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Варна дава заключение за основателност на касационната жалба, като се позовава на Решение С-227/22 на СЕС.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че служители на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, извършили комплексна проверка по документи на „Джи пласт“ ООД, в хода на която установили, че на 25.08.2021 г., превозвачът притежаващ лиценз за обществен превоз на товари № 10530, е допуснал до управление на товарен автомобил с МПС „Щаер“ с рег. № [рег. номер], категория N3, с който е извършен превоз на товари за собствена сметка, с водач К. П., който не притежава карта за квалификация за периода от 21.07.2021 г. до 07.09.2021 г. Било установено, че случаят не е изолиран, тъй като водачът е извършвал превози и на 26.08.2021 г. и на 27.08.2021 г. За това административно нарушение, квалифицирано по чл. 7б, ал. 1, изр.1 от ЗАвтПр, в присъствието на упълномощено на търговеца лице, И. съставил АУАН от 20.06.2022 г. против дружеството, надлежно връчен без възражения; такива не последвали и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн. чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвПр наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лв.

При така установената фактология, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат минимално изискуемите реквизити по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Възражението за неяснота на коя дата и къде е извършено нарушението е опровергано с мотива, че същото е извършено на адреса на седалището на дружеството на 25.08.2021г. На останалите две дати АНО е обосновал мотива, че нарушението не е изолиран случай. Въззивният съд е приел, че дружеството е извършило обществен превоз на товари с водач, който към 25.08.2021 г. не е притежавал валидна карта за квалификация. Притежаваната от водача е била валидна до 21.07.2021 г., като видно от Справка на РД „Автомобилна администрация“ се установява, че следващата карта е била издадена на 07.09.2021 г.

Настоящият касационен състав счита, че решението е правилно. Приетата от РС-Варна фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът, в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения.

От събраните по делото доказателствена по категоричен начин се установява, че на посочените в наказателното постановление дата и място дружеството-жалбоподател е допуснало К. П., в качеството си на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП на МПС - товарен автомобил „Щаер“ с регистрационен номер [рег. номер] от кат. N3, да извърши превоз на товар, въпреки че същият не е разполагал с валидна карта за квалификация на водач за категория „C“. По този начин дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушението, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна. Отговорността в случая е по специалната разпоредба на чл. 96 г, ал. 1, предл. второ от ЗАвтП. Последната представлява предвиден в закона случай на допустителство и е от категорията на продължените нарушения, което се осъществява чрез бездействие, посредством допускането от превозвача да бъде извършван превоз на товари от водач, който не притежава карта за квалификация на водач за превоз на товари.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че АНО неправилно е определил мястото на извършване на нарушението. В НП ясно е посочено, че нарушението е извършено именно на седалището на дружеството, защото именно там управителят на дружеството е издал Заповед от 25.08.2021г., с която е наредил да се извърши превоз за собствена сметка от К. П. по посочения маршрут. Седалището на дружеството от 19.02.2024 г. 17.10 ч. е променено на [населено място], [улица]. До тази дата седалището е ул. „Христо Смирненски №30, [населено място], което именно е посочено в наказателното постановление.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че въззивният съд не се е съобразил с посочената съдебна практика на Административен съд Варна. Първо, цитираната съдебна практика на Административен съд Варна, като касационна инстанция, не е относима към спора. Фактическият състав, под който е подведена административнонаказателната отговорност на дружествата е за наложена имуществена санкция на основание чл.104 ал.1 от ЗАвП, за нарушение на чл.10 пар.2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/06, вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.

Изводите на двете съдебни инстанции на българския национален съд по настоящия казус не са в противоречие с тълкуването, дадено с Решение от 18.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-227/2022 г., на което се позовава касатора. Цитираното решение касае документи, удостоверяващи психологическата годност на водачите, което е извън предмета на настоящия спор.

Претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.

При този изход на делото, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, чийто размер следва да бъде определен по реда на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН в минимума по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 434/20.03.2023г., постановено по АНД № 5276/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІІІ състав

ОСЪЖДА „Джи пласт“ ООД, [ЕИК] да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.