№ 242
гр. Кюстендил, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500321 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5732/19.05.2025 г. от Р. Д. Ц. чрез
пълномощника й адв. А. В., насочена против Решение № 517 от 28.04.2025 г.,
постановено по гр.д. № 838/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил
като неоснователен предявения от Р. Д. Ц. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК - за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен
лист от 22.12.2005 г. издаден по ч.гр.д.№ 2033/2005г. по описа на КРС, както следва:
1382.40 лева – главница, 102.19 лева, представляваща договорна лихва, дължима за
периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., 17.56 лева, представляваща дължима
наказателна лихва за просрочена главница за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.12.2005г. до окончателното
погасяване на задължението. Осъдил е, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК,
Р. Д. Ц. да заплати на ответното дружество сумата от 100 лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивницата релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт
поради неговата незаконосъобразност. Сочи, че е постановен при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие на
материалния закон, като е и необоснован. Възразява срещу изводите на
първостепенния съд, че процесните суми не са погасени по давност. Счита, че той не е
съобразил, че давността е започнала да тече най-късно от 25.08.2010 г., в който момент
изп. д. № 61/2006 г. по описа на ЧСИ Х. е прекратено с постановление на ЧСИ на
основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК поради бездействие на взискателя. Допълва, че
1
новото изпълнително дело с процесния изпълнителен лист, издаден на 21.12.2005 г. е
образувано 13 години по-късно, през който период взискателят е бездействал и
изпълнителни действия не били извършвани. Изтъква, че срокът за предявяване за
изпълнение на съдебните листове е до 3 години. Акцентира върху обстоятелството, че
ищцата не е солидарен длъжник, а поръчител, което останало необсъдено от
решаващия състав в мотивите, като твърди, че по делото липсват доказателства
първият взискател “ОББ“ АД, както и правоприемникът му „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да
са я уведомили в 6 месечния срок, като поръчител, за обявената предсрочна
изискуемост на получения от В.М.Л. заем. Счита, че представеното по делото
споразумение за разсрочване на парично задължение от 07.04.2022 г., сключено между
страните по делото, не поражда правни последици, доколкото същото е сключено след
изтичане на погасителната давност на вземането. Заключава, че първоинстанционният
съд не взел предвид, че прекъсването на давността е обусловено от поведение на
кредитора-взискател, и не зависи от поведение на трети лица, като съдебен
изпълнител. Аргументира се, че давността по чл. 117 ЗЗД е изтекла, доколкото
релевантният период в случая е от последното искане на взискателите за извършване
на принудителни действия по изп.д. № 61/2006 г. на ЧСИ Х., до следващото искане за
извършване на такива по изп. д. № 309/2023 г. на ЧСИ А., а не периода между
фактическите действия на съдебния изпълнител.
При развитите доводи се иска отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение и постановяване на нов съдебен акт, с който предявеният иск бъде уважен.
Претендират се разноските по делото.
Доказателствени искания не се ангажират.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез
процесуалния му представител по пълномощие юрисконсулт М.М., с който се изразява
становище за нейната неоснователност и се оспорват изложените в нея твърдения.
Въззиваемата страна счита, че доколкото между страните има подписано
споразумение, с което задълженото лице е упражнило правото си на отказ от
последиците на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, ирелевантно е обстоятелството, че изп. д. №
309/2023 г. е образувано 13 години след първото изпълнително дело, тъй като
образуването му е законосъобразно с оглед направения отказ. Аргументира се с
уредбата в чл. 113 ЗЗД и навежда подробни съображения в подкрепа на становището
си, че сключеното споразумение между страните е породило действие.
Заявява се искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност, в случай на
отмяна/изменение на първоинстанционното решение, прави възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатски
хонорар.
Доказателствени искания не се ангажират.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа, а представителят на
въззиваемата страна я смята за неоснователна.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и
пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
2
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на Р. Д. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Кюстендил, ул.*** и съдебен адрес: гр.Кюстендил, ул. *** -
адв. А. В., против "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Рачо Петков - Казанджията" 6, представлявано от
управителите си - Р.И.М.-Т. и Т.В..
С нея е било заявено искане, прецизирано с допълнителна молба, за признаване
на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумите по изпълнителен лист от 22.12.2005 г. издаден по ч.гр.д.№
2033/2005г. по описа на КРС, както следва: главница в размер на 1382.40 лева,
договорна лихва в размер на 102.19 лева, считано от 08.06.2005 г. до 14.12.2005 г.,
наказателна лихва за просрочена главница в размер на 17.56 лева, считано от
08.06.2005 г. до 14.12.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.12.2005 г. до окончателното погасяване на задължението.
Претендирани са и направените разноски.
Заявено е било и особено искане за спиране на принудителни действия по
изпълнително дело 202374220400309 на ЧСИ В. А. до решаване на делото в съда,
което съдът e отхвърлил с Определение № 464/05.04.2024 г. по описа на КРС.
Поддържано е било, че въз основа на влязла в сила Заповед за незабавно
изпълнение по гр.д. № 2033/2005 г. по описа на Районен съд-Кюстендил и издаден
изпълнителен листо 21.12.2005 г., ищцата била осъдена като съдлъжник, солидарно с
В.М.Л., ЕГН **********, да заплати сума в общ размер на 1502,15 лева,
представляваща задължение към 14.12.2005 г. по договор за кредит от 31.03.2004 г., от
които 1382.40 лева – главница, 102.19 лева - договорна лихва от 08.06.2005г. до
14.12.2005 г., 17.56 лева - наказателна лихва за просрочена главница за периода от
08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.12.2005 г. до окончателното погасяване на задължението. Изпълнителният лист бил
издаден в полза на "Обединена българска банка" АД, като вземането произтичало от
Договор за потребителски кредит от 31.03.2004 г., а от 05.04.2017 г. до 31.03.2023 г.
кредиторите били бездействали.
Ищцата е посочила, че за периода от 2005 г. до 23.02.2024 г. не била получавала
никакви съобщения за принудително изпълнение, поради което смята, че не дължи
процесните суми, тъй като изпълнителният лист от 21.12.2005 г. бил предявен на ЧСИ
през 2023 г. и била изтекла погасителната давност по чл.110 от ЗЗД, като взискателите
били бездействали повече от десет години. Освен това, от издаването на
изпълнителния лист до получаване на поканата за доброволно изпълнение били
изминали повече от 5 години, поради което била налице изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, в който е застъпено становище за неоснователност на иска.
Не се отрича наличието на сключен на 31.03.2004 г. договор за предоставяне на
потребителски кредит между В.М.Л. като кредитополучател и Р. Д. Ц. – поръчител, от
една страна, и „Обединена българска банка“ АД, като кредитор, от друга страна.
Посочено е било, че поради неизпълнение на договорните задължения от
кредитополучателя, банката била инициирала процедура по събиране на вземането си
по принудителен ред, в резултат на което били издадени заповед за изпълнение и
процесния изпълнителен лист, въз основа на който първоначално било образувано
изпълнително дело № 61/2006 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, производството по
което било прекратено на 25.08.2010 г. поради настъпила перемпция.
3
На 10.12.2007 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между
„Обединена българска банка“ АД като цедент и „ЕОС Файнънс“ ООД като цесионер,
по силата на който процесното вземане било прехвърлено. Ответното дружество „ЕОС
Матрикс“ ЕООД придобило вземането съгласно сключен договор за цесия с „ЕОС
Файнънс“ ООД от 29.02.2016 г.
С оглед наведените доводи в исковата молба извършването на цесията било
достигнало до знанието на ищцата и било породило действие спрямо нея.
Посочено е още, че на 07.04.2022 г. между "ЕОС Матрикс" ЕООД и ищцата било
подписано извънсъдебно споразумение за разсрочено изплащане на процесното
вземане, но поради неизпълнение на договорения погасителен план било образувано
ново изпълнително дело № 309/2023 г. по описа на ЧСИ В. А.[1]А., рег. № 742, висящо
към момента на депозиране на исковата молба. Със сключеното извънсъдебно
споразумение обаче, ищецът бил признал процесното задължение по основание и
размер, като съгласно чл.4, ал.4 от споразумението е упражнила правото си на отказ от
последиците на чл.110 и чл.111 от ЗЗД, настъпили до датата на подписването му.
Смята се, че изпълнително дело № 309/2023 г. било образувано
законосъобразно, предвид това, че нова давност е започнала да тече на 07.04.2022 г.,
когато било подписано споразумението с ищцата и в хода на изпълнителното дело
били извършени редица изпълнителни действия, като погасителната давност била
прекъсната на 31.01.2023 г. с входирането на молба за образуване на изпълнително
дело, а на 16.04.2024 г., на 20.05.2024 г. и 21.06.2024 г. постъпили суми от
принудително изпълнение и това били последните изпълнителни действия, прекъснали
погасителната давност.
При посочените доводи е поискано съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
В условия на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на
претендираните разноски, като се иска присъждането им за адвокатски хонорар да
бъде в минимален размер, с посочване в решението на банкова сметка, по която да
бъдат преведени присъдените в полза на ищеца, разноски.
Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение.
С обжалвания първоинстанционен акт Районен съд – Кюстендил е отхвърлил
претенцията на ищеца – настоящ жалбоподател, като я е намерил за неоснователна.
Разпределил е и отговорността за разноски като на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК в тежест на ищцата е възложил сумата от 100.00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е приложен заверен препис от изпълнителен лист от
21.12.2005г., издаден по ч.гр.д.№2033/2005г. по описа на КРС (съгласно писмо изх. №
2033/09.04.2024г. от Служба „Архив“ към КРС, делото е унищожено с Протокол за
унищожаване №396 от 30.03.2011г. поради изтичане срока му на съхранение), съгласно
който В.М.Л. и Р. Д. Ц. са били осъдени да заплатят солидарно на „Обединена
българска банка“ АД, сумата от 1 502,15 лева, представляваща задължение към
14.12.2005г. по Договор за кредит от 31.03.2004г., от които: 1 382,40 лева главница,
102,19 лева – договорна лихва дължима за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г.,
4
17,56 лева – наказателна лихва просрочени главници от 08.06.2005г. до 14.12.2005г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.12.2005г. до окончателното
погасяване на задължението, както и разноски в производството в размер на 30,04 лева
за държавна такса и 150 лева адвокатско възнаграждение.
В хода на първоинстанционното производство са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 31.03.2004 г. бил сключен Договор
за предоставяне на потребителски кредит между В.М.Л. и Р. Д. Ц., от една страна, и
„Обединена българска банка“ АД като кредитор, като в полза на банката бил издаден
изпълнителен лист; че било образувано изпълнително дело № 309/2023 г. по описа на
ЧСИ В.А. с рег. № 742, както и че на ищцата била изпратена покана за доброволно
изпълнение, а на 04.04.2022 г. същата е получила уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, като ищцата е разбрала за сключен на 10.12.2007 г. Договор
за цесия между "Обединена българска банка" АД и "ЕОС Файнънс" ООД, както и че от
"ЕОС Файнънс" ООД всички нейни задължения са били прехвърлени на "ЕОС
Матрикс" ЕООД; че по силата на процесния изпълнителен лист, издаден въз основа
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2033/2005 г.
по описа на РС-Кюстендил, ищцата е осъдена да заплати на заявителя посочени в
изпълнителния лист, суми.
Видно от материалите по приложено копие на изп.д.№1058/2005 г. по описа на
съдебен изпълнител към КРС, образувано на 29.12.2005 г., въз основа на представения
от взискателя изпълнителен лист от 21.12.2005 г. по гр.д.№ 2033/2005 г. по описа на
КРС, по молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД били предприети
изпълнителни действия по налагане на заповед върху трудовите възнаграждения на
солидарните длъжници.
С молба от 16.05.2006 г. (л.106 от делото) банката взискател поискала изп.д.
№1058/2005 г. по описа на СИС при КРС да бъде прехвърлено към ЧСИ Е. Х., с рег.
№743, район на действие ОС - Кюстендил, в следствие на което на 29.05.2006 г. било
образувано изп. д. № 20067430400061 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, с район на
действие ОС – Кюстендил.
По молба на взискателя на Р. Ц. е бил наложен запор на трудовото
възнаграждение, като бил насрочен и опис на 29.11.2007 г. на секвестируемите й вещи.
С постановление от 25.08.2010г. изп. д. № 20067430400061 по описа на ЧСИ Е.
Х., рег. № 743, с район на действие ОС – Кюстендил било прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради бездействие от страна на взискателя в продължение на
две години.
От представените по делото доказателства е видно, че на 31.03.2023 г. по молба
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД било образувано ново изп. д. №20237420400309 по описа на
ЧСИ В. А., рег.№742, с район на действие ОС- Кюстендил за сумите по издадения
изпълнителен лист от 21.12.2005 г. по ч.гр.д.№2033/2005 г. по описа на КРС. По него
до ищцата била изпратена покана за доброволно изпълнение, като били предприети и
изпълнителни действия по налагане на запор върху пенсията й и бил насрочен и опис
на движимите вещи на имуществото в дома й на 12.03.2024 г.
От приложения по делото Договор за прехвърляне и продажба на вземане от
10.12.2007г. сключен между „ЕОС Файнънс“ ООД и „Обединена българска банка“ АД
е установимо, а и това не е било спорно, че процесните вземания били прехвърлени на
ЕОС „Файнънс“ ООД, което от своя страна ги прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
договор за цесия, влязъл в сила от 29.02.2016г.
5
По силата на Споразумение за разсрочване на парично задължение от 07.04.2022
г., сключено между Р. Ц. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД/л. 35-37/ ищцата е признала, че има
задължение към ответното дружество, което към 04.04.2022 г. възлиза на сумата в
размер на 3 479,12 лева, дължимо по Договор за кредит от 31.03.2004 г., сключен
между Р. Ц. и "Обединена българска банка" АД, вземанията по който са прехвърлени
на "ЕОС Файнънс" ООД, което прехвърлило вземането на ответното дружество.
В хода на въззивното производство други доказателства не са събирани.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото
изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо.
Не се съзират процесуални нарушения от вида на визираните във въвззивната
жалба, които са бланкетни, а липсата на конкретика в т.см. препятства възможността за
излагане на подробни доводи.
По правилността:
С нормата на чл. 269, ал. 2 от ГПК законодателят е предвидил, че по отношение
на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния
предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните.
В изпълнение на посочените задължения в случая въззивната инстанция намира
следното:
От ангажираните по делото доказателства се установява, че понастоящем
ответникът се легитимира като кредитор на процесното задължение по силата на
Договор за цесия от 29.02.2016 г.
Предявен пред първостепенния съд е бил иск срещу взискателя по образувано
изпълнително дело за установяване несъществуването на правото, предмет на
принудителното изпълнение, като искането в случая е било основано на твърдения за
факти, възникнали след издаване по реда на чл. 237 ГПК, б. „в“ (отм.) на
изпълнителния лист - "несъдебно" изпълнително основание. Това именно сочи, че
претенцията следва да се квалифицира като такава с правно основание чл. 124, а не чл.
439 ГПК, както е приел първоинстанционният съд. Въпреки това е налице произнасяне
по спорното материално право, очертано в обстоятелствената част и петитума на
исковата молба, макар и дадената неправилна правна квалификация съставлява
6
нарушение на материалния закон, което след констатацията му следва да бъде
поправено във въззивната инстанция, без да се налагат действия по редакция на
изготвения от районния съд доклад по реда на чл. 140 от ГПК, вкл. и в частта за
разпределената доказателствена тежест.
Налице е правен интерес от това сезирането на съда, т.к. ищецът може да се
брани против материалноправната незаконосъобразност на проведеното принудително
изпълнение, именно чрез иска за установяване недължимостта на суми въз основа на
несъдебно изпълнително основание, по чл. 237 от ГПК (отм.). В този смисъл са
Решение № 129/14.10.2011 г. по т. д. № 864/2010 г., І ТО на ВКС, Решение №
216/28.08.2012 г. по т. д. № 913/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, Решение № 33/06.03.2013 г. по
т. д. № 1178/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, Решение № 45 от 19.03.2021 г. по гр. д. №
1281/2020 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др.
И доколкото ищцата се позовава на погасяване на вземането в следствие на нови
обстоятелства настъпили след издаването на изпълнителния лист, спорът по делото се
е концентрирал върху въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение
вземането на ответника и от кога започва да тече тя.
За да се изясни този спорен въпрос следва да се посочи общоприетото и
господстващо становище в правната теория и в съдебна практика (мотивите на т. 6,
абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС),
че погасителната давност е материалноправен институт, изтичането на която не води
до погасяване на самото вземане. То продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена
само до доброволното му изпълнение по чл. 118 ЗЗД.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Според чл. 116, б.“б“ от ЗЗД пък, тя се прекъсва с предявяване на
иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането,
давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. В б.“в“ на чл. 116 от ЗЗД
пък,законодателят е предвидил, че давността се прекъсва и с предприемане действия
за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на
давността започва да тече нова давност, а разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗЗД
давността се прекъсва и с признаване на вземането от длъжника.
Значими за разрешаването на правния спор са и разрешенията в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
според които в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е
посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непосения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
С оглед посочените законодателни решения и изведената въз основа на тях
7
съдебна практика, следва да се посочи също, че определението на съда по чл. 242
(отм.) и издаденият въз основа на него изпълнителен лист от 21.12.2005 г. на
несъдебно изпълнително основание по чл. 237 от ГПК (отм.), нямат последиците на
съдебно решение за установяване съществуването на вземането на кредитора по
смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, поради което от прекъсване на давността по чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД съвпада с давностния срок
за погасяване на вземането - предмет на това производство, като разпоредбата на ал. 2
от същия текст не намира приложение. В този смисъл е и константната съдебна
практика, обективирана в Решение № 94/27.07.2010 г. по т.д.№ 943/2009 г. на ВКС, І
ТО, Решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д.№ 1812/2015 г. на ВКС, ІV ГО, Решение №
45/30.03. 2017 г. по гр.д.№ 61273/2016 г. на ВКС, ІV ГО и др.
При изложените пояснения следва да се вземе предвид, че по делото няма данни
солидарните длъжници да са се възползвали от реда за защита по чл. 244, чл. 250, чл.
255 от ГПК (отм.). В хода на изпълнителното производство по изп.д.№1058/2005 г. по
описа на СИС при КРС преобразувано в изп.д.№20067430400061 по описа на ЧСИ Е.
Х., с рег.№743, район на действие ОС - Кюстендил с предмет процесните вземания, е
образувано преди приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС и е прекратено с постановление от 25.08.2010г. от ЧСИ Е. Х. на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради липса на искане за извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Ето защо, както е приел и КРС,
давността за процесните вземания е започнала да тече най-късно от 25.08.2010 г. –
моментът на прекратяване на изпълнителното дело, като същата е изтекла на
25.08.2015 г. Изложеното обуславя извод, че към датата на депозиране на исковата
молба процесното вземане на ответника е било погасено по давност. Според
установилата се теория и практика обаче, изтеклата давност не води до погасяване на
самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. То продължава
да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да
бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение.
В този смисъл значим се явява и правният въпрос за последиците от сключеното
на 07.04.2022 г. между Р. Ц. и ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД споразумение за
разсрочване на парично задължение, с което ищцата е признала задължението по
основание и размер и упражнила отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД,
настъпили до датата на споразумението (чл. 4, ал. 4 от Споразумението). Отговорът му
се корени в съществото на постигнатата договореност, по силата на която ищцата е
направила изявление за признаването на дълга и е поела обещанието да погаси
вземането в общ размер на 3479,12 лева. Юридическите постъпки, към които
съдебната практика и правната наука безспорно причисляват и признанието на
вземането по чл. 116, б. “а” ЗЗД, по правило водят до пораждане на непряко желани
правни последици, които настъпват независимо от волята на страната, защото са
предвидени в закона. Такава по-далечна последица от признанието на вземането е
прекъсването на давността, която тече срещу кредитора. В случая, независимо че не
постига тази си, непряко желана от страните цел, доколкото давността е изтекла преди
подписването на споразумението, волеизявлението, произвежда прякото си действие –
да потвърди пред кредитора, че не оспорва както съществуването, така и размера на
вземането, т.е. че по своя воля длъжникът продължава да бъде обвързан, независимо
от изтичането на давността. С него длъжникът е направил едностранен отказ от
изтекла давност и това му изявление е неоттегляемо – както пряко, така и посредством
последващо позоваване на изтекла по уговореното при първоначалните условия
8
вземане давност. Така че след като вече е направил отказ от изтекла давност,
длъжникът не би могъл да се позове на нея.
При изложените мотиви предявеният отрицателен установителен иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, до какъвто краен извод е
достигнал и първоинстанционният съд. Въпреки това и доколкото бе установена
неправилна правна квалификация на претендираните от ищеца права,
първоинстанционното решение трябва да бъде отменено, като вместо него въззивният
съд се произнесе по съществото на спора с оглед законосъобразната правна
квалификация – Решение № 30/26.02.2016 г. по гр. д. № 3600/15 г на ВКС, III ГО,
Решение № 65/13.06.2019 по гр.д. № 360/2018 г. на ВКС, II-ро ГО, Решение №
291/16.10.2018 г. по гр.д. № 3095/2017 г. на ВКС, II-ро ТО и мн.др., оставяйки без
уважение исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство в размер на 100 лева, както и 100 лв. за първоинстанционно
такова, като тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
По обжалваемостта: На основание чл. 280 ал.3, т. 1 от ГПК и с оглед
материалното правоотношение, предмет на делото, решението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 517 от 28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 838/2024 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е бил отхвърлен като неоснователен
предявеният от Р. Д. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул.*** и съдебен
адрес: гр.Кюстендил, ул. *** - адв. А. В., против ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Рачо Петков -
Казанджията" 6, представлявано от управителите си - Р.И.М.-Т. и Т.В., иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист
от 22.12.2005г. издаден по ч.гр.д.№ 2033/2005г. по описа на КРС, както следва: 1382.40
лева – главница, 102.19 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от
08.06.2005г. до 14.12.2005г., 17.56 лева, представляваща дължима наказателна лихва за
просрочена главница за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 15.12.2005г. до окончателното погасяване на
задължението; и на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК, Р. Д. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Кюстендил, ул.*** е била осъдена да заплати на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 100 /сто/ лева, разноски за
юрисконсултско възнаграждение, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на Р. Д. Ц., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. Кюстендил, ул.***, с посочен адрес за връчване гр.Кюстендил, ул. *** –
чрез адв. А. В., против ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. "Рачо Петков - Казанджията" 6, представлявано от
управителите си - Р.И.М.-Т. и Т.В., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
9
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 22.12.2005 г. издаден по ч.гр.д.№
2033/2005 г. по описа на КРС, както следва: 1382.40 лева – главница, 102.19 лева,
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г.,
17.56 лева, представляваща дължима наказателна лихва за просрочена главница за
периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 15.12.2005г. до окончателното погасяване на задължението, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Р. Д. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул.***, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 100,00 лв. (сто лева
нула стотинки), разноски за юрисконсултско възнаграждение, сторени в
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 100,00 лв. (сто лева
нула стотинки) за сторените пред въззивната инстанция деловодни разноски като
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280 ал.3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10