РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ИЛИАНА СТАНКОВА

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 17261/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по ЗОПДИППД (отм.).

Ищецът К.П.К.О.Н.П.И.и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ твърди, че срещу ответника Г.Г.Г. е налице влязла в сила присъда на 03.06.2011 г. за престъпление по чл. 255, ал. 1 НК, което престъпление попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 17 от ЗОПДИППД. Сочи, че лицето е осъждано и за други престъпления в проверявания период. Поддържа, че в хода на извършената по отношение на ответника проверка е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за сумата в размер на 198 754,76 лева.

Иска от съда да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата от ответника на основание чл.28, ал.1, вр. чл.4, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) следното притежавано от него имущество:

1. Недвижим имот, находящ се в гр. София, район „******, апартамент № 4, с идентификатор 68134.4356.581.1.4 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК, при съседи: на същия етаж: 68134.4356.581.1.5, под обекта: 68134.4356.581.1.22, 68134.4356.581.1.1, 68134.4356.581.1.21, над обекта: 68134.4356.581.1.9, със застроена площ от 58,98 кв.м., заедно с мазе 4, с площ от 2,92 кв.м., намиращо се в сутерена на сградата, на кота – 2,80, с площ от 2,92 кв.м, при съседи на мазето: мазе № 3, вътрешен двор, коридор, коридор, заедно с 3,682% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имот с идентификатор 68134.4356.581 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК.

2. 3,682% идеални части от имот с идентификатор 68134.4356.581 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК, с адрес: на гр. София, район ******, с площ от 507 кв.м., при съседи: 68134.4356.286, 68134.4356.285, 68134.4356.692, 68134.4356.456, 68134.4356.289, 68134.4356.582.

3. Търговски обект – магазин за промишлени стоки – магазин 12, с идентификатор 44238.505.6241.1.13 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-5/26.01.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Лом, ул. „******, със застроена площ от 23 кв.м., заедно с прилежащите 7,51 % идеални части от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: насъщия етаж: 44238.505.6241.1.12, 44238.505.6241.1.11, под обекта – няма, над обекта – няма.

4. Мотопед марка „Симсон 50“, с ДК № ******

5. Лек автомобил марка „Пежо“, модел 405, с ДК№ ******;

6. Лек автомобил „Фолксваген“, модел 255, с ДК № ******Сумата в размер на 15,96 лева, ведно с лихвите, по разплащателна сметка ******в „Уникредит Булбанк“ АД

7. Сумата в размер на 75 468,00 лева – внесени и изтеглени по разплащателна сметка в лева ******в „ОББ“ АД.

Иска на основание чл.28, ал.1, вр. чл.4, ал.2 ЗОПДИППД (отм.) да бъде отнета продажната цена от отчуждено незаконно придобито имущество, като следва:

1. Сумата в размер на 5000,00 лева, представляваща номинална стойност на 100 дяла от капитала на „П.Г“ ЕООД, БУЛСТАТ ******;

2. Сумата в размер на 3020,00 лева – продажна цена на л.а. „Опел Вектра“, с ДК № ******

3. Сумата в размер на 6240,00 лева – продажна цена на л.а. „Форд Транзит“, с ДК № ******

4. Сумата в размер на 25 880,00 лева – продажба на л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******.

Ответникът Г.Г.Г. оспорва иска. Твърди, че приложим закон е не ЗОПДНПИ, а ЗОПДИППД, поради което сочи да липсва значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗОПДНПИ. Твърди, че е изследван период над 10-годишния период по чл. 27, ал.3 ЗОПДНПИ. Счита, че неправилно в изчисляване на разходите за издръжка е изчислена и такава за извънбрачните му деца, на които твърди да не е плащал такава през проверявания период. Сочи, че неправилно са изчислени разходите за закупуване на недвижими имоти, като сочи това да е станало на цената, посочена в договора, както и оспорва да е извършвал разходи за закупуване на моторни превозни средства. По отношение на л.а. „Ауди А6“ сочи, че имал сключен договор за финансов лизинг на същия, но след изтичане на лизинговия договор не е придобил това моторно превозно средство. Твърди, че и приходите му също са неправилно изчислени, като не са взети предвид преводи по банковата му сметка в „ЦКБ“ АД в периода 22.11.2004 г. – 13.07.2005 г. от А. Д.К.; от А.А.– на 22.07.2005 г. – в размер на 9 900 лева; от А.В.– на 16.11.2005 г. – на сумата в размер на 5100,00 лева; от А.Ж.П. – в периода 06.12.2005 г. – 21.12.2005 г., както и преводите от „Енерго-метал“ ЕООД от 20.12.2005 г. за сумата от 22 966,00 лева и от 17.03.2006 г. за сумата от 11 270,00 лева; от „PORSCHE BG“ от 23.12.2005 г. за сумата от 10 833,34 лева; от А.Г.Г.от 25.10.2005 г. за сумата от 8777,25 лева; от Р.М.Г.от 25.10.2005 г. за сумата от 4230,00 лева. Сочи, че при коректно формиране на приходна и разходна част разликата е в полза на приходната, а не на разходната.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първият спорен между страните въпрос е относно приложимия специален закон.

С Държавен вестник бр. 38 от 18.05.2012 г., е приет Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм/ ЗОПДНПИ/, който е в сила от 19.11.2012г. Съгласно § 5 ПЗР на този закон неприключилите до влизането в сила на закона проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, се довършват при условията и по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност ЗОПДИППД (отм.).

В тази връзка следва да бъде даден отговор на въпроса относно датата, на която е започнала проверката.

В действащия до 19.11.2012 г. ЗОПДИППД (отм.) не е изрично предвидено издаването на нарочен акт на орган на Комисията за започване на проверката, за разлика от влезлия в сила на 19.11.2012 г. ЗОПДНПИ /отм./, в който в чл. 22, ал.1 е превидено, че проверката започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление от изрично посочените. Както ЗОПДИППД /отм./, така и ЗОПДНПИ /отм./ уреждат производството като двуфазно, включващо проверка /събиране на сведения и доказателства/ и образуване на производство с решение на комисията /обезпечаване на бъдещ иск и предявяване на иска/. Съдът намира, че при тълкуване на разпоредбите на чл. 3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), вр. с чл. 15, ал.3 от същия закон, за начало на проверката следва да се приеме датата на съставяне на протокола, с който се констатира получаването на уведомлението от органа по чл. 21, ал.1 от Закона. В този смисъл е практиката на ВКС - Определение № 443 от 19.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7643/2013 г., II г. о., Определение № 175 от 1.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 742/2011 г., IV г. о., ГК.

В настоящия случай уведомлението от ОС гр. Монтана с изх. № от 15.11.2012 г. е постъпило в деловодството на ТД – гр. Видин на КОНПИ на 16.11.2012 г., което се установява и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. На същата дата е съставен протокол за започване на проверката /лист 477, том.2 от делото/, който е подписан от главен инспектор към ТД на КУИППД гр. Видин и от заместник на Директора на териториалната дирекция, според неоспореното изявление на ищеца в о.с.з., проведено на 10.10.2017 г. В тази връзка следва да се отбележи, че от значение за настоящия правен спор е единствено датата, на която е започнала проверката, но не и надлежното упълномощаване на органа, който е разпоредил започването й. От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест за оборване датата на документа, не се проведе пълно доказване на обстоятелството, че датата на съставяне на протокола за проверка от 16.11.2012 г. е различна от посочената в него дата 16.11.2012 г.

Предвид изложеното съдът намира, че приложим в настоящия процес е специалният ЗОПДИППД (отм.).

Правото по чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по ЗОПДИППД (отм.) е призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права при следните предпоставки:

1) Ответникът да е осъден с влязла в сила присъда за престъпление сред изчерпателно изброените в чл.3, ал.1 от закона;

2) Ответникът да е придобил в проверявания период имущество със значителна стойност (над 60 000 лв. - §1, т.3 ДР на закона), за което не е установен законен източник;

3) Налице е пряка или косвена връзка между връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, като в случай, че не е установен законен източник на придобиването, достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото – конкретната престъпна дейност, периода на придобиване, връзка между престъплението и придобитото имущество;

4) Имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони (чл.1, ал.2 от закона).

5) Имуществото да е в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период.

Понятието „значителна стойност“ е легално определено в разпоредбата на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД /отм./, според която такава е стойност над 60 000 лв. Касае се за придобитото имущество през целия проверяван период като сборна величина, а не до цената на отделните сделки като показател за приходите на проверяваното лице. Същата се формира от реалната пазарна цена на имуществото към момента на проверката на съда /така – решение № 70/04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на ВКС, IV ГО на ВКС; решение № 231/11.07.2012 г. по гр.д. № 848/2011 г. на ВКС, IV ГО на ВКС; решение № 481/23.04.2013 г. по гр.д. № 99/2012 г. на ВКС, IV ГО.

По въпроса относно необходимостта за наличие на връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество, в т.ч. и от гледна точка на периода, който следва да бъде изследван като такъв на придобиване и законни доходи в рамките на този по чл. 11 от Закона, следва да се съобразят разрешенията, дадени в Тълкувателно решение №7/2014 г. на ОСГК на ВКС, както и практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. В Тълкувателното решение е прието, че в производството по отнемане на незаконно придобито имущество е необходимо да се установи връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Тази връзка следва да бъде обоснована логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). В Тълкувателното решение, както и в постоянната практика на ВКС, постановена след приемането му, се приема, че неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 448 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3232/2015 г., IV г. о., ГК и Решение №352/15.01.2015 по дело №1280/2012 на ВКС, ГК, IV г.о. , в които е прието, че следва да се преценява на каква стойност е извършеното от ответника престъпление и в какъв момент е придобито имуществото – преди или след извършеното престъпление.

Видно от влязла в сила на 03.06.2011 г. присъда по н.о.х.д № 137 на ОС гр. Монтана, подсъдимият Г.Г.Г. е признат за виновен за това, че в периода 01.12.2004 г. – 16.01.2006 г. в гр. Лом, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на „Енерго-метал“ ЕООД, в съучастие със З.М.Г., в качеството му на управител на дружеството, избегнали плащане на данъчни задължения в големи размери – 12 008,99 лева, в следствие невнесен ДДС, като затаили истината в подадени пред ТД на НАП 9 данъчни декларации по ЗДДС.

От справка за съдимост /лист 60 от делото/ е видно, че ответникът Г.Г.Г. в срока на проверката е осъждан и за други престъпления:

1. По н.о.х.д № 511/2005 г. със споразумение от 18.01.2006 г., влязло в сила на същата дата, е признат за виновен за това, че в качеството си на управител на „Е.**“ ЕООД, изпаднал в неплатежоспособност и в 15-дневен срок не е подал искане за откриване на производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227 б, ал- 2, вр. с ал.1 НК.

2. По н.о.х.д. № 399/2005г. на РС гр. Лом с влязла в сила присъда на 07.06.2006 г. е признат за виновен за деяние, извършено на 10.09.2001 г. по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.1 НК – съзнателно ползване на неистински или преправен документ.

3. По н.о.х.д. № 28/2011 г. с влязла в сила присъда на 28.05.2011 г. е признат за виновен за деяние, извършено в периода 13.04.2006 г. – 14.06.2006 г., при условията на продължавано престъпление като пълномощник на „Кастрой“ ЕООД гр. Лом, потвърдил неистината в подадени пред ТД на НАП справки-декларации, като отразил, че са извършени търговски сделки по фактури, издадени през този период, с което е избегнал плащане на данъчни задължения с особено големи размери – 181 340,97 лева – престъпление по чл. 257, ал.1 вр. с чл. 225, ал.1, пр. първо НК.

4. По н.о.х.д. № 369/2010 г. с влязла в сила присъда на 19.10.2012 г. е признат за виновен за това, че на 17.05.2005 г. в гр. Козлодуй, като е използвал неистински и с невярно съдържание документ – данъчна фактура от 17.05.2005 г. от името на „Енерго метал “ ЕООД като изпълнител и „Заводски строежи“ АД гр. Козлодуй, като получател, без правно основание е получил чужда движимо имущество – сумата от 10 060 лева, собственост на „Заводски строежи“ АД – парични суми, изплатени му на два пъти в общ размер на този сума - престъпление по чл. 212, ал.1, пр. първо и пр. второ вр. с чл. 55, ал.1, пр. първо НК

Престъплението, във връзка с осъждане за което е образувано настоящето производство, е резултатно продължавано престъпление, извършено в периода 01.12.2004 г. – 16.01.2006 г. Същевременно по делото се установява, че в този период ищецът е извършил и други престъпления, които не са сред изброените в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) – едното от тях е престъпление против кредиторите, другото е за използване на документ с невярно/подправено съдържание, а третото – за използване на документ с невярно съдържание, в резултат на което Г. е получил имотна облага - сумата от 10 060 лева. Същевременно престъплението по пункт 3 е също за престъпление дало повод на проверката - по чл. 255 НК – избягване на плащане на данъчни задължения, но в особено големи размери - 181 340,97 лева, същото е извършено при условията на продължавано престъпление, за период близък до процесния – за периода 13.04.2006 г. – 14.06.2006 г., във връзка с търговската дейност на друго юридическо лице.

От изложеното съдът прави извод, че може да се обоснове предположение за широкообхватна престъпна дейност на ищеца, свързана с извличане на незаконни доходи в размер над този на резултатното престъпление, дало повод на конкретната проверка с начална дата 01.12.2004 г.

Придобити имущества след дата 01.12.2004 г:

1. Учредяване на „П.- Г“ ЕООД на 21.02.2008 г. с начален капитал 5000,00 лева.

С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 25.09.2012 г. ответникът е продал всички свои дялове от дружеството на Кристиан Радков Донков за сумата от 1000,00 лева.

2. С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 27/28.11.2008 г. Г.Г.Г. е придобил собствеността върху магазин № 12, с площ от 23 кв.м., представляващ обособен обект в Търговски комплекс, построен в УПИ VII, отреден за КОО, в квартал 20 по плана на гр. Лом, ведно с 93/1250 идеални части от УПИ VII, отреден за КОО, в квартал 20 по плана на гр. Лом с административен адрес гр. Лом, ул. Пристанищна № 11 за сумата от 20 500 лева. В договора е посочено, че данъчната оценка на имота е в размер на 7061,51 лева.

Според заключението на приетата първоначална оценителна експертиза пазарната стойност на този имот към датата придобиването е в размер на 21942 лева, а към датата на предявяване на иска – в размер на 8 800,00 лева.

Според заключението на приетата повторна оценителна експертиза пазарната стойност на този имот към датата придобиването е в размер на 22 240,00 лева, а към датата на предявяване на иска – в размер на 16 300,00 лева.

3. С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 4/22.01.2009 г. Г.Г.Г. е придобил собствеността върху апартамент № 4, на втори етаж, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София, ул. Търново, представляващ имот с идентификатор 68134.4356.581.1.4 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед РД-18-14/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. София, район ******, ет. 2, ап. 4, заедно с мазе № 4 в сутерена на сградата, кота – 2,80, с площ от 2,92 кв.м., заедно с 3,682 % идеални части от общите части на сграда и правото на строеж върху дворното място за сумата от 54 00 лева.

Според заключението на приетата първоначална оценителна експертиза пазарната стойност на този имот към датата придобиването е в размер на 109 650,00 лева, а към датата на предявяване на иска – в размер на 68740лева.

Според заключението на приетата повторна оценителна експертиза пазарната стойност на този имот към датата придобиването е в размер на 100 800,00 лева, а към датата на предявяване на иска – в размер на 68 100лева.

4. С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 16/10.09.2010 г. Г.Г.Г. е придобил собствеността върху 3,682% идеални части от имот с идентификатор 68134.4356.581 по кадастралната карта и регистри на гр. София, район Люлин, с адрес гр. София, район ****** за сумата от 810 лева.

Според заключението на приетата първоначална оценителна експертиза пазарната стойност на този имот към датата придобиването е в размер на 5790,00 лева, а към датата на предявяване на иска – в размер на 4 400,00 лева.

Според заключението на приетата повторна оценителна експертиза пазарната стойност на този имот към датата придобиването е в размер на 5560,00 лева, а към датата на предявяване на иска – в размер на 4 230,00 лева.

Общата пазарна стойност на недвижимите имоти към момента на предявяване на иска е 88 630,00 лева.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства – договор, платежни документи от „ЕЙЧ ВИ БИ АУТО ЛИЗИНГ“ ЕООД и др., че по договор за финансов лизинг № CA-GEGGE-1-001, сключен с Г.Г.Г. за л.а. Ауди А 6, с рег. № ****** ответникът е извършил плащания на лизингови вноски в периода 20.12.2005 г. – 08.12.2009 г. на обща стойност 122 509,11 лева, като правото на изкупуване на автомобила е упражнено от трето лице – Т.Г.Я.. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извода, че по силата на възмездна сделка по повод на това моторно превозно средство Г. е получил плащане или друго имущество.

Видно от извършените официални справки в НБДН ответникът Г.Г.Г.има две деца: Г.Г.Г., роден на *** г. и К.Г.Г., родена на *** г., от майка Р.М.Г., като цялото семейство към дата 03.06.2013 г. е с настоящ адрес ***.

Установява се от заключението на приетата счетоводна експертиза, че за проверявания период от 21.09.1994 г. 30.09.2013 г. между приходите на ищеца, за които са налице доказателства за законен доход и необходимите разходи за издръжка на него и семейството му, както и тези, извършени за закупуване на активи и плащания по договор за финансов лизинг № CA-GEGGE-1-001, сключен с Г.Г.Г. за л.а. Ауди А 6, с рег. № ****** е налице константно отрицателна величина на съотношението между приходи и разходи. За целия изследван период отрицателната разлика е в размер на 190 003,00 лева, според заключението в допълнителния му вид. Тук съдът взема предвид, че вещото лице е работило по данни от първоначалните оценителни експертизи, които дават по-ниска придобивна стойност на имуществото, поради което крайната сума на отрицателния баланс е фактически по-голяма от посочената в това заключение. При преценка придобивната стойност на имуществото съдът намира, че следва да се вземе предвид не цената, посочена в договорите за покупко-продажба, а пазарната оценка към момента на сключването им, тъй като по отношение на всеки един от договорите е налице съществена разлика на уговорената с пазарната цена, което води до несъмнен извод за нейната симулативност.

При извършване на самостоятелна проверка за наличие на достатъчно средства от законен източник за всяко едно придобиване, извършено след дата 01.12.2004 г., съдът констатира, че ответникът Г.Г. не е имал доходи от законни източници за плащане на пазарната продажна цена, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице.

Тук следва да се посочи, че по отношение на посочените в отговора на исковата молба преводи по банкови сметки на ответника от трети лица не са изложени твърдения за основанието, на което те са извършени /в о.с.з., проведено на 23.02.2021 г. представителят на ответника изрично сочи, че не може да изложи такива твърдения/, нито същото се установява от събраната по делото банкова информация. При липса на проведено обратно доказване от страна на ответника за законността на основанието на всяко едно от тези плащания, съдът намира, че същите не следва да бъдат вземани предвид при изчисляване законните доходи на проверяваното лице.

По отношение на възражението на ответника относно броя лица, които следва да бъдат взети предвид като членове на домакинството му съдът съобрази следното. Задължението за издръжка съществува по отношение на двамата родители до навършване на пълнолетие на децата, независимо дали същите са родени в брак и дали живеят в едно домакинство с двамата родители, с един от тях или отделно от тях. В гражданското право се изхожда от презумпцията за добросъвестно изпълнение на задълженията, поради което в тежест на ответника беше да обори тази презумпция като докаже, че не е изпълнявал задължението си за издръжка през проверявания период. В тази връзка ответникът не сочи и ангажира доказателства.

Предвид изложеното, съдът намира за пълно доказана по делото наличието на причинна връзка между извършената престъпна дейност от ищеца с престъпления, посочени в чл.3, ал.1, т. 17 от от ЗОПДИППД (отм.) /едното от тях за укрити данъци, при условията на съучастие, на сумата в размер на 12008,99 лева, а другото - на сумата от 181 340,97 лева/ с придобиванията на имущество след дата 01.12.2004 г. – началната дата на изпълнителното деяние на продължаваното престъпление, дало повод за започване на настоящата проверка.

Искането следва да бъде уважено за следните налични в патримониума на ответника имуществени обекти, на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.):

Имуществени обекти придобити преди дата 01.12.2004 г:

1. мотопед „Симсон 50“, с ДК №****** – придобит с договор за покупко-продажба от 1988 г. ;

2. л.а. „Фолксваген 255“, с рег. № ******– придобит с договор за покупко-продажба от 1996 г.

3. л.а. „Пежо 405“, рег. № ****** – придобит с договор за покупко-продажба от 05.09.2002 г.

4. „Опел Вектра“, с ДК № ****** - придобит с договор за покупко-продажба от 19.01.1999 г.

5. „Форд Транзит“, с рама WF0LXXGBVLNR67906 – придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 13.10.2004 г. С договор за покупко-продажба на МПС от 06.12.2004 г. Г.Г.Г. е прехвърлил собствеността върху лек автомобил „Форд Транзит“, с рама WF0LXXGBVLNR67906, с рег. № ****** на И. М.Ч.за сумата от 1 000,00 лева;

Тези моторни превозни средства са закупени от Г. в период предхождащ дата на престъплението, дало повод за настоящия процес. Съдът като взе предвид това обстоятелство, както и другите престъпления, извършени от Г.Г.Г. намира, че е изключена всякаква логична връзка между престъпната дейност и тези придобивания. В частта по отношение на тези имуществени обекти исковете следва да бъдат отхвърлени, като получената продажна цена по пазарна стойност от отчуждаването на л.а. „Опел Вектра“ на 20.12.2001 г. в размер на 4752 лева и на „Форд Транзит“ в размер на 7732, 00 лева съдът съобрази в перо „приходи“ при изчисляване законните доходи на ответника за 2001 г.

Учредяването на „П.- Г“ ЕООД на 21.02.2008 г. от ищеца, като едноличен собственик на капитала, с извършване на вноска в размер на 5000,00 лева срещу съответен дял от капитала на това дружество, е възмезден способ за придобиване на имуществени права, като на отнемане подлежи не самата номинална стойност на вноската в капитала, а дела от капитала към момента на отнемане.

Тъй като към момента на предявяване на иска ответникът Г.Г.Г. е продал дяловете си от капитала на това дружество, на отнемане на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ подлежи действителната стойност на отчужденото имущество. От страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест в процеса, не се твърди и установява действителната продажна цена по договора за продажба на дружествени дялове от 25.09.2012 г. да е различна от посочената в договора такава от 1000,00 лева.

По въпроса, относно необходимостта получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, да са налични в патримониума му в края на проверявания период е образувано Тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, поради наличие на противоречива практика. Настоящият съдебен състав споделя тезата, че предмет на отнемане може да бъде само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на проверявания период, възприета в Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 425/31.05.2019 г. по гр. д. № 171/2019 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 260/24.04.2020 г. по гр. д. № 4603/2019 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 310/05.05.2020 г. по гр. д. № 219/2020 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ВКС, IV г. о.; Решение 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; Решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 137 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др. В посочената практика се приема, че на отнемане подлежи имущество и за да е възможно отнемането му, то трябва да съществува реално. Затова и едно от обстоятелствата, релевантни за основателността на иска е дали имуществото, негов предмет, е налично в края на проверявания период и каква е неговата парична равностойност. Не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, както и такива получени в резултат на продажба на имущество, но неналични към датата на предявяване на иска. В случаите, когато чрез получените средства, които не са налични към момента на предявяване на иска са придобити други имущества, на отнемане ще подлежат те. Ако обаче паричните средства са изразходвани и не са налични и не се твърди и установява трансформирани в реални активи или не се намират по сметки на проверяването лице същите не подлежат на отнемане.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че:

1. към 30.09.2012 г. по сметка в „Интернешънъл Асет Банк“ ответникът е имал 12,59 лева;

2. към 05.03.2013 г. по разплащателна сметка ******в „Уникредит Булбанк“ АД е имал 15,96 лева,

3. към 30.09.2012 г. по сметка ******в „Обединена българска банка“ АД е имал 85,30 лева.

Тези суми са предмет на допуснатото обезпечение на настоящия иск и доколкото не се установява друго по делото съдът намира, че същите са налични.

Искът за отнемане на сумата от 15,96 лева, с натрупаната лихва по сметка ******в „Уникредит Булбанк“ АД следва да бъде уважено.

Искът следва да бъде отхвърлен в частта по отношение на сумата от 75 468,00 лева, за която се твърди, че изтеглена от разплащателна сметка в лева № ******в „ОББ“ АД.

За останалата част от наличните суми по сметки от 12,59 лева по сметка в „Интернешънъл Асет Банк“ с № ******и в размер на 85,30 лева по сметка ******в „Обединена българска банка“ АД в общ размер на 97,89 лева следва да бъде уважен искът по чл. 4, ал.2 ЗОПДИППД /отм./ за получена продажна цена от продажба на дружествени дялове на „П.- Г“ ЕООД, като за разликата до пълния предявен размер от 5 000,00 лева искът следва да бъде отхвърлен.

Искът следва да бъде отхвърлен и в частта по отношение на л.а. „Ауди А6“, с ДК № ******, тъй като този имуществен обект не е придобиван от ответника Г.Г.Г. и към момента на устните състезания е собственост на трето лице. Независимо от това, плащането на лизинговите вноски по този договор от страна на Г. са съобразени от съда в перо „разходи“ през съответната година на извършването им.

По разноските:

Ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 223,24 лв. - юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 913,09 лв. – направени по делото разноски за възнаграждения за вещи лица и обявление в Държавен вестник, съразмерно на уважената част от иска.

При този изход на делото ответникът Г. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 3549,75 лв. - държавна такса върху уважената част от искането.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В тази връзка следва да бъде разгледано направеното от ищеца възражение за прекомерност на уговореното между Г.Г.Г. и адв. Т. адвокатско възнаграждение.

Договореното между ответника и адв. Тандев възнаграждение е в размер на 9 900,00 лева и включва и явяването на адвоката в о.с.з. след първите две.

Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 5505,09 лева., а според ал. 9 при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото уговореното възнаграждение се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност. В тази връзка съдът съобрази броя на проведените открити съдебни заседания – 15 и извършените в тях процесуални действия; характера на правния спор, в т.ч. и въведените от ответника възражения, които не са свързани с конкретни подлежащи на доказване и доказвани твърдения. Съдът намира, че уговореното възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 8 000,00 лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 4870,81 лева.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА по иска на К.П.К.О.Н.П.И.и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, гр. София, пл. ****** срещу Г.Г.Г., ЕГН: ********** с правно основание чл.28, ал.1, вр. чл.4, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) следното притежавано от него имущество:

1. Недвижим имот, находящ се в гр. София, район „******, апартамент № 4, с идентификатор 68134.4356.581.1.4 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК, при съседи: на същия етаж: 68134.4356.581.1.5, под обекта: 68134.4356.581.1.22, 68134.4356.581.1.1, 68134.4356.581.1.21, над обекта: 68134.4356.581.1.9, със застроена площ от 58,98 кв.м., заедно с мазе 4, с площ от 2,92 кв.м., намиращо се в сутерена на сградата, на кота – 2,80, с площ от 2,92 кв.м, при съседи на мазето: мазе № 3, вътрешен двор, коридор, коридор, заедно с 3,682% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имот с идентификатор 68134.4356.581 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК.

2. 3,682% идеални части от имот с идентификатор 68134.4356.581 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК, с адрес: на гр. София, район ******, с площ от 507 кв.м., при съседи: 68134.4356.286, 68134.4356.285, 68134.4356.692, 68134.4356.456, 68134.4356.289, 68134.4356.582.

3. Търговски обект – магазин за промишлени стоки – магазин 12, с идентификатор 44238.505.6241.1.13 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-5/26.01.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Лом, ул. „******, със застроена площ от 23 кв.м., заедно с прилежащите 7,51 % идеални части от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: насъщия етаж: 44238.505.6241.1.12, 44238.505.6241.1.11, под обекта – няма, над обекта – няма.

4. Сумата в размер на 15,96 лева, ведно с лихвите, по разплащателна сметка ******в „Уникредит Булбанк“ АД.

5. Сумата в размер на 97,89 лева , на основание чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 4, ал.2 ЗОПДИППД /отм./ - получена продажна цена от продажба на дружествени дялове на „П.- Г“ ЕООД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 5 000,00 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.К.О.Н.П.И.и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, БУЛСТАТ *********, срещу Г.Г.Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.28, ал.1, вр. чл.4, ал.1 и ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), по отношение на следните имоти и парични суми:

1. Мотопед марка „Симсон 50“, с ДК № ******

2. Лек автомобил марка „Пежо“, модел 405, с ДК№ ******;

3. Лек автомобил „Фолксваген“, модел 255, с ДК № ******Сумата в размер на 75 468,00 лева – внесени и изтеглени по разплащателна сметка в лева ******в „ОББ“ АД.

4. Сумата в размер на 3020,00 лева – продажна цена на л.а. „Опел Вектра“, с ДК № ******

5. Сумата в размер на 6240,00 лева – продажна цена на л.а. „Форд Транзит“, с ДК № ******

6. Сумата в размер на 25 880,00 лева – продажба на л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******.

ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН: ********** да заплати на К.П.К.О.Н.П.И.и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, гр. София, пл. ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 223,24 лв. - юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, както и сумата 913,09 лв. –разноски за възнаграждения за вещи лица.

ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 3549,75 лв. - държавна такса върху уважената част от искането.

ОСЪЖДА К.П.К.О.Н.П.И.и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, гр. София, пл. ******, да заплати на Г.Г.Г., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 4870,81 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	262807
Дата:	25 август 2022 г.
Съдия:	Илиана Валентинова Станкова

Дело:	20131100117261
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	18 декември 2013 г.

Решение по дело №17261/2013 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

СЪДИЯ: ИЛИАНА СТАНКОВА