Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 17.03.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На осемнадесети
февруари 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ
ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 3525 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 12.07.2018г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX-15357673 от дата 10.10.2017 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и И.К.И. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за кредит
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Съгласно договора за
цесия от 27.07.2017 г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството
си на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България" в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД.
Ищецът сочи, че в
изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/СКЕХ-15357673 от 12.09.2018г., с
известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Съгласно обратната разписка, на
20.09.2018г. в 11:50ч. уведомлението било връчено на длъжника чрез майка му,
която изписала собственоръчно имената си и е положила подписа си. Ищцовото
дружество изпратило повторно уведомително писмо за цесията с изх. №
УПЦ/УПИ-С-БНП/СКЕХ-15357673 от 21.02.2019 г. Съгласно обратната разписка, на
26.02.2019 г. в 11:45 ч. Уведомлението е било връчено на длъжника чрез майка
му, която е изписала собственоръчно имената си и е положила подписа си.
Ищецът моли в случай,
че съдът счете горепосоченото връчване за нередовно, при условията на
евентуалност да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към
нея, копие от уведомлението за извършената цесия и уведомление за предсрочната
изискуемост от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" с изх. № УПЦ/УПИ- C-BHn/CREX-15357673 от 21.02.2019 г. Позовава
се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение
№3/16.04.14 г. по т. д. №1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/09 год. на II т. о.
В случай че ответникът
не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно
връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се
установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Събраженията са,
че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника
с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
В случай че ответникът
не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно
връчено по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК и съдът назначи на ответника особен
представител и последният възрази относно
редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, моли да се има предвид
следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи
съобщението. В този случай законът приема връчването за редовно и с изтичане на
срока за получаване на книжата,
съдът приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника
уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно
представителство за назначения адвокат и до назначаването му се стига, след
като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването
на исковата молба и книжата към
нея предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване
на исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат
редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното са Решение
№ 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480
от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна.
С оглед гореизложеното
се приема, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и
уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник,
на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на
книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен
при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за
редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал. 2 и
тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал.6
на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е
ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата
към нея. В този смисъл е Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018
г. на Районен съд - Варна.
Сочи също, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Предвид изложеното се налагал цялостен извод, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник.
Горното становище сочи, че е залегнало в мотивите на постановеното по реда на
чл. 290 от ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I т.о., ТК
на ВНС.
Ищецът твърди също, че
на 10.10.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и И.К.И.
като Кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX-15357673, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки
или услуги. Страните са постигнали съгласие за финансиране на следните стоки и
услуги: Диван - модел: Лае Вегас, 1 бр.; на цена в размер от 1099,00 лева; Маса
- модел: Филда; 1 бр.; на цена в размер от 105,00 лева; Секция - модел: Роси; 1
бр.; на цена в размер от 377,00 лева; Застраховка „Сигурност на
плащанията"; застрахователна декларация: CREX-15357673; групова полица:
5/2008; застрахователна премия в размер на 227,66 лева. Гореизложеното се
потвърждавало и от приложена към настоящата искова молба Фактура
**********/10.10.2017 г., издадена от „Виденов Груп" ООД, съгласно която
финансираните с отпуснатия кредит стоки са получени от И.К.И..
Размерът на
предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Размер
на кредита", който представлява сбор от следните компоненти: обща цена на
стоките: 1581,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията": 227,66 лв. Страните са постигнали съгласие, размерът на
кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен
директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и е част от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска".
Така, общият размер на кредита е 1808,66.лв., който включва в себе си обща цена
на стоките и размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на
плащанията", която сума Кредитополучателят се е задължил да заплати на
Кредитора на 18 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска.
С подписването на
договора за кредит, Кредитополучателят се съгласил предоставеният му с договора
потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор
на Кредитодателя - „ Виденов Груп" ООД. Така, извършването на плащането по
посочения начин съставлява изпълнението на задължението на Кредитора да
предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ
плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и
създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в
поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното
изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент
е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита е договорена в размер на 2296,80 лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 488,14 лв. На основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 05.05.2019 г., на 18 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 127,60 лв., при първа погасителна вноска 5.12.2017г.,
съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 5.05.2019 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но
предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 3 от
Общите условия, неразделна част от договора за кредит, при просрочване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
погасителна вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия
му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на
Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски е
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.03.2018 г., която дата
представлява падежа на четвърта погасителна вноска.
В процесния случай
липсвало законово или договорно задължение Кредитополучателят да бъде уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост от Кредитора, тъй като „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е небанкова финансова институция и като такава
попада в обхвата на чл. 3 от ЗКИ, съгласно който небанкова финансова институция
е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една
от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет
на дейност на Банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази
дейност финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на
банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва
банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави
банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответниците
договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ,
а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл са позовава
задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение №
99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.
Освен липсата на
законово или договорно задължение за кредитора по процесния договор за кредит
да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задължението,
даденото задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, също не намирало приложение към настоящия случай. Аргументите в
тази насока са следните: ВКС приема, че договорената предсрочна изискуемост на
вземания на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за
кредитните институции настъпва по право с изтичане на определения от
съконтрахентите в договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо
никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за
това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите
облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне
настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. След като
Закон за кредитните институции разграничава финансовите институции (като
кредитодателя на ответника) от кредитните (банките), след като разпоредбата на
чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно банките, наименувана „Отношения между
банките и между банките и обслужваните от тях лица", правоприлагането по
аналогия е необосновано. Недопустимо е прилагане на специална разпоредба,
свързана с конкретни правни субекти (като банките), към други правни субекти.
По същите съображения е неприложимо към небанковите финансови институции
приетото от ВКС изрично за банките в т.18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В смисъла на гореизложенотосе
позовава на практиката и на други
съдилища по отношение на небанкови финансови институции, а именно: Решение № 59
от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС- Велико Търново, Определение
№ 4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. № 824/2015 г. на ОС- Благоевград, Решение
№ 21 от 11.01.2018 г. по гр.д № 2711/2017 на PC-Ямбол).
Съгласно условия към
договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.03.2018 г. /денят следващ
датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 173,92 лева. Длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 255,20 лв., с която са погасени, както следва:
договорна лихва: 123,43 лв., главница: 131,77 лв.
Предвид изложеното за
«Агенция за събиране на вземания» ЕАД е възникнал правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред, с оглед на което било депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК
срещу И.К.И.. Съдът уважил искането, отхвърляйки единствено с Разпореждане
№2667/12.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1450/2019 г., PC Стара Загора, претендираната
със заявлението, договорна лихва в размер на 364,71 лева, като по образуваното
ч.гр.д. № 1450/2019 г., PC Стара Загора била издадена Заповед за изпълнение от
12.03.2019 г. за останалите суми. Длъжникът не бил намерен на заявения от него
адрес, което от своя страна обуславяло правния интерес на ищеца от подаването
на настоящата искова молба.
Моли съда да приложи
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9
от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно че съдът следва да вземе под внимание
всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на
които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от 4.07.2017
г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г.
по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл.
290 от ГПК/.
В съответствие с
трайната практика на съдилищата с настоящата искова молба, при условията на
евентуалност, предявява обективно съединен осъдителен иск на основание
настъпила окончателна изискуемост на вземането на 05.05.2019г.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че И.К.И., дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в
издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№1450/2019г. на PC Стара Загора, а
именно: 1676,89 лв. - представляваща главница за периода от 5.02.2018 г. до
5.05.2019 г., по отношение на която на основание чл.5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.03.2018г.; 173,92 лв. - лихва
/обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
погасяване на дълга. Претендира направените по настоящото дело и в заповедното
производство разноски.
В условията на евентуалност,
в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени
положителни установителни искове предявени срещу И.К.И., моли да постанови
решение, с което да осъди И.К.И. да заплати на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, с ЕИК ********* следните суми: 1676,89 лв. - представляващи главница за
периода от 5.02.2018г. до 5.05.2019г., поради настъпил краен падеж; 364,71лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 5.02.2018г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 5.05.2019г. /падеж на последна
погасителна вноска/; 240,32 лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от
21.03.2018 г. до датата на подаване на настоящата искова молба в съда; законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателно погасяване на дълга.
Ответникът И.К.И. представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в
който взема становище, че предявения иск с правно основание чл.422 ГПК е
неоснователен, тъй като по делото няма доказателства, че кредитополучателя е
получил сумата по договора за кредит при условия посочени в него, нито колко и
какви суми е платил, съгласно погасителен план.
Счита, че Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-15357673 по съществото си е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския
кредит. В чл.10 и чл.11 от ЗПК са въведени императивните изисквания, на които
трябва да отговаря договорът за кредит, като неспазването на посочените норми
обуславя съгласно чл.22 от ЗПК неговата недействителност.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Предвид на горното
прави възражение за недействителност на Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с № CREX-15357673 на основание чл.22, във вр.с чл.10, ал.1 ЗПК, а
именно не са спазени изискванията на разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.5, ал.4
от ЗПК, поради което този договор е недействителен на основание специалната
норма на чл.22 от ЗПК. При недействителност на договора следва да намери
приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която ако договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, то потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Въпреки разпоредбата на чл. 23 ЗПК, налагаща на потребителя да върне на
кредитора чистата сума на кредита, с оглед представените с исковата молба
доказателства счита, че ответникът не дължи на ищеца връщане на получената от
него заемна сума, тъй като макар извършеното между първоначалния кредитор
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ищеца прехвърляне на вземанията
по процесния договор за кредит да е породило действие между страните по него,
то не е породило действие спрямо ответника.
Сочи, че съгласно чл.
99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Разпоредбата е
императивна и цели да защити длъжника от изпълнение на некредитор. Неспазването
й има за последица освобождаване на длъжника от задължението в случай, че
изпълни на стария кредитор. Законът не поставя специални изисквания за начина,
по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия. Единственото
изискване е уведомяването да е извършено от предишния кредитор. Съдебната
практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да
упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл.99, ал.З, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Счита, че приложените
към исковата молба обратни разписки не удостоверяват надлежно връчване на
уведомлението за цесията, тъй като не са получени от длъжника, а от лице с име
- Василка Коева Иванова, което в известие за доставяне от 20.09.2018г. е посочено
като майка на длъжника, а в известие за доставяне от 26.02.2019г. - като негова
леля. В този смисъл, счита, че връчването е не следва да се приема за надлежно
и следователно уведомлението за цесията не е достигнало до ответника по делото.
Освен това в настоящото
производство ответникът се представлява от назначен от съда особен представител
след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК и до фактическо връчване на
ответника на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на вземането, с
материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на
уведомлението на особения представител на ответника няма за последица
уведомяване на длъжника, тъй като особените представители нямат представителна
власт да получават материалноправни изявления, адресирани до ответника, каквото
е изявлението на предишния кредитор, че вземането е прехвърлено, а единствено
да осъществяват процесуално представителство по дела, образувани против
длъжника.
Липсата на данни за
надлежно съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне на вземанията по
процесния договор за кредит лишава ищеца от качеството на кредитор и от
материалноправна легитимация да търси изпълнение по договора за кредит.
Прави възражение за
нищожност на клаузите относно годишен процент на разходите - 33,16% и годишен
лихвен процент - 28,97% - като счита същите за неравноправни клаузи по смисъла
на чл.146, ал.4 от ЗЗП и Директива 93/13 на ЕИО, както и противоречащи на
добрите нрави.
Счита, че за да настъпи
предсрочна изискуемост на целия кредит, е нужно длъжникът да бъде
уведомен. Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за
небанкови финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Следвало да се има предвид, че вземането,
предмет на заявлението по чл.410 ГПК /а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде
изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на
доказване в хода на исковото производство, тъй като за кредитора не съществува
задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита.
Началният момент на
изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита (Решение
№123/09.11.2015 г. дело №2561/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о.). От
доказателствата по делото не можело да се заключи, че изявлението на ищеца за
настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди
подаване на заявлението, на която предсрочна изискуемост е била поискана и
цялата дължима сума. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Едва Исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Тук обаче също важат правилата,
че книжата по делото са връчени на особен представител, който е само
процесуален представител на ответника по делото и чрез него не мога да се
връчват материалноправни изявления.
Счита, че в случая по
иска по чл.422 ГПК съдът може да уважи исковата сума само за просрочените
главници до подаване на заявлението, т.е за вноските с настъпил падеж. Съдът не
е сезиран в това производство с такова искане с установителния иск. Относно
основателността на исковите претенции направени с осъдителния иск при условията
на евентуалност заявява, че счита същите за неоснователни за посочените в
исковата молба суми на основание направените възражения по-горе.Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №1450/2019г. по описа на СтРС, за процесните
вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение от 12.08.2019г.,
с която е разпоредил длъжникът И.К.И. да заплати на кредитора „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД София следните суми: 1676,89
лв. главница, 173,92 лв. лихва за забава от 21.03.2018г. до 06.03.2019г., ведно
със законната лихва от 06.03.2019г. до окончателното плащане и разноски по
делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
От представения по делото договор за потребителски кредит от 10.10.2017г.
се установява, че на 10.10.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София
/кредитор/ и ответника И.К.И. /кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит CREX-15357673, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника сума в
размер на 1581,00лв., предоставена директно на търговеца, съгласно чл.1 от
договора. Сключена е и застраховка „Защита на плащанията” /Сертификат №CREX-15357673/10.10.2017г.
– 227,66лв. Така общия размер на задължението възлиза на 1808,66 лв. Тази сума
ответникът се задължил да върне на 18 месечни погасителни вноски – от по 127,60лв. В договора с подписа си ответникът е
удостоверил получаването и в частност плащането на сумата. По делото е
представена и фактура №**********/10.10.2017г. /за холна маса, секция, диван /
на стойност 1581,00лв. с ДДС, по която като получател е вписан ответника И.К.И., фигурира подпис за
получател.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в
тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените
лихви в сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са представени.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. От същия е видно че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило възмездно на цесионера „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания, подробно
индивидуализирани в Приложение №1 към договора, между които и процесното
вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им /пълномощни №3196/2017г. и №3230/2018г./. На основание направеното
упълномощаване ищецът, като пълномощник на кредитора на ответника е изпратил на
И.К.И. две уведомителни писма: уведомително писмо от 12.09.2018г., което е
получено от В. К. И. - майка; и уведомително писмо от 21.02.2019г., което отново
е получено от В. К. И., но в известието за доставяне е вписано, че това е
„леля“. В случай, че съдът счете горепосочените връчвания за нередовни, ищецът
представя към исковата молба копие от уведомително писмо за извършената цесия,
което да бъде връчено на ответника, ведно с книжата по делото.
Предвид обстоятелството, че в двете известия за доставяне като получател на
уведомленията за извършената цесия е вписано едно и също лице, но с различно
качество – първия път „майка“, а втория път „леля“, съдът счита, че неможе да
се приеме, че е налице редовно връчване на уведомлението. Освен това от
служебно изготвената справка от НБДН се установи, че майката на ищеца е М. С. К.,
т.е. лице различно от вписаното в уведомлението
В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.
№1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д.
№2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г.,
II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г.
на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г. о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по
т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е
връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител,
а на назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е стигнало.
Връчването на особения представител не може да се приравни с връчването на длъжника,
тъй като представителната власт на особения представител се изчерпва с
осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело,
по което същият е назначен и не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител не е страната по спорното материално
правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които
принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като
например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Предвид изложеното по-горе относно отбелязването в известията за доставяне,
изпратените до ответника, уведомления за цесията не са достигнали до него.
Поради изложеното съдът намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен от
цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът не
е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже
възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът
твърди в заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните
вземания факт е сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София и
ответника договор за кредит CREX-15357673 от 10.10.2017г. и рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД София и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София, произтичащо от договор за
кредит CREX-15357673 от 10.01.2017г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът обаче не доказа, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения
от ищец иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
На същото основание се явява неоснователен и предявения евентуален
осъдителен иск за сумата от 1676,89 лв. - представляваща главница за периода от
5.02.2018г. до 5.05.2019г., поради настъпил краен падеж; 364,71 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 5.02.2018г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 5.05.2019г. /падеж на последна погасителна
вноска/; 240,32 лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018г. до
датата на подаване на настоящата искова молба в съда.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, ЕИК 203670940, против И.К.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.З.Й., АК Ст.Загора, иск да
се признае за установено по отношение на И.К.И.
съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София за следните суми: 1676,89 лв. главница, 173,92 лв. лихва за
забава от 21.03.2018г. до 06.03.2019г., ведно със законната лихва от
06.03.2019г. до окончателното плащане и разноски по делото, за изпълнението на
което парично задължение е издадена в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София, с п.а. против И.К.И., с п.а. заповед № 928 от 12.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1450/2019г. по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, представлявано от
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, ЕИК *********, против И.К.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.З.Й., АК Ст.Загора искове да бъде осъден И.К.И. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД София следните суми: 1676,89 лв. - представляващи главница за
периода от 5.02.2018 г. до 5.05.2019 г., поради настъпил краен падеж; 364,71
лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
5.02.2018г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 5.05.2019г. /падеж
на последна погасителна вноска/; 240,32 лв. - лихва /обезщетение/ за забава за
периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на настоящата искова молба в
съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното плащане, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: