Определение по дело №3984/2015 на Софийски градски съд

мотиви по Н.О.Х.Д. № 3984 / 2015 г. по описа на СГС, НО, 6 състав.

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Г.С.Л., с който е повдигнала обвинение за това, че на 12.02.2015 г., около 00:30 часа, в гр. София, ж.к. “****“, близо до бл.**, направил опит умишлено да умъртви Д.К.Г., като възпроизвел изстрел към Г. с огнестрелно оръжие – пистолет, марка “Walther“, модел “Р 99“, калибър “9 х 19 мм“ с № 033934, като макар и изпълнителното деяние да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици - смъртта на Г. - същият се прикрил зад паркиран лек автомобил “Опел“, модел “Зафира” с ДК № **********– престъпление по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

Срещу Г.С.Л. е повдигнато обвинение и за това, че на 12.02.2015 г., около 00:30 часа, в гр. София, от магазин за алкохол и цигари “Р.-М.”, находящ се в ж.к. “****“, бул. “******, павилион № 1, в съучастие като извършител с Е.А.М. - извършител и М.С.А. - помагач, отнел чужди движими вещи - сумата от 750,00 лева от владението на И.С.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха - насочил пистолет срещу Д. и и казал “Дай оборота” – престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

С така внесения обвинителен акт Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение и срещу М.С.А. за това, че на 12.02.2015 г., около 00:30 часа, в гр. София, като помагач умишлено улеснил извършването на престъпление от Е.А.М. и Г.С.Л., които на 12.02.2015 г., около 00:30 часа, в гр. София, от магазин за алкохол и цигари “Р.-М.“, находящ се в ж.к. “****“, ул. “******, павилион № 1, в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи - сумата от 750,00 лева от владението на И.С.Д., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това заплаха - насочили пистолети срещу Д. и й казали “Дай оборота“, като набавил средства за извършване на деянието - осигурил лек автомобил, марка “Форд”, модел “Фиеста” с ДК № ******с който тримата извършители да се отдалечат след извършване на деянието и наблюдавал за евентуалната поява на полицейски служители близо до магазина, като А. е извършил деянието, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както следва :

- с присъда на Районен съд – гр. Левски по НОХД № **4 / 2006 г., в сила от 18.12.2006 г., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и чл.65 от НК, като му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години;

- с присъда на Районен съд – гр. С. по НОХД № **4 / 2006 г., в сила от 02.03.2007 г., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1 във вр. с чл.36 и чл.54 от НК, като му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от девет месеца и на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години;

- с присъда на Военен съд – гр. Плевен по НОХД № 8 / 2008 г., в сила от 08.04.2008 г., за извършено престъпление по чл.197, т.2 във вр. с чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 и чл.54 от НК, като му е наложено наказание Пробация за срок от една година;

- с определение по НОХД № 298 / 2007 г. на Районен съд – гр. Левски, в сила от 13.02.2009       г., за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от три месеца;

- с определение на Районен съд – гр. Левски, в сила от 29.09.2009 г., по ЧНД № 124 / 2010 г., на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, по отношение на М.С.А. е определено едно общо наказание по присъдите по НОХД № **4 / 2006 г. по описа на Районен съд – гр. Левски, по НОХД № **4 / 2006 г. по описа на Районен съд – гр. С., а именно Лишаване от свобода за срок от една година и на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, по отношение на М.С.А. е определено едно общо наказание по присъдите по НОХД № 8 / 2008 г. по описа на Военен Съд – гр. Плевен и по НОХД №298 / 2007  г. по описа на Районен съд – гр. Левски, а именно Лишаване от свобода за срок от три месеца по НОХД № 298 / 2008 г. – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

С така внесения обвинителен акт, Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение и срещу Е.А.М. за това, че на 12.02.2015 г., около 00:30 часа, в гр. София, от магазин за алкохол и цигари “Р.-М.”, находящ се в ж.к. “****“, бул. “******, павилион № 1, в съучастие, като извършител с Г.С.Л. - извършител и М.С.А. -помагач, отнел чужди движими вещи - сумата от 750,00 лева от владението на И.С.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха - насочил пистолета срещу Д. и й казал “Дай оборота“, поради което и на основание чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

При съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура поддържа изцяло обвиненията, предявени на подсъдимите Г.Л., М.А. и Е.М. като счита, че както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие, са събрани достатъчно доказателства, които да подкрепят обвиненията, предявени на всеки един от подсъдимите. Сочи, че от показанията на И.Д., приобщени при условията на съкратено съдебно следствие, се съдържат данни за самото престъпление. Същата е посочила, че въпросната вечер в магазина са влезли две лица, носещи с маски с прорези на очите, като насочили пистолети срещу нея и казали да даде оборота, издърпвайки чекмеджето от касата със сумата от 750 лева. Сочи, че от показанията на свид. Д.Г., може да се направи извод, че подсъдимите Г.Л. и М.А. са съпричастни към извършване на това деяние, като последният бил бивш служител на МВР, който сигнализирал на тел.112 и давал информация за действията на двамата подсъдими. Свидетелят Д.Г. е заявил, че е извикал “Стой!“ след двамата подсъдими, тъй като видял, че подс. Г.Л. носел монетник, от който при тичането се изсипвали монети върху земята. Когато казал: “Стой на място!“, подс. Л. се обърнал и извадил пистолет “Walther“, който насочил срещу свидетеля. Подс. Г.  Л. е тичал с повдигната маска над лицето, като по този начин свид. Д.Г. е успял да го разпознае, което се подкрепя и от показанията на поемните лица.

Прокурорът сочи, че от балистичната експертиза е установено, че става дума за огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВБВВ със седем броя патрони, като няма съмнение, че това е точно този пистолет, който е изследван и който е предявен по делото. Сочи, че това са категорични доказателства, че подсъдимият Г.Л. е извършил опит за убийство по отношение на свидетеля Д.Г., а автомобилът, зад който свид. Г. се е прикрил, носи съответната следа от изстрела - дупка в каросерията. Сочи, че свид. Д.Г. е възприел отдалечаването на двамата подсъдими Г.Л. и Е.М. по посока магазин “Еником“, където след това е намерен и подсъдимият М.А.. 

Представителят на обвинението сочи, че в подкрепа на извода, че подсъдимите Г.Л. и Е.М. са извършители на деянието се явява обстоятелство, че между колите на паркинга на магазин “Еником“ е открит монетника, който е захвърлен от подсъдимия Г.Л.. Свид. Е.П. е заявил, че в реално време от съответния оперативен дежурен му е подавана информация накъде точно бягат двамата, които свид. Д.Г. е следил. Свидетелят Е.П., заедно с колегите си Ч. и В. се намирали близо до това място. Когато отишли на паркинга на магазин “Еником“, същите видяли подс. М.А., който не могъл да даде категоричен отговор какво прави там и заявил, че просто се разхожда на това място. Счита, че пребиваването на подс. М.А. на това място е в подкрепа на извода, че той е съпричастен към извършеното деяние, тъй като по това време магазинът е затворен и обектът е охраняем с бариери. Впоследствие на това мястото е намерен монетникът. Установен е бил и автомобилът, който подс. М.А. е управлявал и който той е набавил, за да улесни оттеглянето на другите двама подсъдими от мястото, а в него е открит разглобен телефон и личната карта на подсъдимия Г.Л.. Последното се явява сериозен довод в подкрепа на извода, че пребиваването на подс. А. на това място се дължи на негова договорка с подсъдимите Л. и М., с които той се познавал много добре. Сочи, че свид. Е.П. е било лицето, което е провело разговор с подс. М.А. непосредствено преди неговото задържане на паркинга, като още към момента на задържането подс. М.А. е признал, че е бил нает от другите двама, за да отиде там на място. Пред свид. П. е споделил, че познава двамата подсъдими, като е посочил къде точно живеят, което пък е послужило на органите да установят адреса и извършат претърсване и изземване от него. Сочи, че след това свид. Е.П. с другите служители са осъществили “разузнавателна беседа“ в 08 РУ, в хода на която подс. М.А. е признал изцяло.

Представителят на обвинението сочи, че в практиката на ВКС има няколко решения, съгласно която липсва законова пречка полицейски служители да бъдат разпитани в качеството на свидетели, когато те са възприели факти и обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на делото. Сочи, че свид. П. не е имал качеството на разследващ орган, апоказанията на свидетелите Г.Ч. и Н.В. са почти идентични с показанията на свид. Е.П.. Сочи, че полицейските служители са задържали двамата подсъдими Л. и М. в дома на Г.Л.. Сочи, че от извършеното претърсване и изземване, одобрено по надлежния ред от СГС, са намерени много веществени доказателства, сочещи съпричастността на намиращите се по това време в апартамента Л. и М. към извършеното деяние : чифт черни кожени ръкавици, 2 бр. плетени черни ръкавици, 1 бр. черна маска с прорези на очите, 1 бр. черен пистолет с поставен пълнител и с поставени в пълнителя 5 бр. патрони със сиви на цвят гилзи и 2 бр. патрони с медни на цвят гилзи. Сочи, че това е пистолетът, който е послужил на подсъдимия Г.Л. да заплаши продавачката в магазина и да възпроизведе изстрел по отношение на свидетеля Д.Г.. Намерено е и второто оръжие, използвано от подс. Е.М., което обаче е газов сигнален пистолет. Сочи, че в протокола за претърсване и изземване подс. Г.Л.  е дал обяснения за намерените вещи - “всички иззети вещи са мои“.

Представителят на Софийска градска прокуратура сочи, че обясненията на подс. М.А. представляват защитна версия. Последният е посочил, че на посочената дата действително е бил в апартамента на подс. Г.Л. с другия  подс. Е.М., като тримата внезапно са решили да отидат до магазина и да си купят нещо за ядене и пиене. Сочи, че лицето не е отговорило задоволително защо е трябвало той и другите двама подсъдими да изминат разстояние от единия край на София до другия, за да си купят вечеря. От друга страна,  подс. М.А. е посочил, че обясненията пред свид. Е.П. за участие и наемането му от другите двама за извършване на престъплението била, защото той бил заплашван в районното управление да признае за извършването на някакъв обир и бил удрян с някаква бухалка. Прокурорът сочи, че подсъдимото лице не е посочило от кого и защо е бил бит, а при освидетелстването по неговото тяло не са открити никакви белези от травматични увреждания. Освен това сочи, че нито един от свидетелите от беседата не е чул подс. М.А. да е бил заплашван. Сочи, че не подкрепя защитната версия и за твърдението, че няма извършен оглед на автомобила и намиране на  монетника, както и заявеното, че лицето не е посочило къде живее Г.Л., тъй като полицейските служители нямало откъде да знаят за Л. и неговия дом. Сочи, че няма как подс. М.А. да не е виждал подсъдимите Е.М. и Г.Л. да минават, тичайки покрай него, тъй като монетника е бил намерен паднал между колите и подсъдимият А..

С оглед на това, представителят на Софийска градска прокуратура счита, че следва съдът да признае всеки един от тримата подсъдими за виновни за всичките им предявени обвинения. Сочи, че по отношение Г.Л. и Е.М. следва да се отчетат като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства данните за предходни осъждания, които не оказват влияние на правната квалификация, отново за извършване на престъпленията по чл.198, ал.1 от НК. 

При предоставена реплика, представителят на обвинението сочи, че показанията на свид. Д.Г. са приобщени по реда на съкратената процедура и ако защитата е считала, че в показанията има противоречия, тя е имала право за поиска разпит пред съда. Сочи, че показанията на свид. Д.Г. са категорични, че двете лицата носили оръжие, но само един от тях е стреляло и това е именно разпознатият подсъдим Л.. Сочи, че доказателствата са напълно достатъчни да се даде отговор за умисъл за убийство, тъй като става въпрос за употребено огнестрелно оръжие,  пистолет “Walther“ с бойни патрони, което било на едно разстояние от пет метра. Мястото е било силно осветено, което позволило лицата да се видят помежду си. Сочи, че зареждането на пистолета е било непосредствено преди отправения изстрел, а не на предварително зареден пистолет, който инцидентно е носил в себе си и по една или друга причина е стрелял с него. Когато подс. Г.Л. е забелязал, че свид. Д.Г. го следва, се е обърнал към него и от около 5 метра е произвел изстрел в неговата посока. Причината, поради която свид. Г. не е претърпял летален изход, са изцяло неговите действия, тъй като скочил зад паркираната наблизо кола. Сочи, че свид Г. като служител на МВР много добре познавал характеристиките на бойните оръжия, като последния е възприел вида на оръжието “…като бойно огнестрелно“, като в този смисъл са и показанията на свид. П.. Следователно стрелянето срещу другиго от пет метра разстояние с насочен пистолет срещу него, със зареждане на оръжието непосредствено преди изстрела в посока, в която се намира лицето, и то неведнъж, а два пъти, се явява доказателство да се изведе умисъл, че подс. Л. е имал намерение да умъртви умишлено свидетеля.

Представителят на Софийска градска прокуратура сочи, че съпричастността на подс. М.А. не е пряка ( като съизвършител ), а неговите действия са свързани с помагаческа дейност : той е набавил автомобила, с който останалите двама подсъдими да се оттеглят и е стоял на мястото, където е намерен, за да види дали полицейските служители ще проследят останалите двама. Сочи, че мястото, където се е намирал лекия автомобил “Форд Фиеста“, не било далече, тъй като по сведение на свидетеля Е.П., той се е намирал на петдесет метра от паркинга на магазин на “Еником“.

Сочи се, че по отношение на вида и количеството на иззетите веществени доказателства - гилзи и куршуми от местопрестъплението отговор се съдържа в заключението на съдебната балистична експертиза. Там е казано, че освен изследвания пистолет “Walther“ и изследваните 7 броя патрони – 5 броя гилзи, са открити и други такива, които обвинението не е упоменало, тъй като това са веществени доказателства, които нямат никакво отношение с извършеното деяние. Експертизата е изследвала само представените за изследване 5 броя гилзи, калибър “9х19 мм“, които са били само една от гилзите, както казва тя, е била изстреляна с представения за изследване пистолет “Walther“, а другите 4 гилзи са изследвани с други пистолети – “Глог Астра Браунинг“. Отправен е само един изстрел. С този единствен изстрел е изследвал една гилза. Изстрелът, както експертизата е отчела с обозначение “LUGER“, 9 мм, е била изстреляна с предоставения за изследване пистолет “Walther“, поради което останалите 4 броя гилзи не се явяват предмет на обвинението.

Защитата на подсъдимия Г.С.Л., адв. К.Г. моли за постановяване на оправдателна присъда, тъй като счита, че обвинението не е било доказано по безспорен и категоричен начин.

Сочи, че относими доказателства по обвинението за опит за убийство са показанията на свид. Д.Г., протоколите за отделните действия и експертизите. Сочи, че свид. Г. е разпитван три пъти на досъдебното производство, като при първия разпит описва две лица по най - общи белези, без индивидуализиращи такива. Свидетелят е посочил, че е излязъл от бл.**, минал е покрай бл.**, след това през бл.60, като видял лица със светли дънки, черно яке, друго лице, което докато си било местило маската е видял лице, което було мургаво. В последващите показания свид. Г. е променил своето описание, като дал описание за подс. Л., въпреки житейски нелогичното лицето да е вдигнало за момент маската. Сочи се, че е налице съществено противоречие за така даденото описание, доколкото първоначално свидетелят е посочил, че лицата са били с качулки и с маски, а после със съответни маски с прорези. Сочи се, че при третия разпит свид. Г. е направил уточнения, с които потвърждава предходните свои показания, но добавя нови обстоятелства свързани с мястото на изстрела по обвинението за убийство.

Сочи се, че е налице противоречие и по отношение на мястото на лекия автомобил “Опел Зафира“. Сочи, че около бл.** е извършен оглед и е намерена гилза от бял метал, а лекия автомобил е бил около бл.60, а не около бл.**. Сочи се, че собственика на автомобила също е посочила, че е паркирала около бл.60, където са намерени жълти 4 броя гилзи. Сочи, че за да бъде годно извършването на един опит за убийство, трябва да е с годно средство. Сочи, че стрелба “в посока“, не винаги означава опит за убийство, а може да означава заплаха по чл.144, ал.3 от НК. Сочи, че огнестрелното оръжие е било намерено в апартамент, обитаван не само от подс. Л.. Сочи, че само гилзата с № 182182, е била жълта и изстреляна от оръжие “LUGER“, като има проблем със съхранението, тъй като експертите не са запечатвали предметите помежду си и така се препредавали между тях.

Защитата на подсъдимия Г.Л. сочи, че обвинението не е доказано от гледна точка на място и време. Сочи, че при предявяването на веществените доказателства, освен пистолета е следвало да се представят и съответните гилзи, които се твърди, че са намерени. Сочи, че картоните за намерени гилзи не съществуват, тъй като не са били предявени. Сочи, че предявените веществени доказателства, не са отговаряли на описа, като същите освен, че нямат подпис на поемни лица и този картон го няма, не отговарят на описа на вещите, които се твърди, че са иззети, с оглед обвинението за убийство и връзката на подс. Л..

Адв. Г. сочи, че свид. Г. три пъти е променил своите показания, като същите освен вътрешно противоречиви, са в противоречие с находките на място. От видео - техническата експертиза се установява, че лицата са маскирани, а от свид. Д., се извежда твърдението, че и двете лица държат в ръцете си предмет наподобяващ пистолет. Сочи, че не е установено по делото кое от двете лица е възпроизвело изстрела до лекия автомобил “Опел Зафира“, зад който свидетелят се е скрил. Сочи, че в лекия автомобил изстрелът по находката, намерена във вратата и в уплътнението на вратата,  е бил ниско под прага в предната страна откъм страната на стрелящият. Сочи, че няма как изстрел да убие човек на това ниво, защото дори да е имало “някакво уцелване“, то би било в най - лошия случай на крак, което не води на извод за умисъл за убийство. Сочи, че обвинението не е доказано, нито по място, нито по начин, нито от лице, което да го е сторило. Сочи, че веществените доказателства, които биха могли да служат за ориентир в пространството, а не в субекта, липсват и не са надлежно приобщени. Те са приобщени и запечатани с картон, който трябва да се пази с подписите на поемните лица, което не е било направено. Поради това, моли за постановяване на съдебен акт, с който подс. Л. да бъде признат за невиновен.

По отношение на обвинението за грабеж, адв. Г. сочи, че няма преки очевидци на деянието. Сочи, че по делото има видео - техническа експертиза и показанията на свид. Д.. Сочи, че показанията на последната са били повлияни, тъй като при двата разпита съдържанието е било различно, като след предаването на записа, който е извършен в самия магазин и след неговото възприемане, нейните показания се променят и се доближават до възпроизведеното от самия запис. Сочи, че от показанията на свидетелката и от заключението на видео - техническата експертиза не може да се черпи извод за това кой е автора на това деяние. Сочи, че свид. Г. не е очевидец на деянието и не е възприел никакви факти на самото деяние, като той не е последователен и вътрешно противоречив. Сочи, че при преценка на показанията на свид. Г., следва да бъде отчетена стресовата ситуация, който тичайки нагоре - надолу и криейки се първо зад джип, после зад “Опел Зафира“, да възприемете лично и по категоричен начин чертите и очите на подс. Л.. Сочи, че едно разпознаване може да бъде ценено само от човек, който никога в този живот не се е припознавал.

Сочи, че в автомобила не била немерена лична карта на подс. Л. и става дума за грешка. Сочи, че няма  подкрепа заявеното от свидетелят Г., че едно от лицата е било до “Еником“, тъй като няма логика той да е останал да чака, а останалите две лица да са изхвърлили чекмеджето под съседна кола. Сочи, че в подс. Л. или дома му не са установени предмети, за които се твърди, че са предмет на грабежа. Сочи, че описаните вещи в протокола не могат да се свържат по категоричен начин, нито с отнетите вещи, нито с местопроизшествието.

Защитата подс. Г.Л. сочи, че не следва да бъдат ценени като доказателствен източник т.нар. “беседи“, за което се цитира конкретна практика (Решение № 303 от 30.01.2017 г. по н.д. № 11** / 2016 г. на II НО на ВКС и Решение № 290 от 04.01.2016 г. по н.д. № 965 / 2016 г. на НО на ВКС и др. ). Предвид на това сочи, че обвинението и в частта за грабежа е недоказано, поради което моли за постановяване на съдебен акт, с който подс. Г.Л. да бъде признат за невиновен.

Алтернативно, адв. Г. моли за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК. Сочи за наличието на изключително и многобройни смегчаващи обстоятелства, че подс. Г.Л. няма близки роднини и е в изключително тежко житейско семейно положение, същият е млади, изключително коректен към развитието на производството по делото и с нищо не е затруднил дейностите на органите.

Допълнително, адв. Г. посочва, че не следва да бъдат кредитирани констатациите в протокола за претърсване и изземване от дома на подс. Л., където е написано, че “Всички иззети вещи са мои“, тъй като това не е написано от него, тъй като с този почерк е бил изписан целия протокол, като съгласно практиката на съда, това изявление в протокола няма доказателствена стойност.

Подсъдимият Г.С.Л. не дава обяснения, не се признава за виновен, отрича да е извършил деянието, за което е обвинен и сочи, че към момента на деянието личната карта е била в него. Моли съдът да го признае за невиновен.

Защитата на подсъдимия М.С.А., адв. Ж.Д. моли за постановяване на оправдателна присъда. Сочи, че свид. Г. описва двама души, които е възприел, идентифицирайки ги със светли дънки, черно яке, качулка и маски. Сочи, че между подс. Е.М. и подс. Г.Л. няма видима физическа разлика. Сочи, че няма пречка подс. А. да е бил заварен на паркинга пред магазин “Еником“, защото няма забрана той да се е намирал на това място и време. Подс. М.А. е заявил, че се разхожда, което не е противозаконно. Сочи, че подс. А. не може да е съпричастен към извършеното деяние от другите двама подсъдими само защото е бил с личния си автомобил. Подс. М.А. е дал обяснения, в които не е отрекъл познанството си с двамата подсъдими, като той не е живял преди това в гр. София и не познава града, поради което нямало как да посочи адреса на подсъдимия Л. и да заведе полицаите там.

Адв. Д. сочи, че няма забрана полицейските служители да бъдат разпитвани в качеството на свидетели, но към момента на извършване на тази разузнавателна беседа подс. М.А. е бил задържан, поради което тази беседа е била процесуално недопустима и същата не следва да бъде ценена като годно доказателство по делото. Сочи, че на мястото, където е установен подс. М.А., първоначално се е твърдяло, че лицето е побягнало, а впоследствие се е оказало, че е бил спрян на място да пуши цигара. Сочи, че от доказателствата по делото не е станало ясно, че колата на подс. М.А. се е намирала на различно място от мястото, където лицето е установено от полицейските служители. Ако подс. М.А. е бил съпричастен в извършените от другите двама подсъдими деяния и ако е трябвало да помага, едва ли би стоял на място, различно от това, където е бил неговия автомобил. Сочи, че подс. М.А. съвсем добросъвестно е показал къде е неговия автомобил, като никой от присъстващите служители не е знаел дали той е бил с автомобил. Сочи, че буди недоумение факта, защо когато подс. М.А. е бил при личния си автомобил, не е извършен оглед в негово присъствие, както и в негово присъствие не са описани твърдяното от обвинението намиране на лична карта на Е.М. или на Г.Л.. Сочи, че не е изяснен и въпросът, кой от полицаите е намерил това въпросно чекмедже – монетник, както и дали за това е имало поемни лица. Сочи, че няма логика, ако подс. М.А. е бил съпричастен към престъплението и виждайки, че двамата други подсъдими бягат, той да остане там.

Поради това, адв. Д. счита, че от събраните по делото доказателства не се доказва по категоричен начин, че подс. М.А. е извършил това престъпление, като е искал да подпомогне другите двама подсъдими, поради което моли съдът да се произнесе с единствената справедлива присъда, като приемете, че подс. М.А. не е извършил визираното престъпление и същият бъде оправдан.

В предоставена реплика, адв. Д. сочи, че на досъдебното производство са налични обясненията на подс. М.А., които нямат процесуална стойност, но все пак “хвърлят светлина“ за обективността, как е водено това досъдебно производство. Сочи, че през цялото време на провежданото наказателно производство, подс. А. е бил добросъвестен, не е възпрепятствал процеса, като тази цялата случка е допринесла до много голяма лична трагедия в семейството – загуба на детенце, в деня на раждането. Сочи, че не е изяснена съпричастността на подс. А. за деянието, тъй като по делото има достатъчно доказателства, от които се вижда, че между мястото, където е извършен грабежа и мястото, където е установен подсъдимия няма пряка видимост, поради което няма как същия да бъде полезен, за да подпомага, като уведоми другите подсъдими дали идва или не полиция.

Подсъдимият М.С.А. дава обяснения, в които не се признава за виновен, отрича да е взел участие при всякаква форма за извършване на деянието, за което е обвинен. Сочи, че към момента на деянието не е виждал лицата с оръжие и маски. Моли съдът да го признае за невиновен.

Защитата на подсъдимия Е.А.М., адв. Л.З. сочи, че конкретните доказателства по никакъв начин не свързват подс. Е.М. с инкриминираното деяние. Сочи, че цялото обвинение е базирано само на показанията на свид. Д.Г.. Същият е разпитван три пъти в досъдебното производство, но в показанията му няма данни той по някакъв признак да е установил едно лице, което дори по външни белези да напомня подс. Е.М.. Подсъдимият не е разпознат и от свид. Д., като последната едва след като е изгледала записите от охранителните камери е посочила, че второто лице също е държало пистолет. В тази насока са и останалите събрани доказателства - протоколите за претърсване и изземване, експертизи - балистична, трасологична, дактилоскопна и видео –техническа, като никое от тях не сочи към участието на подс. М. в инкриминираното деяние.

Сочи, че по делото не е установено твърдяното намиране на лична карта и мобилен телефон на подс. Е.М. в автомобила на подс. А.. Сочи, че липсват преки доказателства, уличаващи подс. Е.М. в извършване на инкриминираното деяние. Сочи, по делото не се съдържат и доказателства, от които да е видно, че на вратата на апартамента е било звъняно и подсъдимите Л. и М. не са отваряли. Сочи, че следва да бъдат изключени доказателствата събрани с т.нар. “оперативна беседа“, тъй като се явяват извънпроцесуални средства.

В заключение, адв. Л.З. сочи, че действително по отношение на подс. М.А. е имало заплашване, като спрямо двамата подсъдими М. и Л. е имало упражнена сила. Счита, че обвинението, по което подс. Е.М. е бил подведен да отговаря, не се доказва по един несъмнен и категоричен начин, поради което моли за постановяване на оправдателна присъда.

Алтернативно, адв. Д. моли за една справедлива присъда, съобразно степента на участие, като счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, тъй като подс. Е.М. е млад човек с бъдеще и не бива неговото бъдеще да започне в затвора.

В предоставена реплика, адв. З. сочи, че по делото няма доказателства, че намерените и иззети по делото веществени доказателства, открити в апартамента на подс. Л., са били на някой от подсъдимите лица.

Подсъдимият Е.А.М. не дава обяснения, не се признава за виновен, отрича да е извършил деянието, за което е обвинен и моли съдът да го признае за невиновен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият Г.С.Л. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, живущ ***, с ЕГН **********.

Подсъдимият М.С.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, живущ ***, с ЕГН **********. Същият разполага с много добри характеристични данни по месторабота.

Подсъдимият Е.А.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, живущ ***, с ЕГН ***********.

Подсъдимият Г.С.Л. бил осъждан, като с присъда по НОХД №14773 / 2011 г. на Софийски районен съд, влязла в законна сила от 23.03.2013 г., същият бил признат за виновен в извършването на престьпление по чл.198, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от четири години.

Подсъдимият М.С.А. бил многократно осъждан, като с присъда на Районен съд – гр. Левски по НОХД № **4 / 2006 г., влязла в законна сила от 18.12.2006 г., същият бил признат за виновен в извършването на престьпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, за което му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от три години. С присъда на Районен съд – гр. С. по НОХД №**4 / 2006 г., влязло в законна сила на 02.03.2007 г., подс. А. бил признат за виновен в извършването на престьпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1 във вр. с чл.36 от НК, за което му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от три години. С присъда на Военен съд – гр. Плевен по НОХД № 8 / 2008 г., влязло в законна сила от 08.04.2008 г., подс. А. бил признат за виновен в извършването на престьпление по чл.197, т.2 във вр. с чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 и чл.54 от НК, за което му било наложено наказание Пробация за срок от една година. С определение по НОХД № 298 / 2007 г. на Районен съд – гр. Левски, влязло в законна сила от 13.02.2009 г., подс. А. бил признат за виновен в извършването на престьпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, , за което му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от три месеца. С определение на Районен съд – гр. Левски по ЧНД № 124 / 2010 г., влязло в законна сила от 29.09.2009 г., на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, по отношение на М.С.А. е било определено едно общо наказание но наложените наказания по НОХД № **4 / 2006 г. по описа на Районен съд – гр. Левски, по НОХД № **4 / 2006 г. по описа на Районен съд – гр. С., а именно наказание Лишаване от свобода за срок от една година, на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, по отношение на М.С.А. е определено едно общо наказание по наложените наказания по НОХД № 8 / 2008 г. по описа на Военен съд – гр. Плевен и по НОХД № 298 / 2007 г. по описа на Pайонен съд – гр. Левски, а именно наказанието Лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено по НОХД № 298 / 2007 г. на Pайонен съд – гр. Левски.

Подсъдимият Е.А.М. също бил неколкократно осъждан, като с определение по НОХД № 14329 / 2010 г. на Софийски районен съд, влязло в законна сила от 17.10.2011 г., същият бил признат за виновен в извършването на престьпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за деяние извършено на 02.04.2010 г., за което му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от десет месеца изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от три години. С определение по НОХД № 11296 / 2011 г. на Софийски районен съд, влязло в законна сила от 18.11.2011 г., подс. М. бил признат за виновен в извършването на престьпление по чл.198, ал.1 от НК, за деяние извършено на 17.04.2011 г., за което му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от шест месеца изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от три години. С присъда по НОХД № 4258 / 2011 г. на Софийски градски съд, влязла в законна сила от 07.03.2012 г., подс. М. бил признат за виновен в извършването на престьпление по чл.199, ал.1, т.3 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за деяние извършено на 23.03.2011 г., за което му било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от три години изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от пет години.

Подсъдимите лица Г.Л., М.А. и Е.М. се познавали помежду си, като същите поддържали близки отношения. Познанството на тримата подсъдими било възникнало във връзка с предишна съвместната работа на лицата при техен общ работодател.

През 2015 г. подс. Г.Л. живеел в апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. “**********. 

Вечерта на 11.02.2015 г., в дома на подс. Г.Л. дошли на гости подсъдимите Е.М. и М.А.. Подс. М.А. дошъл до дома на подс. Г.Л. с личния си лек автомобил, марка “Форд”, модел “Фиеста” с ДК № **********.

По време на гостуването, между подсъдимите Г.Л. и Е.М. бил проведен разговор, при който двамата решили да извършат грабеж в някой денонощен магазин в града. Двамата подсъдими  Г.Л. и Е.М. решили да се възползват от обстоятелството, че подс. М.А. бил пристигнал с личния си автомобил. Те предложили на подс. М.А. да вземе участие с тях, като ги закара до съответния обект, където да ги изчака и след това да ги върне обратно. Първоначално подс. М.А. не бил съгласен, но след известно време се съгласил. Подсъдимите Г.Л. и Е.М. обещали на подс. М.А. да му дадат пари за това негово съдействие.

В изпълнение на така взетото решение, тримата подсъдими се качили в автомобила на подс. М.А.. Автомобилът бил управляван от подс. М.А., но тъй като той не познавал добре отделните улици и квартали в града, същият бил напътстван за пътя от другите двама подсъдими.

Около 00:30 часа на 12.02.2015 г., тримата подсъдими пристигнали в ж.к. “****“. Подс. М.А. паркирал управлявания от него автомобил на паркинг  пред бл.185, находящ се на ул. “Д. Списаревски“. Тримата подсъдими излезнали от автомобила, като подсъдимите Г.Л. и Е.М. се отправили в посока към бл.50 в ж.к. “****“, а подс. М.А. останал в близост до автомобила, където имал задачата да се оглежда за евентуалната поява на полицейски служители.

Вървейки пеша в посока към бл.50 в ж.к. “****“, двамата подсъдими Г.Л. и Е.М. разполагали с огнестрелно оръжие – един пистолет, марка “Walther“, модел “Р 99“, калибър “9 x 19 мм“ с № 033934 и един брой пълнител в него със седем патрона ( както и отделно още един пълнител с поставени в него патрони ), както и още едно оръжие, което обаче не било огнестрелно, а именно пневматичен пистолет ( предназначен единствено за стрелба със сачми ), марка “Umarex“, модел “CPSport“, калибър “4,5 мм“, с № J42850537, с един брой пълнител в него. Двата пистолета били държани от двете лица, като  подсъдимият Г.Л. държал в себе си пистолета с марка “Walther“, а подсъдимият Е.М. държал пневматичния пистолет с марка “Umarex“.

Освен посочените пистолети, двамата подсъдими Г.Л. и Е.М. носели със себе си и черни маски с прорези за очите, които поставили на главите си. Те се насочили към Павилион № 1, представляващ денонощен магазин за алкохол и цигари, находящ се в ж.к. “****“, ул. “******. Търговският обект бил стопанисван и експлоатиран от търговско дружество “Р.-М.” ЕООД, с управител – свид. М.Т., като през посочения период в обекта била на работа свид. И.Д..

Двамата подсъдими Г.Л. и Е.М. влезнали в горепосочения търговски обект, държейки в ръцете си горепосочените пистолети и с поставени на главите им маски с прорези на очите. Те се приближили в непосредствена близост до свид. И.Д., насочили държаните от тях пистолети към свидетелката, като й казали с висок тон “Дай оборота“. Внезапната поява на двамата подсъдими силно уплашила свид. И.Д., която от не реагирала по никакъв начин и застанала неподвижно. Възползвайки се от това, подс. Г.Л. се пресегнал през плота на заведението и извадил черната кутия ( монетник ) от касата на магазина. Черната кутия ( монетникът ) съдържала всички парични постъпления от обекта - банкноти и стотинки от оборота на търговския обект за вечерта. Оборотът на заведението към посочения момент бил на обща стойност 750,00 лева. Веднага след това подсъдимите Г.Л. и Е.М. напуснали заведението, а свид. И.Д. незабавно уведомила управителя на търговския обект и се обадила на спешен телефон 112.

Излизайки пред заведението, двамата подсъдими Г.Л. и Е.М. се затичали към мястото, където бил паркиран лекия автомобил и ги очаквал подс. М.А.. Подсъдимият Г.Л. носел в себе си извадената от касата на магазина черна кутия ( монетник ), като същевременно той повдигнал маската над очите си, като това вече позволявало да бъде видяно лицето му. Тичайки, двете лица се насочили към бл.** в ж.к. “****“.

Свидетелят Д.Г. бил бивш служител на 08 РУ – СДВР. Същият преди да напусне системата на МВР работил дългогодишно като квартален отговорник на посочения район в ж.к. “****“, поради което същият много добре познавал посочения район. Свидетелят живеел в бл.** в ж.к. “****“.

През нощта на 12.02.2015 г., свид. Д.Г. имал уговорена  среща с негов познат, което наложило около 00:30 часа на посочената дата да излезе от дома си.

Излизайки от жилището си в посоченото време и озовавайки се пред вх. “А“ на бл.** в ж.к. “****“, свид. Д.Г. видял, че срещу него тичали и го подминали две лица. Това били двамата подсъдими Г.Л. и Е.М.. На свидетеля му направило впечатление, че едното лице имало поставена маска на лицето с прорези за очите, а второто лице също било с поставена маска, но тя била повдигната на нивото над очите. Свидетелят възприел още, че лицето, което било с вдигнатата маска носело в себе си черна кутия. Използвайки своите професионални познания от работата си като бивш дългогодишен служител на МВР, свид. Д.Г. веднага преценил, че двете лица са били съпричастни към извършването на престъпление, поради което решил да се намеси. Той веднага тръгнал след тях, като същевременно се обадил на телефон 112, където съобщил за видяното от него. Без да прекъсва телефонния разговор, свид. Д.Г. последвал подсъдимите лица, които се били насочили в посока през бл.58 в ж.к. “****“.

Продължавайки да тичат, двамата подсъдими Г.Л. и Е.М. ***, след което се насочили към бл.**, като същите били неотлъчно следвани от свид. Д.Г.. След като двамата подсъдими достигнали до бл.**, свид. Д.Г. успял да се приближи непосредствено до лицата, след което извикал зад тях : “Стойте на място!”. Тогава свид. Д.Г. видял, че от металната кутия започнали да изпадат монети.

В този момент, подс. Г.Л. извадил и заредил държаното в него и посочено по – горе огнестрелно оръжие – пистолет, марка “Walther“, модел “Р 99“, калибър “9 x 19 мм“ с № 033934. Той се обърнал, насочил държания от него пистолет към тялото на свид. Д.Г. и на разстояние от около 5 ( пет ) метра стрелял към него. Мястото където се случило това било много добре осветено от работещото улично осветление. Поради това свид. Д.Г. своевременно успял да възприеме възникналата опасност и извършените от подс. Г.Л. действия по зареждане на огнестрелното оръжие и възпроизвеждане на изстрел срещу него, като успял да се прикрие навреме зад паркирани в непосредствена близост до него автомобили. В същото време и поради добрата видимост от уличното осветление, свид. Д.Г. успял да види и добре да възприеме лицето на подс. Г.Л., тъй като същият имал поставена маска само над нивото на очите му.

След това, подсъдимите Г.Л. и Е.М. продължили да тичат, като двамата вече се насочили към бул. “Д. Списаревски“. Свид. Д.Г. продължил да следва лицата, като същевременно достигнал бл.60 в ж.к. “****“. Тогава подс. Г.Л. отново се обърнал, насочил държаното от него и описано по - горе огнестрелно оръжие към тялото на свид. Д.Г. и повторно стрелял към него. Свид. Д.Г. отново успял да възприеме опасността, като този път се прикрил зад паркирания в непосредствена близост лек автомобил, марка “Опел“, модел “Зафира” с ДК № *******чувайки специфичен звук от контакта на изстреляния патрон с метала на автомобила.

В последствие било установено, че така изстреляният патрон бил улучил и поразил именно метална част от паркирания лек автомобил, марка “Опел“, модел “Зафира” с ДК № *******собственост на свид. Ралица Николаева Андонова. Автомобилът бил паркиран върху площадката на задната страна на бл.60 в ж.к. “****“, на разстояние от около един метър от блока. Проектилът от изстреляния патрон бил улучил “…задната дясна врата на автомобила, в дясната част към предна дясна врата, на 7 см. от прага на автомобила и на 16 см. на ляво от от предна дясна врата.“. Същият бил с “…жълтеникав на цвят“. Същевременно, “на разстояние 221 см. южно от задна лява гума на автомобила“ била намерена един брой гилза с жълтеникав цвят, на дъното на която било отразено “9мм“ и надпис “LUGER PPU“. На около 150 см. южно от тази гилза били намерени още два броя гилзи, на разстояние 15 см. една  от друга със същите цвят, размери и надписи, като гилзите били от лявата страна до бл.60 в ж.к. “****“. На около 15 метра от третата гилза, в градинка, на около 3 метра западно от бл.60 била намерена четвърта гилза с жълтеникав цвят надпис на дъното “9х19“ и надпис “S&B” и “10“. Посочените проектил и четири броя гилзи били намерени и иззети в последствие с протокол за оглед на местопроизшествието ( л.51 – л.52 от досъдебното производство ). Отделно била намерена и пета гилза от изстрелян патрон, от бял метал с надлъжно поставен надпис “LUGER 9mm NCCI/R“. Същата била намерена паднала в гр. София, ж.к. “****“, ул. “Д. Списаревски“, до бл.**, на разстояние 15 метра югоизточно от блока, на 0,3 летра от бордюра, върху пътното платно и иззета с протокол за оглед на местопроизшествието ( л.17 – л.18 от досъдебното производство ).

Тогава подсъдимите Г.Л. и Е.М. *** и продължили да тичат в посока на намиращата се в близост бензиностанция “ОМВ“ и магазин “Еником“. Поради силната осветеност на булеварда и с оглед личната безопасност на свид. Д.Г., последният не последвал двете подсъдими лица, като единствено продължил да ги наблюдава от съответно безопасно разстояние. Същевременно свид. Д.Г. продължил да поддържа телефонен разговор с телефон 112, като предоставял непрекъснато съответната информация за описанието и движението на лицата. Свидетелят за последно видял, че лицата се отправили към в района на сградата на магазин “Еником“.

В района на посочената сграда било и мястото, където бил паркиран лекия автомобил, марка “Форд”, модел “Фиеста” с ДК № **********. В непосредствена близост се намирал и подс. М.А., който очаквал другите  двама подсъдими и които следвало да върне в дома на подс. Г. ***.

Същевременно, в интервала на посочения период от време, на територията на ж.к. “****“ било планирано осъществяване на специализирана полицейска акция. Така, в близост до станалия инцидент се намирали свидетелите Е.П. и Г.Ч. – полицейски служители при 08 РУ – СДВР, заемащи длъжността “разузнавач“. В момента, в който полицейски служители изчаквали реализиране на планирана от тях операция, те били уведомени от дежурната част за извършения грабеж в търговския обект на търговско дружество “Р.-М.“ ЕООД, след което лицата получили описание и на възможните извършители. Непосредствено след това, от дежурната част на 08 РУ - СДВР било съобщено за осъществената връзка със свид. Д.Г. и предоставената от него информация за описанието и движението евентуалните извършители на деянието. От дежурната част било указано за всички свободни автопатрули да се отправят в посока към извършения грабеж, а впоследствие и към сградата на магазин “Еником“. Свидетелите Е.П. и Г.Ч. също се отправили в указаната от дежурната част посока.

Стигайки до паркинга на магазин “Еником”, свидетелите Е.П. и Г.Ч. забелязали, че на него се намирал единствено подс. М.А.. Едновременно на същото място пристигнал и свид. Н.В., който също бил екип с други двама служители на полицията. На всичките служителите на полицията им направило впечатление, че подс. М.А. бил сам на паркинга, като същевременно лицето било заварено да разговаря по мобилния си телефон. Полицейските служители отишли при подс. М.А. и го попитали с кого разговаря, като последният отговорил, че това не било важно. Поведението на подсъдимото лице усъмнило служителите на полицията, който поискали документи за самоличност, от което установили имената на подс. М.А.. Докато установявали самоличността, служителите попитали подс. М.А. какво прави на това място и по това време, при което последният отговорил, че се разхожда. В този момент, служителите на полицията видели, че в непосредствена близост до подс. М.А., под един от намиращите се на паркинга леки автомобили, се намирала изоставена черна кутия ( монетник ) от каса. Служителите преценили, че е възможно посочената каса да е именно тази, която била отнета при извършения малко по – рано грабеж на денонощен магазин, за което уведомили дежурната част.

Подс. М.А. бил задържан и отведен в 08 РУ – СДВР. На мястото на произшествието бил извършен оглед и в присъствието на поемни лица били установени и иззети съдържащите се по делото веществени доказателства, като в последствие било и установено, че намерената черна кутия, представлявала именно отнетия монетник от касата на ограбения малко преди това денонощен магазин. В хода на проведения оглед било установено, че касата ( монетникът ) била отворена и вътре не съдържала наличните парични средства.

Така развилите се събития по пристигане на служители на полицията на паркинга на магазин “Еником”, както и задържането на подс. М.А. било възприето от двамата подсъдими Г.Л. и Е.М., които успели да се прикрият, а впоследствие и да се върнат в дома на подс. Г. ***.

 

Малко след като подс. М.А. бил отведен в сградата на 08 РУ – СДВР, той споделил пред служителите на полицията, сред които бил и свид. Е.П., че лично е докарал другите две подсъдими лица с автомобила си до ж.к. “****“, където същите е трябвало да ограбят магазин. Подс. М.А. разказал, че той трябвало да изчака подсъдимите и да ги предупреди при опасност, а след това да ги върне в жилището на подс. Г.Л.. Тъй като подс. М.А. не знаел адреса на подс. Л., той предложил лично да заведе служителите на плицията в ж.к. “Толстой“, което било и направено.

В последствие, по делото били извършени отделни действия по разследване, от които било установено, че в дома на подсъдимия Г.Л. били намерени и задържани двамата подсъдими Г.Л. и Е.М..

При условията на неотложност и в присъствието на поемни лица било извършено претърсване на жилището на подсъдимия Г.Л.,***. За така извършеното неотложно действие бил съставен нарочен протокол, който бил своевременно представен и одобрен от състав на Софийски градски съд. В хода на претърсването били установети и иззети използваните при грабежа огнестрелно оръжие - пистолет, марка “Walther“, държан от подс. Г.Л. ( и използван при стрелбата срещу свид. Д.Г. ) и пневматичен пистолет, марка “Umarex“, държан от подс. Е.М.. Освен това, в резултат на извършеното претърсване, в жилището били установени и иззети черна маска с прорези, черни плетени ръкавици, черни кожени ръкавици, спортни обувки, тъмни якета и др. претърсването било извършено в присъствието на подс. Г.Л., който допълнително дал обяснение в протокола, че намерените вещи били негови.

По делото било проведено и разпознаване, при което свид. Д.Г. посочил, че извършител на деянието по отношение на отправени срещу него изстрели е бил подс. Г.Л..

Допълнително се установило, че била намерена гилза от изстреляния патрон от бял метал с надлъжно поставен надпис “LUGER 9mm NCCI/R“. Същата била намерена паднала в гр. София, ж.к. “****“, ул. “Д. Списаревски“, до бл.**, на разстояние 15 метра югоизточно от блока, на 0,3 летра от бордюра, върху пътното платно и иззета с протокол за оглед на местопроизшествието ( л.17 – л.18 от досъдебното производство ).

В последствие било проведено изследване, от което било установено, че намереният в жилището на подс. Г.Л. пистолет, марка “Walther“ е бил огнестрелно оръжие, като същият бил използван за стрелба след последното му почистване. Било установено също така, че иззетите по делото пет броя гилзи са били част от патрон с калибър “9х19“, като за три от тях било възможно да са изстреляни от пистолет, марка “Walther“. Заключението на проведеното изследване допускало възможността намерените гилзи да са били изстреляни от инкриминираното оглестрелно оръжие - марка “Walther“, модел “Р 99“, калибър “9 x 19 мм“ с № 033934.

Така изложената фактическа обстановка се установи от всички събрани по делото доказателства : гласни доказателства – обяснения на подс. М.С.А.; показанията на свидетелите Е.Н.П., С.Г.Р., И.С.И., Г.А.Ч. и Н.З.В., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свид. Е.Н.П., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК; показанията на свидетелите И.С.Д., Д.К.Г., М.В.Т. и Ралица Николаева Андонова, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.372, ал.3 от НПК; писмени доказателства –  протокол за оглед на местопроизшествие от 12.02.2015 г. ( л.17 - л.18 от досъдебното производство ); протокол за оглед на местопроизшествие от 12.02.2015 г. на магазин – павилион ( л.19 - л.20 от досъдебното производство );  протокол за оглед на местопроизшествие на лек автомобил, марка “Форд“, модел “Фиеста“ с ДКН ЕН4515ВР от 12.02.2015 г. ( л.21 - л.22 от досъдебното производство); протокол за освидетелстване на подс. Г.Л. ( л.41 - л.42 от досъдебното производство ) с приложено определение на СГС по ч.д. № **3 / 2015 г. ( л.131 – л.132 от досъдебното производство ); протокол за претърсване и изземване от 12.02.2015 г. на жилище, находящо се в гр. София, ж.к. “**********, обитавано от подс. Г.Л. ( л.45 - л.47 от досъдебното производство ) с приложено определение на СГС по ч.д. № **4 / 2015 г. ( л.133 – л.134 от досъдебното производство); протокол за освидетелстване на подс. Е.М. ( л.48 от досъдебното производство ); протокол за претърсване и без изземване от 12.02.2015 г. на жилище, находящо се в гр. София, ул. “Д**********обитавано от подс. Е.М. ( л.49 - л.50 от досъдебното производство ) с приложено определение на СГС по ч.д. №**5/2015 г. ( л.129 – л.130 от досъдебното производство); протокол за оглед на местопроизшествие на лек автомобил, марка “Опел“, модел “Зафира” с ДКН **********от 12.02.2015 г. ( л.51 - л.52 от досъдебното производство); протокол за разпознаване от 12.02.2015 г. и албум ( л.61 - л.64 от досъдебното производство ); протокол за доброволно предаване от 25.02.2015 г. ( л.175 от досъдебното производство ); характеристични данни по месторабота за подс. А. ( л.2** от съдебното дело ) и справки за съдимост на подсъдимите Г.Л., М.А. и Е.М.; доказателствени способи : заключението от видео – техническа експертиза, приобщена по реда на чл.372, ал.3 от НПК ( л.176 – л.180 от досъдебното производство );  заключението от съдебно - медицинска експертиза, приобщена по реда на чл.372, ал.3 от НПК ( л.184 – л.189 от досъдебното производство );  заключението от дактилоскопна експертиза, приобщена по реда на чл.372, ал.3 от НПК ( л.192 – л.193 от досъдебното производство );  заключението от балистична експертиза ( л.197 – л.203 от досъдебното производство ); веществени доказателства : предявени на страните под опис в съдебно заседание.

Посочените доказателства са  приобщени по реда и начина предвиден в НПК. Същите са с годна доказателствена основа за обосноваване изводите на съда, относно подлежащите на доказване факти и обстоятелства. Извън изчерпателно изброените по - горе писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи извън предмета на доказване и в този смисъл са неотносими.

Съдът не можа да изгради изводите си въз основа на обясненията на подсъдимите Г.Л. и Е.М., доколкото същите отказаха да дадат обяснения за случилото се, във връзка с повдигнатото им обвинение, но соченото обстоятелство не попречи за разкриването на обективната истина по делото. Показанията на свид. Ралица Николаева Андонова не са източник на конкретна информация, включително и такава, разкриваща факти от значение за делото.

Измежду така събраните по делото доказателства по еднопосочен и категоричен начин се установяват обстоятелствата по изпълняваната от свид. И.Д. трудова функция към инкриминираната дата и за размера на сумата, която е била в търговския обект непосредствено преди инкриминираното посегателство, притежавана от посоченото в обвинителния акт търговско дружество “Р.-М.“ ЕООД. Тези обстоятелства се установяват не само от показанията на свид. И.Д., но и от показанията на свид. М.Т., който е бил управител на процесното търговско дружество. Всеки един от посочените двама свидетели е имал преки възприятия за посочените обстоятелства, с оглед на трудовата си функция, а свид. М.Т. и като едноличен собственик и управител на “Р.-М.“ ЕООД. В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство, свид. И.Д. посочва като окончателен размер сумата от 750,00 лева и в този смисъл приобщените по реда на чл.372, ал.3 от НПК нейни показания от досъдебното производство се явяват допълнително уточняващи показанията на свидетелката.

Съдът счете за установен по категоричен начин и фактът на извършване на посегателство на инкриминираните дата и място по отношение на търговския обект, в който е работила свид. И.Д., при което е била отнета държаната от нея сума на стойност от 750,00 лева. Този факт, освен от показанията на свид. И.Д. ( дадени от досъдебното производство и приобщени по реда на чл.372, ал.3 от НПК ), се установява и от показанията на свид. М.Т., на който свид. Д. е разказала за произшествието непосредствено след развитието му, както и от съдържанието на заключението от изготвената по делото и също приобщена по реда на чл.372, ал.3 от НПК видео - техническа експертиза.

От съпоставката на показанията на свид. И.Д., дадени при разпитите й от досъдебното производство, които бяха прочетени по съответния процесуален ред и съдържанието на заключението от изготвената по делото видео - техническа експертиза, съдът прие за установени обстоятелствата относно начина на извършване на инкриминираното деяние спрямо нея, докато е била на работа в търговски обект – влизането в обекта на две непознати за нея лица; слагането от тяхна страна на маски на главата с прорези за очите; приближаването към свид. И.Д. и насочване на пистолети с отправяне на израза : “Дай оборота“; пресягане през плота на заведението, изваждането на черна кутия ( монетник ) от касата на магазина и издърпването й, като по този извършителите успели да я вземат и да избягат с нея. За всички тези обстоятелства свид. И.Д. е дала в хода на досъдебното производство последователни показания, като не бяха констатирани съществени противоречия между тях в дадените от нея два отделни разпита. В тази връзка, съдът не споделя направените от защитата възражения за наличието на противоречие в показанията на свидетелката от досъдебното производство, в които тя първоначално не е съобщила, че и двамата нападатели са били въоръжени с пистолети. От една страна, соченото противоречие може да се обясни обстоятелство, че свидетелката си е спомнила за това, едва след като се успокоила и допълнително се опитала да осмисли детайлите от инцидента. От друга страна, тези показания на свид. И.Д. не останаха изолирани и неподкрепени с други доказателства, доколкото след прочитането им в хода на съдебното следствие и съпоставянето им със съдържанието на заключението от изготвената по делото видео - техническа експертиза, следва да бъде прието за установено по категоричен начин, че при извършването на нападението дейците са били въоръжени с пистолети, с които са заплашили пострадалата, за да я накарат да им даде инкриминираната сума.

На следващо място, съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел Д.Г., чийто разпити от досъдебното производство също бяха приобщени по реда на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.3 от НПК. В основата на изводите си по фактите относно времето, мястото, отнемането на вещите ( монетникът с намиращата се в него парична сума ), механизмът на нападението с огнестрелно оръжие и отправени изстрели, съдът постави показанията на свид. Д.Г., в които същият описва основните моменти от случилото се достоверно и последователно. Въз основа на тях, съдът намери за установено по категоричен и несъмнен начин съпричасността на подс. Г.Л. към осъществяването на инкриминираните две деяния по отнемане на инкриминираната парична сума с употребата на конкретна заплаха в процесния търговски обект и авторството му в опита за причиняване на смърт. Това се установява пряко от показанията на свид. Д.Г., в които той по един убедителен и последователен начин сочи, че е имал непосредствена възможност да възприеме външността на подс. Г.Л., включително и чертите на лицето му, в периода от времето от излизането му пред входа, в който живеел и където се видял за първи път с двете тичащи срещу него лица, като именно подс. Г.Л. е било едно от лицата, което е било с повдигна над очите маска и държащ в ръцете си черна кутия (монетник), и който впоследствие е извадил носеното от него огнестрелно оръжие, насочил го е към свидетеля и е възпроизвел изстрел. В разпитите пред органа на досъдебно производство, свидетелят Д.Г. подробно описва начина, по който е възприел подс. Г.Л.. Съдът счете, че така описания от свидетеля механизъм на деянието - местонахождението на извършителя, осветеността на мястото на инцидента, изненадващото възпроизвеждане на стрелба, както и обективно необходимото време от няколко секунди за извършване на деянието и оттеглянето на лицето в далечно разстояние, сочи за наличието на обективна възможност от свид. Д.Г. да възприеме добре чертите на извършителя, да ги запамети и да ги възпроизведе впоследствие. Самият свид. Д.Г. сочи, че е видял своя нападател за кратко, но на разстояние от около 5 метра. С оглед на това съдът намира, че извършеното на досъдебното производство разпознаване, удостоверено с приложения от досъдебното производство протокол и фотоалбум към него, съпоставено с показанията на свид. Д.Г., установяват съпричасността на подсъдимия Г.Л. в извършването на посегателството от процесния търговски обект, както и авторството му към осъществената стрелба спрямо свидетеля Г.. Съдът не счита за колебливи отразените в протокола за разпознаване изявления на свид. Д.Г., поради което намира за неоснователни и възраженията на защитата на подс. Г.Л. срещу способността на свидетеля да извърши такова разпознаване. Свид. Д.Г. е категоричен относно разпознатото лице, като уточнява, че е посочил подс. Г.Л. пред разследващия орган по телосложението, по чертите и формата на лицето, както и по очите му, които “никога няма да забрави“, т.е. мотивиран от чувството си, че именно това е нападателят му.

Отчитайки посочените обстоятелства съдът счете, че макар да се поставя под съмнение добросъвестността на свидетеля Д.Г. и способността му правилно да възпроизвежда възприетите факти, може да се довери на твърде субективната му и очевидно неповлияна от конкретното й емоционално състояние преценка за извършителя и идентичността му с подсъдимия Г.Л.. Поради това съдът основа изводите си по фактите и на извършеното действие по разследване разпознаване в рамките досъдебното производство, като допълнително отчете и обстоятелството, че самото действие е проведено с участието на пострадалия Г., подписал протокола, и според изискванията на НПК – след разпита му, в присъствие на поемни лица и без предварително посочване на предполагаемия извършител.

В тази връзка, съдът прецени, че следва да кредитира изцяло и показанията на свидетелите С.Р. и И.И., от които се установяват факти и обстоятелства именно във връзка с проведеното разпознаване от свидетеля Д.Г.. От една страна свидетелите сочат, че са били поканени да присъстват при извършването на отделно действие по разследване – разпознаване на лица, за което е бил изготвен и подписан съответен протокол. От друга страна, свидетелите не твърдят, че посоченото в протокола в пълнота не отразява действително извършеното действие и направените в него констатации, поради което съдът кредитира така изложеното от посочените свидетели, доколкото същото намира потвърждение в останалия събран по делото доказателствен материал. Предвид тези съображения, съдът прие, че изготвеният протокол за разпознаване на лице е също годно доказателствено средство, отразяващо вярно извършеното действие, поради което съдът кредитира резултатите от последното и основа изводите си по съществото на делото въз основа на него.

На следващо място, съдът намери, че следва изцяло да кредитира и показанията на свидетелите Е.П., Г.Ч. и Н.В., които са последователни, логични и непротиворечиви, както помежду си, така и с останалия доказателствен материал. В тази връзка съдът не споделя доводите на защитата, че показанията на полицейските служители са били еднотипни, тоест еднопосочни и това будело съмнения за предварително съгласуване на възпроизведената от тях версия. Поначало еднопосочните доказателствени средства не биха могли да бъдат приети за недостоверни по хипотеза, както междувпрочем няма и правило, според което показанията на заинтересован свидетел са неистински във всички случаи. Тъкмо поради това е недопустимо показанията на посочените трима свидетели изначално да бъдат дисквалифицирани. Тезата на защитата е несъстоятелна – първо, с оглед формалната логика и второ – с оглед на правилата за обсъждане на доказателствата по НПК. Еднопосочността на показанията би могла да се дължи действително на предварително съгласувани версии, но може да бъде резултат и на факта, че свидетелите са възприели едни и същи обстоятелства. Тъкмо това е доказателственият път за установяване на истината - преди всичко чрез установяване на източниците на преки доказателства за събитието.

В конкретния случай съпоставянето на разказа на свидетелите не показва заучени езикови конструкции, които да внушават съмнение за преднамереност или тенденциозност. Напротив, има дребни несъответствия в твърденията и стремеж на всеки от полицаите да си припомни точно детайлите. Свидетелите Е.П., Г.Ч. и Н.В. възпроизвеждат пред съда достоверно, обективно и пълно всички обстоятелства, които са от значение за изясняване на фактическата обстановка по делото. Не е верен и доводът на защитата, че посочените трима свидетели - полицейски служители не са видяли инкриминирания по делото монетник в непосредсвена близост до подсъдимия М.А.. Вярно е точно обратното и това може да се установи с прочитане на депозираните показания и съпоставянето им със съдържащите се констатации в протокола за оглед от посетеното местопроизшествие.

В подкрепа на защитната теза в тази й част защитата сочи, че незаконосъобразно подс. М.А. е цитиран в показанията на свид. Е.П., според които под формата на “разузнавателна беседа“ подсъдимият бил накаран да посочи себе си и останалите двама подсъдими за извършители на деянието. Този свидетел обаче е бил в непосредствена близост до мястото на инцидента и действително е провел оперативни действия по разкриване на извършителите от деянието, поради което същият дава  категорични показания за релевантните по делото факти. Следователно от показанията на свид. Е.П. може по категоричен начин да се установи не само съпричастността към осъществяване на деянието от трите подсъдими лица, но и да бъде изяснено дали действително подс. М.А. е разказал пред него за посочените обстоятелства : за организираната срещата на подсъдимите лица в дома на подс. Л.; взетото решение от същите за осъществяване отнемане на парична сума от заведението; начинът за осъществяването на решението по отнемане на паричната сума и приноса за това на всяко от лицата. Свидетелят Е.П. посочва, че си спомня добре случката и излага своя разказ за случилото се по категоричен начин.

Разгледани по същество, съдът приема показанията на полицейските служители за достоверни, защото са еднопосочни, последователни и логични във всичките си части – както в основата си по отношение на инкриминираните факти – че подсъдимият М.А. е разказал как е докарал другите две подсъдими лица с колата си в ж.к. “****“ и подсъдимите Л. и М. са отишли да извършат планирания грабеж в процесния търговски обект, а последният е имал задача да ги пази и изчака за да се приберат с колата му, така и по отношение на детайлите – кой къде е стоял, кой какво е казал, от кого и как е бил задържан подсъдимият А., а след това къде и как са били задържани останалите подсъдими Г.Л. и Е.М.. Всички цитирани свидетели са очевидци и са били участници в полицейската операция. Следователно, те са лицата, които пълноценно могат да съдействат на съда за изясняване на истината от предмета на доказване. Не се установява някаква конкретна заинтересованост на полицейските служители да интерпретират истината. Недопустим е подход, според който показанията, давани от полицейски служители, по предположение да се смятат за заинтересовани и на това основание да бъдат неглижирани. От друга страна, описаният механизъм на извършване на престъплението напълно съответства на резултатите от извършените след това действия по разследване (съдържащите се констатации от протоколите за огледи, претърсване и изземване ), задържането на подсъдимите Г.Л. и Е.М. в дома на  подс. Л. и намирането и изземването на вещи, които са се намирали във връзка с извършените преди това деяния.

По тези съображения съдът кредитира  изцяло показанията на свидетелите Е.П., Г.Ч. и Н.В.. В допълнение следва да бъде посочено, че от показанията на тези свидетели се установява безсъмнено и категорично съпричастността на подс. М.А. към извършеното посегателството на процесния търговски обект. Преки уличаващи подсъдимия М.А. данни се съдържат в показанията на тримата свидетели, които подробно описват извършените от тях действия по издирване на извършителите на осъществения грабеж по предоставена информация от свид. Д.Г. и възприетата от тях обстановка по установяване на подсъдимото лице А. на паркинга на търговски център “Еником“, който бил до личния му лек автомобил и в непосредствена близост до изоставената на паркинга празна черна кутия ( монетник ) от касовия апарат (намираща се изоставена под лек автомобил до него ). Косвени доказателства за съпричастността към деянието от страна на подс. М.А. се съдържат в показанията на полицейските служители Е.П. и Г.Ч., установяващи поведение на подсъдимия М.А. при установяване на неговата самоличност и задържане, изразяващо се в направеното от него извънсъдебно признание ( споделеното пред служителите, че грабежът на търговския обект е бил извършен от двамата подсъдими Г.Л. и Е.М., както и че той бил нает от тях, за да ги докара до мястото, да оглежда мястото и след това да ги върне обратно ), оказаното съдействие при посочване на имената и местонахождението на другите двама извършители в ж.к. “Толстой“.

Показанията на свидетелите Е.П., Г.Ч. и Н.В. се подкрепят напълно, както от показанията на свид. Д.Г., така и от приложените по делото писмени доказателства – съдържащите се констатациите от извършените действия по разследване – огледи и претърсване, отразени в протокол за оглед на местопроизшествие на пространството около магазин “Еником“, където са били намерени гилза и монетникът; протокол за оглед на лек автомобил, марка “Форд“, модел “Фиеста“ с ДКН ******собственост на подс. М.А.; протокол за претърсване и изземване на вещи от жилището на подс. Г.Л.,*** и където са били намерени и иззети огнестрелно оръжие, газов пистолет, шапка с прорези, тъмни ръкавици, якета и др.; протокол за оглед на местопроизшествие на лек автомобил, марка “Опел“, модел “Зафира“, в каросерията на който е бил намерен проектил ( куршум ) от патрон за огнестрелно оръжие и пространството около автомобила с намерени гилзи. Съдът намира, че между показанията на тези свидетели и съдържащите се в протоколите констатации не са налице съществени противоречия. По отношение на основните факти, от значение за пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка по делото, показанията на посочените свидетели се подкрепят и допълват помежду си и пресъздават една обективна и достоверна картина на случилото. От друга страна, показанията на тези свидетели се подкрепят напълно и от приложените по делото и описани по - горе писмени доказателства, както и от заключението на балистичната експертиза, която е изследвала годността и съдържанието на намерените огнестрелни оръжия, боеприпаси, проектил и гилзи. С оглед на това, съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, тъй като те възпроизвеждат добросъвестно фактите, които са възприели лично и непосредствено, като между свидетелските показания не са налице съществени противоречия.

Съдът обсъди обясненията на подс. М.А., като отчете, че те освен доказателствен източник, са също и средство за защита. От една страна съдът намира, че  обясненията на подс. М.А. също допринасят за изясняване на фактите от значение за делото, тъй като последният обяснява добросъвестно как той и другите двама подсъдими  Г.Л. и Е.М. *** в ж.к. “****“, по кое време, че преди това били в дома на подс. Г.Л., както и обстоятелства във връзка с възникналия инцидент, с общата уговорка на лицата да се приберат след това отново с неговия автомобил. Съдът намира, че като цяло подс. М.А. излага добросъвестно фактите, като в тази част същите изцяло кореспондират и с показанията на свидетелите Е.П., Г.Ч. и Н.В.. Единствено съдът не кредитира обясненията на подс. М.А. относно обстоятелствата, че същият не е бил съпричастен към извършеното деяние по извършването на посегателството, тъй като в тази част обясненията му противоречат изцяло на свидетелските показания, които от своя страна не се опровергават от нито едно друго доказателство по делото. Поради това, съдът не кредитира и обясненията на подс. М.А., че не е видял или разбрал, че в непосредствена близост до него на паркинга е била намерена изоставената черната кутия ( монетника ) от касата на магазина, както и че другите двама подсъдими не му казали предварително къде отиват и защо. В тази част обясненията на подс. М.А. са изолирани и в пълно противоречия с показанията на свидетелите Е.П., Г.Ч. и Н.В.. Съдът не кредитира и обясненията на подс. М.А. и в частта, в която твърди, че не е завел служителите до дома на подс. Г.Л., като приема, че в тази част обясненията му са защитна версия и които отново изцяло се опровергават от останалите доказателства по делото.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че обясненията на подс. М.А., че не е бил съпричастен към извършване на грбежа се оборва освен от показанията на посочените свидетели и от извършените действия по разследване - огледи на местопроизшествие. Видно от изготвените протоколи при извършване на горепосочените действия по разследване, заявеното от подс. М.А. относно липсата на намерена на мястото на задържане на отнетата касета ( монетник ), не кореспондира с обективната истина, тъй като на посоченото място, непосредствено до подсъдимото лице е установена именно тази вещ. Освен това, макар и да изключва своето пряко участие при отнемане на вещта, подс. М.А. не отрича, че е присъствал в процесната нощ както при пристигането на другите двама подсъдими в ж.к. “****“, така и при изчакването им за да бъдат върнати в обратно в жилището на подс. Г.Л.. Поради това, съдът не се съгласява и с доводите на защитата, че подс. М.А. не е бил съпричастен в извършването на престъплението, доколкото от възпроизведеното от последния и разпитаните свидетели се установява, че подс. М.А. единствено е очаквал другите двама подсъдими, като непосредствено до него се намирала отнетата черната касова кутия ( монетник ), от която била отнета инкриминираната парична сума и която не е могло да бъде оставена на посоченото място, без това да бъде възприето от подс. М.А..

Не се подкрепят и обясненията на подс. М.А., че същият е бил заплашван при задържането му, респ. върху него е оказано физическо насилие за да  признае, че е бил съпричастен към извършването на грабежа, както и да посочи останалите двама подсъдими за конкретните извършители. От една страна, за така направените твърдения не се съдържат каквито и да е обективни данни по делото, доколкото по същото няма събрани доказателства за направени оплаквания, подадени сигнали или жалби за отправени заплахи, респ. освидетелстване за налични травматични увреждания ( или нанесен побой ). От друга страна, изложеното в обясненията на подс. М.А. в тази насока не се подкрепя от другите събрани по делото доказателства и в частност показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейски служители, които по категоричен начин отричат използването на нерегламентирани средства за придобиване на информацията от подс. М.А.. Последното се подкрепя по категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства при извършеното задържане на лицето по ЗМВР, където лицето дори не е поискало предоставяне на медицински грижи, респ. освидетелстване. Нещо повече, независимо от изразената подкрепа от защитата по така дадените обяснения за упражнено полицейски насилие срещу подс. М.А., по делото няма данни именно представителят на защитата да е отправял такива оплаквания пред или до органите на досъдебното производство.

Съдът не се съгласява с доводите на защитниците на подсъдимите лица, че не е доказано авторството на извършеното престъпление грабеж и съпричастността на подс. Е.М. към осъществяването му. В тази връзка основен пряк доказателствен източник се явяват отново обясненията на подс. М.А., който заявява, че на процесната дата в ж.к. “****“ е бил дошъл заедно с подсъдимите Е.М. и Г.Л., откъдето същите са тръгнали заедно към процесния търговски обект за храна. Отново подс. М.А. е посочил в обясненията си, че тримата са пристигнали с личния му автомобил от дома на подс. Л. ***. Допълнителен източник на информация за съпричасността на подс. Е.М. се явява обстоятелството, че в последствие и двамата подсъдими Е.М. и Г.Л. са били установени да се намират отново в жилището на подс. Г.Л., в което са били задържани, а в жилището били намерени двата броя пистолети ( боен и газов ), маски с прорези на очите, ръкавици и др. Доколкото по безспорен начин по делото е било установено обстоятелството за участието на подс. Г.Л. в извършения грабеж на търговския обект, като същият още първоначално е бил придружен от подс. Е.М. *** и малко след извършване на грабежа е бил задържан в дома му, отново в присъствието на подс. Е.М. ( с намерените в жилището описани по – горе вещи ), житейски нелогично се явява извод, че подс. Е.М. не е било второто лице, което е взело непосредствено участие в извършване на грабежа.  

С оглед на това съдът счита, че по делото не са събрани доказателства, които да опровергават или да разколебават така формираният категоричен извод за авторство на подсъдимите Г.Л. и Е.М. в извършването на инкриминираното деяние за извършен грабеж в процесния търговски обект. Показанията на свид. Д.Г. не установяват по такъв начин часа на тръгването на този свидетел от дома му, а обясненията на подс. М.А. не установяват точното време за пристигането на тримата подсъдими в ж.к. “****“ в нощта на извършване на деянието, че да е изключено двамата подсъдими Г.Л. и Е.М. непосредствено преди срещата си със свид. Г. да са извършили деянието.

Формираният въз основа на събраните по делото доказателства извод за съпричастност на подс. М.А. в улесняването ( подпомагането ) на осъществяването на инкриминираното деяние не се разколебава и от факта на ненамиране на инкриминираната парична сума в инкриминираната касова кутия от търговския обект ( монетник ), която се е намирала в непосредствена близост до подсъдимият М.А. при задържането му на инкриминираната дата. Както съдът посочи, това задържане е било малко след извършването на нападението над свид. И.Д., при което е била отнета инкриминираната сума, на място отдалечено от около няколкостотин метра от местопроизшествието. В този смисъл и след като задържането не е осъществено нито непосредствено след извършването на деянието, нито в близост до мястото на осъществяването му, ненамирането на сумата в монетника, който се е намирал до подсъдимия, не е факт, който логически да изключва неговото участие или подпомагане към извършването по отнемането на същата сума. 

С оглед на изложеното съдът прие за установено по категоричен начин, че на инкриминираната дата подс. Г.Л. е било лицето, което чрез използването на огнестрелно оръжие е упражнило заплаха и е отнело от свид. И.Д. държаната от нея сума в общ размер на 750,00 лева по описания по - горе начин и на инкриминираните в обвинителния акт дата и място, като впоследствие е отправил изстрели с държано от него огнестрелно оръжие спрямо свид. Д.Г.. Отнемането на инкриминираната парична сума е било осъществено съвместно с подс. Е.М., който също е употребил заплаха, чрез използването на друг пистолет. За осъществяването на деянието, двамата подсъдими Г.Л. и Е.М. са били подпомогнати от подс. М.А., като осигурил придвижването да бъде извършено чрез неговия лек автомобил, с който да се отдалечат след извършване на деянието и наблюдавал за евентуалната поява на полицейски служители в близост.

Средството за извършване на престъплението – огнестрелно оръжие се установява по несъмнен начин от заключенията на балистична експертиза и въз основа на обективните находки, оставени от него по целостта на установения по делото лек автомобил, марка “Опел“, модел “Зафира” с ДКН *******обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие, както и от показанията на свид. Д.Г. и вещественото доказателство – оглестрелно оръжие - марка “Walther“, модел “Р 99“, калибър “9 x 19 мм“ с № 033934. По тези факти доказателствената съвкупност също не разкрива противоречия.

По делото е налице противоречие между доказателствата относно обстоятелството, дали намереното в жилището в ж.к. “Толстой“ огнестрелно оръжие – пистолет, марка “Walther“, модел “Р 99“, калибър “9 x 19 мм“ с № 033934 е било същото, с което подс. Г.Л. е стрелял срещу свид. Д.Г.. В своите обяснения подс. М.А. посочва, че не е възприел подсъдимите лица да са носели със себе си пистолети или маски с прорези на очите. В противоположен смисъл са събраните по делото обективни доказателства. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие на лек автомобил, марка “Опел“, модел “Зафира”, вътре в автомобила е имало намерен проектил ( куршум ), който бил улучил задната дясна врата на автомобила ( “…в дясната част към предна дясна врата, на 7 см. от прага на автомобила и на 16 см. на ляво от предна дясна врата.“ ). Също така, съгласно изготвената по делото балистична експертиза, така изстрелян куршумът е част патрон с калибър “9х19мм“, който представлява боеприпас по смисъла на ЗОБВВПИ. Поради това и патронът е могъл да бъде изстрелян от пистолет или друго огнестрелно оръжие със същия калибър. Също така, при извършеното непосредствено след грабежа претърсване в жилището на подс. Г.Л., в апартаментът е било намерено и иззето огнестрелно оръжие - пистолет, марка “Walther“ ( модел “Р 99“, калибър “9 x 19 мм“ с № 033934 ). На последно място, съгласно заключението  от балистичната експертиза, иззетият пистолет“Walther“ е бил използван след последното му почистване, а патронът от лекия автомобил “Опел“ е могло да бъде изстрелян от него.  

При съвкупна преценка на тези доказателства съдът счете, че не следва да се кредитират обясненията на подс. М.А. в частта им, в която посочва, че не е възприел носенето на оръжие и маски от другите две подсъдими лица, а само е оставил същите да купят храна. Безспорно е установено, че при грабежа на търговския обект, извършителите са нахлули в помещението с държани от тях насочени пистолети и маски на лицата. От показанията на свид. Д.Г. се установява, че непосредствено след извършване на грабежа е видял тичащи две лица с маски на главите, като едното лице е било с вдигната маска над нивото на очите ( в последствие разпознат като подс. Л. ) и който впоследствие е стрелял с държания от него пистолет срещу свид. Г.. От следите по лекия автомобил “Опел“ се установява, че изстреляният в колата патрон е бил възпроизведен от огнестрелно оръжие, а в дома на подс. Л. били намерени и иззети два броя пистолети. Единият пистолет е бил марка “Walther“, представляващ огнестрелно оръжие, а вторият бил пневматичен пистолет, марка “Umarex“, който не представлявал огнестрелно оръжие. Това изключва въпросът за държането или не на огнестрелно оръжие от подс. Е.М..

На второ място, от заключението на балистичната експертиза е видно, че процесният пистолет “Walther“ е бил използван след последното му почистване, като същият бил с калибър “9 x 19 мм“. Следователно той е бил използван за стрелба на патрони с посочения калибър от 9мм.

На трето място от двата протокола за оглед пред магазин “Еником“ и от пространството около лекия автомобил “Опел“ е видно, че при огледите са били намерени и иззети като веществени доказателства общо пет броя гилзи, като част от патрони и представляващи боеприпас за огнестрелно оръжие, които били отново с калибър 9 мм. Това означава, че посочените патрони са могли да бъдат изстреляни единствено от огнестрелно оръжие с такъв посочен калибър “9 x 19 мм“.

На четвърто място е установено, че при извършеното претърсване в жилището на подс. Л. *** са били намерени не само посочените два броя пистолети, но и два броя пълнители за огнестрелното оръжие, като първият е бил празен, а във втория е имало седем патрона ( представляващи боеприпас по смисъла на ЗОБВВПИ ), орново с калибър 9 мм. Освен това в жилището на подс. Л. били намерени и иззети черна маска с прорези, черни плетени ръкавици, черни кожени ръкавици, спортни обувки, тъмни якета и др., като претърсването било извършено в присъствието на подс. Г.Л., който допълнително е дал пояснение в протокола, че намерените вещи били негови. От последните две обстоятелства се достига до извода, че огнестрелното оръжие не може да е било използвано от трето лице, а е ползвано именно от подсъдимия Г.Л.. Възприемането на противното би довело до съвсем недостоверното предположение, че трето неизвестно лице е ползвало инкриминираното огнестрелно оръжие.

Всяко едно от горепосочените четири доказателства е косвено, доколкото от тях може да се направи само предположение, че подсъдимият Г.Л. е ползвал инкриминираното огнестрелно оръжие при стрелбата срещу свид. Д.Г.. Но от съвкупното проявление и на четирите доказателства се достига до един - единствен възможен извод, който изключва всяка алтернатива – а именно, че подс. Г.Л. първоначално е ползвал инкриминираното огнестрелно оръжие при извършване на обира на търговския обект, след което е стрелял и срещу свид. Д.Г.. Възприемането на различна фактическа обстановка ще противоречи на съвкупното въздействие на тези доказателства, доколкото ще бъде произволно предположение, не само неподкрепено, но и изключено от доказателствата по делото. Поради това и съдът не кредитира обясненията на подс. М.А. в онази им част, в която посочва, че не е възприел носенето на оръжие и маски, тъй като те са категорично изключени от другите доказателства по делото.

В тази връзка съдът намира за ирелевантно и направеното от защитата възражение, че не следва да бъде кредитирано изявлението на подс. Г.Л., дадено от него в протокола за претърсване и изземване на жилището, находящо се в гр. София, ж.к. “**********. В него подс. Г.Л. е дал кратко писмено разяснение за намерените в дома му вещи, използвайки изразите “вещите са мои“. Съдът намери, че в случая няма значение на кого са били намерените вещи, тъй като относимо в случая се явява единствено обстоятелството, че процесните веществени доказателства ( предявени на страните в съдебно заседание ) са били установени и иззети именно в дома на подс. Г.Л., в негово присъствие и в присъствието на подс. Е.М., непосредствено след инкриминирания инцидент. Доколкото процесното претърсване е било отделно действие по разследване, с което се е ограничавало неприкосновенността на жилището, същото е било извършено в съответствие с изискванията на НПК – в присъствието на поемни лица, подписали протокола от така извършеното действие ( без бележки или възражения ), като изготвеният за това действие протокол е бил своевременно представен и одобрен от съответния първоинстанционен съд в частта относно наличието на неотложност.

Интересен е въпросът и как при извършените два отделни огледа на местопроизшествието – оглед на пространството около магазин “Еником“ и оглед на лек автомобил “Опел - Зафира” и пространството около него, са били намерени общо пет броя гилзи с калибър 9 мм. Въпреки че в обвинителния акт не е засегнат този въпрос, настоящият съдебен състав прие, че така установените гилзи са били изстреляни именно в момента, когато от подсъдимите Г.Л. и Е.М. са били преследвани от свид. Д.Г., като последният в показанията си съобщава за възприети от него само два отделни изстрела. Липсва процесуална пречка да се събират доказателства и да се установява фактическа обстановка относно факти, които не са включени в обвинителния акт, но без които е невъзможно да се достигне до действителното фактическо положение и съответно правилно да се изясни правнорелевантната деятелност на подсъдимите. Установяването на деянието на подс. Г.Л. относно извършената стрелба спрямо свид. Д.Г. и субективните му преживявания относно това деяние е невъзможно без да се изясни въпросът как тези гилзи са се озовали на земята до пътя им.

Съдът кредитира заключението от видео – техническа експертиза, приобщена по реда на чл.372, ал.3 от НПК ( л.176 – л.180 от досъдебното производство ), от която обаче не са били установени годни за идентификация материали от видеозапис.

Съдът кредитира и заключението от съдебно - медицинска експертиза, приобщена по реда на чл.372, ал.3 от НПК ( л.184 – л.189 от досъдебното производство), от която обаче не са били установени годни за изследване ДНК профили.

Съдът кредитира и заключението от дактилоскопна експертиза, приобщена по реда на чл.372, ал.3 от НПК ( л.192 – л.193 от досъдебното производство );, от които също не са били установени годни за изследване следи.

Съдът намери, че следва да бъде кредитирано заключението и на изготвената в хода на досъдебното производство балистична експертиза ( л.197 – л.203 от досъдебното производство ), от което било установено, че иззетият по делото пистолет, марка “Walther“ представлява огнестрелно оръжие, като същият бил използван за стрелба след последното му почистване. Заключението посочило, че иззетите по делото пет броя гилзи са били част от патрон с калибър “9х19“, като за три от тях било възможно да са изстреляни от пистолет, марка “Walther“. Заключението на проведеното изследване обаче не е могло да даде категоричен извод, дали намерените гилзи са били изстреляни от инкриминираното оглестрелно оръжие - марка “Walther“, модел “Р 99“, калибър “9 x 19 мм“ с № 033934. Било установено също така, че иззетият втори пистолет, марка “Umarex“ бил пневматичен, поради което същият не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия ( ЗОБВВПИ ).

 Съдът възприе като годно доказателство приложения по делото протокол за разпознаване на лица от 12.02.2015 г., тъй като е изготвен съгласно изискванията на чл.169 и следващите от НПК, за което съображения бяха изложени по - горе. За пълнота само следва да бъде отбелязано, че преди извършване на това разпознаване е проведен разпит на свид. Д.Г., в който свидетелят е посочил конкретните белези от визията на подсъдимия Г.Л., по които би могъл да го разпознае. От друга страна, разпознаването е било извършено в присъствието на две поемни лица, съставен е  протокол за така извършеното действие по разследване, каквото е изискването на чл.171, ал.1 от НПК.  Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК лицето се предоставя за разпознаване заедно с три или повече лица, по възможност сходни с него по външност. По делото е приложен албум към протокола за разпознаване на лица от 12.02.2015 година със съпоставени четири лица, като в конкретният случай е извършено разпознаване чрез показване на самите лица на живо, при което с категоричност свидетеля Д.Г. е разпознал в лицето на подсъдимия Г.Л. един от извършителите на деянието и което, заедно с другите лица, взели участие в действието по разпознаване, е положил подписът си върху протокола за разпознаване на лица.

Съдът обоснова изводите си и въз основа на останалите писмените доказателства, приложени по делото - протокол за оглед на местопроизшествие от 12.02.2015 година ( л.17 - л.18 от досъдебното производство ); протокол за оглед на местопроизшествие от 12.02.2015 година на магазин – павилион ( л.19 - л.20 от досъдебното производство );  протокол за оглед на местопроизшествие на лек автомобил, марка “Форд“, модел “Фиеста“ с ДКН ********** от 12.02.2015 година (л.21 - л.22 от досъдебното производство ); протокол за освидетелстване на подсимия Г.Л. ( л.41 - л.42 от досъдебното производство ) с приложено определение на СГС по ч.д. № **3 / 2015 година ( л.131 – л.132 от досъдебното производство ); протокол за претърсване и изземване от 12.02.2015 година на жилище, находящо се в гр. София, ж.к. “**********, обитавано от подсъдимия Г.Л. ( л.45 - л.47 от досъдебното производство ) с приложено определение на Софийски градски съд по ч.д. № **4 / 2015 година ( л.133 – л.134 от досъдебното производство ); протокол за освидетелстване на подсъдимия Е.М. ( л.48 от досъдебното производство ); протокол за претърсване и без изземване от 12.02.2015 година на жилище, находящо се в гр. София, ул. “Д**********обитавано от подсъдимия Е.М. ( л.49 - л.50 от досъдебното производство) с приложено определение на Софийски градски съд по ч.д. № **5 / 2015 година ( л.129 – л.130 от досъдебното производство); протокол за оглед на местопроизшествие на лек автомобил, марка “Опел“, модел “Зафира” с ДКН **********от 12.02.2015 година ( л.51 - л.52 от досъдебното производство ); протокол за доброволно предаване от 25.02.2015 година ( л.175 от досъдебното производство ); характеристични данни по месторабота за подсъдимия М.А. по месторабота ( л.2** от съдебното дело );  справка за съдимост на подсъдимия Г.Л., справка за съдимост на подсъдимия М.А. и справка за съдимост на подсъдимия Е.М., като изготвени по предвидения в НПК ред.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

 

I. По отношение на повдигнатото обвинение срещу подс. Г.С.Л. за извършено престъпление по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК : 

 

При така установените факти съдът от правна страна прие, че  подсъдимия Г.С.Л. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият Г.Л. е направил опит да причини смъртта ( да умъртви ) свид. Д.Г.. За да е налице недовършен опит към убийство е необходимо деецът да е довършил деянието,  но общественоопасните последици не са настъпили по независещи от дееца причини, а в конкретния казус обвинението сочи, че това е било поради своевременната реакция на пострадалото лице, което осъзнавайки възникналата опасност е успяло да се прикрие. В случая подсъдимият Г.Л. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, тъй като се установи, че същият е възпроизвел ( поне ) един изстрел с боен патрон,  явяващ се боеприпас по смисъла на ЗОБВВПИ ( независимо че по делото бяха установени данни за наличието на изстреляни повече от един патрон ), в областта на тялото на пострадалия, който единствено поради своевременната си реакция е предотвратил настъпването на съставомерните вредни последици, респ. нараняване. Естеството на куршума ( проектила ), като част от изстреляния патрон ( който се явява боеприпас за огнестрелно оръжие ), неговото предназначение - да възпира нападение чрез причиняване смърт и принципът му на действие, а именно при възпроизвеждането на изстрела да излита проектил ( куршум ), който да нанася дълбоки рани, както и мястото на изстрела – на място в тялото на пострадалия ( включително в открита част като главата, където има множество лесно раними повърхности като очите, носа, ушите и др. ) водят до еднозначния извод, че прострелването е осъществено с възможността подс. Г.Л. да предизвика реална опасност за живота на свид. Д.Г.. Това е така, тъй като изстрелването е било насочено именно в областта на тялото му ( включително в жизненоважните области, с което биха се засегнали жизнено важни органи - сърце, магистрални кръвоносни съдове и органи, от което в кратък период от време да настъпи смъртен изход ) и със средство, което неминуемо би довело до проникване на проектила в тялото. Т.е. действията на подсъдимият са били от естество до доведат до летален изход за пострадалия Д.Г.. Използваното от подсъдимия Г.Л. средство за причиняване на увредата и  насочеността на изстрела мотивират съда да приеме обвинителната теза, че намерението за нараняване е поставило в реална опасност живота на пострадалия Д.Г., спасен само и единствено заради своевременно преценената реална опасност и навременната негова реакция да се прикрие.

Подсъдимият Г.Л. е изпълнил докрай изпълнителното деяние като предварително е заредил и възпроизвел ( поне един )  изстрел с огнестрелно оръжие, насочен да причини смъртоносни по вид наранявания на жертвата, но общественоопасните последици, предвидени в закона не са настъпили. Последният факт не се дължи на поведението на дееца, поставен е изцяло извън волята му. Както бе посочено смъртният изход е избегнат единствено заради успешната реакция по прикриване зад намиращите се в непосредствена близост автомобили.

Съдът обсъди довода на защитника на подс. Г.Л. - адв.С., че с държането, насочването и отправени изстрели към пострадалия, подзащитният й е осъществил единствено състав на престъпление по чл.144,ал.3 от НК, тъй като е искал само да го заплаши и го намери за неоснователен. Обективно отправения изстрел (респ. иизстрели ) към пострадалия Д.Г. действително не е попаднал в тялото му. Обективно настъпилият резултат, засягащ здравето на пострадалия, обаче не е единствения критерий, който да детерминира наказателната отговорност на дееца, а от значение са обстоятелствата, свързани с механизма ( картината ) на престъплението, обективираното поведение на дееца във връзка с извършеното посегателство и последващите инкримираното деяние действия на пострадалото лице. В настоящия случай подс. Г.Л. с помощта на предмет – огнестрелно оръжие, годно да причини смърт, е отправил ( поне ) един изстрел с интензитет и насоченост, в състояние да причини проникване в областта на тялото ( респ. гръдната, коремна и черепна кухини ), и то срещу невъоръжено лице, насочени към жизненоважни области в тялото му и без каквато и да било грешка в предмета или причинния процес на посегателството. Така описания установен по делото механизъм на деянието и в частност оръдието на престъплението, ( броя ) силата на изстрела, тяхната насоченост и въобще целенасочеността на нападението, сочат на несъмнена установеност за осъществено въздействие на подс. Г.Л. срещу живота на пострадалия Д.Г., а не срещу неговото здраве, като единствено адекватната и своевременна реакция на последния и случайността ( незасягането на тялото, респ. на отделни жизненоважни органи и магистрални кръвоносни съдове ) са факторите, възпрепятствали леталния изход за Д.Г..

От субективна страна деянието е извършено от подс. Г.Л. виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да отнеме живота на друго лице и отражението му върху действителността (общественоопасните последици ), с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и волевият момент - подсъдимият е искал, пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от конкретен вид.  Съдът намира, че във волеви аспект деецът пряко е целял настъпването на вредоносния резултат, като в тази връзка съобразява обективно механизма на деянието – ударите са били насочени към жизненоважни части от тялото на пострадалия, които действия ( като се съобрази оръдието и това, че областтите на тялото, в които са били насочени ударите с огнестрелното оръжие с изстреляния патрон ( който се явява боеприпас за огнестрелно оръжие ) спрямо пострадалото лице, неизбежно са годни да отнемат живота на жертвата, и така – с факта на извършването им - е обективирано желанието за причиняването на конкретния вредоносен резултат. Заради това, както и поради факта, че ударите са били нанесени с оръжие, годно да причини сериозни, включително и смъртоносни, наранявания, съдът намира за несъмнено установено, че деянието на подсъдимия разкрива пряката насоченост на умисъла, с който е осъществено.

 Предвид изложеното съдът призна подсъдимия Г.Л. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

Относно наказанието.

За извършеното от подсъдимия, видно от разпоредбата на чл.115 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. Разпоредбата на чл.58 от НК задължава съдът да прецени дали наказанието не следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК, в случаите в които е налице опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК ( чл.58, б.“а“ от НК ). Разпоредбата на чл.18, ал.2 от НК предвижда, че при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.  При зачитане на двете норми съдът съобрази, че на подсъдимият Г.Л. не следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на посоченото основание, като отчете в тази насока, че обективно ненастъпилите негативни последици за здравето на пострадалия не се дължат на поведението на подсъдимия. Несъмнено степента на обществена опасност на дееца се явява завишена с оглед на предхождащите инкриминираното деяние негови осъждания, които не оказват влияние върху правната квалификация по настоящото деяние, а и подсъдимият Г.Л. е довършил деянието спрямо потърпевшия, отправяйки изстрели към него с огнестрелно оръжие в жизненоважни области на тялото, като смърт на Д.Г. не е настъпила единствено поради независещи от дееца фактори, а в частност няма и такъв, който да бъде отнесен до подбуди на дееца сам да прекрати посегателството. Като смекчаващи отговорността на подс. Г.Л. обстоятелства съдът отчита единствено младата възраст на лицето и добросъвествното му процесуално поведение. Не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, тъй като отчетените смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер.

Съдът в настоящия си състав акцентира върху обстоятелството, че конкретното деяние представлява концентриран и темпорално обособен израз на цялостното отношение на подсъдимия към установения ред, обществените порядки и общочовешките ценности. Затова и отдаде определящо значение при индивидуализацията на наказанието на степента на обществена опасност на престъплението и счете, че то следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. При определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК, като взе предвид превеса на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и съобрази установения факт на непоправянето му, въпреки предходните му осъждания и наложени наказания, съдът счете, че съответно на престъплението и адекватно да изпълни целите на специалната и генерална превенция се явява налагането на наказание Лишаване от свобода за срок от дванадесет години. При определяне на режима на изтърпяването съдебният състав прие, че подсъдимият следва да понесе наказанието при строг режим на основание чл.**, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС.

 

II. По отношение на повдигнатото обвинение срещу подсъдимите Г.С.Л. и Е.А.М. за извършено престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК,  а по отношение на подс. М.С.А. по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с ал.1 от НК : 

 

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимите Г.С.Л. и Е.А.М. са осъществили от обектива и субективна страна състава на вмененото им престъпление със съответната правна квалификация по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а подсъдимият М.С.А. е осъществил престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна на 12.02.2015 г., около 00:30 часа, в гр. София, от магазин за алкохол и цигари “Р.-М.”, находящ се в ж.к. “****“, бул. “******, павилион № 1, двамата подсъдими Г.С.Л. и Е.А.М. в съучастие като съизвършители отнели от владението на свидетелката И.Д. паричната сума от 750,00 лева, като за отнемането използвали заплаха, изразяваща се в насочването на пистолети срещу Д. и използването на израза “Дай оборота”. Тъй като свидетелката не реагирала незабавно, се намесил подсъдимият Г.Л., който се пресегнал през плота на заведението и взел намиращата се там кутия ( монетник ) от касовия апарат с намиращата се в нея парична сума от 750,00 лева. Така, със задружните усилия на подсъдимите Г.Л. и Е.М., двамата успели да прекъснат упражняваната от И.Д. фактическа власт върху паричната сума. Отнемането, осъществено от двамата подсъдими е станало възможно заради действията и на двамата подсъдими. Конкретната заплаха, която двамата подсъдими са използвали, е била насочена именно към осигуряване на условия за отнемане на парите, посредством преодоляване на съпротивата на владелеца И.Д., и е предхождала самото отнемане, което дефинира извършеното от тях деяние като грабеж, извършен при условията на съучастие. Чрез вземането на кутията ( монетника ) с намиращата се в нея парична сума от подс. Г.Л. и отдалечаването на двамата подсъдими от мястото на престъплението и от свид. Д. в неизвестна за правоимащата посока, подс. Г.Л. успял да установи трайна фактическа власт върху инкриминираната парична сума.

С оглед на предварителното разпределение на функциите в извършваното с другите двама подсъдими Г.Л. и Е.М. деяние, подс. М.А. е имал за задачата ( ролята ) само да улесни двамата съизвършители, а именно, докато те отнемат инкриминираната парична сума и осъществяват фактическа власт върху нея, той да набави средства, чрез осигуряването на автомобил, с който тримата заедно да напуснат района около мястото на инцидента, както и да пази, охранява и уведоми подсъдимите лица при евентуална поява на полицески служители, за да не бъдат разкрити. В този смисъл подс. М.А. също е взел участие в осъществяването на грабежа в качеството си на помагач, тъй като обективно не е участвал в извършването на грабежа, но е подпомогнал съпроцесниците си.

От справките и бюлетините за съдимост на подс. М.А. по безспорен начин се установяват предишните осъждания на подсъдимото лице, които от своя страна обуславят наличието на квалифициращите признаци по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК. Деянието е извършено от подсъдимият М.А. при условията на опасен рецидив, тъй като същият е осъществил деянието, както беше посочено по – горе, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Разпоредбата на чл.29, ал.1 от НК изисква преди всичко в особената част на НК да е предвидено по - тежко наказание за престъпление представляващо опасен рецидив и в чл.199 от НК законодателят е предвидил такова. Последното изискване, за да е налице опасен рецидив, визирано в  чл.30 от НК – да не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди, също е изпълнено, тъй като постановеното определение по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК на Районен съд – гр. Левски по НЧД № 124 / 2010 г. е било влязло в законна сила в сила от 10.05.2010 г., а на същият му е било наложено изтърпяване на две отделни наказания “Лишаване от свобода“, общо за срок от една година и три месеца.

От субективна страна това деяние е осъществено от тримата подсъдими при форма на вина пряк умисъл. Всеки от тях е съзнавал, че действията, които предприема, са насочени към прекъсване на осъществяваната от владелеца И.Д. фактическа власт върху владяната от нея парична сума, разбирали са, че тя не е съгласна те да ги придобият, но въпреки това двамата подсъдими Г.Л. и Е.М. са употребили заплаха спрямо нея с намерението противозаконно да присвоят парите и да ги използват за посрещане на собствените си нужди, без да имат валидно правно основание за това. Подсъдимите Г.Л. и Е.М. са съзнавали участието на подс. М.А. в изпълнителното деяние, както и това, че чрез принудителното отнемане изключват възможността на пострадалата да използва инкриминираната парична сума по тяхното предназначение, но са извършили деянието именно с тази цел. Подсъдимият М.А., който е бил помагач при осъществяването на деянието също е съзнавал, че осъществява действия, с които е улеснявал извършването на престъплението от другите двама подсъдими ( и при отнемането на вещите, и при установяването на трайна фактическа власт върху същите), като е целял това негативно изменение на обективната действителност.

Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал, авторството на деянието е доказано по категоричен и несъмнен начин. Действително основни свидетели и очевидци на извършеното от подсъдимите Г.Л., Е.М.  и М.А. деяние се явяват пострадалото лице Д.Г. и служители на полицията. Показанията на посочените свидетели обаче са изложени последователно, не страдат от вътрешни противоречия и кореспондират на другите доказателствата по делото. Обстоятелството, че липсват други свидетели – очевидци на деянието, и в най - малка степен не водят до недоказаност на обвинението и до извод на настоящият съдебен състав в обратната насока. Напротив, събраните по делото доказателства в достатъчна степен обуславят приетия от съда извод досежно авторството на деянието и вината на подсъдимите лица. По тези съображения съдът намери, че на подсъдимите Г.С.Л., Е.А.М.  и М.С.А. следва да бъдат наложени съответни наказания за извършеното от тях в съучастие престъпление.

Относно наказанието.

Относно наказанието по отношение на подс. Г.С.Л. за извършеното престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

За деянието по чл.198, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание Лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години. Отегчаващи отговорността обстоятелства са предишните осъждания на подсъдимото лице. Смекчаващи отговорността обстоятелства отново са относително младата възраст на подсъдимото лице ( роден на *** г. ) и добросъвестното му процесуално поведение. Съдът счита, че никое от така отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито с изключителен характер, поради което прецени, че в случаят най - лекото предвидено наказание за престъплението по чл.198, ал.1 от НК не се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. С оглед на това, съдът счете, че не са налице основания за определяне на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Поради това и на основание чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.54 от НК съдът намери, че по отношение на подс. Г.С.Л. следва да определи наказание малко над предвидения от закона минмум за наказанието Лишаване от свобода, като законосъобразно и съответно на извършеното се явява наказание Лишаване от свобода за срок от четири години, като на основание чл.**, ал.1, т.2, б.“А и “б.“В“ от ЗИНЗС определи първоначален Строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът групира така наложените наказания по отношение на Г.С.Л., за извършените от него две отделни деяния по настоящото дело по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като му наложи най - тежкото от тях, а именно наказанието Лишаване от свобода за срок от дванадесет години, наложено му за извършеното от него престъпление по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК. На основание чл.**, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален Строг режим на изтърпяване на общото най – тежко наказание Лишаване от свобода за срок от дванадесет години по отношение на Г.С.Л..

Съдът констатира, че в случая са налице предпоставките за привеждане в изпълнение на наказанието Лишаване от свобода за срок от две години, наложено по отношение на подс. Г.С.Л., наложено му по НОХД № 14773 / 2011 г. на Софийски районен съд. Същото е влязло в законна сила на 23.03.2013 г. с изпитателен срок от четири години, поради което и на основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение с постановената присъда така наложеното наказание, като на основание чл.**, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗИНЗС определи първоначален Строг режим на изтърпяване на така приведеното в изпълнение отложено наказание.

На основание чл.**, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание Лишаване от свобода за срок от дванадесет години, времето през което Г.С.Л. по настоящото дело е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 12.02.2015 г. до 15.12.2016 г., както и на основание чл.**, ал.1, т.2 от НК приспадна и времето през което Г.С.Л. е бил с мярка за неотклонение “Домашен арест”, считано от 16.12.2016 г. до окончателно влизане в сила на настоящата присъда.

Относно наказанието по отношение на подс. М.С.А. за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

За деянието по чл.199, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание Лишаване от свобода за срок от 5 до 15 години. Отегчаващи отговорността обстоятелства са предходните осъждания на подсъдимото лице, които не попадат сред реализиращото опасен рецидив по настоящото деяние. Смекчаващо отговорността обстоятелство се явява наличието на добри характеристични данни. Съдът прие, че при така констатираните обстоятелства, деянието не е било извършено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства или наличието на изключителни такива.

С оглед на така констатираните обстоятелства, съдът прие, че в настоящият случай, към високата обществена опасност на дееца се прибавя и изключително високата степен на обществена опасност на извършеното от него. Затова и отдаде определящо значение при индивидуализацията на наказанието на степента на обществена опасност на престъплението и счете, че то следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Предвид на това, съдът прие, че следва да определи наказанието при условията на чл.54 НК, като счете за справедливо и съответстващо на необходимостта от обществен отговор на престъпления от подобен характер с налагането на наказание в средния предвиден от закона размер. Поради това и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.54 от НК съдът намери, че по отношение на подс. М.С.А. следва да наложи наказание Лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца, като на основание чл.**, ал.1, т.2, б.“А от ЗИНЗС определи първоначален Строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.**, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание Лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца, времето през което подс. М.С.А. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража” по настоящото дело, считано от 12.02.2015 г. до 14.02.2015 г.

Относно наказанието по отношение на подс. Е.А.М. за извършеното престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са предишните осъждания на подсъдимото лице. Смекчаващи отговорността обстоятелства отново са относително младата възраст на подсъдимото лице ( роден на *** г. ) и добросъвестното му процесуално поведение. Отчитайки така посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени, че същите не се явяват в достатъчна степен за да могат да обосноват наличието на многобройни или такива изключителен характер, поради което прецени, че следва да бъде предвидено наказание при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице основания за определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК. Поради това и на основание чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.54 от НК съдът намери, че по отношение на подс. Е.А.М. следва да определи наказание малко над предвидения от закона минмум за наказанието Лишаване от свобода, като законосъобразно и съответно на извършеното се явява наказание Лишаване от свобода за срок от четири години, като на основание чл.**, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС определи първоначален Строг режим на изтърпяване на наказанието.

Съдът констатира, че в случая са налице предпоставките за групиране на наказанията, наложени по отношение на Е.А.М. по следните дела : НОХД № 4258 / 2011 г. на Софийски градски съд, по НОХД №14329/2011 г. на Софийски районен съд и НОХД № 11296 / 2011 г. на Софийски районен съд. Деянията по посочените дела са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Поради това и на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът групира наказанията по посочените дела : по НОХД № 4258 / 2011 г. на Софийски градски съд, по НОХД №14329/2011 г. на Софийски районен съд и НОХД № 11296 / 2011 г. на Софийски районен съд, като определи едно общо най - тежко наказание, а именно наказанието Лишаване от свобода за срок от три години, наложено по отношение на Е.А.М. по НОХД № 4258 / 2011 г. на Софийски градски съд, като на основание чл.**, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗИНЗС определи първоначален Строг режим на изтърпяване на така групираното общо най - тежко наказание.

На основание чл.**, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание Лишаване от свобода за срок от четири години, времето през което подс. Е.А.М. по настоящото дело е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 12.02.2015 г. до 15.12.2016 г., както и на основание чл.**, ал.1, т.2 от НК приспадна от така наложеното наказание Лишаване от свобода времето през което подс. Е.А.М. е бил с мярка за неотклонение “Домашен арест”, считано от 16.12.2016 г. до окончателно влизане в сила на настоящата присъда.

Относно разноските. С оглед изхода на делото съдът намери, че направените по делото  разноски следва да бъдат възложени на подсъдимите Г.С.Л., Е.А.М. и М.С.А., на основание чл.189, ал.3 от НПК.

 

С оглед на тези съображения, съдът постанови своята присъда.

 

 

                                                          

                                                           СЪДИЯ към СГС: