Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 54 13.02.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 14 януари ……………..…………………………….…2020 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар ………Катерина Маджова..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1616…….по описа за
2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена
от ЗКПТ „Изгрев“ с. Р., общ. К., чрез адв. К.Г. против решение № 629 от
03.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1501/2019 г. на Казанлъшкия районен съд,
с което е присъдено обезщетение по чл.49 ЗЗД за имуществени вреди в размер на
6 636 лв.
Във въззивната жалба е
релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на
предявения иск. Счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
закона и явно необосновано. Твърди, че по делото липсват доказателства за това,
че нивата е била засята с картофи; че при засаждането й е ползван биологичен
посевен материал от сорта „Арнова“, тъй като по делото не била представена
фактура, която била задължителна по ТЗ и ЗДДС. Не било доказано, че за сорта „Арнова“ сертифициране на първо, второ или трето
размножаване е семето за посев. Не се доказало, че ищцата е кандидатствала като
земеделски производител по Мярка 214-Агроекологични плащания, за получаване на
субсидии за биологично отглеждане на картофи от сорт „Арнова“; не било доказано
нивите в землището на с. Р. да са биологично обработвани три поредни години,
каквито били изискванията по Наредба № 1/07.02.2013 г.; не бил представен по
делото документ за биологично производство според чл.8 от наредбата, както и
нямало извършени проверки за биологично обработване на почвата в тези ниви.
Въззивникът счита, че съдът
не е взел предвид заключението на вещото лице от агрономическата експертиза, че
воденият дневник за мероприятията е непълен и че не е възможно да се говори за
биологично отглеждане на картофи, без да има каквото и да било отразено
мероприятие в т.ч. на пръскане против плевели. Твърди, че този дневник е бил
празен, поради което се налага изводът, че в процесните ниви не е имало
биологично отглеждане на картофи и самата земя не е обработвана за биологично
отглеждане на култури. Не били отчетени показанията на свид. Г., дадени в
досъдебното производство, приложено по делото, от които било видно, че
картофите били наторявани с амониева силитра. Изводът, че нивите в с. Р. не били
биологично обработвани и че засетите картофи не са биологично отглеждани
продукти имал важно значение за правилното разрешаване на спора, защото щом
няма биологично отглеждане на картофи, предявеният иск е неоснователен и
недоказан.
Въззивникът счита, че по
делото не било доказано какво количество картофи е увредено, нито какво
количество картофи е било извадено през лятото. Съдът не намалил количеството
прогнозен добив с продадените от ищцата количества картофи, които не били вреда
за нея. Твърди, че работникът тракторист е обработвал ниви, граничещи с нивата
на ищцата, и при обръщане на трактора
частично е навлязъл в нейната нива. Не било в негова вина, че тази нива
е обрасла с плевели и не се разграничавали ясно границите между имотите.
Вредата не била причинена виновно от тракториста, тъй като навлизането му в
нивата на ищцата било случайно. Моли,
съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Въззиваемата Г.П.С. чрез адв.
К.П. оспорва въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на становището
си.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Пред
първоинстанционният съд е бил предявен първоначално частичен иск по чл.49 ЗЗД.
Ищцата е твърдяла в исковата си молба, че е земеделски производител и
обработвала земеделски земи, в т.ч. и два съседни имота с обща площ 9.854 дка
– 3 дка от имот № 006025 и имот № 006026
с площ 6.854 дка в м. Топраклъка, в землището на с.Р., общ. К. по договори за
наем с краен срок 11.10.2018 г. Твърдяла е, че за стопанската 2016/2017
година засяла с картофи обработваемата
част от нивите от 9.854 дка, като кандидатствала и била утвърдена по оперативна
програма за подпомагане на зеленчукопроизводители. Съгласно условията на
програмата следвало да произведе прогнозно количество от 10 000 кг
биологично произведени картофи. Твърдяла е, че е изпълнила съответните
агротехнически мероприятия; засяла нивата с 2 000 кг посадъчен материал
картофи сорт “Арнова”, които закупила за 6 400 лв., и през м.август 2017
г. извадила 520 кг картофи. Поради засушаване отложила изваждането на останалата
продукция. На 14.09.2017 г. установили, че цялата ползвана площ била изорана с
трактор, като продукцията от картофи била напълно унищожена. Било установено,
че нивата е изорана (дискована) с трактор на ЗКПТ “Изгрев” с.Р. от тракториста Г.Б.Г.по
изричното разпореждане на председателя на кооперацията И.С.К.. Твърди, че унищоженото количество картофи е 29 562 кг на
стойност 20 329 лв., след приспадане стойността на извадените 520 кг
Искала е съдът да постанови решение, с което а осъди ответната кооперация да й
заплати сумата от 10 000 лв. - частично предявен иск от общия размер на
вредата 20 329 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди от унищожената реколта от 29 042 кг биологично отгледани
картофи, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане – 13.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. В хода
на производството по делото предявеният иск е изменен чрез намаляването му до
размера на сумата от 6 636 лв.,
който вече не е частичен.
Ответникът не е изпратил
отговор.
Първоинстанционният съд е
приел за установено от фактическа страна, че ищцата като земеделски
производител е обработвала по договор за наем
със срок до 11.10.2018 г. два съседни имота с обща площ 9.854 дка
– само 3 дка от имот № 006025 и имот № 006026 с площ 6.854 дка в м.Топраклъка.
През стопанската 2016/2017 година засяла обработваемата част от нивата с 2000
кг семе от картофи сорт “Арнова”. Приел е за установено от писмените
доказателства и свидетелските показания, че ищцата е изпълнила изискванията за
биологично отглеждане на картофите и извършила необходимите мероприятия –
култивиране, загърляне, окопаване, напояване
и пр. Приел е за установено, че нивата е била разорана от тракторист на
ответната кооперация по нареждане на председателя й, при което картофите били
нарязани. Приел е за установено от заключението на съдебно-агрономическа
експертиза, че предвид климатичните и почвени
условия при биологичното отглеждане на картофи не могат да се постигнат
върховите добиви на сорта “Арнова”, но прогнозния добив от 10 000 кг за
площ от 9.854 дка е реално постижим.
От правна страна
първоинстанционният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав
на чл.49 ЗЗД и е присъдил обезщетение в размер на 6 636 лв. за 9 480
кг унищожената картофена реколта.
Въззивният съд намира, че въззивната
жалба е неоснователна.
Предявеният иск е по чл.49 ЗЗД,
съгласно който този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. По
правната си същност отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и
настъпва, след като натовареното лице при или по повод на изпълнение на
възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. Следователно
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД са вреди, причинени
на пострадалия (ищеца) причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД
(ответникът) е възложил работа; причинени при или по повод на изпълнението на
работата, възложена от ответника и работникът или служителят да има вина за
причинените вреди.
В случая е установено, че засятата от
въззиваемата нива с картофи е била разорана от тракторист, който е работил по
трудов договор при въззивника, и това той е сторил по поръчение на председателя
на кооперацията – свид. И.С.К.. Неоснователно се възразява във вззивната жалба,
че по делото липсват доказателства каква е била засятата площ с картофи.
Безспорно е, че ищцата (сега въззиваема) е земеделски производител и като
такава е сключила договор за наем със срок до 11.10.2018 г. на два съседни
имота № 006025 и № 006026 с обща площ 9.854 дка в м.Топраклъка, землището на с.
Р.. Установено е, че е закупила 2 000 кг картофено семе сорт „Арнова от Г.Т.П.на
01.04.2017 г. – количество, съответно на площта, върху която ще бъде засято –
стокова разписка № 19 от 01.04.2017 г. и заключението на агрономическата
експертиза. Очакван е добив от 10 000 кг, видно от сертификата за
съответствие. В този смисъл са и показанията на свид. К.В.С.. Преценени
съвкупно, тези доказателства дават основание на съда да приеме, че посочената
по-горе площ от наетите ниви е била засята с картофи сорт „Арнова“. Дали семето, който е било засято, представлява
биологичен материал или не, е без значение, както е и без значение на кое
размножаване е то.
Възраженията на въззивника, изложени
във въззивната жалба относно това дали въззиваемата е кандидатствала като
земеделски производител по Марка 214-Агроекологически плащания за получаване на
субсидии за биологично отлеждане; дали е обработвала нивите биологично три
поредни години, както и че дневникът за мероприятията е непълен и че не е
възможно да се говори да биологично отглеждане на картофи, без да има отразено
мероприятие, в т.ч. пръскане против плевели, са неоснователни. Тези
обстоятелства не са относими към елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане и дори нивите да не са биологично обработвани и
засетите картофи да не са биологично отглеждани продукти, това не влияе на
основателността на иска, тъй като деянието е установено и вредата е налице.
Съдът приема, че при разораването е унищожено цялото количество картофи,
преценявайки показанията на свидетелите С. и А. съвкупно с изразеното от вещото
лице от агрономическата експертиза, че този сорт картофи, при завършване на
развитието си, са разположени повърхностно. В тази връзка и с оглед на
възраженията на въззивника във въззивната жалба, следва да се посочи, че
разглеждането на гражданските дела според правилата, установени в ГПК, става
устно и непосредствено в съдебно заседание, поради което съдът не би могъл да преценява
свидетелски показания, дадени от лица в
други производства. Така че какво е твърдял синът на ищцата в досъдебното
производство, сега няма значение, след като той не е бил разпитван като
свидетел в това производство. От показанията на свид. С. и А. се установява, че
картофи от разораните ниви са събирани за храна на животни, тъй като са били
нарязани. Показанията на свид. Ш. не могат да обосноват извод за противното,
тъй като този свидетел заявява, че не е ровил, за да види дали има цели картофи
и не е чул някой да е вадил и продавал картофи след случилото се.
Както бе посочено по-горе,
отговорността по чл.49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна и не е нужно винаги да се доказва, че прекият
причинител на увреждането е конкретно определено лице. Възложителят на работата
отговаря и тогава, когато не може да се установи кой конкретно от работниците
или служителите е причинил вредата (ППл на ВС № 7/1959 г.). Затова в случая е
без значение дали вината за увреждането е на тракториста като пряк извършител
на деянието или на председателя на кооперацията, който му е указал да разоре
процесните ниви. Твърдения за виновно поведение и на двамата има в исковата
молба. Чия е конкретно вината е въпрос на вътрешни отношения, който не може да
се отразява на основателността на предявения иск. Въззивникът
неоснователно претендира, че
трактористът случайно е навлязъл в друга нива, което не било виновно поведение.
Случайно може да бъде такова събитие, което не е могло да се предвиди или е
осъществено в резултат на непреодолима сила. Вредоносният резултат при
непозволеното увреждане не може да бъде вследствие от случайно събитие, когато
той се предхожда от нечие виновно поведение, каквото в случая е налице – било
то на тракториста или на председателя на кооперацията, който му е указал къде
да оре.
В конкретния случай, при определяне
на размера на обезщетението, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.162 ГПК, която предписва, че когато искът е установен в своето основание, но няма
данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещото лице. Установено е от заключението на агрономическата
експертиза, че при правилна грижа и в конкретните агротехнически и климатични
условия прогнозният добив по сертификата от 31.05.2017 г. за съответствие на
биологично растениевъдство от 10 000 кг е реално постижим. Предвид на
това, както и на показанията на свид. С., че през м. юли и август е извадил 520
кг от половин дка (обстоятелство, което се установява и от записките в дневника
за мероприятията), може да се приеме, че средният добив от декар е около
1 000 кг. Вещото лице дава заключение, че останалата неприбрана реколта,
след като се приспадне събраните нарязани картофи и картофите, извадени от
свид. С., е 8 080 кг. Общото количество унищожена реколта възлиза на
9 480 кг. При средна пазарна цена от 0,70 лв. за кг стойността на
унищожената реколта е 6 636 лв., колкото е присъдил и първоинстанционният
съд.
Предвид на тези съображения съдът
намира, че въззивната жалба е неоснователна. Налице са основанията на чл.49 ЗЗД
за присъждане на обезщетение. Затова решението на първоинстанционния съд, който
е присъдил обезщетение за претърпените имуществени вреди, следва да бъда
потвърдено. С оглед изхода на спора на
въззиваемата следва да се присъдят направените по делото разноски пред
въззивната инстанция за възнаграждение за един адвокат в размер на 750 лв.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 629/03.10.2019 г. по гр. д. № 1501/2019 г.
на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА ЗКПТ „Изгрев“ със седалище и адрес на управление в с. Р.,
общ. К., ул. Розова долина, № 3, ЕИК *********, представлявана от председателя
Стоян Тенев Йовчев, ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.С. ***, ЕГН **********, сумата от 750 лв. за направените по делото
разноски пред въззивната инстанция за възнаграждение за един адвокат.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: