Присъда по дело №6724/2014 на Районен съд - Пловдив

                                     

   ПРИСЪДА

 

№    236                                      15.06.2015 година                     град  ПЛОВДИВ

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                              ХХІІІ наказателен   състав

 На петнадесети юни                                                   2015 година

 В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОФАНА СПАСОВА

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

Прокурор: НИКОЛА ТЪПЧЕВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

наказателно дело номер  НОХД №  6724 по описа за 2014 година

 

 

                                               П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.А.Б., роден на ***г. в гр.Е, Р Г., продължително пребиваващ в Р България чужденец, г., г. гр, със средно образование, неработещ, студент, неженен, неосъждан, с ЛНЧ **********за ВИНОВЕН в това, че на 19.05.2014 г. в гр.Пловдив, на кръстовището на ул. „Победа” и ул. „Полковник Сава Муткуров”, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Нисан” с рег. № .... е нарушил правилата за движение:

чл.6 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”,

чл.21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория „В” в населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч.”,

чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП – „Светлинните сигнали имат следното значение: червена светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека”,

и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с В.Д.К. ЕГН ********** е причинил на К.И.М. ЕГН ********** комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата със счупване на черепните кости – линеарно счупване на люспата на тилната кост вдясно, без интра и екстрацеребрални травми и разкъсноконтузна рана в дясната тилна област на главата, създали възможност за комуникация на външната среда с черепната кухина, довели до нараняване, проникващо в черепната кухина; напречно разместено счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 9-12 месеца; многофрагментно разместено счупване на горната трета на дясната бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, и счупване на дясната част на кръстна кост /маса латералия сакрум/, с малък фрагмент от дясната хълбочна /илиачна/ кост, довели до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 10-12 месеца; травматичен шок, дължащ се на множество счупвания, придружен с масивна, вътрешна, вътретъканна кръвозагуба /клинични и лабораторни данни и множество преливания на кръв и кръвни продукти/, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание  чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го признава за НЕВИНЕН, в това по същото време и на същото място да е нарушил и чл. 31 ал.1 от ППЗДвП – „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината”, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия Х.А.Б. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

На основание чл.343Г от НК ЛИШАВА подсъдимия Х.А.Б. от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на  настоящата присъда в законна сила.

            ПРИЗНАВА подсъдимия В.Д.К., роден на ***г***, б., български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.05.2014 г. в гр.Пловдив, на кръстовището на ул. „Победа” и ул. „Полковник Сава Муткуров”, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес” с рег. № .... е нарушил правилата за движение:

чл.6 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”,

чл.20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”,

чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП – „Светлинните сигнали имат следното значение: жълта светлина - означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят”, и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Х.А.Б. ЛНЧ ********** е причинил на К.И.М. ЕГН ********** комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата със счупване на черепните кости – линеарно счупване на люспата на тилната кост вдясно, без интра и екстрацеребрални травми и разкъсноконтузна рана в дясната тилна област на главата, създали възможност за комуникация на външната среда с черепната кухина, довели до нараняване, проникващо в черепната кухина; напречно разместено счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 9-12 месеца; многофрагментно разместено счупване на горната трета на дясната бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, и счупване на дясната част на кръстна кост /маса латералия сакрум/, с малък фрагмент от дясната хълбочна /илиачна/ кост, довели до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 10-12 месеца; травматичен шок, дължащ се на множество счупвания, придружен с масивна, вътрешна, вътретъканна кръвозагуба /клинични и лабораторни данни и множество преливания на кръв и кръвни продукти/, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1  вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го признава за НЕВИНЕН, в това по същото време и на същото място да е нарушил и чл. 31 ал.1 от ППЗДвП – „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината”, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия В.Д.К. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

На основание чл.343Г от НК ЛИШАВА подсъдимия В.Д.К. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на  настоящата присъда в законна сила.

ОСЪЖДА подсъдимитие Х.А.Б. и В.Д.К. и двамата със снета самоличност, да заплатят СОЛИДАРНО на гражданския ищец и частен обвинител К.И.М., със съгласието на законните си представители И.М. и П.Л. сумата от  12569.11 /дванадесет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и 11 ст/, като обезщетение за причинени на същата имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано  от 19.05.2014г., до окончателното й изплащане, както и да й заплатят сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направените от същата разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, подсъдимите Х.А.Б. и В.Д.К., и двамата със снета самоличност, да заплатят по сметка на ПРС, направените по делото  разноски  в размер на 2264 /две хиляди двеста шестдесет и четири/ лева, или всеки от тях да заплати по 1132 лева, както и да заплатят сумата от 502.76 лева – държавна такса върху уважения граждански иск.

          На основание чл.189 ал.2 от НПК разноските по делото за преводач в размер на 388.80 /триста осемдесет и осем лева и 80 ст./ ДА ОСТАНАТ за сметка на сектор „ПП” при ОДМВР – Пловдив, а сумата от 76.08 /седемдесет и шест  лева и 08 ст. / ДА ОСТАНЕ за сметка на бюджета на съда.

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС, по реда на глава 21 от НПК.

 

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                        

          Вярно, секретар Н.Т.

 

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 236/15.06.2015г. по НОХД № 6724/2014г.

по описа на ПРС - ХХІІІн.с.

 

        Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Х.А.Б. за това, че на 19.05.2014г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Победа” и ул. „Полковник Сава Муткуров”, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Нисан” с рег. № ..... е нарушил правилата за движение: чл.6 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”,

чл.21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория „В” в населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч.”, чл.31 ал.1 от ППЗДвП – „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината”, чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП – „Светлинните сигнали имат следното значение: червена светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека”, и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с В.Д.К. ЕГН ********** е причинил на К.И.М. ЕГН ********** комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата със счупване на черепните кости – линеарно счупване на люспата на тилната кост вдясно, без интра и екстрацеребрални травми и разкъсноконтузна рана в дясната тилна област на главата, създали възможност за комуникация на външната среда с черепната кухина, довели до нараняване, проникващо в черепната кухина; напречно разместено счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 9-12 месеца; многофрагментно разместено счупване на горната трета на дясната бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, и счупване на дясната част на кръстна кост /маса латералия сакрум/, с малък фрагмент от дясната хълбочна /илиачна/ кост, довели до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 10-12 месеца; травматичен шок, дължащ се на множество счупвания, придружен с масивна, вътрешна, вътретъкА.кръвозагуба /клинични и лабораторни данни и множество прелИ.ия на кръв и кръвни продукти/, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.

         Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и спрямо подсъдимия В.Д.К. за това, че на 19.05.2014г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Победа” и ул. „Полковник Сава Муткуров”, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ... е нарушил правилата за движение: чл.6 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”, чл.20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, чл.31 ал.1 от ППЗДвП – „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината”,

чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП – „Светлинните сигнали имат следното значение: жълта светлина - означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят”, и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Х.А.Б. ЛНЧ ********** е причинил на К.И.М. ЕГН ********** комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата със счупване на черепните кости – линеарно счупване на люспата на тилната кост вдясно, без интра и екстрацеребрални травми и разкъсноконтузна рана в дясната тилна област на главата, създали възможност за комуникация на външната среда с черепната кухина, довели до нараняване, проникващо в черепната кухина; напречно разместено счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 9-12 месеца; многофрагментно разместено счупване на горната трета на дясната бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, и счупване на дясната част на кръстна кост /маса латералия сакрум/, с малък фрагмент от дясната хълбочна /илиачна/ кост, довели до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 10-12 месеца; травматичен шок, дължащ се на множество счупвания, придружен с масивна, вътрешна, вътретъканна кръвозагуба /клинични и лабораторни данни и множество преливания на кръв и кръвни продукти/, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК.

        Прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения, като предлага на всеки от подсъдимите да бъде наложено наказание лишаване от свобода ориентирано към предвидения в закона среден размер, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от три години. Намира, че и на двамата подсъдими следва да бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от по две години.

        Подсъдимият Х.А.Б. се признава за виновен, изразява искрено съжаление за стореното.

Подсъдимият В.Д.К. не се признава за виновен, дава подробни обяснения по случая.

 

        На основание чл.84 и следващите от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от К.И.М., лично и със съгласието на законните й представители, солидарно против подсъдимите Б. и К. за сумата от 12 569.11лв., представляваща обезщетение за причинените на първата имуществени вреди от престъплението, вменено във вина на подсъдимите, ведно със законната лихва от датата на деянието – 19.05.2014г. до окончателното й изплащане. М. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото и лично, както и чрез повереника си по делото адв. К., поддържа изцяло така предявената претенция, която моли да бъде уважена. По отношение на наказанията се присъединява към становището на прокурора.  

 

        Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното :

         Подсъдимият Х.А.Б. е роден на ***г. в гр. Е., Р. Г., продължително пребиваващ в Р. България, живущ ***, г., г. гр., със средно образование, студент, неженен, неосъждан, ЛНЧ **********.

 Подсъдимият В.Д.К. е роден на ***г***, живущ ***, б., български гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Х.А.Б. е правоспособен водач на моторни превозни средства от категория „В”. За периода от месец януари 2013г. до 11.05.2014г. на същия били съставени пет броя електронни фиша за управление на моторни превозни средства с превишена скорост в различни части на Р. България.

         Подсъдимият В.Д.К. е правоспособен водач на  моторни превозни средства от категория „В”. Спрямо същия били издадени два броя наказателни постановления и три броя електронни фиша за нарушения на ЗДвП.

         На 19.05.2014г. около 14.22 часа подс. Б. управлявал собствения си лек автомобил марка „Нисан” модел „350Z” с рег. № ..... по ул.”Победа” в гр. Пловдив в посока кръстовището на ул.”Победа” и ул.”Полковник Сава Муткуров” в града. По ул. „Победа” имало разположени две платна за движение- източно и западно с разделителна ивица между тях. По западното платно движението било еднопосочно и се извършвало от север на юг. Платното се състояло от три ленти за движение. Пътната настилка била асфалтова и суха. Времето било ясно, слънчево и с добра видимост. Подсъдимият управлявал автомобила си с превишена скорост по средната лента за движение на западното платно на ул.”Победа”, в посока от север на юг, като приближавал кръстовището на ул.”Победа” и ул.”Полковник Сава Муткуров” в гр. Пловдив. Зад него се движел лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № .... с водач И.Д.П..

         По същото време подсъдимият В.Д.К. управлявал с разрешена скорост лек автомобил марка „Мерцедес” модел „Е 270 CDI”  с рег. № ....., собственост на „Айс Уотър” ЕООД гр. Пловдив, по най-лявата лента за движение на източното платно на ул. „Победа” в посока от юг на север, като също приближавал кръстовището на ул.”Победа” и ул.”Полковник Сава Муткуров” в гр. Пловдив. До него на предна дясна седалка се возела съпругата му Б.А.К.. По това време непълнолетната свидетелка К.И.М.-на 15г., се намирала на западния тротоар на ул.”Победа” след кръстовището с ул.”Полковник Сава Муткуров” в гр. Пловдив в посока юг. Била застанала срещу маркираната пешеходна пътека с лице към последната в посока изток.

         Двата автомобила, управлявА.от подсъдимите Б. и К., се движели към кръстовището на ул.”Победа” с ул. „Полковник Сава Муткуров” в гр. Пловдив, като и за двамата светофарната уредба показвала зелен сигнал. Последната била оборудвана с дисплеи с часовников механизъм тип „обратен брояч” /секундарници, отчитащи оставащото време до смяната на червения, зеления и жълтия сигнал/. Жълтият сигнал бил настроен за времетраене три секунди. Пръв кръстовището достигнал подс. К. с управлявания от него лек автомобил марка „Мерцедес” модел „Е 270 CDI” с рег. № ...., като светофарната уредба показвала за него жълт сигнал със значение "Внимание, спри!". Зад и пред него в близост не се движели други моторни превозни средства. К., приближавайки се към кръстовището малко по-рано, бил възприел своевременно на „секундарника” времето на смяната на зеления с жълтия сигнал на светофарната уредба- оставали около 3 секунди зелен сигнал. Вместо обаче, предвид оставащото много малко време от зеления сигнал,  да спре управлявания от него автомобил преди стоп линията, която маневра не би създала опасност за никой участник в движението, К. преминал с моторното превозно средство последната на жълт сигнал на светофара около 1,36 сек. след края на зеления сигнал със скорост около 46.50 км/ч, като навлязъл в кръстовището с намерение да извърши маневрата „завиване наляво”. В същото време подс. Б. форсирал двигателя на управлявания от него автомобил, като последният достигнал скорост на движение около 98 км/ч, приближавайки се към кръстовището. К. предприел с автомобила маневра „завиване наляво”, като намалявал равномерно скоростта на управляваното от него моторно превозно средство. Последното преминало последователно покрай разделителния полуостров от лявата му страна и центъра на кръстовището, след което навлязло без да спира напълно в западното платно за движение на ул. „Победа”, движейки се в посока северозапад. В този момент лекият автомобил марка „Нисан” модел „350Z” с рег. № .... с водач подс. Б. се намирал на разстояние около 23.68 метра в северна посока. К. не спрял автомобила си преди да пресече средната лента на западното платно, за да се увери, че по нея не приближават други моторни превозни средства, въпреки че видимостта му към западното платно за движение на ул. „Победа” в северна посока от кръстовището била ограничена от интензивното движение на други две моторни превозни средства, извършващи маневри в кръстовището- сребрист на цвят лек автомобил, навлязъл в кръстовището от най-лявата лента на западното платно в посока от север на юг и преминаващ покрай разделителния полуостров при извършавана маневра „завиване в обратна посока” и тъмен на цвят лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, навлязъл в кръстовището от западното платно за движение в посока от север на юг след сребристия автомобил и находящ се в центъра на кръстовището при извършването на маневра „завиване наляво”. Поради тази причина К. не възприел, че по средната лента на западното платно към кръстовището се приближава с висока скорост лекият автомобил марка „Нисан” модел „350Z” с рег. № ..... с водач подс. Б.. Последният също достигнал кръстовището и навлязъл в него, като пресякъл стоп линията на червен сигнал /означаващ "Преминаването е забранено"/ около 0,37 сек. след началото му или около 3,37 сек. след края на зеления сигнал в условията на частично ограничена видимост от намиращите се пред него вляво два автомобила-сребристото на цвят моторно превозно средство, извършващо маневрата „завиване в обратна посока” в кръстовището и тъмния на цвят лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, осъществяващ маневрата „завиване наляво” в кръстовището. Така след около 0,87 секунди от навлизането на лекия автомобил марка „Мерцедес” модел „Е 270 CDI”  с рег. № ...... в западното платно за движение на ул.”Победа” и изминавайки около 6.77 метра в северозападна посока от навлизането в западното платно и след около 0.56 секунди от преминаването на стоп-линията на лекия автомобил марка „Нисан” модел „350Z” с рег. № .... и изминаването на около 15.34 метра от нея настъпил удар между двата автомобила, който вече бил неизбежен. В момента на сблъсъка лекият автомобил марка „Нисан”  модел „350Z” с рег. № .... се движил със скорост около 98 км/ч, а лекият автомобил марка „Мерцедес”  модел „Е 270 CDI”  с рег. № ......- със скорост около 27 км/ч. Ударът настъпил в предната лява страна на л.а. „Нисан 350Z” и в предната част на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI”. Последният останал на място, като предната му част, силно деформирана от удара, сочела в посока северозапад. Двете преди въздушни възглавници на автомобила се активирали. От удара лекият автомобил  „Нисан 350Z” се отклонил надясно и се насочил към тротоара на ул.”Победа”, намиращ се от дясната му страна. След около 16 метра навлязъл на тротоара, откъртвайки парчета от бордюра на последния, след което настъпил втори удар в предната част на лекия автомобил марка „Нисан 350Z” и в лявата страна на пешеходката К.И.М., която все още изчаквала на западния тротоар на ул.”Победа” след кръстовището с ул.”Полковник Сава Муткуров” в гр. Пловдив в посока юг срещу маркираната пешеходна пътека с лице към последната, за да я пресече на зелен за нея сигнал на светофара. Ударът подхвърлил пешеходката М. във въздуха, след което последната паднала на дясната си страна с голяма сила върху твърдата асфалтова настилка на пътното платно в ляво зад лекия автомобил марка „Нисан 350Z”. Управляваното от подс. Б. моторно превозно средство продължило движението си, като се ударило последователно в електрически стълб, два броя антипаркинг колчета, два броя кошчета за боклук и в спирка на градския транспорт, в която се спряло, като с предната си част сочело югозапад. В следствие на удара на лекия автомобил „Нисан 350Z” в спирката, от последната изхвърчала метална част, която паднала върху задната дясна част на лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. ....., собственост на А. А.П. и паркиран югозападно от спирката, като счупила задния десен стоп и пробила горната част на задния десен калник на моторното превозно средство. Блъснатите два броя антипаркинг колчета,  два броя кошчета за смет и автобусната спирка се повредили до степен да не могат да бъдат ползвани по предназначение. В следствие на удара свид. К.М. получила тежки наранявания по цялото тяло, като била в съзнание, но не можела да стане от земята. Множество минувачи възприели инцидента и сигнализирали на телефон 112. На място пристигнал екип на „Бърза помощ”, който транспортирал свид. М. в УМБАЛ „Св. Г.”***. На място пристигнали и полицейски служители на Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив в състав С.С.П. и А П, които извършили на двамата подсъдими Б. и К. тест с „Алкотест Дрегер” за наличие на алкохол в издишания от тях въздух, като пробите и при двамата водачи били отрицателни. Б. бил тестван и с техническо средство „Дрегер Драгтест” за наличие на наркотични и упойващи вещества в издишания от него въздух, като пробата също била отрицателна. Полицейският служител А П съставил на място протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица.  На място пристигнал и дежурен разследващ полицай при Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив, който извършил оглед на местопроизшествието.

           В хода на разследването с протокол за доброволно предаване от дата 31.05.2014г. Д. В Д предоставил на водещия разследването полицай 1 брой оптичен носител с № CMDR47G-СТМWМ02-2322-4530 с пояснението, че дискът съдържа запис от пътнотранспортно произшествие от дата 19.05.2014г.

            В досъдебното производство от пострадалата М. били предоставени копия от множество разходни документи, удостоверяващи заплатени суми в общ размер на 12 569.11 лева във връзка с проведеното лечение на К.М. вследствие на телесните й увреждания от пътнотранспортното произшествие /том II, л.414-441/.

         Видно от изготвената по делото първоначална съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 70/2014 г. /т.І, л.149-150/ от представената документация се установява, че на К.И.М. е било причинено: политравма, травматичен шок, контузия на главата с разкъсно-контузна рана в дясно тилно и подлежащо счупване на костта /на същото място/, счупване на основата на черепа; счупване на тялото на лява бедрена кост с разместване, счупване на дясна бедрена кост в горната част с разместване; счупване на кръстцовата кост в ляво; счупване на дясната срамна кост и на двете седалищни кости. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по досъдебното производство – при станалото пътнотранспортно произшествие, с което са в пряка причинна връзка. Травмата на главата със счупване на основата на черепа и покрива на черепа с разкъсно-контузна рана в същата област причинява нараняване, проникващо в черепната кухина. Счупването на дясната бедрена кост в горната част причинява трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за 7-8 месеца. Счупването на тялото на лява бедрена кост причинява трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за 8-9 месеца. Счупването на кръстцовата кост само по себе си също причинява трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник за 5-8 месеца поради анатомичната си свързаност с хълбочната кост; счупването на седалищните и срамната кост съответно също причиняват трайно затрудняване движенията на двата долни крайника за 1,5-2 месеца. Травматичният шок в резултат на политравмата е причинил на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота.

         Видно от изготвената допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 80/2014 г. /т.І, л.153/ от представената документация се установява, че на К.И.М. е било причинено: черепно-мозъчна травма, причиняваща нараняване, проникващо в черепната кухина; счупването на бедрените кости причиняващо трайно затрудняване движенията на долен десен и долен ляв крайници; счупвания на таза, които по съвкупност също причиняват трайно затрудняване движенията на двата долни крайника; травматичният шок в резултат на политравмата причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота; допълнително полученото усложнение в резултат на множеството травми – затруднение дейността на червата – субилеус – причинява разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Всички описани увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по досъдебното производство – при станалото пътнотранспортно произшествие, с което са в пряка причинна връзка.

         Видно от изготвената съдебномедицинска експертиза на живо лице № 11/2014 г. /т.І, л.159/  при прегледа на подс. Х.А.Б. на 21.05.2014г. било установено: охлузване и кръвонасядания в областта на лява половина на челото и окосмената част над челото в ляво. Описаните увреждания са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят напълно по време и начин да са причинени, както се съобщава в предварителните сведения – при станалото пътнотранспортно произшествие, с което са в пряка причинна връзка. Причинена е болка.

         От заключението на изготвената на 14.08.2014г. комплексна съдебномедицинска експертиза /т.ІІ, л.303-320/ става ясно че на 19.05.2014г. към 14:40 часа, на кръстовището на улиците „Победа” и „Полк. Сава Муткуров” в гр. Пловдив възникнал пътнотранспортен инцидент, при който пострадала К.И.М., на 15 години. Непосредствено след понесената травма, К.М. не е изпаднала в безсъзнателно състояние, видно от свидетелските показания на непосредствените очевидци на инцидента. Пострадалата М. е транспортирана с линейка до Спешен център (СПХО) при УМБАЛ „Св. Г.”***, където е била прегледана, изследвана, консултирана, диагностицирана и приета за лечение в КАИЛ (Клиника по анестезиология и интензивно лечение), а по-късно е преведена в КОТ (Клиника по ортопедия и травматология). Тук са й поставили следните диагнози: Политравма. Контузия на главата. Счупване на базата на черепа. Контузия на гръдния кош. Контузия на корема. Счупване на таза. Счупване на дясната и лявата бедрени кости. Разкъсно-контузни рани на главата и лявата мишница. Травматичен шок. В епикризата на КОТ са уточнени счупванията на таза: счупване на дясната срамна (пубис), седалищни (исхии) и кръстна (сакрум) кости. На 20.05.2014г. М. е оперирана, като й е извършено: открито, кръвно наместване с метална остеосинтеза (с DHS плака) на дясна бедрена кост и открито, кръвно наместване с метална остеосинтеза (Кюнчеров пирон) по метода на Кюнчер за лява бедрена кост. На 27.05.2014г. М. е изписана за вкъщи, за да продължи лечението си при домашни условия. На 28.05.2014г. тя постъпва в хирургично отделение при МБАЛ „Св. Каридад” в гр. Пловдив, поради субилеус. Тук са й поставили следните диагнози: Субилеус. Счупване на лявата срамна кост и лявата седалищна кост. Счупване на двете бедрени кости. Състояние след метална остеосинтеза на двете бедрени кости. На 09.06.2014г. М. е приведена в Клиниката по ранна рехабилитация и физикална медицина при УМБАЛ „Св. Г.”***. В експертизата е направено заключение, че при пътнотранспортното произшествие на пострадалата са причинени следните травматични увреждания: Политравма; Травматичен шок; Контузия на главата; Счупване на черепните кости – линеарно счупване на люспата на тилната кост вдясно, без интра и екстрацеребрални травми; разкъсно-контузна рана на главата, тилно; Контузия на гръдния кош; Контузия на корема; Счупване на таза – счупване на дясната част на кръстна кост (маса латералия сакрум), с малък фрагмент от дясната хълбочна (илиачна) кост; Счупване на дясната и лявата бедрени кости (напречно разместено счупване на лявата бедрена кост и многофрагментно разместено счупване на горната трета на дясната бедрена кост. Разкъсно-контузна рана на левия лакет. Относно диагнозата счупване на базата на черепа, експертите не я приемат, поради липса на рентгенови и КТ данни, вероятно тя е записана от консултиращия неврохирург в спешно отделение по грешка. Механизмът на получените травматични увреждания е резултат от действието на твърд, тъп предмет със значителна кинетична енергия и добре отговаря да е получен при пътнотранспортно произшествие – автомобилна травма – блъснат пешеходец, с последващо прехвърляне (подхвърляне) и падане върху терена (асфалта на пътното платно). В момента на удара пострадалата К.М. е била права и обърната с лявата си част към идващия лек автомобил. Травмата на лявото бедро е нанесена по директен механизъм от удара на предната част на лекия автомобил. Травмата на дясното бедро и дясната част на таза, както и травмата в областта на дясната задна част на главата са нанесени по директен механизъм, в следствие на падането на тялото на пострадалата върху твърдата настилка с голяма сила. Травматичният шок, дължащ се на множеството счупвания, придружен с масивна, вътрешна, вътретъканна кръвозагуба (клинични и лабораторни данни и множество преливания на кръв и кръвни продукти) е причинил на пострадалата К.И.М. разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 от НК. Контузията на главата със счупването на дясната част на тилната кост и разкъсно-контузната рана в дясната тилна област на главата, създали възможност за комуникация на външната среда с черепната кухина, представлява медикобиологичният критерий – нараняване, проникващо в черепната кухина по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, е причинило на пострадалата М. трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около 9-12 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Счупването на дясната бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация и счупването на дясната кръстна кост са причинили на пострадалата М. трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около 10-12 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Разкъсно-контузната рана на левия лакет е причинила на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, за около десетина от датата на травмата. Останалите травматични увреждания  (контузии, кръвонасядания и охлузвания) са причинили на пострадалата болка и страдание, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. При приемането на пострадалата в УМБАЛ „Св. Г.”*** непосредствено след инцидента, същата е прегледана, изследвана, консултирана, диагностицирана, обработена (раните й) и приета в КАИЛ. Тук са й извършили борба с компенсирания шок, корекция на метаболитната ацидоза и нарушените кръвни показатели чрез вливания и преливания на кръв и кръвни продукти. Поставена е била на директна екстензия за двата долни крайника. След проведеното рехабилитационно лечение, М. отново е приета за рехабилитация в Клиниката по ранна рехабилитация и физикална медицина при УМБАЛ „Св. Г.”***, където се е намирала и в момента на изготвянето на експертизата. Медицинските интервенции, които са извършени върху М. са следните: шев на разкъсно-контузната рана на главата; борба с травматичния и хемодинамичния шок; подготовка за оперативните интервенции на двата крака – поставена е на директна екстензия на двата долни крайника; оперативни интервенции: открито, кръвно наместване с метална остеосинтеза (с DHS плака) на дясна бедрена кост и открито, кръвно наместване с метална остеосинтеза (Кюнчеров пирон) по метода на Кюнчер, за лява бедрена кост; наложена имобилизация на двата долни крайника; ранна рехабилитация и раздвижване. Към изготвянето на заключението пострадалата М. е в процес на зарастване на счупените бедрени кости на двата долни крайника, раздвижване и рехабилитация за възстановяване на обема на движения в тазобедрените стави на долните крайници и възстановяване на трофиката и мускулната сила на същите. Все още тя се придвижва с помощни средства: проходилка и патерици, без да натоварва десния крак. На пострадалата М. към същия момент предстоят още две оперативни интервенции по отделно за отстраняване на металните импланти в двете бедрени кости, при условие, че оздравителният процес протича в нормални срокове, без усложнения. Прогнозата за изхода на всяка една от нанесените телесни повреди е благоприятна, очаква се във времето пълно възстановяване на здравето на пострадалата К.М.. Очаква се с течение на времето да се възстановят функциите на всички увредени части към първоначалното им и нормално функциониране за всяка една от телесните повреди. След приключване на необходимото лечение, не би трябвало да има трайно увреждане на крайниците на пострадалата. При пострадалата М., през периода на лечение от 19.05.2014г. до 21.05.2014г. година са регистрирани нарушения във функцията на кръвосъсирването и алкално-киселинното равновесие (метаболитна ацидоза), които са израз на голямата кръвозагуба и недостатъчната перфузия на тъканите. На 20.05.2014г. пациентката е претърпяла неотложна оперативна интервенция за остеосинтезиране на двете бедрени кости в условия на висок анестезиологичен риск /ІV клас по класификацията на Американското дружество по анестезиология, в които попадат пациенти с тежка форма на заболяване, създаващо риск за живота/. В хода на интензивното лечение, от 18 часа на 19.05.2014 г. до 09 часа на 21.05.2014 г., се е наложило преливане на големи количества кръвни продукти (общо 2690 мл. еритроцитен концентрат и 2340 мл. прясно замразена плазма), което само по себе си носи допълнителни рискове за здравето и живота на пациентката. С оглед на гореизложените факти в приложената медицинска документация е съществувал реален риск от развитие на фатални усложнения и смърт в резултат на претърпяната множествена травма. След приключване на лечението и възстановяването на здравословното състояние на пострадалата К.М. не би могло да бъде налице постоянно общо разстройство на здравето на пострадалата.

         От заключението на изготвената автотехническа експертиза /т.І, л.163-183/ става ясно, че ударите са настъпили както следва: първия удар между л.а. „Нисан 350Z” и л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина – на около 6-7 м. северно от ориентира приет в протокола за оглед; по широчина – на около 0-0,5 м. западно от ориентира; втория удар между л.а. „Нисан 350Z” и пешеходката К.И.М. е настъпил на западния тротоар на ул. „Победа” в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина – на около 9-10 м. южно от ориентира; по широчина – на около 5,5-6 м. западно от ориентира. Скоростта на движение на л.а. „Нисан 350Z” в момента на първия удар (и преди произшествието) е била около 98 км./ч. Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” в момента на удара е била около 28 км./ч. В анализираната пътна ситуация, водачът на л.а. „Нисан 350Z” е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на първия и втори удар и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, със скоростта, с която се е движел. Водачът на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” е имал техническа възможност да избегне удара с л.а. „Нисан 350Z”, ако преди да извърши маневрата „завой наляво” бе спрял преди да пресече средната лента на западното платно, за да се увери, че по нея не приближават други МПС. Водачът на л.а. „Нисан 350Z” би имал техническа възможност да избегне първия удар чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 43 км./ч. Водачът на л.а. „Нисан 350Z” би имал техническа възможност да избегне втория удар чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 62 км./ч. Водачът на л.а. „Нисан 350Z” е навлязъл в кръстовището на червен сигнал, около 0,37 сек. след началото му, или около 3,37 сек. след края на зеления сигнал. Водачът на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофара, около 1,36 сек. след края на зеления сигнал. Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следния механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: водачът Х.А.Б. е управлявал л.а. „Нисан 350Z” по средната лента на западното платно за движение на ул. „Победа” в посока от север на юг. През това време водачът В.Д.К. е управлявал л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” по лявата лента на източното платно за движение на ул. „Победа” в посока от юг на север. По същото време пешеходката К.И.М. се е намирала на западния тротоар на ул. „Победа”, срещу пешеходната пътека. Двата автомобила са се движели към кръстовището с ул. „Полк. Сава Муткуров”, като и за двамата светофарната уредба е показвала зелен сигнал. При достигане до кръстовището, водача на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” е навлязъл в него, като е пресякъл стоп линията на жълт сигнал, след което е предприел маневра „завой на ляво”. През това време л.а. „Нисан 350Z” също е достигнал кръстовището и е навлязъл в него, като е пресякъл стоп линията на червен сигнал. Така е настъпил удар между двата автомобила, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната лява страна на л.а. „Нисан 350Z” и в предната част на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI”. От удара л.а. „Нисан 350Z” се е отклонил на дясно и така се е насочил към десния тротоар на ул.”Победа”. След като е навлязъл на тротоара е настъпил вторият удар в предната част на л.а. „Нисан 350Z” и в лявата страна на пешеходката К.И.М., който също е бил неизбежен. След удара пешеходката К.И.М. е паднала в ляво зад л.а. „Нисан 350Z”. След удара л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” е спрял на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, л.а. „Нисан 350Z” след двата удара и след като се е ударил в ел.стълб и в спирка на градския транспорт е спрял на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точки са: водачът на л.а. „Нисан 350Z” – Х.А.Б. се е движел със скорост около 98 км./ч. поради което е нямал техническа възможност да спре преди да удари пешеходката К.И.М., тъй като при движение със скорост по-малка от 62 км./ч. той би имал тази възможност; водачът на л.а. „Нисан 350Z” – Х.А.Б. е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара в условията на частично ограничена видимост от намиращите се пред него в ляво два неизвестни автомобила;  водачът на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” – В.Д.К. е навлязъл в кръстовището и е предприел маневра „завой на ляво” в условията на частично ограничена видимост от намиращите се пред него в дясно два неизвестни автомобила.

         Видно от протокол от дата 26.05.2014г. за извършен оглед на веществени доказателства /т.І, л.187-188/ в резултат на огледа на ВД – един брой оптичен носители  компакт диск е установено, че същият съдържа три броя файлове. При стартирането на  първи файл с име „КАТ-.аvi, в кадър се вижда пътно платно с три ленти и тротоар. Видео записът съдържа времеви код. В 14:25:02 ч. в кадър влиза лек автомобил, който се движи по лявата лента за движение. Лек автомобил е с регистрационен № ...., който е с включен ляв мигач и предни два фара. В 14:25:06 ч., автомобилът напуска кадъра в долния десен ъгъл. При стратирането на втория файл - „КАТ-1 .аvi” в кадър се вижда, че има пътно платно с две ленти и тротоар. В началото на записа се вижда приближаващ автомобил, който е сив на цвят с регистрационен № ....., който в 14:24:42 ч. спира преди стоп линията. Автомобилът е с пуснат ляв мигач. Виждат се автомобили, които преминават от дясно на ляво в кадъра. В 14:25:09 ч. се вижда, че целият кадър се разклаща и размазва. В 14:25:20 ч. се вижда, че сивият автомобил потегля, заедно с още три автомобила, които се намират зад него. В третия файл - „КАТ-3.аvi” се виждат две пътни платна от ляво с четири ленти, а от дясно с три ленти и автобусна спирка. В 14:24:49ч. от дясно в кадър навлиза жълт автомобил с марка „Нисан”. Автомобилът извършва десен завой и продължава движението си в най-лявата лента. В 14:24:57ч. същият автомобил излиза от кадър в горната част на екрана.

         Видно от протокол за оглед на веществени доказателства /т.І, л.192-193/ на 1 бр. оптичен носител с № CMDR47G-СТМWМ02-2322-4530 е установено, че на същият се намира един файл с име – DVR Chanel 07-20140519141954-20140519142420-*********-0001.mp4. Във файла се вижда кръстовище и тротоар и платно за движение с три ленти. Във видео файла има времеви код. В горния край се вижда светофарна уредба с таймер-работеща. В 14:21:46ч. светофарът светва зелен сигнал и едновременно с него поставеният таймер също светва зелен сигнал. След това по платното за движение се наблюдава движение на автомобили по трите ленти, които преминават през кръстовището. В 14:22:21ч. в кадъра от лява страна по средната лента влиза автобус – оранжев на цвят, който в 14:22:31 ч. напуска кадъра в горния десен ъгъл. В 14:22:33 ч. от лявата част на кадъра навлиза сребрист автомобил, който се движи по лявата лента и в 14:22:36 ч. навлиза в кръстовището. В 14:22:36ч. ляво в кадъра в средната лента навлиза тъмен автомобил, който в 14:22:38ч. навлиза в кръстовището, заобикаля сребристият автомобил и извършва маневра завой наляво. В 14:22:38 ч. се вижда как зеленият таймер изгасва и сигналът на светофара става жълт. В 14:22:36 ч. в горния десен ъгъл на кадъра от насрещното платно навлиза тъмен автомобил. В 14:22:40 ч. в кадър навлиза от ляво по средна лента жълт автомобил. В този момент сигнала на светофара става червен и светва червен таймер. В този момент се вижда, че последният тъмен автомобил е навлезнал в кръстовището и извършва маневра завой наляво. В 14:22:41 ч. се вижда, че жълтият автомобил навлиза в кръстовището. В 14:22:42 ч. се вижда удар между жълтия автомобил и последният тъмен автомобил. След това жълтият автомобил напуска кадъра в горния десен ъгъл, а тъмният автомобил остава на място.

         По делото е назначена и изготвена стоково-оценъчна експертиза /т.ІІ, л.274-277/, от която се установява, че стойността на причинените имуществени вреди по л.а. „Фиат Пунто” с рег. № ...... към инкриминираната дата /19.05.2014г./ възлиза на 447.16 лв. Стойността на причинените имуществени вреди по автобусна спирка на ул. „Победа” към инкриминираната дата възлиза на 6812 лв. Стойността на причинените имуществени вреди по 2 бр. антипаркинг колчета и 2 бр. кошчета за боклук намиращи се на ул. „Победа” към инкриминираната дата възлиза на 354 лв.

В хода на съдебното производство е назначена нова авто-техническа експертиза, с оглед невъзможността за приемане заключението на тази, изготвена в досъдебното производство. Видно от заключението на същата, първия удар между л.а. „Нисан 350Z” и л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина – на около 6-7 м. северно от ориентира приет в протокола за оглед; по широчина – на около 0-0,5 м. западно от ориентира; втория удар между л.а. „Нисан 350Z” и пешеходката К.И.М. е настъпил на западния тротоар на ул. „Победа” в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина – на около 9-10 м. южно от ориентира; по широчина – на около 5,5-6 м. западно от ориентира. Скоростта на движение на л.а. „Нисан 350Z” в момента на първия удар (и преди произшествието) е била около 98 км./ч. Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” в момента на удара е била около 27 км./ч. В анализираната пътна ситуация, водачът на л.а. „Нисан 350Z” е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на първия и втори удар и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, със скоростта, с която се е движел. Водачът на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” е имал техническа възможност да избегне удара с л.а. „Нисан 350Z”, ако преди да извърши маневрата „завой наляво” бе спрял преди да пресече средната лента на западното платно, за да се увери, че по нея не приближават други МПС. Водачът на л.а. „Нисан 350Z” би имал техническа възможност да избегне първия удар чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 44 км./ч. Водачът на л.а. „Нисан 350Z” би имал техническа възможност да избегне втория удар чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 63 км./ч. Водачът на л.а. „Нисан 350Z” е навлязъл в кръстовището на червен сигнал, около 0,37 сек. след началото му, или около 3,37 сек. след края на зеления сигнал. Водачът на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофара, около 1,36 сек. след края на зеления сигнал. Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следния механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: водачът Х.А.Б. е управлявал л.а. „Нисан 350Z” по средната лента на западното платно за движение на ул. „Победа” в посока от север на юг. През това време водачът В.Д.К. е управлявал л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” по лявата лента на източното платно за движение на ул. „Победа” в посока от юг на север. По същото време пешеходката К.И.М. се е намирала на западния тротоар на ул. „Победа”, срещу пешеходната пътека. Двата автомобила са се движели към кръстовището с ул. „Полк. Сава Муткуров”, като и за двамата светофарната уредба е показвала зелен сигнал. При достигане до кръстовището, водача на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” е навлязъл в него, като е пресякъл стоп линията на жълт сигнал, след което е предприел маневра „завой на ляво”. През това време л.а. „Нисан 350Z” също е достигнал кръстовището и е навлязъл в него, като е пресякъл стоп линията на червен сигнал. Така е настъпил удар между двата автомобила, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната лява страна на л.а. „Нисан 350Z” и в предната част на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI”. От удара л.а. „Нисан 350Z” се е отклонил на дясно и така се е насочил към десния тротоар на ул.”Победа”. След като е навлязъл на тротоара е настъпил вторият удар в предната част на л.а. „Нисан 350Z” и в лявата страна на пешеходката К.И.М., който също е бил неизбежен. След удара пешеходката К.И.М. е паднала в ляво зад л.а. „Нисан 350Z”. След удара л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” е спрял на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, л.а. „Нисан 350Z” след двата удара и след като се е ударил в ел.стълб и в спирка на градския транспорт е спрял на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точки са: водачът на л.а. „Нисан 350Z” – Х.А.Б. се е движел със скорост около 98 км./ч. поради което е нямал техническа възможност да спре преди да удари пешеходката К.И.М., тъй като при движение със скорост по-малка от 63 км./ч. той би имал тази възможност; водачът на л.а. „Нисан 350Z” – Х.А.Б. е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара в условията на частично ограничена видимост от намиращите се пред него в ляво два неизвестни автомобила;  водачът на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” – В.Д.К. е навлязъл в кръстовището и е предприел маневра „завой на ляво” в условията на частично ограничена видимост от намиращите се пред него в дясно два неизвестни автомобила.

Разпитани устно в съдебно заседание вещите лица поддържат изцяло така изготвената експертиза, като поясняват, че при движение със скорост  50 км/ч. на л.а „Нисан” щеше да настъпи удар с л.а.”Мерцедес”, но нямаше да настъпи удар с пострадалата пешеходка. Заявяват, че друга причина, извън удара между автомобилите „Мерцедес” и „Нисан”, последният да се насочи в посока мястото, където се е намирала пострадалата М., няма. Това е единственият удар с участие на някое от двете МПС-та, като единият удар следва от другия. Експертите допълват, че при положение, че двата автомобила са в динамика в момента на удара, не може да се каже кой от тях е нанесъл удара и кой е понесъл удара, т.е. и двата автомобила са понесли и нанесли този удар.

В проведените по делото съдебни заседания са представени нови писмени доказателства относно състоянието на пострадалата К.М., с оглед на които е назначена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза на същата по писмени данни. Съгласно заключението й, са налице всички увреждания, подробно описани в комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, а именно : травматичен шок, дължащ се на множеството счупвания, придружен с масивна, вътрешна, вътретъканна кръвозагуба (клинични и лабораторни данни и множество преливания на кръв и кръвни продукти), който е причинил на пострадалата К.И.М. разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 от НК; контузия на главата със счупването на дясната част на тилната кост и разкъсно-контузната рана в дясната тилна област на главата, създали възможност за комуникация на външната среда с черепната кухина, представлява медикобиологичният критерий – нараняване, проникващо в черепната кухина по смисъла на чл.129 от НК; счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, причинило на пострадалата М. трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около 9-12 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес; счупване на дясната бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация и счупването на дясната кръстна кост, причинили на пострадалата М. трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около 10-12 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес; разкъсно-контузна рана на левия лакет, причинила на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, за около десетина от датата на травмата. Останалите травматични увреждания (контузии, кръвонасядания и охлузвания) са причинили на пострадалата болка и страдание, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Експертите са установили още, че на 25.01.2015г. К.М. е постъпила на лечение в ортопедично отделение на МБАЛ „Тракия” ЕООД гр. Стара Загора за отстраняване на металните тела. При проведеното изследване на таза се установява, че при същата има консолидирано счупване и на опашната кост. Последното е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 19.05.2014г. и е причинило на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК за около 20-25 дни от датата на травмата.

По искане на защитата на подс. К. при съдебното разглеждане на делото е била назначена съдебно-техническа експертиза с предмет иззетото по делото веществено доказателство – оптичен носител № CMDR47G-СТМWМ02-2322-4530. Според заключението на последната кадрите в изследваното видео са последователни, няма премахнати или добавени кадри, няма добавени елементи в самите кадри и времевият тайм код, записан от DVD устройството е последователен. Поради това е направен извода, че при видеозаписът няма следи от манипулативно въздействие относно съдържание и времетраене.

В хода на съдебното следствие е била допусната и разпитана в качеството на свидетел Б.А.К. – съпруга на подсъдимия К., която потвърждава, че на инкриминираната дата 19.05.2014г. е придружавала съпруга си и се е намирала в лекия автомобил „Мерцедес Е 270 CDI” с ДК № .... Същата твърди, че когато намалили при приближаването си до кръстовището на ул. „Победа” и ул. „Сава Муткуров” за тях светел зелен сигнал на светофара, от който оставали 3-4секунди. Подс. К. подал сигнал с мигач за завой на ляво и почти спрял в средата на кръстовището, преди да завие по ул. „Сава Муткуров”. Заявява, че преди автомобилът им да пресече западното платно, по което се движел другият подсъдим, за тях светофара вече светел червено. Същевременно, според свидетелката, срещу тях имало други коли, които извършвали маневра завой на ляво. Същата заявява, че непосредствено преди удара автомобилът, в който се намирала напълно спрял.

При разглеждане на делото от настоящия състав е постъпило писмо от „Елиза 1999” ЕООД гр. Пловдив, съгласно което щетите, нанесени на автобусна спирка № 273 – ул. „Победа 2-запад”, стопанисвана от дружеството, възлизат на 6 812лв. и са възстановени на 26.06.2014г. от Застрахователна компания „Уника” АД. От защитата на подс. Б. е представено заверено копие от платежно нареждане от 15.06.2015г., видно от което този подсъдим е внесъл сумата от 802лв., като основание за това е посочено възстановяване стойността на 2 коша и 2 колонки МПС.

 

Така очертаната фактическа обстановка се установява, според съда, по безспорен и категоричен начин отчасти от обясненията на подс. В.Д.К. и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели К.И.М., П.К.Л., И.М.М., Й.С.К., Н.А.А., Т.М.П., Б.А.К., М.И.М., А.В.М., А Г.Г., В.Г. Б, Д.Т.Ч., Т.Д.Й., И.Д.П., Г.В.С., Г.П.М., С.С.Б., В.П.Д., Д.К.К., А.Н. Л, Г.И. Д, Т.Г.Д., Н.Ж.В., З Г.Ч., И.Ц.Т., С И.Г., Д.С. С-Й, К.М.М.С.С.П., приобщени към доказателствата по делото, както и от показанията на свид. К., дадени при съдебното разглеждане на делото. Приетото за установено се потвърждава и от приетите и приложени по делото писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествието и приложена към него скица и легенда на ПТП, фотоалбум към него, протоколи за доброволно предаване, констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица, съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 70/2014г., допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни №80/2014г., комплексна съдебномедицинска експертиза, съдебномедицинска експертиза на живо лице № 11/2014г., автотехническа експертиза с приложени към нея скица и легенда, протоколи за оглед на ВД, копия от съдебномедицински документи, фактури за заплатени суми във връзка с лечението на К.М., стоково-оценъчна експертиза, справки за нарушител/водач, копия на лични документи, свидетелства за управление на МПС, свидетелства за регистрация на МПС, копия от застрахователни полици „ГО” и електронни фишове, копие на резултати от извършен тест с „Дрегер Драгрест” за наличие на наркотични вещества под №125, справка от Дирекция „Национална система 112”, циклограма на светофарна уредба, копие от удостоверение за раждане, справки съдимост и характеристични справки.

Настоящият състав възприема заявеното от подс. К. по отношение на протеклите събития преди и след самия удар между него и автомобила на подс. Б.. Във връзка със самото произшествие, въпреки процесуалната си позиция по делото, всъщност и подсъдимият К. потвърждава, че не е бил преустановил изцяло движението си докато не е забелязал с периферното си зрение навлизаща кола в кръстовището. Същевременно самият той не отрича, че по същото време е бил навлязъл в насрещното платно за движение и за него сигналът на светофара се е сменил от зелен на жълт, а след това и на червен. Тоест и в обясненията си К. потвърждава, че е преустановил напълно движението на автомобила си едва когато е възприел като опасност автомобила на подс. Б. и тогава е натиснал рязко спирачки. Преди това, обаче, той се е движел, макар и с ниска скорост, докато достигне мястото на удара, установено при извършените оглед на местопроизшествие и заключение на автотехническата експертиза. Следователно при задействането на спирачната система на автомобила на подс. К., ударът му с подс. Б. е бил неизбежен.

         Съдът кредитира като цяло показанията на горепосочените свидетелите и ги възприема като логични, последователни и в голямата си част кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото.

         В тази връзка всички те подробно описват събитията, на които са станали преки очевидци, като така потвърждават местонахождението на мястото на настъпилото произшествие на пострадалата К.М. и на двата леки автомобила на подсъдимите Б. и К. - „Нисан” с рег. № .... и „Мерцедес” с рег. № .... Веднага следва да се посочи, че голяма част от разпитаните в хода на досъдебното производство лица не са били преки очевидци на самия удар, настъпил както между двата автомобила, така и на този, настъпил между колата на подс. Б. и пострадалата М. и пресъздават предимно факти предхождащи или съответно последващи самия удар. Очевидци на самия удар всъщност са станали свидетелите Н.А., Т.П., Б.К., М.М., И. П.. Всички те са категорични, че, от една страна, лекият автомобил на подс. К. е навлезнал в кръстовището, за да направи маневра „завой на ляво”, а автомобила на подс. Б. се е движел с много висока скорост и е навлязъл в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба. Според първите двама свидетели – А. и П., автомобилът на подс. К. се е движел бавно, след като е навлязъл в кръстовището и докато извършва маневрата си сигналът на светофара е станал червен и за него. Освен това твърдят, че същият се е намирал в средната лента на платното за движение на ул. „Победа”, по която лента се е приближавал и подс. Б.. От своя страна другите трима свидетели заявяват, че непосредствено преди удара между двата автомобила, управляваният от подс. К. „Мерцедес” е спрял и другият подсъдим се е ударил в него.

Настоящият състав намира, че следва да се довери на заявеното именно от свид. А. и П. относно това какви действия е извършвал всеки от подсъдимите непосредствено преди удара между тях. По отношение на тези обстоятелства техните показания изцяло се подкрепят от напълно обективни и незаинтересовани доказателства по делото, а именно – видеозапис на самия удар и заключение на авто-техническа експертиза. От последните безсъмнено се доказва, че след като е навлязъл в кръстовище, за да завие наляво, подс. К. не е преустановил изцяло движението на автомобила си, а е продължил същото, макар и с ниска скорост. Пълна неподвижност на колата му е настъпила едва непосредствено преди удара, след като К. вече е възприел като опасност автомобила на подс. Б.. По същото време, обаче, видно както от показанията на всички свидетели очевидци, така и от горепосочените видеозапис и заключение на АТЕ, К. се е намирал в платното за движение на другия подсъдим и ударът между тях е бил неизбежен. Това твърдение, всъщност, не се опровергава от показанията на свид. К., П. и М., които заявяват, че подс. К. е спрял, но всъщност пропускат, че той е сторил това непосредствено преди самия удар. Освен това последните свидетели не уточняват точно в коя лента за движение се е намирал той, а както се посочи, това е била именно средната лента, по която е идвал подс. Б.. Не на последно място, както вече беше посочено, самият подсъдим К. потвърждава, че скоростта му е била много ниска и е спрял напълно именно в посочения момент, но не и преди това.

         Съдът изцяло се доверява на заключенията на депозираните и приети по делото съдебно-медицински и автотехническа експертизи, тъй като намира същите за обективни, безпристрастни, компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и опит и в съответствие с доказателствата по делото.

Въз основа на горепосочените съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 70/2014г., допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни №80/2014г., комплексна съдебномедицинска експертиза, съдебномедицинска експертиза на живо лице № 11/2014г. и допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № П-76/2015г., категорично се установява, че при инцидента на 19.05.2014г. на К.М. е било причинено Политравма; Травматичен шок; Контузия на главата; Счупване на черепните кости – линеарно счупване на люспата на тилната кост вдясно, без интра и екстрацеребрални травми; разкъсно-контузна рана на главата, тилно; Контузия на гръдния кош; Контузия на корема; Счупване на таза – счупване на дясната част на кръстна кост (маса латералия сакрум), с малък фрагмент от дясната хълбочна (илиачна) кост; Счупване на дясната и лявата бедрени кости (напречно разместено счупване на лявата бедрена кост и многофрагментно разместено счупване на горната трета на дясната бедрена кост. Разкъсно-контузна рана на левия лакет. Относно диагнозата счупване на базата на черепа, експертите не я приемат, поради липса на рентгенови и КТ данни, вероятно тя е записана от консултиращия неврохирург в спешно отделение по грешка. Механизмът на получените травматични увреждания е резултат от действието на твърд, тъп предмет със значителна кинетична енергия и добре отговаря да е получен при пътнотранспортно произшествие – автомобилна травма – блъснат пешеходец, с последващо прехвърляне (подхвърляне) и падане върху терена (асфалта на пътното платно). В момента на удара пострадалата К.М. е била права и обърната с лявата си част към идващия лек автомобил. Травмата на лявото бедро е нанесена по директен механизъм от удара на предната част на лекия автомобил. Травмата на дясното бедро и дясната част на таза, както и травмата в областта на дясната задна част на главата са нанесени по директен механизъм, в следствие на падането на тялото и пострадалата върху твърдата настилка с голяма сила. Травматичният шок, дължащ се на множеството счупвания, придружен с масивна, вътрешна, вътретъканна кръвозагуба (клинични и лабораторни данни и множество преливания на кръв и кръвни продукти) е причинил на пострадалата К.И.М. разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 от НК. Контузията на главата със счупването на дясната част на тилната кост и разкъсно-контузната рана в дясната тилна област на главата, създали възможност за комуникация на външната среда с черепната кухина, представлява медикобиологичният критерий – нараняване, проникващо в черепната кухина по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, е причинило на пострадалата М. трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около 9-12 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Счупването на дясната бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация и счупването на дясната кръстна кост са причинили на пострадалата М. трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около 10-12 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Разкъсно-контузната рана на левия лакет е причинила на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, за около десетина от датата на травмата. Било е причинено и счупване и на опашната кост, довело до временно разстройство на здравето на пострадалата, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК за около 20-25 дни от датата на травмата Останалите травматични увреждания (контузии, кръвонасядания и охлузвания) са причинили на пострадалата болка и страдание, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

По отношение заключението на автотехническата експертиза, съдът намира за неоснователни възраженията на защитата на подс. К.. Преди всичко въпросът за това от кого е изготвена и защитена в съдебно заседание същата, е бил решен още при приемане заключението на тримата авто-експерти в съдебно заседание от 02.04.2015г., като съдът е изложил мотиви, защо намира, че не е необходимо назначаването на повторна АТЕ. Освен това настоящият състав е на становище, че следва изцяло да се довери на посоченото заключение с оглед неговата подробност, аргументираност и безпристрастност. Преди всичко същото напълно почива на посочените от адв. С. доказателства по делото и се подкрепя от тях, включително и кореспондира с обясненията на подс. К., като е в противоречие и то донякъде само с показанията на свидетелите К., П. и М.. За яснота е необходимо веднага да се уточни, че в настоящите мотиви няма да бъдат обсъждани изявления на двете вещи лица М. и П. при изслушването им в съдебно заседание на 24.02.2015г., тъй като тогава предмет на дискусия по делото е било заключение на изготвена в хода на досъдебното производство АТЕ, което, както се посочи в настоящите мотиви, по обективни причини /смърт на едното вещо лице, изготвило същото/ не е приета по делото поради липса на съгласие на всички страни за приложение на чл.282 ал.3 НПК. Що се касае до това дали правилно са взети предвид всички обстоятелства, влияещи на скоростта на движение на лекия автомобил „Нисан” преди удара му с пострадалата К.М., то в съдебно заседание вещите лица достатъчно подробно и ясно защитиха тезата си, че всички такива, наведени от адв. С. – антипаркинг колчета и кошчета за боклук, не се отразяват върху крайните им изводи относно основните факти на доказване по делото – обстоятелства, при които е настъпило ПТП, място на удар между двата автомобила и между л.а. „Нисан” и К.М., скоростта на движение на двата автомобила преди удара между тях, имал ли е някой от водачите възможност да избегне този удар и при каква максимална скорост на тяхното движение това е било възможно, на какъв сигнал на светофарната уредба са навлезли двамата водачи в кръстовището, причини и механизъм на настъпване на произшествието. Всички тези изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция, тъй като се базират на подробен анализ на всички доказателства по делото – гласни и писмени, изхождат от лица със специални знания и опит в съответната област и бяха напълно аргументирано изложени и защитени. От съществено значение в случая е обстоятелството, че ударите, на които защитата на подс. К. акцентира – в колчетата и кошчетата, всъщност са настъпили едва след другите два удара – в автомобила на К. и в пострадалата М.. Тоест влиянието им върху скоростта и посоката на движение на автомобила на подс. Б. нямат никакви значение относно конкретната причина за настъпване на процесните удари, довели до ангажиране наказателната отговорност и на двамата подсъдими. На следващо място напълно логичен и обоснован е извода на вещите лица по приетата АТЕ, че лекият автомобил „Нисан” е ударил л.а. „Мерцедес”. На практика това е било именно така предвид безспорно установеното, включително и според обясненията на подс. К., че непосредствено преди удара той е възприел като заплаха колата на подс. Б. и рязко е спрял. Изложеното не променя устно заявеното от вещите лица, че всъщност и двамата автомобила са нанесли и понесли удар. Основание за това е обстоятелството, че непосредствено преди него и двете коли са били в движение, макар и със значителна разлика в скоростта си, поради което е била налице остатъчна кинетична енергия от тяхното движение. В този смисъл напълно непротиворечив на останалите доказателства по делото е и извода, че К. би имал техническа възможност да избегне удара, ако е спрял преди да пресече средната лента за движение на западното платно, за да се увери, че по нея не приближават други МПС. Именно поради това, че подс. К. не го е сторил, той и не е могъл да възприеме като опасност приближаващата кола на подс. Б. и в този си извод АТЕ не се явява необоснована, а напротив – отчела е всички обстоятелства по делото. Отделен въпрос е това дали К. е бил длъжен да предвиди другия подсъдим като опасност, но това обстоятелство не е и не може да бъде предмет на преценка на автотехническа експертиза, а се явява правен въпрос, който ще бъде обсъден по-долу.

 

  При така установената фактическа обстановка, съдът счита за доказан по несъмнен начин факта, че подсъдимият Х.А.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 19.05.2014г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Победа” и ул. „Полковник Сава Муткуров”, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Нисан” с рег. № ...... е нарушил правилата за движение: чл.6 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”, чл.21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория „В” в населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч.”, чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП – „Светлинните сигнали имат следното значение: червена светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека”, и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с В.Д.К. ЕГН ********** е причинил на К.И.М. ЕГН ********** комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата със счупване на черепните кости – линеарно счупване на люспата на тилната кост вдясно, без интра и екстрацеребрални травми и разкъсноконтузна рана в дясната тилна област на главата, създали възможност за комуникация на външната среда с черепната кухина, довели до нараняване, проникващо в черепната кухина; напречно разместено счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 9-12 месеца; многофрагментно разместено счупване на горната трета на дясната бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, и счупване на дясната част на кръстна кост /маса латералия сакрум/, с малък фрагмент от дясната хълбочна /илиачна/ кост, довели до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 10-12 месеца; травматичен шок, дължащ се на множество счупвания, придружен с масивна, вътрешна, вътретъканна кръвозагуба /клинични и лабораторни данни и множество преливания на кръв и кръвни продукти/, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Възприетите по делото като доказани факти и обстоятелства обосновават извода, че с действията си подсъдимият В.Д.К. е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 19.05.2014г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Победа” и ул. „Полковник Сава Муткуров”, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ..... е нарушил правилата за движение: чл.6 от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”, чл.20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП – „Светлинните сигнали имат следното значение: жълта светлина - означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят”, и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Х.А.Б. ЛНЧ ********** е причинил на К.И.М. ЕГН ********** комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата със счупване на черепните кости – линеарно счупване на люспата на тилната кост вдясно, без интра и екстрацеребрални травми и разкъсноконтузна рана в дясната тилна област на главата, създали възможност за комуникация на външната среда с черепната кухина, довели до нараняване, проникващо в черепната кухина; напречно разместено счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 9-12 месеца; многофрагментно разместено счупване на горната трета на дясната бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация, и счупване на дясната част на кръстна кост /маса латералия сакрум/, с малък фрагмент от дясната хълбочна /илиачна/ кост, довели до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 10-12 месеца; травматичен шок, дължащ се на множество счупвания, придружен с масивна, вътрешна, вътретъканна кръвозагуба /клинични и лабораторни данни и множество преливания на кръв и кръвни продукти/, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От обективна страна, за да е налице състава на горепосоченото престъпление, вменено във вина двамата подсъдими е необходимо последните да са изпълнили в цялост обективните признаци на деянието. Преди всичко субекти на престъпленията по чл. 342, ал. 1, респективно чл.

 343 НК

, са всички наказателноотговорни лица, притежаващи или непритежаващи свидетелство за управление, които при управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици. Субекти на тези престъпления са и лицата, които не манипулират непосредствено с механизмите и приборите на транспортните средства или машини, но дават задължителни разпореждания по движението им. Деянието се изразява в нарушаване правилата за движение при управление на посочените превозни средства и машини, правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, пътя или съоръженията, което нарушение да е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, предвидени в чл. 342, респективно чл. 343 НК. В понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Последните могат да бъдат посочените в съответните норми на НК, а именно значителни имуществени вреди или причиняване на телесна повреда на едно или повече лица. В конкретния случай и двамата подсъдими – Б. и К. са правоспособни водачи на моторно превозно средство и на инкриминираните дата и място са управлявали такива, съответно лек автомобил „Нисан” от страна на подс. Б. и лек автомобил „Мерцедес”, управляван от К.. На следващо място при това управление и двамата водачи са нарушили правилата за движение, като Б. не е изпълнил задълженията си, уредени в чл.6 и чл.21 ал.1 ЗДвП, както и в чл.31 ал.7 т.4 ППЗДвП, а от своя страна подс. К. е нарушил нормите на чл.6 ЗДвП, чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.31 ал.7 т.1 ППЗДвП. Така първият подсъдим се движел със скорост, превишаваща значително разрешената такава за населено място от 50км/час, а именно непосредствено преди удара тя е била 98км/час, нарушил е забраната да навлиза в кръстовище при забранителен – червен, сигнал на светофарната уредба. От своя страна подс. К. не е съобразил поведението при навлизането в същото кръстовище с всички условия, като избере такава, която да му позволи при възникнала опасност да не допусне произшествие, както и не е изпълнил задължението си да не навлиза в кръстовището или да го освободи своевременно. Освен това и двамата водачи не са съобразили поведението си с действащите в района на същото кръстовище светлинни сигнали. Така изложеното безспорно се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, от които се налагат категоричните изводи, че, от една страна, Б. се е движел с висока скорост, установена както от свидетелските показания на всички очевидци, така и от приетата автотехническа експертиза, навлязъл е на забранителен сигнал на светофара в кръстовището на ул. „Победа” и ул. „Полк. Сава Муткуров”, отново потвърдено от очевидците, АТЕ и приложената в досъдебното производство циклограма. От същите доказателства се формира и извода, че подс. К., макар да е приближил кръстовището на зелен сигнал на светофара, то неговата продължителност е била изключително кратка и при пресичането на стоп линията и при самото му навлизане в кръстовището същият сигнал е бил сменен вече в жълт, а в последствие, преди К. да направи опит да напусне кръстовището, е станал червен. Освен това този подсъдим е предприел маневрата да пресече средната лента за движение на западното платно на ул. „Победа” без да се увери, че там не възниква опасност, тоест в момента, когато по нея е навлизал в кръстовището подс. Б.. В пряка причинно следствена връзка с тези действия на двамата подсъдими е и съставомерния вредоносен резултат – причинената комплексна средна телесна на пострадалата К.М., подробно описана по-горе.

Във връзка с току-що посоченото и при съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото, установени въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че деянието на всеки от подсъдимите е реализирано при условията на независимо съпричиняване с другия подсъдим. По отношение на това обстоятелство е налице категоричното заключение на авто-техническата експертиза по делото, според която водачът на л.а. „Нисан 350Z” – Х.А.Б. се е движел със скорост около 98 км./ч. поради което е нямал техническа възможност да спре преди да удари пешеходката К.И.М., тъй като при движение със скорост по-малка от 63 км./ч. той би имал тази възможност. Б. е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара в условията на частично ограничена видимост от намиращите се пред него в ляво два неизвестни автомобила. От своя страна  водачът на л.а. „Мерцедес Е 270 CDI” – В.Д.К. е навлязъл в кръстовището и е предприел маневра „завой на ляво” в условията на частично ограничена видимост от намиращите се пред него в дясно два неизвестни автомобила. Въпреки това същият е продължил да навлиза в западното платно за движение на ул. „Победа” в посока ул. „Полк. Сава Муткуров”, като достигнал средната му лента за движение и спрял едва когато възприел приближаващия се автомобил „Нисан”, в резултат на която между двамата автомобила настъпил удар, който вече е бил неизбежен. В следствие на този удар и като пряка последица от високата скорост на движение на подс. Б. – значително повече над 63км/час, колата на последния се отклонила надясно, ударила стоящата на тротоара пешеходка К.М., след което преодоляла две анти паркинг колчета и две кошчета за боклук. Следователно причина за удара на пешеходката М. и в крайна сметка за настъпване на съставомерния резултат по смисъла на чл.343 ал.1 б.Б пр.2 от НК, е на първо място ударът между автомобилите „Мерцедес” и „Нисан”, управлявани от двамата подсъдими в резултат на нарушение на горепосочените правила за движение, а освен това и поради скоростта на движение на последния автомобил. Последователността на всички тези действия и на двамата подсъдими пряко и непосредствено са допринесли до причиняването на описаната комплексна телесна повреда на пострадалата М.. Последната не би настъпила, ако подсъдимите К. и Б. са спазвали правилата за движение съгласно чл.6 ЗДвП, чл.21 ал.1 ЗДвП /за Б./, чл.31 ал.7 т.4 ППЗДвП /за Б./, чл.20 ал.2 ЗДвП /за К./ и чл.31 ал.7 т.1 ППЗДвП /за К./.

От субективна страна деянието на подсъдимия Х.Б. е извършено от него по непредпазливост, с не целени, но настъпили общественоопасни последици. Същият не е съзнавал противоправния характер на извършеното, не е предвиждал и не е целял настъпването на общественоопасните последици, но същевременно е могъл да ги предвиди и е бил длъжен да ги предотврати. Съобразно квалификацията си на правоспособен водач на МПС, подс. Б. е бил длъжен, в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка, да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимият е бил длъжен да спази горепосочените правила за движение по чл.6 ЗДвП, чл.21ал.1 ЗДвП, чл.31ал.7 т.4 ППЗДвП, имал е обективна възможност за това, обоснована от заключението на авто-техническата експертиза да предотврати удара в автомобила на подс. К. и в последствие този в пострадалата К.М., при правомерно поведение от негова страна- да не навлиза в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и да се движи със съобразена скорост от максимум 50км/час. С действията си деецът по своя вина се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици и в резултат на допуснатото от него нарушение на правилата за движение, като пряка последица са настъпили пътнотранспортното произшествие и вредоносният резултат. В случая са налице и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй като подс. Б. е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, и субективният - тъй като е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не беше допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата

От субективна страна деянието и на подсъдимия В.К. е осъществено от него при форма на вината непредпазливост. Същият не е съзнавал противоправния характер на извършеното, не е предвиждал и не е целял настъпването на общественоопасните последици, но същевременно е могъл да ги предвиди и е бил длъжен да ги предотврати. Съобразно квалификацията си на дългогодишен правоспособен водач на МПС подс. К. също е бил длъжен, в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка, да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимият е бил длъжен да спази горепосочените правила за движение по чл.6 ЗДвП, чл.20ал.2 ЗДвП, чл.31ал.7 т.1 ППЗДвП, имал е обективна възможност, обоснована от заключението на авто-техническата експертиза да предотврати удара в автомобила на подс. Б., при правомерно поведение от негова страна- да не навлиза и остава в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и недостатъчна видимост, както и да спре още при възникването на възможната опасност, която е представлявал подс. Б., тоест преди да навлезе в средната лента за движение на западното платно на ул. „Победа”. С действията си деецът по своя вина се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици и в резултат на допуснатото от него нарушение на правилата за движение, като пряка последица са настъпили пътнотранспортното произшествие и вредоносният резултат. В случая са налице и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй като подс. К. е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, и субективният - тъй като е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не беше допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.

Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че действително съгласно заключението на автотехническата експертиза, в момента на настъпване на удара между автомобилите на двамата подсъдими той е бил неизбежен. Същевременно тази неизбежност е породена от предхождащото го нарушаване на правилата за движение от страна както на подс. Б.,       така и на подс. К., които, както вече се посочи, са били длъжни и са имали пълната възможност да предвидят, че осъществявайки тези нарушения на ЗДвП, би могъл да настъпи и реализираният в крайна сметка вредоносен резултат – телесната повреда на К.М..

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от Х.А.Б. престъпление по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК, съдът счита, че в конкретния казус за поправянето и най-вече превъзпитанието на дееца, на подсъдимия следва да бъде определено и наложено наказание “лишаване от свобода”. Според настоящият състав именно с това наказание могат да бъдат постигнати целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция, визирани в чл.36 от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита всички обстоятелства по делото и по-конкретно превесът на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи такива се отчитат сравнително младата възраст на Б., чистото му съдебно минало, признанието на вината и изразеното искрено съжаление за стореното. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват високият интензитет на противоправната му дейност, характеризираща престъплението в цялост като такова с по-висока степен на обществена опасност, настъпилият изключително тежък вредоносен резултат, наличието на многократни нарушения на правилата за движение от страна на Б. преди инкриминирания инцидент. В този смисъл същият е нарушил драстично изискванията на ЗДвП, като не просто се е движел със скорост над 50км/час, а е управлявал с такава от 98км/час. Освен това при приближаването си към мястото на инцидента и въпреки, че е възприел ясно светващия червен сигнал на светофара, не само не се е съобразил с него, а е навлязъл в кръстовището и така е застрашил живота и здравето не само на реално увредената К.М., но е създал пряка и непосредствена опасност и за останалите участници в движението. Ето защо, при така посочените обстоятелства, настоящият състав е на становище, че най-справедливо е на Х.А.Б. да бъде определено и наложено наказание при условията на чл.54 от НК в размер, по-висок от средния и ориентиран към максималния такъв, предвиден в санкцията на съответната норма от НК. Поради това на подсъдимия следва да се наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 С оглед липсата на предходни осъждания на подсъдимия, предвид размера на наложеното с настоящата присъда наказание от две години „лишаване от свобода”, НЕ Е необходимо същото да бъде изтърпяно от подсъдимия реално. Поради това е на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия Х.А.Б. наказание следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.

Предвид приетата за установена правна квалификация на деянието, осъществено от подсъдимия В.Д.К., като такова по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК, съдът счита, че в конкретния казус за поправянето и най-вече превъзпитанието на дееца и на този подсъдими следва да бъде определено и наложено наказание “лишаване от свобода”. Според настоящият състав именно с това наказание могат да бъдат постигнати целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция, визирани в чл.36 от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита всички обстоятелства по делото и по-конкретно превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива се отчитат чистото му съдебно минало, оказаното съдействие при разследването. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват настъпилият изключително тежък вредоносен резултат, наличието на други нарушения на правилата за движение от страна на К. преди инкриминирания инцидент. Ето защо, при така посочените обстоятелства, настоящият състав е на становище, че най-справедливо е на В.Д.К. да бъде определено и наложено наказание при условията на чл.54 от НК в размер, по-нисък от средния и ориентиран към минималния такъв, предвиден в Общата част на НК. Поради това на подсъдимия следва да се наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 С оглед липсата на предходни осъждания и на този подсъдим, предвид размера на наложеното с настоящата присъда наказание от една година „лишаване от свобода”, НЕ Е необходимо същото да бъде изтърпяно от подсъдимия реално. Поради това е на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия В.Д.К. наказание следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.

Настоящият състав намира за неоснователни исканията на защитата и на двамата подсъдими за приложение спрямо тях на нормата на чл.78а от НК и освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”. Безспорно в правната теория и  практика е прието, че цитирания текст е приложим когато: „Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: деецът е пълнолетно лице; за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.” Безспорно по отношение и на подс. К., и на подс. Б. първите три кумулативно изискуеми предпоставки са налице. И двамата са пълнолетни – навършили 18 години, за вмененото им във вина деяние, извършено по непредпазливост, се предвижда наказание до три години „лишаване от свобода” или пробация, те не са осъждани и спрямо тях не е прилагана нормата на чл.78а от НК. Освен това е изпълнено и изискването на ал.7 от същия текст – не е причинена тежка телесна повреда или смърт, никой от двамата дейци не е бил в пияно състояние и пострадалата К.М. не е длъжностно лице, пострадала при и по повод изпълнение на службата или функцията й. От друга страна съдът намира, че не е изпълнено последното изискване на Закона, а именно причинените от деянието на подсъдимите Б. и К. имуществени вреди да са възстановени. Както се посочи в началото на настоящите мотиви, в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие били причинени имуществени вреди, които  към инкриминираната дата 19.05.2014г., са както следва : по л.а. „Фиат Пунто” с рег. № ..... - 447.16 лв., по автобусна спирка на ул. „Победа” - 6812 лв., по 2 бр. антипаркинг колчета и 2 бр. кошчета за боклук, намиращи се на ул. „Победа” - 354 лв. Освен това вече беше посочено, че в хода на съдебното следствие по делото е представено заверено копие от платежно нареждане от 15.06.2015г., видно от което подсъдимият Б. е внесъл сумата от 802лв., с цитирано основание във вносния документ „възстановяване стойността на 2 коша и 2 колонки МПС”. В последната сума всъщност се включват и щетите, причинени по лекия автомобил „Фиат Пунто”. Следва да се посочи, обаче, че за така описаните имуществени вреди, макар и значителни такива, по делото не е повдигнато обвинение на никой от подсъдимите, тъй като причиняването им е погълнато от настъпилия по-тежък и съставомерен вредоносен резултат – причиняване на комплексна средна телесна повреда на К.М.. Тоест следва да се приеме, че макар и частично възстановени, тези имуществени вреди са несъставомерни. Същевременно по отношение направените разноски за лечение на причинените на пострадалата телесни увреждания при инкриминирания инцидент, са налице редица писмени доказателства, находящи се в т.ІІ, лист 414-441 от досъдебното производство. От същите категорично се установява, че изразходваната от К.М. сума възлиза на 12 569.11лв. В последната се включени необходимите разходи за лекарства, болничен престой, плака, пирон, помощни средства, рехабилитация. Всички те са били необходими за възстановяване на причинените на М. именно при инцидента на 19.05.2014г. телесни увреждания - травматичен шок, контузия на главата със счупването на дясната част на тилната кост и разкъсно-контузната рана в дясната тилна област на главата; счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация; счупване на дясната бедрена кост, наложило оперативно лечение и имобилизация и счупване на дясната кръстна кост; разкъсно-контузна рана на левия лакет, контузии, кръвонасядания и охлузвания. Последните пък се явяват пряка и непосредствена последица от престъпленията на подсъдимите Б. и К. по чл.343 ал.1 б.Б пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК. При така установените факти и обстоятелства по делото, съдебната практика е категорична, че  когато от престъплението са причинени имуществени вреди, за да бъде освободен деецът от наказателна отговорност, същите трябва да бъдат възстановени или да бъде обезпечено възстановяването им по установения в закона ред в размерите, приети за установени от прокурора или съда -Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС.  Освен това съгласно Тълкувателно решение № 88 от 17.12.1982 г. по н. д. № 73/82г., ОСНК, което понастоящем не е отменено, в чл. 78а от НК не е направено разграничение на видовете имуществени вреди, момент на възникване, начин на определяне и доказване. Следователно законът има предвид всички вреди, които са реално причинени и са пряка и непосредствена последица на престъплението. В едни случаи те са елемент от състава на имуществените престъпления кражба, грабеж, присвояване, длъжностно присвояване, измама, документна измама и др. Те са установени по вид и размер със завършване на престъплението. В други случаи, каквито, са престъпленията против личността - телесни повреди, убийства, изнасилване, обида, клевета и др., имуществените вреди не са елемент от състава на престъплението, но са резултат на същото. Те могат да бъдат установени по основание, но размерът им да не е точно установен. В закона затова е предвидено, че освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба може да се постанови не само когато имуществените вреди са възстановени, но и когато тяхното възстановяване е обезпечено. Когато имуществените вреди са елемент от състава на престъплението и са установени по размер, за да се приложи чл. 78а от НК, те трябва да бъдат възстановени напълно. Когато размерът на имуществените вреди не е установен, възстановяването им трябва да бъде обезпечено. Според съда настоящият случай е именно такъв – с престъпленията на подсъдимите К. и Б., касаещи причиняване по непредпазливост комплексна средна телесна повреда на К.М., на последната са причинени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от тях и освен това са били установени и надлежно посочени по размер във внесения за разглеждане обвинителен акт, като възлизат на стойност 12 569.11лв.

Поради всичко гореизложено съставът счита, че по отношение на подсъдимите Х.А.Б. и В.Д.К. не може да бъде приложена нормата на чл.78а от НК и същите да бъдат освободени от наказателна отговорност, като им се наложат административни наказания „глоба”.

Внимателният анализ на приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат извода, че с действията си на 19.05.2014г. подсъдимите Х.А.Б. и В.Д.К. не са нарушили правилата за движение по пътищата, а именно чл.31 ал.1 от ППЗДвП. Видно от текста на последната: „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината”. От съдържанието на самата норма става ясно, че същата предвижда обща разпоредба относно организацията на движение на територията на Република България, а именно, че на определени места се използват светофари с три светещи полета и описание на съответните им сигнали. Същевременно в ЗДвП са налице, а и по делото са повдигнати обвинения спрямо К. и Б., че всеки от тях е нарушил специални норми от същия Закон, свързани с конкретното ПТП и това са именно по-горе посочените текстове на чл.6, чл.21 ал.1 ЗДвП, както и чл.37 ал.7 т.4 от ППЗДвП за подс. Б. и съответно чл.6, чл.20 ал.2 ЗДвП, както и чл.37 ал.7 т.1 от ППЗДвП за подс. К.. Последните конкретно и ясно вменяват задължения на двамата подсъдими в инкриминираната пътна ситуация, чието неизпълнение всъщност е довело до настъпване на произшествието и причиняване на средна телесна повреда на пострадалата. Освен това цитираната норма на чл.31 ал.1 от ППЗДвП по никакъв начин не вменява някакво задължение на който и да било водач на пътно превозно средство, чието неизпълнение да би могло да доведе до някакъв противоправен резултат и съответно ангажиране на отговорността на водача. Още повече, че по делото никъде не се твърди подобно поведение било на подс. Б., било на подс. К. да е станало причина за произшествието и за телесната повреда на К.М.. Предвид всичко изложено подсъдимите Х.А.Б. и В.Д.К. следва да бъдат признати за НЕВИННИ в това на 19.05.2014г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Победа” и ул. „Полковник Сава Муткуров”, да са нарушили и правилата за движение: чл.31 ал.1 от ППЗДвП – „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината”. Поради това и на основание чл.304 от НПК същите следва да бъдат ОПРАВДАНИ по така повдигнатите им обвинения.

В конкретния случай според съда са налице основанията на чл.343г от НК за налагане на подсъдимите Х.А.Б. и В.Д.К. и на наказание „лишаване от право да управлява МПС” за всеки един от тях. Преди всичко нормата на посочения текст е императивна, че тази санкция се налага във всички случаи при наличието на извършено деяние по чл.343, чл.343а, чл.343б и чл.343в от НК. Освен това съдът счита, че същото в случая е подходящо да бъде наложено преди всичко за пълно постигане на превъзпитателната и превантивна роля на наказанието съгласно чл.36 от НК. По отношение размера, в който посочената санкция следва да бъде определена спрямо всеки от подсъдимите и тук се вземат предвид вече посочените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства- чистото съдебно минало както за К., така и за Б., сравнително младата възраст на последния. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват наличието на предишни нарушения на правилата за движение по пътищата от страна и на двамата подсъдими, като се отчита факта, че тези на подс. Б. значително превишават нарушенията на другия подсъдим. Следва да бъде отчетено и драстичното нарушение на правилата за движение от Х.Б., който при приближаването си към мястото на инцидента е управлявал автомобила си с 98км/час и въпреки, че е възприел ясно светващия червен сигнал на светофара, не само не се е съобразил с него, а е навлязъл в кръстовището и така е застрашил живота и здравето не само на реално увредената К.М., но е създал пряка и непосредствена опасност и за останалите участници в движението. Поради това и съставът счита, че в случая най-подходящо е В.Д.К. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила, а подсъдимият Х.А.Б. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.

По гражданския иск :

Що се касае до предявения от пострадалата К.М. граждански иск за причинените й имуществени вреди от престъплението на подсъдимите Х.Б. и В.К. в размер на 12 569.11лв., настоящата инстанция намира, че същият се явява доказан по основание предвид признаването на тези двама подсъдими за виновни в извършването на престъпления по чл.343 ал.1 б.Б пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК, при които по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване са причинили на гражданския ищец комплексна средна телесна повреда. Последната, както вече се посочи, се явява пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на двамата подсъдими. По отношение на конкретния размер, в който искът на частния обвинител и граждански ищец М. следва да бъде уважен е необходимо да се вземе предвид, че по делото не се спори, а и предвид всички гореобсъдени гласни и писмени доказателства, се явява и доказано, че предмет на увреждане в резултат на деянието на Б. и К. е бил телесният интегритет на К.М.. За възстановяване на нейното здраве са били направени разноски, тоест причинени са й били имуществени вреди, именно в горепосоченият размер за лекарства, болничен престой, плака, пирон, помощни средства, рехабилитация. Конкретната сума категорично се потвърждава от приложените писмени доказателства – фактури, находящи се в досъдебното производство – т.ІІ лист 414-441. Следователно предявеният граждански иск следва да бъде уважен изцяло за сумата от 12 569.11лв., която подсъдимите Х.А.Б. и В.Д.К. да заплатят  СОЛИДАРНО на пострадалата К.И.М.  , като обезщетение за причинените на последната имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2014г. до окончателното й изплащане. Освен това, във връзка с предявяване и поддържане на посочения граждански иск и участието на К.М. като граждански ищец и частен обвинител по делото, последната е направила разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от приложеното на л.106 от съдебното дело пълномощно и договор за правна защита и съдействие, заплатената от пострадалата на повереника й – адв. К., сума възлиза на 1 500лв. Поради това и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите Х.А.Б. и В.Д.К. следва да бъдат ОСЪДЕНИ СОЛИДАРНО да заплатят на К.И.М. и сумата от 1 500лв., представляваща направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение.

 По делото не са налице иззети и приложени веществени доказателства.

 В хода на досъдебното и съдебното производство са били направени разноски за съдебномедицинска експертиза по писмени данни, допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, комплексна съдебномедицинска експертиза, съдебномедицинска експертиза на живо лице, автотехническа експертиза, съдебно-техническа експертиза в общ размер на 2 264лева. С оглед признаването на подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения по чл.343 ал.1 б.Б пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК и на основание чл.189, ал.3 от НПК Х.А.Б. и В.Д.К.  следва да бъдат ОСЪДЕНИ да заплатят посочената сума по сметка на ПРС или всеки от тях да заплати по 1 132лв., както и да заплатят сумата от 502.76лв., представляваща дължимата държавна такса от 4 % върху уважения размер на гражданския иск.

В досъдебната фаза на процеса и при съдебното разглеждане на делото са били направени разноски за преводач в размер на 388.80лв. от Сектор „ПП” при ОДМВР гр. Пловдив и в размер на 76.08лв. от ПРС. На основание чл.189 ал.2 от НПК така посочените суми следва ДА ОСТАНАТ за сметка съответно на Сектор „ПП” при ОДМВР гр. Пловдив и на бюджета на съда.

 Причини за извършване на деянието – ниска правна култура, незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

 По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                                             

                                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Вярно, секретар Н.Т.