Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 708 / 13.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Ст.Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. №1651 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът А.Х.А., ЕГН **********,
с адрес ***, Затвора Бургас, е предявил два обективно съединени иска против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
С първия иск
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 1000
лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически
дискомфорт и страдание за периода 02.08.2019г.-16.01.2020г. настъпили вследствие
незаконосъобразно въздействие на служител на ответника – началника на Затвора
Бургас, изразяващо се в неспазване на законния едногодишен срок за произнасяне
относно продължаване на изтърпяването на наказанието при условията на специален
режим. Ищецът претендира и заплащане на законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Този период,
през който не е имал издадена заповед относно режима за изтърпяване на
наказанието, произтича от обстоятелството, че със заповед №235/02.08.2018г.
началникът на Затвора Бургас е продължил специалния режим за изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на ищеца с една година и на
основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС същият орган е следвало да се произнесе отново
по същия въпрос най-късно на 02.08.2019г. Началникът на затвора обаче е издал
съответната заповед № 187 на 28.08.2019г.
С втория обективно
съединен иск ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 7000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в унижение, физически дискомфорт и страдание през периода
14.08.2019г.-06.01.2020г., причинени му вследствие издадена незаконосъобразна
заповед № БС-187/28.08.2019г. на началника на Затвора Бургас, която е била
отменена по съответния съдебен ред.
Ищецът претендира и
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както
и разноските, направени по делото.
В съдебно заседание
ищецът лично поддържа предявените искове, ангажира писмени и гласни
доказателства и пледира за уважаване на исковите претенции в пълен размер ведно
със законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното плащане.
Ответникът, чрез
представител по пълномощие, в писмен отговор на исковата молба е заявил, че тя
е допустима, но неоснователна по отношение на двата иска. Пледира исковите
претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
прокуратурата счита, че предявените искове са неоснователни и предлага да бъдат
отхвърлени.
ФАКТИ:
Със заповед БС №
235/02.08.2018г. на началника на Затвора Бургас е продължен специалният режим
за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода А.Х.А. за срок от
една година (л.60-л.62). По делото няма твърдения тази заповед да е била
обжалвана. Връчена на А. на 02.08.2018г.(л.10), влязла е в сила, в случай че не
е била обжалвана, след изтичането на 14-дневния срок за обжалване, т.е. на
17.08.2018г.
Следващата заповед БС
№187/28.08.2019г. на началника на Затвора Бургас също продължава специалния
режим за срок от една година. Тя е била връчена на 30.08.2018г. (л.13),
обжалвана е по съдебен ред и с решение № 2066/28.11.2019г., постановено по
административно дело № 2227/2019г. по описа на Административен съд Бургас,
заповедта е била отменена, а преписката върната на началника на затвора за ново
произнасяне. Според мотивите на решението компетентният административен орган
се е произнесъл с оспорената заповед без да изиска становище на психолог, което
е законова предпоставка за постановяването на такъв акт съгласно изискванията
на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, т.е. съдът е приел, че административният орган е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и затова е отменил
заповедта и е върнал преписката за ново повторно произнасяне съобразно
указанията, съдържащи се в мотивите на решението. Съдебното решение е влязло в
сила на датата, на която е постановено, след което административният орган е
издал нова заповед БС № 11/06.01.2020г., с която е продължил специалния режим
на ищеца А. за срок от една година.
По делото в
качеството на свидетел е разпита И.Н.Р., който заяви, че ежедневно общува с
ищеца по време на престоя на открито и обсъждат различни проблеми, които ги
засягат. Посочи, че за всеки лишен от свобода е голямо разочарование налагането
и продължаването на специалния режим, тъй като всички имат надежди и някакви
стремежи. Ищецът му се оплаквал за постоянно продължавания специален режим,
като същевременно твърдял, че не му е ясно какво се изисква от него, за да
настъпи промяна в режима. Свидетелят твърди, че състоянието на ищеца не било
добро, тъй като всеки лишен от свобода имал надежда за облекчаване на режима, в
който изтърпява присъдата и за осъществяване на социални дейности като учебни
мероприятия, кръжоци и други, чрез които да се смекчи тежестта на самия режим
на изтърпяване. Според свидетеля ищецът не се чувствал добре от това, че е
постоянно заключен, обездвижвал се и искал да получи някакво образование.
Затова свидетелят го съветвал да напише молба. Според свидетеля ищецът бил
унил, отпаднал, обезнадежден. Свидетелят посочва, че лишените от свобода, които
са осъдени на доживотен затвор в Затвора Бургас нямат право да бъдат включени в
групови и индивидуални корекционни дейности, тъй като администрацията на
затвора считала, че след като са осъдени на доживотен затвор и трябва да са в
заключени помещения, това преграждало всякаква възможност за провеждане на
каквито и да било дейности. Твърди, че са подавали колективни молби да им бъде
дадена възможност както за обучение, така и за други дейности (занимателни,
ограмотяващи и корекционни), като например молби за сглобяване на къщички и
кошери, но до момента нито една от тези молби не е била удовлетворена, защото
според свидетеля администрацията на затвора счита, че осъдените на доживотен
затвор няма да се върнат обратно в обществото и затова няма нужда от корекционна
дейност.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Исковете са подадени
от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК – ГДИН, поради което са процесуално допустими.
Съдът счита, че
правната квалификация на двата обективно съединени иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
а не чл.284 от ЗИНЗС, тъй като ищецът в исковата молба и всички уточнения няма
твърдения за факти, които сочат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Не се твърди
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1
от ЗИНЗС). Отсъстват и твърдения за претърпени неимуществени вреди от липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС).
Макар формално в самата
искова молба ищецът да е квалифицирал исковете си по чл.284 от ЗИНЗС,
отсъствието на фактически твърдения за причинени страдания вследствие на
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС обосновават извода, че процесните претенции за
обезщетяване произтичат от незаконосъобразни бездействия и актове на
администрацията по повод извършване на административна дейност без причиняване
на вреди от категорията на регламентираните в чл.3 от ЗИНЗС. Затова исковете
следва да се квалифицират като такива по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди причинени
от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретният случай е налице
отменена по съдебен ред заповед, издадена на основание чл.198, ал.3 вр. ал.1 от ЗИНЗС и незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице – началника на Затвора
Бургас да издаде заповед за продължаване на специалния режим в срока по чл.198,
ал.3 от ЗИНЗС, поради което е налице една от предпоставките, визирани в чл.204,
ал.1 и ал.4 от АПК – по отношение на първия иск-наличие на незаконосъобразно
бездействие на началника на затвора да издаде заповед за продължаване на
специалния режим в срока по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, по отношение на втория
иск-наличие на административен акт отменен по съответния ред като
незаконосъобразен.
За да бъде уважена
исковата претенция ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди и,
че те пряко произтичат от административният акт, отменен по надлежен съдебен
ред, респ. от незаконосъобразното бездействие.
Непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние, противоправност на деянието и
вреда, причинна връзка между деянието и вредата. В случая деянието и неговата
противоправност се изразяват в отмяната на посочения по-горе административен
акт, респ. в незаконосъобразно бездействие на началника на затвора да издаде
заповед за продължаване на специалния режим в срока по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС.
Отговорността на държавата и общините е обективна и вина не се изследва.
С първия иск се
претендира заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв., като се твърди, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди през периода 02.08.2019г.-16.01.2020г.,
изразяващи се в унижение, физически дискомфрот и страдание, поради това, че
началникът на затвора не е издал в изискуемия от ЗИНЗС едногодишен срок
заповед, с която да се произнесе по продължаване на специалния режим за
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на ищеца А..
Съгласно чл.198, ал.1
от ЗИНЗС след изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора
се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя
на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно
основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения.
Според ал.3 на същия член началникът на затвора се произнася относно
продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично,
но не по-късно от една година от датата на предходното си произнасяне. Нормата
на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС еднозначно сочи, че едногодишният срок, след който е
необходимо ново произнасяне на началника на затвора, започва да тече от датата
на предходното произнасяне, а не от датата на влизане в сила на съответната
заповед.
В процесния случай
със заповед БС №235/02.08.2018г. началникът на Затвора Бургас е продължил
специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода А.А.
за срок от една година и съгласно изискванията на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС същият
орган е следвало отново да се произнесе най-късно до 02.08.2019г. През 2019г.
обаче заповедта е издадена на 28.08., т.е. 26 дни по-късно. От тези факти
следва, че периодът, през който началникът на затвора не е издавал акт по
чл.198, за който е задължен, е 02.08.2019г.-28.08.2019г. През този период
жалбоподателят не е установил с надлежни доказателства, че е претърпял
неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени. Следва да се посочи, че в този
случай в тежест на ищеца е да докаже твърдените от него вреди, които в исковата
молба са посочени като унижение, физически дискомфорт и страдание. От разпита
на свидетеля Р. се установи, че в същата ситуация всеки лишен от свобода не би
се чувствал добре. Конкретно за ищеца твърди, че не се чувствал добре от това,
че е постоянно заключен, обездвижвал се и искал да получи някакво образование. Без
съмнение по делото няма никакви данни за допълнителен физически дискомфорт,
който да е предизвикан от липсата на ново произнасяне на началника на затвора относно
продължаване на специалния режим, извън дискомфорта, който самото наказание
налага. От всички данни, които се съдържат в показанията на свидетеля, както и
от представените писмени доказателства, може да се направи извод единствено, че
ищецът след изтичане на едногодишния срок на всяка от тези заповеди по чл.198
от ЗИНЗС се надява със следващата да не бъде продължен специалният режим за
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, тъй като това е
най-тежкият режим и той е свързан с най-много рестрикции и ограничения в
рамките на самото място за изтърпяване на наказанието (постоянно заключени
помещения при засилен надзор и охрана – чл.71, ал.2 от ЗИНЗС; не могат да бъдат
награждавани с домашен отпуск – чл.98, ал.9 от ЗИНЗС). Тези очаквания не са
посочени изрично като претърпяна неимуществена вреда, но те не биха и могли да
бъдат квалифицирани като такава вреда, тъй като представляват субективни
надежди и настъпилото след това разочарование произтича от тези субективни
надежди, а не от бездействието на органа.
Периодът на този иск
в исковата молба е по-дълъг – от 02.08.2019г. до 16.01.2020г., но по делото по
категоричен начин е установено, че следващата заповед е издадена на
28.08.2019г., когато е било прекъснато бездействието на органа. Вероятно ищецът
е претендирал по-голям период, в който е включил и времето, през което заповед
№ 187 е обжалвана и съответно отменена от съда. Този период обаче не може да
бъде свързан с твърдението, че административният орган е бездействал – не е
издал в изискуемия според чл.198, ал.3 от ЗИНЗС срок нужната заповед. Отделно
от това другият обективно съединен иск касае именно вреди от
незаконосъобразната заповед № 187.
По тези съображения и
като счита, че в случая не са доказани твърдените неимуществени вреди, макар да
са налице останалите предпоставки на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Вторият обективно
съединен иск касае претендирано обезщетение в размер на 7000 лв. за периода
14.08.2019г.-06.01.2020г. за неимуществени вреди, изразяващи се отново в
унижение, физически дискомфорт и страдание, причинени вследствие
незаконосъобразна заповед № БД-187/28.08.2019г. на началника на Затвора Бургас.
По делото е установено, че такъв административен акт е издаден. Негов адресат е
именно ищецът. Административният акт е бил обжалван пред съда и с решение
№2066/28.11.2019г., постановено по адм.дело № 2227/2019г. на Административен
съд Бургас актът е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на
началника на затвора за ново произнасяне.
При този иск отново
не са доказани твърдените в исковата молба вреди, изразяващи се в унижение,
физически дискомфорт и страдание. Следва да се подчертае, че по делото няма
никакви доказателства, които да индицират за каквото и да е физическо страдание
в следствие на издаването на незаконосъобразната заповед. Липсват доказателства
и за нанесено страдание в повече от онова, което самото наказание „лишаване от
свобода“ налага.
Както при вече
разгледаната първа искова претенция, и при тази също основното неудовлетворение
на ищеца произтича от неговите субективни очаквания, че следващата заповед,
която ще издаде началникът на затвора на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, няма
да продължава специалния режим. Всички възражения са в тази насока, в т.ч. и
по-голямата част от показанията на разпитания свидетел, са свързани с
установяване на факти, от които да се направи извод, че в затвора не са
създадени предпоставки за извършване на каквато и да е възпитателна дейност с лишените
от свобода, които са осъдени на доживотен затвор. Тези факти обаче биха имали
отношение евентуално към законосъобразността на самите заповеди по чл.198, ал.3
от ЗИНЗС, но те не допринасят за доказване наличието на фактическия състав на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Самата отмяна на заповедта, с която е продължен
специалният режим, по никакъв начин не уврежда нейния адресат, защото той до
този момент е изтърпявал наказанието при същия режим, т.е. положението му не се
влошава. Неговата субективна надежда, че няма да бъде продължен специалният
режим и настъпилото впоследствие разочарование от продължаването на режима не
са обстоятелства, които да обосноват наличието на претърпени неимуществени
вреди вследствие отмяната на незаконосъобразен акт, с който се продължава
специалният режим, поради наличието на процесуални нарушения при
постановяването му.
По изложените
съображения и този обективно съединен иск също следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За
пълнота на изложението, във връзка с основните възражения на ищеца свързани с
ограниченията наложени от специалния режим следва да се посочи, че с ДВ, бр.105
от 2020г. е изменен частично чл.198 от ЗИНЗС като е създадена ал.6 според която
със заповед на началника на затвора поставените на специален
режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна може да
участват съвместно с други лишени от свобода в трудови, възпитателни,
образователни, спортни и други дейности. Тази разпоредба, съдържаща се в
нормативен акт от по-висока степен, дерогира забраната въведена с чл.54, т.3 от
ППЗИНЗС, че лишените от свобода на специален
режим не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода,
поставени на общ и на строг режим.
При този изход от спора, на основание
чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Според
чл.10, ал.4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Във връзка с
посочените норми и на основание чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
По тези
съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата молба на А.Х.А., ЕГН **********,
с адрес ***, Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София, с която е предявил два обективно съединени иска:
- за заплащане на
обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в унижение, физически дискомфорт и страдание за периода
02.08.2019г.-16.01.2020г. настъпили вследствие незаконосъобразно въздействие на
началника на Затвора Бургас, изразяващо се в неспазване на законния едногодишен
срок за произнасяне относно продължаване на изтърпяването на наказанието при
условията на специален режим, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното;
- за заплащане на
обезщетение в размер на 7000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в унижение, физически дискомфорт и страдание през периода
14.08.2019г.-06.01.2020г., причинени му вследствие издадена незаконосъобразна
заповед № БС-187/28.08.2019г. на началника на Затвора Бургас, която е била
отменена по съответния съдебен ред, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното.
ОСЪЖДА А.Х.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, Затвора Бургас да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: